МОТИВИ към НЧХД № 1342/15г
Производството е образувано по
тъжба на С.А.Д.. против И.А.Д., ЕГН **********,*** за това, че на 19,06,15г. в
с. Ч. подсъдимата е публично изрекла думи, унизителни за честта и достойнството
на подсъдимата и й е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания
по лицето, шията и крайниците и състояние след скубане на коса с наличие на
хематоми, кръвонасядания и липса на косми с кръвоизливи.
В съдебно заседание повереникът изразява становище за доказаност
на обвинението, като моли подсъдимата да бъдат призната за виновна по повдигнатото му обвинение за
двете инкриминирани престъпления и вследствие деликта, причинен с престъплението
- да бъде уважен в пълен размер всеки от двата иска.
Защитникът претендира
невиновност на база поднесения доказателствен анализ
Подсъдимата не признава инкриминираните факти,
депозира обяснения, чрез които представя себе си за жертва на обида и телесно
увреждане от страна на тъжителката.
Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК,
ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, установи:
Подсъдимата и тъжителката са от село Ч. и
допреди година поддържали много добри отношения. Впоследствие обаче те силно се
обтегнали до нетърпимост и чести взаимни нападки.
На 19.06.2015г. , около 18
часа, тъжителката тръгнала към свой
имот в м.Л., за да си вземе пръскачка.
Пътят й минавал по улицата покрай двора на подсъдимата Д., където до самата врата било вързано
кучето им. Когато тъжителката
преминавала оттам, вързаното куче на Д. лаейки се спуснало към нея. Тя се
навела, за да потърси камък, с който да се предпази. В това време Д., която
видяла реакцията на тъжителката,
пристигнала, викайки към тъжителката „ Мама ти македонска, ще те оскубя,
ще те ударя!“ . Тъжителката бързо се отдалечила.
След като свършила работата си
на нивата и взела пръскачката, тя поела по обратния път към дома си. Когато
наближила двора на подсъдимата, последната излязла и се запътила към
тъжителката. Двете се спречкали и започнали взаимно да се обиждат и обвиняват.
Както държала пръта на
пръскачката, тъжителката ударила с него подсъдимата по главата. Последната, в
отговор, незабавно я стиснала за шията и
започнала да я души, с което успяла да я повалили на земята. След като
тъжителката паднала, подсъдимата отгоре започнала да скубе косите й и да я удря
по лицето и главата, от които удари тъжителката опитвала да се предпази.
Тъй като подсъдимата била
твърде агресивна, намиращият се наблизо неин съпруг се намесил и предотвратил
развитието на конфликта.
На 23,06,15г. тъжителката
постила съдебен лекар, който я освидетелствал и издал СМУ 83 / 23.06.2015 г. В
същото отразил обективираните пред него при прегледа находки : кръвонасядане по
лява скула; в лявото слепоочие - участък с липса на косми и с кръвоизлизиви в
космените фоликули в размери 1/1,5 см. ; кръвонасядане с лентовидна форма в
областта на шията с размери 5/1 см и
точковидни охлузвания по него; по кожата на дясното бедро - синкаво
кръвонасядане с размери 12/9, разположено по задно-страничната повърхност.
На 14,07,15г. тъжителката подала настоящата тъжба,
с която предава подсъдимата на съд за две престъпления. Като се следват
инкриминираните обстоятелства и неангажиращата съда възприета правна
квалификация , частното обвинение е за публична обида по чл. 148, ал.1 т.1р от НК вр. чл. 146, ал.1 от НК и за причиняване на лека телесна повреда - увреждане
на тялото извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК.
Част от обстоятелствата по
делото не са спорни, но пък те касаят само предисторията на отношенията между
двете страни в конфликта, но не и самия него. Изяснено е, че отношенията между
тъжителката и семейството на подсъдимата са били изключително изострени - до
степен, при която е бил необходим само повод, за да се прераснат в
посегателства против личността. Точно такъв
повод е поставил началото на настоящия инцидент, развил се на два епизода.
Няма спор, че на процесната
дата тъжителката и подсъдимата са се срещнали пред двора на подсъдимата, където
подсъдимата държала вързаното си куче.
Начинът, по който е протекла
тази първа среща между двете е представен различно от подсъдимата и
ангажираните от тъжителката гласни доказателствени средства - показанията на
св. Т.. Последният има роднински връзки със съпруга на подсъдимата св. Д., но
това не повлия на свидетеля да изпълни задължението си да говори истината. Не
се установи той да е във влошени отношения със своите родственици - Димови,
като се има предвид споделеното от Д. колко е озадачен, че именно неговият
„братовчед Л. „ признал за проблеми с
вързаното куче и нападенията от негова страна към минувачите“.
Наред с този, нережисиран,
коментар на Д., непосредствените впечатления са, че Т. не е повлиян от някакво
обстоятелство в полза на едната или другата страна в спора, така, че неговите
показания отразяват действителните му възприятия. С тяхното лансиране се
игнорират твърденията на подсъдимата относно първата й среща с тъжителката на
инкриминираната дата, чрез които тя се опитва да припише неправомерно и
провокативно поведение на тъжителката, което тя била посрещнала с толеранс.
Всъщност ситуацията е била
съвсем различна. Тъжителката, минавайки край дворната врата на дома на
подсъдимата, е била нападната от вързаното при дворната врата на подсъдимата
куче. Макар и вързано, то се спуснало агресивно към тъжителката, лаейки. Тя се
уплашила и инстинктивно посегнала да вземе камък. Липсват доказателства, които
да установят признанията в тъжбата, че камъкът е бил захвърлен и този факт сам
по себе си не е съществен. Важното е, че от създалата се по този начин ситуация
подсъдимата е била провокирана и е отправила обидно-заканителна реплика към
тъжителката. Същата, възпроизведена от Т. , почти дословно приповтаря
твърденията в тъжбата за нейното съдържание - „Мама ти македонска, ще те
оскубя, ще те ударя!“.
Инкриминирана е само обидата,
осъществена чрез отправената псувня в присъствието на обидената, но не и заканителните думи, в който смисъл има изрично
уточнение от повереника. Въпреки, че не се сочи изрично като твърдение в
пренията, може да се счита, че заканите са били възприети като част от
осъществената впоследствие физическа
агресия.
Не е инкриминирано също като
квалификация и публичното отправяне на обидата, което не е опорочаващ
обвинителния документ недостатък. Релевантни за неговата годност за възбуди
наказателно преследване за престъпление от частен характер са описаните факти,
а не нормативната рамка, в която са поставени.
Така, че от значение в случая
е отразяването в тъжбата, че отправената обида е станала на улицата, която е
публично място. Константна е практиката по отношение дефинирането на това
понятие в две възможни алтернативи - място, което по своя характер не е
обществено и не е предназначение за повече хора, но в конкретния случай са
присъствали повече хора ( принципно поне трима) или място, чието
предназначението предполага наличието повече хора, без значение дали са
присъствали в процесния случай.
С оглед на конкретно
установените факти, се касае до място, на което обективно, предвид
предназначението му, може да се окачва присъствието на повече хора, в случая
минувачи. Факт е, че на този инцидент е присъствал св. Т., чиито гараж се
намира на метри от дворната врата на подсъдимите..
Подсъдимата е съзнавала противоправността на
деянието си. Съзнавала е обидния характер на изреченото, както и че с него
засяга обществената репутация на обидената и личната й самооценка, както и че
прави това на публично, общодостъпно място. Предвид крайно влошените
отношенията по между, признания за които има и от двете страни и конкретната семантика на изразите , несъмнено
е, че е подсъдимата не само е предвиждала конкретните обществено-опасни
последици, но е имала за цел да обиди
тъжителката.
При установена обективна и субективна
съставомерност на престъплението по чл. 148, ал.1 т.1 вр. чл. 146, ал.-1 от НК
Съдът призна подсъдимата за виновна в извършването му.
При определяне вида и размера
на полагащото се наказание се прецени на първо място невъзможността за
приложение на чл. 78а, ал.1 от НК, въпреки формалното наличие на предпоставките
по тази норма. Невъзможността се оказа предопределена от наличието на извършено
при условията на реална съвкупност деяние по чл. 130, ал.1 от НК от подсъдимата
( мотивите за което следват) и забраната по ал.7 на чл. 78 а от НК. Именно
параметрите на конкретния инцидент и неговото развитие, установило няколко
отделни увреждания за тъжителката, причинени от подсъдимата, осуети и
преценката за ниска степен на обществена опасност спрямо типичните престъпления
от същия вид, тоест игнорира приложението на чл. 55 от НК.
Отчитайки обществената
опасност на деянието като завишена и тази на подсъдимата като занижена, както и
обстоятелствата, че инцидентът е стоял в контекста на едни крайно обтегнати
отношения и че тъжителката се е снабдила с камък ( а според признанията в
тъжбата дори го е захвърлила) против едно вързано куче, което може да бъде
избегнато и с това е провокирала неговата стопанка Съдът прие, че справедливо,
тъй като е съответно на тежестта на деянието и обезпечава постигане на целите от персоналната и генералната
превенции е наказанието глоба в размер на 3500 лева.
Изясняването на
обстоятелствата по втория епизод на инцидента се оказа сериозно затруднено от факта,
че той бе представен от свидетели, намиращи се в определени отношения с една от
страните, което предопредели и конкретните параметри на възпроизведеното от
тях. Иначе казано, сестрата на подсъдимата св. С. ( която няма и не признава
непосредствени впечатления) , св.Д. - съпруг на подсъдимата и техните познати
семейство М. споделиха само тези от своите възприятия за втората конфликтна
ситуация, с които не уличават подсъдимата в неправомерно поведение, а уличават
тъжителката. Обратното - свидетелите, ангажирани от частното обвинение А. (
майка и дъщеря) депозират само възприети впечатления за противоправно поведение
на подсъдимата спрямо тъжителката.
Всъщност и непосредствените
впечатления и съдържанието на разказите на тези свидетели убеждават, че всеки
от тях е присъствал на мястото на инцидента въпреки, че взаимно си отричат този
факт. И М., и А. признават, че не се намират в много близки отношения
съответно с подсъдимата и тъжителката.
Машкови се отбивали в дома на Димови само, за да напазаруват зеленчуци, а А. си
гостували периодично с тъжителката, но не често, тъй като са от различни
населени места.
Това пък даде друг мотив за обяснената
частична кредитация на показанията им. Обстоятелството, че са от различни
населени места означава, че не познават добре обстановката, в която е протекъл
конфликтът и съобщените конкретни елементи от нея потвърждават, че те са
присъствали на това място по време на самия случай..
Този извод за частично
лансиране на тези гласни доказателства бе обоснован и от други съображения. М.
разказват как са присъствали от момента, в който е нанесен удара до края на
инцидента, поставен с намесата на св. Д.. Съобщават само за възприет от тях
удар от тъжителката с пръта на пръскачка върху главата на подсъдимата, а самата
подсъдима разказва, че след този удар тя започнала да отблъсква тъжителката и
дори двете се хванали за двете се хванали за косите до идването на Д..
Твърдения за взаимно посегателство обаче в показанията на М. отсъстват. Тоест
техните показания съдържат само факти, които пряко са в интерес на подсъдимата
и нищо, което би я разобличило.
Точно от такива съображения са
били водени и А.. В стремежа си да съобщят всичко, което би повлияло на
позитивния изход на делото за тъжителката те влизат в известни противоречия
помежду си. Първо - С. А. твърди, че
когато пристигнали в дома на тъжителката, те завирили там само дъщеря й М.,
която обяснила, че тръгнала към нивата да си вземе пръскачката, докато Д. А.
твърди, че в дома нямало никой и дъщеря й С. А. тръгнала по своя инициатива към
нивата на тъжителката, предполагайки, че тя може да е отишла там.
Освен това житейски нелогични
са твърденията на майката и дъщерята А. как след инцидента, от който самите те
споделят , че силно се уплашили за живота на тъжителката, въобще не са се
интересували нито от причината, която го е предшествала, нито от последиците му.
Ето защо, това, което се
доказа от разказите им и начина на възпроизвеждане на техните възприятия в
непосредствената ситуация на разпита е, че селектираха възприетите
обстоятелства, съобщавайки само тези, които са в интерес на онази страна от
конфликта, с която имат отношения
При този обоснован
доказателствен подход за изясняване на спорната ситуация се установи, че
известно време след като приключил първия инцидент между подсъдимата и
тъжителката , втората се връщала по същия път към дома си. Междувременно пред дома й били пристигнали
нейните познати С. и Д. А., първата от които тръгнала с двугодишното си дете да
я пресреща по пътя .
По същото време в близост до
дворната врата на дома на подсъдимата се намирал на сергията със зеленчуци
съпругът й - св. Д. с техните семейни познати М..
Взаимно провокирали се от
първия конфликт преди минути, тъжителката и подсъдимата се нападнали с взаимни
обиди и обвинения пред дома на подсъдимата. Когато се приближили една към
друга, тъжителката нанесла с пръта на носената гръбна пръскачка удар в главата
но подсъдимата. Когато си тръгвала обаче, подсъдимата на свой ред я нападнала
като се нахвърлила върху нея и започнала да я души с двете си ръце, в резултат
на което тъжителката умаляла и паднала на земята. Отгоре подсъдимата продължила
да я нанася удари по лицето и главата, да я скубе. Уплашен от агресията й бил
дори самият й съпруг Д., който се намесил, за да предотврати тежки последици за
тъжителката.
От описаната сцена св. А.
последователно една след друга възприели съответно: първо дъщерята нападението
на Д. над тъжителката, душенето и повалянето й на земята, а след нея майката-
продължението на боя на земята до намесата на Д., който го преустановил. Иначе
казано двете представят само посегателството на подсъдимата над тъжителката,
обратно на представянето на М. и Д., които пък споделят само за посегателството
над подсъдимата, което всъщност е предшествало нейното нападение и е започнало
едва след приключването му. С приближаването на тъжителката по пътя обратно при
срещата между нея и намиращата се пред дома си подсъдимата започнала вербална
война между двете жени. Държейки пръта на пръскачката, окачена на гърба й,
тъжителката първа силно ударила с пръта подсъдимата по главата. Когато се
опитала да продължи по пътя към дома си на свой ред била нападната от
ударената.
За това нападение се лансираха частично
показанията и досежно тези факти показанията на д. и М., като последните дори
сочат как оказали помощ на Д. в почистването на потеклата кръв от двете
образували се удара разкъсно-контузните две рани. Косвени впечатления за този
инцидент има и съобщава и св. С., част от които демонстративно я разобличават в
пристрастие, коментирано вече и по отношение на останалите свидетели.
Относно последвалото нападение
над тъжителката от подсъдимата се лансираха като достоверни сочещите го
твърдения на А., които визират посегателството по засегнати органи и начин на
причиняване на съответното им увреждане, кореспондиращи с обективираните три
дни по-късно находки от съдебен лекар. Заявеното душене на тъжителката е
оставило типичното за този вид въздействие върху кожата лентовидно
кръвонасядане с размери 5/1см. и точковидни охлузвания. Голямото кръвонасядане
12/9 км. в областта на дясното бедро в горната му трета и по задностраничната
повърхност свидетелства за заявеното от А. и твърдяно в тъжбата падане в резултат на това душене. Описаните в СМУ от 23,06,15г. липса на косми и
кръвоизливи в космените фоликули
синхронизира с твърденията за скубане на падналата тъжителка , а
кръвонасядането по лявото слепоочие за удар на това място. Други увреждания не са описани и остават
предубедено преувеличени и недоказани твърденията на Д. А. за „биене и
налагане“ отгоре, тъй като установени са само описаните увреждания от падане,
скубане, единствен кръвоизлив на скулата. ( в тъжбата са налице признания, че
поради ограниченията в движенията от пръскачката тъжителката не е можела да се
движи след падането и поради това не е можела да се защити, затова при нанесени
удари е следвало да бъдат оставени следи).
Така установено е , че двете
жени са се разменили взаимно леки телесни повреди, които са от една и съща
степен и вид. Описаните и коментирани два реда нагоре увреждания на тъжителката
съставляват лека телесна повреда извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК. Константната
съдебна практика признава увреждания като кръвонасяданията за леки телесни
увреждания, които съставляват разстройство на здравето, но не е в степента в
която го засягат тежките и средните телесни повреди. Това квалифициране по
отношение на кръвонасяданията, което се отграничава от квалификацията на
съдебните медици по признатите от тях медико-биологични критерии, е свързано с
естеството на този вид увреждане: кръвонасядането представлява засягане на
целостта на меките тъкани, при което се получава кръвотечение под кожата, без
тя да е засегната и нарушена нейната цялост, поради което и липсва обиктивирано
кръвотечение извън кожата. Тъй като се касае в коментираните случаи ( към които
спада и установеното кръвонасядане по скулата и главата в косвените фоликули ) до
засягане на целостта на отделни тъкани под кожата, предизвикало подкожно кръвотечение - е налице разстройство
на здравето в хипотезата на ал.1 на чл. 130 от НК.
Такъв вид е и увреждането на
подсъдимата, причинено от тъжителката. Без значение е, че липсва медицински
документ, който да го установява, тъй като доказването му може да стане и с
гласни доказателствени средства. В случая то е установено по своя произход и
характер именно чрез свидетели и се касае до разкъсно-контузна рана, две, които
също съставляват разстройство на здравето по чл. 130, ал.1 от НК.
По отношение наличието на
повече от едно увреждане както за подсъдимата, така и за тъжителката, решението
за осъществяване на едно престъпление е базирано на задължителното ППВС 3/79г (
т. 18. - Когато
с извършването на едно деяние деецът причини на едно или повече от едно лице
еднакви по характер телесни увреждания, касае се до причиняването на една
повреда, защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и
субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление)
Така двете взаимно причинени
от тъжителката и подсъдимата телесни увреждания са еднакви по характер. Всяка от тях е съзнавала противоправния
характер на деянието си спрямо другата. Като се има предвид ползваното от тъжителката
средство за увреждане увредения орган, а
по отношение на подсъдимата - начина на увреждане и органите, които са
засегнати, и двете са предвиждали конкретните последици от своето посегателство
и са искали причиняването на точно такива по вид и степен увреждания.
Взаимната размяна на еднакви
по вид и характер телесни повреди, при които жертвата веднага след
преустановяване на нападението над нея на свой ред инициира и осъществи
нападение спрямо нападателя си, причинявайки му същите по степен увреждания
обоснова справедливото, особено в случая, приложение на реторсия по чл. 130,
ал.3 от НК. Съдът, след като установи, предвид изложените подробно горе
съображения, виновността на двете в извършване на последователно на взаимни
еднакви посегателства с еднакви последици, не им наложи наказание.
Съставомерността на всяко от
деянията бе установена, което предпостави решението на Съда относно
целсъобразността и справедливостта за
приложението на реторсията. За последната, не е необходимо да има под каквото и
да е форма искане от насрещната страна по тъжбата за установяване виновността
на автора й в престъпление от същия вид, с което да е отвърнал на предаденото
от него на съд лице ( въпреки, че в претенция в тази посока е депозирана от
защитника при пренията). Прие се, че
именно възможната по преценка на съда реторсия отговаря най-обективно на
конкретната фактология, в която са поставени отношенията на страните в спора и
която не представя необходимост от репресия, тъй като е справедливо и
превантивно възмездие за двете страни. ( съдебната практика, вкл. и относно
въпроса за гр. иск и разноските - Р 255/17.06.92г. по н.д. 144/ 92г. на І н.о.;
Р 91/61г. по н.д. 71/61г. на ОСНК ; Р 53/ 57г. по н.д. 44/57г. на ОСНК ВС ;
Р283/ 92г. по н.д. 221/92г. на І н.о.).
Горното даде основание на Съда
за постановената присъда - поради установената непосредствено размяна на
взаимни еднакви ( с оглед изискването по ал.3 на чл. 130 от НК за също такава телесна повреда) телесни
повреди между тъжителката и подсъдимата, за което и двете бяха освободени от
наказание.
Този резултат обаче не
освобождава деликвента, какъвто в случая е подсъдимата, от гражданската отговорност за причинените на
тъжителката неимуществени вреди с извършеното спрямо нея посегателство. За да
се определи размера на полагаща се обезщета по нормативно установената
справедливост се имаха предвид вида на конкретните увреждания и засегнатите
органи - по главата масивни оскубвания с кръвонасядания, по крака - масивно
кръвонасядане от причиненото падане, по шията лентовидно кръвонасяне поради
душенето, което силно е и уплашило тъжителката, но от друга страна и
хронологията на взаимната размяна на еднакъв вид телесни повреди, които пък
стоят в контекста на едни отношения на вече крайна нетърпимост. Изяснени с показанията на Д. А.
са последиците върху тъжителката - болки в главата и медикамент за
преодоляването им При отчитане на тези факти Съдът прие, че тъжителката ще бъде
репарирана за претърпените от нея неимуществени вреди със сума в размер на 2000
лв., до която уважи и гражданската претенция на това основание, като до пълния
размер на иска се отхвърли като неоснователен.
Уважи се и акцесорния иск за лихви върху присъдената като обезщетение
сума - от датата на увреждането 19,06,15г. , тоест на деянието, до
окончателното изплащане.
Частично се прие за
основателна и втората гражданска претенция -
за причинените на тъжителката неимуществени вреди чрез отправената към
нея обида от подсъдимата. Тъжителката се е почувствала унизена и засрамена от
отправената по отношение на нея псувня и то публично, възприета вкл. и от св. Т.
, това е засегнало собствената самооценка, а и изградения авторитет пред този
неин съселянин . Обидата е била възприета от него и е могла да бъде възприета
от всеки случаен минувач на улицата, но пък не е установено присъствието на
друго лице. От друга страна обидата е отправена в рамките на един вече развиващ
се конфликт между страните, които са с явни позиции за взаимни нападки -
вербални и физически, и е била
последвана от сериозна взаимна физическа агресия между двете жени. При отчитане
на тези факти Съдът прие, че обидената ще бъде репарирана за претърпените от
нея неимуществени вреди със сума в размер на 500 лв., до която уважи и
гражданската претенция, като до пълния размер на иска 4500 лв. се отхвърли като
неоснователен. Уважи се и акцесорния иск
за лихви върху присъдената като обезщетение сума в размер от датата на
увреждането, тоест на деянието, до окончателното изплащане.
При присъждане на разноските
се съобрази наличието на две престъпни деяния, за всяко от които се установи
виновността на подсъдимата, като приложената по чл. 130, ал.3 вр. чл. 130, ал.1
от НК реторсия наложи, съобразно наложеното от практиката, разноските в тази
част и досежно това приложение да останат за страните така, както са ги понесли
в процеса. При тези обстоятелства в
тежест на подсъдимата се възложи да заплати на тъжителката сума в размер на 206
лева за част от сторените от последната съдебно-деловодни разноски, както и ДТ
върху размера на уважените граждански искове отделно ( 80 +50 лв. )и в общ
размер 130 лева по сметка на Районен съд Пазарджик, както и ДТ в размер на 5
лева при служебно издаване на изп. лист.
По изложените мотиви Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: