Присъда по дело №381/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

М О Т И В И

 

към Присъда № 5 от 28.01.2020 год. по НОХ дело № 381/ 2017г.

по описа на Окръжен съд - Стара Загора

 

Обвинението против подсъдимия О.Е.Д. с ЕГН ********** е за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”в”  във вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 04.03.2014 год. по ПП-І-6, км.282+400м- общ. П.Б., обл. Стара Загора, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Ф.Д.М." с рег. № **********, нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2, предл. последно  от ЗДвП - “Водачите  са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност на движението“ и чл. 42, ал. 2, т.2 от ЗДвП - „Водач, който изпреварва е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или пречка на превозните средства, движещи се по нея”, като с деянието си по непредпазливост причинил смъртта на Е.И. И..

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и описаната в обвинителния акт фактическата обстановка, като в хода на съдебните прения счита, че съда не следва да приема обясненията на подсъдимия, независимо каква теза излага за възприетото от него и следва да се вземе предвид съдебно-психиатричната експертиза, в която са посочени характерните му особености, че същия защитава безкомпромисно собственото си мнение; фиксиран е към собствената си правота и затова  приема, че  всички участници по делото представляват една организирана схема,  единствено с цел да го осъдят. Намира, че дори и да се приеме версията на подсъдимия, че се касае за спасителна маневра налице е ТР № 106/1983 год. от ОСНК, където се казва, че подсъдимия не може да се позовава на действия по спасителна маневра, ако сам се е  поставил виновно в невъзможност да спре, като единствена възможност за предотвратяване на ПТП, поради което дори да се приеме, че подсъдимия  е  направил спасителна маневра, той движейки се с несъобразена скорост, сам се е поставил в такава невъзможност да спре, поради което не може да се приеме извършеното от него за случайно деяние, за да се приложи разпоредбата на  чл.15 от НК. Пледира за доказаност на обвинението и авторството на деянието, извършено от подсъдимия О.Д., в условията на съпричиняване с пострадалия Е.  Илиев. Предвид обстоятелството, че съдебния процес продължава вече над четири години, предлага на подсъдимия да се наложи наказание, при превес на  смекчаващите отговорността обстоятелства, което да е под предвидения среден размер, като предлага наказанието да е в рамките на година и половина – две години „Лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за минималния изпитателен срок от три години и съответно да бъде лишен от правото да управлява МПС, в  срока  на определеното от съда наказание  лишаване от свобода,

Защитникът на подсъдимия адв.О. пледира, че досъдебното производство е опорочено още с първото действие, а именно при изготвянето на протокола за оглед на ПТП. Счита, че съществуват спорни моменти, относно определяне на мястото на удара по широчина на пътното платно.  Пропуск на разследването е бил и липсата на направен  оглед на т.а.“Ивеко“ , който дори не е бил иззет като веществено доказателство по делото  и не е бил изследван от вещите лица. Неговата тахошайба също не е била иззета с първоначалния протокол за оглед на ПТП, а едва в по-късен етап е била  иззета и приложена по делото.  Оспорва приетия от вещите лица механизъм за настъпилото ПТП, тъй като не са били налице обективни находки и гласни доказателства. Счита, че подсъдимия в конкретният случай  е осъществил една спасителна маневра. Моли съда, след като направи задълбочен анализ на доказателствата по делото да приеме, че подзащитния му не е извършвал маневрата „изпреварване“ в конкретния пътен участък, а същият е извършил действия, които са били свързани с това да не блъсне каруцата, която се появила внезапно от „нищото“. Оспорва заключенията на съдебно-медицинските експертизи изслушани и приети по делото, относно причината довела до  смъртта на пострадалия, тъй като останали неизяснени множество факти и обстоятелства, които били от съществено значение за решаване на делото, за които подробно взема становище в пледоарията си. Предвид всички посочени обстоятелства и за да не почива присъдата на предположения относно причината за настъпилата смърт на пострадалия, защитата моли съда да постанови оправдателна присъда спрямо О.Е.Д. предвид допуснатите процесуални нарушения от органите на досъдебното производство  и най-вече  пропуските при изготвяне на протокола за оглед на ПТП, от които пропуски следват неясностите  в техническите експертизи. Защитата счита, че с поведението си подсъдимия  не е осъществил състава на престъплението, за което е привлечен в качеството на обвиняем и че причина за настъпилото ПТП е единствено  предвид поведението на водача на каруцата.

Прави евентуално искане, ако съда приеме подсъдимия за виновен да приложи разпоредбата на чл.55 от НК и евентуално ако  му се определи  наказание „Лишаване от свобода“,  то същото да бъде условно с приложение разпоредбата на чл. 66 от НК. Моли, при определяне на кумулативното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ съдът да се съобрази със здравословното състояние на подсъдимия  и получените  от него травми на долните крайници, които го правят инвалид, поради които управлява автомобила си не за удоволствие, а само по необходимост.

Подсъдимият О.Е.Д. в даденото му право за лична защита заяви, че поддържа пледоарията на защитника си, и подробните си обяснения по делото дадени в последното съдебно заседание, с които развива своите съображения за недоказаност на повдигнатото му обвинение.

В последната си дума подсъдимия О.Е.Д. отново заявява, че е абсолютно невинен. Счита, че по никакъв начин не е могъл да избегне ПТП въпреки, че е направил всичко възможно. Намира, че обвинението е абсолютно несъстоятелно и не почива на доказателствата по делото. Иска справедлива присъда, на базата на  доказателствата, а не на приетите по делото заключения от вещите лица. Моли съда да го обяви за невинен и постанови присъда, съгласно чл.154 от НПК, без да се съобразява с експертизите по делото.

 

 Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

  Подсъдимият О.Е.Д. е роден на *** *************, българин, български гражданин, с ЕГН **********.

Видно от справката за нарушител (т.І, л.30-32 и л.35 от ДП) подсъдимият Д. е правоспособен водач на МПС с категории “А”, „В” и „АМ”, като притежава свидетелство за управление с № *********, издадено на 25.11.2010 год. от ОД на МВР - Габрово. Видно от тази справка подсъдимия Д. е допускал множество предишни нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е санкциониран по административен ред, с издадени  наказателни постановления.

Подсъдимият О.Д., чрез фирмата си се занимавал с дистрибуция на стоки със собствен транспорт. За това той често пътувал с микробуса си - марка “Ф.Д.М.” от гр. Д. за гр. П. и обратно.

На 04.03.2014 год., около 19:15ч. подсъдимият О.Д. се връщал от гр. П., като управлявал товарен автомобил марка "Ф.Д.М." с рег. № **********, негова собственост по първокласен път ПП І-6 (т.нар. подбалкански път), в посока запад-изток, като пътувал сам. Пътният участък бил прав и равнинен, с гладко асфалтово покритие, без неравности, като пътното плътно било мокро, тъй като деня бил дъждовен. Товарният автомобил Фиат, управляван от Д. достигнал пътен участък 282+400 m, на около 150м. преди разклона за с. А., общ. Павел баня, със скорост на движение от около 80 км/час, в тъмната част на денонощието и движение на къси светлини на фаровете. В същото време пред него се движило превозно средство с животинска тяга – каруца теглена от кон, управлявана от пострадалия Е.И. И., със скорост на движение от около 12-15 км/час, като водача - използвал дясната част на дясната лента за движение. Каруцата не била снабдена с нужната светлинна сигнализация. В насрещната лента за движение се движила товарна автокомпозиция, състояща се от влекач марка "Ивеко Стралис" с рег. № РВ 8747 ВХ с прикачено полуремарке марка "Ш." с рег. № **********, управлявана от св. И.Ц., със скорост на движение от около 66 km/h. При така избраните скорости на движение на автомобилите от водачите им опасната зона за спиране на автомобила л.а “Фиат“ е била около 84 м, a на т.а.“Ивеко“ - около 74 м.

Автомобилът „Ф.“, управляван от подсъдимия Д. застигнал движещата се по-бавно каруца, като водачът я осветил и възприел, когато се е намирал на около 56 м. от задния и габарит. В случая, за да избегне удара с каруцата, подсъдимият Д. не предприел аварийно спиране, а решил да предприеме маневра „изпреварване” с частично навлизане в насрещната лента за движение до около 1,5 м. от осевата линия и срещу т.а.“ Ивеко“, управляван от св. И.Ц.. Навлизането в насрещната лента било на около 44 м. от мястото на удара. Свидетелят Ц., като видял, че друго МПС навлиза в неговата лента за движение, реагирал чрез аварийно задействане на спирачната уредба. В момента на възприемане на опасността от водача на т.а. “И.“, той бил на около 39 м. от мястото на удара. Сборът от разстоянието м/у тях е 84 м, което е значително по-малко от сбора на опасните зони за спиране, което е 157 м. Ударът м/у двата автомобила е бил непредотвратим, при така предприетите действия от подсъдимия Д. - навлизане в насрещната лента при наличие на насрещно движещ се автомобил. Мястото на удара м/у двата автомобила е с челните им леви части и покриваща площ в напречно направление от 0,4 м. Ударът е реализиран при частично навлизане на  л.а. „Ф.“ в насрещната лента за движение до 1,5 м. от осовата линия. Мястото на удара е на 7 м. след мерната линия, приета в  протокола за оглед, спрямо посоката на движение на т.а. “И.“, на ниво от 1,1 м. до 1,5 м. северно от разделителната линия /осовата линия/. Автомобилът л.а. „Фиат“ продължил движението си напред и надясно, при едновременно завъртане около вертикална ос в посока обратна на часовниковата стрелка и спрямо надлъжната ос, в посока по часовниковата стрелка, гледано отзад на автомобила. В момента на възприемане на опасността от подсъдимия Д. каруцата се е намирала в дясната част на собствената дясна лента и на около 9 м. от мястото на втория удар. За времето на движение на т.а. “Фиат“ до втория удар тя е изминала разстояние от 9 м. при определената скорост на движение. В резултат на настъпилата пълна загуба на управление след първия удар, последвал втори удар между долните състави на  т.а. “Фиат“ и лявата странична повърхност на каруцата, която била изтласкана към дясната канавка спрямо нейната посока на движение /като в с.з. вещите лица уточняват, че каруцата е била изтласкана напред и надясно/. След удара т.а. “Ивеко“ продължил движението си напред и след това наляво спрямо неговата посока поради настъпилите увреждания и деформации в предното ляво окачване. След достигане на лявата канавка последвало обръщане върху лявата странична повърхност на буса.

В резултат на настъпилия първи удар се получили телесните увреждания по тялото на подсъдимия Д., а при настъпилия втори удар се получили телесните увреждания на водача на каруцата пострадалия И.. Причинени са и значителни повреди на превозните средства, взели участие при ПТП. Водачът на автокомпозицията св. И.Ц. не е получил травматични увреждания при настъпилото ПТП. Конят е останал невредим, като към момента на огледа е намерен завързан на обозначителната табела за с. Александрово.

От приетата като писмено доказателство по делото  справка, с рег. № УРИ 105840-27/13.01.2016г. на Дирекция “Национална система 112”, РЦ 112 - Бургас за постъпилите сигнали за процесното ПТП и приложеното CD-R, Kodak 700, с изписан № 105840-27/13.01.2017г. съдържащ четирите броя записи, чието съдържание се изслуша в съдебно заседание на 21.04.2017г. и се вписа в съдебния протокол се установява, че за периода от 19:12ч. до 19:25ч. на посочената дата са регистрирани обаждания от четири лица – първото, от които не се е представило, второто е от св. И.Ц., водач на т.а. “Ивеко“, а останалите са от лицата Н.М. и Р.Й., които не са очевидци на произшествието, а са възприели инцидента и местоположението на участвалите превозни средства след настъпването му. 

 След подадените сигнали на място първо е пристигнала линейка, която е откарала пострадалия И.( във ФСМП - Казанлък, като същия  бил в състояние на кома и с оглед на тежкото му състояние е бил транспортиран и лекуван в Отделение по неврохирургия при МБАЛ “Ст. Киркович” - Стара Загора. На 17.03.2014г. пострадалия Илиев е бил изписан от болницата в Стара Загора и е преместен на лечение в гр. София в УМБАЛ ”Св. И. Рилски”, където на 20.03.2014г. е проведена оперативна интервенция– направена е метална остеосинтеза на шийния отдел на гръбначния стълб. Въпреки оказаното му високоспециализирано лечение Е.И. е починал на 06.04.2014 год.

По-късно на местопроизшествието пристигнали и екипи на ПАБ и на РУП-Казанлък, както и втора линейка за втория пострадал от ПТП – подсъдимия Д..

При постъпване в болничните заведения на подсъдимият Д. и на водача на каруцата Е. Илиев били взети кръвни проби за анализ, поради невъзможност да бъдат тествани с техническо средство. При изготвените химически експертизи кръвната проба на водача на т.а. "Фиат" е отрицателна, а в кръвната проба на водача на каруцата се установява 1,81 промила концентрация на алкохол.

За изясняване на техническите причини за настъпване на ПТП и скоростите на движение на участвалите в него превозни средства, в хода на досъдебното производство са били изготвени единична автотехническа експертиза /АТЕ/, изготвена от вещото лице инж. И.Ч., две допълнителни експертизи към нея, и по искане на защитата е назначена и изготвена тройна АТЕ, с вещи лица проф.д.т.н.инж. С.К., гл.ас.инж. Х.У. и инж. И.Ч.. Единичната и тройната експертизи са дали различни заключения относно скоростта на движение на превозните средства, взели участие във възникналото ПТП, а тези стойности са се отразили и в/у изводите, касаещи останалите възложени задачи. Съдът възприема заключението на тройната АТЕ, изготвена по досъдебното производство, тъй като същата е компетентно изготвена, обоснована, базирана на всички събрани по делото доказателства и почиваща на проведено задълбочено изследване на динамиката на произшествието – нагледно възпроизведено в изготвените към заключението 4 бр. скици, като скоростите на участвалите превозни средства преди и към момента на настъпване на ПТП са определени от вещите лица въз основа на научно обоснован метод, посочен в експертизата.

Видно от заключението на изготвената тройна автотехническа експертиза, скоростта на движение на т.а. "Фиат", управляван от подсъдимия Д. преди ПТП е била около 80 км/час, каквато е била и към момента на удара с автокомпозицията, т.е. същият при възприемане на опасността не е задействал спирачната система. Скоростта на автокомпозицията преди ПТП е била около 66 км/час, а към момента на удара с т.а."Фиат" е била около 61 км/час, като вещите лица са дали категорично заключение, че водача й, след като е възприел опасността от удар с т.а.“Фиат“ на разстояние около 39 м. от мястото на удара, е предприел аварийно спиране. Каруцата с животинска тяга /кон/ се е движела със скорост от около 12-15 км/час, използвайки дясната част на дясната лента за движение /за който отговор вещите лица изцяло са възприели обясненията на подсъдимия предвид липсата на други данни по делото/. Опасната зона за спиране на т.а."Фиат" при определената скорост на движение е била около 84 м, а на автокомпозицията е била около 74 м. Водачът на т.а.“Фиат“ подсъдимият Д. навлязъл в насрещната лента за движение на около 44 м. от мястото на първия удар - с насрещно движещата се автокомпозиция. Д. предприел навлизане в насрещната лента след възприемане на каруцата, която е била осветена и възприета на около 56 м. В заключението ясно и точно са посочени характера и мястото на удара между т.а.“Фиат“  и т.а.“Ивеко“,  което се посочи по-горе във фактическото изложение.  

Вещите лица са дали заключение, че основната причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е: Движението на каруцата в тъмната част на денонощието без същата да е оборудвана с нужната светлинна сигнализация. Технически правилно е каруцата да е снабдена с два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, както и задължителната при движение през нощта или намалена видимост бяла или жълта добре различима светлина.

Отношение за възникналото ПТП от техническа гледна точка имат също и следните факти: Движение на т.а.“Фиат“ с технически несъобразена скорост, съобразно видимостта пред автомобила на къси светлини на фаровете, като за технически съобразена скорост при видимост от около 56 м. на къси светлини, вещите лица са посочили – 61 км/ч или по-ниска, позволяваща на подсъдимия да спре в зоната на видимост на къси светлини на фаровете пред неосветено и необозначено препятствие на пътя.

Техническа причина за възникването на удара между автомобилите „Фиат“ и „Ивеко“ е навлизането на автомобила „Фиат“ в насрещната лента при наличие на насрещно движещ се автомобил. Технически правилно е водачът на т.а.“Фиат“ при възникване на опасност да предприеме спиране, без да напуска пътната си лента.

Подсъдимият О.Д. дава обяснения както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, като обяснява механизма на възникване на ПТП, но не признава той да има вина за настъпването му. Подсъдимият О.Д., в съдебно заседание проведено на 28.01.2020г.,в края на съдебното следствие,  дава  подробни обяснения за времето и мястото на възникване на ПТП, в което е взел участие, състоянието на пътя и видимостта, като възпроизвежда предприетите от него действия като водач на т.а.“Фиат“. От обясненията му се установява, че на връщане от гр. Пловдив се е движил по подбалканския път след гр. Калофер в посока запад – изток, като след като излязъл от с. М. се движил по прав участък от пътя. Платното било мокро, тъй като този ден – 04.03.2014г. бил дъждовен, като към момента на ПТП не е валяло. В далечината видял светлини на МПС в срещуположната лента и превключил на къси светлини. Според  подсъдимия Д., когато насрещният автомобил приближил, тогава изведнъж пред себе си“на около 15 метра” видял каруца. Каруцата се движила плътно вдясно в неговото платно. Подсъдимият, като възприел и осмислил ситуацията /”Реакцията ми не беше инстинктивна, а на база практиката ми като шофьор”/ решил, че поради малкото разстояние между него и каруцата няма как да спре без да я блъсне, поради което “излязъл срещу тира” в насрещната лента, въпреки че е знаел, че няма да може да се размине безпрепятствено с него. Заявява следното: “Единственото, което можеше да направя е да изляза срещу тира в насрещната лента и не съм го мислил, но просто знаех, че на шофьора на камиона няма да му има нищо, знаех, че няма да мога да мина на 20-30 см”. Извил рязко волана наляво и изправил, като в този момент погледнал километража и видял, че се движи със скорост под 90 км/ч, като според подсъдимия в този момент “натискал здраво спирачки,  последвал спирачен път около 3-4 метра и удар с т.а.“Ивеко“. Подсъдимият Д. от удара усетил как буса пада на дясната си страна и “се сурне по асфалта”. След като управлявания от него автомобил се установил в покой, подсъдимият Д. възприел, че  задната му част е разположена в посока изток, а десния му крак е заклещен между волана и скоростния лост и не могъл сам да  излезе от него. Водача на т.а. „Ивеко“, а преди това, според подсъдимия, и водач на друго МПС, неучастващо в ПТП, се приближили до него и се заинтересовали за състоянието му и от тях разбрал, че е пострадал човека, управлявал каруцата. След пристигане на екип на ПАБ, който рязал буса подсъдимият бил освободен и откаран от екип на ЦСМП в МБАЛ - Стара Загора за оказване на медицинска помощ на счупените му два долни крайника. Последвали няколко оперативни интервенции.

Единствените различия между обясненията на подсъдимия и заключението на тройната АТЕ са относно:

1.Разстоянието, от което Д. е възприел каруцата като опасност на пътя, като подсъдимият сочи, че е възприел опасността на около 15 м, а според заключението това е станало на около 56 м. от нея. По отношение на разстоянието, от което е възприета опасността, съдът възприема определеното от вещите лица такова, тъй като е изчислено въз основа на обективните данни за мястото на удара/ оставени по асфалта характерни за конкретното ПТП следи – задиране и вкопаване в асфалта – следи №16  и № 15 на скица – л.154 от ДП/, както и въз основа на движението на автомобилите след удара, като вещите лица са изчислили, че т.а. „Ивеко“ е навлязъл в насрещната лента на около 44 м. от мястото на удара, а началото на маневрата /с времето за реакция на водача/ е на разстояние 55,5 м, което оборва твърдяното от подсъдимия да е възприел опасността в последния момент – на 15 м. разстояние. Освен това на две места в експертизата вещите лица са посочили, че теоретично е доказано, че в такива случаи водачите след своите възприятия по време на ПТП в показанията си “скъсяват” действителните разстояния до съответните препятствия, което е естествен подсъзнателен процес; и

2. Задействал ли е подсъдимия Д. спирачната система на автомобила с оставени спирачни следи непосредствено преди първия удар с товарната автокомпозиция. Според подсъдимият Д., той е натиснал спирачки преди първия удар, като твърди, че оставената на местопроизшествието праволинейна следа от наслоена гума е от управлявания от него автомобил, а не от товарната автокомпозиция, както дават заключението си вещите лица, изготвили автотехническите експертизи по делото, поради което оспорва заключенията им.

Тази праволинейна следа е описана в протокола за оглед на местопроизшествие от 04.03.2014 г. както следва: На 3,9 м. западно от ориентира /мерната линия/ и 1,4 м. северно от осевата линия започва праволинейна следа от наслоени гуми, която завършва на 9,7м западно и 1,4 м северно от осовата линия. Тази следа е била предмет на изследване и в единичната, и в тройната АТЕ, като заключенията в тази им част съвпадат и са, че тази праволинейна следа е оставена от левите гуми на автокомпозицията при задействана спирачна система или касае се за спирачна следа, като на скицата на местопроизшествието, изготвена към тройната АТЕ /т.І, л.154 от ДП/ е обозначена под № 8. В тройната АТЕ - на л.141, т. І от ДП, вещите лица са уточнили, че спирачната следа съответства по ширина на протектора на гумите на т.а.“Ивеко“ и на характера на движението след удара, описано от следващите две обективни находки, описани в протокола за оглед на местопроизшествие и в експертизата – дъгообразни следи от наслоени гуми завършващи до автокомпозицията, обозначени на скицата към АТЕ като следа № 6 – Протривна следа от сдвоена гума и следа № 7 – Протривна следа от сдвоена гума.

Тези обяснения на подсъдимия се оборват от заключението на АТЕ, установяващо по категоричен начин, че единствената спирачна следа, оставена на местопроизшествието е от товарната автокомпозиция, въз основа на което съдът ги възприема за недостоверни. Тяхната неправдоподобност се потвърждава и от това, че според заявеното от подсъдимия оставената от неговия автомобил спирачна следа е преди мястото на удара по посока на движението му /запад – изток/, тъй като видно от АТЕ фиксираната спирачна следа, следвайки посоката запад – изток е след експертно определеното място на първия удар.

Това обстоятелство /предприел ли е спиране подсъдимия/ е без съществено значение, относно съставомерното поведение на подсъдимия като водач на МПС, тъй като в случая за конкретно развилата се ситуация на пътя от значение е дали с избраната от Д. скорост на движение, съобразно условията на нощна видимост и осветеност на фаровете на къси светлини е бил в състояние да спре пред възникналото препятствие на пътя – необозначена и неосветена каруца, теглена от кон в рамките на осветеността от фаровете на къси светлини, както и дали същият е навлязъл в насрещната лента за движение след като е възприел насрещно движещото се по нея МПС. Последното обстоятелство не се оспорва от подсъдимия, а освен това се установява по несъмнен начин от показанията на св. И.Ц. – водач на товарната автокомпозиция, и от протокола за оглед на местопроизшествие от 04.03.2014г., в който са описани констатираните при извършване на това действие по разследването обективни находки на платното за движение, които според тройната АТЕ /л.137, т.І от ДП/ са характерни следи, описващи транслационното и ротационно движение на автомобилите и въз основа на които по експертен начин е определено мястото на удара между т.а.“Фиат“ и товарната автокомпозиция с влекач „Ивеко“ и прикачено ремарке марка „Шмитц“, което несъмнено попада в насрещната лента за движение на „Фиат“, управляван от подсъдимия. Както вече се коментира, от заключението на тройната АТЕ се установява, че с избраната от подсъдимия Д. скорост на движение от около 80 км/ч и опасна зона за спиране на т.а.“Фиат“ 84 м. и запазване на движението в собствената лента, същия е нямал техническа възможност да предотврати удара с каруцата при видимост от около 56 м на къси светлини. Технически съобразената скорост при тази видимост следва да е  61 км/ч или по-ниска от нея.

Съдът разпита като свидетел И.Ц. – водач на товарната автокомпозиция, единствения очевидец на случилото се заедно с подсъдимия, които съдът кредитира с доверие, тъй като изцяло кореспондират със заключението на тройната АТЕ, с обясненията на подсъдимия /в по-голямата им част/, с местоположението на превозните средства, взели участие в ПТП съобразно огледния протокол. От показанията на този свидетел и заключението на тройната АТЕ се установява гореописания механизъм на възникване на ПТП, в тъмната част на денонощието, при недобра видимост, при движение на къси светлини на двата насрещно движещи се товарни автомобила, при което е възприел неосветена каруца в лявата за него лента за движение, както и рязката промяна на движението на микробуса, управляван от подсъдимия, който внезапно навлязъл в неговата лента за движение и се блъснал в него. Свидетелят Ц. заявява, че е натиснал спирачките на управлявания от него т.а.“Ивеко“ секунди преди контакта м/у двата автомобила, но въпреки това сблъсък е настъпил, след който автокомпозицията е променила посоката си на движение, поради спукана предна лява гума на влекача, като преминала през насрещното платно и се установила на лявата си страна в канавката. Свидетелят подал сигнал на телефон 112 и се отправил към микробуса, за да окаже помощ на водача, но не успял, тъй като краката му били заклещени. След това видял каруцата от дясната страна на микробуса и встрани от нея човек от ромски етнос, който миришел на алкохол и пъшкал. От показанията на Ц. се установява, че в резултат на ПТП, на управлявания от него влекач т.а.“Ивеко“ с прекачено полуремарке „Шмитц“ са причинени значителни щети /100% щета/, както и на превозвания товар – дървени плоскости /30-40% от които са били щета/. Показанията му в тази им част се потвърждават  и от показанията на свидетеля З.М. – собственик на „М. ***, с предмет на дейност транспорти услуги, чиято собственост е автокомпозицията. 

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бяха допуснати и разпитани поемните лица М.М.Б. и Д.И.Ц., взели участие на място при извършването на оглед на местопроизшествието и при изготвянето на протокола за това действие по разследването. От показанията на св.Б. се установява, че той заедно с другото поемно лице Д.Ц., в нощта на инцидента са били помолени да вземат участие в провежданото действие по разследването – оглед на местопроизшествие, което е било запазено. От показанията им се установява, че и двете поемни лица са присъствали по време на извършване на всички действия, включващи замервания на спирачни и други следи по пътя, оглед и замерване на разстоянията на изпадналите от автомобилите части по платното за движение, оглед на превозните средства, взели участие в произшествието и на щетите по тях, като всички тези действия, извършвани от разследващите органи са били описани в протокол за оглед на местопроизшествие, който е бил изготвен на място. Чрез предявяване на протокола за оглед  се установи, че същия е подписан лично  от  поемните лица – свидетели по делото  Д.Ц. и М.  Б..

От показанията на свидетелите Ц. и Б. се установява, че протокола за оглед на местопроизшествие от 04.03.2014 г., приложен в оригинал на л.21-22, т.І от ДП, е извършен при условията и по реда на чл.156 от НПК и се явява годно доказателствено средство. Законът е предвидил извършването на оглед да се извършва в присъствието на поемни лица, за да създаде гаранции за достоверност, при това в най-общи линии на времето, мястото и начина на изпълнение на задълженията, възложени на компетентните разследващи органи. В настоящият случай при извършването на огледа от показанията на поемните лица не се установи от разследващият орган, в лицето на  разследващ полицай А.Д. /съставител на протокола за оглед на местопроизшествие/ да са допуснати процесуални нарушения. Не се установява да са допуснати нарушения и от вещото лице и специалиста технически помощник, взели участие при огледа и извършили съответните замервания. Не съществува и никакво съмнение, че огледа е извършен на мястото на възникване на процесното ПТП, което е било запазено и движението възстановено едва след приключване на огледа. Съдът намира, че изготвения протокол за оглед на местопроизшествие съдържа всички реквизити, изискуеми по чл.129 от НПК. Тъй като протокола е съставен при условията и по реда на НПК и се явява годно доказателствено средство за извършените действия по разследването, за реда по който са извършени и за събраните доказателства.

На възражението на защитата в хода на пренията, че поемното лице Б. грешно в показанията си като свидетел е заявил, че след произшествието микробуса е бил на колела, както и че не могъл точно да възпроизведе изпадналите от него части, следва да се отговори, че от поемните лица не може да се изисква и очаква да възпроизвеждат в подробности точното място на откриване, точния вид и описание на отделните предмети, описани по протокола. В този смисъл е Решение № 49 от 05.02.2009 г. на ВКС по н.д. № 681/2008 г. на ІІ н.о.

В хода на съдебното следствие като свидетел беше разпитан един от  синовете на пострадалия – И.Е.  И..  Другият син на пострадалия – Н.Е.И. не се яви по настоящото дело и след съгласие на страните беше заличен от списъка на призованите лица по делото. 

По делото е постъпила молба  от повереника им адв.Е.Е., с която се уведомява съда, че  пострадалите са уведомени за правата им в процеса при повторното разглеждане на делото, но същите са заявили, че не желаят да участват по делото и да се конституират като частни обвинители и граждански ищци.

 В хода на досъдебното производство е назначена СМЕ на труп /т.І, л.69-73 от ДП/, изготвена от вещите лица д-р Т.Т., д-р Т.С. и д-р Т.П. - съдебни лекари в “Съдебна медицина” при МБАЛ – Стара Загора, изслушана в хода на съдебното следствие, в чието заключение са констатирани травматичните увреждания, които е получил пострадалия Е.И. при ПТП на 04.03.2014г. /които изцяло съвпадат с травматичните увреждания констатирани в петорната КСМЕ по писмени данни/, като причина за смъртта на водача на каруцата Илиев е приета гръбначномозъчна травма, усложнена с двустранно гнойно възпаление на белите дробове. Bещите лица са дали заключение, че в конкретния случай е налице пряка връзка м/у получените травматични увреждания при ПТП и настъпилия смъртен изход на 06.04.2014г., като съгласно допълнителното заключение /т.І, л.84-88 от ДП/ липсват данни за проведено неправилно или несвоевременно лечение, като проведената оперативна интервенция, извършена в УМБАЛ “Св. И. *** се е явявала възможност за подобряване на състоянието му, включително и за предотвратяване на смъртния изход. Тази интервенция, проведена на 20.03.2014г. не е била с предварително предопределен неуспех.

За обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото по искане на защитата в хода на съдебното следствие бе назначена Комплексна съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от пет вещи лица, както следва: двама специалисти по съдебна медицина и деонтология от УБ “Лозенец” – София - доц. д-р М.Г. и д-р Р.Х., пулмолог доц. д-р М.И.Т. *** – София, неврохирург доц. д-р Р.П. и специалист по образна диагностика при УМБАЛ “Царица Йоана – ИСУЛ” - София д-р П.Р.. Съдът изцяло кредитира заключението на тази експертиза, тъй като е изготвено от високо квалифицирани специалисти в посочените области на медицината. Вещите лица са дали обосновани отговори на всички поставени въпроси, като са извършили и допълнителни изследвания на биологичните материали, иззети при аутопсията на трупа на Е.И. /парафинови блокчета с трупни части/, за резултатите от които са изготвили и приложили към експертизата снимков материал. От това заключение се установява, че травматичните увреждания, които е получил пострадалия Е.И.И. при възникналото на 04.03.2014г. ПТП са: Контузия на главата и врата. Мозъчно сътресение. Спондилолистеза С4-С5. Контузия на гръбначния мозък. Бималеорно счупване на дясната подбедрица. Парапареза на горните крайници и параплегия на долните крайници; Механизмът за причиняването им е характерен за описаното ПТП, а именно блъскане и изпадане от каруцата и удар върху терена; Основната причина за смъртта на пострадалия е остро развилата се белодробна тромбоемболия. Тази тромбоемболия е най-вероятно от пръснати в кръвоносната система тромби, образувани във венозен съд на десния крак; От транспортната травма са настъпили усложнения в здравословното състояние на пострадалия Илиев - парапареза на горните крайници и параплегия на долните крайници. При парезата на горните крайници е имало и пареза на диафрагмата, която е основния мускулен апарат, участващ в дихателния процес и това е създало условия от нарушеното дишане да настъпят възпалителни изменения в белите дробове. Това е в пряка връзка с високо разположената травматична спондилолистеза С4-С5 и контузия на гръбначния мозък. Настъпилата смъртоносна белодробна тромбоемболия е в пряка причинна връзка с тези травматични увреждания и най-вероятно се е развила от тромб, образуван във венозен съд на долните крайници; Двустранната бронхопневмония се дължи на контузията на шията, гръдния кош и крайниците, с наложилото се залежаване на болния и нарушените основни жизнено важни функции на организма - дишането и сърдечно-съдовата дейност; Винаги след подобна тежка политравма настъпва травматичен шок, като едно от очакваните му усложнения е белодробната тромбоемболия. Тя настъпва внезапно и завършва фатално. Получената от И. тромбоемболия е в пряка и непосредствена връзка с претърпяната политравма. Провежданото лечение в двете болнични заведения е напълно правилно и съобразено с получените травматични увреждания и развиващите се късни усложнения от травмата; Проведената на 20.03.2014 г. в УМБАЛ “Св. И. *** оперативна интервенция е животоспасяваща за пострадалия Илиев, чиято единствена цел е била да се преодолее парезата на горните крайници, параплегията на долните и развитието на уросепсис. Без провеждането й би настъпил летален изход от уросепсис. В конкретния случай оперативната намеса е била нужна, но поради  травмата във всички области на организма на И. е настъпило смъртоносно усложнение - белодробната тромбоемболия, което е резултат единствено на транспортното произшествие, а не на медицинските действия.

От анализа на съдебномедицинските експертизи на трупа на пострадалия Илиев е видно, че и двете заключения са констатирали едни и същи телесни увреждания, получени от него при конкретното ПТП, както и че настъпилия смъртен изход за пострадалия на 06.04.2014г. се дължи на настъпили усложнения в здравословното му състояние, които са в пряка причинна връзка с уврежданията от произшествието – претърпяната политравма. Заключенията се различават единствено по отношение на вида на настъпилите увреждания, които са станали причина за леталния изход. Съгласно заключението на СМЕ на труп от ДП и уточненията, които вещите лица дадоха в съдебно заседание, непосредствената причина за смъртта се явява развитата от пострадалия хипостатична двустранна бронхопневмония, която е в резултат на залежаването, което пък е в резултат от претърпяната при ПТП гръбначно-мозъчна травма и свързаните с нея парези на горните и долни крайници. Според заключението на КСМЕ и разясненията на вещите лица в съдебно заседание, причината за смъртта на пострадалия И. се дължи на белодробната тромбоемболия, която е в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната от него при процесното ПТП тежка политравма. Това заключение е дадено след проведено изследване на биологичните материали, иззети при аутопсията на трупа на пострадалия И., като в съдебно заседание вещото лице доц. Г. уточни, че вещите лица, които са изготвили СМЕ на труп са пропуснали да направят проба за тромбоемболия. Именно поради този пропуск на първата експертиза, вещите лица от комплексната СМЕ отговарят с вероятност, че “тромбоемболията най-вероятно се е развила от тромб, образуван във венозен съд на долните крайници”. 

С оглед на изложеното и тъй като заключението на СМЕ на труп почива на всестранно проведено медицинско изследване на причините за смъртта на пострадалия Илиев, съдът приема като компетентно, обосновано и пълно заключението на КСМЕ по писмени данни, изготвено и въз основа на проведено изследване на биологичните материали, взети от трупа.

Съдът възприема възражението на защитата, че не е доказано по несъмнен начин наличието на причинна връзка м/у травматичните увреждания, получени от пострадалия И. при ПТП, възникнало на 04.03.2014г. /които не се оспорват/ и настъпилата смърт на 06.04.2014г., за неоснователно. Заключението на КСМЕ е категорично /и е вписано на две места при отговор на задача № 3 и задача №5/, че настъпилата смъртоносна белодробна тромбоемболия е в пряка причинна връзка с претърпените от пострадалия И. травматични увреждания при възникналото ПТП – от претърпяната тежка политравма, при механизъм падане на каруцаря в/у терена. Това, че вещите лица не са могли да дадат категоричен отговор на въпроса къде е образуван тромба, причинил белодробната тромбоемболия, е без съществено значение, тъй като категорично е установено наличието на причинна връзка м/у претърпените от каруцаря Илиев тежки травматични увреждания, получени при падането върху терена при възникналото ПТП и настъпилия впоследствие летален изход в резултат от настъпили усложнения от политравмата.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство СМЕ по писмени данни, изготвена от вещото лице д-р Т.С. се установява, че подсъдимият Д. в резултат на процесното ПТП е получил следните травматични увреждания: счупване на костите на лявата подбедрица и на петната кост на лявото ходило, които поотделно и в съвкупност са му причинили трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, както и счупване на глезенния израстък на дясната малко пищялна кост, както и разкъсване на външния мениск на дясната колянна става с набиране на кръв в нея, които поотделно и в съвкупност са му причинили трайно затруднение на движенията на десния долен крайник, които са наложили редица оперативни интервенции.

Тези увреждания на подсъдимия са в резултат от собственото му неправомерно поведение като водач на МПС.

По настоящото дело  по искане на страните беше назначена и изслушана и комплексна съдебно медицинска, психиатрично-психологическа експертиза, изготвена от вещите лица д-р И.Г.Н., В.Н.Б. и д-р Е.Н.Б..

От заключението на СППЕ е видно, че  към момента подсъдимия не страда от психични заболявания. Според експертизата липсват данни и  към момента на деянието, да е страдал от психични заболявания, поради което същият е годен да ръководи постъпките си и да разбира свойството и значението им.

От заключението на съдебния лекар д-р Е.Б. е видно, че към момента липсват физически увреждания и последици от тях, които да пречат на подсъдимия да участва в наказателното производство. От настъпилото ПТП подсъдимия е получил травма на крайника, която е отшумяла.

Съдът намира, че гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства, приложени по ДП № ЗМ-328 /2014 год. по описа на РУ - Казанлък,  пр. преписка № 1845/ 2014 год. по описа на ОП–Стара Загора, съдържащи под опис документи в два тома, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, както следва:  първи том– Протокол за оглед на местопроизшествие – л.21; албум – л.22; Справки за нарушител от региона - л.31 и л.35; Справки за показания на техническо средство “Д.”- л.39; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение - л. 48; Протокол за разпит на обвиняем О.Д. – л.49; Протокол за разпит на свидетел И.Е.И. – л.52; Протокол за разпит на свидетел Н.Е.И.; - л.53;  Протокол за разпит на О.Д. – л.54; Протокол за разпит на св. Е.И.И. – л.56; Протокол за разпит на свидетел И.Н.Ц. – л.58; Протокол за разпит на свидетел З.Н.М.- л.59; Протокол за химическа експертиза № 98 от 05.03.2014г. за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на Е.И.И. – л.63;  Химическа експертиза  № 100 от 05.03.2014г. – л.67; Съдебномедицинска експертиза на труп № 116/ 2014г. - л.69; СМЕ по писмени данни № 219/ 2014г. - л.78; Допълнителна комплексна СМЕ по писмени данни № 366-А/ 2014г. - л.84; Автотехническа експертиза от инж.И.Ч. - л.93;  Допълнителна автотехническа експертиза на инж.И.Ч. -л.114; втора допълнителна автотехническа експертиза на инж.И.  Ч. - л.122; Тройна автотехническа експертиза - л.133; Акт за смърт № 0434 от 07.04.2014 г.- л.169; Удостоверени за наследници – л.171;  предавателно-приемен протокол от 05.03.2014 год. –л. 182; Удостоверения за техническа изправност на ППС и застрахователни полици - л.187;  свидетелство за регистрация  част І и тахошайба на т.а Ивеко Стралис – л.190 и л.191; Епикризи на пострадалия Е. Илиев– л.193-200; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние-л.252; протоколи за предявяване на разследването-л.253–261 и л.280-282; Заключително писмено мнение за съд – л.262 и л.282 и том втори:  медицинска документация на пострадалия Е.И.И. от МБАЛ “Св. И. ***-105/; медицинска документация на Е.И.И. от МБАЛ “Проф.д-р Ст. Киркович” АД – Стара Загора - л.106-156 и медицинска документация на подсъдимия О.Е.Д. от МБАЛ “Проф.д-р Ст.Киркович” АД – Стара Загора - л.157-215 и служебно изисканата актуална справка за съдимост рег. № 412 от 31.07.2017 год. издадена от РС – Козлодуй; справка рег. № УРИ 105840-27/13.01.2016 г. на Дирекция “Национална система 112”, РЦ 112 - Бургас за постъпилите сигнали за процесното ПТП с приложено към нея CD-R, Kodak 700, с изписан № 105840-27/13.01.2017 г., съдържащ четири броя записи; обясненията на подсъдимия Д., показанията на свидетелите И.Ц., З.М. и М.Б., дадени в хода на съдебното следствие, заключението на тройната АТЕ, заключението на КСМЕ по писмени данни и заключението на СМППЕ.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ  НА ДЕЯНИЕТО

 

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери за безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието си подсъдимият О.Е.Д., с ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”  във вр. чл.342, ал.1 от НК, като на 04.03.2014 г. по път ПП-І-6, км.282+400 м, общ. П.б., обл. Стара Загора, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Ф.Д. М." с рег. № ЕВ 4301 АС, по непредпазливост е причинил смъртта на Е.И.И., ЕГН ********** *** Загора, като в пряка причинна връзка с причинения вредоносен резултат са допуснатите от него нарушения на правилата за движение, предвидени в Закона за движението по пътищата, както следва:

- чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП - “Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие”, тъй като подсъдимият Д. се е движил с несъобразена скорост от около 80 км/ч с видимостта пред автомобила на къси светлини на фаровете, при която не е бил в състояние да спре в зоната на тази видимост пред неосветената и необозначена каруца; и

- чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП - „Водач, който изпреварва е длъжен: Когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или пречка на превозните средства, движещи се по нея.”, като предприемайки маневрата “изпреварване” е навлязъл в насрещната пътна лента с ясното съзнание, че ще създаде опасност за приближаващата насрещно движеща се товарна автокомпозиция, тъй като не може да се размине с нея.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият при форма на вина непредпазливост – самонадеяност по смисъла на чл.11, ал.3, предл. 2 от НК, тъй като е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е мислел да ги предотврати.

Съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че каруцата, движила се в тъмната част на денонощието без светлини не е “предвидимо препятствие” по смисъла на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП. Движението на този вид превозни средства съгласно чл.55, ал.1 от ЗДвП е забранено само по автомагистрали и скоростни пътища, какъвто пътя, на който е възникнало разглежданото ПТП, не е. Логическото и граматическо тълкуване на понятието “предвидимо препятствие на пътя” означава, че препятствието е извън полезрението на водача, но появата му може да бъде допусната. С оглед данните по делото, че подсъдимият Д. е дългогодишен водач на МПС, който често пътува по път ПП-І-6 /поне веднъж седмично/, следва да се направи извод, че добре познава както характеристиките на пътя и конкретния участък от него, така и обичайното движение по него, включващо движение на пешеходци, колоездачи и каруци, теглени от животинска тяга, тъй като свързва множество малки населени места /села и градове/, между които местното население се придвижва по посочения начин, в т.ч. и в тъмната част на денонощието. С други думи, появата на каруцата на пътя е била предвидимо препятствие на пътя по смисъла на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, а това, че подсъдимият след като я е видял не е бил в състояние да спре, не се дължи на това, че не е очаквал появата на подобен род препятствие по този път, а на това, че сам се е поставил в невъзможност да намали скоростта или да спре пред това препятствие, като се е движил с избраната от него скорост от 80 км/ч, която се явява несъобразена с условията на нощна видимост на къси светлини.

На следващо място, подсъдимият и защитника му обясняват поведението му по навлизане в насрещната лента за движение като своеобразна “спасителна маневра”. Такава обаче, според константната съдебна практика, тя би била ако подсъдимият бе увредил само имущество, не и човешки живот. Така предприетата от подсъдимия маневра по “изпреварване” е неправомерна, тъй като с нея е поставено в опасност насрещно движещото се ППС и водача му. Поради близкото разстояние между двете насрещно движещи се МПС, предприетото от подсъдимия Д. изпреварване с навлизане в насрещната лента не е могло да бъде реализирано безопасно, като последиците от това ясно са съзнавани от него, видно от обясненията му: “Знаех, че няма да мога да мина на 20-30 см.”. С оглед на това, че предприетата от подсъдимия Д. маневра по изпреварване има неправомерен характер, следва да носи наказателната му отговорност, ако причини общественоопасни последици на други участници в движението, както е в настоящия случай.

В този смисъл е тълк. Р № 106/1983 год. от ОСНК, където ясно е указано, че подсъдимия не може да се позовава на действия по спасителна маневра, ако сам се е  поставил виновно в невъзможност да спре, като единствена възможност за предотвратяване на ПТП, поради което дори да се приеме, че подсъдимия  е  направил спасителна маневра, той движейки се с несъобразена скорост, сам се е поставил в такава невъзможност да спре, поради което не може да се приеме извършеното от него за случайно деяние, за да се приложи разпоредбата на  чл.15 от НК.

Настъпилият вредоносен резултат – смъртта на пострадалия каруцар Е.И.И. се дължи и на собственото му виновно поведение – управление на каруцата, теглена от кон в тъмната част на денонощието, без светлоотразители и светещо тяло, в нарушение на изискванията на чл.71, ал.1 от ЗДвП, съгласно който всяко ППС с животинска тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост – отзад в ляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. С оглед на това отговорността на подсъдимия Д. следва да бъде ангажирана в условията на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Е.И..

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА

 

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

Съгласно първия принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимия О.Е.Д. престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до шест години.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства съдът отчете съпричиняването на общественоопасните последици от деянието от страна на водача на каруцата – пострадалия Е. Илиев, чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни за личността му.

Съдът отчете ниска степен на обществена опасност на подсъдимия Д. като извършител, тъй като настоящото престъпление, извършено от него по непредпазливост, е изолиран случай в житейския му път.

Съдът констатира наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които обуславят приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и определи размера на наказанието “Лишаването от свобода” в размер на една година.

Съдът счете, че са налице предпоставките, визирани в чл.66, ал.1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на конкретния извършител не се налага същото да бъде изтърпяно ефективно. От съществено значение за определяне на начина на изтърпяване на наказанието са всички обстоятелства, които имат отношение към личността на подсъдимия и очертават личната му обществена опасност. В случая личната обществена опасност на подсъдимия Д., както се посочи, е ниска, поради което за поправянето му не е наложително той да изтърпи наказанието, което следва да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК наложи на подсъдимия О.Д. и наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, като при определяне срока на това наказание отчете освен изложените вече смекчаващи отговорността обстоятелства. Отчитайки тези обстоятелства съдът прие, че срок от една година на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство е достатъчен, за да се постигнат целите както на специалната, така и на генералната превенция.

Съдът се произнесе по вещественото доказателство по делото: товарен автомобил марка ”Ф.Д.М.”, с рег. № **********, оставен за съхранение в двора на КАТ – Казанлък, като постанови да се върне на собственика О.Е.Д..

 

На основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия  Д. да заплати направените по делото разноски както следва: в  полза на ОД на МВР – Стара Загора направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 2183,70 лева и по сметка на Окръжен съд – Стара Загора – направените в съдебната фаза разноски в размер на 10 611.60 лв. - при двете разглеждания на делото пред Окръжен съд – Стара Загора.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                                                                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: