Решение по дело №3652/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1993
Дата: 18 декември 2018 г. (в сила от 26 януари 2019 г.)
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20184430103652
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.П., 18.12.2018г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, V гр.състав, в публично съдебно заседание на  19.11.2018 година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

при участието на секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.д.№ 3652 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск  с правно основание чл. 439 от ГПК и чл. 124 от ГПК.

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от С.Б.Ц. против Агенция за събиране на вземания ЕАД гр. С. за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите от: 446.08лв. главница, 61.14лв. договорна лихва и законната лихва от подаване на заявлението в районен съд, 188.23лв. – лихва за забава за периода 17.12.2011г. – 05.10.2015г., 325.00лв. разноски по ч.гр.д. 4967/2015г. на ПлРС, за които суми е образувано изп.дело №20168150400130 по описа на ЧСИ Т.К., поради изтекла погасителна давност на задължението, считано от 15.07.2012г. до 16.07.2017г. Твърди, че в заповедното производство, по което е издаден изпълнителният лист, послужил за образуване на делото, заповедта за изпълнение не му е връчвана, а впоследствие законът е бил променен и последствието от невръчването е водене на исково производство, по което със сила на пресъдено нещо се установява съществуване на вземането. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника исковите суми. Претендира направените разноски по делото.

Ответникът оспорва предявения иск, счита, че същият е недопустим и неоснователен. Сочи, че е продал вземането на друго лице – С.Г.Груп ООД на 20.06.2018г., но с протокол от 14.11.2018г., вземането му било върнато от цесионера. Счита, че заповедното производство срещу ищеца се е развило по относимия към 2015г. процесуален ред, че заповедта е влязла в сила към 04.12.2015г., а промяната на ГПК относно влизането в сила на заповедите за изпълнение при ненамиране на длъжника, е от 27.10.2017г., и тя е неприложима за минал период. Претендира разноски.

           Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

          На 12.07.2010 г. ищецът С.Б.Ц. е отправил искане за кредит за закупуване на дограма в размер на 1080 лв. за срок от 24 месеца към „Кредибул“ АД. На същата дата 12.07.2010 г. такъв договор е сключен за посочената сума 1080 лв. със срок 24 месеца при месечна вноска 63.40 лв. като е уговорена дата на първо плащане 15.08.2010 г. и общо плащания в размер на 1521.60 лв. Сумата е изплатена по фактура ***Съобразно уговорките в договора крайния срок на последното плащане е бил 15.08.2012 г. Впоследствие вземането е прехвърлено на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ООД, а неговия правоприемник „Агенция за събиране на вземания“ АД го е продал на „С.Г.Груп“ ООД като последното прехвърляне е било върнато като вземане на 14.11.2018 г. по протокол между „АСВ“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД. 

          Безспорно е по делото и се установява от приложеното ч.гр.д.№ 4967/2015г. по описа на ПлРС, че на 05.10.2015г. Агенция за събиране на вземания АД депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ищеца С.Б.Ц. за вземания произтичащи от договор за кредит CrediGo № 2082- 00312201/ 12. 07. 2010 год., сключен с „Кредибул” ЕАД, цедиран на заявителя.  Установява се също така, че на 06.10.2015г. е била издадена Заповед № 2977, с която е било разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата 446,06лв., представляваща главница, сумата 61,14лв., представляваща договорна лихва за периода от 12.07.2010год. до 15.07.2012год., сумата 188,23 лв., представляваща лихва за забава за периода от 17.12.2011год. до 05.10.2015год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2015год. до изплащане на вземането, както и сумата 325,00 лв. разноски по делото. Видно е от отбелязването върху съдебния акт, че на 12.01.2016г. е бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение, след като на 05.11.2015г. на единствения регистриран адрес на длъжника е било залепено уведомление. Въпреки, че разпореждането на докладчика по делото за издаване на изпълнителен лист е с дата 12.01.2016г., то заповедта е влязла в сила на 04.12.2015г./съд. книжа са се считали редовно връчени от 19.11.2015г., последния ден, в който длъжникът е можел да подаде възражение е бил 03.12.2015г./.

          От приложеното копие на изп.дело № 20168150400130 /л. 35-69 от делото/ по описа на ЧСИ Т.К. с рег.№815 на КЧСИ и район на действие ОС-П.се установяват следните обстоятелства: На 19.01.2016г. кредиторът Агенция за събиране на вземания АД е депозирал молба пред ЧСИ Т.К.  за образуване на изпълнително дело  и предприемане на необходимите изпълнителни действия за принудително събиране на вземанията му по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 4967/2015г. на ПлРС. Видно е от молбата, че кредиторът е посочил, че възлага на ЧСИ да извърши обща справка в ТД на НАП за декларирани от длъжника недвижими имоти, движими вещи, МПС, банкови сметки и регистрирани трудови договори и при наличието на такива да наложи запор. Съдебният изпълнител е предприел действия по проучване имущественото състояние на длъжника и публичните му задължения, изисквайки съответни справки от ТД на НАП гр.П.и НБД Население. Видно е от приложена справка на л.42 от делото, че според предоставената информация, длъжникът С.Ц. бил декларирал в различни години два автомобила, които са били запорирани от ЧСИ за задълженията по изп.дело № 20168150400130. Датата на налагане на запорите върху двата автомобила е 09.02.2016г., съгласно писмата от Сектор ПП П., приложени на л. 47 и 48 от делото.      На 03.02.2016г. съдебният изпълнител изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение, и уведомявайки го за наложения запор върху МПС насрочвайки опис на движимите вещи на 29.02.2016г.  ПДИ не е била връчена поради неоткриване на адресата. На 20.07.2016г. взискателят подал молба да ЧСИ за извършване на справка от имотния регистър към АВ и при наличието на собствен на длъжника недвижим имот – за налагане на възбрана. Такъв имот не е открит, поради което, на 15.11.2016г., взискателят е поискал ЧСИ да извърши отново обща справка при НАП и да наложи запор при констатирани трудови възнаграждения, пенсия, банкова сметка ***. Съдебният изпълнител отново изискал справка от ТД на НАП гр.П.за проучване имущественото състояние на длъжника, като в отговор постъпила справка от 22.11.2016г., съдържаща данните по предходната такава, която включвала също и наложените запори върху леките автомобили по изпълнителното дело.        На 11.03.2017г. на адреса на длъжника е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК за връчване на съдебни книжа, вкл. и призовка за принудително изпълнение – насрочен опис на вещи в дома за 20.03.2017г. от 11.00 до 13.00ч. На 10.08.2017г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка от БНБ за притежавани банкови сметки и налагане на запор върху констатираните такива. Върху откритите три такива сметки в Райфайзенбанк /България/ ЕАД е наложен запор със запорно съобщение от 17.08.2017г.    На  11.04.2018г. взискателят отново е поискал ЧСИ да извърши справка от БНБ за притежавани банкови сметки и налагане на запор върху констатираните такива. Върху новооткритата такава в  Първа инвестиционна банка АД е наложен запор със запорно съобщение от 26.04.2018г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск е с правно основание чл.439 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според регламентираното в чл.439, ал.2 от ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищецът се позовава на изтекла петгодишна погасителна давност, като счита обаче, че давността е започнала да тече още преди започване на заповедното производство – от 16.07.2012г., когато е станало изискуемо вземането по от договор за кредит CrediGo № 2082- 00312201/ 12. 07. 2010 год., сключен с „Кредибул” ЕАД. Такава давност обаче не е изтекла до влизането в сила на заповед за изпълнение на 04.12.2015г., а на изтеклата преди това давност /за лихви/ длъжникът би могъл да се позове само ако е подал в срок възражение по реда на чл. 414 ал. 1 от ГПК. След влизане в сила на заповедта по реда на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./. По тези съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК следва да се прилага за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 от ГПК или чл.439 от ГПК. /Определение № 956/22.12.2010, по ч.гр.д.№886/2010 на ВКС/. Действително, подаването на заявление по реда на чл. 410 от ГПК не прекъсва давността /както е посочено в мотивите на т. 14/ ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, но влизането в сила на заповедта е основание за започването на нова давност. По отношение на твърдението на ищеца, че е налице нова редакция на ГПК, която при залепяне на уведомление по чл. 47 от ГПК и неполучаване на съдебните книжа, заповедта не влиза в сила, а заявителят следва да предяви иск, съдът намира следното: Тази редакция на чл. 415 от ГПК е влязла в сила на  30.10.2017г. /3 дена след публикуването на ДВ, бр. 86/2017г./, а коментираното заповедно производство е проведено в периода 05.10.2015г. - 04.12.2015г., когато след залепяне на уведомление по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, съобщението се счита за връчено след изтичане на срока за получаването му, а заповедта влиза в сила след изтичане на срока за възражение /чл. 416 от ГПК/. Новата редакция на ГПК няма обратна сила и е неприложима за вече приключили заповедни производства, поради което разпоредбите, на които се позовава ищецът са неприложими при разглеждане на настоящия случай.

Поради изложеното, съдът намира, че давността, на която може да се позовава ищецът е започнала да тече от 04.12.2015г. – датата на влизане в сила на Заповед за изпълнение № 2977 от 06.10.2015г. Относно срока на погасителната давност, приложима в настоящия случай, следва да се посочи, че по отношение на вземането, представляващо неизплатена главница по договора за кредит е приложим петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД, а по отношение на вземанията за лихва е приложим тригодишен давностен срок по чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Вземането за разноски, като акцесорно вземане се счита погасено в случай, че се приеме, че е погасено главното вземане. Издаването на изпълнителен лист на 12.01.2016г. въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение не е прекъснала започналите да текат от 04.12.2015г. давностни срокове. Съдът намира, че те следва да се считат прекъснати с подаване на молбата на кредитора от 19.01.2016г., въз основа на която е било образувано изп.дело № 20168150400130 по описа на ЧСИ Т.К. с рег.№815 на КЧСИ. Съгласно разпоредбата на  чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, т.е. по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, т.е. редовна молба, давността се счита за прекъсната на осн. чл. 116, буква "в" от ЗЗД. В този смисъл са и мотивите към т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая молбата на взискателя е съдържала възлагане по чл.18 от ЗЧСИ и е била редовна, поради което е прекъснала започналите да текат давностни срокове. Последвали са множество прекъсвания на тази давност – налагането на запор на 09.02.2016г., искането на взискателя за налагане за възбрана от 20.07.2016г., искането за запор от 15.11.2016г., искането за извършване на опис 27.02.2017г., искането за запор от 10.08.2017г., налагането на такъв на 17.08.2017г., искането за налагане на запор на 11.04.2018г. и налагането на такъв на 26.04.2018г., като последният е признат и от ищеца в исковата молба. Съгласно чл. 117 ал. 1 от ЗЗД, от прекъсването на давността започва да тече нова давност, а такава, при множеството изброени прекъсвания, не се констатира да е изтекла за нито едно от вземанията до датата на исковата молба – 25.05.2018г.

С оглед на всичко дотук изложено, съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Следва да се отбележи и следното - в гражданското право настъпването на погасителна давност е правна последица на бездействието на кредитора по отношение на вземането си, което в случая не е налице, видно от развилите се заповедно и изпълнително производство. В случая, видно от усилията на съда и на ЧСИ за откриване на длъжника, той не е бил откриван и не се е отзовавал на залепените уведомления на адреса, който сам е посочил пред кредитора и е регистрирал пред Община П., посочил е и в настоящето производство. Неговото неоткриване и законодателната уредба към 2015г. не могат да бъдат основание, при активните действия от страна на кредитора за прекъсване на давността на вземането, длъжникът да се освободи от задълженията си, сочейки дълъг период на собственото си бездействие за заплащане на задължения по договор, които са му били известни при подписването му през 2010г.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 3 и 8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника направените от него деловодни разноски, в размер на 100лв. - юрисконсултско възнаграждение, поради ниската фактическа и правна сложност на делото, липсата на отговор и провеждането му в едно открито съдебно заседание.

           Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Б.Ц., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 439 от ГПК и чл. 124 от ГПК, за признаване на установено, че не дължи н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумите от: 446.08лв. главница, 61.14лв. договорна лихва и законната лихва от подаване на заявлението в районен съд, 188.23лв. – лихва за забава за периода 17.12.2011г. – 05.10.2015г., 325.00лв. разноски по ч.гр.д. 4967/2015г. на ПлРС, за които суми е образувано изп.дело №20168150400130 по описа на ЧСИ Т.К., поради изтекла погасителна давност на задължението, считано от 15.07.2012г. до 16.07.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 и 8 от ГПК, С.Б.Ц., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, деловодни разноски  в размер на 100.00лв.

Решението подлежи на обжалване пред П.ски Окръжен Съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                              

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: