Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 17.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
осми януари през две хиляди и двадесета
година година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 7188 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2, вр.чл.79 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ”А.з.с.н.в.” ЕАД-гр. ***
против Р.М.М. с ЕГН **********, за признаване за
установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същата дължи
на ищеца следните суми: 600лв. – главница; 66,63лв. – договорна лихва за
периода от 04.06.2018г. до 03.12.2018г.; 45лв. – такса разходи за събиране на
просрочени задължения; 384,21лв. – неустойка за неизпълнение; 52,59лв. – лихва
за забава за периода от 05.06.2018г. до 30.07.2019г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
Твърди се,
че процесните вземания произтичат от Договор за
паричен заем №***от ***, сключен между ***, в качеството на заемодател и
ответницата Р.М.М., в качеството на заемополучател, по силата на който заемодателя предоставил
на заемополучателя кредит в размер на 600лв. Сочи се,
че съгласно договора и Общите условия, заемателя се
задължавал да върне заема на погасителни вноски, указани по размер от
заемодателя и съставляващи изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя за подготовка и обслужване на
заема и определена добавка, покриваща вноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, представляваща печалбата на
заемодателя, като лихвения процент бил фиксиран за срока на договора и посочен
в него. Така общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер
на 666,63лв. Заемателят се задължил да върне кредита
в срок до 03.12.2018г. на 27 равни седмични погасителни вноски в размер на
24,69лв. всяка. Твърди се и клауза за такса разходи и настъпването на основания
за начисляването й в размер на 45лв. Твърди се още уговорена клауза за
неустойка, дължима от заемателя в случай, че не
изпълни поето с договора задължение за предоставяне на обезпечение на
заемодателя със сочено изражение. Излага се, че заемателя
не изпълнил това задължение, поради което му била начислена неустойка в размер
на 384,21лв., за която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на
27 равни вноски, всяка в размер на 14,23лв., платими на съответните падежни
дати на погасителните вноски по договора за заем. Така погасителната вноска,
която следвало да заплаща заемателя възлязла на
38,92лв. Навеждат се доводи, че заемателя дължал и
лихва за забава от падежа на всяка неплатена погасителна вноска до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда или за периода от 05.06.2018г.
до 30.07.2019г., изчислявана в размер на 52,59лв.
Твърди се още,
че процесните вземания били прехвърлени от кредитора
по договора за заем в полза на ищцовото дружество по
силата на подписано Приложение ***към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от ***Твърди се, че длъжника бил уведомен за извършената цесия.
Излага се, че поради неизпълнение на задълженията на ответницата и спрямо новия
кредитор и ищец в настоящото производство, същия претендирал вземанията си по
реда на чл.410 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д.№***по описа на
ПлРС била издадена Заповед за изпълнение, но при
наличие на основания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на
кредитора за предявяване на иск за установяване на вземанията му. С изложените
обстоятелства се мотивира и правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за процесните вземания.
Ответницата
не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
От
приложеното ч.гр.д. №***по описа на ПлРС се
установява, че ищеца депозирал на 31.07.2019г. пред ПлРС
заявление срещу ответницата Р.М.М. за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесните
вземания. На ***е била издадена Заповед за изпълнение за претендираните
вземания, като с разпореждане на съда от 30.09.2019г. е указано на
заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Установителната
искова претенция е предявена в законоустановения едномесечен срок, поради което
съдът я намира за допустима.
От
представените преписи на Предложение за сключване на договор за паричен заем,
изходящо от ответницата и Договор за заем №***от ***, сключен между ***, в
качеството на заемодател и Р.М. ***, в качеството на заемател
се установява, че по силата на постигнато между страните съглашение заемодателя
е предоставил на заемателя заем в размер на 600лв. Според
обективираното в чл.3 от сълашението
със заемната сума е било погасено изцяло задължение на длъжника по Договор за
паричен заем №***в размер на 351,92лв., а останалата част от предоставената
главница е била изплатена на заемополучателя, като
реалното плащане е изрично удостоверено в чл.3, ал.2.
Според обективираното в чл.2 от договора, ответницата е следвало
да върне предоставената й в заем сума на 27 броя седмични вноски, всяка в
размер на 24,69лв. и платима на посочени дати на падеж за периода от 11.06.2018г.
до 03.12.2018г. При това са уговорили фиксиран годишен лихвен процент по заема
в размер на 40% и общ размер на всички плащания 666,63лв., от
които 600лв. главница и 66,63лв. договорна лихва
Страните са уговорили също така, според обективираното в чл.4, задължение в тежест на заемателя в срок до
три дни, считано от сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1). Две физически лица поръчители, отговарящи на
определени изисквания или 2). Банкова гаранция с бенефициер
– заемодателя. При неизпълнение на това задължение са предвидили в чл.4, ал.2
неустойка в размер на 384,21лв., която да
бъде заплащана от заемателя разсрочено, заедно
с всяка от погасителните вноски, като към всяка от тях се добавя сума в размер
на 14,23лв.
Установява
се от приложения препис на Рамков договор за цесия от ***и препис-извлечение от
***., че заемодателя *** е прехвърлил на ищеца „А.з.с.н.в.” вземанията,
произтичащи от процесния договор за заем ***от ***, сключен с ответницата Р. ***. Представено е и
писмено потвърждение от цедента за извършената цесия.
От
представения препис на пълномощно, изходящо от ***, чрез представляващия го
изпълнителен директор се установява, че дружеството е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.” да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата
на сключения договор за цесия от ***Това касае и цесиите, извършени във формата
на допълнителни приложения към сочения
договор.
Видно е от
приложения препис на уведомително писмо с изх.№***/***от 03.12.2018г., че с
него е било предприето уведомяване на длъжника за извършената цесия на
вземанията, произтичащи от процесния договор за заем.
Същото съдържа уведомление от цедента, чрез цесионера, като има позоваване на соченото по-горе пълномощно
от ***. От приложеното известие за доставяне е видно, че уведомителното писмо
за цесията не е било връчено на адресата. Изпратено е било и впоследствие
уведомително писмо от 18.10.2019г. със същото съдържание, което отново не е
достигнало до адресата.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи
се безспорно в производството по делото възникнало облигационно правоотношение
между ответницата, в качеството на заемател и ***, в
качеството на заемодател по сключен между тях Договор №***от ***
Безспорно
е, че заемодателя е изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение
да предостави на заемателя уговорената сума в размер
на 600лв., при което в тежест на заемателя е
възникнало задължението да върне сумата по уговорения начин и срок.
Установи се,
че страните са уговорили и договорната лихва в размер на 66,63лв., платима на
седмични вноски, заедно с главницата.
Не се спори също така, че ответницата не
е извършила плащания по процесния договор, като
падежът на последната дължима вноска е изтекъл на 07.08.2018г.
Преценявайки съществуването на претендираните
от ищеца вземания, съдът намира, че следва да се занимае на първо място с
валидността на неустоечната клауза по процесния договор за заем. Вярно е, че от страна на ответницата
не е направено възражение за нищожност на посочената клауза, но доколкото
предмет на иска е и реалното изпълнение на процесната неустоечна клауза,
за да прецени основателността на претенцията в тази й част, съдът следва да
извърши първо преценка относно съществуването на това задължение. Тази преценка
неминуемо включва обсъждане действителността на клаузата, пораждаща задължението,
чието изпълнение се претендира (в този смисъл е и съдебната практика, изразена
в Решение №229 от 21.01.2013г. на ВКС по т.д.№1050/2011г., II т.о.). Съдът счита, че в случая следва да се извърши
преценка за съответствието на процесната неустоечна клауза с добрите нрави.
Както е
прието в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора при използването на критерии като естеството
на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека; съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди и други. Неустойката следва да
се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
В настоящият случай, съдът при
преценката си съобрази следното: Процесната неустойка
е уговорена за неизпълнение на задължение на заемополучателя
да осигури на кредитора обезпечение след сключване на договора– осигуряване на
двама поръчители, отговарящи на определени условия, сред които нетен
осигурителен доход над 1000лв., липса на задължения по други договори за кредит
или ако имат такива – да са изрядни платци, или като втори вид обезпечение –
банкова гаранция в размера на дължимата по процесния
договор главница и възнаградителна лихва. Касае се за обезпечения, осигуряването на
които обикновено е условие за отпускане на кредит, за да бъде гарантиран
кредитора, че ще събере безпроблемно вземанията си. Може да се приеме, че
свободата на волята на договаряне допуска едно такова задължение да възникне
сред предоставяне на заемната сума. Поставя се обаче въпроса какви са вредите,
които биха настъпили за кредитора при неизпълнение на това задължение на заемателя и адекватна ли е уговорената неустойка да
обезщети очакваните от неизпълнение вреди. Очевидно е, че вредите при липса на
обезпечение биха се изразили в затруднения за кредитора да събере вземанията си
доброволно и разходи за принудителното им
събиране, в това число воденето на съдебни дела и разноски в изпълнително
производство. Съдът намира, че уговорената парична неустойка в един размер,
който е повече от половината от заетата сума, няма как да улесни събирането на
кредита доброволно и в същото време не е адекватна да обезпечи разходите по
принудителното събиране, т.к. те са по Закон дължими на кредитора и в исковото
и изпълнителното производство. Напротив, начислената неустойка почти удвоява
дълга на заемателя и естествено води до затрудняване
доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално
принудително събиране. Всичко това навежда на извод, че целта й е неоснователно
обогатяване на кредитора. При тези съображения, съдът счита, че целта, за която
е уговорена процесната неустойка от 384,21лв., излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, което я прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави.
Предвид
горното, съдът счита, че ответницата не дължи на кредитора по процесния договор за заем претендираната
неустойка в размер на 384,21лв.
С оглед приетата нищожност на
клаузата за неустойка и действителност на останалите уговорки, закрепени в писменато съглашение, съдът счита, че ответницата е
останала след сключване на договора задължена към кредитора за главницата от 600лв.
и уговорената договорна лихва в размер на 66,63лв.
Съдът
намира за нищожна и клаузата в тарифата на кредитора за плащане на такса
разходи за събиране на просрочени задължения. Съгласно чл. 33, ал.2
от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът
намира, че разпоредбите, предвидени в Тарифата на заемодателя за сочената
такса, се явяват в пряко противоречие с чл.33 от от ЗПК. Отговорността за
разноски, въведена в Тарифата на кредитора, представлява по същество неустойка,
дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения по
кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на вземането.
С предвиждане и начисляване на тези такси по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.. Отделно от
това с предвиждането на такива разходи се заобикаля и разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите –
чл. 19, ал.1
от ЗПК, като уговаряне им като отделен разход, основан на тарифа на
кредитора има за цел заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, поради което и на
това основание тези такси не се дължат. Регламентиращите ги клаузи са и
неравноправни, не са уговорени индивидуално в договора, произтичат от тарифа на
кредитора, върху която заемателят не може да
въздейства, а следва да приеме, с подписването на договора. Ето защо, съдът
намира, че претендираната сума от 45лв. за разходи за
събиране на просрочени вземания е недължима.
От
представените преписи на Рамков договор за цесия от ***и ***. се установи, че
вземания, произтичащи от процесния договор за кредит
са били прехвърлени от заемодателя *** в полза н.ищеца „А.з.с.на в.” ЕАД.
Доколкото, обаче, само съществуващи вземания могат да се прехвърлят, сред тях не
са вземанията за неустойка и за разходи в размер на 45лв. по приетите за нищожни
клаузи
Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от цесионера.
Както
приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД,
а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето
лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в
този смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК).
В случая,
както се установи от доказателствата по делото, цесионера
„Агенция за събиране на вземанията” АД е предприел уведомяване на длъжника за
извършената цесия, в качеството на пълномощник на цедента
***, съгласно изрично пълномощно за това действие.
Съдът
намира, че уведомяването не е надлежно сторено преди депозиране на заявлението
по чл.410 от ГПК, т.к. няма представени доказателства в тази насока.
Въпреки
горното, обаче, уведомителното писмо, заедно с пълномощното от цедента е връчено лично на ответницата, като
приложение към исковата молба. Както
приема трайната практика на ВКС (изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по
т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 2352/2013 г., II т. о., ТК –постановени по установителен
иск след развило се заповедно производство, а последното след постановяване на
ТР от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК), получаването на уведомлението в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено
по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК.
Следва отново да се отбележи, че се касае за уведомление, изходящо от
упълномощено от цедента лице, а не от цесионера
в качеството на последващ кредитор.
С оглед
приетото за редовно връчване на уведомлението като приложение към исковата
молба, съдът счита, че цесията, извършена посредством ***към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от
***.,
е породила действие спрямо ответницата и тя дължи плащане на произтичащите от процесния договор за заем задължения в полза н.цесионера „А.з.с.на в.” ЕАД. Това се отнася за
задълженията, произтичащи от валидните договорни клаузи – главница в размер на 600лв.
и договорна лихва в размер на 66,63лв.
Ответницата
дължи и законната лихва върху непогасените месечни вноски, за периода от датата
следваща падежа на всяка вноска до датата на депозиране на заявлението – 30.07.2019г.
Между страните не е налице спор че размера на мораторната
лихва за посочения период е в претендирания размер от
52,59лв.
Предвид изложеното,
съдът счита, че следва да се признае за установено съществуването на вземането
на ищеца спрямо ответницата за главница по процесния
договор за заем в размер на 600лв., договорна лихва в размер на 66,63лв. и мораторна лихва в размер на 52,59лв. за периода от 05.06.2018г. до 30.07.2019г.
Претенцията на
ищеца за установяване съществуването на вземането му за неустойка в размер на 384,21лв.
и за такса разходи в размер на 45лв. следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
С оглед изхода
на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по
направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване
приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК. В заповедното производство са били сторени разноски за
държавна такса в размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско
възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 70лв. От
тях ответницата дължи сумата от 44,10лв., съразмерно частта от вземанията,
чието съществуване се установи в исковото производство.
В исковото
производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.,
определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр.
с чл.25, ал.1 от НПП или общо 125лв. Съразмерно уважената част от иска, ответницата
му дължи разноски в размер на 78,75лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че Р.М.
***
с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, следните суми : сумата от 600лв.,
представляваща главница по Договор за паричен заем №***от ***; сумата от 66,63лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 04.06.2018г. до 03.12.2018г. и сумата от 52,59лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 05.06.2018г. до 30.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.07.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, които суми представляват част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от ***по ч.гр.д.№***по
описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта
на неустойка в размер на 384,21лв. и такса разходи в размер на 45лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Р.М.
***
с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, следните суми: сумата от 44,10лв., представляваща
разноски за заповедното производство и сумата
от 78,75лв., представляваща разноски за исковото производство, съразмерно
уважената част от иска.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
районен съдия: