№ 320
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330205712 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4866537,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на **** с ЕГН *** на основание чл. 189, ал. 4
вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2
вр. с ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша, тъй като не
се установявало мястото на нарушението, а и на това място нямало въведено
ограничение на скоростта, тъй като табелата Т1 указва разстоянието до действието на
забраната. Нарушението не било установено с технически изправно АТСС и нямало
протокол по чл. 10 от Наредбата. В съдебно заседание от процесуалния представител
на жалбоподателя се допълват аргументите, че поставеният знак няма действие към
посочените в електронния фиш километри.
Въззиваемата страна взема писмено становище за законосъобразност на
електронния фиш и не се представлява в съдебно заседание. Прави искане за разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.04.2021 г. в 15:47 ч. на път ІІ-56, на км. 75+300, посока от гр. Раковски
към гр. Пловдив, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км.ч., МПС,
лек автомобил марка „Мерцедес АМГ ГЛС 63“, с рег. № **** се е движил със скорост
от 93 km/h и това е установено с АТСС TFR1-М № 648. Електронният фиш е издаден
на жалбоподателя И. Й. С. в качеството й на *** на юридическото лице, собственик на
процесния автомобил, а именно ИНСА ЕООД.
Установява се автоматизирано техническо средство TFR1-М № 648 да е
одобрено средство за измерване от 10.02.4835 със срок на валидност до 24.02.2020 г.
1
Същото е минало периодична техническа проверка на 29.03.2021 г. за която е издаден
протокол № 4-33-21 от същата дата.
За извършеното заснемане е съставен протокол с рег. № 329р-7067 от 07.05.2021
г., в който е отразено, че заснемането е извършено на път II-56 км 75+300 в посока гр.
Раковски към гр. Пловдив. Установява се по делото, че Градински център Азалия се
намира на км. 75+800 на същия път, а знак В26 е разположен на км. 74+650 в дясно
посока към Пловдив, ведно с указателна табела Т1 (3000), която на основание чл. 59,
ал.1 от ППЗДвП указва, че разстоянието до започване на забраната за превишаване на
указаната скорост е 3 км.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на БИМ и
приложение към него, протокол за проверка с № 4-33-21/29.03.2021 на БИМ, протокол
за използване на АТСС рег. № № 329р-7067/07.05.2021 г., разпечатка на фиш серия К
№ 4866537, справка за собственост на автомобила, писмо от АГКК, 2 бр. писма от
Община Раковски, ведно със скица, Писмо от АПИ относно разположение на пътен
знак В26, ведно със схема.
Съдът, приема че нарушението е установено на км. 75+300 от път ІІ-56, като в
електронния фиш е допусната техническа грешка с добавянето на още една нула. Този
километър съвпада и с отразеното в Протокола за използване на АТСС. Това е
логическо продължение на съждението, че за начина на означаване на
местоположението на извънградски път се използва системата с посочване на
километъра от пътя + изминатите метри до 1000.
Собствеността върху лекия автомобил се установява от справката за собственост
и не се оспорва.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният не отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
за съдържание, като отговаря на законосъобразността относно материалната
компетентност на административнонаказващия орган, който го е издал.
При съставянето му са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които водят до опорочаване на административнонаказателното производство
по налагане на наказание. Съдът намира, че са ограничени правата на жалбоподателя,
тъй като същият е възпрепятстван да разбере местоустановяване на нарушението.
Създадената неяснота относно мястото на нарушението ограничава правото на защита
на жалбоподателя, тъй като не може да се установи с категоричност къде е било
поставено АТСС и къде е установено нарушението. Доколкото в електронния фиш е
посочено, че нарушението е установено на път ІІ-56 до км. 75+3000, както И ТОВА че
е до градински център Азалия, който се установява да се намира на км. 75+850, а в
протокола за използване на АТСС, съставен на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г е посочено, че техническото средство е разположено на ІІ-56
75+300, то съдът намира че се внася неяснота в описанието на местоположението,
която сериозно препятства правото на защита на нарушителя.
Правилно е отчетен установеният толеранс от - 3 км.ч. колкото може да е
грешката в полза на нарушителя. На приложената към фиша снимка е посочена
измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта,
превишена скорост, посоката на движението, регистрационния номер на заснетия
автомобил.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата, се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
2
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположени на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична
обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на
място от контролните органи установили по време на движение нарушението.
Процесният случай е от тази група мобилни АТСС, прикрепени към ППС, а именно
****. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол. Контролният орган не
участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни
възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е
ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда
изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност
- в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на
закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано
върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да
е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или
системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.
Необходимо е да се посочи че съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, самият
електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и нарушител. Това обаче
не е в противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство
или система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на
нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави
начало и край на работния процес на средството или системата. Затова и за процесното
АТСС е необходим контролен орган, който да го постави, да стартира и прекрати
режима на заснемане без това да се отразява на дефиницията за мобилно АТСС и
попадането на издаваните фишове на база на данните заснети от него в хипотезата на
чл. 189 ЗДвП.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/нататък Наредбата/: използваното техническо средство да е от одобрен тип; да е
вписано в Българския институт по метрология; да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; да е използвано съгласно инструкцията на
производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип; при
контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на
АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното
средство в зоната с ограничение на скоростта; да са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
валидно до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на
измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30,
ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се
разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с №
648, тъй като тя е била в употреба към 29.04.2021 г. и е отговаряла на одобрения тип.
Същевременно периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една
година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а
3
използването му е именно в този срок. По тези съображения съдът приема, че
нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване.
Конкретното АТСС е преминало последваща техническа проверка релевантна за
датата на установяване на нарушението, за което е и представен протокол, и
измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната система.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, началото на
работата по час и минута с номер на първо статично изображение и часа и края на
работата с номер на последното статично изображение, както и използването на АТСС
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
АТСС е ползвано съобразно изискванията на производителя.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че не се установява от обективна страна извършването на нарушение от
страна на жалбоподател на посочената разпоредба на чл. 21, ал. ал. 2 вр. 1 от ЗДвП.
Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на
скоростта в km/h, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда
скорост от 90 km/h, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Установено е, че лек автомобил Мерцедес АМГ ГЛС 63 с рег. № **** се е
движил на път II-56, на километър 75 +300 в посока към гр. Пловдив със скорост от 93
km/h. Не се установява в този участък поведението на водача на автомобила да е
противоправно на основанието, сочено в издадения фиш. На въведеното във фиша
място на извършване на нарушение на път II-56, км. 75+300, както е отбелязано в
протокола по чл. 10 от Наредбата, в посока към гр. Пловдив не е действало въведено
ограничение на скоростта на движение със знак В26 в размер на 60 km/h. Съгласно
представеното писмо от ОПУ Пловдив такъв знак действително е поставен на същия
път и в същата посока, на км. 74+650, но придружен с указателна табела Т1 (3000),
което както беше изяснено по-горе значи, че забраната за движение със скорост по-
висока от означената започва да действа след 3000 м., а именно на км. 77+650 и
продължава до следващото кръстовище. Видно от справката от ОПУ Пловдив, става
ясно, че към км 75+300 жалбоподателят не е имал задължение да се движи с 60 km/h и
за него е действало общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и допустимата скорост е
била 90 km/h. Следователно към мястото, на което се твърди да е извършено
нарушението, такова въобще не е реализирано поради липсата на задължение за
съобразяване със знак В26. Такова е възникнало на различно място, макар и няколко
километра по-далеч, в посока към гр. Пловдив. Каква обаче е била скоростта на
движение именно към мястото на действие на знак В26 е въпрос, който не може да
бъде изследван в настоящото производство и за него не е повдигнато обвинение за
извършване на нарушение.
По изложените по-горе причини съдът намира, че не се доказа на посоченото във
фиша място да е бил поставен пътен знак, който да ограничава скоростта за този
участък. Оттам и не е съществувало задължение за жалбоподателя да се съобразява с
указанието на какъвто и да е било знак и ограничение на скоростта, освен с общото
правило. Следователно не се установява да са осъществени всички признаци от
изпълнително деяние на вмененото нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Затова
и съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да се отмени.
Поради възприетото становище не следва да се взима отношение към
4
субективната страна на нарушението, доколкото се прие, че такова въобще не е
извършено.
Извън посочените съображения и в принципен план следва да се посочи, че
законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе
нарушителят - глоба в размер от 300 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4
от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на
скоростта на движение с над 60 km/h, а именно с 93 км.ч. Размерът на глобата е
фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна
на съда. Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен, но въпреки
това тъй като лицето неправилно е привлечен към административнонаказателната
отговорност и не се доказа да е извършено нарушението сочено в електронния фиш от
обективна страна, процесния акт се явява незаконосъобразен и това влече неговата
отмяна.
По разноските:
Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес
обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК. Съгласно чл.
144 от АПК за неуредените въпроси във връзка с разноските субсидиарно се прилага
ГПК.
Предвид изхода на спора, право на разноски възниква в полза на жалбоподателя,
като същия претендира и доказва направени такива в размер на 300 лв. по договор за
правна защита и съдействие от 07.07.2021 г. Тъй като същите се явяват на
законоустановения минимум съгласно чл. 18,ал.2 вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от НМРАВ, то
възражението за прекомерност се явява безпредметно и не следва да бъде обсъждано,
като следва разноските да се присъдят на страната в съответния размер. Така
мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4866537, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на И. Й. С. с ЕГН *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от
Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на ИИ. Й. С. с ЕГН ***, от ****,
сумата от 300 лв, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5