О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260286
Гр.Пловдив, 03.02.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско
отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ ИВАН АНАСТАСОВ
Като изслуша докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.N2928/2020 г.,
констатира следното:
Производство по чл.419,ал.1 във
вр. с чл.417, т.2 от ГПК.
Подадена е жалба вх.№270470/25.11.2020 г., от „Уникредит Булбанк”АД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: град София, пл. „Света Неделя“ №7 чрез адв.Ж.Д.,
с която моли съда да отмени разпореждане №260863/16.10.2020 г. по
ч.гр.д.№13306/2020 г. на Пловдивския РС,21 гр.с., в частта, с което е оставено
без уважение заявлението по чл.417 ГПК срещу Л.И.Я., ЕГН **********, с адрес: *** за издаване на заповед незабавно изпълнение и
ИЛ за присъждане на 72 лева – разноски
за уведомяване, както и за разноските по делото над 72,27 лв., присъдени по съразмерност на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, до
пълния предявен размер от 85 лв.. Иска се отмяна
на обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и връщане на РС
с указания за издаване на заповед за незабавно изпълнение в обжалваната
част.Претендира за разноски.
Съдът, като провери
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните по жалбата,
намира за установено следното:
ЧЖ е подадена на 17.11.2020 г., а
съобщението за оставяне на заявлението без уважение е връчено на 12.11.2020 г.,
поради което ЧЖ е подадена в 2-седмичния срок по чл.419,ал.1 ГПК и е в законоустановения срок, поради което е
допустима, но разгледана по същество е
основателна, съображения:
С атакуваното разпореждане на РС е
оставил без уважение заявлението по чл.417 ГПК за издаване на заповед незабавно
изпълнение и ИЛ срещу Л.И.Я., ЕГН **********, в обжалваната част поради това,
че не е посочено на какво основание се дължат таксите, предвидено ли е заплащането
им в договора или се касае за вреди от неизпълнението му в размер на направени
разходи; че те не са законово определени и необходими за производството; че не се обосновава договорно или законово основание за
дължимостта им, при което кредитополучателят не следва да понася отговорността
за плащането им в настоящото, заповедно производство, цит. Определение № 2311/17.10.2016 г. по в.ч.гр.д. №
2152/2016 г. на ПОС, Определение от
03.07.2020 г. по в.ч.гр.д. № 1273/2020 г. на ПОС, както и че не са представени
и доказателства за направата им.
По направените доводи и оплаквания ПОС намира следното:
Подадено е заявление от „Уникредит Булбанк”АД за вземане, произтичащо
от извлечение от счетоводните книги на банката по договор за кредитна карта за
физически лица от 13.11.2018 г., сключен с Л.И.Я., ЕГН **********, предсрочно
изискуем, поради неизпълнение на задължение за осигуряване на достатъчно
средства за покриване на месечна минимална вноска/сума по сметката, за което
длъжникът е уведомен с покана преди постъпване на заявлението в съда,
претендирано ведно с лихви, такси и разноски. В
ЧЖ са изложени оплаквания, че неправилно РС е
отхвърлил заявлението в частта за сумата 72 лв. – дължими разходи за
уведомяване на длъжника, както и пълния размер на направените в заповедното производство разноски от 85 лв., тъй
като счита, че длъжникът следва да възстанови на кредитора разходите в размер на 72 лв., направени за уведомяването му
за предсрочната изискуемост на кредита, което
задължение на банката произтича от задължителните указания на ВКС, дадени в
т.18 от ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г., ОСГТК, които
имат силата на закон.
ПОС намира, че сумата 72 лв. разноски за уведомяване на длъжника не
могат да се претендират по реда на чл.417,т.2 от ГПК, тъй като не са налице
условията за прилагането й, където е казано, че заявителят може да
поиска издаване на ЗИ въз основа на извлечение от счетоводните книги на
банката, към което е представен документът, от който произтича вземането,
заедно с всички негови приложения, вкючително и ОУ. От представените документи
е видно, че тези разходи за уведомяване не са предвидени и включени в подписаният между
страните договор, от който произтича вземането на банката, нито в неговите
приложения и ОУ, което е поради което
правилно РС е оставил без уважение подаденото заявление обжалваната част –
жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Предвид горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
частна жалба вх.№270470/25.11.2020 г. на „Уникредит Булбанк”АД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: град София, пл. „Света Неделя“ №7 против
разпореждане №260863/16.10.2020 г. по
ч.гр.д.№13306/2020 г. на Пловдивския РС,21 гр.с., в частта, с което е
отхвърлено подаденото заявление по чл.417 ГПК срещу Л.И.Я., ЕГН **********, с
адрес: *** за издаване на заповед
незабавно изпълнение и ИЛ за присъждане
на 72 лева – разноски за уведомяване, както и за разноските по делото над
присъдените по съразмерност 72,27 лв. до
пълния размер от 85 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: