Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н
О Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.02.2021
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд, гражданско отделение, на двадесет и първи
януари две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова, като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов, гражданско дело № 2401
по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” вр.
гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова
молба подадена от „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
***, ****, ет.*, офис *, с която претендира да бъде
прието за установено по отношение
на К.Г.Л.,
ЕГН **********, с адрес ***, че
съществува ЧАСТ ОТ присъденото
с издадена по ч.гр.д. № ****. на
ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумата от: 15 539,15
лева /петнадесет хиляди петстотин тридесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща част от предсрочно изискуема главница за периода от
14.05.2018г. до 14.09.2022г.
по договор
за потребителски паричен кредит № **** от **** г., сключен между К.Г.Л.
и „****, вземането за която е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.12.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението - 31.10.2019г., до окончателното изплащане на задължението, като в условието на евентуалност от отхвърляне на установителния
иск се претендира ответника да бъде осъден да плати на ищеца сумата за главница,
а при кумулативно съединяване се претендира присъждането на сумата от 671,70 лв. – обезщетение за забава върху главницата 15
539,15 лева от 14.05.2018г.
до 20.02.2020г.
В исковата молба се сочи, че
на 13.01.2016г. между
К.Г.Л. и „***** бил сключен Договор за потребителски кредит № ***,
съгласно който дружеството като заемодател
предоставило на 18.01.2016г. на ответника
сума в размер на 48500 лв. Общото
задължение по договора, включващо и 1455 лв. –такса за разглеждане, 4394,40
застрахователна премия, 23044,60 лв. - възнаградителна
лихва, възлизало на
77394,60 лв.,
която
сума била разсрочена на 120 месечни
вноски - всяка
по 644,95
лв. с краен падеж 14.01.2026г. Вземането по договора е прехвърлено
с договор за цесия от 18.12.2018
г. и Приложение №
1 от 18.12.2018
год., сключени между „****** и „А.з.с.н.в.” ЕАД. З. извършеното
прехвърляне ответникът бил уведомен писмено чрез ЧСИ, евентуално чрез
приложеното писмено изявление към исковата молба. Кредитополучателят
не изпълнил задължението си да плаща месечните вноски на падежите им, от които
погасил само 17682,41 лв., поради което цесионерът
обявил цялото задължение за предсрочно изискуемо, за което длъжникът бил
уведомен чрез ЧСИ и евентуално чрез исковата молба. След издаване на заповедта
за изпълнение за вземането и преди подаване на исковата молба, от длъжника били
платени 5000 лв., с които били погасени частично вземанията за главница,
договорна лихва, обезщетение за забава и разноски в заповедното
производство. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не
е постъпил писмен отговор от редовно
уведомения ответник.
В проведеното по делото
на 21.01.2021г. открито
съдебно заседание представител на ответника или упълномощено
от него лице
не се е явил,
като ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да
постанови неприсъствено решение. С протоколно
определение от същата дата искането
е било уважено от съда, предвид
наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на
исковата молба, не се е явил
в първото по делото заседание и не е направил искане
делото да се разгледа в негово
отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239
ал.1 от ГПК - на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете
за размяна на книжата и от
неявяването им в съдебно заседание.
Съдът
намира, че от изисканото ч. гр. д.№ ****.
по описа
на ВРС и приетите
по делото писмени доказателства – копия от: Договор за потребителски кредит № **** одобрен на 13.01.2016г. и подписан на 18.01.2016г. ведно с общи
условия и погасителен план; сертификат за застраховка „Кредитна протекция плюс“ ведно с общи условия;
Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г.; индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.12.2018г. и извлечение от Приложение
№ 1 към него; потвърждение на извършена цесия;
2 броя пълномощни от „***** уведомителни писма с изх. № УПЦ-П-УКФ/2123415 от 21.01.2019г и
с изх. №
УПЦ/УПИ-С-УКФ/2123415 от 14.05.2019г. ведно с обратни разписки,
се установява съобразно изискването на чл. 239 ал.
1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание
422 вр. чл.
415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и кумулативно съединения осъдителен иск за обезщетние
за забава с правно основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, в размер на 671,70 лв.
Предвид пълното уважаване на предявения главен иск за
главница, не следва да се разглежда евентуалния за същото вземане.
На
основание чл. 78
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, които според доказателствата
за реалното им извършване - вносни бележки за държавни
такси и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100
лв., на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП чл. 25
НЗПП
/Приета с ПМС №4 от 06.01.2006 г., в ред. ДВ бр.8 от 2017г./, са в общ размер от 554,23 лв. Следва да се присъдят и разноските по
заповедното производство, които са в общ размер на 519,66 лв., съразмерно на предявената
част от вземането – 348,32 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „А.з.с.н.в.“,
ЕИК ***** с адрес *** и К.Г.Л.,
ЕГН **********, с адрес ***, че
съществува ЧАСТ ОТ присъденото
с издадена по ч.гр.д. № 17902/2019г. на ВРС заповед
по чл. 410 ГПК вземане ДО РАЗМЕР НА сумата
от: 15 539,15 лева
/петнадесет хиляди петстотин тридесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща част от предсрочно изискуема главница за периода от
14.05.2018г. до 14.09.2022г.
по договор
за потребителски паричен кредит № 2123415 от 13.01.2016 г., сключен между К.Г.Л.
и „****, вземането за която е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.12.2018г.., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението - 31.10.2019г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
на основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД К.Г.Л., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
*** сумата от 671,70 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.05.2018г. до
20.02.2020г. върху 15 539,15 лева
представляващи част от предсрочно изискуема главница за периода от
14.05.2018г. до 14.09.2022г.
по договор
за потребителски паричен кредит № 2123415 от 13.01.2016 г., сключен с „*****,
вземането за която е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по
силата на Договор за продажба
и прехвърляне на вземания от
18.12.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
1 ГПК К.Г.Л., ЕГН **********, с адрес *** да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, *** сумата от 519,66
лева,
представляващи разноски по настоящото дело и 348,32 лева - разноски по ч.гр.д. № 17902/2019г.
по описа
на ВРС.
Решението
на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: