Р Е Ш Е Н И
Е
С., 17.10.2018 г.
Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на тринадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. С. СТОЙКОВ
при секретар В. Д., с участие на прокурор В., като изслуша докладваното от съдия Стойков ВНОХД № 390 по описа за 2017 г. и да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и сл. от НПК, като е образувано по въззивни жалби, подадени, както следва: от подсъдимия И.Н.Й. от гр. Б., подадена чрез защитника – адвокат К.С. от САК, както и по жалба на адвокат Д.Р. от САК, повереник на частния обвинител и граждански ищец К.Т.З. ***, срещу присъда № 17/30.01.2017 г., постановена по НОХД № 1135/2015 г. по описа на РС С..
С обжалвана присъда, съдът е признал за виновен подсъдимия И.Н.Й. за това, че на 04.05.2014 г. в гр. Б., пред дискотека „М.“, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето е причинил на К.Т.З., телесни увреждания – висококоренново счупване на първите централни резци на горната челюст със счупване на ръбовете на алвеолите им, причинило на пострадалия избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето – средна телесна повреда, както и оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на горната устна в дясно и дълбоколигавично охлузване на долната устна, срединно, причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда. Престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, на основание на което и във връзка с чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
С присъдата е осъден подсъдимия Й. да заплати на гражданския ищец З. сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2014 г. до окончателното заплащане на главницата, както и сумата от 84 лева за направени разноски, заплатено адвокатско възнаграждение, като е отхвърлен гражданския иск за разликата над 3 000 лева до пълния предявен размер от 25 000 лева.
На подс. Й. е възложено заплащане на сумата от 170 лева за направените разноски, както и сумата от 120 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.
С подадена на 15.02.2017 г. /пощенско клеймо от 13.02.2017 г./ жалба, от адвокат С. се иска отмяна на постановената присъда и оправдаване изцяло на подс. Й.. Жалбата е допълнена на 05.05.2017 г., като се изразява оплакване за немотивираност на постановената присъда, в частта, в която е направена преценка на противоречивите доказателства, установени в хода на следствието пред първия съд. Навежда съмнение за възможно квалифициране на деянието по чл. 132 или чл. 133 от НК. Прави искане за допускане на трима свидетели.
Недоволен от присъдата в частта, в която е уважен частично предявеният и приет за разглеждане граждански иск, е останал повереникът на частния обвинител – адвокат Р., който с жалба от 07.02.2017 г. иска изменение на присъдата в гражданската част, като бъде присъдена сумата от 25 000 лева на гражданския ищец, както и в частта за разноските, като бъде присъдена сумата от 700 лева за направени разноски.
Изразява становище, че сумата от 3 000 лева не съответства на претърпените от К.З. болки и страдания. Изтъква продължилото лечение за повече от месец, затрудненията в храненето, трудоспособността на пострадалото лице и младежката му възраст. Иска уважаване на предявения граждански иск изцяло, като изразява становище, че този размер покрива щетите и съответства на принципа за справедливост при оценка на неимуществените вреди.
По отношение на присъдените разноски изтъква, че това обезщетение следва да обхваща е разноските, направени за оказаната правна помощ на пострадалото лице, свързана с участието му и като частен обвинител.
В съдебно заседание подсъдимият Й. се явява лично, като в хода на съдебните прения поддържа изложеното от своя защитник. При упражняване на правото си на последна дума иска да бъде оправдан.
Защитата се осъществява от адвокат К.С., който се явява в с.з. пред настоящия съд, като поддържа подадената жалба и отделните възражения по нея. Допълва възраженията си като посочва, че спрямо неговия подзащитен са предприети физически действия и насилие, реакцията по които е довела до травматичните увреждания на пострадалото лице. Поддържа и възраженията си за правната квалификация, като счита, че деянието е по чл. 132 от НК, обуславящ приложение на чл. 78а от НК. Счита, че фактическата обстановка е останала частично неизяснена и поради отказ да бъдат допуснати свидетели.
Гражданския ищец и частен обвинител К.З. не се явява пред съда. Представлява се от упълномощения повереник – адвокат Р., който в с.з. поддържа жалбата си и изложените в нея възражения. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар, което счита за неоснователно изключени.
В хода на производството пред настоящия съд не са събирани нови или допълнителни доказателства. Без уважение е оставено искане на защитата за разпит на три лица като свидетели, след като не са посочени какви нови и относими обстоятелства ще бъдат установени с техния разпит, като в идентична насока е произнасянето и на първостепенният съд по направеното пред него такова искане.
Софийският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и с доводите на страните, извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт и установи следното:
Жалбите, подадени от страните са допустими – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, като съответно са администрирани от първоинстанционният съд.
По същество жалбата на адвокат С. е неоснователна, а жалбата на частното обвинение е частично основателна що се отнася до размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и в частта за присъдените разноски.
За да постанови обжалваната присъда първият съд подробно е изложил установените фактически обстоятелства, като изводите в тази насока напълно се споделят и от настоящия съд. При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Достатъчно подробно и внимателно са обсъдени отделните противоречиви доказателства, като аргументирано е изяснено какви са основанията на съда да приеме за установена описаната в мотивите фактическа обстановка, която установи и настоящият съдебен състав при извършения собствен прочит на събраните доказателства, а именно:
На 3-4.05.2014 г. /събота –неделя/ в гр. Б., в ресторант – „М. в гр. Б., в който през почивните дни са се провеждали дискотеки, се е намирал подсъдимия И.Н.Й., както и компания от приятели сред които частния обвинител и граждански ищец К.Т.З. и свидетеля К. Д. К..
Около 03 часа на 04.05.2014 г. между ЧО и ГИ и друг посетител в заведението е възникнал конфликт, който се е ограничил до устни забележки, след което компанията на З. са напуснали заведението, но пред него е имало и други лица, при което между компаниите е възникнал конфликт, който се и изразил в отправяне на закани и обидни изрази, както и физически сблъсък, без обаче да са установени доказателства за причиняване на конкретни травматични увреждания. В момент, в който частния тъжител се е изправял след навеждане да вземе падналата си връхна дреха е бил ударен от подсъдимия И.Н.Й. в лицето. Ударът е бил еднократен и нанесен с ръка, след което ЧО и ГИ К.З. е избягал настрани.
На място са пристигнали роднини на частния обвинител и граждански ищец – свидетелите В. Т. и М. Д., уведомени от св. О. П., които са го транспортирали до МБАЛСМ „Н.И.П.“ гр. С., където К. З. е прегледан и е предписано осъществяване на консултация с дентален лекар, както и рентгенография. Също на 04.05.2014 г., след като е установено от рентгенова снимка, че е налице висококоренново счупване на първите централни резци на горната челюст, във В. академия е била осъществена оперативна екстракция на двата предни горни зъба.
На З. е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, а именно висококоренново счупване на първите централни резци на горната челюст със счупване на ръбовете на алвеолите ми, представляващо избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, както и лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на горната устна в дясно и дълбоко лигавично охлузване на долната устна, срединно.
Описаната фактическа обстановка въззивният съд установи от гласните доказателствени средства – разпит на свидетелите К.З., К. Д. К., В. Т., М. Д., О. П., заключение на съдебно-медицински експерт по извършената експертиза за установяване на медико-биологичните признаци на травматичните увреждания, причинени на частния обвинител и граждански ищец. Травматичните увреждания се установяват от приложените писмени доказателства – медицински документи за осъществените прегледи и манипулации по лечение на пострадалия.
Неоснователни са възраженията на защитата за несъответствие на приетата за установената фактическа обстановка с установените доказателства, след като остават изолирани и неподкрепени твърденията на св. К. Й.А., който описва ситуация пред дискотеката, в която е бил нападнат и удрян от две-три непознати лица, при което подсъдимия го е издърпал обратно към заведението и отбранявайки от същите непознати лица е ударил един от тях, без да уточнява къде точно е нанесен удара. Изолирани остават и обясненията на подсъдимия Й., в който накратко описва ситуация, в която не е нанасял никакви удари, а е бил удрян в гърба, в резултат на което е имал синини. Подсъдимият посочва, че е стоял гръб към вратата на дискотеката, където е имало бой между лица от ромската компания и други лица, като е обърнал внимание едва, когато е видял да бият К., като изрично посочва, че е бил с гръб към лицата, които са го ударили в гърба, поради което не ги е видял.
Описаните доказателства са както противоречиви, така и нелогични що се отнася до описаната ситуация св. А. и подс. Й., в която получавайки удари не се посочват подробности за това както и липсва каквото и да описание на лицата, които са осъществили тези действия против тях. Отделен е въпроса за липсващи обективни доказателства за травматично въздействие спрямо свидетеля и подсъдимия.
Неотносими към приетата от съда фактическа обстановка остават и доказателствата, установени от показания на свидетелите А. К.П. и С. И.К., съответно управител и охранител в заведението към този момент, които описват случилото се вътре в дискотеката, първия като сбиване, а втория като сбутване, без обаче да посочват повече обстоятелства за това. Първия описва поведение на циганска група като странно танцуване, докато втория описва хвърляне на чаши и лед по други посетители, след което са били изгонени от заведението. Свидетелите посочват, че не са излизали навън, където е възникнало сбиване, както и че впоследствие са пристигнали лица, настроени за саморазправа, но такава не е допусната преди всичко след като са се намесили пристигналите на място служители на МВР – няколко отделни автопатрула, сред които и свидетелите С. Б.К. и В. Е.М.. Последните описват подобна ситуация пред заведението, без обаче да е допуснато разрастване или развитие на конфликт.
Предвид изложеното и настоящия съд прие за установена фактическата обстановка, установена от показания на пострадалия З. и св. К., чийто показания са последователни и логични, а така също и кореспондиращи с установени чрез писмени доказателства факти за травматичните увреждания, причинени на З..
При тези фактически обстоятелства съставът на РС С. е направил верни изводи за осъществяване на деянието от страна на подсъдимия И.Й., след като от обективна страна подсъдимото лице е нанесло удар в областта на лицето на частния тъжител и граждански ищец З., при който е причинено именно висококоренново счупване на първите централни резци на горната челюст, довело до екстракция на тези зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето – признаци, определящи травматичното увреждане като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
От субективна страна подсъдимия е действал при пряк умисъл, тъй като нанасянето на удар в областта на лицето, като сила и несока показва ясно съзнание и желание за причиняване на травматичното увреждане.
Предвид това правилно подсъдимия Й. е признат за виновен за това, че на 04.05.2014 г. в гр. Б., пред дискотека „М.“, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, е причинил на К.Т.З. средна телесна повреда - висококоренново счупване на първите централни резци на горната челюст със счупване на ръбовете на алвеолите им, което представлява избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, а така също и леки телесни увреждания - оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на горната устна в дясно и дълбоколигавично охлузване на долната устна, срединно, причинили на З. временно разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда. Престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК.
Лишено от основание е искането на защитата за друга правна квалификация, след като не са налице никакви доказателства частния обвинител и гражданския ищец К.З. да е извършил каквото и да е противозаконно действие – насилие, обида, клевета или друго, от които да е са настъпили или да е било възможно настъпване на тежки последици за подсъдимия или негови ближни, с което да е предизвикал състояние на силно раздразнение у подсъдимото лице. Както е посочено при формиране на фактическите изводи няма доказателства за каквото и да действие от страна на частния обвинител и граждански ищец спрямо друго лица, с което да е предизвикал началото на конфликта, завършил с нанасяне на удар от страна на подсъдимото лице, поради което не може да става дума за приложение на привелигирования състав по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК.
Обосновано и в съответствие с изискването на чл. 54 от НК е определено наказанието на подс. Й., като е отчетено преобладаващо значение на смекчаващите вината обстоятелства – процесуално поведение, липса на предишни правонарушения, а като отегчаващо такова - публичния характер на деянието, при което законосъобразно е определено наказание в рамките на минимума, предвиден за деянието по чл. 129 от НК. Правилно е отчетено наличие на предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, а така също е направен обоснован извод, че предвид данните за личността на подсъдимото лице е възможно неговото превъзпитание без да изтърпява наложеното наказание с определяне на изпитателен срок в рамките на минимално предвидения – три години.
Въззивният съд намира за частично основателна жалбата на ЧО и ГИ, тъй като присъденото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на действително претърпените болки и страдания от страна на К.З.. От приобщеното и неоспорено от страните заключение на съдебно-медицински експерт се установява, че увреждането, изразяващо се във висококоренново счупване на първите централни резци на горната челюст има траен характер, предвид наложилата се екстракция на тези зъби, като възстановяването на основните функции – дъвчене е говорене е възможно единствено чрез високоспециализирана лицево-челюстна хирургична намеса. Тоест освен болките и страданията от причиненото увреждане и вредните последици, изразяващи се затруднения при осъществяване на основни и ежедневни функции, е налице и необходимост от последващи медицински интервенции, което представлява и допълнително неудобство за частния обвинител и граждански ищец, които следва да бъдат обезщетени.
Тези особености на причиненото увреждани, трайният му характер, както и причинените телесни увреждания, които не са част от състава на престъплението по чл. 129 от НК, дават основание на въззивния съд да счита, че сума в размер на 6 000 лева в най-пълна степен справедливо и адекватно би обезщетила пострадалото лице за претърпените болки и страдания в резултат от деянието, както за последващите такива до пълно възстановяване на естествените физиологични функции.
Поради това в гражданската част следва да бъде изменена първоинстанционната присъда, като на К.З. бъде присъдена сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.05.2014 г.до окончателното изплащане на сумата, като бъде отхвърлен гражданския иск в останалата част – до пълния предявен размер от 25 000 лева.
В тази връзка следва да бъде изменена и присъдата в частта за разноските, като подсъдимия Й. бъде осъден да заплати по сметка на РС С. сумата от 240 лева, представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Неоснователна е жалбата на частния обвинител и граждански ищец в частта за присъждане на разноски, направени от тази страна в хода на производството пред първия съд. Без съмнение такива разноски са направени, след като видно от представения пред РС С. договор за правна помощ /върху стандартна бланка, ведно с пълномощно л. 27/, е договорено и изплатено възнаграждение на адвокат в размер на сумата от 700 лева. В същото време обаче липсва надлежно искане за присъждане на разноски, след като в нито един момент в производството пред първия съд устно или писмено не е отправено искане в такава насока. Разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК предвижда възможност за присъждане на разноски на ЧО или ГИ, когато подсъдимия бъде признат за виновен, но е необходимо също така да бъде направено такова искане, като липсата му определя принципно неоснователност на произнасянето в тази насока от първия съд, но предвид липсата на изрична жалба в тази насока не може да бъде ревизиран обжалвания съдебен акт в частта, в която на ЧО и ГИ е присъдено обезщетение в размер на сумата от 84 лева.
При извършена от въззивният съд цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, в това число извън посочените по-горе части, в които се налага изменение на обжалвания акт, не бяха констатирани основания за друго изменение или основания за отмяна и връщане за ново разглеждане, поради което в останалата част следва да бъде потвърдена присъда № 17/30.01.2017 г., постановена по НОХД № 1135/2015 г. по описа на РС С..
Предвид на изложеното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 3 и чл. 338 от НПК, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 17/30.01.2017 г., постановена по НОХД № 1135/2015 г. по описа на РС С., в гражданската част, като увеличава размера на обезщетението за неимуществени вреди, което ПОДСЪДИМИЯ И.Н.Й., с установена самоличност е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец К.Т.З., с установена самоличност от 3 000 лева на 6 000 /шест хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.05.2014 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск в останалата част – до пълния предявен размер от 25 000 лева.
ИЗМЕНЯ присъда № 17/30.01.2017 г., постановена по НОХД № 1135/2015 г. по описа на РС С., в частта за разноските, като увеличава размера на държавната такса която ПОДСЪДИМИЯ И.Н.Й. е осъден да заплати по сметка на РС С. от 120 на 240 /двеста и четиридесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 17/30.01.2017 г., постановена по НОХД № 1135/2015 г. по описа на РС С. в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Николова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Яника Бозаджиева
2.
Стефан Стойков