РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
в присъствието на прокурора Р. К. Р.
като разгледа докладваното от Красимира Хр. Райчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211010600442 по описа за 2021 година
на АСНС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С решение на ВКС №60174 от 15.12.2021г. е била отменена въззивна присъда № 260002 от
28.01.2021г., постановена по внохд №561/2020г. на АСНС Втори състав и делото е върнато
за разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В настоящото производство предмет
на въззивен контрол се явява присъда № 25 от 03.07.2020 г. по НОХД № 597/2019 г., с
която СНС 18 състав е признал подс.Л. И. Х. за виновен в това, че на 28.06.2017 г. в лек
автомобил марка „Ш.“ модел „Й.“ с per. № *****, в гр. София с цел да принуди Е. В. П. да се
разпореди с вещ – да върне обратно сумата от 28 000 лева, сума платена по договор за
покупко-продажба на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ш.“ с per. № ******* и разходите
направени от Х. за автомобила, я заплашил с насилие-нанесъл удари с ръка и дръжка на
пистолет в лицето, главата и тялото на пострадалата и крещейки й репликите „Вие ли ще ме
лъжете мен“, като деянието е придружено със заплаха за убийство, изразяващо се в
отправяне на думите „ще убия теб и цялото ти семейство“ и насочване на пистолет към
главата на П., както и с причиняване на лека телесна повреда на П., изразяваща се в
сътресение на мозъка, кръвонасядане в дясна теменна област, кръвонасядане на горната
устна, лекостепенен мековат оток в лявата половина на шията и кръвонасядане на дясната
1
предмишница, реализиращи медикобиологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 213а, ал.2, т.1, пр.1, и т.2 вр. ал.1 от НК,
за което при условията на чл. 54 от НК съдът му е наложил наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 (две) години, което на основание чл. 66 от НК е отложил с
изпитателен срок от 3 (три) години, и наказание „Глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева,
като подсъдимият Х. е бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.
214, ал. 2, т. 1 вр. ал.1, пр.1 и пр.2 от НК.
Със същата присъда съдът е уважил предявения от Е. В. П. граждански иск – обезщетение за
причинените от деянието неимуществени вреди до размера на 5000 (пет хиляди) лева и за
причинени имуществени вреди до размера на 1300 (хиляда и триста) лева, ведно със
законната лихва от датата на увреждането, като обективно съединените искове в останалата
част до размера на 20000 (двадесет хиляди) лева за причинени неимуществени вреди и до
размера на 3210 (три хиляди двеста и десет) лева за причинени имуществени вреди, са били
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 3501,14 лв. (три хиляди петстотин и един лева и четиринадесет
стотинки), сумата от 252,00 лв. (двеста петдесет и два лева), представляваща държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 1600лв (хиляда и шестотин
лева), представляващи разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощения
повереник на ЧО и ГИ П..
Присъдата е била оспорена от частния обвинител и граждански ищец Е.П., както в
оправдателната част, така и в частта, с която са отхвърлени гражданските искове с две
въззивни жалби – първата, подадена от повереника адв. М. Г., а втората, подадена от
повереника адв. М. М.. Двете жалби са депозирани в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК. С
първата жалба декларативно се прави твърдение за неправилност, необоснованост и
несправедливост на постановената присъда, като се прави искане до АСНС да отмени така
постановения съдебен акт в оправдателната му част и да постанови нова присъда, с която да
признае подсъдимия Л. И. Х. за виновен по първоначалното повдигнатото му обвинение за
престъплението по чл.214 ал.2 т.1 вр. ал.1 пр.1 и пр.2 вр. чл.213а ал.2 т.1 пр.1 и т.2 от НК,
като на основание чл. 45 от ЗЗД същият да бъде осъден да заплати на пострадалата
обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди в размер на 20000
(двадесет хиляди) лева и законната лихва върху тази сума от датата на причиняването на
вредата – 28.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Във въззивна жалба на адв.М. също депозирана в законноустановения 15 дневен срок се
разширява атакуваната част, като частният обвинител и граждански ищец Е.П. иска отмяна
на присъдата и относно отхвърления граждански иск за репариране на имуществени вреди.
Поддържа се становището, че по безспорен и несъмнен начин според събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, подсъдимият Л.Х. е извършил вмененото му деяние по
чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал.1, пр.1 и пр.2 от НК. Твърди се в жалбата, че преживеният стрес и
уплаха от стореното от страна на подсъдимия са променили изцяло начина на живот на
2
пострадалата. Излагат се доводи, как подсъдимият насочил пистолет към главата на св.П.,
отправял закани за убийство, като същевременно нанасял удари с ръка и с дръжката на
пистолета в лицето и главата й. Вследствие действията на подсъдимия пострадалата
изпитала основателен страх своя живот. Поради това счита, че неправилно не е бил уважен
предявения от нея граждански иск в пълен размер за причинени неимуществени вреди.
Същата твърди, че в продължение на месеци изпитвала и продължава да изпитва страх,
сънувала кошмари, будила се нощем, като нормалният ѝ живот бил сериозно накърнен в
резултат на извършеното от подсъдимия Х. деяние. Иска се първоначално постановената
присъда да бъде изменена, като бъде увеличен размера на наложеното наказание на
подсъдимия, което да бъде реално изтърпяно с отмяна приложението на чл. 66 от НК, както
и да бъде уважен предявения граждански иск за причинени неимуществени и имуществени
вреди в пълен размер. В депозираното на 18.12.2020 г. в АСНС допълнение към въззивната
жалба на частния обвинител и граждански ищец П. чрез повереника й адв.М. се споделят
напълно изводите на първоинстанционния съд относно възприетата фактическа обстановка,
която кореспондирала със събрания доказателствен материал, в това число използваните
лъжливи прийоми от страна на подсъдимия, за да осъществи контакт с пострадалата чрез
предварително замислен и подготвен план за мнимо закупуване на друго моторно превозно
средство, което да бъде тествано от съпругата му. Приема се за правилно решението на СНС
да признае подсъдимия Х. за виновен в извършване на престъплението с правна
квалификация чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК, както и отчетеното за
отегчаващо отговорността обстоятелство, отвеждане на пострадалата против нейната воля
от паркинга на магазин „Технополис“ с лек автомобил от подсъдимия. Несъгласие с
мотивите на първоинстанционния съд се прави заради това, че при обсъждане на правните
изводи не било засегнато обстоятелството, че и последващите действия на подсъдимия също
били насочени против волята на св.П. – откарването й с лекия автомобил до кв. „Бункера“,
след това до клона на „Първа инвестиционна банка“ в кв. Симеоново и накрая в кантората
на нотариус Я.. Съпоставено с цялостното поведение на подсъдимия, незачитането от него
на законноустановените норми в обществото, силовата и вербална агресия към жена водели
до извода, че отмереното от съда наказание на подсъдимия „Лишаване от свобода“ за срок
от две години, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК, отложено с изпитателен срок от
три години и глоба в размер на 3000лв., било прекомерно занижено и несправедливо, като
по този начин не биха се изпълнили целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
От страна на частния обвинител и граждански ищец се споделят направените изводи от СНС
относно претърпените от св.П. неимуществени вреди. Възражение единствено е направено
за това, че неправилно гражданският иск е бил уважен частично, а не в пълен размер.
Действително съдът взел под внимание причинените й от подсъдимия травматични
увреждания, както и причинения страх и уплаха след деянието. Същевременно обаче при
определяне размера на причинените вреди не било взето предвид обстоятелството, че на
28.06.2017г. при посещението на пострадалата в сградата на 07 РУ –СДВР и проведената
беседа, вследствие на преживения страх същата изпаднала в шоково състояние и била
транспортирана с линейка до УМБАЛ“Света Ана“ София АД, била неадекватна и заради
3
предписаните й медикаменти – успокоителни лекарства.
Оспорват се като неоснователни и голословни твърденията на защитата на подсъдимия Х.,
изложени към допълнението на въззивната жалба, депозирано от адв. Р., че неправилно
първоинстанционният съд е кредитирал безрезервно показанията на свидетелката П..
Първостепенният съд изрично посочил в мотивите си, че показанията на пострадалата
намирали подкрепа и потвърждение в други доказателствени източници със самостоятелно
значение. По отношение на заявеното от защитата на подсъдимия, че не били събрани
доказателства относно притежанието на пистолет от страна на Х., се твърди, че по този
начин се целяло да бъдат дискредитирани показанията на пострадалата в частта, в която е
заявила за съществуващия пистолет в ръцете на Х. и нанесените й с него удари. Показанията
й обаче били съпоставени и обсъдени с други доказателства по делото, като изготвената и
приета от съда съдебно-медицинска експертиза, чието заключение убедително подкрепяло
твърденията на пострадалата. Посочва се също в допълнението към въззивната жалба, че
неправилно защитата интерпретирала събраната и проверена от първоинстанционния съд
доказателствена съвкупност, както и неправилно възприемала, че действията на
подсъдимия не са били извършени с целта, посочена в разпоредбата на чл. 213а от НК, а за
да възстанови своите разходи, които е направил за процесния автомобил. Това твърдение на
защитата според частния обвинител и граждански ищец било лишено от житейска логика,
тъй като при това положение би следвало никой да не се съобразява със законноустановения
ред в страната и всяко лице, както намери за добре да прибягва до разрешаване на
проблемите си, дори с незаконни начини и средства за постигане на набелязаната цел.
Неоснователни били претенциите на защитата в допълнението към въззивната жалба, че
срещу подзащитния му не било повдигнато обвинение по по т. 6 на чл. 213а, ал. 2 от НК –
„деянието да е извършено от въоръжено лице“. В случая прокурорът бил компетентен да
преценява какво точно обвинение да се повдигне на един обвиняем. В случая пострадалата
също би следвало да претендира, че липсвало обвинение за противозаконно отвличане от
въоръжено лице с користна цел, което на практика било осъществено. Неправилно било и
изразеното становище от страна на защитата на подсъдимия, че претърпените душевни
болки, страдания и стрес, заявени от пострадалата, били предизвикани от поведението на
самата нея. Изразява се становище, че подс. Х. изначално нямал намерение по
законосъобразен начин да разреши твърдяното от него неизпълнение на договорните им
отношения, поради което отново се прави искане въззивната инстанция да измени
присъдата, като увеличи размера, на наложеното наказание „Лишаване от свобода“, в това
число наложената глоба на подс.Х., като отмени приложението на чл. 66 от НК и уважи в
пълен размер предявения граждански иск за причинените неимуществени вреди.
Недоволен от присъдата в наказателно - осъдителната и гражданско - осъдителната част е
останал и подс.Х., който я оспорва с въззивна жалба, подадена чрез неговия защитник - адв.
Р.. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт. Правните изводи на съда в обжалваната част били в противоречие с
установената фактическа обстановка по делото. Иска се присъдата да бъде отменена и
4
делото да бъде върнато на първоинстанционния съд или да бъде постановена нова присъда,
с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло по обвинението. В
допълнение към въззивна жалба, изготвено след запознаване с мотивите се ангажират
подробни съображения за наведените пороци. Счита се, че съдът е поставил в основата на
фактическите си изводи показанията на свид. П., които са били кредитирани безрезервно,
включително по отношение на нейните твърдения, които не намирали подкрепа в други
доказателствени източници и дори се опровергавали. Като такива се изтъкват твърденията
на свид. П. за нанесени й удари с пистолет и насочване на пистолет към главата й. Твърди
се, че нито в досъдебното производство, нито по време на съдебното следствие били
събрани доказателства, относно факта, че подс.Х. е притежавал пистолет. Сочи се, че според
вещото лице, изготвило съдебно - медицинската експертиза телесните увреждания на св.П.
можело да бъдат причинени и от юмрук, т.е. не можело еднозначно да се приеме, че тези
увреждания са били причинени от удари с дръжка на пистолет. Изтъква се, че съдът не бил
обсъдил същността на действията на подс.Х. – дали са били извършени с целта и по начина,
съобразно съставомерните признаци на деянието по чл. 213а от НК, или с цел да му се
възстановят разходите, които бил направил за закупуването на процесния автомобил, след
като е установил, че има критично разминаване между обявения от продавача пробег на
автомобила и действително изминатите с него километри. Не било съобразено, че св.П.
внезапно била поставена в затруднено положение да обяснява всички различия, касаещи
автомобила – че е първи собственик, че е закупен в РБългария, че е бил технически
обслужван много грижливо и с различен пробег от действителния. В тази част обясненията
на подс. Х. изобщо не били обсъдени, а действията му били продиктувани от мотивите въз
основа на които е действал. Навеждат се доводи, че при втората среща св.П. не е била в
състояние да даде благоприятно за себе си обяснение, защо по толкова съществени въпроси,
пряко свързани със сигурността и с цената на автомобила всъщност го е заблудила.
Жалбоподателят счита, че вероятно това обстоятелство е поставило св.П. в силен стрес, а не
твърдените от нея заплахи и удари с дръжка на пистолет. Поставя се под съмнение
достоверността на показанията на свид. П. с довода, че последната сериозно е заблудила
поне две лица относно състоянието и качеството на продавания от нея лек автомобил, за да
получи по-висока продажна цена и е потвърдила неистина пред съда относно начина, по
който е продала въпросния автомобил, след като й е бил върнат от подс. Х.. Навеждат се
доводи и че това обстоятелство има съществено и важно значение при преценката за
евентуално уважаване размера на предявения граждански иск за неимуществените вреди,
тъй като събраните доказателства опровергавали твърденията на св.П. за страх да излиза от
дома си. В тази насока според защитника не били отчетени обясненията на подсъдимия,
както и показанията на свидетеля С., който също установил несъответствие между
посочения пробег в обявата за автомобила и реалния. Посочените обстоятелства поставяли
под съмнение не само твърденията на св.П., че е била удряна с дръжка на пистолет и че
подсъдимият я заплашвал с убийство чрез думите: „ще убия теб и цялото ти семейство“ с
насочване пистолет към главата на П., но и всички нейни твърдения, които не били
потвърдени с други доказателства в хода на производството. Изтъква се също, че съдът не
5
обосновал своя акт въз основа на обективно, пълно и всестранно изследване на всички
обстоятелства по делото, а ако бил сторил това, би стигнал до установяване на друга
фактическа обстановка и правни изводи. Поддържа се становището, че дори и да се приеме,
че подсъдимият е извършил престъплението, за което е осъден, то е налице изключително
смекчаващо вината обстоятелство, а именно фактът, че е бил заблуден от св.П., която му е
причинила имотна вреда и е поискал тази вреда да му бъде възстановена, поради което моли
при това положение наказанието му да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от
НК . Твърди се също във въззивната жалба, че съдът е направил извод за причиняване на
имуществени вреди на свид. П. без анализ на всички доказателства, които имали отношение
към тези вреди. Не били съобразени разходите за автомобила, които подсъдимият е
направил - заплащане на пътен данък, застраховка „Автокаско“ и разходи за прехвърляне на
моторното превозно средство. Възразява се срещу уважения висок размер на парично
обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не били съобразени доказателствата, сочещи
че душевните страдания и стрес на свидетелката били предизвикани от собствените й
действия, тъй като е измамила подсъдимия по отношение състоянието на продавания от нея
автомобил.
Делото веднъж вече е било предмет на въззивна проверка, като с Присъда №
260002/28.01.2021 г. по ВНОХД № 561/2020 г. по описа на АСНС на основание чл. 334, т. 2,
вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК е отменена Присъда № 25/03.07.2020 г. по НОХД № 597/2019
г. по описа на СНС, с която е ангажирана наказателната и гражданската отговорност на
подсъдимия Л. И. Х. за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК и в
частта за възлагане на разноски и държавни такси, като вместо нея е признал подсъдимия Л.
И. Х. за невиновен и го е оправдал в извършването на посоченото престъпление, отхвърлил
е предявените искове от гражданския ищец П. за причинени имуществени и неимуществени
вреди като неоснователни, и е потвърдил в частта, с която подсъдимият е бил оправдан за
престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т.
2 от НК, както и в гражданската част, с която са отхвърлени исковете над уважените
размери – над 1300лв. до претендираните 3210лв. за причинени имуществени вреди, и над
5000 лв. до претендираните 20000лв. за причинени неимуществени вреди. Срещу
постановената нова присъда от АСНС са депозирани касационен протест от АСП и
касационна жалба от ЧО и ГИ П., като с Решение № 60174/15.12.2021 г. по н.д. № 874/2021
г. на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 от НПК ВКС е отменил въззивната присъда №
260002/28.01.2021 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АСНС от
стадия на съдебното заседание с указания по приложението на закона.
В съдебно заседание пред този въззивен състав представителят на Апелативна
специализирана прокуратура моли да бъде оставена в сила присъдата на
първоинстанционния съд, която намира за правилна и законосъобразна, в това число
правната квалификация и размера на наказанието, което намира за справедливо и съответно
на извършеното деяние. Оспорва въззивната жалбата на подсъдимия и неговия защитник, в
която се твърди, че първоинстанционният съд се е позовал единствено върху показанията
6
на пострадалата П.. Излага доводи, показанията на пострадалата кореспондирали напълно и
непротиворечиво с останалия доказателствен материал, с показанията на свидетелите М. М.,
А.М., В. Й., Т. К., Н. Н., както и заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-
икономическата експертизи по делото. Намира твърденията на П. относно носенето на
оръжие от подс.Х., като правдоподобни, чието твърдение се подкрепяло и от заключението
на съдебно-медицинската експертиза. Държавният обвинител не споделя възражението на
адв. Р. относно целта на действията на подсъдимия Х. – да възстанови разходите, които е
направил за лекия автомобил. Противно на защитата прокурорът твърди, че отправените
заплахи от страна на подсъдимия са били с цел св.П. да се разпореди с процесния лек
автомобил. Изтъква, наличното квалифициращо обстоятелство – причинената лека телесна
повреда на пострадалата, която се изразявала в сътресение на мозъка, кръвонасядане в дясна
теменна област, лекостепенен мековат оток в лява половина на шията, кръвонасядане в
дясната мишница. Прокурорът подробно излага аргументи защо намира атакуваната
присъда за правилна и законосъобразна, в това число направената преквалификацията на
деянието по чл. 213а от НК и частичното оправдаване на подсъдимия по първоначално
повдигнатото му обвинение по чл. 214 от НК. По отношение на гражданския иск прокурорът
единствено отбелязва, че следва да се отсъди по справедливост, без да взима конкретно
отношение. По отношение на жалбата на частния обвинител счита, че деянието следва да се
квалифицира по чл. 213а от НК, така както е възприел първостепенния съд в мотивите си,
тъй като става въпрос за имуществени отношения.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв. К. поддържа изцяло
депозираната частна жалба и допълнението към нея от адв.М.. Излага доводи за правилност
и законосъобразност на постановената от СНС присъда, съгласява се с направения
доказателствен анализ, както и правна квалификацията на извършеното от подсъдимия
деяние. Единствено адв.К. не е съгласен с размера на наложеното наказание, както и
уважената част на предявения граждански иск. Правилно било прието от първостепенния
съд, че показанията на св. П. са логични и непротиворечиви, тъй като кореспондирали с
изнесеното от свидетелите Н., В. Й., Т.К. и М. М., заключенията на съдебно-медицинската,
съдебно-психологичната и съдебно-биологичната експертиза. Последната установявала
наличие на кръв с човешки произход по роклята, с която била облечена св.П., както и по
хартиените кърпи, които ползвала. Видео-техническата експертиза, която също напълно
кореспондирала с показанията на св.П. установявала, че подс.Х. държал дамската й чанта в
багажника на лекия автомобил „Ш. Й.“, което я лишило от ползването на мобилен телефон.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец поддържа становището, че
упражненото насилие и отправените заплахи от подсъдимия коренно са променили начина
на живот на доверителката му, които действия навеждали на извод за значително по-висока
степен на обществена опасност на деянието и дееца, независимо от факта, че не е осъждан.
Самия начин за уреждане на претенциите си, изземвайки функциите на компетентните
държавни органи потвърждавало изводите за високата степен на обществената опасност на
деянието, поради което се претендира за увеличаване размера на наказанието „лишаване от
свобода“, чието изпълнение да не бъде отлагано по реда на чл.66 от НК. Определеното от
7
СНС наказание на подсъдимия в рамките на минимума, предвиден в разпоредбата на
чл.213а ал.2от НК не можело да изпълни целите на наказанието, както генералната, така и
индивидуалната превенция. Неправилно според адв.К. съдът уважил гражданския иск само
за сумата от 5000лв., тъй като причинените неимуществени вреди на св.П. били в много по-
голям размер. Поради това претенцията е насочена към изменение на първоинстанционната
присъда с искане за увеличаване размера на наложеното на подсъдимия наказание без
приложението на чл. 66 от НК, както и увеличаване размера на уважената част на
предявения граждански иск, който да бъде по-висок от 5000лв.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Х. – адв. Р. поддържа въззивната си жалба,
като моли въззивната инстанция да постанови присъда, с която да признае подс.Х. за
невинен по повдигнатото обвинение, в това число и по извършената от СНС
преквалификация по чл. 213а от НК. Защитникът прави обстоен доказателствен анализ,
посочвайки, че свидетелката П. както пред първоинстанционния съд, така и във фазата на
досъдебното производство, е изложила твърдения, които не кореспондират с реалната
фактическа обстановка, поради което не следвало да й се дава кредит на доверие. Самата
пострадала не говорила за действителната причина за инцидента. По отношение на това
дали подсъдимият е насочвал пистолет в главата й показанията се различавали от
досъдебната и съдебната фаза. Твърдението за изпадане в изключително тежко психическо
състояние след деянието било манипулативно, тъй като от една страна съдебно-
психиатричната и съдебно-психологически експертизи били направени десет дни след
инцидента, а от друга, според показанията на св.С. осем дни след инцидента му е продала
автомобила върнат от подсъдимия, по същият начин, както последният е бил заблуден
относно действителното състояние на моторното превозно средство и неговия километраж.
Посочените експертизи били обосновани изцяло върху съобщената от пострадалата лична
информация и дори съдебно-психологична експертиза опровергавала твърденията на П., за
действителното ѝ психическо състояние. Осъществената от пострадалата покупко-продажба
на св.С. опровергавала твърденията й, че не смеела да излиза навън, заключвала вратите,
животът й се променил. Фактът, че един час след като се е разделила с подсъдимия е отишла
до бензиностанцията, за да вземе ключа и автомобила си, също опровергавал твърденията
й, че се била вцепенила и не можела да се движи. Не отговаряло на истината твърдяното от
св.П. обстоятелство, че процесният автомобил е бил продаден от мъжа, с когото живеела на
съпружески начала, а не лично от нея. Според показанията на св.С., автомобилът му бил
продаден от жена. Тезата на пострадалата, че подсъдимият я е отвел в някаква уличка в
района на „Камбаните“, а след това ѝ е нанасял ритници, удари с юмруци и дръжката на
пистолет също не били доказателствено обезпечени. Медицинските експертизи не
установявали това, а според заключението на техническата експертиза не била установена
корелация между времето на записите и астрономическото време. Според същата експертиза
в 10:23:36 часа л.а „Ш.“ е напуснал паркинга на „Технополис“ след което се е появил в
клона на ПИП „Драгалевци“ в 10:52 часа, т.е след 29 минути. В това време не било
възможно според защитника да се случат всичките твърдени от пострадалата действия,
8
които извършил подсъдимия спрямо нея. На следващо място пострадалата била системен
продавач на автомобили втора употреба, а не продавала семеен автомобил, както твърдяла
тя заедно със св.Н.. Това се потвърждавало и от постъпилите по делото справки, според
които за две години и осем месеца св.П. е продала 49 автомобила. Ставало въпрос за
търговец на автомобили втора употреба, който заблуждавал клиентите си за тяхното реално
техническо състояние, тъй като никой не би искал да си купи амортизиран автомобил с
пробег над 320 000 км на цената като за нов. В съдебното заседание на 04.03.2020г. пред
първостепенния съд адв.Г. – повереник на пострадалата представила удостоверение, че
срещу последната няма никакви наказателни производства, както се твърдяло, но било
установено, че е водено производство по чл.255 от НК според постъпилите документи във
въззивното производство. В тази насока защитникът претендира да се изключи от
доказателствената съвкупност удостоверението от СГП с изх.№1235/27.01.2020г. като такова
с невярно съдържание, както и показанията на св.Й., който бил полицейски служител заради
забраната на чл.118 ал.2 НПК, тъй като същият извършил разпит на свидетеля К. на
29.06.2017г. във фазата на досъдебното производство. Излагат се от защитника също
аргументи да не бъде кредитира съдебно-медицинската експертиза, приета от
първоинстанционния съд, тъй като в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че
сътресението на мозъка е било работна версия на медиците, която се опровергала от
направената компютърна томография, установяваща липса на морфологични нарушения.
Защитата посочва, че дадените обяснения от подсъдимия и показанията на неговата съпруга
следвало да се кредитират като изключително подробни, логични и последователни, както и
че единствената заплаха, която е оправил към пострадалата била, че „Ще извика полиция“.
Това твърдение се подкрепяло и от показанията на свидетеля Н., според който св.П. не
желаела в случая да се намесва полиция, тъй като знаела, че това би ѝ донесло повече
негативи, отколкото ползи. Защитата поставя и под съмнение, предаденото веществено
доказателство “рокля“, че съответства на роклята, с която е била облечена св.П. на
28.06.2017г., тъй като в приемо-предавателния протокол и в изготвената ДНК експертиза не
са били посочени индивидуализиращи белези на дрехата, а част от свидетелите я описвали в
различни цветове. Адв. Р. не поддържа становището на държавното и частното обвинение
относно преквалификацията на деянието по чл. 213а от НК, тъй като същото би могло да се
квалифицира и като принуда, ако такава се приеме от съда за осъществена, което по
същество е престъпление против личността, а не срещу собствеността. По отношение на
гражданския иск защитникът на подсъдимия поддържа становището си, че пострадалата не е
претърпяла заявените от нея душевни болки и страдания, което се опровергавало от
доказателствата по делото за нейните последващи действия. Намира, че не са претърпени и
имуществени вреди, тъй като сумата от 1300 лв. представлявала направени необходими
разноски за автомобила съобразно процедурата, с която били съгласни и двете страни –
застраховка каско, гражданска отговорност, пътен данък и др. необходими такси.
В своята лична защита пред АСНС подсъдимия Х. излага становището си, че свидетелката
П. е излъгала, както пред съда, така и пред разследващите органи, като изнесеното от нея
било плод на лично въображение в какво да бъде обвинен. От една страна твърдяла, че била
9
в лошо състояние, а от друга в продължение на две седмици продала въпросния автомобил и
измамила друг човек.
В последващите размени на реплики и дуплики представителят на прокуратурата посочва,
че следва съдът при изясняване на обективната истина да вземе предвид поведението, както
на подсъдимия, така и на пострадалата, което да бъде съпоставено с останалия
доказателствен материал. Не можело неоснователно и еднозначно да се твърди, че
подсъдимият бил излъган от пострадалата, при положение, че същият напълно доброволно
се е съгласил да бъдат вписани неверни данни в договора за покупко-продажба на
автомобила относно продажната му цена, както в първия, така и във втория договор. От своя
страна повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв.К. не се съгласява с
изявленията на защитата на подсъдимия, че доверителката му не е претърпяла
неимуществени вреди от извършеното спрямо нея престъпно деяние, тъй като същата е
получила травматични увреждания, които били безспорно установени, дори и да се приеме,
че мозъчно сътресение не е настъпило. Налице били и доказателства за извършени други
престъпления отвличане и противозаконно лишаване от свобода, което поведение на
подсъдимия следвало да бъде съобразено, въпреки липсата на такова обвинение.
Пострадалата обективно изложила случилото се, като преценката относно истинността на
показанията й подлежала на анализ от страна на съда. Адв. Р. от своя страна уточнява, че
цената по първоначалната сделка в размер на 3000лв. била предложена именно от св.П., а
последващата на база застрахователната стойност на самия автомобил, с оглед заплащането
на по-ниски разноски по сделката, което не било забранено от закона.
В последната си дума подсъдимият Х. заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан, тъй
като инкриминираното от прокуратурата негово поведение не било доказано и не
съответствало на неговия личен и житейски профил.
Съдът като съобрази доводите на страните, доказателствата по делото и провери изцяло
атакувания съдебен акт намери за установено следното:
Въззивната жалба на частният обвинител и граждански ищец е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивната жалба на подсъдимият е ОСНОВАТЕЛНА, но само в частта относно явната
несправедливост на наложеното наказание, макар и не по изложените в жалбата
съображения.
Присъдата на СНС е постановена при пълно, всестранно и обективно изясняване на всички
релевантни факти, касаещи повдигнатото обвинение на подсъдимия. Направен е задълбочен
и прецизен анализ на всички доказателства, събрани в рамките на наказателното
производство за изясняване на фактическата обстановка, поради което изводите на първата
инстанция се явяват правилни и законосъобразни, с изключение приложението на
материалния закон относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние,
която следва да бъде променена при така установената фактология.
Очертаната от първостепенния съд фактическа обстановка, е изведена от СНС при
правилното и обосновано интерпретиране на гласните и писмените доказателствени
10
средства, заключенията на изготвените и приети експертизи след изслушване на вещите
лица: обясненията на подсъдимия Х. (л.136 и следващите от СД), показанията на
свидетелите Е.П. (л. 41 от СД), Н. Н. (л.43 от СД), М. М. (л.64 от СД и л.31, т. 3 от ДП), В.
К. (л.64 от СД), А. М. (л.65 от СД), В.Й. (л.65 от СД), Т.К. (л.66 от СД и л. 29, т. 3 от ДП), В.
Х. (л.66 от СД), А. С. (л.134 от СД), психиатрична експертиза /л. 5, т. 2 от ДП/, видео-
техническа експертиза /протокол 124/2018г., л. 46, т.2/, медицинска експертиза на ВД чрез
ДНК /л.28, т.12 от ДП/, биологична експертиза /протокол 230-Б/2017г, т.2 от ДП/,
оценителна експертиза /л.40,т.2 от ДП/, медицинска експертиза /л. 2, т. 2 от ДП/; писмо на
М-тел, изх. № 15682/10.08.2017г. /л. 46, т. 1 от ДП/; писмо на „Теленор“, изх. №
13005/09.08.2017г. /л. 47, т. 1 от ДП/; писмо на „Виваком“, рег. № С12975/10.08.2017г. /л. 49,
т. 1 от ДП/; писма с банкови извлечения по сметка за периода 19.06.2017г. – 16.01.2018г., с
изх. № И-1138#1/14.02.2018г. /л. 57 – 65, л.69-79, т. 1 от ДП/; приемо – предавателен
протокол от 29.06.2017г. /л. 89, т. 1 от ДП/; протокол за доброволно предаване от
03.07.2017г. /л. 90, т. 1 от ДП/; протокол за доброволно предаване от 13.07.2017г. /л. 91, т. 1
от ДП/; протокол за доброволно предаване от 29.06.2017г. /л. 92, т. 1 от ДП/; писмо на „ОМВ
България“ ООД с изх. № 0003895/07.07.2017г. /л. 93, т. 1 от ДП/; писмо на Министерство на
отбрана на РБ, с рег. № 07-04-47/26.07.2017г. /л.99, т. 1 от ДП/; договор за покупко–
продажба на МПС с рег. № 2438/28.06.2017г. на нотариус В. Я. с район на действие СРС,
рег. № 318 на НК /л. 100, т. 1 от ДП/; договор за покупко – продажба на МПС с рег. №
15539/19.06.2017г. на нотариус А. Ч. с район на действие СРС, рег. № *** на НК /л. 101, т. 1
от ДП/; преводно нареждане от 28.06.2017г. /л. 101, т. 1 от ДП/ ; медицински документи за
извършени прегледи и изследвания в УМБАЛ „Св. Анна“ – София АД от 28.06.2017г. /л.
102-107 от ДП/; писмо на отдел „Пътна полиция“ – СДВР изх. № 4332-5932/15.02.2018г. /л.
113-117, т. 1 от ДП/; свидетелство за съдимост, рег. № 683/19.09.2017г. РС – Петрич /л. 133,
т. 1 от ДП/; докладни записки /л. 120-122 от ДП/; служебна бележка с вх. №
15765/04.12.2019г. от „Порше Интер Ауто“ /л. 113 от СД/; писмо УРИ 10300-
19803/10.12.2019г. на ОД на МВР- Пловдив с приложения /л.115-121 от СД/; удостоверение
на СГП с изх № 1235/27.01.2020г. /л.133 от СД/; писмо изх. № 274/26.03.2020г. на
Нотариална камара на РБ /л.149 от СД/; писмо на СО, дирекция „Общински приходи“, вх. №
3922/25.03.2020г., ведно с квитанция за внесен данък МПС /л. 191-192 от СД/; удостоверение
за раждане № ***/25.01.2018г. /л.194 от СД/; удостоверение за раждане №
****/29.05.2014г., /л.195 от СД/; удостоверение за сключен граждански брак УС-* №
*******/25.08.2007г. /л.196 от СД/; удостоверение за раждане по акт за раждане №
**/26.01.2009г./л.197 от СД/; писмо от ЗК „Уника“ АД с изх. № 18680420/12.06.2020г. /л.204
от СД/; писмо изх. № 156/19.06.2020г. с приложения /л. 205-216 от СД/. За по-пълното
изясняване на обективната истина по делото, и във връзка с направените от страните
възражения, настоящата въззивна инстанция е приобщила към доказателствената
съвкупност нови писмени доказателства – изискани актуални справки за съдимост на
подсъдимия Х. (л. 26) и на частния обвинител и граждански ищец П. (л. 28-29), както и е
приела в съдебното заседание на 25.05.2022г. заключението на назначената и изготвена
допълнителна съдебна видео-техническа експертиза Протокол № 61-Ф/2022 на вещите лица
11
В. К. и Д.С. (л. 64-66).
Въз основа на горепосочените доказателства, се установява следната фактическа
обстановка:
През 2017 г. подсъдимият Л.Х. заедно със своята съпруга – свидетелката В. С. – Х. очаквали
да се роди третото им дете. В тази връзка двамата преценили, че ще им е нужен по-голям
автомобил, тъй като често пътували по работа и взимали със себе си и децата. Съпрузите
решили, че ще инвестират по-голяма сума при покупката на новия си автомобил, тъй като
искали да бъде по-сигурен, да е с доказан произход и сервизна история, като изключително
държали да има отразяване на реалния пробег на моторното превозно средство, тъй като
имали несполучливи покупки преди това от автокъщи.
Подсъдимият Х. започнал да търси чрез обяви в интернет автомобил съобразно
изискванията, които имали със съпругата му. Така попаднал на обява в интернет за лек
автомобил марка „Ф.“, модел „Ш.“, който напълно отговарял на изискванията му. Позвънил
от мобилния си телефон с номер 0******** на посочения в обявата телефонен номер
0********, на който отговорила свидетелката Е.П.. Двамата си уговорили си среща на
паркинга на хипермаркет „Технополис“ в ж.к. Младост 4 в гр. София. Срещнали на
уговореното място, подсъдимият Х. придобил много добри впечатления, както за
автомобила, така и за свидетелката П..
След като се прибрал вкъщи, подсъдимият Х. обсъдил със съпругата си своите
впечатленията и двамата взели решение да закупят автомобила, за което подсъдимият се
обадил на свидетелката П.. При разговора им той заявил решението си за покупка на лекия
автомобил „Ф. Ш.“ с рег. № ..****.., като си уговорили нова среща за изповядване на
сделката пред нотариус. Договорената цена за продажбата на моторното превозно средство
била 26 700 лв.
На 19.06.2017 г. П. и Х. посетили кантората на нотариус А. Ч. (нотариус с район РС –
София с рег. № *** на Нотариалната камара). С договор за покупко-продажба на МПС с №
*****/19.06.2017 г. била прехвърлена собствеността на лек автомобил „Ф. Ш.“ с рег. №
..****.. на подсъдимия Л.Х., като за продажна цена по договора е била посочена
застрахователната стойност на автомобила – 3000 лв. (три хиляди лева). Подписите,
положени от подсъдимия и свидетелката, били удостоверени от свидетелката А. М., която
била помощник-нотариус в същата кантора.
Когато подписали договора, подсъдимият Х. и свидетелката П. посетили клон на „Първа
инвестиционна банка“ АД, където подсъдимият Х. наредил по сметката на свидетелката П.
чрез банков превод сумата в размер на 26700лв. (двадесет и шест хиляди и седемстотин
лева). След това свидетелката П. предала на подсъдимия всички съпътстващи автомобила
документи, както и един брой ключ. Двамата се уговорили да се срещнат допълнително за
предаването на втория ключ към автомобила, както и на други вещи към него.
Подсъдимият няколко дни след сключването на сделката посетил официалното
представителство на „Ф.“ за България, където в оторизирания сервиз било установено, че
12
предадената на Х. сервизна книжка за процесния автомобил не била истинска, автомобилът
бил внесен от Франция и реалният му пробег при последното посещение в сервиз на „Ф.“
към 16.03.2016 г. бил 322 495 км. Тези обстоятелства силно ядосали подсъдимия Х.. Същият
започнал да търси по телефона свидетелката П., тъй като искал да развали сделката, която
сключили. Никой обаче не отговарял на позвъняванията му. Тогава със съпругата му –
свидетелката В. С. – Х., решили в интернет да потърсят информация за свидетелката П..
Така попаднали на друга обява за продажба на лек автомобил от нея. По това време
свидетелката П. била публикувала обява за продажба на лек автомобил марка „Ш.“, модел
„Й.“ с рег. № ..****... Подсъдимият поискал от съпругата му да позвъни на посочения в
обявата телефонен номер.
На 27.06.2017 г. свидетелката П. получила обаждане от непозната за нея жена (свидетелката
Х.), която не ѝ се представила, но проявила интерес към предлагания от П. лек автомобил
„Ш. Й.“. Двете си уговорили среща за оглед и тест на автомобила отново на паркинга на
хипермаркет „Технополис“ в ж.к. Младост 4, гр. София на 28.06.2017 г. в 10:00ч.
На 28.06.2017 г. в 10:00 ч. двете свидетелки се срещнали. Подсъдимият Х. също отишъл на
мястото, но останал скрит. Св.П. показала автомобила „Ш. Й.“ на Х., като последната
демонстрирала интерес да бъде направен тест драйв. Св.П. отстъпила шофьорското място на
св.Х., като заела мястото на предна дясна седалка. Двете свидетелки потеглили с автомобила
посока кино „Арена Младост“ в ж.к. Младост 4, гр. София. Х. шофирала около 2 минути
след паркинга на киното, отбила и казала на П. : „Аз бях до тук“ и слязла от лекия
автомобил. В този момент свидетелката П. получила от дясната ѝ страна юмрук в лицето.
Когато се осъзнала, разпознала подсъдимия Х.. Той заобиколил автомобила и се качил на
шофьорското място. Продължил да крещи в автомобила и да отправя заплахи срещу
свидетелката П.: „Вие ли ще ме лъжете, ще ви убия теб и цялото ти семейство…Брат ми е
полицай. Аз всичко знам за вас, знам къде живеете, знам къде детето ти ходи на училище,
знам за малкото ти дете“.
Подсъдимият Х. взел телефона на св.П., за да не може да се обади на никого, поставил
чантата й с личните вещи в багажника на автомобила и потеглил с него в посока кв.
„Бункера“ („Камбаните“). Междувременно продължил да я обижда и да ѝ крещи. Там
спрял в една улица, започнал да й задава въпроси, без да изчаква отговор, като нанесъл
отново удар с юмрук в областта на носа на св.П., в резултат на което й потекла кръв. В
същия момент подс. Х. извадил от раницата, която носил със себе си, пистолет, който
заредил и насочил към главата на св.П.. След това отново потеглили с автомобила, като
достигнали до една поляна. Там подс.Х. извадил св.П. от автомобила и започнал отново да й
нанася удари с ръце и крака, крещейки, че ще я убие нея и семейството й. Настоявал да бъде
развалена сделката, като свидетелката му върне сумата от 28000лв., срещу което той ще ѝ
върне автомобила. Той е поискал от св.П. да се обади на съпруга си, за да донесе парите, но
свидетелката заявила, че няма да го направи, тъй като парите били в нейната сметка и
двамата нямали официално сключен граждански брак. За да спре с нанасянето на ударите и
продължаващата агресия на подсъдимия св. П. му казала, че ще му върне парите.
13
След като се уверил, че св.П. е склонна да му върне сумата , потеглили към клона на „Първа
инвестиционна банка“ АД, който се намирал на адрес гр. София, кв.“С.“, ул. К. г.“ № **.
Около 11:00ч. пристигнали в банковия клон. Подсъдимият забърсал кръвта от лицето на
свидетелката преди да влезнат вътре, като я заплашил: „само ако си гъкнала и си казала
нещо, ще извадя пистолета и ще ви застрелям всички в банката“. В банковия клон двамата
били обслужени от свидетеля Т. К., който извършил банковата операция по прехвърлянето
на сумата от 28000лв. (двадесет и осем хиляди лева) от сметката на свидетелката П. към
сметката на подсъдимия Х..
След като сумата била преведена двамата напуснали банковия клон. Подсъдимият Х. се
свързал по телефона със съпругата му – свидетелката В. С. – Х., на която указал да уговори
среща при нотариус, за да прехвърлят обратно собствеността на лекия автомобил на св.П..
Потеглили по ул. „Околовръстния път“, като подс.Х. продължавал да ругае и да нанася
удари . На свидетелката П. ѝ е прилошало и помолила да спрат, за да си вземе вода.
Подсъдимият спрял на бензиностанция „ОМВ – Овча купел“. От чантата на свидетелката,
която държал в багажника, взел пари, след което отишъл да вземе вода и кърпички. Двамата
продължили в посока кантората на нотариус В.Я. (нотариус с район РС – София с рег. №
*** на Нотариалната камара). където съпругата на подс.Х. била уговорила среща. В
уговорения час тя ги очаквала там. Присъствието на същата било задължително, тъй като
автомобилът бил семейна имуществена общност. В нотариалното производство по
сключване на договора за покупко-продажба на МПС се установило, че не е представен
документ за застрахователната стойност на автомобила. Тогава свидетелката П. и
подсъдимият Х. отишли до офис на застрахователно дружество, за да се снабдят с въпросния
документ и да бъде завършена сделката. След връщането им кантората, тримата подписали
договор за покупко-продажба на МПС с рег. № ****/28.06.2017 г., заверен от свидетелката
В. В. в качеството ѝ на помощник-нотариус. Собствеността на лекия автомобил „Ф. Ш.“ с
рег. № ..****.. била върната на свидетелката П., като стойността на сделката по този договор
била 1000лв (хиляда лева). На тръгване от нотариуса подсъдимият Х. заявил на свидетелката
П., че ще остави автомобила на бензиностанция, за което ще ѝ се обади по-късно.
След като си тръгнали от нотариуса, свидетелката П. позвънила на свидетеля Н. Н. – мъжът,
с когото живеела на съпружески начала. Докато разговаряла с него по телефона, същият
разбрал, че е много разстроена. Тя не могла да обясни къде точно се намира. Разбрали се да
се видят на бензиностанция „Шел“ на бул. Б. в гр. София. Когато се срещнали, тя му
разказала какво ѝ се е случило, както и че е била принудена да върне парите, заплатени за
автомобила „Ф. Ш.“, като сделката бъде развалена.
Междувременно подсъдимият Х. закарал лекия автомобил „Ф. Ш.“ на бензиностанция „Е.“,
находяща се на адрес гр. София, Ц. с., ул. О. п.“ № **, обект ****, където оставил ключа на
свидетелката М. М. под претекст, че автомобилът получил повреда и по-късно някой ще го
вземе. В 13:44 ч. Е.П. (с телефонен номер 0*********) получила обаждане от подсъдимия Х.
(с телефонен номер 0********), който я уведомил, къде е оставил процесния автомобил и че
ключът е оставен при касиера на бензиностанцията.
14
Свидетелката П. и свидетелят Н. заедно отишли до бензиностанцията. Свидетелката П.,
която била видимо разстроена, плачейки взела ключа от свидетелката М. – касиер в
бензиностанцията, качила се в автомобила и си тръгнала.
След като взела автомобила, свидетелят Н.убедил П. да посетят районното полицейско
управление и да сигнализират за това органите на реда. Сигналът подали в 07 РУ на СДВР.
С проверката бил ангажиран свидетеля В. Й.. Въпреки състоянието, в което се намирала
свидетелката П., полицейският служител опитал да проведе беседа със същата, но тя
изпаднала в шоково състояние, поради което се наложило да бъде извикан екип на Спешна
медицинска помощ. Свидетелката била транспортирана с линейка до УМБАЛ „Св. Анна“
АД. В болничното заведение на същата били направени съответните медицински
изследвания, с препоръка да остане под медицинско наблюдение. Същата е отказала
хоспитализация. На 29.06.2017 г. в 13:30ч. същата е била прегледана от съдебен медик,
който в изпълнение на поставени задачи в постановление на водещия разследването,
изготвил съдебно-медицинска експертиза № 157/2017 г., като е установил сътресение на
мозъка, кръвонасядане в дясната теменна област, кръвонасядане на горна устна,
лекостепенен мековат оток в лявата половина на шията и кръвонасядане на дясната
предмишница, като тези травматични увреждания били получени в резултат на твърди тъпи
предмети и са ѝ причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
На 29.06.2017 г. за времето от 17:20 ч. до 17:30 ч. свидетелката Е.П. е предала в 07 РУ на
СДВР, 1 бр. дамска рокля и кърпички с кафеникава материя, които да се приложат към
делото за нуждите на разследването (протокол за доброволно предаване – т. 1, л. 89 от ДП).
Същата е обяснила, че това е роклята, която е носила по време на инцидента, както и
кърпичките, с които е забърсала кръвта от носа ѝ.
В изпълнение на дадени указания с постановление от 29.06.2017 г. към делото са приобщени
записи на оптичен носител от хипермаркет „Технополис – Младост 4“, хипермаркет „Комо“,
банковия клон на „Първа инвестниционна банка“ в гр. София, кв. С., бензиностанция „ОМВ
– Овча купел“ на ул. „Околовръстен път“, бензиностанция „Еко“ – Царско село чрез
протоколи за доброволно предаване и нарочни писма (т. 1, л. 90-94)
На 08.07.2017 г. съгласно постановление на водещия разследването, вещите лица д-р Т. К. и
Г. Г. е направено освидетелстване на пострадалата Е.П., въз основа на което е изготвена
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Въз основа на проведените
беседи и материалите по делото експертите са достигнали до заключението, че отправените
заплахи към пострадалата са възбудили в нея преживяване на уплаха и страх за живота ѝ,
сигурността на нейните близки, заплаха за нейната телесна неприкосновеност, което е и
мотивирало да извърши определени действия противно на волята ѝ. Не е констатирана
пречка същата да дава свидетелски показания и да участва в наказателното производство.
Горната фактическа обстановка в общи линии следва възприета от първостепенния съд,
която въззивната инстанция намира за правилно установена. Въз основа на нея се изяснява,
че отправените закани и заплахи спрямо св.П., както и нанесения й побой били насочени
към личността на свидетелката, заради продадения автомобил, чийто километраж не
15
отговарял на реалния. В резултат на действията на подсъдимия, пострадалата била
принудена да му обещае, че ще му върне предадената от него сума 28 000 лв. за извършената
покупко-продажбата по първоначалната сделкая, а той лекия автомобил, който не искал,
заради което именно след упражнената агресия отишли в банковия клон, както и при
нотариуса.
Показанията на св.П. като пострадал от престъплението са основен източник на
доказателства и средство за защита на накърнените й права от деянието. Затова подлежат на
преценка самостоятелно с оглед тяхна последователност, логичност, и в съвкупност с
останалите доказателства за установяване на тяхната достоверност. Същите се подкрепят от
тези на свидетелите Н., К., М., от писмените доказателства и веществени доказателства,
заключенията по приетите след изслушване експертизи съдебно-медицинска, съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, съдебно-биологична експертиза с анализ на ДНК
профил, съдебно-техническа експертиза, включително допълнителна такава. В този смисъл
неоснователни са възраженията на защитника на подсъдимия, че първостепенният съд се е
позовал изцяло и единствено върху показанията на св.П.. Същите са били подложени на
детайлен анализ, който понастоящем не следва да бъде преповтарян, съпоставени са с
абсолютно всички доказателства по делото, за да се приемат за обективни, логични и вярно
отразяващи случилото се. СНС е успял да подложи на критичен анализ наличната по делото
доказателствена основа, да отдели спорното от безспорното и през тази призма
аргументирано да обоснове причините, поради които е дал вяра на изложеното от св.П.. От
друга страна СНС е подложил на подобен всеобхватен анализ обясненията на подсъдимия
Х., като правилно е приел за достоверни само онази част от тях относно фактите, които е
приел за безспорно установени. По този начин е направил вярно разграничение относно
фактите, които следва да бъдат ценени при изясняването на настоящия казус и тези, които
не намират доказателствена опора в материалите по делото.
По делото не съществува спор относно обстоятелствата, че подсъдимия закупил лек
автомобил „Ф. Ш.“ с рег. № ..****.. за сумата от 26 700лв. (двадесет и шест хиляди и
седемстотин лева) от свидетелката Е.П., за който не му е бил предаден втория ключ за
автомобила след сключването на сделката, че съпругата на подсъдимия – свидетелката В.
Х., му съдействала при осъществяването на контакт със свидетелката П. под измисления
предлог, че е кандидат за закупуването на предлагания от пострадалата друг лек автомобил
„Ш.Й.“, не съществува спор относно осъществената срещата на св.П. с подсъдимия и
неговата съпруга на паркинга на хипермаркет „Технополис – Младост 4“ гр.София, както и
че свидетелката П. не е имала намерение да развали доброволно сделката, безспорен е
направеният превод за сумата от 28000лв. (двадесет и осем хиляди лева) от свидетелката П.
по сметка на подсъдимия Х., също потеглянето на двамата с лекия автомобил „Ш. Й.“ Рег.
№..*****... и спирането им на бензиностанция „ОМВ О.к.“, впоследствие сключването на
нов договор за покупко-продажба, с който подсъдимият Х. върнал собствеността върху
автомобила „Ф. Ш.“ с рег. № ..****.. на свидетелката П., както и че след това е оставил
автомобила и ключа за него на бензиностанция „Е. – Ц. с.“ гр.София, също, че този
16
автомобил после е бил продаден на св.А. С.. Тези обстоятелства еднозначно се подкрепят от
обясненията на подсъдимия Х., показанията на свидетелката П., показанията на свидетелите
Н. Н., М. М., В. В., А. М., В. С., Т.К., В. С.-Х., А. С., изготвената по делото видеотехническа
експертиза Протокол № 124/2018г.
Видно от твърденията, както на свидетелката П., така и от обясненията на подсъдимия Х.,
пострадалата не е имала намерението да разваля покупко-продажбата на автомобила „Ф.
Ш.“ с рег. № ..*****... Спор по делото съществува обаче относно начина, по който
подсъдимият е мотивирал св.П. да извърши действията по развалянето на договора между
двамата, сключен на 19.06.2017 г. Противно на защитното становище по делото е безспорно
установено, че свидетелката П. е била заплашвана и удряна от подсъдимия Х. на
28.06.2017г. преди да отидат до банковия клон за извършване на превод на сумата, както и
при нотариус за изготвянето на нов договор, след който всеки обратно е получил това, което
при първоначалната сделка е дал. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал
заключението на съдебно-медицинската експертиза, при изготвянето на която при
извършен личен преглед на пострадалата, непосредствено след деянието – на 29.06.2017г.,
вещото лице е констатирало кръвонасядане в дясната теменна област, кръвонасядане на
горна устна, лекостепенен мековат оток в лявата половина на шията и кръвонасядане на
дясната предмишница, като тези травматични увреждания са били получени в резултат на
твърди тъпи предмети и са ѝ причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Правилно защитата в пледоарията си отбелязва, че в съдебно заседание от
04.03.2020 г. вещото лице А. е уточнило, че не са констатирани морфологични изменения
при извършената компютърна томография на свидетелката П., поради което не може да се
приеме, че има наличие на мозъчно сътресение. Тази констатация обаче не променя извода
на съда, че спрямо пострадалата е било упражнено физическо насилие в резултат на
останалите констатирани травматични увреждания, квалифицирани като лека телесна
повреда. Ирелевантно за възприетата фактическа обстановка е и обстоятелството по какъв
начин са били нанасяни ударите – с юмруци или с дръжката на пистолет. Вещото лице в
същото съдебно заседание е уточнило, че констатираните наранявания са получени в
резултат на удар с твърд тъп предмет, като допълва, че това може да бъде и човешки юмрук,
както и дръжката на пистолет, като и двата случая могат да причинят тези увреждания.
Неоснователно е възражението на адв.Р., за наличие на противоречия в показанията на
св.П. в досъдебната и съдебната фаза на процеса относно това дали подсъдимият е насочвал
пистолет в главата й. Такива противоречия не са били констатирани от СНС, не се
констатират и от въззивната инстания, поради това й не са приобщавани показанията и от
досъдебното производство. Видно от протоколите за разпит и в двата случая пострадалата е
посочила, че подсъдимият е извадил пистолета от раницата, когато са отишли на безлюдното
място – поляна в местността „Камбаните“ гр.София.
Изводите за упражненото физическо насилие спрямо свидетелката П. се подкрепят и от
приобщените по делото медицински документи (т. 1, л. 102-107 от ДП), веществени
доказателства, предоставени с протокол за доброволно предаване (т. 1, л. 89 от ДП) и
17
изготвените и приети по делото експертни заключения на съдебно-медицинската експертиза
на ВД чрез ДНК анализ № 10/2018 г. (т. 2, л. 28-35 от ДП) и биологична експертиза
Протокол № 230-Б/2017 г. (т. 2, л. 23 от ДП). Същите по ясен и непротиворечив начин дават
заключение за наличие на човешка кръв по представените за изследване обекти, както и че
ДНК профилът на петната от кръв върху ВД отговорят на ДНК профила на свидетелката П..
За наличието на кървави петна по роклята на пострадалата в показанията си посочват и
свидетелите Н.Н.и Т. К., които са имали срещи с нея на 28.06.2017г., т. е в самия ден на
извършване на деянието. Св.Н. при вида на св.П. с кръв по лицето и дрехите веднага е
предложил да отидат в полицията, въпреки съпротивата от страна на пострадалата, което
води до извод, че свидетелят е преценил сериозността на нейното физическо и психическо
състояние, което не било добро, потвърдено и от заключенията на съдебно медицинската и
съдебно-психиатричната и психологична експертизи, документацията от първоначалните
прегледи в УМБАЛ“Света Анна“, където пострадалата е била приета на 28.06.2027г. около
16.00 часа по спешност.
Правилни са изводите на контролирания съд относно отправените от подсъдимия заплахи
спрямо свидетелката П.. Кореспондиращи със заявеното от нея са показанията на свидетеля
Н. Н. в частта, в която той описва психическото състояние на св.П., както при проведения
телефонен разговор, при срещата на двамата на бензиностанция „Шел“ на бул. Б. в гр.
София, така и последващите промени на поведението ѝ, настъпили в резултат на събитията.
Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че показанията на свидетеля Н. следва
също да бъдат подложени на внимателен анализ, да се тълкуват и приемат критично, тъй
като същият е мъжът, с който пострадалата живеела на съпружески начала и евентуално би
могъл да бъде повлиян или заинтересован да застъпва една или друга теза. В случая
показанията на св.Н. се подкрепят и от изготвената и приетата по делото комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза (т. 2, л. 5-14 от ДП), в чието заключение
вещите лица са заключили, че отправените заплахи са възбудили у св.П. основателен страх и
уплаха за живота ѝ, страх от физическа агресия и злепоставяне, „ситуацията ѝ причинила
стрес, като преживяването на уплаха и страх за живота ѝ, сигурността на нея и близките ѝ,
заплаха за телесна неприкосновеност я мотивирало да извърши определени действия,
противно на волята ѝ.“. Настоящата инстанция намира за неоснователно направеното от
защитата възражение, да не бъде ползвано това заключение като доказателствена основа,
върху която да се изграждат изводи за психичното състояние на свидетелката П., тъй като
била изготвена въз основа на изнесените данни от освидетелствано лице и докладна записка
на оперативен работник. Въззивната инстанция приема заключението на посочената
експертиза за обективно, ясно, непротиворечиво, кореспондиращо с останалия
доказателствен материал по делото, включително не се наблюдават разминавания между
заявеното от свидетелката пред съда и пред експертите.
В подкрепа на тези изводи са и показанията на свидетелката М. М., изпълнявала към
28.06.2017г. длъжността „к.“ на бензиностанция „Е.“, находяща се в гр. София, „Ц. с.“, ул.
О.п., където подсъдимият оставил л.а.“Ф. Ш.“, след като сумата от 28 000 лв. му е била
18
преведена по сметка и са оформили при нотариус прехвърлителната сделка. Св.М. изрично
посочва, че когато свидетелката П., е отишла да вземе ключовете за лекия автомобил „Ф.
Ш.“, е „била видимо разстроена и е плачела“.
Не се споделя възражението на защитата за невъзможност заплахите да са били отправени с
огнестрелно оръжие, както и че не е нанасял удари с дръжката на пистолет, тъй като
подсъдимият Х. не разполагал с такъв. Показанията, които дава свидетелката П. пред съда,
са обективни, логични и последователни. Същите кореспондират, както с показанията на
свидетеля Н., така и с първоначално от пострадалата при освидетелстването ѝ при
изготвянето заключението на съдебно-психиатричната експертиза. Освен това св.П. е
съобщила за използвано с цел заплаха огнестрелно оръжие още при първичния й преглед в
Центъра за спешна помощ към УМБАЛ „Св. Анна“ АД (л. 102, т. 1 от ДП), където е
постъпила, не по нейно лично решение или усмотрение, а защото й е прилошало и е била
откарана в б болничното заведение.
Не се споделя от настоящата инстанция изложеното от подсъдимия твърдение в обяснението
му пред първостепенния съд, че единствената заплаха, която е отправил към свидетелката
П., се изразявала в думите, че „ще извика полиция“. Ако действително това е било така
обективно уплахата и страхът за здравето на пострадалата и нейното семейство не биха
намерили проявление в посочените от свидетелите и заключенията на експертизите
граници, тъй като намеса на органите на реда би елиминирало всички тези притеснения за
телесната й неприкосновеност и сигурността на семейството й. Освен това, ако
действително подс.Х. се е бил почувствал „измамен“ от действията на св.П., както твърди,
той е щял да се обърне именно към органите на реда, а не да предприема противоправни
действия по отношение на свидетелката и да я заплашва, че „брат му бил полицай“ , „знаел
всичко за нея и нейното семейство“, „за децата й“ – едното което било малко, а другото –
къде точно ходило на училище. В този смисъл правилно първостепенния съд е обсъдил
дадените обяснения от подсъдимия, с оглед тяхното двуяко процесуално значение – от една
страна, носещи доказателствена стойност относно фактите и обстоятелства с оглед предмета
на воденото наказателно производство, а от друга представляващи защитна теза, която
изгражда подсъдимото лице, с цел да бъде оневинен или да бъде смекчена наказателната му
отговорност. Подобно на СНС и този съдебен състав не приема да за достоверни
обясненията на подсъдимия, че единствените заплахи, които той бил отправил към
свидетелката, са били в насока, че „ще извика полиция“. Контролирания съд правилно е
отбелязал, че ако действително подсъдимият е имал намерението да се обърне към органите
на реда, то е имал реални възможности да го направи, както след срещата си със св. П., ако
не са били постигнали съгласие за разваляне на сделката, така и на по-късен етап, без да се
търси измамлив начин за уговаряне на среща помежду им. Още повече брат му е бил
полицай, наясно е бил с реда, по който се депозира жалба в полицията, като са налице и
други законови способи за разваляне на сделката по реда на гражданския закон, без намеса
от страна на прокуратурата, както е било посочено и изрично в договора от 19.06.2017г.
/л.101т.1 дп/. На възражението на адв.Р., че пострадалата не споменавала в показанията си
19
действителната причина за инцидента /според защитата тази причина била продажбата на
кола с нереален километраж и сервизна книжка/ следва да бъде отговорено, че самият
подсъдим при сключване на сделката се е поставил в това фактическо положение, тъй като
още преди да закупи автомобила е имал възможност да направи предварителни проверки в
сервиз на „Ф.“, както по отношение на сервизната история на автомобила, така и за неговия
реален километраж. Освен това, каквато и да е била причината за инцидента на 28.06.2022г.
съдът не може да толерира агресивното поведение на подсъдимия спрямо пострадалата,
включително физическата и психическата саморазправа с нея, за да бъде подчинена на
неговите желания и воля незабавно да си получи обратно предадената сума, след което да
върне автомобила, при положение, че това не е установения законов правов ред за
разрешаване на подобни спорове.
Правилно първоинстанционният съдебен състав е съобразил, че уговарянето на срещата със
свидетелката П., използвайки съдействието на своята съпруга – свидетелката Х., под
предлог, че желае да закупи лек автомобил „Ш. Й.“, не е било с цел мирно разрешаване на
възникналия спор между Х. и П.. На първо място, следва да се отбележи, че ако е имало
намерение у подсъдимия за доброволно уреждане на отношенията му с П., то неговата
съпруга не би напуснала мястото на срещата, както и би присъствала на нея. Подсъдимият
предварително е планирал и предвиждал действията си – упражняването на физическо и
вербално насилие над св.П., поради което предварително се е уговорил с бременната си
съпругата, тя да напусне паркинга на магазин „Технополис“ след идването на пострадалата.
В тази връзка вярна е преценката на първостепенния съд относно показанията на
свидетелката Х., които въпреки че кореспондират с останалия доказателствен материал,
значително спестяват неправомерното поведение на съпруга й, твърдейки, че не е чула
разговора проведен между него и пострадалата, нанесения удар в главата й, въпреки, че
същата в този момент е била на местопроизшествието, съобразно предварително
планираната схема на действие с подсъдимия и на по-късен етап се е включила при
подписване на прехвърлителната сделка при нотариуса/ л.100, т.1 дп/.
Действително в конкретния случай на подсъдимия не било повдигнато обвинение с правна
квалификация по чл. 213а, ал. 2, т. 6 от НК – за деяние „извършено от въоръжено лице“,
което правомощие е изцяло в компетенциите на прокуратурата. При изясняване на всички
обстоятелства по делото и разкриване на обективната истина съдът обаче не е лишен от
възможността да проверява всички факти, разкриващи начина на извършване на деянието,
съобразно заявеното от пострадалата и доказателствата по делото.
С оглед на направените констатации, настоящата инстанция приема за безспорно установено
по делото, че спрямо свидетелката Е.П. подсъдимият е упражнил физическо насилие,
изразило се в нанасяне на удари в областта на главата, лицето и горната част от тялото ѝ.
Приема, че спрямо Е.П. е бил упражнен и психически натиск от страна на подсъдимия,
изразяващ се в отправяне на заплахи за накърняване на нейната и на семейството ѝ
физическа неприкосновеност.
Лишено от житейска логика е и твърдението на подсъдимия, че е управлявал лекия
20
автомобил „Ш. Й.“ по молба на свидетелката П.. Както правилно е посочил
първоинстанционния съд, чрез действията си по поемане управление на чуждото моторно
превозно средство, подсъдимият е желал да противодейства на всякакви евентуални опити
на свидетелката да избяга. Този извод контролирания съд е извел освен от показанията на
пострадалата и св.Н., заключенията на съдебно-медицинската, съдебно психиатрична и
психологична експертиза, както и видео-техническата експертиза, според която от
изследваните файлове, при пристигането на лекият автомобил „Ш. Й.“ на бензиностанцията
на ОМВ „О.К.“ подсъдимият е слязъл от шофьорското място и е извадил дамската чанта на
пострадалата от багажника на колата, т.е пострадалата е била лишена от достъпа до личните
си вещи – мобилен телефон, управление на МПС. Посоченото местонахождение на дамската
чанта с телефоните и личните вещи на пострадалата не било избрано случайно от
подсъдимия, както и решението да управлява моторното превозно средство. По този начин
същият искал да сломи нейната съпротива, да я изолира от контакт с полицията или близки
роднини, от които тя евентуално тя би могла да поиска помощ, да управлява автомобила в
желаната посока.
Защитата, както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивната инстанция прави
възражение, че свидетелката П., съзнателно е заблудила подсъдимия Х. за характеристиките
на продавания на него автомобил, както и за нейната личност – че е частно лице, което
продава семейния им автомобил. Действително по делото е установено, че свидетелката П.
не е първи собственик на автомобила „Ф.Ш.“, както и че отразения му пробег в обявата не
отговарял на действителния (л. 113 от нохд 597/19). С оглед направените от подсъдимия
възражения в тази насока, че се е почувствал измамен след посещението му в оторизиран
сервиз на „Ф.“ за България съдът обръща внимание, както бе споменато и по-горе, че тези
обстоятелства не оневиняват противоправното поведение на подсъдимия насочено към
физическата и психическата саморазправа със св.П., дори и да се е почувствал измамен,
както той твърди от нейни действия. Следва да се отбележи, че настоящото наказателно
производство се води срещу подсъдимия, а не срещу пострадалата, като липсват данни
подсъдимия Х. да се оплакал, да е депозирал жалба, да е било образувано и водено друго
наказателно производство за твърдяната „измама“ по повод автомобила срещу П.. Подобни
обстоятелства за данните от километража на автомобила изнася и св.А.С., който е придобил
собствеността върху същия „Ф. Ш.“ на 06.07.2017г. (съгласно приложена справка от КАТ –
л. 121 от СД) Първоинстанционният съд е счел показанията му като такива, които нямат
отношение към обективната истина. Настоящата инстанция обаче приема, че те имат
съответното процесуално значение, тъй като по този начин може да се направи извод за
поведението на свидетелката П. и да се търси мотивът за предприетите действия от страна
на подсъдимия. Свидетелят С. е направил същите констатации, каквито и подсъдимия след
справка в оторизиран сервиз на „Ф.“, а именно че действителния пробег на автомобила се
различавал от заявеното му от свидетелката П., също не е получил втория ключ за
автомобила, но този свидетел не е предприел каквито и да било действия, насочени срещу
свидетелката П. и извършената покупко-продажба. Относно възражението на защитата на
подсъдимия, че свидетелката П. продала „Ф. Ш.“, на св.С., въпреки твърденията й, че с
21
месеци я е било страх да напуска дома си, настоящият съдебен състав преценява, че
действително този автомобил е бил закупен на 06.07.2017г. от св.С. според данните от
Централната база на КАТ/ л.121 нохд /, като по делото обаче не са събрани категорични
доказателства, както точно е била изповядана тази сделка и дали пострадалата лично е
участвала в нея. Дори и да се приеме обаче, че св.П. е продала автомобила на св.С., това
обстоятелство по скоро би имало значение относно размера на предявения граждански иск
за претърпени неимуществени вреди, който правилно не е бил уважен от СНС в пълен
размер. Тази констатация на съда обаче не променя изводите относно възприетите заплахи
от страна на свидетелката П., които са възбудили у нея основателен страх и уплаха за
живота ѝ и този на семейството ѝ.
По отношение на направеното твърдение от подсъдимия Х., че свидетелката П. излъгала, че
е първи собственик на процесния автомобил, настоящата инстанция намира същото за
неоснователно. От събраните по делото доказателства (справка от КАТ – л. 117 от нохд
597/19), както и от показанията на самата свидетелка се установява, че същата е закупила
моторното превозно средство от лице, живущо в гр. Варна.
По отношение на изтъкваното от защитата обстоятелство, че свидетелката П. е въвела в
заблуждение подсъдимия Х. за това, че е частно лице, което продава семейния си автомобил
следва да бъде отбелязано, че действително според изисканото свидетелство за съдимост на
свидетелката, същата с Решение № 260254/15.12.2020 г. по АНД № 4238/2020 г. по описа на
СГС е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 3, вр.
ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и е освободена от наказателна отговорност на основание чл.
78а от НК, като ѝ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв.
(хиляда лева). Въззивният състав на АСНС, при предходното разглеждане на делото
ВНОХД № 561/2020 г., е изискал препис от решението на СГС, а понастоящем е приложена
справката за съдимост/ л.28-29 внохд 442/19/.Това обстоятелство обаче настоящият съдебен
състав не приема за оправдаване поведението на подсъдимия Х. насочено към
противозаконна физическа и психическа саморазправа със св.П., нито за извличане на ползи
от чуждо неправомерно поведение. Не установи и да било образувано наказателно
производство срещу св.П. за измама, при положение, че подсъдимият и съпругата му св.Х.
твърдят в показанията си, че се чувствали „измамени“ от действията на пострадалата
Основателно е възражението на защитника на подсъдимия да изключване от
доказателствената съвкупност показанията на свидетеля В. Й., отчитайки наложената
съобразно чл. 118, ал. 2 от НПК забрана, тъй като този свидетел е провел разпит на
свидетеля Т. К.(т. 1, л. 24 и сл. от дп, както и е приел веществени доказателства с протоколи
за доброволно предаване (т. 1, л. 90-92 от дп). Независимо от това, че първостепенният съд
неправилно се е позовал и на неговите показания, то изключването им от доказателствената
съвкупност не оказват влияние при формирането на крайния извод на съда, тъй като в по
делото са събрани множество други доказателства за посочените от свидетеля факти, като
съдебно-медицинската експертиза, комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза относно възприятията на свидетеля при първата му среща с пострадалата, т. е и
22
без показанията на св.Й. правнорелевантните обстоятелства остават изяснени. По отношение
на разказа, който е направила свидетелката П. пред него, за същите обстоятелства са налице
първични доказателствени източници – изнесеното от самата пострадала.
По отношение заключението на назначената и приета съдебно-техническата експертиза на
видеокамери, проследяващи движението на л.а „Ш. Й.“ с рег №..****.. на 28.06.2017г. на
различни места в гр.София, независимо от това, че не съдържат достатъчно лицево-
идентификационни признаци за извършване на фото съпоставително и лицево
идентификационно изследване на двете лица мъж и жена, които са в л.а „Ш. Й.“ с рег №
..****.. сив металик, правилно съдът е заключил, че всъщност това са подсъдимият и
пострадалата, тъй като по този въпрос няма спор между страните предвид техните
изявления, моторното превозно средство е достатъчно индивидуализирано, а посетените
обекти на обществените места, записани от видеокамерите, кореспондират с изнесеното от
пострадалата, още повече, че на един от записите, както правилно е отбелязал съда, се
вижда, че подсъдимият е извадил дамската чанта на св.П. от багажника на автомобила, т.е
същата е била лишена от достъпа до личните й вещи, мобилни телефони и управление на
моторното превозно средство. Пак според заключението на тази експертиза се установява,
че л.а „Ш. Й.“ с рег № ..****.. е напуснал паркинга на „магазин „Технополис“ в ЖК Младост
гр.София в 10.20 часа, като в последствие в 10:52:53 часа същият автомобил е засечен пред
банковия клон на ПИБ кв.“С.“, като в 10:58:21 часа подсъдимият и пострадалата са влезли
в банковия клон, където последната е извършила банковия превод в полза на подсъдимия.
Според същото това заключение се установява, че в 11:00:44 часа двете лица от мъжки и
женски пол /подсъдимият и пострадалата/ са били обслужени от служител на банковия клон
/установен впоследствие като св.Т. К./ и след това в 11:05:17 часа са го напуснали. От
приобщените на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК показания на св.Т.К. от досъдебната
фаза / л.29 т.3 от дп/ се установява, че конкретното местоположение на банковия офис, в
който е работил към 28.06.2017г. и извършил нареждането на сумата от сметката на св.П.
към сметката на подсъдимия Х. е гр.С. ул.“К. г.“№**. Според приложените по делото
писмени доказателства преводното нареждане, издаден от банката /лист 101 гръб т.1 от дп/
въпросният превод е бил извършен на 28.06.2017г. в 11:03:16 часа , което е фиксираното
официално астрономическо часово време за страната, съвпадащо с времето посочено от
записа на банковия клон, според който подсъдимият и пострадалата са били в офиса за
времето от 11:00:44 часа до 11:05:17 часа. В този смисъл неоснователно се явява
възражението на адв.Р. за липсата на корелация между времето на записите според
заключението на техническата експертиза и реалното астрономическото време, като
последното се изяснява и от други доказателствени източници. В хода въззивно съдебно
следствие, развило се пред настоящия състав по искане на защитата на подсъдимия бе
назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза, която след като изследва отново
записите от първоначалното заключение да даде отговор на въпроса – дали времето което
отразяват изследваните записи от камерите е било идентично с астрономическото време.
Според това допълнително заключение на вещите лица В.К. и Д.С. Протокол
№61Ф/01.04.2022г., прието в съдебното заседание на 25.05.2022г./ л.59-69 внохд №442/21г./
23
изследваните видеофайлове са от различни записващи устройства /DVR/ и тъй като
настройките за дата и време на всяко устройство се извършват индивидуално е възможно
отклонение от реалното часово време. Поради липсата на каквато и да е референтна
информация според експертите не е възможно да се установи дали отразеното в кадър време
съответства на реалното астрономическо време. Експертите при изготвяне на заключението
са извършили съпоставяне на изображенията на едно и също събитие заснето от две
различни устройства Камера 08 от Обект 1 и Камера 11 от Обект 2. Тези две камери според
експертизата заснемат едно и също пространство – паркинг на магазин „Технополис“,
където се наблюдава пристигането и тръгването на л.а“Ш. Й.“. За нуждите на изследването
са използвани кадри от тръгването на автомобила от паркинга, при което експертите са
установили различни времена, отразени в кадър – за Камера 08 от Обект 1 в 10:19:44 и за
Камера 11 от Обект 2 в 10:23:36, като при съпоставяне на отразените времена в кадър
вещите лица са установили разлика от 4 минути и 52 секунди, коригирано от вещите в
съдебно заседание на 3 минути и 52 секунди заради техническа грешка. Всъщност разликата
във времето отразено в кадър между двете камери 08 Обект 1 и 11 Обект 2 според
настоящият състав е точно 3 минути и 92 секунди, което се явява разлика във времето
между 10 часа 23минути и 36 секунди и 10 часа 19 минути и 44 секунди и за това
обикновено пресмятане на числа чрез изваждане на по-малкото от по-голямото не са
необходими специални знания на вещи лица, за да направи съдът своите математически
изводи. Поради това по последния пункт относно разликата в кадрите на камера 8 и 11 това
заключение не следва да бъде кредитирано от съда, тъй като дори и с направеното
уточнение в съдебно заседание от вещите лица, че има техническа грешка, всъщност не
отразява обективно разликата между двете камери, която съдът сам изчисли на 3 минути и
92 секунди. В останалата част съдът кредитира като ясно посоченото заключение,
отговарящо на поставените въпроси и обективно изследвало доказателствата по делото.
Независимо от това, че посоченото заключение не установява дали отразеното в кадър
време съответства на реалното астрономическо време, неоснователна се явява претенцията
на адв.Р., че посредством това заключение се оборвали твърденията на постарадалата за
придвижването й от паркинга на магазин „Технополис“ Младост 4 до банковия клон на
ПИБ, тъй като показанията на пострадалата са проверени посредством други
доказателствени източници със самостоятелно значение. На първо място както св. Х., така и
св.П. не отричат, че двете са имали уговорка за среща в 10.00 часа на паркинга на магазин
„Технополис“ в Младост 4 /до магазин Комо/, която се е състояла, св.Х. се качила да
изпробва автомобила, но веднага на излизането от предградието на „Технополис“ е слязла,
за да се качи нейният съпруг – подс.Х.. Той и пострадалата в 11.00 часа са били в банковия
клон на ПИБ, където в 11 часа и 03 минути според реалното астрономическо време е бил
извършен банковия превод.
Неоснователни са възраженията на защитника на подсъдимия, че в рамките на периода от
32 минути или 29 минути, ако се приеме последният фиксиран час 10:23:35 часа на камера
04 според съдебно-техническата експертиза, в който лекият автомобил “Ш. Й.“ е напуснал
24
паркинга на магазин „Технополис“ – не може да бъде изминато твърдяното от пострадалата
разстояние от паркинга на магазин „Технополис“ в ЖК „Младост 4“ до банковия клон на
ПИБ в „Симеоново“, ако се премине през „Камбаните“ и кв.“Бункера“, както твърди
пострадалата П., където на безлюдно място според показанията й било упражнено
физическо и психическо въздействие от страна на подсъдимия, за да предприеме незабавно
поисканите от него действия – превод на сумата 28 000 лв., впоследствие посещение на
нотариус за разваляне на сделката. Всъщност тези 32 минути, респективно 29 минути са
разликата във времето между записания от камерата на банковия офис час 10:52 часа и
10:20 часа на камера 06 / респективно разликата между 10:52 часа и 10:23 часа на камера
04/. Отклонението което дават две от изследваните камери според допълнителното
експертно заключение номер 08 и номер 11 е 3 минути и 92 секунди. Разстоянието от
паркинга на магазин „Технополис“ до „Камбаните“ и кв.“Бункера“, а от там до банковия
клон на ПИБ, находящ се на ул.“Крушова градина“№20 гр.София е изключително близко.
Според общодостъпното интернет приложение на Гугъл Карти /„ Google Maps“ ЖК
„Камбаните“ се намират на 2,1 км. от магазин „Технополис“ в ЖК „Младост 4“ или на 6
минути с лек автомобил, съответно разстоянието от магазин „Технополис“ в ЖК „Младост
4“ до кв.“Бункера“ дори в най-далечната му част, преминавайки през „Камбаните“ е 3,8 км
или 10 минути с лек автомобил, съответно от кв.“Бункера“ най-далечната му част до офиса
на ПИБ ул.“Крушова градина“№20 е на разстояние 8,9 км или 14 минути с лек автомобил.
Директно от магазин „Технополис“ в ЖК „Младост 4“ до банковия клон на ПИБ
ул.“Крушова градина“№20 разстоянието е 7,8 км или 10 минути с лек автомобил. В този
смисъл според съдебния състав придвижването на подсъдимата и пострадалата от магазин
„Технополис“ в ЖК „Младост 4“ до банковия клон на ПИБ на ул.“Крушова градина“№20
според посоченото интернет приложение, което е максимално точно е продължило не
повече от 16-20 минути до 24-25 минути / последното от най- отдалечената част на
кв.“Бункера“/, а като се вземе предвид, че са спирали за кратко – общо около 25- 30 минути,
точно толкова, че да бъдат засечени от камерата на ПИБ в 10:52:53 часа с лекия автомобил.
От показанията на пострадалата, както и вида и естеството на нанесените й травматични
увреждания според съдебно-медицинското заключение следва да се направи извод, че
инцидента се е развил изключително бързо, тъй като свидетелката е била стресирана още от
нанесения й удар на паркинга на магазин „Технополис“, впоследствие спирането в
квартал„Камбаните“ /“Бункера“/, където е била малтретирана и заплашвана от подсъдимия
е било за изключително кратко време 2-3 минути, но не повече от 5 минути, тъй като след
няколкото удара, потеклата кръв, извадения пистолет и отправените заплахи към нея и
децата й, св.П. почти веднага е била сломена физически и психически, за да удовлетвори
желанието на подсъдимия и да потеглят към банковия клон, за извършване на искания
превод по неговата сметка, което е станало в 11 часа 03 минути и 16 секунди. Последното е
установено както от вальора на платежния документ/преводното нареждане, издаден от
банката / лист 101 гръб т.1 от дп/ , удостоверяващ, че преводът по банковите сметки е бил
извършен на 28.06.2017г. в 11:03:16, така и от заключението на съдебно-техническата
експертиза, според която подсъдимият и пострадалата са били в банковия клон на ПИБ
25
Симеоново, фиксирано според видозаписите на камерите от банковия клон за времето от
11:00:44 часа до 11:05:17 часа, когато са го напуснали.
При така анализираните и обсъдени по-горе доказателства въззивният съд намира, че от
обективна и субективна страна подсъдимият Л.Х. е извършил престъплението „принуда“ по
чл. 143, ал. 1 от НК, а не „изнудване“ по чл.213а ал.2 т.1 пр.1 и т.2 вр. ал.1 от НК. В
конкретния случай няма пречка деянието да бъде преквалифицирано по по-лекия състав и
да бъде уважена частично претенцията на защитата, тъй като принудата е включена в
състава на престъплението по чл.213а ал.1 от НК, подсъдимият и неговия защитник са се
защитавали по същите факти и обстоятелства, така че правото им на защита в никакъв
случай не е накърнено. При правилно установените факти СНС неправилно е приложил
материалния закон с осъждането на подсъдимия за деянието по чл. 213а ал.2 т.1 пр.1и т.2
вр. ал.1 от НК, което следва да бъде поправено чрез изменение на първоинстанционния
съдебен акт по реда на чл.337 ал.1 т.2 вр.чл. 334 т.3 от НК .
Двата наказателни състава по чл.143 ал.1 и чл.213а ал.1 си приличат по това, че субектът на
престъплението си е поставил цел да принуди друго лице, което да осъществи определено
действие – фактическо или правно, против неговата воля. Разликата обаче между тях е в
обекта на посегателство. При принудата обект на посегателство е личността на пострадалото
лице, като се засяга свободата за формиране на воля и избора му на поведение. Изнудването,
на първо място, систематично законодателят го е поместил в главата V- престъпления
против собствеността. При това престъпление извършителят на деянието цели да принуди
другиго да се разпореди със своя вещ, право или да поеме задължение, т.е. налице е промяна
в патримониума на пострадалия. В подобна насока е действащата съдебна практика,
изразена в Решение № 138/08.06.2015 на ВКС по н.д. № 234/2015, I н.о. на ВКС и Решение
№ 121/05.03.2010 г. на ВКС по н.д. № 11/2010 г. III н.о. на ВКС и др.
От обективна страна, изпълнителното деяние на принудата се изразява в противоправно
мотивиране на пострадалия към поведение, което той не желае, противоречи на интересите
му, но пропуска да извърши нещо или претърпява нещо противно на волята си от страх, че
ако не извърши исканото от дееца, ще настъпят за него неблагоприятни последици. Такъв е
именно конкретния случай. По делото от събраните гласни доказателства – обясненията на
подсъдимия Х., показанията на свидетелката Е.П., показанията на свидетеля Н., показанията
на свидетелката Х., се установява, че не е била налице воля от страна на свидетелката П. да
развали сключената сделка, като същата е била принудена да стори това посредством
нанесен й побой и отправени заплахи. Законодателят в състава на чл. 143, ал. 1 от НК е
посочил три форми на изпълнителното деяние – използването на сила, заплашване и
злоупотреба с власт. Не възниква съмнение за настоящата инстанция, че именно принудата,
осъществена спрямо свидетелката П., е упражнена чрез използването на сила и заплашване.
Както бе посочено в доказателствения анализ, спрямо пострадалата подсъдимият е нанесъл
удари, които са ѝ причинили телесна повреда – временно разстройство на здравето,
неопасност за живота, както и спрямо нея са отправени заплахи за бъдещо деяние, което е от
естество за изложи на опасност нейния живот и този на семейството ѝ, била е откарана с
26
лекия автомобил на безлюдно място, използвано е и оръжие за осъществяване на
физическата и психическата саморазправа. От заключението на приобщената по делото
съдебно-психиатрична и психологична експертиза е видно, че П. е изпитала основателен
страх от тези намерения на подсъдимия Х.. Ирелевантна е за преценката на съда възможност
на подсъдимия да реализира или да не реализира заявените си намеренията при срещата си
П. на 28.06.2017г.
От субективна страна, настоящият въззивен състав приема, че престъплението по чл. 143, ал.
1 от НК е осъществено от подсъдимия Л.Х. при форма на вината – пряк умисъл. Той е
осъзнавал, че с нанасянето на удари на свидетелката П., която е жена и с отправените към
нея заплахи за живота, на нея и децата й, ще сломи нейната волева съпротива да му
възстанови сумата по сключената сделка за покупко-продажба на лек автомобил „Ф. Ш.“,
рег. № ..****.., както и сумата за направените необходими разноски за автомобила. По
делото бе установено категорично, че подсъдимият не е имал намерението да задържи
лекия автомобил. Напротив – той не е желаел този автомобил да остане негова собственост,
а да развали възникналите договорни отношения помежду им и всеки да получи обратно
първоначално предаденото. В този смисъл при това разместване на блага – получаване на
платената цена и връщане на колата подсъдимият е съзнавал, че действията му са насочени
пряко към личността на пострадалата, а не към някакво имуществено облагодетелстване от
негова страна, респективно поемане на имуществено задължение от страна на св.П..
Ето защо настоящият въззивен състав намира, че в конкретния случай по отношение на
подс.Л.Х. са налице основанията на чл. 337, ал.1, т.2 вр. чл. 334, т. 3 от НПК присъдата
следва да бъде изменена с преквалификация на деянието по чл.143 ал.1 от НК, по което да
бъде признат за виновен и съответно оправдан по първоначално повдигнато му обвинение
за престъпление по чл. 213а, ал.2, т.1, пр.1, и т.2 вр. ал.1 от НК. Подсъдимият Л. И. Х.
следва да бъде признат за ВИНОВЕН и съответно ОСЪДЕН за това, че на 28.06.2017 г. в
гр. София е принудил Е. В. П. да извърши нещо противно на волята й – да се разпореди с
вещ като върне обратно сумата от 28 000 лева, сума платена по договор за покупко -
продажба на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ш.“ с per. № ..****.. и разходите направени
от Х. за автомобила, като е употребил за това сила – нанесъл удари с ръка и дръжка на
пистолет в лицето, главата и тялото на пострадалата при което е била причинена лека
телесна повреда на П., изразяваща се в кръвонасядане в дясна теменна област,
кръвонасядане на горната устна, лекостепенен мековат оток в лявата половина на шията и
кръвонасядане на дясната предмишница, реализиращи медикобиологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и заплашване – заплашил я с
насилие и убийство, крещейки й репликите „Вие ли ще ме лъжете мен“, ще убия теб и
цялото ти семейство“, както и с насочване на пистолет към главата на П. – престъпление по
чл. 143, ал. 1 от НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства правилно първостепенният съд е приел чистото
съдебно минало, семейната и трудова ангажираност на подсъдимия Х.. Настоящият
въззивен състав се съгласява с това, като приема за неоснователно искането на адв. Р.,
27
направено с допълнението към въззивната жалба, да бъде отчетено като изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, че подсъдимият Х. съзнателно е бил заблуден от
свидетелката П., причинена му е била имуществена вреда и е поискал същата да му бъде
възстановена. АСНС намира, че посоченото обстоятелство не може да бъде прието нито за
смекчаващо, нито за изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като ако
подсъдимият е установил, че е станал жертва на престъпление или на некоректни
граждански отношения, същият е имал възможността да се обърне към органите на МВР,
Покуратурата или Съда, което очевидно той не е направил. Напротив съзнателно е
предприел действия към уговаряне на фиктивна среща чрез съпругата си – свидетелката Х.,
за да може да осъществи контакт със свидетелката П., при който посредством физическа и
вербална агресия срещу личността й постигне желания резултат. Категорично съдебният
състав не може да толерира такова противоправно поведение за смекчаващо вината
обстоятелство, тъй като противното би било толеранс към подобно противоправно
поведение, саморазправа извън закона, придружена с насилие за разрешаване на лични
проблеми. Правилно СНС е извел като отегчаващо отговорността обстоятелство
принудителното отвеждане на пострадалата от подсъдимия с лекия автомобил от паркинга
на магазин „Технополис“. Следва да бъде добавено също транспортирането й без нейно
съгласие на безлюдно място, лишаването и от достъп до личните и вещи, които
противоправни действия са извън състава на деянието по чл.143 ал.1 от НК и водят до
извода за определяне на наказанието при условията на чл.54 от НК при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства.
Настоящата инстанция, като съобрази степента на обществена опасност, подбудите за
извършване на престъплението и смекчаващите вината обстоятелства, намира, че
определеното наказание от първоинстнационния съд – лишаване от свобода за срок от 2
(две) години е явно несправедливо и несъотвестващо на целите на наказанието, визирани в
чл. 36 от НК за преквалифицираното деяние по чл.143 ал.1 от НК което е и по-леко
наказуемо престъпление от това по чл.213а ал.2 от НК. За деянието по чл.143 ал.1 от НК
законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ до шест години, поради което
на основание чл. 337, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл. 334, т. 3 от НПК за преквалификацираното
деяние на основане чл.143 а.1 от НК вр. чл.54 от НК наказанието лишаване от свобода за
срок от ДВЕ ГОДИНИ следва да бъде намалено на лишаване от свобода за срок от ЕДНА
ГОДИНА, което да бъде отложено при условията на чл. 66 от НК, която разпоредба
правилно е била приложена от първостепенния съд, отчитайки размера на наложеното
наказание лишаване от свобода, чистото съдебно минало на дееца, както и че по този начин
би се постигнала личната превенция по отношение на него, както и генералната по
отношение на останалите членове на обществото. Според въззивният съд неоснователно е
възражението на частния обвинител и граждански ищец определеното наказание лишаване
от свобода да бъде увеличавано над размера от ЕДНА ГОДИНА, както и да бъде
изтърпявано реално, без да се прилага института на условното осъждане. Действително при
определяне размера на наложеното наказание АСНС е отчел високата степен на
обществената опасност на деянието, но приема също, че подсъдимият е неосъждано лице в
28
работоспособна възраст, баща е на три деца, за които следва да полага родителски грижи,
поради което като не е необходимо за поправянето и превъзпитаването му той да изтърпява
наказанието в пенитенциарно заведение.
В частта, с която първоинстанционният съд е наложил кумулативно наказанието „Глоба“ в
размер на 3000лв., настоящата инстанция намира, че същото следва да бъде отменено
предвид направеното изменение в квалификацията на деянието и липсата на предвидено
такова наказание в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от НК.
По отношение на гражданския иск, настоящият съдебен състав приема, че правилно и
законосъобразно първоинстанционния съд е отсъдил размера на претендираните
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пострадалата П., като не се налага
извършване на корекция на присъдения размер, дори и с извършената преквалификация на
деянието по чл.143 ал.1 от НК, наложително е само промяна на правното основание за това,
чрез изменение на присъдата в гражданската й част. Обезщетение за причинени
неимуществени вреди от деянието по чл.143 ал.1 от НК в размер на 5000 лв. въззивната
инстанция намира за справедливо репариране на причинените от това деяние болки и
страдания на пострадалата.Същото съответства на конкретното проявление на
противоправните действия на подсъдимия, степента на засягане неприкосновеността на
пострадалата, травматичните увреждания, възникналото състояние на стрес и последващ
психичен дискомфорт. В този смисъл въззивните жалби на подсъдимия и гражданския
ищец и частен обвинител са неоснователни. С оглед извършената преквалификация на
деянието присъденото обезщетение в размер на 5000 лв. на пострадалата Е. В. П. следва да
се счита за присъдено такова от престъплението по чл.143 ал.1 от НК, в какъвто смисъл
присъдата на СНС както бе посочено следва да бъде изменена.
Що се отнася до претенцията за претърпени имуществени вреди, действително по делото е
била изготвена и приета оценителна експертиза (т. 2, л. 40-43 от ДП). От заключението на
същата, както и от банковите извлечения от сметките на подсъдимия Х. и гражданския
ищец П. е видно, че има е налице разлика от 1300 лв. (хиляда и триста лева) между
преведената от нея сума на 28.06.2017г. и получената на 19.06.2017 г., поради което
позовавайки се на тези доказателства СНС е уважил претенцията на пострадалата за
имуществени вреди. Според въззивния състав обаче тази претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна, анализирайки внимателния прочит на доказателствата по
делото, според които превеждането на тази сума от страна на св.П. е в резултат на
развалянето на сделката и поемането на разноските, които подсъдимият е направил за
обслужването на автомобила.
Правилно първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимия Л.Х. за заплати направените съдебни разноски в размер на 3501,14лв.,
държавната такса върху уважения размер на предявения граждански иск в размер на
252,00лв. съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси, както и правилно е възложил в
тежест на подсъдимия сумата от 1600,00лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждание на упълномощения повереник – адв. Г..
29
Направените разноски във въззивното производство в общ размер на 581,65 лв.,
представляващи направени разходи за изготвяне и изслушване на приетата техническа
експертиза Протокол № 61-Ф/2022г. на вещите лица В.К. и Д.С., следва да бъдат възложени
на подсъдимия Л.. И.. Х., които следва да заплатени в полза на АСНС.
Извън горното при извършване на цялостна проверка на постановената присъда, въззивният
съд не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи нейната
отмяна и връщане делото на първата инстанция, поради и което в останалата същата следва
да бъде потвърдена.
По отношение на множеството веществени доказателства по делото, за които
първостепенният съд е пропуснал да се произнесе, следва на основание чл.306, ал.1, т.4 от
НПК допълнително да се произнесе след влизане на присъдата в сила.
Като не намери други основания за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт, освен
гореизложените на основание 337, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл. 334, т. 3 и т.6 и чл.338 от НПК
Апелативен специализиран наказателен съд, пети въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №25 от 03.07.2020 год. по нохд № 597/2019 год. на Специализиран
наказателен съд XVIII състав, като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подс.Л. И. Х. като го признава за виновен да е извършил
престъпление по чл.143 ал.1 от НК и го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 213а, ал.2, т.1, пр.1, и т.2 вр. ал.1 от НК.
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване
от свобода на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
ОТМЕНЯ наложеното наказание „Глоба“ в размер на 3000лв. на подсъдимия Л.. И.. Х..
ОТМЕНЯ присъдата в частта относно уваженият граждански иск за имуществени вреди в
размер на 1300 лв., като отхвърля същия като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ИЗМЕНЯ присъдата в ЧАСТТА относно уважения граждански иск за неимуществвени
вреди, като обезщетението в размер на 5000 лв. да се счита за присъдено на Е.. В. П. от
престъплението по чл.143 ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда подсъдимия Л.. И. Х. да заплати сумата от
30
581,65 лв., представляваща направени съдебни разноски в хода на въззивното производство,
по сметка на АСНС.
След влизане на присъдата в сила, СНС да се произнесе по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК
по веществените доказателства, за които е пропуснал да направи това.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от съобщаването пред
Върховен касационен съд на Република България..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
31