Решение по дело №181/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл. 145 от АПК.

Образувано е по жалба /на стр.26/ на Община Белоградчик с ЕИК *********, представлявано от К. Б. Н. против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 05/223/00233/3/01/04/03 от 14.03.2023 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е определено подлежащо на възстановяване в размер на 246081,77 лв. без ДДС (двеста четиридесет и шест хиляди осемдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки) както и сума в размер на 49 216,35 лева (четирнйсет и девет хиляди двеста и шестнадесет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща изплатена сума за финансиране на разходи за ДДС по договора. В хода на съдебното производство е настъпила промяна в представителната власт на жалбоподателя Община Белоградчик, която след проведени местни избори се представлява от К. Б. М..

В жалбата се твърди, че актът е постановен при съществени нарушения на приложимия материален закон и при неотчитане на действителната фактическа обстановка. Твърди, че направените констатации, отразени в окончателния доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), въз основа на които е издаден обжалваният АУПДВ не отговарят на действителността, като: за залесена е заявена цялата площ на имотите, измерена по границите им, а не както е прието, че първоначално залесената площ е по-малка от посочената в искане за плащане; по отношение на направените констатации относно неизвършени в пълен размер дейности по поддържане и попълване, жалбоподателят е пресъздал фактическата обстановка без да наведе конкретни основания; по отношение на възстановения на частни лица имот № 027028, сочи, че той не е включван в последващи заявки за плащане, а първоначално изплатената сума за залесяване е възстановена; към всички съставени контролни листове от проверките са представяни възражения по отношение на разминаванията в площите.

Иска се от съда да отмени АУПДВ и да присъди деловодните разноски.

Ответникът по делото - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят община Белоградчик и ДФ „Земеделие“ са сключили Договор с № 05/223/00233 от 18.07.2013г. за финансово подпомагане по мярка 223 "Първоначално залесяване на неземеделски земи" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. (ПРСР) за проект, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (л.38) с предмет „Първоначално залесяване на неземеделски земи в община Белоградчик“, изменен с Анекс № 1/20.08.2014г. (л.62), Анекс № 2/16.09.2014г. (л.66) и Анекс № 3/10.08.2016г. (л.70).

В изпълнение на административния договор, след проведена процедура за избор на изпълнител за залесяването и последващото попълване с култури, са сключени Договор № 57/01.04.2014г. с „Клен лес 06“ ЕООД (л.160) и Договор № 74/18.06.2012г. с „Екодо“ ООД (л.307).

Контролът по изпълнение на залесяването, последващите дейности и инвентаризация на създадените култури е извършван от назначена комисия от кмета на общината (л.880), а новосъздадените горски култури са вписани в Книгата на горските култури, за което е издадено удостоверение (л.288). Резултатите от проверките са отразени в многобройни Карнети (напр. стр.221) за контролна инвентаризация на горска култура, които са приложени към административната преписка. Плащанията по административния договор са извършени един път авансово и след това при заявяване с представяне на фактури от заявителите.

Субсидията по административния договор е изплатена както следва:

- по подадена заявка № 05/223/00233/3/01 от допустимата финансова помощ по заявката в размер на 224343,60 лв., след приспадане на изплатеното авансово плащане от 144629,77 лв., на 24.11.2014г. са изплатени 79713,83 лв. (л.476 и л.478), както и разходи за ДДС в размер на 44868,72 лв. (л.499 и л.500);

- по подадена заявка № 05/223/00233/3/02 на 27.04.2015г. са изплатени 19227,17 лв. (л.715 и л.717) и ДДС 3854,43 лв. (л.720);

- по подадена заявка № 05/223/00233/3/03 на 18.12.2015г. са изплатени 7746,04 лв. (л.1015) и ДДС 1549,21 лв. (л.1018);

- по подадена заявка № 05/223/00233/3/04 на 02.11.2017г. са изплатени 5997.21 лв. (л.1425) и ДДС в размер на 1199.44 лв. (л.1427).

ДФЗ е извършвал проверки на място, резултатите от които са отразени в оторизациите на плащанията по направените заявки, които в преобладаващите случаи са намалявани, по посочени основания:

- Така по заявка за плащане № 05/223/00233/3/04 не е взето предвид, че разходите за попълване на ПИ № 088100 и ПИ № 059504 в землището на с.Рабиша, не са заявени, а са включени в стойността на допустимите разходи. В резултат на констатациите е издаден АУПДВ № 05/223/00233/3/04/04/02 от 03.07.2018г. (л.1448), с който сумата 2443,76 лв. и 488,75 лв. ДДС, като недължимо платена е определена за възстановяване. След проведено неуспешно обжалване, АУПДВ е влязъл в сила и сумата е възстановена от общината;

- При извършена проверка е установено, че имот № 027028, представляващ нива от 22.085 дка, находящ се в землището на с.Салаш е възстановен на частни лица с решение № 502 от 31.03.2014г. на ОбС „Земеделие" гр.Белоградчик. За настъпилата промяна в собствеността на имота, общината не е уведомила ДФЗ и го е включила за окончателно плащане със заявка за залесяване № 05/223/00233/3/01 и заявка за отглеждане и попълване № 05/223/00233/3/02. Издадено е решение за налагане на финансова корекция с изх. № 01-0800/2237/3 от 12.03.2018г. (л.1385) в размер на 8788,49 лв., което след проведено обжалване е влязло в сила и сумата е възстановена от общината;

- При извършена на 11.05.2018г. проверка на място е установено, че имот № 142102 е изцяло захрастен, повечето от парцелите имат висок тревостой и част от тях са захрастени. На това основание са наложени намаления по заявки № 05/223/00233/3/02 и № 05/223/00233/3/03.

Във връзка с твърдения за потенциални нередности и измама при изпълнението на български общински проект за залесяване на неземеделски земи, от Европейската служба за борба с измамите (ОLAF) е извършено разследване № ОС/2019/0741 по проекта на процесния административен договор с ползвател община Белоградчик, завършил с Окончателен доклад (л.1653). Докладът е изпратен до ДФЗ с указания (л.1612) за предприемане на подходящи корективни мерки и по-специално възстановяване на средствата, изплатени на бенефициера, който е жалбоподател в настоящето производство.

Административният орган е възприел и пресъздал в своя акт следните нарушения от доклада на OLAF:

1.Първоначално залесената площ е по-малка от посочената в искане за плащане № 05/223/00233/3/01, като площта на проекта никога не е била напълно залесена. Някои участъци, особено по външните периметри на поземлените парцели не са засадени, а се състоят от стари гори и храсти без видими редове дървета, както е предвидено в технологичните схеми. Някои от поземлените парцели включват недопустими площи, като например частни имоти и ерозионни дерета, които е било невъзможно да се залесяват. Въпреки това в искането за възстановяване на разходи и в карнетите за проведена редовна инвентаризация е включена цялата площ на проекта като залесена;

2.Дейностите по поддръжка не са били извършени в пълния размер, деклариран от бенефициера. При проверките на място е установено, че парцелите са били покрити с храсти и тревна растителност и няма видими признаци на поддръжка;

3.Дейностите по попълване също не са били извършени в пълния размер, деклариран от бенефициера. От проверките на място е установено, че няма видими признаци за попълване в заявените от бенефициера парцели. В два от случаите (декември 2016 и март 2017) проверките на място са осъществени около два месеца след приключването на докладваните дейности по попълване, както е, видно от протоколите за приемане (ППП от 25.11.2016 г и ППП от 27.03.2017 г. за извършени дейности по попълване);

4. Резултатите от проверките на място опровергават официалните документи, изготвени от Община Белоградчик. На 31 март 2014 г. парцел 027028 е върнат на частните му собственици. Още по време на проверката на място през октомври 2015г., той вече е бил засята ливада без видими признаци на дървета. Въпреки това общината декларира на 20.11.2014г. дейности по попълване и на 30.06.2015г. - дейности по поддръжка. При инвентаризацията през 2015г. е бил изготвен и карнет за инвентаризация на съществуваща гора. През 2018г. и 2019г. парцели № 139070 и № 139079 са декларирани като ливади от частни субекти за извършване на директни плащания. В същото време и двата парцела са включени в годишните карнети за инвентаризация на съществуващите общински гори;

5.Представени са документи с невярно съдържание, които не съответстват на извършените проверки на място. Те са изчерпателно изброени както в доклада, така и в оспорвания акт и основанието за квалифицирането им като такива е мотивирано.

В следствие на доклада на OLAF, за извършени нарушения, както и позовавайки се на своите констатации, за които вече е издал АУПДВ (погасен с плащане), решение за налагане на финансова корекция (погасено с плащане) и намаляване на сумите по заявените доставки, АО е издал сега обжалваният АУПДВ.

Мотивирал се е, че от констатациите в окончателния доклад на ОLAF се налага извод, че е налице неспазване на разпоредбите на административния договор, които вменяват задължението на общината да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с договорените условия, т.е. да се използва и да не се отклонява от одобрените и предоставени от Фонда Техническа спецификация и/или Количествени сметки, както и от одобрените технологични планове за залесяване, които са неразделна част от договора.

Съгласно т. 4.4, буква „а" от договора, Фондът има право да откаже изплащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба № 22 от 07.07.2008г.

Съгласно раздел IX.„Отговорност", т.9.1 от договора, в случай, че ползвателят не изпълнява свои нормативни или договорни задължения, Фондът може да поиска връщането на вече изплатените суми, заедно със законната лихва върху тях.

Съгласно чл. 4.4, б.“й“ от договора, ДФЗ-РА има право да откаже изплащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ заедно със законната лихва върху нея и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя. Когато ползвателят е предоставил декларация с невярно съдържание и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и/или е установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярка 223.

С нормата на чл.42, ал.1 от Наредба № 22 от 07.07.2008 г. е уредено правомощието на Фонда, да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях, в случаите, когато същият не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ. В чл.42, ал.3 се предвижда връщане на всички, вече изплатени суми, ако бенефициерът е представил неверни документи, за да извлече облага в противоречие с целта на проекта.

Предвид посочените нормативни разпоредби, така също и приетите от административния орган „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.“, за доказаното договорно неизпълнение, посочено в обжалвания акт, съгласно чл.42, ал.1 и ал.2 от Наредба № 22 от 07.07.2008г., както и чл.3, ал.3 Раздел 11, съгласно който „при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъде установено наличие на обстоятелство по чл.30, § 2 от Регламент № 65/2011 г. (за заявки за окончателно плащане по мерки от ПРСР 2007 - 2013 г., подадени преди 1 януари 2015г.), съответно - в чл.35, §6 от Делегиран регламент № 640/2014г. (за заявки за окончателно плащане по мерки от ПРСР 2007 - 2013г., подадени след 1 януари 2015г.), на ползвателя, по отношение на който е установено обстоятелството, се налага административната санкция, посочена в цитираните разпоредби“ и чл.5 от Раздел III от Правилата „при наличие на установени нарушения на специфични задължения, уредени в сключен административен договор или в нормативен акт, които не попадат в приложението към настоящите правила и неспазването на които води до възстановяване на изплатената финансова помощ, се прилагат правилата за възстановяване и санкциите, предвидени в съответния административен договор или нормативен акт“, за горепосоченото нарушение, на община Белоградчик е определено да възстанови изплатената по административния договор № 05/223/00233 от 18.07.2013 финансова помощ.

Тя определена в размер на 246081.77 лв. по четирите заявки, изчерпателно посочени вече в настоящето решение, както и сумата в размер на 49216,35 лева, представляваща изплатена сума за финансиране на разходи за ДДС по договора.

Изрично е посочено, че дължимата сума за възстановяване по заявките за плащане включва реално изплатените суми по заявките и в нея не са включени възстановени суми по издадени актове и заявки.

С писмо изх. № 01-0800/2261#17 от 20.05.2022г. е предоставена възможност на общината да представи в 14-дневен срок от получаването му писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане. Писмото е връчено на 26.05.2022 г. и в определения срок е постъпило възражение, с вх.№ 01-0800/2261#21 от 09.06.2022г., което е обсъдено от административния орган и е прието за неоснователно.

По делото е изслушана и приета икономическа експертиза (л.1795), която установява в заключението си (л.1822 и 1823), че преведените суми и дължимите от жалбоподателя са правилно посочени в АУПДВ.

Приета е лесотехническа експертиза (л.1842), която установява, състоянието на залесените имоти към датата на посещението на място на вещото лице – 08.04.2024г., както следва:

- имот № 045100, за залесяване по проект е 1 ха, а реалното залесяване е площ от 0,689 ха. Към 08.04.2024г. имотът представлява склопена (доближени корони на дърветата) акациева култура с височина 7-8 м диаметър 6-8 см и пълнота 0.7 -0,8;

- имот № 078104, за залесяване по проект е 2,2 ха, а реалното залесяване е площ от 1,824 ха. Към 08.04.2024 г. в имота са останали единични дървета, личат редовете изложението на имота е южно почвата е песъчлива и плитка;

- имот № 079100, за залесяване по проект е 1,6 ха, а реалното залесяване е площ от 1,391 ха. Към 08.04.2024г. имотът представлява склопена акациева култура с височина 5-7 м диаметър 6-8 см и пълнота 0.9-1,0;

- имот № 071100, за залесяване по проект е 2,1 ха, а реалното залесяване е площ от 1,391 ха. Към 08.04.2024г. имотът е склопена акациева култура с височина 3-5 м диаметър 4-6 см и пълнота 0.7 - 0,8;

- имот № 117102, за залесяване по проект е 1,9 ха, а реалното залесяване е площ от 1,831 ха. Към 08.04.2024г. имотът е акациева култура с височина 4-5 м диаметър 4-6 см и пълнота 0,2 -0,3;

- имот № 119106, за залесяване по проект е 4,0 ха, а реалното залесяване е площ от 3,603 ха. Към 08.04.2024г. в имота са останали единични дървета, като все още по тях могат да се видят редовете на културата;

- имот № 142102, за залесяване по проект е 1,5 ха, а реалното залесяване е площ от 1,5 ха. Към 08.04.2024 г. имотът е акациева култура с височина 4-5 м, диаметър 6- 8 см и пълнота 0.5 -0,6;

- имот № 107114, за залесяване по проект е 3,4 ха, а реалното залесяване е площ от 3,146 ха. Към 08.04.2024 г. имотът е склопена акациева култура с височина 7-8 м, диаметър 8-10 см и пълнота 0.9 -1,0;

- имот № 014040, за залесяване по проект е 1,7 ха, като независимо от реалното залесяване към 08.04.2024г. в имота не са намерени дървета. Според вещото лице, имотът е изоран преди 3-4 години;

- имот № 074001, за залесяване по проект е 1,6 ха, а реалното залесяване е площ от 1,6 хектара. Към 08.04.2024г. имотът е акациева култура с височина 2-З м, диаметър 2- 4 см и пълнота 0.1 -0,3;

- имот № 086019, за залесяване по проект е 1,6 ха, а реалното залесяване е площ от 1,219 ха. Към 08.04.2024г. имотът е склопена акациева култура с височина 3-5м, диаметър 4-6 см и пълнота 0.9 -1,0;

- имот № 086020, за залесяване по проект е 1,9 ха, а реалното залесяване е площ от 0,958 ха. Към 08.04.2024г. имотът е акациева култура с височина 2-3 м, диаметър 2- 4 см и пълнота 0.5 -0,6;

- имот № 027028, за залесяване по проект е 2,2 ха, а реалното залесяване е площ от 0,958 ха. Установено е, че имота е възстановен на частни лица;

- имот № 040008, за залесяване по проект е 2,9 ха, а реалното залесяване е площ от 2,9 ха. Към 08.04.2024г. в имота има залесени семенни дъбови фиданки с височина 0,5 - 2 м, като живите дървета заемат между 20-30% от площта;

- имот №043038, за залесяване по проект е 6,0 ха, а реалното залесяване е площ от 4,807 ха. Към 08.04.2024 г. в имота има залесени дъбови дървета с височина 0,5-2 м, като живите дървета заемат между 30-50% от площта;

- имот № 039011, за залесяване по проект е 5,1 ха, а реалното залесяване е площ от 4,731 ха. Към 08.04.2024 г. в имота има живи залесени дъбови фиданки с височина 0,5-2 м, като живите дървета покриват между 30-50% от площта;

- имот № 139070, за залесяване по проект е 1,4 ха, а реалното залесяване е 1,3 ха. Към 08.04.2024г. в имота има залесени дъбови фиданки с височина 0,5- 1,2 м, като живите дървета са между 60-70% от площта. Върху част от имота не личи залесяване;

- имот № 120066, за залесяване по проект е 2,6 ха, а реалното залесяване е 2,059 ха. Към 08.04.2024г. в имота има залесени дъбови фиданки с височина 0,5- 1,5 м, като живите дървета са между 60-70% от площта;

- имот № 139079, за залесяване по проект е 3,1 ха, залесяван е, но е възстановен на собственик и е отписан от актовите книги на община Белоградчик. Към 08.04.2024 г. имота е върнат на частни лица и не съществува като кадастрален номер.

Според вещото лице при изготвянето на технологичните планове за залесяване най-вероятно са ползвани площите, които са записани в скиците на имотите. На терен обаче много често има площи, които не са лесопригодни, като дерета, ровини, скали и др. При самата почвоподготовка на терена остава ивица по периферията, която не се залесява. Колкото по-голям е периметъра на имота, толкова тази ивица е с по-голяма площ. Поради това се получава разлика между първоначално заявената и реално залесената площ. В случая това е коригирано още при първата инвентаризация на създадените култури през 2014г. Между последната направена инвентаризация 2017г. и проверката 2020г. няма съществени разлики. Измерванията на площите на имотите при проверките са правени с GPS като според служител на общината участвал при проверките, са правени снимки на координатите на определени контролни точки.

Вещото лице твърди, че няма методика по която да се каже колко дървета трябва да са оцелели при определена възраст. Има таблици в справочника по дендробиометрия, по които може да се определи колко дървета отпадат с увеличаването на възрастта. Месторастенето, основната скала, изложението, климатичните условия са фактори, които оказват влияние върху оцеляването на дърветата. Големите засушавания, плитките песъчливи и каменливи почви оказват отрицателно влияние върху новосъздадените култури. В конкретния случай има три имота в с.Дъбравка, които са върху много плитка и каменлива почва с южно изложение и при големите пролетни и летни засушавания е чудо, че при тях има оцелели на 10-тата година между 25-50 % от дъбовите фиданки. Такъв е случая и с имота № 078104 в с. Рабиша, който е на южен склон с песъклива плитка почва, под която на места се вижда основната скала и резултатът е останали единични акациеви дървета.

По приблизителни данни се счита, че акацията намалява между 5-та и 10-та година с от 42 - 48 % от дърветата в зависимост от бонитета, а между 5 и 15 година намалява с 34 - 42 % и тогава ще може да се отсече. Ако са залесени 4000 бр. фиданки на хектар, то на десетата година те могат да бъдат 1580-1920 бр. на хектар, а на 15-та между 1360 -1580 бр. на хектар. При дъба между 20-та и 100-на година от залесените фиданки остават около 3%. При залесени 6000 бр. на хектар на 100 година би трябвало да са останали 180 бр. на хектар.

Вещото лице сочи, че след направения от него оглед на място, културите съществуват към момента, като по голяма част от тях (83 %) са в доста добро състояние, в останалите 17 % има останали единични дървета, от които могат да се видят редовете на залесяване, но не могат да се определят като култури към момента. Площта, от която е определил посочените проценти е съобразена с проверката от страна на ДФ „Земеделие” в периода 08.06.2017г. - 14.06.2017г. Изключени са имотите, които макар и да са залесявани, са възстановени на трети лица - № 139079 и № 027028.

Приетата допълнителна лесотехническа експертиза (л.1842) не променя първоначалната такава, но установява, че от видените 18 бр. имоти, в три от тях – № 078104, №119106 и № 139079, са намерени единични дървета и следи от залесяване. В имот № 014040 не е намерено нищо. В останалите 14 имота има съществуващи култури. Залесената площта на четирите имота през 2017г. е 8,424 ха и 8,450 ха при проверката през 2018г., което представлява 21,89 % от общата установена залесена площ през 2017г. и 22,24 % през 2018г.

В съдебно заседание вещото лице потвърждава своите заключения, като допълнително установява, че при четирите имота от допълнителната експертиза, които са с дъбови насаждения, при първия си оглед е застанал от единия край и насажденията си личат, а при втория оглед е минал през имотите и редовете си личат и се вижда как са се наредили дърветата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК.

Обжалваният акт е постановен от компетентен орган-Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", който съгласно чл.20а от ЗПЗП е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция и организира и ръководи дейността й. Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена разплащателна агенция на Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС /чл.11 и чл.11а от ЗПЗП/, като съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз.

От формална страна актът съдържа фактически и правни основания, с оглед изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Дали тези фактически и правни основания са материално законосъобразни е въпрос на разглеждане на жалбата по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Административният орган е правил периодични проверки на място и те са би свързани с първоначалното залесяване и последващата поддръжка и попълване на имотите от проекта. Резултатите от тях са материализирани в три конкретни санкции, които и самият АО е посочил в АУПДВ.

Първото от тях е издаването на АУПДВ № 05/223/00233/3/04/04/02 от 03.07.2018г. и възстановената вече по него сума от 2443,76 лв. и 488,75 лв. ДДС, което произтича от разходите за попълване на ПИ № 088100 и ПИ № 059504, които не са заявени, а са включени в стойността на допустимите разходи.

Второто от тях е Решение за налагане на финансова корекция с изх. № 01-0800/2237/3 от 12.03.2018г. в размер на 8788,49 лв., която е възстановена и произтича от възстановен на трети лица имот, който е бил залесен, поради незнание за възстановяването му. За него ОбС“Земеделие“ е установила, че няма задължение да уведомява общината за настъпилата промяна в собствеността, в резултат на издадените от нея актове. Независимо от това, сумата от 8788,49 лв. е възстановена от общината.

Третата санкция произтича от извършена на 11.05.2018г. проверка на място, която е установила, че имот № 142102 е изцяло захрастен, повечето от парцелите имат висок тревостой и част от тях са захрастени. На това основание заявки № 05/223/00233/3/02 и № 05/223/00233/3/03. Не са изплатени в подадения от общината размер, а са намалени.

Т.е. и трите санкции, които са наложени от административния орган са финансови, като в първите два случая става въпрос за възстановяване на вече преведени средства, а в третия случай сумите, които са заявени, са намалени преди оторизацията.

Следователно и преди докладът на Европейската служба за борба с измамите (ОLAF), ДФ „Земеделие“, въз основа на своите собствени проверки е извършвал конкретни действия, свързани с избягване на недължими плащания или последващото възстановяване на такива. Но след докладът на ОLAF, който съдържа конкретни указания за предприемане на подходящи корективни мерки и по-специално възстановяване на средствата, изплатени на бенефициера, вече се претендира възстановяване на цялата изплатена сума по проекта. В сега обжалвания АУПДВ, административният орган отново преповтаря нарушенията, за които вече самият той е наложил санкция, т.е. те му дават основание за повторна санкция, като изцяло и безусловно преповтаря докладът на ОLAF.

По отношение на последния, съдът не споделя извода на административния орган, че той трябва да бъде изцяло възприет, поради следните причини:

- по първата констатация, че е извършено по-малко залесяване и площта на проекта никога не е била напълно залесена, вещото лице дава изрични обяснения за причините за това. Отделно вече е установено, че плащанията са направени на база на проверките на административния орган, а не на база на представените карнети. Т.е. заплащането е зависело и е направено според залесяването, а не съобразно претенцията на общината. По отношението на включването на недопустими площи, като например частни имоти и ерозионни дерета, които е било невъзможно да се залесяват, то сумите за тях са възстановени или намалени при оторизацията;

- втората констатация, че дейностите по поддръжка не са били извършени в пълния размер, деклариран от бенефициера, тъй като проверките на място са установили, че парцелите са били покрити с храсти и тревна растителност и няма видими признаци на поддръжка, то следва да се има предвид, че към днешна дата това е невъзможно да се установи. Това е причината вещото лице са извършва оглед на място - за целите на произнасянето на съдебната инстанция, съобразно актуалното състояние на имотите. Обстоятелството, че вещото лице твърди, че през м.април 2024г. имотите в голямата си част са залесени и преобладаващо представляват склопена дървесна култура, елиминира необходимостта да се проследява преди 6 или 7 години в какво състояние са били. Отделен е въпросът, че такава ретроспекция е невъзможна;

- третата констатация препокрива втората;

- четвъртата констатация, която касае възстановения на трети лица имот № 027028, изцяло се припокрива с наложената вече санкция от ДФЗ, по която вече е възстановена сумата от 8788,49 лв. Що се отнася до парцели № 139070 и № 139079, за които е посочено, че са декларирани като ливади от частни субекти за извършване на директни плащания, като същевременно са включени в годишните карнети за инвентаризация на съществуващите общински гори, то следва да се има предвид, че те са включени в общото намаление на оторизираните суми и макар и вещото лице да установи, че като е преминало през тях се вижда, че са залесявани, то общината вече е претърпяла санкция, за това, че е претендирала заплащане за залесяването им. Т.е. четвъртата констатация изцяло препокрива основанията, за които са наложени вече санкции от ДФЗ;

- що се касае до констатацията, че са представени документи с невярно съдържание, които не съответстват на извършените проверки на място, то съдът счита, че по този въпрос може да се произнесе само и единствено компетентен съд, а не комисия, била тя и разследващ орган на Европейския съюз. Позоваването на наличието или липсата на документ с невярно съдържание и изобщо подобни квалификации не следва да се правят в административни актове, преди влязъл в сила акт на съд да ги е прогласил за такива. В случая констатациите на OLAF са препоръки, които следва да бъдат санкционирани със съдебен акт на компетентен съд. Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция не е такъв. Не бива да се пропуска и обстоятелството, че както е посочено и в самия обжалван акт, образуваното „досъдебно производство № 35 за престъпление по чл. 24А от НК, като към настоящия момент няма влязъл в сила акт.“.

При това положение, съдът счита, че макар и констатациите на OLAF да дават формално основание на административния орган да претендира възстановяване на изпратените суми, това не бива да бъде извършвано автоматично, без спазване на законовата процедура по преценка на доказателствата и в никакъв случай не бива да дава основание за налагане на повторна санкция за нарушения, които вече са санкционирани от самия него. Още повече когато и наложените вече финансовите корекции са изплатени, било то чрез възстановяването им или чрез първоначалното им намаляване.

Този състав на съда не счита, че следва да се игнорират установените законови нарушения или да не се налагат финансови корекции за тях. Напротив, това е задължение на всеки един административен орган, тъй като той има реална възможност за контрол на извършване на дейността, за която е учреден. От друга страна и именно поради тази причина е овластен да налага санкции, когато установи нарушенията. Но никъде в законовите разпоредби не е уредено правомощието да се санкционира два пъти за едно и също нарушение. Както и никъде не предвидено, че е законосъобразно административните актове да се позовават на ненаправени квалификации и то от компетентността на други органи, които освен всичко останало в случая са от съдебната власт, а не от изпълнителната, какъвто е ответника.

В този случай, при тази фактическа обстановка, самото наличие на законовите разпоредби на чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП и чл.42 от Наредба № 22 от 07.07.2008г., не е достатъчно основание за издаване АУПДВ, тъй като той би се явил една повторна санкция за вече установени и санкционирани нарушения и същевременно преждевременна санкция за други, които все още не са установени по законен ред.

Необходимо е, преди произнасянето си, административният орган да е проследил на първо място дали формално се касае за нарушение и ако да – то дали фактите по случая съответстват на това нарушение или се касае за последица от конкретния вид на извършваната дейност. В случая конкретната дейност не зависи само от фактора – дейност на изпълнителя, но и от фактора природни условия. Същевременно, за доказване наличието или липсата на извършена дейност от страна на изпълнителя за минал период (и то с давност повече от 5 години), проверките извършени от самия административен орган не са достатъчни, особено когато не са подкрепени и със снимков материал. В настоящия случай единственото меродавно доказателство за извършената дейност по залесяване и попълване на имотите е изготвената лесотехническа експертиза. Вещото лице категорично установи, че повече от 80 % от културите съществуват в момента и са в добро състояние, а в останалата част има единични дървета. Също така установи, че в имотите, в които има единични дървета, личат редовете от дейността по засаждане и обработване. Т.е. бенефициерът община Белоградчик е изпълнил задължението си по административния договор с предмет „Първоначално залесяване на неземеделски земи в община Белоградчик“. Залесяването не е дейност, която гарантира 100% първоначална успеваемост, а процес в развитие, силно обвързан от природния фактор и то в дългосрочен план. След като, по данни на експерта, лесовъдната практика приема, че при акацията ако са залесени 4000 бр. фиданки на хектар, то на десетата година те могат да бъдат 1580-1920 бр. на хектар, на 15-та между 1360 -1580 бр. на хектар, а при дъба между 20-та и 100-на година от залесените фиданки остават около 3%, то да се изисква нещо различно от това, означава да се изисква преодоляване на природните закони. При тези посочени показатели, наличието на повече от 80% от културите, каквото е в случая, означава, че изобщо не може да се обсъжда нарушение. Когато при проверките на междинните етапи на дейността по залесяване са установявани нарушения, те са санкционирани своевременно от самия административен орган. Към днешна дата, позоваването на тях е недопустимо, не само защото дублира наложената вече санкция, но и защото така, като е установено тогава нарушението, сега то вече не съществува, защото естественият процес по растеж на дърветата и склопяването им е продължил.

При това положение съдът счита, че не се установи нарушение по изпълнение на Договор с № 05/223/00233 от 18.07.2013г. за финансово подпомагане по мярка 223 "Първоначално залесяване на неземеделски земи" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. (ПРСР) за проект, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) с предмет „Първоначално залесяване на неземеделски земи в община Белоградчик“, изменен с Анекс № 1/20.08.2014г., Анекс № 2/16.09.2014г. и Анекс № 3/10.08.2016г.

Също така съдът счита, че не бива да бъдат издавани АУПДВ, които в своето основание преповтарят издадени вече такива и същевременно налагат допълнителни санкции, на същото основание обличайки ги в указания дадени от европейските институции.

С оглед изложеното, съдът приема, че ако е издаден акт при тези условия, той е незаконосъобразен. И като такъв, оспореният административен акт, следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото и направеното искане от жалбоподателя на същия на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да бъдат присъдени разноски за производството, съгласно списък (л.1843) в размер на 1310.00 лева и платежни нареждания (л.1745 и л.1840) за депозит за вещо лице. Други разноски не са претендирани и няма доказателства да са направени.

Държавна такса за производството не е внесена, въпреки, че се дължи такава от Община Белоградчик, тъй като по делото Общината участва в качеството на частноправен, а не публичноправен субект, но предвид изхода на делото същата следва да се заплати от ДФ „Земеделие“.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 05/223/00233/3/01/04/03 от 14.03.2023 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на Община Белоградчик с ЕИК *********, представлявано от К. Б. М., е определено подлежащо на възстановяване в размер на 246081,77 лв. без ДДС (двеста четиридесет и шест хиляди осемдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки), както и сума в размер на 49 216,35 лева (четирнйсет и девет хиляди двеста и шестнадесет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща изплатена сума за финансиране на разходи за ДДС по договора.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”-гр.София, да заплати на Община Белоградчик с ЕИК *********, представлявано от К. Б. М., разноски за производството в размер на 1310.00 лева.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”-гр.София, да заплати по сметка на Административен съд Видин държавна такса в размер на 50.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.