О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
. . . . . . . . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
Великопреславският
районен съд първи състав
На 18
(осемнадесети) септември Година
2020
В
закрито съдебно заседание, в следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
. . . . . . . . . . . . . . . .,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Дияна Петрова
частно
гражданско дело номер 849 по описа за 2019 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 93, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Б.А.Б. с адрес ***, в качеството си на
управител на „Б. 68“ЕООД, със седалище и адрес на управление *** срещу
Постановление за налагане на глоба, посочено в съобщение изх.№5771/28.10.2019
г. от Ч.Я.Д. *** действие ОС-Шумен по ИД№20167740400080, връчено на
жалбоподателя на 13.11.2019 г.
В жалбата се сочи, че атакуваното постановление е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Размерът на глобата бил прекомерен, поради маловажност на неизпълнението. Твърди се че наложеният запор от ЧСИ бил върху
несеквестируема част от трудовото възнаграждение на длъжника-работник.
По
аргумент на чл.
93, ал. 2 от ГПК, е изрично нормативно
установена родовата компетентност на районния съд при обжалване на
постановлението, с което съдебният изпълнител налага "глоба". С
цитирания текст е уредена специална разпоредба, въвеждаща изключение от
родовата компетентност на окръжните съдилища при разглеждане на жалби срещу
действия на съдия изпълнител /арг. чл.
436, ал. 1 от ГПК/ и по отношение на конкретно действие на съдия изпълнител
- само такова, по налагане на глоба във връзка с принудителното изпълнение. В
текста на чл.
93, ал. 2 от ГПК, за разлика от
родовата, изрично не е уточнена местната компетентност на районния съд. Ето
защо последната следва да се изведе по тълкувателен път. Жалбоподателят е със седалище и адрес на
управление на територията на РС Велики Преслав, поради което последния е
компетентен да разгледа жалбата. За определяне на местно - компетентния съд не
следва да се изхожда от конкретния административен адрес на дейност /кантората/
на ЧСИ, издал обжалваното постановление, доколкото последният има компетентност
на територията на целия съдебен район на ОС Шумен, а от характера и естеството
на обжалваното действие, т.е. от предмета на обжалване. В случая се обжалва акт
на съдия- изпълнител по налагане на "Глоба" във връзка с
осъществяване на принудително изпълнение от лице, трето на изпълнителното
производство, поради което и последното по естество представлява също вид
действие на съдия - изпълнител и предмета на настоящото производство е
оспорване на неговата законосъобразност. Следователно, при оспорване на
законосъобразността на такива действия е приложима по аналогия разпоредбата на
436, ал.
1 от ГПК и местно- компетентен да се произнесе е районният съд, но по
мястото на изпълнение. Съгласно чл.
427, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл.
436, ал. 1 от ГПК в случая мястото на изпълнение е постоянният адрес или
седалището на третото задължено лице, какъвто е жалбоподателя, което
предопределя като компетентен по правилата на родовата /по арг. на чл. 93, ал. 2 от ГПК/ подсъдност и местно
компетентен /по местоизпълнението- арг. чл.
427, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 436
от ГПК/- Районен съд В.Преслав, т. е. доколкото се касае до неизпълнение на
действия по "налагане на запор", то място на изпълнение според
цитираните текстове е седалището на третото задължено да изпълни
разпорежданията по запориране на вземането лице.
Жалбата е процесуално допустима, депозирана от лице с правен интерес и в законовия едноседмичен срок. Поради което и изложеното по - горе
същата подлежи на разглеждане по същество.
Ч.Я.Д. не е изразила становище по жалбата.
Действително с поведението си – третото задължено лице - Б.А.Б. с адрес ***, в качеството си на управител на „Б. 68“ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, не е
изпълнило задължението си – да представи исканата от ЧСИ информация, която
третото задължено лице дължи по закон – чл. 508, ал. 1, т. от 1 до т. 4 ГПК, не е изпълнил и
запорно съобщение, с тези действия не е изпълнил нареждане на ЧСИ и с това си поведение, същото пречи на хода на
производството, като препятства възможността на взискателят по ИД да се
присъедини по други по-ранно заведени ИД срещу същия длъжник, по които е
наложен предходният запор по трудовото възнаграждение, каквато именно
информация е искана от него, препятства и
удовлетворяване на кредитора по ИД чрез способа за изпълнение избран от него. Размерът на глобата е в определените граници,
предвидени в чл. 91, ал. 2 ГПК.
Ирелевантни за предмета на настоящото производство са сочените от
жалбоподателите обстоятелства за несеквестируемост на трудовото възнаграждение
на длъжника. Съгласно
нормата на чл.
435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочване на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо, т.е не е в кръга на преценка на
работодателя да изпълни или не запорното съобщение на ЧСИ.
С обжалваното постановление е наложена глоба за неизпълнение на запорно съобщение на
ЧСИ от 03.10.18 г. и нареждане от 08.03.2019 г. за представяне на обяснения по
чл.508 от ГПК, както и на превод на запорираната сума.
Предвид неизпълнение на посочените задължения третото лице – Б.Б., като
законен представител на работодателя е адресат на актовете на ЧСИ. По отношение
на размера на наказанието, съдът счита същото за прекомерно, поради което
същото следва да бъде намалено до размер от 200.00 лв. Поради, което съдът
счита постановлението за частично основателно.
Предвид изложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ИЗМЕНЯМ Постановление от 25.10.2019 г. по ИД№20167740400080, издадено от Частен Съдебен Изпълнител Яница Джинджева, рег.№774 на КЧСИ с район на действие ОС-Шумен, с което на основание чл. 93, ал.1, т.3 от ГПК, с което на Б.А.Б. с адрес ***, в качеството си на управител на „Б. 68“ЕООД, със
седалище и адрес на управление *** е наложена глоба по ИД№20167740400190 по Ч.Я.Д. *** действие ОС-Шумен, като намалява размера на глобата от 1200.00 лв. на 200.00 /двеста/ лв.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: