№ 814
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000503249 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1861 от 12.07.2022 год., постановено по гр.д.№ 8250/2021 год. по описа на
СГС, I-21 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Г. Т. Г. сумата от 50 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.3, вр. чл.198, ал.1 и чл.26, ал.1 от
НК, повдигнато с постановления за привличане на обвиняем от 16.07.2016 г., 18.07.2016 г. и
11.11.2016 г. по ДП № 224/2016 г. на III РУ на МВР гр. Пловдив, заедно със законната лихва
върху тази сума от 01.03.2019 год. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен до
пълния размер от 150 000 лева.
Решението е обжалвано от ищеца Г. Т. Г. в частта с която искът е отхвърлен за разликата от
50 000 лева до 150 000 лева. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно,
постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД и при несъобразяване с всички доказани по
делото обстоятелства, относими към размера на обезщетението, както и определеното
обезщетение не е съобразено с практиката по сходни случаи. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на иска до посочения размер. Претендира разноските по
делото.
Решението е обжалвано и от ответника Прокуратура на Република България в осъдителната
част, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД досежно присъдените
1
неимуществени вреди, тъй като определеният размер е завишен и отново не е съобразен с
практиката. Моли съда да отмени решението в осъдителната част и постанови ново, с което
исковете да бъдат изцяло отхвърлени.
Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в
жалбите предмет на въззивен контрол намира следното:
Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Г. Т. Г. излага в исковата си молба, че на 15.07.2016 г. бил задържан за проверка на
документи и му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ с определение на
Пловдивския окръжен съд от 19.07.2016 г., а на 18.01.2017 г. от страна на ответника бил
внесен обвинителен акт в съда, с който на ищеца били повдигнати обвинения за шест
грабежа от шест възрастни жени с причиняване на средни телесни повреди,, квалифицирани
като престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 3 във вр. с чл.198 ал. 1 и чл. 26 от НК. Въз основа на
обвинителния акт било образувано НОХД № 118/2017 г. по описа на ОС Пловдив, по което
съдът постановил оправдателна присъда на 25.09.2017 г., която била частично отменена от
Пловдивския апелативен съд, който признал ищеца за виновен само за деянието едно от
деянията - на 11.07.2016 г. и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 7 години.
С решение № 161/01.11.2018 г. по н.д. №782/2018г. на ВКС била отменена присъдата на
Пловдивския апелативен съд, като след връщане на делото, с решение № 22 по ВНОХД
№575/2018 г. от 07.02.2019 г. на Пловдивски апелативен съд била потвърдена оправдателна
присъда №76/25.09.2017 г. по НОХД №18/2017 г. на Окръжен съд Пловдив, с която ищецът
бил признат за невинен по всичките шест грабежа, включително и в частта на извършено
инкриминирано деяние на 11.07.2016 г. Поддържа, че общата продължителност на
наказателното производство била една година и седем месеца, в който период мярката
„задържане под стража“ не била изменена година и два месеца, до 25.09.2017 г., когато била
изменена в „подписка“ до края на съдебното производство. Твърди, че задържането му било
съпроводено с морални и физически вреди и унижения. Обвиненията срещу него били
публично разгласени, с което той бил унижен. Публикуваните снимки на ищеца послужили
на един от свидетелите да посочи ищеца като извършител на грабежа. По време на
задържането ищецът понесъл тормоз, който влошил физическото и психическото му здраве.
По време на престоя си в ареста и в затвора търпял физически болки и страдания, без да
получи своевременно лекарска помощ и търпял малтретиране от други лица. В резултат на
описаното, след освобождаването си не можел да се освободи от причиненият му стрес,
изпадал в депресии и се чувствал публично унижен Стресът от наказателния процес и
мярката за неотклонение, допринесъл за влошаване на здравословното състояние на ищеца,
което се изразявало във високо кръвно налягане. Претендира осъждане на ответника да му
заплати сумата от 150 000 лева за причинените неимуществени вреди.
Ответникът Прокуратурата на Република България е оспорил искове, като твърди, че е
2
действал съгласно правомощията делегирани му по материалния и процесуалния закон.
Отделно от това предявената претенция е силно завишена. Моли съда да постанови съдебно
решение, с което да отхвърли иска.
Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният
съд и е следната:
Не се спори, че ищеца е бил привлечен в качеството на обвиняем на 16.07.2016 год. по ДП
№ 224/2016 г. на III РУ на МВР гр. Пловдив за извършени престъпления по чл.199 ал. 1 т. 3
във вр. с чл.198 ал. 1 и чл. 26 от НК. Въз основа на внесен от ответника обвинителен акт е
било образувано НОХД № 118/2017 г. по описа на ОС Пловдив, по което съдът постановил
оправдателна присъда на 25.09.2017 г., която била частично отменена от Пловдивския
апелативен съд, който признал ищеца за виновен само за деянието едно от деянията - на
11.07.2016 г. и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 7 години. С решение
№ 161/01.11.2018 г. по н.д. №782/2018г. на ВКС била отменена присъдата на Пловдивския
апелативен съд, като след връщане на делото, с решение № 22 по ВНОХД №575/2018 г. от
07.02.2019 г. на Пловдивски апелативен съд, влязло в сила на 01.03.2019 год., била
потвърдена оправдателна присъда №76/25.09.2017 г. по НОХД №18/2017 г. на Окръжен съд
Пловдив, с която ищецът бил признат за невинен по всичките шест грабежа, включително и
в частта на извършено инкриминирано деяние на 11.07.2016 г. Не се спори също така, че
спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от 1
година, 2 месеца и 9 дни за периода 16.07.2016 год. до 25.09.2017 год., като след това
мярката за неотклонение е изменена в „подписка“.
Пред първоинстанционният съд са разпитани двама свидетели за установяване претърпените
от ищцата вреди. От показанията на В. П., защитник на ищеца по наказателното
производство се установява, че от него знае за условията в които се е намирал в затвора,
като останалите затворници са упряжнявали върху нето физически и психически натиск,
която изключително много го е депресирало. Ищеца е споделял пред него, че в затвора са го
„накарали“ да стане наркоман, както и че иска да сложи край на живота си.
Свидетеля М. Г. установява, че познава ищеца от 10 години, като пред да влезе в затвора
бил лъчезарен, общителен и помагал на всеки с каквото може, но след това коренно се
променил – станал свит, не искал да разговаря. От ищеца разбрал, че в затвора му било
много тежко, както и че върху него е бил осъществяван физически и психически тормоз.
От изслушаната пред първоинстанционният съд комплексна съдебно-медицинска
експертиза, се установява, че към момента на освидетелстване ищецът не страда от
личностново разстройство, но по данни от делото било налице влошаване на психичното му
състояние по време на задържането му в следствения арест и затвора гр. Пловдив. В
заключението вещите лица са отбелязали наличие на причинна връзка между периода на
задържането, продължителността и динамиката на актовете на съда относно виновността на
ищеца и влошаването на психичното му състояние. В дадените обяснения в съдебно
заседание вещите лица потвърждават наличието на шизофренно разстройство, описано в
3
приложената медицинска документация, без към момента на освидетелстването да има
данни за обостряне на заболяването.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че е сезиран
с иск с правно основание чл.2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно чл.2 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени от органите на
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в престъпление, в случай, че
лицето бъде оправдано. Съдът приема, че отговорността на държавата в лицето на нейните
държавни органи е предвидена с оглед репариране на вредите, причинени при
осъществяване властническите функции на държавата, в лицето на нейните органи, които
безспорно са възложени и на ответника по делото, което е и единственият критерий, изведен
в ЗОДОВ. Две от предпоставките за възникване на отговорност, съгласно цитираната по-
горе разпоредба, са наличието на обвинение в престъпление и оправдателна присъда по това
обвинение. В конкретния случай Прокуратурата е обвинила ищеца в извършване на
престъпление по чл.199 ал. 1 т. 3 във вр. с чл.198 ал. 1 и чл. 26 от НК, като е изготвила
обвинителен акт и е поддържала обвинението пред съда, като съдът е постановил
оправдателна присъда спрямо обвиняемия. С оглед на това съдът счита, че действията на
органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на Европейската
конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската държава. Въз основа на
изложеното съдът приема, че в настоящия случай са налице предпоставките, визирани в чл.2
от ЗОДОВ, поради което следва да се ангажира отговорността на държавата за повдигнатото
срещу ищецът обвинение и постановената оправдателна присъда от съдилищата.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, които се явяват пряка и
непосредствена последици от увреждането. Съгласно константната практика на ВКС
критерият „справедливост”, посочен в чл. 52 ЗЗД не е абстрактен и при определяне размера
на обезщетението съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за
търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на
увредения, общественото му положение и т.н..
В настоящият случай се установи, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно
производство по повдигнатото обвинение, същият като пряка и непосредствена последица е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес и душевно
безпокойство. Безспорно също така това се е отразило на личните му контакти, на
самочувствието му като млад човек. Затворил се в себе си, променил поведението си. В тази
насока са показанията на разпитаните по делото свидетели, които следва да се ценят тъй
като са придобити въз основа на лични впечатления. Съдът не кредитира показанията на
свидетелите досежно упражнения срещу ищеца психическо и физическо насилие, тъй като
същите не са били свидетели на такова, а за наличието му знаят от самия ищец. При
определяне на обезщетението също така следва да бъде взето впредвид и обстоятелството,
4
че спрямо ищцата е била взета най-тежката мярка за неотклонение, предвидена в закона,
както и че производството е приключило в разумен срок – две години и седем месеца. На
следващо място психологическата експертиза установи, че при ищеца се наблюдават
психотравми, датиращи от период преди началото на наказателното производство, т.е.
липсва причинно следствена връзка. При определяне на обезщетението съдът също така
следва да вземе предвид и обстоятелството, че ищеца е многократно осъждан за различни
престъпление, както и че не за пръв път се е намирал в затвор, което е видно от
представеното по наказателната преписка свидетелство за съдимост, издадено от РС Лом. В
този смисъл съдът приема, че ищеца не е търпял болки и страдания с по-голям интензитет от
нормалните в такива ситуации.
Настоящият състав като взе предвид всички тези обстоятелства, преценени съобразно
принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ, времето
през което се е водило наказателното производство, както и времето което ищеца е прекарал
с мярка за неотклонение „задържане под стража“, социално-икономическата обстановка в
страната към 2019 год., счита че за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди е необходима сумата от 25 000 лева. За тази сума предявеният иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции относно размера на обезщетението
решението в обжалваната му осъдителна част за неимуществените вреди ще следва да се
отмени за сумата от 25 000 лева, представляваща разликата между присъденото от първата
инстанция обезщетение от 50 000 лева и действително дължимото обезщетение от 25 000
лева, като вместо това се исковата претенция за посочената сума следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1861 от 12.07.2022 год., постановено по гр.д.№ 8250/2021 год. по
описа на СГС, I-21 състав в частта, в която Прокуратура на Република България е осъдено
на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Г. Т. Г. обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.199, ал.1, т.3, вр. чл.198, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК, повдигнато с
постановления за привличане на обвиняем от 16.07.2016 г., 18.07.2016 г. и 11.11.2016 г. по
ДП № 224/2016 г. на III РУ на МВР гр. Пловдив, над сумата от 25 000 лева до 50 000 лева, И
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Т. Г. против Прокуратура на Република България иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление чл.199,
ал.1, т.3, вр. чл.198, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК, в размер на 25 000 лева, представляващи
разликата над 25 000 лева до 50 000 лева.
5
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата осъдителна част.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6