Решение по дело №959/2020 на Окръжен съд - Хасково

                                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260130                                         14.04.2021 год.                                         град Хасково

                                           В   ИМЕТО   НА   НАРОДА  

 

 

Хасковският окръжен  съд                                            Първи въззивен  граждански състав

На тридесет  и първи март                                          Две хиляди  двадесет и първа  година  

В открито  съдебно заседание, в състав:

 

                                                               Председател: Милена Дечева

 

                                                                       Членове:1. Жулиета Серафимова

                                                                                         2.Тодор Хаджиев

 

Секретар:П. Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ 

В. гр. д. № 959  по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството  е въззивно по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.

             С  Решение №260115/06.10.2020г.,постановено по гр.д.№539/2020г. Районен съд-Хасково:ОТХВЪРЛЯ предявения  иск от З.Г.Г. против А.П.А.,да се приеме за установено,че ответникът дължи на ищеца по запис на заповед,издаден на 19.09.2017г. в гр.*** с падеж на 19.01.2018г., сумата 3000лв. главница,ведно със законната лихва от датата на подаване на  заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане,за които суми е била издадена заповед № 1669 за изпълнение на парично задължение въз основа на  документ по чл.417 от ГПК от 01.11.2019г. по ч.гр.д. №3363/2019г. на РС-Хасково;ОСЪЖДА  З.Г.Г.  да заплати на А.П.А. 550лв.-деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение, е останал въззивникът З.Г.Г.,който чрез пълномощника си го обжалва с оплаквания за  неправилност и постановяване на решението при допуснати съществени процесуални нарушения.Твърди,че от събраните по делото доказателства са установявало по безспорен начин,че представения по делото запис на заповед отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ.Документа  бил редовен откъм външна страна,като ответникът по иска дори не  оспорвал подписа върху  записа на заповед,а само твърдял,че този запис на заповед е възможно да е бил подписан измежду други книжа,подписани на същата дата.Счита,че съдът допуснал съществено процесуално нарушение,като нарушил принципа на разпределение на доказателствената тежест между страните.В тази връзка поддържа,че съдът е следвало да открие производство по реда на чл.193 от ГПК по оспорване от страна на ответника на истинността,в частност автентичността на процесната ценна книга по отношение на това дали подписът и съдържанието на записа на заповед изхождат от лицето,посочено като негов издател.Претендира въззивната инстанция да отмени обжалваното решение  на РС-Хасково и да постанови ново, по същество на спора, с което да уважи изцяло предявения установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна  А.П. А.,който чрез пълномощника си оспорва подадената въззивна жалба и се излага съображения за нейната неоснователност. Прави искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение. Претендират се и разноски за настоящата инстанция.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност ,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество  жалбата е основателна.

Районен съд – Хасково е  бил сезиран с предявен от ищеца З.Г.Г. против  ответника А.П.А., иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл.535 и сл. от ТЗ.  Ищецът е претендирал да се приеме за установено,че ответникът  му дължи по запис на заповед,издаден на 19.09.2017г. в гр.*** с падеж на 19.01.2018г., сумата 3000лв. главница,ведно със законната лихва от датата на подаване на  заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане,за които суми е била издадена заповед № 1669 за изпълнение на парично задължение въз основа на  документ по чл.417 от ГПК от 01.11.2019г. по ч.гр.д. №3363/2019г. на РС-Хасково.

Ищецът  е мотивирал исковата си молба с твърдения, че  в негова полза е издаден запис на заповед,от ответника.Твърдял е също,че въз основа на издадената запис на заповед тъй като не е настъпило плащане на датата на падежа е подал заявление пред РС-Хасково за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.Заявлението е било изцяло уважено и по ч.гр.д.№3363/2019г. по описа на РС-Хасково съдът е издал Заповед №1669 на 01.11.2019г. ,с която е разпоредено длъжникът  А.П.А. да заплати  посочените в заповедта суми.Поради подадено възражение от длъжника по чл.414 от ГПК, за ищеца възникнал правния интерес да предяви настоящия установителен иск.

С отговора на исковата молба ответникът е  оспорил исковите претенции,като е твърдял,че  липсва правно основание за заплащане на процесната сума от 3000лв.,тъй като липсвало доказателство за възникване на договорно основание за претендираното от ищеца задължение.Доколкото записа на заповед бил ценна книга,то същият следвало да бъде издаден на основание на каузално отношение,каквото между страните никога не било съществувало.Твърдял е още,че на датата на която ищецът твърдял ,че е подписан процесния запис на заповед 19.09.2017г.,бил подписан между страните  Анекс №3 към предварителен договор за продажба на недвижим имот,който бил предмет на друго дело и било възможно на същата дата между другите документи да е бил подписан и процесния запис на заповед.

Записът на заповед е самостоятелна правна сделка  от категорията на абстрактните,при която основанието е извън съдържанието на документа.В производството по чл.422 ал.1 от ГПК кредитор,който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед,доказва вземането си,основано на менителничния ефект-съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,подлежащ на изпълнение.Когато ответникът-длъжник се защитава срещу  този иск с общо оспорване на вземането,без да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването му,ищецът-кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя,по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед  е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение,от което длъжникът черпи релативни възражения,относими към погасяването на вземането по записа на заповед.В този случай тежестта на доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК като всяка от страните доказва фактите,на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на установяваното в производството по чл.422 ал.1 от ГПК менителнично вземане.

В исковата молба,с която е предявен искът по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК  вр. чл.535 и сл. от ТЗ ищецът е посочил като основание за възникване на спорното парично вземане от 3000лв. единствено записа на заповед,послужил като документ по чл.417 т.10 от ГПК за издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№3363/2019г.на РС-Хасково.С отговора на исковата молба ответникът е възразил,че не дължи сумата по записа на заповед,защото няма никакви отношения с ищеца,не е получавал пари от него,възможно е да е подписал записа на заповед поради въвеждане в заблуждение при подписването и на други документи от същата дата -19.09.2017г.,свързани с уреждане на отношения между страните,породени от сключен между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.06.2016г.  и по конкретно Анекс №3.

За да отхвърли иска  РС-Хасково е приел,че ищецът не е доказал,че подписът на издател в процесния запис на заповед е именно ответникът ,от което е направил и извода,че този запис на заповед не отговаря на задължителните изисквания на чл.535 от ТЗ,за да се приеме,че е редовен откъм външна страна.Позовал се е на депозираното в заповедното производство възражение на длъжника по чл.414 от ГПК,в което същият е посочил,че не е подписвал записа на заповед и не е издавал същия.

Правните изводи на първоинстанционния съд противоречат на изискванията на материалния и процесуалния закон,а именно: на чл.535 от ТЗ и чл.154 от ГПК  ,както и на указанията в Тълкувателно решение №482013г. от 18.06.2013г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Представения по делото запис на заповед от 19.09.2017г. отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ,тъй като същият съдържа всички седем реквизита на посочената правна норма,от което следва извода,че при издаването му е спазена предвидената в закона форма,която е и форма за действителност.В тази връзка пред настоящата инстанция бе назначена съдебно-графологическа експертиза,която по категоричен и несъмнен начин установи,че подписа на издател в  процесния запис на заповед е на ответника А.П.А..Заключението на тази експертиза не бе оспорено от страните в настоящето производство,поради което съдът го кредитира като компетентно и безпристрастно дадено.Редовния откъм външна страна документ-запис на заповед от 19.09.2017г.,в качеството му на абстрактна правна сделка доказва вземането на поемателя на обещаната от издателя парична сума от 3000лв.,което вземане е предмет на делото в производството по чл.422 ал.1 от ГПК.Наличието на редовен от външна страна запис на заповед,посочен в исковата молба като единствен източник на установяването по реда  на чл.422 ал.1 от ГПК парично вземане,освобождава ищеца-кредитор от задължение да доказва съществуването на каузално  правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед.Доказването на каузалното правоотношение в този случай е в тежест на ответника-издател на записа на заповед,и то при условие,че същият е въвел своевременно в процеса  възражение за несъществуването на вземането по записа на заповед,основани на каузално отношение с издателя.В хода на процеса  според  настоящия съдебен състав ответникът не е противопоставил възражения за  несъществуване на вземането по записа на заповед,издаден от конкретно каузално правоотношение,а е твърдял,че между него и ищеца няма други отношения извън записа на заповед и че не дължи сумата по записа на заповед,тъй като не е получавал пари от ищеца.Процесуалната позиция на ответника следва да се квалифицира като общо оспорване на вземането по записа на заповед и с оглед указанията дадени в цитираното по-горе тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС не създава задължение за ищеца да сочи и да доказва каузално правоотношение като основание за възникване на вземането,чието съществуване е доказано от редовния от външна страна и действителен запис на заповед.Ответникът не е доказал  да е погасил вземането чрез плащане или друг предвиден в закона способ,от което следва извод,че вземането съществува,а предвид настъпилия падеж на записа на заповед-че същото е изискуемо и подлежи на изпълнение.

В тази ред на мисли настоящият съдебен състав  намира за неоснователни  доста противоречивите възраженията на ответника,обективирани в депозирания по делото отговор на исковата молба,подаден по реда на чл.131 от ГПК,че е бил евентуално въведен в заблуждение при подписването  на записа на заповед,тъй като на същата дата е подписвал и други документи,свързани с уреждане на отношения между страните,породени от сключен между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.06.2016г.  и по конкретно Анекс №3 от 19.09.2017г.Тези негови възражения останаха недоказани по делото,включително и от обясненията на ищеца пред настоящата инстанция, дадени по реда на чл.176  от ГПК .В тази връзка от  приобщеното към настоящето производство гр.д.№2976/2018г. по описа на РС-Хасково се установява,че между страните са съществували облигационни правоотношения,породени от сключен между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.06.2016г. При сключването на този договор настоящият ищец е действал в качеството си на ЕТ с фирма „З.Г.“,със седалище и адрес на управление гр.***.Към този предварителен договор в периода от  01.07. 2016г. до 20.02.2018г. са били сключвани Анекси  ,по силата на които купувачът-ищец в настоящето производство е заплащал на продавача-ответник в настоящето производство  различни парични суми,представляващи част от договорената цена за покупко-продажба на недвижим имот в пълен размер на  67 500лв.Плащането на част от договорената цена за имота в предварителния договор е било взето предвид от съда,при постановяване на решение по делото в образувано производство по предявен иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД,в което е било установено,че продавача и настоящ ответник е бил неизправна страна по този предварителен договор.От посоченото дело се установява,че на 19.09.2017г. с Анекс №3 на ответника в настоящето производство е била заплатена сумата от 3000лв.,за която сума  ответникът не спори.Получаването на сумата от 3000лв. във връзка със сключения между страните предварителен договор,съгласно Анекс №3/19.09.2017г.,според съда не води до извод,че  основанието за издаване на процесния запис на заповед   е платена  от ищеца  на ответника сума по предварителен договор за покупко-продажба ,сключен още през 2016г., и същата представлява обезпечение  на предоставената сума по анекса.Този анекс касае предварителен договор между страните за покупко-продажба на недвижим имот,който очевидно ответникът в настоящето производство не е сключил доброволно и в уговорените между страните срокове,поради което се е наложило и воденето на глажданско дело и предяваването на иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД.Не без значение е и факта,че по повод  отделни плащания на договорената обща  сума по предварителния договор освен Анекс №3 има сключени и още 4 Анекса,касаещи договорните  отношения между страните,които предхождат издаването на записа на заповед ,а има и такъв,който е подписан от страните след  процесната дата 19.09.2017г.В този ред на мисли съдът счита,че с ангажираните доказателства от ответника не е установил наличието на каузално отношение между страните,като основание за възникване на вземането,чието съществуване се доказва с редовния откъм външна страна и действителен запис на заповед.Друг е и въпроса,че в хода на устните състезания по делото се въвеждат и нови факти ,като се поддържа от ответника по делото и неговият пълномощник,че сумата от 3000лв.,предмет на процесния запис на заповед представлява дадено обезпечение  във връзка с  направена ограда в имота ,предмет на предварителния договор от 2016г.,което е недопустимо в тази фаза на развитие на процеса и още веднъж подкрепя извода за неоснователност на възраженията на ответника за недължимост на процесната сума.

Като е отхвърлил иска по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.535 и сл. от ТЗ въпреки редовността на записа на заповед и липсата на доказани от ответника абсолютни и относителни възражения за несъществуване на спорното вземане РС-Хасково е постановил неправилно решение,което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора,с което предявеният иск  бъде уважен като се признае за съществуващо вземането по записа на заповед,въз основа на която е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№3363/2019г.  на РС-Хасково.

Предвид изхода на спора  ответникът по делото ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за двете инстанции  в настоящето  исково производство в общ размер на  820лв.,от които:120лв.-платени държавни такси,200лв.-платено възнаграждение за вещо лице и 500лв.-платено адвокатско възнаграждение.Ответникът ще следва да заплати и направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№3363/2019г. на РС-Хасково в  общ размер на 500лв.,от които: 60лв.-платена държавна такса и 440лв.-платено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното,съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

              ОТМЕНЯ Решение №260115/06.10.2020г.,постановено по гр.д.№539/2020г.  на Районен съд-Хасково,вместо което постановява:

              ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.535 и сл. от ТЗ,по отношение на  А.П.А., ЕГН ********** *** ,че дължи на З.Г.Г., ЕГН ********** ***    по запис на заповед,издаден на 19.09.2017г. в гр.*** с падеж на 19.01.2018г., сумата 3000лв. главница,ведно със законната лихва от датата на подаване на  заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане,за които суми е била издадена заповед № 1669 за изпълнение на парично задължение въз основа на  документ по чл.417 от ГПК от 01.11.2019г. по ч.гр.д. №3363/2019г. на РС-Хасково.         

              ОСЪЖДА  А.П.А., ЕГН ********** *** да заплати на З.Г.Г., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в общ размер на  820лв.,от които:120лв.-платени държавни такси,200лв.-платено възнаграждение за вещо лице и 500лв.-платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.П.А., ЕГН ********** *** да заплати на З.Г.Г., ЕГН ********** *** направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№3363/2019г. на РС-Хасково в  общ размер на 500лв.,от които: 60лв.-платена държавна такса и 440лв.-платено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

                                                                                                               2.