Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
гр. Сливен, 18. 10. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и осми
септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и на прокурора КРАСИМИР
МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 191 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от ОД на
МВР - Сливен, чрез процесуален представител, против Решение № 264 от 21.06.2022
г., постановено по АНД № 1514/2021 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което
е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ №
21-0804-001248/ 05.05.2021 г. на Началника на РУ на
МВР – Сливен, с което на С.А.П., с ЕГН ********** ***, на основание чл. 175,
ал. 3, предл. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/,
са наложени административни наказания: „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП и е предупреден С.А.П., че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
В касационната жалба жалбоподателят твърди
и излага съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради
нарушение на материалния закон. Касаторът счита
изводите на съда, че се касае за нарушение, което може да се квалифицира като
„маловажен случай“, за неправилни. Моли съда да отмени решението на Районен съд
– Сливен и да реши делото по същество, като потвърди наказателното
постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище, чрез
упълномощен представител, който заявява, че поддържа касационната жалба и
излага становището си по същество. В случай, че насрещната страна поиска
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за
прекомерност.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, в съдебно заседание се
представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като
неоснователна. Моли да бъде
оставено в сила решението на първоинстанционния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за основателност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Видно от приетата за установена по делото
фактическа обстановка, на 15.02.2021 г. около 14,30 часа полицейски инспектори
от РУ Сливен патрулирали в с. Блатец, общ. Сливен. Покрай тях минал автомобил
„УАЗ“ с рег. № ……….., който спрели за проверка. При проверката установили, че
водачът С.П. не разполага с документи за регистрация на МПС. Той им обяснил, че
по принцип не ползва автомобила, но му се наложило инцидентно да го използва.
Била извършена справка с оперативната дежурна част при РУ на МВР - Сливен и се
установило, че въпросният автомобил е с прекратена регистрация. По случая било образувано
наказателно производство за извършено престъпление от С.П.. С постановление от
19.04.2021 г. прокурор от РП - Сливен приел, че не е извършено престъпление и
прекратил наказателното производство. Изпратил препис от постановлението в полицията
за преценка дали не е извършено административно нарушение и не следва ли да
бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на С.А.П.. На 05.05.2021 г. началникът на РУ на МВР - Сливен издал обжалваното
наказателно постановление като приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 175, ал. 3, предл.
1 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя две наказания - „Глоба“ в размер на 200
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
За да отмени обжалваното НП, Районният съд
е приел за установено, че жалбоподателят е извършил нарушението, което му е вменено
във вина, но неправилно е
издадено наказателно постановление. Приел, че наказващият орган е следвало да се съобрази с предишната
деятелност на жалбоподателя, а именно че има четири нарушения, от които три са
с над 10 годишна давност, и само едно от 2016 г. Съдът счел, че е налице хипотезата
на чл. 9, ал. 2 от НК и наказателното постановление следва да се отмени, тъй
като е следвало АНО да не издава наказателното постановление, а единствено да
предупреди жалбоподателя, че при следващо нарушение от същия вид ще му бъде
наложено наказание. При тези
мотиви Районният съд отменил обжалваното НП и предупредил жалбоподателя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението на Районния съд е валидно и
допустимо, но е неправилно по следните съображения:
Приетата от съда фактическа обстановка,
подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от настоящия касационен състав на съда.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че от
събраните в хода на процеса доказателства се установява, че е извършено
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан ответникът в настоящото
производство, като същият несъмнено е управлявал моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред. С нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е
разпоредено, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. За неизпълнение на някое от
посочените изисквания, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната
разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се налагат административни
наказания на водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Правилно Районният
съд е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че на 15.02.2021
г. П. е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред, като това е установено, след като същият е бил спрян от полицейските
служители и е направена служебна справка в информационната система на Сектор
„Пътна полиция“. Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие
по управление по пътища, отворени за обществено ползване, на моторно превозно
средство – автомобил, който не е регистриран. Доколкото законодателят с разпоредбата
на чл. 140 от ЗДвП е въвел забрана да се управлява нерегистриран автомобил,
причините са без правно значение. При преценка на субективната страна на
административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал. 10
от ЗДвП, съгласно която служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство
се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след
представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. По делото е установено, че собственикът и водачът са знаели,
че за конкретното МПС няма сключена застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Нормата на чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП предвижда, че
се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер. Следователно законът определя, че
водачът на превозно средство не може да го управлява, ако не е надлежно
регистрирано.
От съществено значение за съставомерността
на деянието по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е да се установи дали по делото е
доказано управлението на МПС, което не е надлежно регистрирано. По делото е
установено, че към момента на проверката водачът е управлявал нерегистрирано МПС,
поради което е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му
нарушение и правилно е бил санкциониран от АНО.
Предвид горното ответникът в настоящото касационно
производство, в качеството си на водач е извършил административното нарушение
по смисъла на посочената норма, което е основание за реализирането на
административно-наказателната му отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наказателния
кодекс /НК/, не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно
или неговата обществена опасност е явно незначителна. С ДВ бр. 109 от 2020 г. в
ЗАНН е въведен §4, съгласно който „маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение
от съответния вид.
Извършеното нарушение е на формално извършване и
ангажирането на административнонаказателната
отговорност на П. не е обвързано от настъпването на каквито и да било вредни
последици. От друга страна същото не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от нарушенията от този вид. Поради това липсват
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно и в този смисъл
преценката на АНО е съответстваща на закона, поради което законосъобразно е
издадено НП. Правилно е определен размерът на наложените административни
наказания, при което двете кумулативни санкции правилно са били определени в
минимален размер. Ето защо съдът намира, че решението на Районния съд е валидно
и допустимо, но е неправилно, поради нарушение на закона– касационно основание
за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от Наказателно-процесуалния
кодекс.
По изложените съображения, Районният съд е
постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо
него се постанови друго по същество, с което да се потвърди НП като законосъобразно.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд– Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 264 от 21.06.2022 г.,
постановено по АНД № 1514/2021 г. по описа на Районен съд - Сливен, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0804-001248/
05.05.2021 г. на Началника на РУ на МВР – Сливен, с
което на С.А.П. с ЕГН: **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП,
са наложени административни наказания: „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: