№ 359
гр. Разград, 06.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500255 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Г. ДР. Й. чрез пълномощник против Определение №
260141/ 27. 07. 2021 г. по гр. д. № 48/ 2020 г. по описа на РС Кубрат, с което е оставена без
уважение молба вх. № 261235/ 15. 07. 2021 г. , подадена от Г. ДР. Й. чрез адв. Емил Николов
за изменение на Решение № 260066/ 02. 07. 2021 г. по гр. д. № 48/ 2020 г. по описа на РС
Кубрат.
Ответникът по частната жалба Т. ДР. Л. е заявила становище, с което оспорва
жалбата като неоснователна.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и заявените доводи от
страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С Решение № 260066/ 02. 07. 2021 г. по гр. д. № 48/ 2020 г.съдът се е произнесъл по
същество на делото за извършване на делба на съсобствено на страните имущество.
Съделителят Г. Д. е осъден да заплати на съделителката Т.Д. на осн. чл. 355 от ГПК сумата
559 , 30 лв. разноски по делото. Частният жалбоподател не е претендирал присъждане на
разноски по делото, нито е представил списък по чл. 80 от ГПК. С частна жалба, имаща
характер на молба по чл. 248 от ГПК е възразил срещу размера на възложените му в тежест
и присъдени на Д.а разноски.
Настоящата инстанция намира подадената в срока за обжалване по чл. 248, ал.1 от
1
ГПК и от легитимирано лице молба за изменение на решението в частта му за разноските за
допустима, противно на приетото от районния съд. Изричната норма на чл. 80 от ГПК, както
и задължителните указания по т.9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, предвиждат, че страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските, в противен случай тя няма
право да иска изменение на решението/опеделението в частта му за присъдените в нейна
полза разноски чрез пререшаване на въпроса за размера им. В случая, обаче, не страната,
която е поискала присъждане на разноски и на която такива са присъдени, претендира за
изменение на решението относно тях, а противната страна, в тежест на която са присъдени
разноските, при което допустимостта на искането й не е обусловено от представянето на
списък за собствените й разноски, каквито не са й присъдени и за присъждането на каквито
в нейна полза, вместо в нейна тежест, претендира чрез изменение на определението по реда
на чл. 248 от ГПК.
Съгласно трайно установената практика, според разпоредбата на чл. 355 ГПК
страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват
заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др.
съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Правилата за
присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат,
намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по
сметки. Това следва от редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с нея
препращане към чл. 78 ГПК.
Т.Д. е направила разноски за СТОЕ в размер на 450 лв., изплатени на в.л. инж. Д.Т. и
300 лв. за СТЕ, изплатени на в.л. Виолетка Кулева, общо внесени в размер на 750 лв. Според
представения от нея списък на разноските по чл. 80 от ГПК, общата сума на направените от
нея разноски с административните разходи за снабдяване с писмени доказателства е в
размер на 1118, 63 лв. За направените разноски са представени писмени доказателства. В
разходите е включен внесен депозит за вещи лица в размер на 700 лв., вместо в размер на
750 лв. Делбата между страните е допусната при равни дялове, поради което по правилото
на чл. 355 от ГПК, съделителят Г.Д. дължи на Т.Д. половината от направените от нея
разноски в размер на 559, 30 лв.
Необоснован е изложеният довод в частната жалба, че районният съд не е отчел
внесената от съделителя Г.Д. сума от 300 лв. за възнаграждение на вещо лице. Сумата 300
лв., внесена от Г.Д. е изплатена на в. л. инж. Виолетка Кулева за изготвен втори вариант на
СТЕ.
Въпреки, че районният съд е приел в мотивите си, че молбата за изменение на
решението е недопустима, предвид липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК от Г.Д., е
разгледал молбата по същество, приемайки, че е неоснователна. По изложените по-горе
съображения, настоящата инстанция счита, че като краен резултат, обжалваното
2
определение е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260141/ 27. 07. 2021 г. по гр. д. № 48/ 2020 г. по
описа на РС Кубрат.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3