Р Е Ш Е Н И Е
№ 377 10.04.2023 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесети март
две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л.
прокурора Андрей
Ч.
като
разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 92 по описа
за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Административното дело е
образувано във връзка с влязло в сила решение № 261231/14.12.2021 г. по гр.
дело № 7146/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта му за изпращане
по подсъдност материалите касаещи искова молба с вх. № 272617/16.04.2021 г. по
описа на РС – Бургас, подадена от Ч.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД“ИН“/ – гр.
София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 10 000,00
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в
размер на 8 300,00 лева и 1 700,00 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумите.
С молба вх. № 1080/01.02.2023 г.,
подадена от адвокат А. Д. Д., процесуален представител на ищеца И., е уточнено,
че претенцията му за имуществени вреди е за периода 12.11.2015 г. – 12.11.2020 г., т. е. за 5
години преди подаване на исковата молба, за причинените му от незаконосъобразни
действия на администрацията на ГД“ИН“ /в лицето на Затвора – Бургас/ вреди,
чрез удържане на парични средства /от трудова дейност и получени от него като
обезщетение/, в нарушение на чл. 446 и 446а, ал. 1 от ГПК, в общ размер на 3
974,02 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, „начиная от датата на
подаване на исковата молба – 12.11.2020 г. до окончателното изплащане на
главницата“, за която сума претендира да бъде осъдена ГД“ИН“.
С молбата е посочено, че
претенцията му за неимуществени вреди е в размер на 20 000,00 лв. за същия
период, затова, че администрацията на Затвора го е поставила в неблагоприятна
ситуация със своите незаконосъобразни действия по удръжката на сумата 3 974,02 лв. и го е поставила в състояние на
безпокойство, стрес, създала му е чувство за малоценност, депресия и безпомощност
при покриване на най-елементарни човешки нужди – за поддържане на
здравословното му състояние, хигиенни нужди, липса на консумативи за социална
комуникация /листи, пликове, химикали и др./, за закупуване на допълнителни
хранителни продукти, обувки, дрехи, един елементарен телевизор или едно радио,
както и най-евтините лекарства. Тези липси са го накарали да се почувства
абсолютно нищожен, със смачкана психика и безполезен дори за себе си. Ищецът
оценява тези свои тревоги, безпомощност и стрес, представляващи неимуществени
вреди, на сумата 20 000,00 лв., които претендира да му бъдат заплатени, ведно
със законната лихва върху тази сума, „начиная от датата на подаване на исковата
молба – 12.11.2020 г. до окончателното изплащане на главницата“, за която сума
да бъде осъдена ГД“ИН“.
Съобразно изложеното съдът
приема, че исковата претенция на Ч.Г.И. против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ /ГД“ИН“/ – гр. София, е ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 3 974,02 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и 20 000,00 лв. за неимуществени
вреди, претърпени от ищеца в резултат
на незаконосъобразни действия на
администрацията на ГД“ИН“ - Затвора гр. Бургас, за периода 12.11.2015 г. – 12.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 12.11.2020 г. до окончателното изплащане на главницата.
В съдебно заседание ищецът Ч.Г.И.
се явява лично и с процесуален представител адвокат А. Д. Д., която поддържа
исковата молба по изложените в нея съображения, като не възразява по доклада на
съда. Не претендира разноски. Представя по делото писмени бележки, с които
излага допълнителни аргументи относно основателността на исковата молба и моли
да бъде уважена.
Ответната страна ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ - СОФИЯ се представлява от старши
юрисконсулт М. Г., който оспорва исковата молба като неоснователна и
недоказана, като излага съображения в тази насока. Твърди, че поведението на
администрацията на Затвора Бургас е законосъобразно, тъй като направените
удръжки са извършени в качеството й на трето задължено лице по получени запорни
съобщения и удържаните суми са преведени на ЧСИ. Моли за присъждане на разноски
за юрисконсулт. Представя по делото писмени бележки, с които излага
допълнителни аргументи относно неоснователността на исковата молба и моли да
бъде отхвърлена.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище, че исковата претенция е неоснователна
и недоказана, тъй като се касае за специално изпълнително производство по ГПК и
затворническата администрация е превеждала законосъобразно сумите предвид
запорните съобщения на ЧСИ.
Съдът,
като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства по реда и
условията на чл. 154, ал.1 и чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК,
ведно с доводите и изразените становища
прие за установено от фактическа страна следното:
С
определение № 320/13.02.2023 г. в съответствие с направени от ищеца
доказателствените искания, ответникът е задължен да представи посочените от
ищеца писмени документи, които са представени по делото както следва:
Справка изготвена
от инспектор РД /л. 123 от делото/, в която е посочено, че ищецът Ч.Г.И. *** на
16.08.2001 г. за изтърпяване на наказание „доживотен затвор“, при първоначално
определен „специален“ режим. В периода от 12.11.2015 г. до 14.12.2016 г. е изтърпявал наказанието при „строг“
режим, изменен в „специален“ в периода
от 14.12.2016 г. до 13.09.2021 г. Със заповед № БС 162/27.08.2021 г. режимът
отново е изменен на „строг“. Посочено е, че същият търпи наказанието си в първа
зона за повишена сигурност, като през 2017 г. е работил към бр. „Мираж“.
Четири
броя запорни съобщения, постъпили в деловодството на Затвора – Бургас, както
следва: Запорно съобщение по изп. дело № 20077030400142
от 20.03.2008 г., издадено от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Георги Михалев
/л. 125 от делото/, с
което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Ч.Г.И.; Запорно съобщение по изп. дело № 20087030400091 от 03.02.2016 г., издадено от ЧСИ
Георги Михалев /л. 126 от делото/, с което е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Ч.Г.И.; Запорно съобщение по изп. дело № 20087030400091 от
14.06.2018 г., издадено от ЧСИ Георги Михалев /л. 127 от делото/, с което е
наложен запор върху вземания и суми в касата на Затвора, внесени за лични нужди
на Ч.Г.И. и запорно съобщение по изп. дело № 20182120400058 от 02.02.2018 г.,
издадено от държавен съдебен изпълнител Мая Синкова
/л. 129 от делото/, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Ч.Г.И.,
както и върху сумите за лично ползване в касата на Затвора. Със съобщение от
18.03.2019 г. държавен съдебен изпълнител Мая Синкова е вдигнала наложения на Ч.И.
запор /л. 128 от делото/.
Справка
за удържаните суми от трудовото възнаграждение на л. св. Ч.Г.И. /л. 130 от
делото/, от която е видно, че: през 2017 г. му е удържана общо сумата 76,00 лв.
/49,00 лв. за м. май; 11,00 лв. за м. септември; 5,00 лв. за м. октомври; 5,00
лв. за м. ноември и 6,00 лв. за м. декември/; през 2018 г. му е удържана общо сумата
27,00 лв. /5,00 лв. за м. януари; 6,00 лв. за м. юни; 5,00 лв. за м. юли; 5,00
лв. за м. август и 6,00 лв. за м. септември/, а през 2019 г. му е удържана
сумата от 6,00 лв. за м. март.
Докладна
записка от ст. инспектор Милена Тошкова – главен счетоводител в Затвора Бургас,
заедно с приложение /л. 132 – 160 от делото/, от които е видно, че в изпълнение
на запорните съобщение по сметката на Районен съд – Бургас е преведена сумата
799,60 лв. /платежно нареждане на л. 133 от делото/, а по сметка на ЧСИ Георги
Михалев е преведена сумата 3 825,77 лв. /платежно нареждане на л. 134 от
делото/. С приложенията е представена докладна записка от гл. счетоводител М.
Тошкова, от която се установява, че преведените суми са удържани от трудовото
възнаграждение на л. св. Ч.И., изчислени съгласно чл. 446, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и съобразно писмо с вх. № 7858/13.08.2019 г. на Камарата на частните
съдебни изпълнители.
По
делото е представена и медицинска справка от 28.02.2023 г., изготвена от МЦ при
Затвор Бургас за обследвания период 12.11.2015 г. до 12.11.2020 г. /л. 161 –
187 от делото/, в която са посочени проведените на ищеца медицински прегледи,
поставените му диагнози и назначени медикаментозни терапии, като се посочва, че
всички те се провеждат с препарати осигурени от аптечния склад на МЦ в Затвора
Бургас.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца представи следните документи: решение
№ 1875/10.12.2015 година по адм.дело № 1620/2015 година на Административен съд
Бургас; решение № 15666/19.12.2017 година по адм. дело № 2035/2016 година на
ВАС; решение № 826/27.04.2018 година, по адм. дело № 619/2018 година по описа
на БАС и решение № 10298/3.07.2019 година по адм дело 7939/2018 година на ВАС.
В
хода на съдебното производство беше разпитан като свидетел л. св. Т.И.Д., който
даде показания относно психичното състояние на ищеца, поради удържаните му
парични суми.
В производството по гр.
дело № 7146/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, приложено по
настоящото дело, са представени писмени доказателства, които са относими и към
предмета на настоящия спор, в т. ч.: копие от заповед № 46/09.05.2017 г. за
назначаване на работа л. св. Ч.Г.И. и копие от заповед № 37/25.04.2019 г. за
освобождаването му от работа – л. 219 – 220 от делото; справка за отработените
дни, полученото трудово възнаграждение и направените удръжки по наложен запор
на л. св. Ч.Г.И. – л. 230 – 231 от делото; справка за удържаните и разпоредени
суми по изп. дело № 20087030400091, изготвена от ЧСИ Георги Михалев – л. 105 от
делото и др.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица.
Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК,
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението, поради което са налице
предпоставките за завеждане на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и исковата
претенция е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от подаване на иска.
Разгледана по същество исковата
молба е неоснователна поради
следните съображения:
Отговорността по ЗОДОВ е
обективна. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани от действия или бездействия на техни органи или
длъжности лица при или при повод на изпълнение на административна дейност.
Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като
правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на
техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата
е имуществена, тя се състои в претърпяване на загуба или пропусната полза.
Границите на отговорността се разпростират до вредите, "които са пряка и
непосредствена последица от увреждането". Неимуществените вреди
представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина,
изразяваща се в претърпяване на болки и преживявания на страдания.
Отговорността на държавата или на
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техни органи или
длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност може да
бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия
състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отговорността възниква при наличие
на няколко кумулативни предпоставки – неимуществена и/или имуществена вреда
/причинена загуба или пропусната полза/; незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата /или общината/; вредата
да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност, както и
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие
или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
и общината по посочения ред. Практиката на административните съдилища в това
отношение е постоянна и последователна.
В настоящото съдебно производство
наведените от ищеца фактически основания за предявения иск са претърпените от
него имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на
администрацията на ГД“ИН“ /в лицето на Затвора – Бургас/, чрез удържане на
парични средства /от трудова дейност и получени от него като обезщетение/, в
нарушение на чл. 446 и 446а, ал. 1 от ГПК, в общ размер на 3 974,02 лв.
Предвидената от законодателя несеквестируемост в нормата на чл. 446 от ГПК е с
оглед естеството на имущественото право, върху което не може да се наложи
принудително изпълнение – трудово възнаграждение или друго възнаграждение за
труд, пенсия, стипендия, като тази несеквестируемост е в полза на длъжника –
физическо лице. Тази несеквестируемост е частична с оглед съответния размер на
възнаграждението, като изрично в чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС, е предвидено
отклонение от общите принципи на чл. 446 от ГПК, а именно, че на лишените от
свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от
две трети от полагащото им се възнаграждение.
С оглед на изложеното, ако въобще
е налице несеквестируемост, то на нея може да се позове само задълженото лице,
като в този смисъл съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, длъжникът може да
обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо.
В ГПК не е предвидено задължение
на третите лица да уведомяват съдебния изпълнител, че изпълнението е насочено
върху имущество, което смята за несеквестируемо. В този смисъл, в нормата на
чл. 508, ал. 1 от ГПК, е предвидено, че в едноседмичен срок от връчването на
запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител: 1. признава
ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го
плати; 2. има ли претенции от други лица върху същото вземане; 3. наложен ли е
запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции;
4. превежда ли суми по банкова сметка ***, банката, в която е открита сметката,
както и размера на сумата.
Според чл. 450, ал. 3 от ГПК,
запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото
задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение по реда на чл.
507.
Съгласно чл. 507, ал. 1 от ГПК,
запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с
изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника. В ал. 2 е
предвидено, че в запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да
предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат
посочени точно, а според ал. 3, от деня на получаване на запорното съобщение
третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи
или суми.
Задължение за уведомяване не се
съдържа и в нормата на чл. 512 от ГПК, уреждаща запора върху трудово
възнаграждение, като в ал. 2 е предвидено изрично само, че третото задължено
лице уведомява съдебния изпълнител за обстоятелствата по чл. 508, ал. 1.
Видно от изложеното, в
действащото право не е предвидено задължение за третото лице в изпълнителното
производство, каквото се явява Затвора Бургас да уведомява съдебния изпълнител
относно естеството на сумите които са налични в неговата каса и са собственост
на длъжника. Съответно длъжника разполага с възможността предвидена в чл. 435,
ал. 2, т. 2 от ГПК, да обжалва насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо. Редът за обжалване е предвиден в нормите на чл.
436 - чл. 438 от ГПК, като жалбата се разглежда от окръжния съд по мястото на
изпълнението, който е компетентен да прецени дали се касае за секвестируемо или
несеквестируемо имущество.
По делото не е налице изрично
изявление от страна на ищеца, че е обжалвал действията на ЧСИ по предвидения за
това ред в ГПК, нито са представени такива доказателства от негова страна и от
процесуалния му представител, поради което следва, че действията на ЧСИ не са
обжалвани. От представеното по гр. дело № 7146/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас /л.
98 от делото/ постановление се установява, че ЧСИ е ВЪРНАЛ, подадена от Ч.И.
жалба с вх. № 8547/03.09.2018 г. срещу негови действия, на основание чл. 436,
ал. 4 вр. с чл.262, ал. 2, т. 2 от ГПК, поради неизпълнение на дадените от ЧСИ
указания.
Предвид така наложения запор
върху сумите в касата на Затвора на ищеца затворническата администрация е трето
задължено лице, което ако извърши плащане на длъжника въпреки полученото
запорно съобщение, спрямо него взискателят разполага с процесуална възможност
да иска направеното плащане. Законодателят е предвидил солидарна отговорност
както на третото задължено лице, така и на лицата от органите му на управление
– чл. 452, ал. 3 от ГПК, като нововъзникналите права на взискателя се
реализират в рамките на същото изпълнително производство, в което не е изпълнен
запорът. Следователно в случай, че администрацията на Затвора Бургас, въпреки
получените запорни съобщения и при липса на данни за отмяна или изменение на
същите, извърши плащане към лишения от свобода от сумите които са налични в
касата и са запорирани, би се поставила в положение на солидарно отговорна
страна по това правоотношение, което най-малко представлява нарушение на
счетоводните политики за управление на бюджетни средства.
В конкретния случай следва да се
приеме, че администрацията на Затвора Бургас е изпълнила задължението си,
произтичащо от наложените запори, като нейните действия не могат да се
квалифицират като административни такива. Те се основават на подлежащ на
изпълнение акт на съдебния изпълнител – наложен запор, който е годно
изпълнително основание и няма данни същият да е отменен, като при изпълнение на
разпореденото от съдебния изпълнител правно действие, затворническата
администрация не действа като орган по изпълнение на наказанията, съответно
като административен орган, а като трето задължено лице в изпълнителното
производство.
С оглед на изложеното, следва да
се приеме, че в случая е налице годно изпълнително основание и удържането на
суми по образуваното срещу ищеца изпълнително дело е извършено от
администрацията на Затвора Бургас при правилно приложение на закона, поради
което тези действия не могат да се приемат за незаконосъобразни по смисъла на
чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В случая не се установи, че
претендираните на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ имуществени вреди произтичат
от незаконосъобразни действие или бездействие на орган и длъжностни лица от
Затвора Бургас при или по повод изпълнение на административна дейност. При така
установената липса на една от трите предвидени в условията на кумулативност
предпоставки, за ангажиране на отговорността на ответника, предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без не е необходимо да се
обсъжда въпроса, дали са налице останалите две предпоставки за реализиране на
отговорността.
Неоснователна се явява и исковата
претенция в частта, в която ищецът претендира обезщетение за неимуществени
вреди в общ размер на 20 000,00 лв.,
претърпени от него в резултат на
незаконосъобразни действия на администрацията на ГД“ИН“ - Затвора гр.
Бургас, за периода 12.11.2015 г. –
12.11.2020 г., вследствие на незаконосъобразно удържане на финансови средства
по образувано изпълнително дело. По изложените вече съображения, следва да се
приеме, че по делото не се установява да са налице незаконосъобразно
действие/бездействие на служители на Затвора Бургас при или по повод изпълнение
на административна дейност, в резултат на които да са претърпени от ищеца
претендираните неимуществени вреди, поради което не са и налице основанията за
ангажиране на отговорността на ответника. Ето защо, предявеният иск и в тази му
част е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо да се
обсъжда въпроса, дали са налице другите предпоставки за реализиране на
отговорността, а именно наличието на вреда и причинна връзка между
незаконосъобразните действия/бездействия и настъпилия вредоносен резултат,
както и дали иска в тази му част е доказан по размер.
За пълнота съдът намира за необходимо
да отбележи, че дейността на администрацията на Затвора Бургас по удържане на
суми от възнаграждението на И. за положен от него труд, е напълно
законосъобразна, тъй като удръжките са били в рамките на две трети от
полагащото му се възнаграждение, съгласно в чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС, което се
установява от представената по гр. дело № 7146/2020 г. по описа на Районен съд
– Бургас справка за отработените дни, полученото трудово възнаграждение и
направените удръжки по наложен запор на л. св. Ч.Г.И.. Що се отнася до
удържаната сума в размер на 3 871,02 лв. постъпила по сметката му в
резултат на присъдено му обезщетение по адм. д. № 1620/2015 г. и 619/2018 г.,
съдът намира, че също не е налице нарушение от страна на администрацията на
Затвора, тъй като по отношение на тези суми е неприложима разпоредбата на чл.
446 от ГПК, респ. чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС, понеже същите не представляват
възнаграждения за извършена трудова дейност.
При този изход на делото и
предвид направеното от пълномощника на ответника своевременно искане за
присъждане на разноски, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ГД“ИН“ разноски
за юрисконсултско възнаграждение, определени в
размер от 150 лева съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр.
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и
правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК вр. с чл. 1, ал. 2
от ЗОДОВ, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Ч.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД“ИН“/ – гр. София, с
искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 3 974,02 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени
вреди и 20 000,00 лв. за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконосъобразни действия на администрацията
на ГД“ИН“ - Затвора гр. Бургас, за периода
12.11.2015 г. – 12.11.2020 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2020 г. до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Ч.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД“ИН“/ – гр. София, направените по
делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 150.00 /сто и петдесет/
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: