РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. Горна Оряховица, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Ив. Н.а-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Н.а-Петрова Гражданско дело
№ 20224120100210 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Първоначално обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.344,ал.1,т.1,т.2,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ.
Ищецът СВ. ИВ. Н. с ЕГН **********, с адрес : град Л...ул..., чрез процесуален
представител – адвокат Л.П. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че ищецът е работил при
ответника „Сартен България“ ООД, Плевен, фабрика Лясковец - цех Кутии, като
„Обслужващ работник пром. производство“, код НКПД: 93290017, по безсрочен трудов
договор, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 690 лв. Заявява, че със
Заповед № 272/ 21.12.2021г., на основание чл.328,ал.1,т.3 от КТ, поради намаляване обема
на работа и извършен подбор, трудовото му правоотношение е прекратено от работодателя.
Ищецът не е доволен от така издадената заповед за прекратяване на трудовото му
правоотношение. Твърди, че не е налице посоченото в заповедта за прекратяване на
трудовото му правоотношение основание - чл.328,ал.1,т.3 от КТ. Счита, че преди
уволнението ответникът не е извършил подбор, а ако е извършил, то същият е
незаконосъобразен и го оспорва. Посочва, че при работодателя са останали на работа лица с
по-ниска квалификация от тази на ищеца и такива, които не работят по-добре от него.
Твърди, че след уволнението на ищеца при ответника са назначени други лица на трудов
договор, което също прави несъстоятелно изявлението на работодателя за намаляване на
обема на работа.
Заявява, че уволнението следва да бъде признато за незаконно, без спорът да се гледа по
1
същество, поради обстоятелството, че ищецът ползва предварителната закрила, предвидена
в чл.333 от КТ. Твърди, че ищецът боледува от шизофрения, поради което е трудоустроено
лице, както и лице със заболяване, попадащо в изброените в Наредба № 5. Посочва, че преди
уволнението му работодателят е следвало да изиска мнение на ТЕЛК във вид на ЕР, както и
съгласие от Инспекцията по труда. Признава фактите, че преди уволнението служител на
ответника му поднесъл за подпис декларация, която подписал съгласно указанията, които му
дал, без да се запознае със съдържанието й. Твърди, че впоследствие узнал, че е съдържала
информация за здравословното му състояние, като е бил накаран да загради с кръгче
обстоятелството, че не попада в категорията на защитените лица по чл.333 от КТ, както и че
не боледува от болест по Наредба № 5 на M3. Заявява, че не е запознаван предварително със
съдържанието на въпросната декларация и я е подписал машинално. Ищецът не е и
предполагал, че работодателят може да твърди, че не е запознат със здравословното му
състояние. Счита, че с въпросната декларация ответникът се е опитал, посредством
въвеждането му в заблуждение и неведение относно документа, който подписва, да изпълни
проформа изискването преди уволнението да събере предварителна информация за
здравословното състояние на ищеца и да заобиколи по този начин предварителната закрила,
която той ползва. Сочи, че ЕР № 1514 от 129/11.10.2012г. е входирано при работодателя
след издаването си, т.е. информация и данни за него се съдържат във входящата книга или
дневник при ответника. Заявява, че в същото е описано и че са представени производствени
характеристики, което е още едно доказателство, че работодателят е знаел за заболяването
му, като информация за него се съдържа и в дневника на лицата с намалена
работоспособност при работодателя. Посочва, че около 2012 г. работодателят, тогава под
името „ФМА” АД гр. Търговище, направил опит да осъществи уволнението му, но не
получил разрешение от Инспекцията по труда. Счита, че това обстоятелство също
потвърждава знанието у него за заболяването на ищеца. Заявява, че документацията относно
заболяването му е входирана при работодателя своевременно, независимо, че в настоящия
момент трудовото досие на ищеца е прочистено от негови служители. Твърди, че въпросната
документация е входирана от Е.С.Х., към него момент на длъжност „Началник човешки
ресурси“ при „ФМА” АД, гр. Търговище.
Моли съда да постанови решение, с което : 1. Да признае уволнението на ищеца,
извършено със Заповед № 272/21.12.2021г., за незаконно и да го отмени; 2. Да го възстанови
на заеманата до уволнението длъжност „Обслужващ работник пром. производство“, код
НКПД: 93290017, в „Сартен България“ ООД, Плевен, фабрика Лясковец - цех Кутии; 3. Да
осъди „Сартен България“ ООД гр. Плевен да му заплати сумата от 4140 лв., представляваща
обезщетение по реда на чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ, за времето от 23.12.2021г.
до 23.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да осъди ответника да му заплати
и направените по делото разноски.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв. Л.П. от ВТАК, ищецът поддържа
предявените искове. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи
2
предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Плевен, ул. „Вит“ № 1, представлявано от управителя М.З.С., чрез
пълномощника си – адв. В. Т. ИВ. от АК – Плевен, депозира отговор на исковата молба в
срока по чл.131 от ГПК. Счита, че предявената искова претенция е допустима, но
неоснователна. Сочи, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по
чл.328,ал.1,т.3 от КТ е намаляване на обема на работата и в заповед № 272/21.12.2021г. е
посочена разпоредбата на чл.328,ал.1,т.3 от КТ като правно основание за прекратяване на
тпо, а като фактическо основание - намаляване на обема на работа в цеха. Заявява, че
съгласно приложеното извлечение от програмен продукт „Омекс 2000 - кадри“, за периода
от 01.12.2021г. до 11.03.2022г. от фабрика „Лясковец“ са освободени общо 12 човека, при
осем от които освобождаването е при условията на чл.328,ал.1,т.3 от КТ, при трима – на
чл.71,ал.1 от КТ и един при условията на чл.326,ал.1 от КТ, като в цех „Кутии“, където е
работил ищецът, са освободени общо 5 човека. Твърди, че за периода преди и след
01.12.2021г. е налице намаляване на обема на работа като количествено измерение, което е
довело на 22.12.2021г. да бъде освободен един работник от цех „Кутии“; на 23.12.2021г. да
бъде освободен още един работник; на 17.01.2022г. - още един работник и на 07.02.2022г. е
освободен още един работник от същия цех. Сочи, че е налице трайна тенденция за
намаляване на обема на работата като количествено измерение в цех „Кутии“ и тъй като
това е станало трайна тенденция, на 01.03.2022г. е направено и изменение в щатното
разписание, като числеността на персонала е намалена от 38 щатни бройки на 28 щатни
бройки.
Твърди, че със Заповед № 76/17.12.2021г. е назначена комисия със задача да извърши
подбор измежду всички лица, заемащи длъжността, подлежаща на съкращаване, като
критериите са посочени в т.1.1; 1.2; 1.3; 1.4 на заповедта - Умения за работа със
съоръженията по линиите за производство на кутии; 1.2. Спазване на трудовата дисциплина;
3.Умение за управление на екипи и 1.4. Физическа и здравна възможност, знания и умение
за изпълняване на допълнителна работа, които критерии съответстват на изискванията на
чл.329,ал.1 от КТ и на изискванията на Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГК на ВКС
тълк. дело № 3/2011г. Заявява, че Комисията, назначена със Заповед № 76/17.12.20212г., е
извършила подбор, като за резултатите от извършения подбор е съставен протокол от
20.12.2021г. и са уведомени всички лица, участващи в подбора, включително и ищецът, за
което последният е положил саморъчен подпис.
Счита за неоснователно оплакването на ищеца, че не е спазена процедурата по чл.333 от
КТ. Посочва, че в личното трудово досие на ищеца, под № 34 е приложена декларация от
23.12.2021г., която собственоръчно е подписана от ищеца и в т.1 на същата е отразено, че не
попада в категорията защитени лица по чл.333 от КТ. Сочи също, че експертно решение №
1514 от 129 заседание на ТЕЛК за психични заболявания - град Ловеч, проведено на
11.10.2012г. е с поставен входящ № 2/04.01.2022г. Пояснява, че на 04.01.2022г. лице, което
се е представило за майка на ищеца, е представило посоченото експертно решение и това е
3
най-ранната дата, от която на работодателя е станало известно за това обстоятелство, но тази
дата е след връчване на заповед № 272/21.12.2021г. и след прекратяване на трудовото
правоотношение на 23.12.2021г.
Счита за изцяло неоснователни твърденията на ищеца по обстоятелствената част на
исковата молба за наличие на правоприемство между „ФМА“ - АД град Търговище, с ЕИК
*********, и „Сартен България“ ООД град Плевен, с ЕИК *********. Твърди, че съгласно
приложените към настоящия писмен отговор заверено копие на договор за покупко-
продажба на активи от 11.08.2020г. и нотариален акт № 716, том IV, рег. № 2050, дело №
502/2020г. на Иван Мазнев - нотариус рег. № 284 по списъка на НК, с район на действие
ГОРС, вписан в Служба по вписванията - Горна Оряховица с входящ рег. № 3592 от
11.08.2020г., акт № 9, том XIII, дело № 1445/2020г., „Сартен България“ ООД е придобило
само част от активите на „ФМА“ АД, като в т.1.6 от договора от 11.08.2021г. е договорено,
че заетите при продавача („ФМА“ АД) трудови ресурси могат да запазят трудовото си
правоотношение при условията на чл.123 от КТ, като продавачът урежда всички
задължения, произтичащи от трудовите договори с работниците и служителите, до датата на
тяхното прехвърляне, а купувачът („Сартен България“ ООД) няма да поема каквито и да е
задължения, свързани с трудови правоотношения, възникнали преди датата на
прехвърлянето на активите, а в т.17. е договорено, че приемането на трудовите ресурси се
изпълнява в деня на въвода във владение върху активите и това е моментът, в който
продавачът („ФМА“ АД) губи качеството си на работодател. Счита за неоснователно
твърдението на ищеца по обстоятелствената част на исковата молба, че експертно решение
№ 1514 от заседание 129/11.02.2012г. на ТЕЛК за психични заболявания - град Ловеч е било
известно на „Сартен България“ ООД. Твърди, че за периода от 12.08.2021г. – датата, на
която ищецът е преминал на работа при условията на чл.123,ал.1,т.6 от КТ от „ФМА“ АД в
„Сартен България“ ООД, до 23.12.2021г. - датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение, същият не е ползвал данъчно облекчение за лице с намалена
работоспособност по реда на чл.18,ал.2 във вр. чл.42,ал.2 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица. В този смисъл прави изявление за отрицателен факт, а
именно, че експертно решение № 1514 от заседание 129/11.10.2012г. на ТЕЛК за психични
заболявания град Ловеч не е представяно в „Сартен България“ ООД за периода от
12.08.2020г. до правно релевантната дата - 23.12.2021г., и по тази причина ищеца не е
ползвал закрила по реда на чл.333 от КТ към 23.12.2021г. Счита, че от мотивите на заповед
№ 272/21.12.2021г. е видно, че същата е издадена поради намаляване на обема на работа в
цех „Кутии“, където е работил ищецът, а от приложените към настоящия писмен отговор
доказателства се установява, че преди издаване на заповедта работодателят е спазил
изискванията на чл.329 и чл.333 от КТ. Счита, че Заповед № 272/21.12.2021г. е издадена при
спазване на материално-правните и процесуално-правните изисквания на КТ. Моли съда да
отхвърли исковата претенция като неоснователна. Моли съда да присъди в полза на
ответника направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – адв. В.И. от АК-
4
Плевен, поддържа отговора на исковата молба. Излага подробни съображения в писмена
защита. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото
разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел за безспорни в настоящото производство фактите, че ищецът и ответникът
са се намирали в трудово правоотношение, съгласно сключено между тях допълнително
споразумение № 751/10.08.2020г. към трудов договор № 24/14.05.2008г., по силата на което
ищецът е преназначен от длъжност „Общ работник“ във „ФМА“ АД гр. Лясковец на
длъжност „Общ работник“ в „Сартен България“ ООД гр. Плевен, Фабрика Лясковец – Цех
„Метални опаковки“, считано от 12.08.2020г.
Безспорни са и фактите, че съгласно допълнително споразумение № 1293/29.0.2021г. към
трудов договор № 24/14.05.2008г., ищецът е преназначен от длъжност „Общ работник“ на
длъжност „Обслужващ работник пром. производство“ в „Сартен България“ ООД Фабрика
Лясковец – Цех „Кутии“, считано от 01.02.2021г., със срок на договора - безсрочен.
По делото е приложен заверен препис - извлечение от щатно разписание на длъжностите
в „Сартен България” ООД, Фабрика Лясковец, в сила от 01.05.2021г., видно от което,
утвърдените щатни бройки за длъжността „Обслужващ работник, промишлено
производство” в цех „Кутии“ са общо 10 броя.
Видно от приетото писмено доказателство - заверен препис-извлечение от щатно
разписание на длъжностите в „Сартен България” ООД, Фабрика Лясковец, в сила от
01.03.2022г., утвърдените щатни бройки за длъжността „Обслужващ работник, промишлено
производство” в цех „Кутии“ са общо 5 броя.
Със Заповед № 76/17.12.2021г. /лист 28 от делото/, управителят на „Сартен България“
ООД е разпоредил да се сформира комисия в състав : председател – Н.Корфонозов, директор
„Фабрика“, членове : М.Т.– директор „Производство“ и М.К. – директор „Човешки
ресурси“, със задача : в срок до 20.12.2021г. в интерес на работата да извърши подбор на
заемащите длъжността „Олслужващ работник, промишлено производство“ в цех „Кутии“ на
фабрика гр. Лясковец и след преценка на квалификацията и качеството на работата на всеки
един, да излезе с предложение за прекратяване на трудовия договор с 2 лица, които работят
по-зле, установено въз основа на преглед на представянето им до м. ноември 2021г. вкл., и
подборът да бъде извършен при спазване на следните критерии : 1. Умения за работа със
съоръженията по линиите за производство на кутии; 2. Спазване на трудовата дисциплина;
3. Умение за управление на екип; 4. Физическа и здравна възможност, знания и умения за
изпълняване на допълнителната работа.
Видно от приетото писмено доказателство – протокол от подбор за длъжност от
20.12.2021г., определената с горепосочената заповед комисия е удостоверила извършването
на подбор, съгласно дадените от изп. директор предписания и критерии, измежду трите
5
лица, заемащи длъжността „Обслужващ работник, промишлено производство“ в цех
„Кутии“ на фабрика гр. Лясковец, като служителят О.Р.А. е получил обща
средноаритметична оценка 4,25, служителят Радослав Любенов Крокев - обща
средноаритметична оценка 2,50, служителят СВ. ИВ. Н. - обща средноаритметична оценка
1,75, служителят Л.Г.С. - обща средноаритметична оценка 4,00, служителят Г.В.Х. - обща
средноаритметична оценка 4,25, а служителят С.А.Л. - обща средноаритметична оценка 4,50.
В цитирания протокол от подбор за длъжност от 20.12.2021г., комисията, извършила
подбора, е предложила да се прекрати трудовото правоотношение със СВ. ИВ. Н. и Р.Л.К., с
оглед дадените по-горе оценки и имайки предвид, че умението за за работа със
съоръженията по линитие за производство на кутии и знанията и уменията за изпълнение на
допълнителна работа са по-ниски при Н. и К. спрямо останалите. Видно от същото писмено
доказателство, на лист от протокола, изпълнителният директор на ответното дружество е
удостоверил на 20.12.2021г., че приема предложението на комисията, че работниците са се
запознали лично с резултатите от подбора на 22-23.12.2021г.
По делото е приложено личното трудово досие на ищеца, в което се съдържа препис от
декларация по чл.333 от КТ, попълнена на 23.12.2021г. от Н., който е оградил в текста на
декларацията, че не попада в категорията на лица, попадащи под защитата на чл.333 от КТ и
че не боледува от посочените в нея заболявания.
Съдът е приел за безспорни по делото и фактите, че е издадена Заповед № 272/21.12.2021г.
от управителя на „Сартен България” ООД гр. Плевен, за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, считано от 23.12.2021г., на основание чл.328,ал.1,т.3 от КТ
– поради намаляване обема на работа в цеха. Видно от приложените по делото заверени
преписи от цитираната заповед, същата е връчена лично на ищеца на 23126.2021г., като е
разпоредено на Н. да се изплатят обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ – поради неспазен срок
на предизвестие, в размер на едно брутно трудово възнаграждение, обезщетение по
чл.224,ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 31 дни, както и е вписано, че
лицето има право на обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ при посочените в заповедта условия.
Видно от приетите писмени доказателства - заверени преписи от епикриза, изд. на
20.09.2007г. от ДПБ с. Церова кория, и експертно решение № 1514 от заседание № 129 от
11.10.2012г. на ТЕЛК за психични заболявания гр. Ловеч, ищецът е бил на болнично
лечение от 14.08.2007г. до 20.09.2007г. по спешност, с диагноза : “Параноидна шизофрения -
епизодично протичане с прогресиращ дефицит, халюцинаторно-параноиден синдром,
промяна на личността”, а впоследствие е освидетелстван със заболяване с водеща диагноза :
“Шизофрения” и в експертното решение са вписани следните противопоказания на труд :
“всяка промяна в условията на друго предприятие и друг колектив, описани в
производствената характеристика, водят до непредсказуемо влошаване на състоянието с
непредвидими последици”.
Видно от извършените по делото констатации с представената в проведените съдебни
заседания трудова книжка на ищеца, към датата на приключване на съдебното дирене
данните по делото сочат, че след прекратяването на трудовото му правоотношение със
6
„Сартен България” ООД гр. Плевен, Н. няма регистриран нов трудов договор.
От приетото писмено доказателство – заверен препис от регистрационна карта, изд. на
06.01.2022г. от Д”БТ” гр. Горна Оряховица, се установява, че ищецът Н.а е регистриран като
безработен в Дирекция «Бюро по труда» гр. Горна Оряховица и не полага труд по трудово
правоотношение.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът
на брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. ноември 2021г., предхождащ месеца на
уволнението му, е 492,64 лв. От заключението на ССчЕ се установява, че евентуалният
размер на обезщетението по чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ за период от шест
месеца би бил в общ брутен размер от 4611,96 лв. /общ нетен размер от 4150,76 лв./. Съдът
приема заключението на ССчЕ като обосновано, съответстващо на приетите писмени
доказателства и неоспорено от страните по делото.
Видно от показанията на свидетеля И.Х. /заемала длъжността “Личен състав” във “ФМА”
АД гр. Търговище/, през 2012г. С. попаднал в процедура по уволнение и след като му
предоставили да попълни декларация дали попада в защитените категории, в предоставения
му 2-дневен срок донесъл в предприятието епикриза от клиниката в с. Церова кория и
станало ясно, че има заболяване “параноидна шизофрения”. Свидетелката Х. установява, че
тогава работодателят изпълнил процедурата да изиска от ТЕРК гр. Ловеч да се произнесе за
състоянието на Н. и от ТЕЛК изпратили експертно решение, че той е 100 % работоспособен.
Видно от показанията на св. Х., после изпратили документите в Инспекцията по труда и
оттам получили отказ за съкращаването на ищеца. Свидетелката посочва, че всичката
документация тя лично е приложила към ЛТД на Св.Н..
Видно от показанията на свидетеля Д. И.а /заемаща длъжността “Начарник отдел -
Човешки ресурси” при “Сартен България” за фабрика Лясковец/, тя запознала С.Н. с
резултатите от проведения подбор и той се подписал на протокола, в рамките на 5-10
минути му поднесла декларацията по чл.333 КТ да се запознае със съдържанието й.
Свидетелката установява, че Н. положил подписи и на протокола за подбор, и на
декларацията, която е по образец, и на декларацията, че му е връчена оформена трудовата
книжка. Свидетелката сочи, че решението на ТЕЛК било занесено на първия работен ден от
м.01.2022г. от жена, която се представила за майка на С., като тогава тя му сложила входящ
номер и го приложила към ЛТД на ищеца.
Видно от показанията на свидетеля М. Т. /производствен директор на Фабрика Лясковец
към „Сартен България“ ООД/, обичайно в края на всяко четвърто тримесечие обемът на
работа в цех “Кутии” намалява, а пролетта фирмите подават повече заявки; конкретно в кая
на 2021г. в цех “Кутии” заявките паднали почти два пъти. Свидетелят посочва, че той е
участвал в комисията по подбора, използвали критериите по издадена заповед и оценили
служителите, нямали разногласия.
Видно от показанията на св. М. К. /директор „Човешки ресурси“ в „Сартен България“
ООД/, за периода август 2020 - 23.12.2021г. не е имало документи в досието на лицето,
7
ищецът не е бил на лечение и в този период не е имало нещо, което да ги доведе до мисълта,
че има подобно заболяване. Свидетелката установява, че е участвала в комисията по
подбора, обсъждали работниците един по един, като критериите, заложени от работодателя,
се базирали на законовите критерии.
Видно от показанията на свидетеля Н. К. /директор на Фабрика Лясковец към „Сартен
България“ ООД/, производството на фабриката по принцип е сезонно, произвеждат
предимно кутии за хранително-вкусовата промишленост и в сезона, в който се прибират
плодове и зеленчуци, фабриката е натоварена. Свидетелят сочи, че в края на годината
производството спада, като тенденцията започва от октомври, производството спада с 50 %,
а ноември още 30%; зимата произвеждат, колкото да задържат хората. Видно от показанията
на св. Корфонозов, от тази гледна точка освобождават някои хора. Свидетелят пояснява, че
участвал в комисията по подбор, имали предвид спазване на трудовата дисциплина,
уменията на всеки.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Х., К., Т. и К. в частта им, в която
удостоверяват факти, непосредствено възприети от същите, и доколкото показанията
кореспондират на приетите писмени доказателства и помежду си.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че искът с правно
основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ се явява допустим, тъй като е предявен в законоустановения
двумесечен срок, визиран в чл.358,ал.1,т.2 от КТ, а заедно с това за ищеца е налице правен
интерес от предявяването му.
Съдът приема, че разгледан по същество, искът се явява основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен със законните последици от това.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че
страните по делото – ищецът С.Н. и ответникът „Сартен България” ООД гр. Плевен са били
във валидно трудово правоотношение, считано от 12.08.2020г. до 23.12.2021г., по силата на
което ищецът е изпълнявал първоначално длъжност „Общ работник“ в „Сартен България“
ООД гр. Плевен, Фабрика Лясковец – Цех „Метални опаковки“, считано от 12.08.2020г.,
съгласно сключено между тях ддопълнително споразумение № 751/10.08.2020г. към трудов
договор № 24/14.05.2008г. (, сключен с „ФМА“ АД гр. Лясковец), а впоследствие е заемал
длъжността „Обслужващ работник пром. производство“ в „Сартен България“ ООД Фабрика
Лясковец – Цех „Кутии“, считано от 01.02.2021г. Страните по делото не спорят, че
трудовият договор между тях е сключен за неопределено време и че до 23.12.2021г. ищецът
е изпълнявал трудовите си задължения.
Видно от Заповед № 272/21.12.2021г. от управителя на „Сартен България” ООД гр.
Плевен, трудовото правоотношение между страните е прекратено със същата заповед на
основание чл.328,ал.1,т.3 от КТ – поради „намаляване обема на работата”.
Тъй като в настоящото производство са приети писмени доказателства, сочещи, че
ищецът Н. попада под закрилата на чл.333,ал.1,т.3 от КТ, съдът следва на първо място,
преди да се произнесе по съществото на спора, да обсъди дали са спазени изискванията на
8
тази законова разпоредба при извършване на уволнението на основание чл.328,ал.1,т.3 от КТ
в настоящия случай.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, безспорно се установява в
процесния случай, че към момента на уволнението ищецът - работник е боледувал от болест,
определена в чл.1,ал.1,т.5 от Наредба № 5/20.02.1987г. на МНЗ, по смисъла на
чл.333,ал.1,т.3 от КТ, а именно – психично заболяване. В тази връзка, приложените по
делото епикриза, изд. на 20.09.2007г. от ДПБ с. Церова кория, и експертно решение № 1514
от заседание № 129 от 11.10.2012г. на ТЕЛК за психични заболявания гр. Ловеч,,
удостоверяват по категоричен начин, че ищецът боледува от психично заболяване –
шизофрения, същият е лекуван през периода от 14.08.2007г. до 20.09.2007г. по спешност с
диагноза : “Параноидна шизофрения - епизодично протичане с прогресиращ дефицит,
халюцинаторно-параноиден синдром, промяна на личността”, а през 2012г. по време на
проведена процедура по уволнението му, ищецът е освидетелстван с горепосоченото
решение на ТЕЛК със заболяване с водеща диагноза : “Шизофрения”.
Съгласно разпоредбата на чл.1,ал.1,т.5 от Наредба № 5/20.02.1987г. за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333,ал.1 от КТ,
издадена от МНЗ и ЦС на БПС на осн. чл.333,ал.1 от КТ, работник, боледуващ от психично
заболяване, може да бъде уволнен при намаляване на обема на работа само след
предварително разрешение на съответната окръжна инспекция по охрана на труда. При тези
обстоятелства, безспорно се налага извод, че ищецът попада в категорията работници и
служители, спрямо които намира приложение предвидената в чл. 333,ал.1,т.5 от КТ
специална предварителна закрила при уволнение и работодателят е бил длъжен да поиска
преди прекратяването на трудовия договор съгласие от съответната инспекция по труда за
уволнението на Св.Н..
В тази връзка, съдът намира за неоснователни и необосновани възраженията на ответната
страна, че работодателят не е бил уведомен за боледуването от ищеца, който, според
изложените от ответника твърдения, е попълнил сам в представената му от ответника
декларация, че не попада в закрилата на чл.333 от КТ и че не боледува от болестите по
Наредба № 5 на МЗ. Съгласно чл.1,ал.2 от Наредба № 5 от 20.02.1987г. за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333,ал.1 от КТ,
предприятието събира предварителна информация от работниците, които са определени
за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал.1, а с разпоредбата на чл.2 от Наредба №
5/20.02.1987г. на МНЗ е установено задължение за работника при поискване да представи в
предприятието медицински документи /епикриза, медицинско удостоверение, и др./ от
лечебно-профилактичните заведения, където се лекува или се води на диспансерен учет. С
императивната разпоредба на чл.333,ал.2 от КТ е установена част от процедурата по
провеждане на предварителната закрила при уволнение по чл.333,ал.1 от КТ, а именно :
задължението на работодателя за вземане мнението и на ТЕЛК в случаите на чл.333,ал.1,т.3
от КТ преди извършване на уволнението. Наред с това, разпоредбите на чл.3 – чл.6 от
Наредба № 5/20.02.1987г. на МНЗ визират същата процедура при извършване на уволнение
9
на работник, попадащ под специалната закрила на чл.333,ал.1,т.3 от КТ, като установяват
задължението за работодателя да представи получените от работника медицински
документи по чл.2 пред ТЕЛК за мнение и изготвяне на експертно решение за всеки
работник поотделно, а след получаване на експертното решение по чл.3 от Наредбата, да
отправи писмено искане до ОИТ за разрешение за уволнението на работник, който страда от
болестите по чл.1,ал.1. Поради това, с оглед правомерното упражняване на потестативното
си право за едностранно прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328,ал.1,т.3 от
КТ, е необходимо на първо място работодателят да изпълни и вмененото от закона в
негова тежест задължение за получаване на предварително мнение – експертно решение от
ТЕЛК и то преди и във връзка с проведеното конкретно уволнение на защитения работник, а
след това и въз основа на полученото експертно решение на ТЕЛК да поиска и да получи
разрешение от съответната инспекция по труда за уволнението на защитения работник.
Мнението на ТЕЛК, поискано и получено от работодателя по реда на чл.333,ал.2 от КТ и
чл.3 от Наредба № 5/20.02.1987г. на МНЗ, няма задължителен характер за ОИТ, но то е
необходим елемент от процедурата за уволнение на лице, попадащо в обсега на защитата по
чл. 333,ал.1,т.3 КТ. При това положение, мнението на ТЕЛК, когато такова се изисква, както
и съответното разрешение от ОИТ, са двете кумулативни предварителни предпоставки,
необходими за законосъобразността на проведеното уволнение.
Видно от данните по делото, в процесния случай ответникът – работодател не е изпълнил
посочените по-горе задължения, вменени му от закона, като на първо място същият не е
събрал по надлежния за това ред предварителна информация от работника Н., който е
определен за уволнение, страда ли от болести, посочени в чл.1,ал.1 от Наредба №
5/20.02.1987г., а след това - въз основа на предварително събраната информация да поиска
от ищеца да представи в предприятието медицински документи в подходящ срок. Вместо
изпълнение на тези свои задължения, работодателят e изготвил предварително - на
21.12.2021г., Заповед № 272/21.12.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните, преди ищецът да бъде запознат с резултатите от извършения подбор,
удостоверен с протокол от 20.12.2021г., предоставен на Н. за запознаване на 23.12.2021г., и
преди да е събрал информация от този работник дали страда от болест, попадаща под
закрилата на чл.333,ал.1 от КТ. В този смисъл доводът на ответната страна, че от страна на
предишния работодател на ищеца – „ФМА“ АД гр. Търговище, чиито активи са придобити
от „Сартен България“ ООД с договор за покупко-продажба на активи от 11.08.2020г., не му
е предоставена информация за работниците, ползващи се от тази закрила, е неоснователен и
ирелевантен по отношение на спора, тъй като във всеки конкретен случай на прекратяване
на трудовото правоотношение на осн. чл.328,ал.1,т.3 от КТ, работодателят сам е длъжен да
събере предварително тази информация от подлежащите на уволнение работници.
Неоснователен е и доводът на ответника, че ищецът лично е удостоверил в нарочна
декларация, че не страда от заболяване по чл.1,ал.1 от Наредба № 5/20.02.1987г. В тази
връзка, въз основа на показанията на свидетеля Д. И.а, заемаща длъжността “Началник
отдел - Човешки ресурси” при „Сартен България” за фабрика Лясковец, се установява по
несъмнен начин, че работодателят е пристъпил към уволнението на ищеца на 23.12.2021г.,
10
без да е събрал предварително информация дали Н. страда от заболяване, предоставящо му
специална закрила по чл.333,ал.1 от КТ, като свидетелката удостоверява по делото, че в
рамките само на 5-10 минути, тя запознала С.Н. с резултатите от проведения подбор и той се
подписал на протокола, поднесла декларацията по чл.333 от КТ да се запознае със
съдържанието й, Н. положил подпис и на декларацията, която е по образец, и на
декларацията, че му е връчена оформена трудовата книжка. Така установеният факт на
връчването от ответника на ищеца по едно и също време на декларацията по чл.333 от КТ,
на заповед № 272/21.12.2021г. за прекратяване на тпо и на вече оформената за
прекратяването на трудовия договор между страните трудова книжка, потвърден и от
приетите писмени доказателства /трудова книжка, декларация по чл.333 КТ, протокол за
подбор, заповед № 272 от 21.12.2021г./, обосновава категоричен извод, че ответникът е
действал формално, в противоречие с целта и изискванията на закона, поднасяйки на ищеца
за запознаване и подпис на декларацията по чл.333 от КТ, ведно с вече изготвените
документи за прекратяване на трудовото им правоотношение, без да цели реално
изпълнение на изискванията на закона да събере необходимата предварителна информация
и да предостави на ищеца подходящ срок за представяне на медицински документи за
удостоверяване на такава информация.
В тази връзка, неоснователно е и възражението на ответника, че медицинските
документи, удостоверяващи, наличието на психично заболяване на ищеца, са представени
по вина на работника след прекратяване на трудовото им правоотношение, а именно – на
първия работен ден от 2022 г. /препис от експертно решение на ТЕЛК при ДПБ гр. Ловеч,
прието в „Сартен България“ ООД с вх. № 2/04.01.2022г., показанията на св. Д.И.а/, защото
при изискване на информацията по чл.333 от КТ с декларацията по образец, връчена на
Св.Н. на 23.12.2021г. /ЛТД – л.43 от делото/, в т.3 от същата е предоставено право на
работника да уведоми работодателя при промяна в декларираните обстоятелства в
седемдневен срок. Цитираните писмени и гласни доказателства удостоверяват по безспорен
начин, че ищецът е спазил така предоставения му срок, като на 4-я работен ден след
подписването на декларацията е представил на ответника-работодател необходимите
медицински документи, т.е. ако работодателят би действал в изпълнение на изискванията на
чл.333,ал.1 от КТ да събере необходимата информация предварително, преди да пристъпи
към уволнението на Н., то същият би узнал своевременно за наличието на психично
заболяване на този работник и би следвало да пристъпи към изискване на мнение на ТЕЛК
по смисъла на чл.333,ал.2 от КТ и чл.3 от Наредба № 5/20.02.1987г. на МНЗ и изискване на
съгласие от Инспекцията по труда съгласно чл.333,ал.1 от КТ, преди и във връзка с
уволнението на ищеца поради намаляване обема на работа.
Неоснователни и ирелевантни по отношение на този правен спор са и възраженията на
ответника, че до 23.12.2021г., ищецът не е бил включен в списъка на трудоустроените лица
и не е ползвал данъчно облекчение за лице с намалена работоспособност по реда на
чл.18,ал.2 във вр. чл.42,ал.2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица,
вследствие на което на „Сартен България“ ООД не е било известно наличието на
11
експертното решение на ТЕЛК при ДПБ гр. Ловеч, тъй като в исковата молба нито се
твърди, нито се претендира Н. да се ползва от закрилата по чл.333,ал.1,т.2 от КТ –
трудоустроен работник или служител, а в случая ищецът – работник се позовава на
специалната закрила по чл.333,ал.1,т.3 от КТ.
На следващо място, от приетите по делото доказателства се установява и ответникът не
оспорва, че преди извършване на уволнението работодателят не е изискал и не е получил и
съгласието на Дирекция “ОИТ” гр. В. Търново за уволнението на ищеца Н. на основание
чл.328,ал.1,т.3 от КТ, съгласно изискванията на чл.333,ал.1 от КТ и чл.5 от Наредба №
5/20.02.1987г. на МНЗ. При тези обстоятелства, след като съобрази, че ответникът не е взел
изискуемото от чл.333,ал.2 от КТ мнение на ТЕЛК непосредствено преди уволнението на
ищеца - работник, нито е поискал и получил съгласието на инспекцията на труда за
извършване на уволнението в конкретния случай, съдът намира, че работодателят е
упражнил неправомерно правото си на уволнение, което обуславя незаконност на същото
само на това формално основание. В тази връзка, след като прецени приетите по делото
доказателства, съдът приема за основателни и обосновани твърденията на ищцовата страна
за незаконност на уволнението в настоящия случай. Въз основа на изложеното по-горе и
след като съобрази, че ответникът – работодател не е спазил изискванията на императивната
законова разпоредба на чл.333,ал.1 и ал.2 от КТ, съдът счита, че прекратяването на трудовия
договор с ищеца е незаконно съгласно чл.344,ал.3 от КТ във връзка с чл. 333,ал.1 и ал.2 от
КТ. Не на последно място, съдът съобрази, че съгласно правната доктрина и трайно
установената съдебна практика, вземане мнението на ТЕЛК преди уволнението на работник
или служител, попадащ в кръга правни субекти, спрямо които намира приложение
специалната предварителна закрила по чл.333,ал.1,т.3 от КТ, е задължение на работодателя
и неспазването му, какъвто се явява процесният случай, се явява нарушение на предвидената
от закона предварителна защита и има за пряка своя правна последица отмяна на
конкретното прекратяване на трудовия договор като незаконно /в този смисъл Р. № 300 от
30.05.2002г. на ВКС, ІІІ г.о. и др./.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че работодателят
незаконосъобразно, макар и в предвидената от закона форма, е прекратил трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл.328,ал.1,т.3 от КТ, като уволнението на С.Н.,
извършено със Заповед № 272/21.12.2021г. на управителя на „Сартен България“ ООД, се
явява незаконосъобразно по смисъла на чл.344,ал.3 във вр. чл.333,ал.2 във вр. ал.1,т.3 от КТ,
поради което следва да бъде отменено само на това основание, без съдът да разглежда
трудовия спор по същество. Поради това, предявеният от С.Н. иск с правно основание
чл.344,ал.1,т.1 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен, като посочената по-горе
Заповед № 272/21.12.2021г. бъде отменена като незаконосъобразна.
Дори да се приеме противното на изложеното по-горе от съда и да се премине към
разглеждане на спора по същество, то настоящият съдебен състав намира за основателни
изложените в исковата молба твърдения, че към момента на извършване уволнението на
ищеца със Заповед № 272/21.12.2021г., не са били налице предпоставките, визирани в
12
чл.328,ал.1,т.3 от КТ. Намаляването на обема на работата е изведено като самостоятелно
основание за прекратяване на трудовия договор, като по своята същност това основание
представлява намаляване обема на конкретната дейност на работодателя, която е
осъществявана до този момент /на производствената програма, на количеството на
произвеждана продукция, спадналия обем на стокооборота, на вършените услуги и др./,
водещо до намаляване на необходимостта от съответната част от трудовите функции, имащи
за задача осъществяване на тази дейност, което налага по-малкият обем работа да се
извършва с по-малък брой работници или служители. За да се прецени законността на
уволнението на основание чл.328,ал.1,т.3 от КТ, съдът следва да установи дали е налице
реално намаляване на обема на работата, дали е взето решение от компетентен орган и по
надлежния ред за намаляване на персонала и дали извършеното уволнение е предизвикано и
обусловено от настъпилото намаляване в обема на работата. Видно от Заповед №
272/21.12.2021г., в същата не са изложени мотиви в какво се изразява намаляването обема на
работата и каква е връзката между това намаление и трудовата функция на ищеца.
Действително, от приетите по делото писмени доказателства – извлечения от щатно
разписание на длъжностите в „Сартен България“ ООД в сила от 01.05.2021г. и в сила от
01.03.2022г., както и списък напускащи служители от 01.12.2021г. до 11.03.2022г., се
установява, че в сочения с тези документи период щатните бройки за длъжността
“Обслужващ работник, промишлено производство“ в цех „Кутии“ на фабрика Лясковец са
намалели с 5 броя, и трудовите правоотношения на 7 работници са прекратени на осн.
чл.328,ал.1,т.3 от КТ, в т.ч. и тпо на ищеца. Съдът счита обаче, че тези факти не
удостоверяват причини, които биха могли да доведат до намаляване обема на работата и са
неотносими при преценката на законността на уволнението в процесния случай, тъй като
ответникът не се е мотивирал в какво се изразява намаляването на обема на работата в
конкретния случай и свързано ли е това намаляване с трудовите функции, осъществявани от
ищеца. В този смисъл основателни се явяват твърденията на ищеца по делото, че заповедта
в тази й част се явява немотивирана, тъй като не се установява през кой период е намалял
обема на работата в цех „Кутии“ на фабрика Лясковец при „Сартен България“ ООД, в какво
се изразява това намаляване и има ли връзка същото с прекратяването на трудовия договор
на Н.. Наред с това, видно от данните по делото, въпреки възложената върху него
доказателствена тежест досежно тези факти, ответникът не ангажира никакви писмени
доказателства, които да установяват, че в процесния случай е взето решение от
компетентния орган на ответното дружество и по надлежния за това ред, за намаляване на
персонала във връзка с настъпило намаляване обема на работата. Такива факти не се
съдържат и в показанията на свидетелите К., К.и Т., които удостоверяват пред съда, че по
принцип в зимния сезон намаляват поръчките за цех „Кутии“, но не установяват никакви
конкретни обстоятелства във връзка с реално количествено и стойностно изразено
намаляване на обема на работата през м.12.2021г., нито за наличието на взето решение от
компетентния орган на „Сартен България“ ООД, по надлежния за това ред, за намаляване на
персонала в процесния цех във връзка с намаляване обема на работата към момента на
уволнението на ищеца. При тези обстоятелства, в случая не може да се направи и обоснован
13
извод, че извършеното уволнение на Св. Н. е предизвикано и е обусловено от настъпило
намаление в обема на работата при ответника-работодател, съгласно изискванията на
чл.328,ал.1,т.3 от КТ. Отсъствието на посочените три признака, свързани с установяване на
законността на уволнението на основание чл.328,ал.1,т.3 от КТ, съгласно посочената
законова разпоредба и постоянната съдебна практика /Р 229 от 29.03.1995г. по гр.д. №
1568/95г. - ІІІ г.о., Решение № 343 от 10.05.2000г. по гр.д. № 1355/2000г. - ІІІ г.о., решение
№ 641 от 12.09.1994г. по гр.д. № 284/94г. – ІІІ г.о., Решение № 982 от 25.01.1995г. по гр.д. №
735/94г. – ІІІ г.о. на ВКС, и др./, обуславя незаконосъобразност на уволнението в процесния
случай. С оглед на това и предвид изложените дотук съображения, съдът намира за
обосновани и доказани твърденията на ищцовата страна, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е незаконосъобразна, тъй като е издадена, в нарушение на
изискванията на чл.328,ал.1,т.3 от КТ, без да е налице фактическият състав на това законово
основание, а именно: без да е налице реално намаляване обема на работата към момента на
извършване на уволнението, без да е взето решение от компетентния орган и по надлежния
ред за намаляване на персонала в цех „Кутии“ на фабрика Лясковец при „Сартен България“
ООД, и без да се установява по безспорен начин, че извършеното уволнение на Н. е
предизвикано и обусловено от настъпило намаление в обема на работата при ответното
дружество.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че уволнението на С.Н.,
постановено със Заповед № 272/21.12.2021г. на управителя на „Сартен България“ ООД, се
явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а посочената по-горе
заповед да бъде отменена.
По делото е предявен и иск с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност. Предвид акцесорния характер на този иск и изхода по
главния иск за признаване незаконност на уволнението, се налага извод, че в настоящия
случай ищецът следва да се ползва от субективното преобразуващо право за възстановяване
на заеманата до уволнението длъжност. В този смисъл съдът прецени, че предявеният иск за
признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна е уважен от съда като
основателен и доказан. По тези съображения, съдът приема, че и предявеният иск по
чл.344,ал.1,т.2 от КТ се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен,
като ищецът Н. бъде възстановен на заеманата до уволнението му длъжност – „Обслужващ
работник промишлено производство“ в „Сартен България“ ООД гр. Плевен, фабрика
Лясковец - цех „Кутии”.
Съдът приема, че с оглед изложените по-горе обстоятелства предявеният иск с правно
основание чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ също се явява основателен и доказан в
настоящия случай. Правото на обезщетение за работника или служителя възниква при
наличието на три кумулативно дадени предпоставки – признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна от съда или по почин на работодателя, наличие на подлежаща
на обезщетяване вреда, причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на
работника или служителя без работа. Предвид изхода на делото по главния иск, предявен от
14
Св.Н., съдът приема, че в настоящия случай е налице първата предвидена от закона
предпоставка – незаконно уволнение. Видно от данните по делото, ищецът удостоверява по
делото с представените от него преписи-извлечения от трудова книжка и регистрационна
карта, изд. от ДБТ гр. Г.Оряховица, че след извършеното уволнение не е работил и не е
получавал доходи от трудово възнаграждение. Наред с това, безспорно се установява и
наличието на третата кумулативно дадена от закона предпоставка, а именно : причинна
връзка между оставането на ищеца без работа и незаконното му уволнение. Наред с това, по
безспорен начин се установява и размерът на претендираното обезщетение чрез изслушване
на съдебно-икономическа експертиза, видно от която размерът на обезщетението по
чл.225,ал.1 от КТ е в брутен размер от 4611,96 лв., респ. в нетен размер от 4150,76 лв.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за присъждане в полза
на ищеца на обезщетение по реда на чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ за времето,
през което е останал без работа, но не за повече от шест месеца, с оглед диспозитивното
начало, установено в ГПК, се явява основателен и доказан в предявения нетен размер от
4140 лв. Поради това предявеният иск следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден
да заплати на ищеца обезщетение по реда на чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ в нетен
размер от 4140 лв. заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяването на исковата молба – 10.02.2022г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото съдебно
производство за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
Наред с това, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ГОРС държавна
такса върху предявените искове общо в размер на 265.60 лв., направените по делото
разноски за съдебно-икономическа експертиза в размер на 100 лв., както и 5 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на СВ. ИВ. Н. с ЕГН **********, с
адрес : град Л..., ул..., от длъжността „Обслужващ работник промишлено производство“ в
„Сартен България“ ООД гр. Плевен, с ЕИК *********, Фабрика Лясковец - цех „Кутии”,
извършено със Заповед № 272/21.12.2021г. на управителя на „Сартен България“ ООД гр.
Плевен.
ОТМЕНЯВА Заповед № 272/21.12.2021г. на управителя на „Сартен България“ ООД гр.
Плевен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА СВ. ИВ. Н. с ЕГН ********** на заеманата до уволнението
длъжност „Обслужващ работник промишлено производство“ в „Сартен България“ ООД
гр. Плевен, с ЕИК *********, Фабрика Лясковец - цех „Кутии”.
15
ОСЪЖДА „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление : гр. Плевен, ул. „Вит“ № 1, представлявано от управителите З. С. ГЮЗ. и М.З.С.
/изпълнителен директор Б.М.М./ ДА ЗАПЛАТИ на СВ. ИВ. Н. с ЕГН **********, с адрес :
град Л...ул..., СУМАТА от 4140,00 лв. /четири хиляди сто и четиридесет лева/,
представляваща нетно обезщетение за времето, през което същият е останал без работа в
резултат на уволнението, за период от шест месеца, на основание чл.344,ал.1,т.3 във вр.
чл.225,ал.1 от КТ, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2022г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление : гр. П..., ул. „Вит“ № 1, представлявано от управителите З. С. Г. и М.З.С., ДА
ЗАПЛАТИ на СВ. ИВ. Н. с ЕГН **********, с адрес : град Л... ул..., СУМАТА от 1500 лв.
/хиляда и петстотин лева/, представляваща направените от ответника разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление : гр. Плевен, ул. „Вит“ № 1, представлявано от управителите З. С. Г.. и М.З.С.,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в полза на бюджета
на Съдебната власт, СУМАТА от 265,60 лв. /двеста шестдесет и пет лева и шестдесет
стотинки/, представляваща държавна такса върху уважените искове, СУМАТА от 100 лв.
/сто лева/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице,
както и СУМАТА от 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
16