Протокол по дело №2448/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 206
Дата: 1 октомври 2020 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20203100502448
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
Номер 20601.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова
Секретар:Христина З. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно
гражданско дело № 20203100502448 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:07 часа се явиха:
Въззивникът „КНМ ГРУП“ ЕООД, редовно призован, явява се
управителя П.Н.К. с адвокат Д.Я., редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция.
Въззиваемият К. Д. Т. , редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, представлява се от адвокат И. Г., редовно упълномощен и приет
от съда от първа инстанция.
Адв. Я.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва депозираната въззивна жалба, съгласно постановеното
Определение № 2830 от 14.09.2020 година, както следва:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
1
„КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК202745272 със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Търново, срещу бл.817, срещу решение №2573/23.06.2020г.,
постановено по гр.д. № 17319/2019 г. на ВРС, с което е отхвърлен
предявеният от въззивника срещу К. Д. Т. , ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
Георги Живков №22-партер (вътрешен двор), иск с правно основание чл.284
във вр. с чл.280 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1781,61
лева, представляваща получена от ответника в изпълнение на задълженията
му по договор за поръчка от 04.07.2014г. сума, предоставена му по договор за
цесия от 23.10.2014г., сключен между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД,
която не е отчетена на ищеца в качеството му на доверител, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението
поради противоречие с материалния и процесуалния закон. На първо място се
изразява несъгласие с извода на ВРС, че не може да се извлече съдържанието
на договора за поръчка. Въпреки едностранния характер на пълномощното, с
упражняване на представителната власт, пълномощникът конклудентно
изразява воля, която съвпада с изразената от упълномощителя. На следващо
място се поддържа, че получаването на цесионната цена от пълномощника се
установява чрез тълкуване на самия договор за цесия. Позовава се на
противоречие в мотивите на решението, доколкото от една страна е формиран
извод, че цената не е получена от ответника, а от друга – че е върната по
тристранното споразумение. Излага се, че ответникът е запазил в свое
държане цесионната цена и впоследствие се е разпоредил с нея, като по този
начин е упражнил превратно представителната си власт. Фактът, че
ответникът не се е отчел на упълномощителя е безспорно установен, а как е
постъпил с получените средства е ирелевантно за спора. Парите се считат за
родово определена вещ, а родът не погива, т.е. за ответника всякога е налице
задължение да предаде същото количество парични средства, дори да се е
разпоредил с конкретно получената по цесията цена и същата 1 да не е в
негово държане. По отношение на договора за цесия от 23.10.2014г. се
поддържа, че неправилно е прието, че е сключен без представителна власт,
тъй като именно с него „Интейк“ ЕООД се е легитимирал в исковия процес
по гр.д.7905/2016г., поради което следва да се приложи чл.301 от ТЗ.
Поддържат се изложените в първоинстанционното производство фактически
основания на твърдяния порок на тристранното споразумение по смисъла на
2
чл.40 от ЗЗД, изразяващи се в липса на икономически интерес за ищеца трети
лица да го заместват безвъзмездно в търговските му отношения, съществена
разлика в размера на цедираното вземане и продажната цена и наличието на
лична и служебна обвързаност между ответника е представители на
цесионера „Интейк“ЕООД. Налице е препращане към изложените в исковата
молба и допълнителното становище твърдения и правни доводи.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Позовава се на недоказаност на фактическия
състав на чл.40 от ЗЗД. Поддържа се, че не е налице обективно увреждане
интересите на ищеца, тъй като с тристранното споразумение задължението му
към първоначалния цедент, както и всички разходи по делата, включително
ю.к. възнаграждения, са поети „Интейк“ЕООД по силата на заместването в
дълг. В този смисъл тристранното споразумение не може да се приеме за
безвъзмездно, още повече, че сключването на безвъзмездни сделки между
търговци не е забранено от закона по аргумент от чл.297 от ТЗ. Размерът на
цената на цесията не е променян, а само начинът на плащането й. Липсват
доказателства и за субективния елемент на чл.40 от ЗЗД – знание и намерение
на увреждане на страните по тристранното споразумение. Не е налице
зависимост или близост между ответника и управителя на „Интейк“ЕООД, а
роднинска му връзка с едноличния собственик на капитала на дружеството е
недоказана. Оспорва се ответникът да е получил цесионната цена, а в
условията на евентуалност се твърди, че я е отчел по аргумент от
тристранното споразумение чрез предаването й на „Интейк“ЕООД.
Наличието на спор относно действителността на споразумението не
опровергава удостоверения в него факт на предаване на сумата, в която част
споразумението има силата на разписка за извършено плащане. Поддържа се
и оспорването за липса на сключен договор за поръчка между страните.
Извършен е анализ по допустимостта и доказателствената стойност на
представени в първата инстанция писмени доказателства и се изразява
становище по обективираното в жалбата искане за прилагане на чл.161 от
ГПК. В условията на евентуалност се поддържа релевираното в отговора на
исковата молба възражение за прихващане.
Адв. Я.: Поддържам жалба. Запознат съм с доклада и нямам
3
възражения.
Адв. Г.: Поддържам отговора на въззивната жалба. Нямам възражения
по доклада.
Адв. Я.: Нямам доказателствени искания. Не представям списък с
разноски.
Адв. Г.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на
разноски и договор за правна защита и съдействие.
СЪДЪТ предоставя за сведение представения списък по чл.80 от ГПК
на процесуалния представител на въззивника.
Адв. Я.: Нямам възражения.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че представения от въззиваемата
страна списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие
следва да бъдат приложени по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представения в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на
въззиваемата страна списък с разноски по чл.80 от ГПК и договор за правна
защита и съдействие от 30.09.2020г.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Я.: Моля да отмените първоинстанционното решение и да решите
спора по същество като уважите иска. От името на доверителя ми представям
кратка писмена защита, с препис за другата страна.
Адв. Г.: Моля да отхвърлите въззивната жалба. Подробни доводи сме
изложили в отговора на въззивната жалба и в писмената защита пред първата
инстанция. Моля да ни присъдите сторените разноски за настоящото
4
производство.
След изслушване на устните състезания, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете
делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в
законния срок.
ПРИЛАГА по делото представената от въззивника писмена защита в
днешното съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:09
часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5