№ 1800
гр. Варна, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501943 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 283672/16.04.2021 г., подадена от А.Г., в
качеството й на прокурор при Районна прокуратура - Варна, срещу Решение № 261095 от
26.03.2021 г., постановено по гр. д. № 13245/2020 г. по описа на ВРС, XXXIII състав, с което
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да
заплати на М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Георги Бенковски“ № 59,
сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт - изпитани наскърбление,
унижение, отчаяние и съкрушение, унижаващо и оскърбително отношение, резултат от
привличането й като обвиняема за тежко умишлено престъпление, както й предаването й на
съд, съответно действията по протестиране на оправдателната присъда на
първоинстанционния съд, които оказали силно въздействие върху общественото мнение и
повлияли върху нейното психическо и морално състояние, които са пряка и непосредствена
последица от несправедливо водено наказателно преследване по ДП № 511/2018 г. по описа
на V РУП на ОД на МВР – Варна, прокурорска преписка № 12707/2018 г. по описа на
Районна прокуратура - Варна, срещу М. Н. К. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро
от НК във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, приключило с оправдателна присъда по НОХД №
3126/2019 г. на РС – Варна, XIII състав, потвърдена с Решение по ВНОХД № 500/2020 г. по
описа на ОС - Варна, ведно със законната лихва, считано от 02.07.2020 г. - датата, следваща
влизането в сила на оправдателната присъда, до окончателното изплащане на
обезщетението.
Жалбоподателят застъпва становище за незаконосъобразност и неправилност на
атакувания съдебен акт. Счита, че ищцата по делото, в чиято доказателствена тежест се пада
да докаже наличието на вреди, причинени й от повдигнатото обвинение, както и причинно-
следствената връзка между тях, не е установила по безспорен начин наличието на
материалните предпоставки за ангажиране на отговорността на Прокуратурата. Сочи, че от
събраните по делото доказателства не се установяват действително претърпени
1
неимуществени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Изтъква, че
Прокуратурата на РБ не е разгласявала информация за воденото срещу лицето наказателно
производство и възможната наказателна репресия срещу ищцата не е ставала обществено
достояние. Сочи, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за
злепоставянето на ищцата и уронване на доброто й име пред нейните близки и съседи, както
и пред бъдещите й работодатели. Подробно аргументира, че не може да бъде вменено във
вина на ответника ненамирането на работа от ищцата по време на воденото срещу нея
досъдебно производство. Счита, че показанията на свидетелите, разпитани в хода на
първоинстанционното производство, не обосновават основателност на предявената
претенция. В условията на евентуалност, оспорва размера на присъденото обезщетение и
настоява за неговото намаляване, като твърди, че с първоинстанционното решение е
определен несправедливо завишен размер на същото. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата М. Н. К. не е депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание въззивната страна Прокуратура на Република България, редовно
призована, се представлява от прокурор Н.-К. от Окръжна прокуратура – Варна. Поддържа
въззивната жалба на посочените в нея основания.
В съдебно заседание въззиваемата М. Н. К., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адвокат Ю.Г.. Оспорва въззивната жалба, поддържа отговора.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. Н. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Георги Бенковски“ № 59, чрез адвокат В.Й. - ВАК, срещу
Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 25 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт – изпитани наскърбление,
унижение, отчаяние и съкрушение, унижаващо и оскърбително отношение, резултат на
привличането й като обвиняема за тежко умишлено престъпление, както и предаването й на
съд, съответно действията по протестиране на оправдателната присъда на
първоинстанционния съд, които оказали силно въздействие върху общественото мнение и
повлияли върху нейното психическо и морално състояние, които са пряка и непосредствена
последица от несправедливо водено наказателно преследване по ДП № 511/2018 г. по описа
на V РУП на ОДМВР - Варна, прокурорска преписка № 12707/2018 г. по описа на Варненска
районна прокуратура, срещу М. Н. К. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро от НК,
във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, приключило с оправдателна присъда по НОХД № 3126/2019 г.
на РС - Варна, XIII състав, потвърдена с Решение по ВНОХД № 500/2020 г. по описа на ОС -
Варна, ведно със законната лихва за причинените неимуществени вреди, считано от
02.07.2020 г. – датата, следваща влизането в сила на оправдателната присъда, до
окончателното изплащане на обезщетението.
С уточняваща молба от 26.02.2021 г. е заявен частичен отказ от иск за сумата над
10 000,00 лева до първоначално претендираните 25 000,00 лева, като на основание чл. 233 от
ГПК производството е прекратено в тази част с протоколно определение от съдебно
заседание, проведено на 26.02.2021 г.
В исковата молба ищцата излага, че през 2018 г. срещу нея било възбудено
наказателно преследване от Районна прокуратура – Варна, и образувано ДП № 511/2018 г.
по описа на V РУП на ОД МВР Варна, пр. пр. 12707/2018 г. на РП Варна, за тежко
умишлено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Била й е взета
мярка за неотклонение "подписка". Наказателното производство продължило до 25.06.2020
г., когато с Решение по ВНОХД № 500/2020 г. по описа на ОС – Варна, е била потвърдена
оправдателната присъда № 21/05.02.2020 г. по НОХД № 3126/2019 г. на PC – Варна, XIII
състав. Завявява, че множеството процесуални действия, извършвани през целия период до
постановяване на оправдателното решение на ОС - Варна, и необходимостта да се явява
пред разследващите органи и съда наранили дълбоко душевното й равновесие. Изтъква, че
2
винаги е твърдяла, че е невинна и няма нищо общо с престъплението, за което е била
привлечена като обвиняема, а после и предадена на съд, но отново и отново е била
призовавана, разпитвана и тормозена. Сочи, че в пределите на своята компетентност съдът
е положил усилия за разкриване на обективната истина и е установил безспорно и
несъмнено, че деянието не е извършено от ищцата, както и че тя няма вина, съответно че не
е извършила престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, поради което с
присъда № 21/05.02.2020 г. по НОХД 3126/2019 г. по описа на PC – Варна, XIII състав,
ищцата била призната за невинна и оправдана. Сочи още, че въпреки безспорното и
несъмнено установяване, че деянието не е извършено от същата, Прокуратурата
протестирала оправдателната присъда на ВРС.
Ищцата изтъква, че в продължение на близо две години година е била подложена на
ужасяващ психически тормоз, въпреки че е била невинна. Излага, че привличането й като
обвиняема за извършване на тежко умишлено престъпление, предаването й на съд,
протестирането на оправдателната присъда на първоинстанционния съд, воденото срещу нея
незаконно наказателно производство за един продължителен период от време са я
наскърбили, унизили, отчаяли и съкрушили. Твърди, че горното е пречело на усилията й да
започне работа. Посочените обстоятелства, според ищцата, са въздействали силно върху
семейството й и общественото мнение, върху нейното психическо и морално състояние.
Сочи, че още се чувства унижена, объркана, нестабилна, психично неуверена.
Настоява за уважаване на предявената претенция.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на Прокуратурата на
Република България, в който исковата претенция се оспорва както по основание, така и по
размер. Изтъква, че с исковата молба ищцата не е ангажирала доказателства за датата на
влизане в сила на оправдателната присъда, на която се е позовала. Счита, че липсват
конкретни доказателства за настъпили по отношение на ищцата неимуществени вреди, а
само общо и декларативно са наведени твърдения в тази насока. Заявява, че не са
представени доказателства за твърдението на ищцата, че наказателното производство
възпрепятствало усилията й за започване на работа. Напротив, към периода, в който се е
провеждало наказателното производство, ищцата е била осъдена за престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК и изпитателният срок на определеното й наказание все още не е бил
изтекъл. Поради това твърдението, че ищцата не можела да си намери работа, според
ответника, очевидно е свързано не с воденото срещу нея наказателно производство,
завършило с оправдателна присъда, а с нейната предходна съдимост. Сочи още, че именно
предходното осъждане е имало решаващо значение за формирането на общественото мнение
относно личността на ищцата, а не воденото срещу нея наказателно производство, по което
се претендира обезвреждане, тъй като всяко осъждане безспорно свидетелства пред
обществеността за извършена и наказана противозаконна проява. Изтъква, че не са правени
официални изявления пред обществеността по повод воденото срещу ищцата наказателно
производство, което е приключило с оправдателна присъда, и неоснователно се явява
твърдението на ищцата, че то рефлектирало върху общественото мнение за нея. Счита, че
наложената в хода на наказателното производство мярка за неотклонение „подписка“, не е
доказателство за възникнали вреди, а в случая липсват каквито и да било доказателства тази
най-лека по своето естество мярка за неотклонение да е засегнала ежедневния ритъм на
живот на ищцата. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение, счита, че
същият е прекомерен и не съответства на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и на
съдебната практика в аналогични случаи, включително и на икономическия стандарт на
живот в страната. Заява, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, тъй
като ищцата е допринесла за увреждането, оставяйки дактилоскопните си следи на
местопроизшествието, давайки по този начин повод за провеждане на наказателно
производство срещу нея.
Настоява за отхвърляне на предявената претенция.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
3
Видно от Справка за съдимост, издадена на 16.11.2020 г. от Районен съд – Бургас,
лицето М. Н. К., ЕГН **********, е осъждано по НОХД № 5219/2016 г. на Районен съд –
Варна, като на осн. чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК й е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което на осн. чл. 66, ал. 1 от
НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Видно от материалите по ДП № 511/2018 г. по описа на V РУП – Варна, същото е
образувано на 18.09.2018 г. на основание чл. 212, ал. 2 (чл. 356, ал. 3; чл. 362, ал. 3) НПК, с
оглед на местопроизшествие и разпит на свидетел, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от
НК – отнемане на движими вещи от владението на лицето Д.Р.Р..
Видно от Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение
от 04.06.2019 г., М. Н. К., ЕГН **********, е привлечена в качеството на обвиняем по
горецитираното досъдебно производство, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро вр.
чл. 194, ал. 1 от НК, извършено в периода от 14.09.2018 г. до 15.09.2018 г. - отнемане на
движими вещи от владението на лицето Д.Р.Р.. По отношение на обвиняемата е взета мярка
за неотклонение „подписка“.
На 05.07.2019 г., въз основа на внесен обвинителен акт по преписка вх. № 12707/2018
г. по описа на Варненска районна прокуратура, по ДП № 511/2018 г. по описа на V РУП –
Варна, е образувано НОХД № 3126/2019 г. по описа на Варненски районен съд, XIII състав.
С Присъда № 21/05.02.2020 г. по НОХД № 3126/2019 г., ВРС, XIII състав, е признал
подсъдимата М. Н. К., ЕГН **********, за невиновна в престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
пр. 2-ро вр. чл. 194, ал. 1 от НК, извършено в периода от 14.09.2018 г. до 15.09.2018 г. -
отнемане на движими вещи от владението на лицето Д.Р.Р., за което е била предадена на
съд с внесен обвинителен акт по преписка вх. № 12707/2018 г. по описа на Варненска
районна прокуратура, по ДП № 511/2018 г. по описа на V РУП – Варна.
С определение от 05.02.2020 г., ВРС на основание чл. 309, ал. 1 от НПК е отменил
взетата по отношение на подсъдимата М. Н. К. мярка за неотклонение "подписка".
По Протест на Районна прокуратура - Варна, с разпореждане от 28.05.2020 г. на
Окръжен съд – Варна, е образувано ВНОХД № 500/2020 г., като с Решение №
260001/01.07.2020 г. по делото е потвърдена Присъда № 21/05.02.2020 г. по НОХД №
3126/2019 г., ВРС, XIII състав.
Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля А.К. – съпруг на ищцата, ценени по реда на чл. 172 от ГПК.
Свидетелят излага, че познава М. от 2004 г., живеят заедно оттогава, а имат брак от 2007 г.
Известно му е, че ищцата е била осъждане преди това. Не може да каже как се е чувстала
тогава, тъй като не я е познавал, но заявява, че е дало отражение върху нея. Свидетелят
излага, че живеят в м-т Добрева чешма, всички там се познават и всичко се разбира.
Посочва, че извършеният обиск, при който нищо не било намерено в дома им, сринал
ищцата психически, тъй като започнало да се говори, че последната има проблеми с дрогата,
набедили я, че краде. Заявява, че в местността стават много кражби и съседите започнали да
ги гледат все едно той и ищцата са ги ограбили. Това сринало последната, обхаванало я
безспокойство, не била на себе си. Този тормоз продължил около година, докато не
получила оправдателна присъда, за която ищцата много се зарадвала. Като разбрали, че има
протест от прокуратурата, ищцата се почувстала притисната от това, че има минало, нещата
станали още по-зле - до момента на постановяване на съдебния акт на въззивната инстанция.
Сочи, че заради протеста ищцата загубила съня си за много дълго време, безпокояла се какво
ще стане с нея и условната й присъда. Излага, че преди, като излизали на улицата, се
поздравявали със съседите, но след това последните започнали да странят от тях.
Ситуацията се отразила и на детето, което допълнително сринало ищцата. Сочи, че след
присъдата на ищцата за наркотици и задържането й, тя си търсела работа. Излага, че дълго
време последната е била домашна помощница, но за да бъде такава хората трябвало да имат
доверие в нея, нямало как да е „крадла“ и домашна промощница, поради което започнала да
си търси друга работа, но навсякъде това било „спънка“; после се появил и Ковид и станало
4
съвсем трудно за ищцата да си намери работа. Сочи, че последно ищцата кандидатствала за
работа в Дом „Майка и дете“ и свидетелят я придружавал. Заявява, че там като чистачка
работела тяхна съседка, като последната казала, че ищцата има проблеми, че е крадла, и
свидетелят счита, че това попречило на започването на работа на ищцата там. Не знае дали
работодателят е бил запознат с воденото срещу ищцата досъдебно производство. Сочи, че
при кандидатстване за работа се прилага и свидетелство за съдимост. Заявява, че свидетелят
не го е гледал, но ищцата още е имала условна присъда за наркотици. Знае, че е била
задържана в структурите на МВР и по други поводи – опит за кражба, за притежание на
наркотици, за проституция, преди 2004 г.
Заявява, че и след оправдателната присъда на ВОС ищцата още е много лабилна.
Сочи, че тя все още посещава метадонова програма и не може да пристъпи към
окончателното й спиране. Не знае дали е била взета мярка за неотклонение, като сочи, че „за
двете дела е нямало мярка в съда“.
От показанията на свидетеля В.Й., без дела и родство със страните, се установява, че
последният е бил ангажиран от ищцата като неин адвокат по наказателното производство.
Сочи, че доколкото си спомня, на ищцата е била наложена мярка за неотклонение
„подписка“, като във връзка с това същата му е споделяла, че има трудности, че не може да
си намери работа, тъй като станало публично известно, че срещу нея се води наказателно
производство. Казвала, че съседите й знаят, бързо се разпространявало това обстоятелство.
Знае, че ищцата си е търсила работа във „Виница“, в магазин „Макао“, а после и в някаква
пекарна. Ищцата му споделяла, че знанието на обществеността я възпрепятствало, питали я
кога ще приключи наказателното производсто и затова не я вземали на работа.
Протестирането на първоинстанционната оправдателна присъда допълнително емоционално
натоварило ищцата, тя буквално рухнала, била обезверена, тревожна, страхувала се от
неизвестността от изхода по делото на втора инстанция - още повече заради последиците от
условната й присъда за наркотици, плачела. Свидетелят сочи, че ищцата е емоционално
нестабилна. Понякога е идвала при него със съпруга си, като последният карал свидетеля да
увери ищцата, че няма да се случи нищо лошо, тъй като тя не можела да спи и имала
неприятности с близките му - те я считали за извършител на престъплението, в което била
обвинена, и имали негативно отношение към нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
1 от ЗОДОВ.
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на
неимуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България
вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да
бъдат осъществени следните материални предпоставки: 1) на ищеца да е повдигнато
обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; 2)
съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда; 3) подсъдимият да е претърпял
неимуществени вреди; 4) причинените неимуществени вреди да са необходима,
закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-
следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато
обвинението, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на Прокуратурата за
повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното
поведение на съответно длъжностно лице при Прокуратурата.
Елемент от състава на отговорността е наличието на обвинение. Първата хипотеза на
чл. 2, ал. 1, т. 3 не създава никакво съмнение относно наличието на тази предпоставка, тъй
като правомощие само на съда е оправдаване на лице и то се постановява само в съдебната
фаза на наказателното производство, което се образува въз основа на повдигнато от
прокурор обвинение с внесен обвинителен акт.
Няма спор, а и видно от данните по делото, вторият елемент също е налице.
5
Претърпените неимуществени вреди, тяхната тежест, конкретните им прояви и
наличието на причинно-следствена връзка между тях и повдигнатото обвинение се
установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели. От изложеното от
последните не може да се направи извод за по-висок интензитет на неимуществените вреди
досежно засягането на психическото здраве на ищцата от обичайния при подобни случаи.
По делото, освен обичайните негативни преживявания, които едно обвинено в престъпление
лице изпитва, не са доказани специфични такива.
В тази връзка неоснователно се явява твърдението на ищцата, че именно воденото
наказателно производство е станало пречка за същата да намери и постъпи на работа. По
делото няма данни ответникът да е разгласявал или разпространявал публично информация
за проведеното наказателно преследване. Видно от данните по делото – справка за съдимост,
както и от свидетелските показания на св. Кобджабашев и св. Й., се установява, че ищцата е
изтърпявала условна присъда, влязла в сила на 10.05.2017 г. с изпитателен срок от три
години. Св. К. излага, че с документите за работа е подадено и свидетелство за съдимост.
Следва да се посочи, че свидетелството за съдимост е официален документ, издаван от
Бюрото за съдимост, по искане на конкретно физическо лице, който съдържа информация за
съдимостта на физическите лица – осъждани ли са за извършени престъпления, включително
за осъжданията, за които лицата са реабилитирани, когато това се изисква от закона. То се
различава от справката за съдимост, която се издава със служебна цел по искане на
държавни органи. Ноторно известно е, че най-често свидетелство за съдимост се изисква при
постъпване на работа, както и за получаване на определени разрешителни, вкл. и
регистриране за упражняване на определени професии.
Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантните
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта
на повдигнатото обвинение - дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали
ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство - включително дали то е в рамките или
надхвърля разумните срокове за провеждането му; видът на взетата мярка за неотклонение;
други, наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; по какъв
начин всичко това се е отразило на лицето, респ. върху неговото физическо и психическо
състояние, на личния и социалния му живот и т. н. Обезщетението за неимуществени вреди
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя общо за всички претърпени неимуществени вреди
от деликта. Паричното обезщетение трябва да съответства на необходимостта за
преодоляването им в тяхната цялост и следва да е достатъчно по размер за репарирането им
- в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на
конкретния случай.
Настоящият състав, като съобрази изброените критерии, намира, че в конкретния
казус паричното обезщетение, в съответствие с принципа за справедливост за еквивалентно
възмездяване на морално увреденото лице, следва да бъде определено в размер на 2000,00
лева. Съдът отчита тежестта на обвинението - престъплението по чл.195 ал. 1, т. 3, пр. 2-ро
вр. чл. 194, ал. 1 от НК е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 НК, както и притесненията,
емоционалния дискомфорт и безпокойството, свързани със страх от последващо осъждане,
още повече предвид обстоятелството, че ищцата е изтърпявала условна присъда. Съдът
съобрази, че образуването на едно наказателно производство е от естеството да предизвика
негативни реакции у околните спрямо лицето, привлечено към наказателна отговорност;
въпреки това съдът не намира, че репутацията и доброто име на ищцата са били засегнати в
пълна степен, предвид данните по делото за предходни осъждания и задържания от
структурите на МВР. Не са надхвърлени разумните срокове за провеждане на наказателното
производство. Срещу ищцата е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка”,
която не е променила обичайния й ритъм и начин на живот. Фактът, че ответникът е
упражнил законно установеното си право на протест по никакъв начин не може да бъде
разглеждано като нарушение или неправомерно поведение спрямо ищцата.
С оглед на изложеното, съдът намира, че сумата от 2000,00 лева, ведно със законната
6
лихва върху същата, считано от 02.07.2020 г. – датата, следваща влизането в сила на
оправдателната присъда, до окончателното изплащане на обезщетението, се явява
справедлива за репариране на неимуществените вреди, причинени на ищцата, като
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за сумата над 2000,00 лева
до претендираните 10 000,00 лева, както и в частта за разноските.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, въпросът за дължимите разноски следва да бъде
преразгледан, като всяка от страните има право на разноски по съразмерност, съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцовата/въззиваема страна претендира, съгласно представени списъци по чл. 80
ГПК и договори за правна защита и съдействие, съдебно-деловодни разноски, както следва:
за първоинстанционното производство - в размер на 840,00 лева, включващи 10,00 лева –
държавна такса, и 830,00 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение; за въззивна
инстанция - в размер на 830,00 лева, представляващи платено в брой адвокатско
възнаграждение. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на страната следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 168,00 лева - за първа инстанция, и 166,00 лева – за въззивна.
Ответната/въззивна страна Прокуратура на Република България не претендира
разноски.
По възражението за прекомерност:
Направеното от Прокуратура на Република България възражение за прекомерност на
адвокатските хонорари на насрещната страна за двете инстанциите е неоснователно, тъй
като претендираният размер от 830,00 лева е съобразен с Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261095 от 26.03.2021 г., постановено по гр.д. № 13245/2020 г.
по описа на РС - Варна, XXXIII състав, с което е осъдена Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на М. Н. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Георги Бенковски“ № 59, сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни
страдания и дискомфорт - наскърбление, унижение, отчаяние и съкрушение, унижаващо и
оскърбително отношение, резултат от привличането й като обвиняема по ДП № 511/2018 г.
по описа на V РУП на ОД на МВР – Варна, прокурорска преписка № 12707/2018 г. по описа
на Районна прокуратура - Варна, срещу М. Н. К. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-
ро от НК във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, приключило с оправдателна присъда по НОХД №
3126/2019 г. на РС – Варна, XIII състав, потвърдена с Решение по ВНОХД № 500/2020 г. по
описа на ОС - Варна, ведно със законната лихва, считано от 02.07.2020 г. - датата, следваща
влизането в сила на оправдателната присъда, до окончателното изплащане на
обезщетението, В ЧАСТТА МУ за горницата над 2000,00 лева до претендирания размер от
10 000,00 лева ( т.е. сумата от 8000,00 лева), ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 02.07.2020 г. - датата, следваща влизането в сила на оправдателната присъда, до
7
окончателното изплащане на обезщетението, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Георги Бенковски“ № 59, чрез адвокат В.Й. - ВАК, срещу Прокуратурата на Република
България, със седалище: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ В ЧАСТТА за горницата над сумата от 2000,00 лева до предявения размер от
10 000,00 лева (сумата от 8 000 лева), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт –
наскърбление, унижение, отчаяние и съкрушение, унижаващо и оскърбително отношение,
резултат на привличането й като обвиняема по ДП № 511/2018 г. по описа на V РУП на
ОДМВР - Варна, прокурорска преписка № 12707/2018 г. по описа на Варненска районна
прокуратура, срещу М. Н. К. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро от НК, във вр. с
чл. 194, ал. 1 от НК, приключило с оправдателна присъда по НОХД № 3126/2019 г. на РС -
Варна, XIII състав, потвърдена с Решение по ВНОХД № 500/2020 г. по описа на ОС - Варна,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.07.2020 г. – датата, следваща
влизането в сила на оправдателната присъда, до окончателното изплащане на
обезщетението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261095 от 26.03.2021 г., постановено по гр.д. №
13245/2020 г. по описа на РС - Варна, XXXIII състав, В ЧАСТТА с която е осъдена
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на
М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Георги Бенковски“ № 59, сумата от
2000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени душевни страдания и дискомфорт - изпитани наскърбление, унижение,
отчаяние и съкрушение, унижаващо и оскърбително отношение, резултат от привличането й
като обвиняема по ДП № 511/2018 г. по описа на V РУП на ОД на МВР – Варна,
прокурорска преписка № 12707/2018 г. по описа на Районна прокуратура - Варна, срещу М.
Н. К. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро от НК във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК,
приключило с оправдателна присъда по НОХД № 3126/2019 г. на РС – Варна, XIII състав,
потвърдена с Решение по ВНОХД № 500/2020 г. по описа на ОС - Варна, ведно със
законната лихва, считано от 02.07.2020 г. - датата, следваща влизането в сила на
оправдателната присъда, до окончателното изплащане на обезщетението.
ОТМЕНЯ Решение № 261095 от 26.03.2021 г., постановено по гр.д. № 13245/2020 г.
по описа на РС - Варна, XXXIII състав, В ЧАСТТА за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, да заплати на М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Георги Бенковски“ №
59, сумата от 334,00 лева, представляваща сторени в двете инстанции съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9