Определение по дело №201/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

И да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1 т. 2 ГПК във връзка с чл. 389 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на Е. Ш.,предявена Ч. процесуалният й представител А. С., против определение № 429 от 21.04.2010 г., постановено гр. д. № 146/2010 г. на Девински районен съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането от Е. Ш. Ш., от С., Ч. пълномощника А. С., гр.С., бул.Б. № 3, .1, ап.10 по предявения иск на основание чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД и чл.124 ГПК срещу Ш. Д. Ш. и К. М. Ш.,и двамата от С. за допускане на обезпечителна мярка по чл.397, ал.1, т.3 ГПК спиране на строителните дейности в имот, представляващ ½ идеална част от поземлен имот №..., с площ ...кв.м., от който е образуван УПИ VІ – ..., кв.3 по ЗРП на С., при граници: улица, УПИ VІІ – детски дом, имот № .. на М. и Ш. Д. имот № ... на Е.Д.

В частната въззивна жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение, поради неговата незаконосъобразност и необоснованост, като оспорват изводите на първоинстанционния съд относно липсата на предпоставките по чл.396,ал.1,т.1 и 2 от ГПК,поради недоказаност на нуждата от обезпечителна мярка и непредставени убедителни писмени доказателства за вероятната основателност на иска.Твърди се,че не се касае за прехвърляне на ½ идеална част от описания имот от страна на ищцата със съгласието на съпруга й, а за прехвърляне на собствен личен дял от описаното в исковата молба дворно място,обстоятелство установено от самия нотариален акт и приложената към него нотариално заверена декларация за съгласие на съпруга й.Твърди се още,че съпругът на жалбоподателката не е подписал декларация за продажба на съсобствен дял, а я е подписал като съсобственик по чл.33,ал.1 от ЗС,ищцата да продаде своя личен дял,декларирайки изрично,че този дял му е предложен да го изкупи и той не е желаел да го изкупи.Твърди се също така,че обезпечителната нужда е очевидна,тъй като при уважаване на иска ответниците не биха имали право да строят в този имот,тъй като не притежават право на собственост,нито право на строеж, а ако не се допусне обезпечителна мярка и те продължават да строят в чужд имот,без правно основание,ще се водят нови дела за премахване на строежа. Иска се постановяване на ново определение и уважаване молбата за налагане обезпечение.

Ответниците по частната въззивна жалба,Ч. процесуалнитя им представител А.М. в писмен отговор излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата,като считат, че в частната жалба не се излагат съображения защо атакуваното определение е незаконосъобразно и необосновано, а се развиват доводи,касаещи основателността на предявения иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД,твърдейки,че съдът не е обсъдил,че извършеното прехвърляне от ищцата на ½ идеална част от имота е недопустимо,защото трайната и безпротиворечива съдебна практика приемала,че прехвърляне на личен дял от СИО, докато бракът съществувал било нищожно.Твърди се,че доводите не опровергават извода на районен съд,че без допускане на обезпечение за ищцата ще бъде трудно или невъзможно да осъществи правата си по съдебното решение и че искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства.Твърди се още,че при предявените с исковата молба два иска-за обявяване продажбата за нищожна и иска,че въззиваемите не са станали собственици на продадения имот ,без спиране на строителството,осъществявано от тях в имота би се затруднило осъществяването на правата по съдебното решение,тъй като не се касае до иск с правно основание чл.108 от ЗС,при който ищцата може да бъде въведена във владение на процесния имот.Релевира се и довод,че при евентуалното уважаване на така предявените искове ще се приключи производството по делото и не би имало изпълнение на съдебно решение,на което извършеното от тях строителство в имота да пречи.Поддържа се също така,че приложените към исковата молба писмени доказателства не могат да сочат на вероятна основателност на исковете,още повече,че за първия от тях следва да се правят правни изводи и не се доказва с писмени доказателства,какъвто е и втория иск,още повече,че се прави възражение за придобиване имота освен по силата на правна сделка и по давност.

Въззивният съд, след като взе в предвид изложеното във въззивната жалба и отговора, след като провери правилността на атакувания съдебен акт и обсъди доказателствата, съобрази следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения 7-дневен срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима и затова съдът пристъпи към разглеждане на нейната основателност.

Районен съд е мотивирал отказа си да допусне обезпечение на предявените искове по съображения,че от приложените писмени доказателства към молбата не се установява нужда от исканото обезпечение, съгласно чл.391, ал.1, т.1 ГПК за допускането му, както и с липсата на основание и в хипотезата на т.2, за допускане след представяне на парична гаранция, поради липса на убедителни писмени доказателства по смисъла на т.1 установяващи обезпечителна нужда,приемайки,че последната се мотивира единствено с цел да се възпрепятстват ответниците от извършване на строителство в процесния имот, което не е достатъчно за налагане на обезпечителна мярка.

Атакуваното определение е законосъобразно и обосновано,поради което не са налице основания за неговата отмяна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Е. Ш. Ш. с молба за обезпечение на предявените с исковата молба два иска с правно основание чл. 26, ал. 1, изречение 1 от ЗЗД,поради противоречие покупко продажбата обективирана в нотариален акт №.., том І, рег.№..,нотариално дело №4 от ....01.1999година със закона и - чл. 124,ал.1 от ГПК- отрицателен установителен иск за собственост, които ищцата е предявила срещу Ш. Д. Еип и К. М. Ш., Ч. налагане на обезпечителна мярка”спиране на строителни работи” от ответника в имот представляващ ½ идеална част от поземлен имот №..., с площ...кв.м., от който е образуван УПИ VІ –.., кв.3 по ЗРП на С., при граници: улица, УПИ VІІ – детски дом, имот № 53 на М. и Ш.Д., имот № ... на Е..Д.

В исковата молба ищцата твърди,че продала на сина си – първия ответник по делото Ш. Д. Ш. /С.Д. Ш./ недвижим имот, представляващ ½ идеална част от дворно място, цялото с площ от ...кв.м., имот с пл.№.., за който е отреден УПИ VІ – ..., кв.3 по ЗРП на С., застроено с двуетажна жилищна сграда, с площ от 33 кв., при граници: изток - улица, запад - имот пл.№... М. и Ш.Д., север - имот пл.№... Е.А. Д. и юг - парцел VІІ детска градина, с нотариален акт№..,томІ,рег.№...нотариално дело№.. от 1999 година.

Към нотариалният акт е приложена декларация, с нотариална заверка от 06.01.99г. подписана от Д. А.Ш., съпруг на ищцата, с която е декларирал съгласие за продажбата на ½ идеална част от имота, извършена с нотариален акт № ../06.01.99г.

Приложено е и влязло в сила решение № 257/14.11.2003г. постановено по гражданско дело № 188/2003г. по описа на Девински районен съд, с което е разпределено правото на ползване върху процесният имот между съсобствениците, на основание чл.32, ал.2 ЗС.

Ищцата обосновава интерес от предявените искове, като твърди в исковата си молба, че скоро след подписването на нотариалния акт между съпругът й и сина й възникват спорове,продължили повече от десет години, които засягат и нея.Твърди,че ответниците неоснователно пертендират,че са станали собственици на прехвърлената от нея ½ идеална част,представляваща нейния собствен дял от процесния имот,тъй като нотариалният акт не ги прави собственици поради нищожност на сделката.Твърди още,че извършеното прехвърляне на имота е в нарушение на чл.22,ал.1 от Семейния кодекс от 1985 година ,забраняващ на един съпруг докато трае брака да се разпорежда с дела си от имот-СИО,който той би получил при прекратена имуществена общност и тъй като нормата е императивна,нарушаването й води до абсолютна недействителност на разпореждането,какъвто е и настоящия случай.Твърди се още,че към момента на прехвърляне на имота и понастоящем е в брак със съпруга си и имуществената общност не е прекратена,независимо,че преди продажбата съпругът й е подписал декларация –съгласие съпругата му да прехвърли нейния дял,което обуславя и нищожност на нотариалната сделка по смисъла на чл.26,ал.1 от ЗЗД.Твърди се,че за имота ответниците освен горното нищожно придобивно основание нямат друго валидно придобивно основание,което да ги прави собственици на половината от дворното място,нямат учредени никакви права върху него и не могат да се позовават на давностно владение,тъй като са въведени във владение на имота на 12.05.2006 година и то въз основа на акт на съда по чл.32,ал.2 от ЗС.Твърди се,че има интерес от завеждане на исковете за обявяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .., том I, рег. № .. дело № ....01.1999 г., обективно съединен с иск по чл. 124,ал.1 от ГПК - за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е останала собственик на процесната 1/2 идеална част от описания по-горе имот. Обезпечителната нужда в особеното искане ищцата обосновава с възможността при евентуално уважаване на установителните искове и се стигне до отпадане правото на ответниците да строят вече в чуждия имот,като в противен случай би се стигнало до създаване сложни взаимоотношения между собственик на земята и подобрител на чужд имот.

При така установената фактическа обстановка ,съдът направи следните правни изводи:

Обезпечението на иска е самостоятелна форма на защита на гражданските права, чиято основна цел е да се осигури успешният изход на предстоящ изпълнителен процес, като запазва физическата цялост и принадлежността на имуществата - обекти на бъдещото изпълнение срещу ответника. За да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск, следва да са налице няколко кумулативно дадени предпоставки: искът да е допустим, вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда - без исканото обезпечение за ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза, както и предлаганата обезпечителна мярка да е подходяща. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на молбата за обезпечаване на иска.

Настоящата молбата за допускане на обезпечителна мярка отговаря на изискванията на чл. 395 от ГПК. Същата изхожда от легитимирано лице. Когато липсват писмени доказателства в подкрепа на вероятната основателност на иска, обезпечение се допуска, ако бъде представена гаранция по чл. 180 и 181 от ЗЗД, по арг. от чл. 391, ал. 1, т.2 от ГПК. Липсата на една от тези предпоставки прави молбата за допускане на обезпечението неоснователна.

В конкретния случай с приложените към исковата молба писмени доказателства се установява единствено наличието на правен интерес за молителя от предявяването на иска по чл. 26, ал. 1 изр.1 от ЗЗД и отрицателния установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, но те не представляват убедителни писмени доказателства, съобразно изискванията на чл. 391, ал. 1, т.1 от ГПК, въз основа на които настоящият съдебен състав да направи извод за вероятната основателност на исковете. Представените писмени доказателства не водят до извод за наличие, макар и вероятно, на сочените основания за нищожност на договора за покупко-продажба от 6.01.1999 г., сключен между Е. Ш. Ш. и Ш. Д. Ш. и К. М. Ш., тъй като следва да се правят правни изводи и той не се доказва с писмени доказателства.По същия начин ще се процедира и по отношение отрицателния установителен иск за собственост, още повече,че от ответниците има направено възражение за придобиване имота по давност. С оглед вида на търсената защита-иск за прогласяване нищожността на покупко-продажбата и установителен иск,че ответниците не са станали собственици на продадения имот се налага извода,че не е налице обезпечителна нужда по смисъла на чл. 391, ал. 1 от ГПК, тъй като без допускане на исканото обезпечение няма да се затрудни осъществяването на правата по решението, тъй като при евентуалното уважаване на исковете и прогласяване нищожността на покупко-продажбата обективирана в нотариален акт№..., том I, рег. № ... дело № ....01.1999 г. и при признаване за установено,че ответниците не са станали собственици на процесния имот нито би било невъзможно,нито би се затруднило осъществяване на правата по съдебното решение. В тази насока, следва да се отбележи, че довода на жалбоподателя за наличие на обезпечителна нужда е неоснователно, тъй като с оглед характера и естеството на търсената защита не би могло да се осъществи изпълнение на евентуално положително решение.

Заедно с това и предложената от молителката обезпечителна мярка "спиране на строителството" не съответства на обезпечителната нужда и макар да е предвидена в процесуалния закон, тя се явява неподходяща такава.При липсата на писмени доказателства в подкрепа на вероятната основателност на бъдещите искове въззивният съд не би могъл да определи размера на парична гаранция по смисъла на 391,ал.1т.2 от ГПК.Съгласно ал.3 на чл.391 от ГПК размера на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди,които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно. В исковата молба, а и във въззивната жалба искането за налагане обезпечителната мярка се мотивира единствено с цел възпрепятстване ответниците за извършване строителство в имота,без да има конкретизиране.

Водим от гореизложените съображени,доколкото в производството по чл. 390 ГПК съдът няма процесуална възможност да установява в цялост фактическата и правната страна на спора, нито да навлиза в очертания от молбата за обезпечение спор по същество, то в процесната хипотеза въз основа на изложените от молителката обстоятелства и приложените писмени доказателства, въззивният състав счита,че направените от въззивния съд изводи съответстват изцяло на изводите на първоинстанционния съд за допускане на искането обезпечение, поради което и на основание чл. 278, ал.3, във връзка с чл. 271, ал. 1 от ГПК, обжалваното определение на Девински районен съд следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определеине №429 от 21.04.2010 година,постановено по гр.д.№146/2010година по описа на девински районен съд,като правилно и законосъобразно постановено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: