Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 04.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на шести април две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. П., като разгледа гр.д. № 3776 по описа на ВРС за 2015 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224 КТ.
Производството
е образувано по постъпила искова молба от К.М.Ц. против „Викинг-Николов” ЕООД,
гр. София. Предявени са обективно кумулативно съединени искове за осъждането на
ответника, както следва: по чл. 128, т.2
КТ за сумата от 1400 лв. – брутно трудово възнаграждение, от които: 200
лв. за м. август 2012 г., 200 лв. за м. септември 2012 г. и 200 лв. за м.
октомври 2012 г., 200 лв. за м. май 2015 г., 200 лв. за м. юни 2015 г., 200 лв.
за м. юли 2015 г. и 200 лв. за м. август 2015 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на исковата молба; както и по чл. 224 КТ -
обезщетение за неплатен годишен отпуск в размер на 600 лв., от които: 200 лв.
за 2012 г. за 20 дни неизползван отпуск, 200 лв. за 2013 г. за 20 дни
неизползван отпуск и 200 лв. за 2014 г. за 20 дни неизползван отпуск.
В исковата молба се твърди, че с договор № 5403/23.07.2012 г. ищецът бил
назначен на работа при ответника на длъжност „охранител“. Сочи се, че трудовото
правоотношение между страните било прекратено със заповед № 6960/21.08.2015 г.
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните, като
ищецът не бил давал нито устно, нито писмено съгласие. Тъй като не получил
плащане на подробно посочените по-горе суми, моли съда да осъди ответника да му
ги заплати.
Ответникът оспорва размера на предявените искове. Сочи, че претенцията за
заплащане на трудово възнаграждение за месеците август, септември и октомври
2012 г., както и за месец август 2015 г. е неоснователна, тъй като за тези
месеци ищецът бил получил плащане, което се установявало от издадени РКО, както
и от квитанция за извършен пощенски запис от 16.11.2015 г.
След като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от
приетата заповед № 6960/21.08.2015 г., на основание чл. 325, т. 1 КТ трудовото
правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие.
От приетите
по делото разходни касови ордери /л. 13 и 14/ се установява, че в полза на
ищеца е било изплатено трудово възнаграждение за месеците август, септември и
октомври 2012 г. в общ размер от 600 лв. От приетата по делото разписка за
телеграфен запис и известие за експресен превод от 16.11.2015 г. /л. 15 и 16/ се
установява, че в полза на ищеца е изплатено и трудово възнаграждение за месец
август 2015 г. в размер на 199,77 лв.
По делото е
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, съгласно чието заключение
неизплатената сума за трудови възнаграждение на ищеца през процесния период е в
размер на 435,00 лв., като включва трудово възнаграждение за месеците май, юни
и юли 2015 г. Съгласно експертното заключение общият размер на обезщетенията за
неизползван платен годишен отпуск за 2012 г., 2013 г., 2014 и 2015 г. е в
размер на 212,47 лв. Експертизата е приета, като същата не е оспорена от
страните. Съдът я кредитира с доверие, като счита, че е обективна и компетентно
изготвена.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 128, т. 2 КТ
За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в процесния
период е престирал труд съобразно уговореното, при което за работодателя му е
възникнало задължение да заплати възнаграждение в посочения в исковата молба
размер. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на
задължението за плащане на претендираното трудово възнаграждение.
С изготвения
проект за доклад по делото, обективиран в определение № 90/11.01.2016 г. и
приет за окончателен в проведеното съдебно заседание на 06.04.2016 г., съдът е
отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че същите са се намирали в трудово правоотношение, считано от
23.07.2012 г. до 21.08.2015 г.
От приетата
по делото експертиза също се установява, че в процесния период ищецът е заемал
длъжността „охранител“ на обект в с. Косталево при ответното дружество по
силата на трудов договор № 5403/23.07.2012 г. Не се спори между страните и по
факта, че понастоящем трудовото правоотношение между тях е прекратено. Същото се
установява и от представената заповед за прекратяване на трудовия договор.
Единственият
спорен между страните въпрос е относно дължимия размер по предявения иск. За
установяването му съдът взе предвид приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно чието заключение неизплатената сума за трудови
възнаграждение на ищеца през процесния период е в размер на 435,00 лв., като
включва трудово възнаграждение за месеците май, юни и юли 2015 г. Искът следва
да бъде уважен до тази сума, като за горницата до пълния предявен размер от
1400 лв., както и за месеците август, септември, октомври 2012 г. и август 2015
г. бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ
Предявен е
иск за заплащане на сумата от 600,00 лв. за неизползван платен годишен отпуск, от
които: 200 лв. за 2012 г. за 20 дни неизползван отпуск, 200 лв. за 2013 г. за
20 дни неизползван отпуск и 200 лв. за 2014 г. за 20 дни неизползван отпуск. В
тежест на ответника по този иска е да установи или ползването на отпуска за
процесния период в случай, че ищецът е имал право за неговото ползване, или
плащане на обезщетението за неползването му.
По делото
безспорно се установи, че в процесния период ищецът се е намирал в трудово
правоотношение с ответника. Ответникът не доказа ползване на платения годишен
отпуск на ищеца, нито заплащане на обезщетение за неползването му. Налага се
извод, че искът е основателен. Спорен между страните е въпросът за дължимия от
ответника размер на обезщетение. За неговото установяване съдът взе предвид приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно чието заключение ищецът не е
използвал 4,15 дни платен отпуск за 2012 г., 10 дни платен отпуск за 2013 г.,
10 дни платен отпуск за 2014 г. и 6,64 дни за 2015 г. Експертът е посочил, че
дължимият размер на обезщетение е сумата от общо 212,47 лв. Искът следва да
бъде уважен до този размер, като за горницата до пълния предявен размер от
600,00 лв. бъде отхвърлен като неоснователен.
По
разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да плати по сметка на съда следващата се държавна такса и
разноски по делото, или сумата от 72,10 лв., определена пропорционално на
уважената част от исковете съгласно правилото на чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата.
На осн. чл.
242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението
в частта за присъденото възнаграждение за труд.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Викинг - Николов“ ЕООД, ЕИК: *********,
с адрес: гр. София, ул. „Н. Хайтов“ № 12, ет. 5, ап. 18 да заплати на К.М.Ц., ЕГН **********, адрес: *** сумите, както
следва:
- на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 435,00 лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за положен труд за месеците май, юни и юли 2015 г, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 28.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 1400 лв. и за месеците август,
септември, октомври 2012 г. и август 2015 г.;
- на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 212,47 лв., представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2012 г. до 2015 г. включително, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.09.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 600 лв.
ОСЪЖДА „Викинг - Николов“ ЕООД, ЕИК:
*********, с адрес: гр. София, ул. „Н. Хайтов“ № 12, ет. 5, ап. 18 на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд гр. Враца сумата от 72,10
лв. – държавна такса и разноски съобразно уважената част от исковете.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК
предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово
възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му, а в частта на постановеното предварително изпълнение, в която
част има характер на определение, може да се обжалва с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд гр. Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: