ОПРЕДЕЛЕНИЕ
247/23.4.2019г.
№..................... 23.04.2019
г.
гр. Шумен
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда
Кирилова
Секретар: Теменужка Димитрова
Прокурор: Владимир Колев
Като разгледа докладваното от районния съдия
ЧНД № 1002/2019 г. по описа на ШРС,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на постъпила в съда молба от адв. И.К.Т. от ШАК, редовно
упълномощен защитник от обвиняемия по досъдебно производство № 1117/2018 г. по
описа на РУ – гр. Шумен – Я.Г.Я., в която се иска изменение на взетата по
отношение на обвиняемия Я. мярка за неотклонение “домашен арест” в по-лека
такава, а именно – „парична гаранция“.
Искането
черпи своето правно основание в разпоредбата на чл. 65, ал. 1 и сл. от НПК,
доколкото се касае за съдебен контрол върху мярката за неотклонение “домашен
арест” във фазата на досъдебното производство, спазена е предвидената в НПК
процедура по предявяване на искането и същото е процесуално допустимо.
В молбата
като основание за изменение на мярката за неотклонение се изтъква
обстоятелството, че обвиняемия е направил самопризнание и съдейства на
разследващите органи, че разследването по досъдебното производство е към своя
край, като се изчаква изготвянето на заключенията по назначените експертизи, както
и влошеното му финансово и семейно положение – живеел на семейни начала и се
грижил за двете си малолетни деца, а имал няколко активни кредита, нуждаещи се
от обслужване. В съдебно заседание обвиняемото лице се явява лично и с
упълномощен в хода на досъдебното производство защитник, като поддържат
искането на посочените в него основания, както и излагат допълнителни мотиви в
тази насока.
В съдебно
заседание представителят на ШРП счита, че искането е неоснователно и като
такова не следва да бъде уважено, като в пледоарията си излага подробни
съображения в тази насока, а именно, че разследването по делото се движи в
разумни срокове и предстои приключване на същото с предявяване на материалите
на пострадалите и обвиняемите лица. Също така, предлага на съда да
определи едномесечен срок, в който мярката да не се обжалва.
Съдът като прецени доводите, изведени в молбата и в
съдебно заседание от страна на защитника на обвиняемия, от него самия,
становището на представителят на ШРП, събраните по делото данни и доказателства
и на основание чл. 65 от НПК, както и във връзка чл. 14 от НПК, намира че
искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение по следните
правни съображения.
В настоящото
производство, съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от НПК, приложима
съобразно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от НПК, съдът преценява всички
обстоятелства, свързани със законността на взетата мярка за неотклонение.
Съобразно
общото правило на чл. 63, ал. 1 от НПК мярка за неотклонение “задържане под
стража”, респ. „домашен арест“ според разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от НПК, се
взема когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпление, което се наказва с “лишаване от свобода” или друго по-тежко
наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Досъдебно
производство № 1117/2018 г. на РУ – гр. Шумен се води срещу обвиняемия Я.Г.Я., като по отношение на него
към настоящият момент обвинението е за деяние по чл. 209, ал. 1 от НК, във вр.
чл. 20, ал. 4 от НК, във вр. чл. 26, ал.
1 от НК. За това деяние се предвижда наказание “лишаване от свобода” от една до
шест години. С определение № 448/01.10.2018 г., постановено по ЧНД № 2558/2018
г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 09.10.2018 г., първоначално е
взета постоянна мярка за неотклонение “задържане под стража” по отношение на
обвиняемия Я.Я., с оглед преценката, че същият може да се укрие или да извърши
друго престъпление. Впоследствие, с определение № 309/15.11.2018 г.,
постановено по ВЧНД № 416/2018 г. по описа на ШОС, влязло в законна сила на
15.11.2018 г., е изменена взетата първоначално на обвиняемия Я. мярка за
неотклонение “задържане под стража” в „домашен арест“.
Съдът
намира, че по делото са налице данни и доказателства, които се извличат от разпита на свидетелите – Михаил Пенчев
Михайлов, Румяна Василева Иванова, Стойка Илиева Петрова, Весела Светославова
Кечеджиева, Илинка Кирилова Колева, Радка Петрова
Ефтимова, Стефанка Косева Божинова, Богдан Савов Божинов, Славка Николова
Илиева, Рилка Тенева Стоянова, Бюлянт Вадет Басри, както и от приложените по делото Протоколи за оглед
на местопроизшествието, ведно с фотоалбуми, от представените като доказателство
по делото Протоколи за доброволно предаване, Протоколи за претърсване и
изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, ведно с
фотоалбуми, Протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно
одобрение, ведно с фотоалбуми, Протокол за оглед на веществени доказателства, от
заключенията
на назначените и изготвени Съдебно-техническа
/ювелирна/ експертиза от 13.02.2019 г. и Съдебно-икомономическа
експертиза от 05.04.2019 г.,
от отговорите от мобилни оператори, ВДС и протокол, отразяващ изготвянето на ВДС
и не на последно място -
от обясненията на обвиняемия Тихомир Христов Йорданов, а също така и самопризнанията на обвиняемия Я.Г.Я. и
други, от които може да се направи обосновано предположение за участието на Я.
в деянието по чл. 209, ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 4 от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Безспорно е, че
процесното деяние е с висока степен на обществена опасност, тъй като се засягат
обществените отношения, свързани с нормалното упражняване на правото на
собственост и разпореждане с лично имущество. Следва
да се отбележи също, че към момента са налични
достатъчно доказателства, за
да се направи обосновано предположение за извършването на престъпление, като не
е необходимо обвинението да е доказано по несъмнен начин. Същотака следва да се има предвид, че
според Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ВКС на досъдебното производство се
повдига обвинение, предназначено да определи най-общ, първоначален, „работен“
предмет на доказване на делото. То може да бъде изменяно в зависимост от
доказателствата, като окончателното обвинение се формулира едва с обвинителния
акт.
За
престъплението по посочения текст е предвидено наказание “лишаване от свобода” от
една до шест години, поради което е налице първата кумулативно дадена
предпоставка в разпоредбата по чл. 63,
ал. 1 от НПК.
Съдът
намира, че от материалите по делото може да се направи категоричен извод за
наличието на втората предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно опасността обвиняемото лице да извърши друго престъпление. Съдът,
като съобрази престъплението, за което Я. е обвинен, както и обстоятелството,
че същото е било извършено при условията на продължавано престъпление по чл.
26, ал. 1 от НК, включващо до настоящия момент пет отделни деяния, като
престъпната дейност е извършвана през един много кратък период от време, а
именно от 03.09.2018 г. до 06.09.2018 г., т. е. в рамките на три дни, с
изключителна упоритост и дързост, с оглед мотива на извършването му и високата
степен на обществена опасност – касае се за престъпления добили гражданственост
с термина „телефонни измами“, които са чести явления в обществения живот през
последните години, а действията са насочени най-вече към хора на преклонна
възраст, като упражненото спрямо тях грубо психическо въздействие им причинява
значителни страдания под формата на безпокойство за живота им и сигурността им
за в бъдеще. Още повече размера на причинените имуществени вреди с процесното
деяние е значителен. Според константната съдебна практика
продължаваното престъпление, като усложнена престъпна дейност, е с по-висока
степен на обществена опасност, в сравнение с еднократното разделно извършено
престъпление /арг. от Решение № 23/1998 г. на ВКС, ІІІ н. о./.
Обвинението също така е за престъпление, извършено в съучастие с други лица, а
това е обстоятелство, което отегчава наказателната отговорност и е релевантно
при индивидуализацията на наказанието /в т. см. Решение
№ 356/2011 г. на ВКС, І н. о./.
При това положение се налага извода за повишената обществена опасност на
извършителя и за наличието на изявена склонност към извършване на престъпления
от този вид - престъпление против собствеността на гражданите.
Поради това съдът намира, че е налице сериозна опасност същият да извърши и
друго престъпление и това обуславя наличието на третата предпоставка, визирана
в разпоредбата на чл. 63,
ал. 1 от НПК. Следва да се отбележи, че това
становище е споделено и от Окръжен съд - Шумен
в определението по ВЧНД № 329/2018 г., в което се приема, че съществува
реална опасност, ако бъде с по-лека мярка за неотклонение, обвиняемият да
извърши друго престъпление.
Същевременно
съдът намира, че от материалите по делото не може да се направи категоричен
извод за наличието на втората алтернативно дадена предпоставка, визирана в
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, а
именно опасността обвиняемото лице да се укрие. В тази връзка следва да се
отбележи, че същия има постоянен адрес ***, не е бил издирван от органите на
реда, спрямо него няма данни да са налагани други ограничителни мерки, както и
няма конкретни данни за наличие на опасност да се укрие. Този
извод се потвърждава и от обстоятелството, че Я. има фактическа съпруга и две
малолетни деца.
Съдът счита
за неоснователно искането на обвиняемия за изменение на мярката за
неотклонение, както и наведените от процесуалния представител на обвиняемия доводи,
касаещи финансовата издръжка на семейството и необходимостта същият да се грижи
за семейството си. В тази връзка съдът намира, че доколкото това обстоятелството не е било контрамотив при
извършването на процесното деяние, както и че обвиняемият сам се е поставил в
тази ситуация и доколкото тя е резултат от неговото неправомерно поведение, то
обвиняемото лице не би могло да черпи девиденти от това си поведение. Още
повече, че искане по същия повод е било правено от обвиняемия при
първоначалното вземане на мярката му за неотклонение и по него състав на ШРС се
е произнесъл с определение, като е обсъдил наведените от обвиняемия доводи и е
оставил същото без уважение.
Съдът счита за
неоснователни наведените от процесуалния представител на обвиняемия доводи,
касаещи невъзможността от обслужване на наличните парични кредити. В тази връзка бяха
представени с молбата писмени доказателства, доказващи, че действително
обвиняемия е заемател на различни суми по договори за паричен заем.
От същите обаче става ясно, че са били налични
значително преди осъществяване на процесната деятелност, поради което съдът намира, че доколкото това обстоятелството не е го е възпряло при
извършването на процесното деяние обвиняемото лице не би могло да черпи изгоди
от същото. Освен
това, във връзка с посочения довод, съдът съобрази, че евентуалното
изменение на взетата по отношение него мярка за неотклонение “домашен арест” в
по-лека такава, а именно – „парична гаранция“, допълнително би затруднило както
бюджета на семейството на обвиняемия, така и имущественото положение на
обвиняемия.
Предвид
гореизложеното искането за изменение на мярката за неотклонение в по-лека се
явява неоснователно, като не са установени каквито и да било промени в
обстоятелствата, наложили вземането мярката
за неотклонение „домашен арест“. Освен това,
съдът
намира също така, че продължителност на домашния
арест
от около малко повече от пет месеца не може да се третира като ново
обстоятелство, което да обуслови изменението на мярката за неотклонение в
по-лека такава. Съдебната практика приема, че неизвършването на действия по
разследването през продължителен период от време обуславя изменението на
мярката за неотклонение „задържане под стража“, респ.
„домашен арест“ в по-лека. Приема се обаче, че за да се
третира като продължителен, периодът на пасивност на органите по разследването
следва да е около два месеца. Според
практиката на ВКС преценката за „разумна продължителност” на задържането следва
да се извършва във всеки отделен случай, съобразно с конкретните данни за
характера и сложността на делото, както и за причините за забавянето му /в т. см. Решение № 76/1997г.
на ВКС, ІІ н.о.; Решение № 107/1998г. на ВКС, ІІ н.о. и др./. В настоящия случай се касае за
сравнително непродължителен домашен арест, като делото се отличава със
значителна фактическа сложност, а видно от приложените
по делото писмени доказателства по същото продължава
извършването на процесуално-следствени, като последните
предхождат непосредствено датата на депозиране на настоящото искане. В случая
извършването на различни процесуално-следствени действия продължава, като по делото са налице данни,
кореспондиращи на твърдението на прокурора за предстоящо извършване и на други
процесуално-следствени действия с участието на обвиняемия /предявяване на разследването/.
От всичко изложено може да се направи извода, че в случая
не се касае за изменение на
обстоятелствата, послужили като основание за вземане на първоначалната мярка за
неотклонение спрямо лицето Я.Г.Я., които от своя страна да налагат изменение на
същата от “домашен арест” в по-лека такава. Съобразявайки обстоятелствата по
делото и личността на обвиняемото лице, съдът намира, че за да бъдат постигнати
целите на чл. 57 от НПК това следва да е такава мярка за неотклонение, която би
преустановила противоправната деятелност на Я. и би му попречило да извърши
друго престъпление. Съдът намира, че в
настоящия случай такава се явява единствено марката за неотклонение “домашен
арест”, тъй като единствено тази мярка за неотклонение на този етап е в
състояние да възпрепятства възможността обвиняемия да извърши друго
престъпление. Ето защо, съдът намира, че
същата се явява напълно законосъобразна и като такава следва да бъде
потвърдена, а искането на обвиняемото лице следва да бъде оставено без уважение.
Няма
пречка обаче въпросът за мярката за неотклонение да бъде преразгледан при
отпадането на предпоставките, обусловили определянето ѝ, като е налице
възможност същата да бъде отменена или изменена и от прокурора, който следва да
следи за евентуално наличие на основанията по чл. 63, ал. 3 от НПК, с оглед задълженията си по чл. 63, ал. 6 от НПК. За да се избегне неоправдано
забавяне на действията по разследването, съдът намира, че следва да бъде
определен срок, в който ново искане за изменение на мярката се явява
недопустимо, освен в случаите на внезапно влошаване на здравословното състояние
на обвиняемия. Съдът намира обаче, че е достатъчно определянето на едномесечен
срок, след изтичането на който да има нова процесуална възможност за
преразглеждането на мярката за неотклонение, в случай, че същата не бъде
изменена от прокурора.
Водим от
горното и на основание чл. 65, ал. 4 от НПК, във вр. чл. 62, ал. 2 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Я.Г.Я., ЕГН **********,
обвиняем по досъдебно производство № 1117/2018 г. по описа на РУ – гр. Шумен за
изменение на взетата по отношение него мярка за неотклонение от “домашен арест”
в по-лека такава.
На основание
чл. 65, ал. 6 от НПК определя срок от един месец, в
който ново искане за изменение на мярката се явява недопустимо, освен в
случаите на внезапно влошаване на здравословното състояние на обвиняемия.
Определението
подлежи на обжалване и протестиране в 3-дневен срок от днес пред ШОС.
На основание
чл. 65, ал. 4 от НПК, в случай на жалба или протест насрочва делото пред ШОС за
02.05.2019 г. от
14.00 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: