Решение по дело №16845/2019 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София, 09.07.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на седми юли през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                       мл.с. Димитринка Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 16845 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 21.10.2019 г. по гр.дело № 25164/2019 г., СРС, І ГО, 34 с-в е отхвърлил предявените от К.Б.В., ЕГН  **********, със съдебен адрес: *** срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, с адрес: гр. София, ул. „******искове с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми: сума в размер на 1388,02 лева - главница за доставена топлина енергия за периода от 01.07.2011г. до 30.04.2013г., сума в размер на 144,15 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2011г. до 24.02.2014г. и сума в размер на 148,30 лева - разноски, за които суми срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от 10.12.2014г. по гр. д. № 12861/2014г. по описа на СРС, 66 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20157910400127 по описа на ЧСИ Т.В.-Н.. Осъдил е К.Б.В., ЕГН  **********, със съдебен адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, с адрес: гр. София, ул. „******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС. Осъдил е К.Б.В., ЕГН  **********, със съдебен адрес: *** да заплати на СРС сумата от 67,22 лв., представляваща държавна такса на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищцата К.Б.В., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат М.И.Д. от АК-гр.Перник, със съдебен адрес:*** с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че на 10.12.2014 г. е бил издаден ИЛ срещу ищцата въз основа на влязла в сила ЗИ по чл.410 ГПК от 28.04.2014г. по гр.д. № 12861/2014 г. по описа на СРС, 66 състав, като пред ЧСИ Т.В.-Н., рег. № 791 на КЧСИ е било образувано и.д. № 20157910400127. На 06.03.2015 г. ЧСИ наложил запор върху банковите сметки на К.Б.В.. След това и в периода от 05.03.2015 г. до 06.03.2017 г. не са били извършвани изпълнителни действия и не са постъпили искания от взискателя за извършване на изпълнителни действия, поради което изп. дело № 20157910400127 е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като двугодишния срок е изтекъл на тази дата-06.03.2017г. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното валидно изпълнително действие. Взискателят е подал молба за извършване на изпълнително действие, но на 07.03.2017 г., но тази молба не може да „санира“ изпълнителното дело, което е вече прекратено.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да уважи предявените искове. Претендира разноски за първата и настоящата инстанции.

Въззиваемият „Т.С.“ ЕАД,  ЕИК ****** оспорва въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр.  с чл.124, ал.1 ГПК от К.Б.В., ЕГН ********** срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** за признаване за установено по отношение на ответника, че поради изтекла погасителна давност ищецът не дължи на ответника следните суми: сума в размер на 1388,02 лева - главница за доставена топлина енергия за периода от 01.07.2011 г.  до 30.04.2013 г., сума в размер на 144,15 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2011г. до 24.02.2014г. и сума в размер на 148,30 лева - разноски, за които суми срещу ищцата е бил издаден изпълнителен лист от 10.12.2014г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.04.2014 г. по гр. д. № 12861/2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 66 състав. Въз основа на издадения ИЛ и по молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД било образувано изпълнително дело № 20157910400127 по описа на ЧСИ Т.В.-Н..

Ищцата твърди, че процесните суми са погасени по давност, поради изтичането на тригодишния давностен срок. Сочи още, че последното валидно изпълнително действие е било извършено на 05.03.2015 г. с налагане на запор върху банковите сметки на длъжника К.Б.В. и след това в продължение на две години не са били извършвани изпълнителни действия и не са постъпвали искания за изпълнителни действия, поради което на 06.03.2017 г. изпълнителното дело № 20157910400127 е прекратено по силата на закона-чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Искането на взискателя „Т.С.“ ЕАД, като направено едва на 07.03.2017 г., счита за несвоевременно.

Ответникът „Т.С.“ ЕАД е оспорил предявените искове.  

Съдът констатира следното от фактическа страна:

По делото е безспорно, че на 10.12.2014 г. е бил издаден ИЛ въз основа на влязла в сила ЗИ по чл.410 ГПК, издадена по гр.д. № 12861/2014 г. на СРС, ІІ ГО, 66 състав, като  е било образувано изп. дело № 20157910400127/2015 г. по описа на ЧСИ Т.В.-Н.с взискател „Т.С.“ ЕАД и длъжник К.Б.В.. Не е било провеждано исково производство по чл.422 ГПК, поради липса на възражение от страна на длъжника К.Б.В..

По развитите във въззивната жалба доводи, СГС излага следните мотиви:

Според чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Ищцата следва да докаже началният момент, от който е започнала да тече погасителната давност, който в случая е момента на издаване на ИЛ-10.12.2014 г. и периода, за който е изтекла. При установяване на това, ответникът следва да докаже, че за периода от 10.12.2014 г.  до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането, са били налице основанията за  спиране или прекъсване течението на давността-извършвани са действия по ИД и признание на вземанията от длъжника.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищцата цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист на 10.12.2014 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена на 28.04.2014 г. по ч.гр.д. № 12861/2014 г. по описа на СРС, ГО, 66 с-в, не съществува, тъй като същото е погасено по давност.

Съгласно т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по време на  изпълнителния процес давността не се счита за спряна, понеже кредиторът може да избере дали да предприема действия като иска прилагането на нови изпълнителни способи или не. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като е без значение дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето от ЧСИ по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Считано от датата на предприемане на последното валидно изпълнително действие започва да тече нова погасителна давност, като за давността е без значение кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Като изпълнителни действия, чието предприемане прекъсва давността, са посочени: налагането на запор и възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан до постъпването на суми от проданта или на плащания от трети лица. Признанието на длъжника за съществуване на вземането също прекъсва давността. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В конкретния казус, за вземанията, предмет на иска, е бил издаден на 10.12.2014 г. ИЛ въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12861/2014 г. по описа на СРС, ГО, 66 с-в, като поради липсата на възражение в срок не е провеждано исково производство по чл. 422 ГПК.. Срокът на новата давност е по чл. 117, ал. 1 ЗЗД, а не по чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като ИЛ е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, а не въз основа на влязло в сила решение, с което вземането да е установено със сила на присъдено нещо. При тези данни срокът на новата давност съвпада с давностния срок за погасяване на вземането. Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията на „Т.С.” ЕАД за доставка на топлинна енергия съставляват периодични плащания по см. на чл. 111, б. „В” ЗЗД и давностният срок е тригодишен. Изпълнителното дело е било образувано на 27.01.2015 г., с взискател „Т.С.“ ЕАД и длъжник К.Б.В.. С молбата за образуване на ИД на ЧСИ са били възложени правомощията по чл. 18, ал.1 ЗЧСИ. Последователно са били изпратени няколко запорни съобщения до различни банки, с които бил наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника К.В. с отбелязани дати 06.03.2015 г., 09.03.2015 г. и последна дата на 10.03.2015 г./ до Алфа Банк-Клон България/. Налагането на запор на банковата сметка съставлява валидно изпълнително действие, което прекъсва давностния срок и от предприемането му започва да тече нова погасителна давност. Налагането на запор съставлява валидно действие, целящо събиране на паричното вземане, относно което е образувано ИД. Съгласно чл. 450, ал. 3 ГПК запорът се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение. Съгласно т. 5 от ТР 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 г. изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, доколкото законът не свързва налагането на запора със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. Изводът е, че давностният срок се явява прекъснат на  10.03.2015 г. с налагане на запора.

Основният въпрос по делото е дали е налице основанието на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изп. дело № 20157910400127/2015 г. по описа на ЧСИ Т.В.-Н.. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява тогава, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Съгласно разясненията по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.  по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция " настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. При извършване на преценка кое е последното изпълнително действие, следва да се съобразят разясненията, дадени с горепосоченото тълкувателно решение, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно  чл.18, ал.1 от ЗЧСИ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Следва и да се посочи, че макар изпълнителното дело да се прекратява по силата на закона при неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години (чл.433, ал.1, т.8 ГПК), така както е разяснено в т. 10 от ТР № 2/2015 г. по тълк. дело № 2/2013 ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното дело не води, само по себе си, нито до погасяване на вземанията, за събирането на които е било образувано делото, нито е пречка за започване на нов изпълнителен процес за събиране на същите вземания. Ако длъжникът счита, че вземанията обективирани в изпълнителния титул не съществуват, той разполага с възможността да проведе исково производство по чл.439 ГПК, какъвто е настоящия казус.

В случая срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не е давностен, а преклузивен, но съответно следва да бъдат съобразени указанията на ВКС относно това кои действия са изпълнителни и кои не, съответно кои искания на взискателя са такива за извършване на изпълнителни действия и прекъсват изтичането на преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Следва да се приеме, че този срок ще бъде прекъснат от предприемане на изпълнителни действия от ЧСИ и без искане на взискателя, когато с молбата за образуване на изпълнителното дело или по-късно взискателят е овластил ЧСИ по чл.18, ал.1 ЗЧСИ/какъвто е настоящия казус/ да направи имуществено проучване на длъжника и да предприеме съответни изпълнителни действия.

В конкретния казус, изпълнителното действие, което попада в кръга на тези визирани от законодателя в нормата на  чл.433, ал.1, т.8 ГПК водещо до прекъсване на разписания двугодишен срок са наложените запори върху банковите сметки на длъжника К.Б.В., като тези изпълнителни действия датират от 06.03.2015 г., 09.03.2015 г. и последна дата от 10.03.2015 г. По делото не се констатира нито едно от тези изпълнителни действия да е довело до удържането и превеждането на суми от посочените трети лица по сметка на ЧСИ- Т.В.-Н.. Това означава, че прекъсването на 2-годишния срок се е ограничило единствено до момента на предприемане на последното такова действие, като след това срокът отново е започнал да тече. Така, считано от 10.03.2015 г.,  срокът по смисъла на чл.433, ал.1 ГПК по отношение на длъжника К.В. е започнал да тече отново, като  2-годишния срок е изтекъл на 10.03.2017г.

Преди изтичането на този срок, на 07.03.2017 г. е била подадена молба от взискателя с посочване на конкретни изпълнителни способи, които да бъдат приложени спрямо ищцата-запор върху банковите сметки и запор на трудовото възнаграждение, т.е. налице е  валидно предприето от взискателя изпълнително действие.

Изводът е, че предявеният установителен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено, но предвид гореизложените мотиви.

Водим от гореизложеното, съдът

                  

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.10.2019 г. по гр.дело № 25164/2019 г. на СРС,І ГО, 34 с-в.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                  2.