РЕШЕНИЕ
Номер.............. 40 14.03.2019 година град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд наказателен състав
На деветнадесети февруари Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Членове:1.БОРЯНА БОНЧЕВА
2.КРАСИМИР ДИМИТРОВ
секретар Стефка Ангелова
Прокурор Делчо Лавчев
като разгледа докладваното от чл. с. Боряна Бончева
ВНОХ дело № 79 по описа за 2019 година
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК, вр. чл. 371. т. 2 НПК. С присъда № 6/10.01.2019год., постановена по НОХД № 7/2019год. РС - Свиленград е признал подсъдимия И.Д., роден на *** г. в гр.******, *****,****** по произход, гражданин на *******, живущ в гр. ******, кв."********", *****, адрес за призоваване в Р.България - СДВНЧ град Любимец, с **********, **********, ***********, *******, притежаващ ***** паспорт с № **********, издаден на 26.02.2018 год. за виновен в това, че
на 27.12.2018год. в района на 292-ра гранична пирамида в землището на село Сладун, общ. Свиленград, обл.Хасково, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл. 279, ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл. 39, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода" за срок от 9 (девет) месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалил така определеното наказание „лишаване от свобода" с една трета като е определил окончателния размер на наказанието « лишаване от свобода» на 6 (шест) месеца и на наказание „ГЛОБА" в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева). Отложил е на осн. чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода" за срок от 3 (три) години. Осъдил е подсъдимия и за разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия Д. -адв. С.Ш., с която се иска изменение на присъдата като се намали размерът на наложеното наказание „ лишаване от свобода", както и се намали наказанието „глоба".
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково предлага присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.
В съдебното заседание на въззивния съд защитникът на подсъдимия пледира за изменение на присъдата като моли за намаляне размера на наложените наказания.
Окръжен съд Хасково, след като обсъди доводите в жалбите и изложените в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради следните съображения:
Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по гл. XXVII НПК -съкратено съдебно следствие, като всеки подсъдим е направил самопризнание на изложените в обвинителния акт факти.
Въззивният съд намира по същество, че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371. т. 2 НПК кореспондира с установената фактическа обстановка, която е следната:
Подсъдимият Д. е ******** гражданин и бил противник на партията на ******** на ******* и затова през 2014 год. избягал от страната си, установявайки се в Р.Гърция. Там останал до края на 2017год., когато бил депортиран в ***** от гръцките власти. В родната си страна имал влязла в сила присъда, която била постановена в негово отсъствие, по която наложеното му наказание следвало да изтърпява в затвор. По тази причина подсъдимият се свързал с негови приятели, които работели към официалните служби за издаване на документи за самоличост и с тяхна помощ успял да получи официален документ - *********** паспорт с № ********, издаден на 26.02.2018 г. и тъй като искал да отиде в държава в Западна Европа или отново да се върне и да заживее в Р.Гърция, с издадения документ - личния си ****** паспорт, предприел пътуване за да достигне до желаната от него страна. За целта на неустановена дата през месец март, 2018 г. отпътувал със самолет от ****** до Р.Турция. В Турция пристигнал на 10.03.2018 г. От там мислел да премине в Република Гърция по нелегален начин. Преминавайки на неустановена дата границата между Р.Турция и Р.Гърция бил задържан от турските гранични власти, след което бил санкциониран съгласно турското законодателство. Поде. И.Д. обаче на всяка цена искал да отиде в западноевропейска държава, конкретно в Р.Франция, затова решил да продължи пътя си за там, намирайки лица, занимаващи се с незаконно превеждане на лица през граница с цел имотна облага, т.нар. каналджии, които да му помогнат да стори това. Подсъдимият се уговорил с един такъв в Р.Турция за нелегалното му превеждане да му заплати сумата от 500.00 евро, в която сума била включена цената на придвижването; водачите, които да сочат пътя и извозването с превозни средства до крайната цел - Р.Франция. Така, на 26.12.2018 г., каналджията събрал група от трима *****, между които подсъдимият в град Одрин, Р.Турция и около 20.00 часа на същата дата всички те отпътували с лек автомобил в посока към Р.България. Освен ******** в лекия автомобил пътувал и каналджията-водач и непознатият за подсъдимия водач на МПС-то. След като лекият автомобил пътувал около 45 минути, спрял на някакво място в Р.Турция и тогава каналджията им казал да слизат, а автомобилът, управляван от водача му, се върнал назад. Вървели пеша през полета и ниви и по път, находящ се в близост до граничната линия с Р.България, водени от водача -каналджия. След около два часа достигнали до оградната гранична мрежа, разделяща териториите на Р.Турция и Р.България. Там се лутали около половин час, докато намерят отвор в оградната мрежа, откъдето да преминат. В долната част на заграждението /единична оградна мрежа/ в района на 292-ра гранична пирамида, в землището на село Сладун, общ.Свиленград имало отвор в мрежата, през който можел да премине човек в наведено положение и който им бил посочен от каналджията. Последният казал на тримата *******, между които и подсъдимият, че след преминаването на заграждението, ще навлезат в територията на България, след което да продължават да вървят направо. Около 00.53 часа на 27.12.2018 г. тримата ******** граждани, между които и подсъдимият пресекли линията на държавната ни граница с Р.Турция, преминавайки по незаконен начин от Република Турция и Република България в района на 292-ра гранична пирамида, намираща се в землището на село Сладун, общ.Свиленград, а каналджията се върнал обратно. Тримата *******, между които и поде. И.Д. продължили да вървят в района на село Михалич, движейки се към
вътрешността на страната в посока към село Щит. Същите обикновено се стараели да се движат направо, както им бил посочил каналджията. Тъй като било в тъмната част на денонощието, за ориентир им служели светлините на селищата, покрай които минавали. След като вървели сами няколко часа, достигнали до гориста местност, където спрели, понеже тримата ******** граждани не можели да се ориентират накъде да вървят. Там именно няколко часа по-късно - около 09.45 часа на 27.12.2018 г. били намерени и задържани от полицейски гранични служители на ГПУ-Свиленград. Същият ден - 27.12.2018 г., св. М.К.А.- служител в ГПУ-Свиленград застъпил на смяна за времето от 08.00 часа до 20.00 часа, като главен оператор в Локален координационен център «Свиленград» /ЛКЦ/, водещ видео наблюдение в района на държавната граница на Р.България с Р.Турция в землището на град Свиленград. Тъй като в ГПУ-Свиленград имало получен сигнал за незаконно преминали на територията на Р.България лица, около 08.35 часа било разпоредено на служителите, които били на смяна, да извършат преглед на постовете за техническо наблюдение /ПТН/ и на камерите - към сигнално-охранителната система на МВР, с цел установяване на закононарушители. Св. А.установил от записа за видеонаблюдение на камера с № 8-8, от ПСОС „Маточина" движението на три лица, които около 00.06 часа на 27.12.2018 г. се намирали в турска територия и се движели по пътя, находящ се в непосредствена близост до граничната ограда. Това били тримата незаконно преведени ******, между които и подс.И.Д.. Същите от около 00.06 часа до 00.34 часа същия ден се движели без посока, хаотично, в района между граничните пирамиди с номера съответно 291 и 292, отивайки на три пъти до оградата и отново връщайки се на пътя. Около 00.34 часа трите лица се отправили към 292-ра гранична пирамида и преминавайки наведени под т.н. инженеро-възпрепятстващо съоръжение /ИВС/ - оградна мрежа, в 00.53 часа на 27.12.2018 г. достигнали територията на Р.България в района на 292-ра гранична пирамида, находяща се в землището на село Сладун. Свид.А.със свои колеги наблюдавали и записа от стационарната камера от ПСОС „Сладун" с № 8-06-1, като отчели, че тя в 00.53 часа на 27.12.2018 г. се завъртяла, отчитайки извършено движение, като на записа се наблюдавало едно от тримата лица, нелегално влезли на територията на Р.България в района на 292-ра гранична пирамида. Свид.А.продължил да наблюдава района на граничния район, където била монтирана камерата на пост за техническо наблюдение „Сладун" и тогава видял подсъдимия заедно с другите двама ****** граждани да се движат от покрайнините на село Михалич към село Щит, общ.Свиленград, навлизайки на територията на България на разстояние около 2 километра към вътрешността на страната. Началникът на смяната в ГПУ-Свиленград - инспектор Д.С.уведомил граничния полицейски наряд в Патрулна база „Щит"- екип в състав младши инспектор М.М.М.- свидетел по делото и колегата му - сътрудник по охраната М.В., които се намирали в близост до този район за трите лица, отговарящи на профил на риска, между които и обвиняемия. Разпоредил им да се отправят веднага към това място, където да установят лицата. Свид. М. и колегата му носели службата си за района, намиращ се между гранична пирамида № 300 и 309-а гранична пирамида, в землищата на селата Щит и Пашово, общ.Свиленград. След като получили разпореждането и били информирани за местонахождението на нарушителите двамата веднага се отправили към това място със служебния си автомоби, където около 09.45 часа на 27.12.2018 г. на около 200.00 метра от воден изравнител в землището на село Михалич, общ.Свиленград издирили и задържали пждс. И.Д. и другите двама нелегално преминали държавната ни граница мъже. При проверка на личните им паспорти се установило, че същите нямат положени от турските власти изходящи печати и съответно нямат и входящи такива, положени от служители на българския паспортен контрол. Единият от тримата обяснил на български език, че от около 6 години се намирал в България, където пребивавал в бежанаски лагер, а за другите
двама ********, между които и подсъдимия заявил, че били преминали по незаконен начин от Р.Турция в Р.България през направена дупка в заградите л ната гранична мрежа. И.Д. бил задържан до 24 часа с полицейска заповед за задържане на лице с рег.№ 4536 зз-275/ 27.12.2018 г. по описа на ГПУ-Свиленград на основание чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР .
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които еднопосочно подкрепят направеното от подсъдимия пред първата инстанция самопризнание, като не се установяват противоречия. Напротив, фактическата обстановка, предложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от първата инстанция, се изяснява по несъмнен начин, респективно извършеното инкриминирано деяние и авторството на подсъдимия в него. Релевантните по чл. 102 НПК обстоятелства са установени при условията на преки и първични доказателствени източници, които подкрепят категорично обвинителната теза. Разпитаните на досъдебно производство свидетели последователно и еднопосочно изясняват случилото се.
Първоинстанционният съд обосновано е приел, че при така установените факти подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 279. ал. 1 НК. за което е предаден на съд.
Престъплението е довършено с пресичане на граничната линия. Деянието не само е извършено при липса на надлежно разрешение за пребиваване на територията на Р България, която форма на изпълнителното деяние е инкриминирана, но и при преминаване не през установения за това граничен пункт. Последното обуславя и неговата противоправност. Престъпното деяние е извършено от подсъдимия при наличие на пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял настъпването им, като е имал реална представа, че навлиза в чужда държава не по установения за това ред, без да има съгласието на българските гранични власти.
При определяне на наказанието "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца е съобразено чистото съдебно минало, проявеното съдействие на досъдебното производство за разкриване на обективната истина и разпоредбата на чл. 58а НК. Това наказание е от една страна близко по продължителност до възможния минимум, а от друга - напълно адекватно на извършеното деяние с оглед неговата висока степен на обществена опасност. Относно предвиденото задължително кумулативно наказание "глоба", така определено, то в съвкупност с лишаването от свобода отговаря на целите посочени в чл. 36 НК. Няма основание това наказание, като по-леко, да не бъде наложено. Такава възможност се предвижда при условията на чл. 55 НК. но установените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни, както правилно е приел и РС,съобразявайки изключително високата обществена опасност на деянието.
Преценката на първата инстанция за приложение на института на условното осъждане по чл. 66. ал. 1 НК е правилна, тъй като са налице законовите предпоставки за това: наложеното на подсъдимия наказание е до три години лишаване от свобода, към момента на извършване на престъплението той не е бил осъждан. Настоящата инстанция се солидаризира с изводите на районния съд, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за изграждане на правосъзнание за зачитане на законите на чуждата държава, не се налага подсъдимият да бъде изолиран в пенитенциарно заведение.
При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличие на други
основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед гореизложеното първоинстанционният съдебен акт следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 338 НПК, Окръжен съд Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №6/10.01.2019 г. по НОХД № 7/2019 г. на РС Свиленград.
|
|
|
: |
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.