Р Е Ш Е Н И Е №34
гр. Габрово,
28.04.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в публично съдебно заседание от единадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. КОСЕВ
при
секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието
на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. дело №35 по описа за 2023 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството е образувано по жалба от „****“ ЕООД – с.
Черневци, община Габрово против Уведомително писмо изх. № 02-070-2600/140 от
29.01.2021 година, подписано от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
В жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно, тъй като в него липсвали изложени мотиви, а при постановяването му били изтъкнати фактически данни без логическа взаимовръзка и обосновка, което представлявало съществено процесуално нарушение и което водело до неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят навежда доводи за издаване на писмото при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона; оспорват се констатациите, че декларираните площи са недопустими за финансиране. Прави се искане за отмяна на писмото в оспорената част и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания.
В открито съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява от своя управител и от надлежно упълномощен процесуален
представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество,
съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита.
Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна Зам. изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие” се представлява
в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител -
юрисконсулт, оспорва се жалбата, а по същество се прави искане за отхвърляне на
жалбата, съображения за което са подробно развити в депозирана по делото
писмена защита. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
сторените в производството разноски.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт. Оспореното уведомително писмо притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и засяга правната сфера на жалбоподателя. Подсъдността на спора е съобразена с разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорващото дружество е подало заявление за подпомагане за кампания 2017 от 22.05.2017 година и заявление за подпомагане за кампания 2017 от 29.11.2017 година по няколко схеми и мерки, вкл. и мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“.
С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 година за кампания 2017, изх. № 02-070-2600/316 от 14.02.2019 година, подписано от зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ е оторизирана сума в размер на 5844.24 лева, като исканата сума от 9039.86 лева е намалена със сумата от 3195.62 лева.
Така постановеното Уведомително писмо е обжалвано по съдебен ред, като с Решение №159/29.11.2019г. по АД№79/2019г. на ГАС оспорения административен акт е отменен и преписката върната на АО за ново разглеждане и произнасяне съобразно мотивите на Решението. Постановеното решение на АС Габрово е потвърдено с Решение №12893/20.10.2020г. по АД№1304/2020г. на ВАС.
След връщането на преписката за ново разглеждане по подаденото Заявление от „****“ЕООД зам. изпълнителен директор на ДФ Земеделие е постановил процесното Уведомително писмо изх. № 02-070-2600/140 от 29.01.2021 година, предмет на настоящото съдебно производство.
В уведомителното писмо се съдържат таблици във връзка с всеки от заявените парцели по посочената по-горе мярка 11. Според посоченото в таблиците /л. 17- 20/, парцел 43966-277-1-1 е с декларирана площ 2.63 ха, не са установени двойно заявени площи, площ след административна проверка – 2.55 ха, площ след проверка на място – 2.49 ха, т.е. установена е разлика между декларирана и установена площ на парцела в размер на 0.14 ха. Относно парцел 43966-681-4-1 се установява, че е заявен с площ от 0.6 ха, не са установени двойно заявени площи, но след извършени административни проверки и проверки на място е установена разлика между декларирана и установена площ на парцела в размер на 0.6 ха. Като краен резултат е посочено, че от заявена площ от 6.28 ха е установена площ от 5.54 ха; наддекларирана площ – 0.74 ха или 13.36 %. На тази база е изчислена оторизирана сума в размер на 2382, 42 лева, а намалението и санкцията за наддеклариране е в размер на 770, 70 лева /таблица на л. 17/.
В пояснението към колона „Намаления“ от уведомителното писмо е посочено, че неспазените изисквания за управление на заявената от кандидата дейност са били установени чрез извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление- проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ. В контролния лист от извършената проверка на място са посочени конкретните неспазени изисквания за управление; за резултатите от проверката на място и за изисквания за управление, които не са били спазени, кандидатът е уведомен с уведомително писмо.
Към настоящото съдебно производство е приобщено приложеното АД№79/2019г. на АС Габрово, както и материалите по административната преписка по издаване на оспорения административен акт.
Представена е Заповед № 344070 от 27.11.2017 година на Началник отдел РТИ за извършване на проверка на място на процесния кандидат, както и Доклад за проверка на площи на 28.11.2017 година ведно с Приложение ІV – Работен лист за определяне процента на живи растения и Контролен лист за процедурна проверка. Според посоченото в доклада, за земеделски парцел с композитен номер 43966-277-1-1 е изключена площ, за която при измерването е установено, че е покрита с храстовидна растителност и която не е била изключена при заявяването, а за земеделски парцел с композитен № 43966-681-4-1 е посочено, че са проверени всички орехи в парцела – 30 броя; установени са 14 броя изсъхнали; процентът на живи орехи е 53 %; попълнен е работен лист Приложение 4; парцелът е недопустим за подпомагане за трайни насаждения; парцелът има ПИП – 0.016 ха; измерена ПИП – 0.016ха.
До дружеството-жалбоподател е изпратено уведомително писмо с изх.№ 01-042-6500/446 от 01.12.2017 година ведно с копие на доклада за проверка. Подадено е възражение от дружеството с вх. № 01-042-6500/446 от. 28.12.2017 година, на което е отговорено с уведомително писмо с изх. № 01-042-6500/446 от 18.01.2018 година, според което извършената допълнителна проверка е потвърдила констатациите на експертите от РТИ – гр. Велико Търново.
По отношение на изключената площ от земеделски парцел с композитен номер 43966-277-1-1 оспорващото дружество не прави възражения в настоящото производство. Възраженията и защитната теза на дружеството е насочена към констатациите по отношение на земеделски парцел с композитен № 43966-681-4-1.
По дело №79/2019г. на ГАС е изслушана съдебна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото, а съдът го счел за обективно и компетентно изготвено, поради което го е кредитирал с доверие.
На въпросната съдебна експертиза и заключението към нея се позовава и пр. представител на жалбоподателя, като в тази връзка е и нежеланието му да бъде изготвена СЕ в настоящото съдебно производство.
Няма пречка писмени доказателства съдържащи се в приобщеното АД№79/2019г. по описа на АС Габрово и част от административната преписка да бъдат ценени като доказателства в настоящото дело. Не е възможно изготвеното заключение по допуснатата съдебна експертиза по АД№79/2019г. на АС Габрово да бъде коментирано и взето предвид в настоящото съдебно производство.
Това е така поради факта, че е налице императивно изискване за публичност и непосредственост в процеса съобразно, въведените изискавния с чл. 11 от ГПК, във връзка с чл. 195 от ГПК и чл. 200 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Изготвената в друго съдебно производство експертиза би могла да се ползва като доказателствено средство само с изричното съгласие на всяка от страните, на каквото съгласие не би могло да се приравни липсата на изричното й оспорване от страната, на която се противопоставя. Дори и при съгласие на страните, обаче, с оглед избягване на симулативност в процеса, съдът и в съответствие с чл.202 от ГПК би могъл да откаже да я цени. Изготвени експертни заключения по други съдебни производства могат с изрично съгласие на страните да се приемат като писмени доказателства ведно с приложенията към тях, но те ще имат доказателствената сила на частни писмени документи, а не на приети по делото експертни заключения. Назначените по делото вещи лица не могат да основават заключенията си на изводите на вещи лица, назначени в други производства, а следва да направят самостоятелни изводи по поставените им въпроси. Те могат да ползват данни от други експертизи относно значими за спора факти / извадки от скици, регулационни планове, техническа документация/, ако страните не са ги оспорили като доказателства, но следва да ги подложат на самостоятелна преценка и така да дадат отговор на поставените им въпроси, а не да възпроизвеждат констатациите на експертите, назначени в други производства. В случая не е налице заявено съгласие от пр. представител на ответника за ползване на изготвената в АД№79/2019г. на ГАС съдебна експертиза. Напротив в представено по делото Становище, ответникът по делото оспорва заявеното искане за ползване на друга експертиза от пр. представител на жалбоподателя, като се противопоставя на подобно доказателствена искане.
Съгласно чл. 8, т. 1 от Наредба № 2 от 17.02.2015 година за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, отменена от 30.03.2018 година, но действала към периода на кампания 2017 година, трайните насаждения са допустими за подпомагане, когато най-малко 70 % от растенията, включени в референтния парцел, са живи /неизсъхнали/. С идентичен смисъл е и разпоредбата на чл. 9, т. 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 година за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /трайните насаждения са допустими за подпомагане, когато най-малко 70 % от растенията в парцела след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10 са живи /неизсъхнали//, действаща към момента на издаване на процесното писмо.
Установеното нарушение съобразно разпоредбите на Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие.
Наложено е 1, 90 лв. линейно намаление по СЕПП, съгласно чл. 65, §2, б. в) от Регламент /ЕС/№1307/2013г., налагано съгласно чл. 6, §2, б. е), т. iii) от Регламент за изпълнение /ЕС/№809/2014г. на Комисията.
Съгласно чл. 19 от Делегирания регламент /ЕС/ № 640/2014 година, на който има позоваване в поясненията на таблиците към Уведомителното писмо, ако във връзка с дадена група култури по член 17, параграф 1 площта, декларирана за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, надвишава установената по реда на член 18 площ, размерът на помощта се изчислява въз основа на установената площ, намалена с двойния размер на установената разлика, ако тази разлика превишава 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от установената площ. От установяването на факта, че парцел с композитен номер 43966-681-4-1 отговаря на критериите за допустимост, следва, че площта му от 0.6 ха следва да бъде включена в тази на установената площ, вследствие на което последната следва да е в размер на 6.14 ха, наддекларираната площ ще е в размер на 0.14 ха /площта на земеделски парцел с композитен номер 43966-277-1-1, по отношение на който констатациите не са опровергани/, при което установената разлика между заявена и установена площ ще е под 3 % /6.14ха = 100%, а 0.14ха = 2.28 %/. В такъв случай липсва основание за налагане на административни санкции при свръхдеклариране по чл. 19, § 1 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014, а плащането на площ следва да се изчисли по реда на чл. 18, § 6 от същия Регламент - въз основа на установената площ за съответната група култури.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че Уведомително писмо изх. № 02-070-2600/140 от 29.01.2021 година, подписано от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта на намалението от 770.70 лева на претендираната за финансово подпомагане по съответното направление сума, е издадено от компетентен орган /предвид представена по делото Заповед № 03-РД/715#2 от 13.12.2018 година, на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, от която е видно, че е налице валидно делегиране на правомощия, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материалноправните разпоредби.
Същото съдържа мотиви, като същите се подкрепят от приложената по административната преписка писмени доказателства. В тгази насока следва да се цени и представено по делото Становище от зам. изпълнителен директор на ДФ Земеделие, което на практика излага мотивите на АО, част от оспорения административен акт.
Тълкувателно решение №16/31.03.1975г., ОСГК на ВС сочи, че
ако
административният акт е издаден на основание на подготвителни документи,
изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. Оттук
следва изводът, че е налице възможност мотивите на един акт да бъдат изложени в
друг - предшестващ акт, като този предшестващ акт трябва да бъде посочен в
основния. Тези изводи се налагат и от Тълкувателно решение №4/22.04.2004г. по
адм. д. №ТР-4/2002г., ОСС на ВАС, съгласно което дори в случаите, когато
административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка,
неизлагането на мотиви съставлява основание за отмяна на административния акт.
В настоящия случай са налице подготвителни документи по издаване на акта.
За да породи правни последици, административния акт следва да бъде издаден по
предписания от закона начин. Във всички случаи формата е от значение за
преценката за действителност на акта, като пълното й неспазване го прави
нищожен. Неспазването на отделни нейни реквизити, когато е писмена, води до
отменяемостта му. Според записаното в цитираното ТР№16–31.03.1975г. на ОСГК на
ВКС е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в
друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт
или да бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които
законодателят е преследвал с изискването за мотивирането им. Срокът, който се
посочва в цитираното тълкувателно решение за представянето на мотивите към акта
е до представяне на жалбата пред горестоящия административен орган, при
обжалване по административен ред или до съда, при условие че се акта се обжалва
по съдебен ред. Основание за това решение на ОСГК е обстоятелството, че
допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се
запознаят със съображенията, по които е издаден акта и да организират защитата
си срещу него. В конкретния случай освен в предхождащи издаването на УП
документи /резултати от автоматични проверки, както и Доклад за извършена
проверка на място, назначена със Заповед №344070/27.11.2017г. на началник „РТИ“
при ОД на ДФЗ В. Търново/, административният орган е изложил мотиви към
оспореното УП и в становище от 10.02.2023г., приложено по делото.
В случая е налице посочване на фактическите и правните
основания за издаването на акта съобразно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради
което следва да се приеме, че са налице мотиви при постановяване на оспорения
административен акт. В този смисъл не се споделят доводите на жалбоподателя, че
обжалвания акт не е мотивиран, като не следва да се приема представеното
Становище от административния орган, тъй като същото е представено след
постановяване на оспореното Уведомително писмо.
Жалбоподателят не представя доказателства или излага доводи
които да опровергават изводите на административния орган, залегнали в
процесното Уведомително писмо изх. № 02-070-2600/140 от 29.01.2021 година,
подписано от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Постановявайки същото административният орган се е съобразил с мотивите в
отменителното решение на АС Габрово по АД№79/2019г. по описа на съда. Основен
мотив, въз основа на който се оспорва постановеното УП е, че следва да се
вземат предвид изложените в съдебната експертиза по предходното АД№79/2019г. на
ГАС факти, което според настоящия съдебен състав не е възможно по изложените
по- горе съображения. Това становище за допустимост на експертизата по
предходното дело мотивира жалбоподателя да не заяви искане за нова експертиза,
а да ползва данните от предходната такава.
Процесното уведомително писмо следва да бъде потвърдено, оа оспорването да бъде отхвърлено като неоснователно. Оспореният отказ на заявеното финансово подпомагане в размер на 770, 70 лева се основава на разпоредбите на чл. 8, т. 1 от Наредба №2/17.02.2015г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Основанията за недопустимост приети от административния орган в процесното УП намират опора в приложените по административната преписка писмени доказателства.
С
оглед изхода на спора, а именно отхвърляне на оспорването основателно се явява
искането на пр. представител на ответника за присъждане на разноски,
представляващи възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер. В случая съдът намира, че на ДФ Земеделие се дължат
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 143 АПК във вр. с чл. 24 от Наредба за
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорване на „****“ЕООД с. Черневци общ. Габрово против Уведомително писмо изх. № 02-070-2600/140 от 29.01.2021 година, подписано от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, като неоснователно.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД с. Черневци общ. Габрово ЕИК2**** да заплати на ДФ Земеделие София сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща направените по делото разноски /възнаграждение за юрисконсулт /.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: