Присъда по дело №95/2017 на Окръжен съд - Добрич

 М О Т И В И

       по присъда № 6/07.04.2017г. по н.о.х.д.№ 95/2017г.

       по описа на ***ки окръжен съд

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по повод внесен обвинителен акт срещу подсъдимата Г.Н.Д. за това, че:

1. На 11.12.2016г. в с.Д., обл.*** е дала подкуп – банкнота с номинал 50.00/петдесет/ лева, сериен № БО6041980, емисия 2006г. на длъжностни лица- полицейски орган в сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР – *** – младши инспектор Ж.С.Ж. и младши инспектор В.Б.С., за да не извършат действия по служба – да не й съставят акт за установяване на административно нарушение за допуснати нарушения по чл.70, ал.3 от ЗДв.П, по чл.137а, ал.1 от ЗДв.П, по чл.139, ал.2, т.т.1, 2 и 3 от ЗДв.П и по чл.140, ал.1 от ЗДв.П – престъпление по чл.304а, пр.3 във вр. с чл.304, ал.1 от НК.

2. На 11.12.2016г., около 09:20 часа в с.Д., обл.***, по ** по посока центъра е управлявала моторно превозно средство – лек автомобил «Сузуки - Балено», който не е регистриран по надлежния ред – престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура – ***, който пледира за признаването на подсъдимата за виновна в извършване на вменените й престъпления, като иска да се наложи наказание „лишаване от свобода” под средния към минималния, визиран в закона размер за инкриминираното деяние по чл.304а, пр.3 от НК във вр. с чл.304, ал.1 от НК и глоба в размер към законоустановения минимум, а по отношение на извършеното престъпление по чл.345, ал.2 от НК – глоба в размер на хиляда лева. В допълнение изразява становище, след съответната редукция с една трета на наложеното наказание лишаване от свобода, да се постанови на основание чл.23, ал.1 от НК подсъдимата да изтърпи най-тежкото между така наложените санкции, като с оглед постигане целите на чл.36 от НК, на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи изпълнението на определеното общо наказание с изпитателен срок от три години, към което да бъде присъединено наказанието глоба в размер на хиляда лева.

Подсъдимата на основание чл.371, т.2 от НПК прави пълно признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не бъдат събирани доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимата в съдебно заседание релевира наличието на превес на смекчаващи отговорността й обстоятелства и застъпва тезата, че следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода и глоба в предвидения законоустановен минимален размер за по-тежко наказуемото процесно деяние по чл.304а, пр.3 от НК във вр. с чл.304, ал.1 от НК, а по отношение на извършеното престъпление по чл.345, ал.2 от НК да бъде наложено по-лекото от предвидените алтернативи наказания, а именно глоба към законоустановения минимум. След определянето на наказанията и редуцирането  на наказанието лишаване от свобода с една трета, да се определи на основание чл.23, ал.1 от НК една обща санкция, изтърпяването на която да бъде отложено с три години.

             Подсъдимата при предоставената й последна дума пледира за отмяна на наложената й мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България”. Същата се солидаризира със становището на защитника си относно размера на наказанията и прави изявление, че искрено съжалява за стореното от нея.

След като обсъди събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 11.12.2016г. в с.Д., обл.*** при провеждането на утвърдена със Заповед № **/09.12.2016г.  на директора на ОД на МВР – *** специализирана полицейска операция полицейските служители - свидетелите В.Б.С. и Ж.С.Ж. – младши инспектори в сектор „Пътна полиция” – *** забелязали преди кръстовището на ул.”**” с ул.”**” движещ се лек автомобил „Сузуки Балено” без регистрационни табели. Последвали го със служебния автомобил ”Опел Астра” с рег.№ ** и когато първото моторно превозно средство преустановило движението си, те също непосредствено след него спрели.

Свидетелят С. приближил процесния автомобил и забелязал, че зад волана е жена на около 33-35 години. Същата била поканена да предостави необходимите за проверка документи за самоличност и на колата, но тя заявила, че няма такива. След извършена справка в ОДЧ при ОД на МВР – *** било установено, че водач на автомобила е подсъдимата Г.Н.Д., която не притежава свидетелство за управление на МПС. Впоследствие на нея й било разяснено, че  ще й бъдат съставени актове за установяване на административно нарушение(АУАН) за допуснати нарушения по Закона за движение по пътищата(ЗДв.П) за това, че: 1/ управлява МПС, без да е правоспособен водач; 2/ управлява МПС без включени светлини за движение през деня или с къси светлини; 3/  управлява МПС, без да използва обезопасителен колан и 4/ управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места;

След изготвянето на два броя АУАН от полицейските служители, подсъдимата била извикана до служебния автомобил, за да й бъдат връчени. Непосредствено, след като била тествана с техническо средство дрегер, който не отразил наличие на алкохол в издишания въздух и подписала актовете, тя хвърлила в скута на свидетеля С. банкнота с номинал 50.00/петдесет/ лева. Същият веднага излязъл от автомобила и заедно с колегата му видели парите, паднали върху предна лява седалка. Тогава разпоредили на подсъдимата да седне на задната седалка в служебния автомобил, за да изчакат идването на дежурната следствено-оперативна група.

С оглед установяване автентичността на иззетата банкнота била изготвена техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице процесната банкнота с номинал 50.00 лева, със сериен № БО 6041980, емисия 2006г. на БНБ е истинска и представлява законно платежно средство.

В хода на разследването било установено, че процесният автомобил е бил закупен  и ползван от подсъдимата Д. до процесната дата, без да е регистриран по надлежния ред.

Описаната фактическа обстановка, която не е спорна по делото, се установява от обясненията на подсъдимата Г.Н.Д., свидетелските показания на полицейските служители – В.Б.С. и Ж.С.Ж.,  протокол за оглед на местопроизшествие, техническа експертиза, както и от другите приложени и приобщени на основание чл.283 от НПК и чл.284 от НПК по делото писмени и веществени доказателства.

При гореизложената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

 От обективна страна подсъдимата Г.Н.Д.:

1. На 11.12.2016г. в с.Д., обл.*** е дала подкуп – банкнота с номинал 50.00/петдесет/ лева, сериен № БО6041980, емисия 2006г. на БНБ на длъжностни лица- полицейски орган в сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР – *** – младши инспектор Ж.С.Ж. и младши инспектор В.Б.С., които притежават контролни функции и правомощия да съставят актове за установяване на административни нарушения, за да не извършат действия по служба – да не й съставят актове за установяване на административно нарушение за допуснати нарушения  по закона за движение по пътищата, съответно АУАН от 11.12.2016г., бланков № ** на сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР – *** и АУАН от 11.12.2016г., бланков № ** на сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР – ***. Деянието се явява довършено, тъй като за активния подкуп и в трите му хипотези /предложи, обещае или даде/ не е налице абсолютно изискуема предпоставка и приемането на същия от подкупвания субект.

2. На 11.12.2016г. в с.Д., обл.***, по ** по посока центъра е управлявала моторно превозно средство – лек автомобил «Сузуки - Балено», който не е регистриран по надлежния ред.

           От субективна страна Г.Н.Д. е действала при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК - съзнавала е общественоопасния характер на деянията, предвиждала е общественоопасните последици и е искала настъпването им, като от обективна и субективна страна е осъществила в реална съвкупност следните престъпни състави:

1/ на чл.304а, пр.3 от НК във вр. с чл.304, ал.1 от НК;

2/ на чл.345, ал.2 от НК;

           Причината за извършване на престъпленията следва да се търси в желанието за осуетяване реализирането на административнонаказателна отговорност за допуснатите нарушения по ЗДв.П, незачитането на установения в държавата правов ред, включително и липсата на респект към правозащитните органи.

За да определи наказанието на подсъдимата, съдът се съобрази не само с предвиденото в НК наказание, но и степента на обществена опасност на конкретно извършените от нея деяния и данните за личността й, и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността й:

Г.Н.Д. е родена на ***г***, български гражданин, с основно образование, омъжена, работи в чужбина, неосъждана, ЕГН **********.

Процесните деяния са извършени при превес на смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, проявена последваща критичност към извършеното и изразено съжаление за стореното. В тази връзка следва да се отбележи, че в диференцираната процедура по реда на глава 27 – ма на НПК, в частност при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК именно самопризнанията на подсъдимата обуславят и по-облекчената наказателна отговорност при условията на чл.58а, ал.1 от НК, поради което не следва да се вземат предвид при индивидуализация на наказанията.

Наличието на превес на смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства дават основание да бъдат наложени наказания и за двете процесни престъпни посегателства под средния размер към минималния,  като настоящият съдебен състав намира за съответни определянето на следните наказания:

- По отношение на престъплението по чл.304а, пр.3 от НК във вр. с чл.304, ал.1 от НК- лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 1000.00/хиляда/ лева;

- По отношение на престъплението по чл.345, ал.2 от НК– глоба в размер на 500.00 лева;

Наказанието лишаване от свобода съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК е задължително да бъде редуцирано с една трета, поради което подсъдимата Д. следва да изтърпи за престъплението по чл.304а, пр.3 от НК във вр. с чл.304, ал.1 от НК - лишаване от свобода за срок от осем месеца.

С оглед обстоятелството, че процесните деяния са извършени в реална съвкупност помежду си (преди да има влязъл в сила краен съдебен акт, за което и да е от тях), съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК подсъдимата следва да изтърпи най-тежкото между тях, а именно лишаване от свобода за срок от осем месеца. В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че не следва на основание чл.24 от НК да бъде увеличаван размерът на това наказание, тъй като в конкретния случай приема наложената санкция от вида лишаване от свобода за съответна на обществената опасност и на деянията, и на дееца.

Предвид обстоятелството, че престъпленията, извършени от подсъдимата не са рецидивни /същата не е осъждана/, съдът преценява, че за поправянето й не е наложително да изтърпява ефективно наказанието лишаване от свобода, тъй като целите, визирани в чл.36 от НК биха били постигнати с отлагане на основание чл.66, ал.1 от НК на изпълнението му за срок от три години.

Към най-тежкото наказание настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.23, ал.3 от НК следва да бъде присъединено и наказанието глоба в размер на 1000.00 лева именно с оглед обстоятелството, че процесните деяния не са нито с ниска обществена опасност, нито с изолиран характер, тъй като подсъдимата съгласно приложената по делото справка от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – *** има множество наложени наказания за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата.

В заключение съдът счита, че така отмереното след извършеното групиране наказание, би следвало да изиграе не само своята превъзпитателна, но и възпираща роля осъдената да не извършва други престъпления, а от друга – да въздейства превантивно и предупредително на останалите членове на обществото.

На основание чл.307а от НК подлежи на отнемане в полза на държавата предметът на престъплението - банкнота с номинал 50.00/петдесет/ лева, сериен № БО6041980, емисия 2006г., предадена за съхранение в «Алианц Банк България»-АД – клон *** с договор от 15.03.2017г. за наем на сейф № 36 в обществен трезор на банката.

По отношение на веществените доказателства:

  На основание чл.111, ал.1 от НПК вещественото доказателство, изготвено за целите на наказателното производство – оптичен носител с № 05-01-000758, съдържащ 10 файла, с рег.№ 7855р-9708, екз.2/27.12.2016г. на Дирекция «Вътрешна сигурност» при МВР, след влизане на присъдата в сила, следва да се върне на съответния орган – Дирекция «Вътрешна сигурност» при МВР.

  На основание чл.112, ал.4 от НПК писмените документи – АУАН № ** и АУАН № **, двата по описа на сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР – ***, след влизане на присъдата в сила, следва да се предадат на сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР – ***.

              По отношение на разноските:

  На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата Г.Н.Д. следва да заплати сторените по делото разноски в размер на 39.87 лева по сметка на ОД на МВР – ***.

                                                                    Председател: