РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Н., 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Галина Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20213620100603 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК с
обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена
на иска от 495,58 лв. и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 58, 45 лв.,
от страна на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ – АД, ЕИК831919536, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Св. Неделя“, №7, представлявано от Т.А.П. и Д. В., а по делото
от процесуалния представител адв. М. Ж. от *АК, против ответницата Г.С. Р. от гр. Н., обл.
Шуменска.
Ищцовата страна заявява в исковата си молба, че на *** г. между нея, в качеството на
кредитор, и ответницата Г.С. Р., като кредитополучател и оправомощен държател, бил
сключен договор №CCIR-*** за кредитна карта за физически лица. По силата на този
договор банката открила на името на ответницата, на риск, отговорност и за сметка на
опровомещия държател, картова сметка и й издала кредитна карта MasterCard Standart.
Банката предоставила на ответницата да ползва, при условията на договора, кредитен лимит
от 500 лв. Ответницата се задължила да ползва картата, като усвоява в рамките на периода и
възстановява ползваните суми от кредитния лимит, или поне минимална погасителна
вноска, уговорена в 3.1 от договора, а именно 3% от кредитния лимит, или 15 лв.
Уговореният период на издължаване бил от 1-во до 15-то 1 число на всеки текущ месец,
следващ периода на клиентски плащания. В чл.3.5 и 3.4 от договора бил уговорен срок на
ползване на кредитния лимит – до *** г., или 24 месеца, считано от датата на сключването
на договора. Съгласно условията на договора /чл.2.1 във вр. с чл.7.1/ за усвоените суми по
1
кредита, вкл. и надвишения кредитен лимит, ответницата се задължила да заплаща
ежемесечно лихвен процент от 1% за всеки отделен месец за срока на действие на договора.
Лихвата се начислявала ежедневно, считано от датата на всяка транзакция, извършена в
рамките на отчетния период на база 360 дни. В случай на неиздължаване от страна на
кредитополучателя в пълен размер на ползваната част от кредитния лимит за предходен
период, той дължал лихва за просрочие върху целия дълг, формиран от теглените пари в
брой и безкасовите плащания, съобразно чл.7.2.1 и 7.2.2 от договора. Сумите, с които
кредитният лимит бил надвишен вселдствие транзакции, неплатени лихви, такси и
комисионни, представлявали усвоен и незабавно изискуем кредитен лимит и ставали част от
дълга по главницата. Кредитният лимит от 500 лв. бил предоставен на ответницата на *** г.,
като усвояването и погасяването на суми се извършвало по конкретна банкова сметка при
ищцовата страна. Усвояването на суми от кредитния лимит започнало на *** г., но
ответницата не изпълнявала задължението си да заплащаа изцяло и в срок месечните
погасителни вноски. Не било завършено плащане на вноски за месец *** *** г., а
последното извършено плащане било на *** г. в размер на 25 лв., с които били погасени
задължения от предходен период. От *** г. ответницата изпаднала в забава. Неплатените на
падежа три вноски по главницата били за периода от *** г. до *** г., в общ размер от 70 лв.
Неплатените три вноски по договорната лихва били в общ размер от 18, 80 лв. за същия
период. Предвид неизпълнението ищцовата страна обявила цялата останала непогасена част
от кредита за изцяло предсрочно изискуема, считано от *** г., на основание чл.10.1.1 във вр.
с чл.10.3.5 от договора. За предсрочната изискуемост ответницата била уведомена чрез
покана за доброволно изпълнение, връчена на *** г. чрез ЧСИ Д. З.. Тъй като от ответницата
не постъпило плащане, ищцовата страна подала заявление по реда на чл. 417, т.2 от ГПК и в
РС-Н. било образувано ч.гр.д. №*** г. Издадена била заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в полза на ищеца. Било образувано и изпълнително дело, по което на
ищцовата страна били дадени указания по чл. 415 от ГПК за предявяване на установителни
претенции. Предвид това ищцовата страна предявява настоящите установителни искове,
като моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата
Г.С. Р. й дължи 495, 58 лв. – главница; 18, 80 лв. – лихва за редовна главница за периода от
*** г. до *** г. и 39, 65 лв. – лихва за просрочена главница по договора за периода от
***.2020 г. до *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното плащане.
Претендират се и направените разноски в заповедното производство, както и разноските в
настоящото производство.
Ответницата Г.С. Р. не е била намерена на постоянния си и настоящ адрес. От странана
ЧСИ е било разпоредено връчването на книжата да се извърши по реда на чл.47, ал.1 от
ГПК. След изтичане на законовия срок съдът е приел, че книжата са връчени редовно. На
основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответницата е назначен особен представител – адв. С.З. от
*АК. В законовия срок от страна на особения представител е подаден писмен отговор, в
който се сочи, че исковата молба е допустима, но изцяло неоснователна. Особеният
представител оспорва заявеното твърдение, че ответницата е сключила с ищцовата страна
2
договор за кредитна карта за физически лица на *** г. Оспорва, че между страните по делото
е бил сключен и договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови
кредитни карти като електронни платежни инструменти. Оспорва също ответницата да е
получила и да е била запозната с Общите условия за банкови кредитни карти за физически
лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като ЕПС.
Заявява, че приложените към делото общи условия не съдържат подпис на ответницата;
твърди, че същите нямат достоверна дата. Заявява, че между страните по делото не е бил
сключен рамков договор за предоставяне на платежни услуги по изискванията на Наредба
№3/18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на
платежни операции и за използване на платежни инструменти. Също така особеният
представител твърди, че от страна на банката не е изпълнено задължението по чл.60 от
ЗПУПС и заявява, че ищецът, в качеството си на доставчик на платена услуга, не е
предоставил на ответницата предварително и в достатъчен срок преди ответницата да е
обвързана с договор, предварителната информация по чл.60 от ЗПУПС. На следващо място
особеният представител заявява, че ответницата не е получила кредитна карта във връзка с
посочените два договора и не е ползвала суми по отпуснат кредитен лимит и оспорва
отразените суми в представените от ищцовата страна справки. По така изложените в
отговора съображения, особеният представител моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, счете за установено от
фактическа страна следното:
По делото са представени следните писмени доказателства: искане за издаване на
кредитна карта на физически лица от *** г.; договор за кредитна карта за физически лица
№CCIR-*** г. от *** г.; протокол за получаване на банкова карта от същата дата; договор за
предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти като
електронни платежни инструменти №CCIR-*** г. от *** г.; формуляр за предоставяне на
информация относно кредитен лимит по кредитна карта за физически лица; Общи условия
за банкови карти за физически лица и предоставяне на платежни услуги чрез използване на
банкови карти като електронни платежни инструменти; покана за доброволно изпълнение и
уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ, връчена на ответницата на *** г.; информация за сметка
за период *** г. – *** г.; лихвен лист за кредит и възлагателен протокол от *** г. Назначена
е по делото съдебно-счетоводна експертиза, приложено е и ч.гр.д. №*** г. по описа на РС –
Н.. От всички тези доказателства е видно, че на *** г. между ищцовата страна и ответницата
Г.Р. е сключен договор, по силата на който банката е открила на името на ответницата
картова сметка, на неин риск, отговорност и за нейна сметка и е издала на ответницата една
основна карта на ответницата със срок на действие до *** г. На същата дата между страните
е сключен и договор, по силата на който ищцовата страна е предоставила на ответницата
кредитна карта за физически лица. С този договор е уговорен разрешент кредитен лимит по
предоставената карта от 500 лв. Кредитополучателят и настояща ответница се е задължила
да възстановява ползваните суми от кредитния лимит, или поне минимална погасителна
3
вноска от 15 лева, с период на погасяване от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец, през
който се дължи плащане. Уговорено е ответницата да дължи месечен лихвен процент върху
усвоената сума за всеки отделен месец в размер на 1%. Срокът за ползване на кредитния
лимит е до *** г., който е и краен срок за окончателно възстановяване на погасяване на
сумата. Видно от приложения в оригинал протокол за получаване на банкова карта, че
ответницата е получила карта „MasterСard Standard Кредитна ***--------***, на *** г. в 10,19
часа, като е удостоверила получаването с подписа си.
От заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че по конкретния договор за кредитна карта на физически лица са усвоявани
суми, считано от *** г. до *** г., като усвоената сума възлиза сумарно на стойността от
1150, 41 лв., които включват тегления от сметка, от АТМ устройства и разплащания в
търговски обекти чрез ПОС-терминал. До *** г. ответницата погасявала нередовно
ползваните суми, а от *** г. изпаднала в забава. Общо погасената от нея сума по договора
възлизала на 795, 57 лв., от които 748, 89 лв. главница, 35, 34 лв. редовна лихва и 11, 34 лв.
лихва за просрочие. Към *** г. било налично просрочие повече от 60 дни, като остатъкът от
непогасената главница бил в размер от 495, 58 лева; непогасената лихва по редовната
главница бил от 18, 80 лева, а размерът на непогасената лихва за просрочената главница е
40,97 лв.
Съгласно договореностите в договора за кредитна карта за физически лица /чл.10.1.1/,
при неплащането от страна на ответницата в договорените срокове, ищцовото дружество е
ползвало правото си да обяви цялата непогасена част от кредита за предсрочно изискуема,
считано от *** г. Ответницата е била уведомена за това, посредством горепосочената покана
за доброволно изпълнение, връчена й чрез ЧСИ Д. З. с рег. №** по КЧСИ. След като и
тогава плащане на задължението не постъпило, ищецът подал заявление по чл.417, т.2 от
ГПК и в НпРС е било образувано ч.гр.д. №*** г., по което е издадена заповед за незабавно
изпълнение №*** от ****** г. и изпълнителен лист №***.***2 г. Доколкото ответницата не
е била намерена на регистрираните адреси, то съдът е уведомил ищцовата страна, че може
да предяви установителни претенции за вземането си, по повод на които и е образувано
настоящото установително производство.
Горепосочените факти съдът счита за доказани по делото по категоричен начин от
събраните доказателства. Въз основана на тях се налагат следните правни изводи: Без
съмнение горепосочените договори са били сключени между страните по делото. Видно е от
самите тях, представени в оригинали, че и двата договора са подписани от ответницата, а и
също така в нарочен протокол /също представен в оригинал/ тя е удостоверила с подписа си,
че получава конкретна банкова карта. Също така е категорично доказано, че ответницата е
усвоявала суми от кредитния лимит, както и погасявала суми към банката, което
обстоятелство също е доказателство за факта на договорните отношения между страните.
Конкретните дължими суми - 495, 58 лв. – главница; 18, 80 лв. – лихва за редовна главница и
39, 65 лв. – лихва за просрочена главница, по размер са категорично установени от
заключението на назначената експертиза. Предвид това съдът счита, че възраженията на
4
ответната страна за липса на сключени договори за кредитна карта и за предоставяне на
платежни услуги; за неполучаване на кредитна карта от страна на ответницата и за
неусвояване на суми на от кредитни лимит, са неоснователни.
Видно е също така от сключения договор за предоставяне на платежни услуги, че в него
е налице изявление, че ответницата е запозната и приема Общите условия на банката за
банкови карти за физически лица и предоставяне на платежни услуги чрез използване на
банкови карти като електронни платежни инструменти. От самите представени общи
условия се установява, че те не са подписани от ответницата. Съгласно чл.147а, ал.5 от ЗЗП
клаузата за съгласие с общите условия и деклариране на получаването им от потребителя,
включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на
тези общи условия. В настоящия случай, обаче ответницата подписвайки договора е
декларирала не само, че се съгласява с общите условия, но и, че е запозната със същите,
поради което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.147а, ал.2 от ЗЗП. Предвид
това съдът счита, че сключеният между страните договор за предоставяне на платежни
услуги отговаря на изискванията на Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за
откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на
платежни инструменти, както и на чл.60 от Закона за платежните услуги и платежните
системи. Но дори и да се приеме, че ответницата не е била запозната с Общите условия на
банката, то това би означавало, че тя не е обвързана от тях. Видно е от съдържанието на
договора за кредитна карта, обаче, че в него са регламентирани всички отношения между
страните по договора - размера на кредитния лимит и дължимите лихви, начина на
погасяване, срока на договора и условията за обявяване на предсрочна изискуемост, и
претенциите на ищцовата страна са основани изцяло на условията на договора и не са
свързани с някоя от клаузите на Общите условия. Поради това съдът счита, че и останалите
възражения и оспорвания на ответната страна – относно общите условия и относно
твърдяното несъответствие на договора с изискванията на Наредбата и и на ЗПУПС, са
неоснователни.
Предвид гореизложеното съдът счита, че по делото е доказано безспорно, че
ответницата дължи на ищцовата страна сумите: 495, 58 лв. – главница; 18, 80 лв. – лихва за
редовна главница за периода от *** г. до *** г. и 39, 65 лв. – лихва за просрочена главница
по договора за периода от ***.2020 г. до *** г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от ***.*** г. до окончателното плащане. Заключението по назначената експертиза
сочи размер на лихвата върху просрочена главница 40,97 лв., но тази лихва е изчислена до
30.11.*** г. и поради това е в по-голям размер от претендирания. Безспорно са били налице
предпоставките за обявяване на вземането на банката за предсрочно изискуемо и безспорно
същото е било обявено за такова, което обстоятелство е и било съобщено на ответницата по
надлежния ред и безспорно дължимите суми са тези посочени в заповедта за незабавно
изпълнение и в настоящата искова молба за установяване на вземането. Поради това съдът
следва да признае за установено, че ответницата дължи на банката горепосочените суми.
При така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира,че предявените
5
обективно съединени искове се явяват основателни и изцяло доказани и като такива следва
да бъдат уважени. С оглед изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски
в размер на 1 079,60 лв., включващи 125 лева заплатена държавна такса, 360 лева -
адвокатско възнаграждение, 294,60 лв. - депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 300 лв.
- депозит за особен представител на ответницата. Ответницата следва да заплати и
разноските, направени в заповедното производство в размер на 85 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.С. Р., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес в гр. Н., обл. Ш., ул. ”***” №11, ДЪЛЖИ на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ – АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Св. Неделя“, №7,
представлявано от Т.А.П. и Д. В., а по делото от процесуалния представител адв. М. Ж. от
*АК, СЛЕДНИТЕ СУМИ: 495, 58 лв. (четиристотин деветдесет и пет лева и петдесет и
осем ст.) – главница; 18, 80 лв. (осемнадесет лева и осемдесет ст.) – лихва за редовна
главница за периода от *** г. до *** г. и 39, 65 лв. (тридесет и девет лева и шестдесeт и пет
ст.) – лихва за просрочена главница по договора за периода от ***.2020 г. до *** г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от ***.*** г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г.С. Р., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. Н., обл. Ш., ул.
”***” №11 ДА ЗАПЛАТИ на ищеца “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ – АД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Св. Неделя“, №7, представлявано от
Т.А.П. и Д. В., а по делото от процесуалния представител адв. М. Ж. от *АК, направените по
ч. гр. д. №1232/2020 г. по описа на РС – Н. разноски в размер на 85 лв. (осемдесет и пет
лева).
ОСЪЖДА Г.С. Р., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. Н., обл. Ш., ул.
”***” №11 ДА ЗАПЛАТИ на ищеца “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ – АД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Св. Неделя“, №7, представлявано от
Т.А.П. и Д. В., а по делото от процесуалния представител адв. М. Ж. от *АК, направените
разноски в исковото производство в размер на 1 079, 60 лв. (хиляда седемдесет и девет лева
и шестдесет ст.).
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6