Решение по дело №2133/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 322
Дата: 13 март 2023 г.
Съдия: Таня Райкова Димитрова Стоянова
Дело: 20227050702133
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………………

……………………. г.,  гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, XXV състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                      

                                                                                               СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

 

            при участието на секретаря Александрина Янева и прокурора при Окръжна прокуратура – Варна Стоян Загоров, разгледа докладвано от съдията административно  дело № 2133/2022 г., по описа на Административен съд – Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл. 203, ал. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

            Образувано е по искова молба от Л.И.К., с ЕГН **********,***, уточнена на 10.10.2022 г. и на 20.10.2022 г., с която е предявен иск срещу Община Варна за присъждане на обезщетение в размер на 3 500 лева за причинени в периода 09.07.2021 г. до подаване на исковата молба неимуществени вреди – психически болки и неудобства от разбити нерви, дискомфорт във връзка с изживения стрес, повишено кръвно налягане и безсъние, вследствие  на незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 491 от 28.10.2021 г. на зам.-кмета на Община Варна, отменено с влязъл в сила съдебен акт - Решение № 634 от 11.05.2022 г., постановено по АНД № 5007/2021 г., по описа на Районен съд – Варна, което е оставено в сила с Решение № 997 от 20.07.2022 г., постановено по КАНД № 1475/2022 г., по описа на Административен съд – Варна.

Ищецът сочи се, че във връзка със съставения му фиш за налагане на глоба за неправилно паркиране на тротоар, с жалба ищецът е изискал информация от структурното звено на Общинска полиция относно мястото на нарушението, статута на циментовата площадка, върху която се твърди в НП, че незаконосъобразно е паркирал автомобила си, и нейния собственик, както и дали след като нямало поставени табели е следвало да му съставят уведомление за извършено нарушение. Твърди се, че след като не получил желаната информация, подал втора жалба за същата информация, в резултат на което получил покана за съставяне на акт за установяване на административното нарушение /АУАН/ за неправилно паркиране върху тротоар в гр. Варна, на Алея първа, до топлата вода. Ищецът излага доводи за засягане правото му на информация, нарушаване на принципа за равенството на всички пред закона, правото му на защита и на други права.

            Излага доводи, че са му нанесени морални вреди със засягане правата на личността му. Сочи се, че още със съставянето на АУАН отново са се появили нервните признаци, безсънието и стресът, вследствие на което е подновил приемането на лекарства, които преди това е спрял да приема. Ищецът с молба от 20.10.2022 г. изменя размера на исканото обезщетение от 10000 лв. на 3 500 лева и съответно петитума, а именно да се осъди ответникът да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3 500 лева.

            Ответникът – Община Варна, представлявана от И.П., чрез юрисконсулт П.Ц., не представя отговор на исковата молба. В съдебно заседание оспорва исковата молба. Депозирани са писмени бележки, с които се излагат подробни съображения за недоказаност и неоснователност на претендираните от ищеца неимуществени вреди. Отправя се искане до съда за постановяване на съдебно решение, с което да се отхвърли изцяло исковата молба. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на исковата молба и пледира отхвърлянето ù.

            Съдът  като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

            Ищецът е бил уведомен, че на 09.07.2021 г., в 16:20 ч., в гр. Варна, на Алея първа, до топлата вода с МПС Хонда с рег. № *** е извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, като за установеното нарушение – паркиране на МПС върху тротоар, му е наложена „глоба“ с Фиш № ********** в размер на 50 лева (л. 25-26 от делото).

            Във връзка с подадени от ищеца 2 броя жалби, съответно на 12.07.2021 г. и 28.07.2021 г., ищецът е бил поканен от Началника на група „Общинска полиция“ при ОД на МВР Варна за съставяне на АУАН, какъвто на 11.08.2021 г. е съставен.

            С Наказателно постановление /НП/ № 491 от 28.10.2021 г. (л. 29 от делото), издадено от зам.-кмет на Община Варна, на основание чл. 178е , на Л.И.К. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, а именно: лицето е паркирало автомобила си върху тротоар, с което създава пречки за преминаването на пешеходците.

            К. е обжалвал горепосоченото НП пред Районен съд – Варна, като с Решение № 634 от 11.05.2022 г. по АНД № 5007/2021 г. е отменено НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Решението на въззивния съд е обжалвано от Община Варна пред Административен съд – Варна, като с Решение № 997 от 20.07.2022 г. по КАНД № 1475/2022 г. на АдмС – Варна е оставено в сила Решение № 634 от 11.05.20222 г. по АНД № 5007/2021 г. на Районен съд - Варна.

            Ищецът представя по делото следната медицинска документация:

Амбулаторен лист № 001009/24.11.2020 г. за проведен преглед от кардиолог (л. 50 от делото), като според отразеното в графата „Анамнеза“ се установява, че ищецът е имал болка в сърдечната област, усилваща се при дълбоко дишане, но не е съобщил за високи стойности на кръвното налягане в домашни условия. Лекарят е констатирал задоволително обективното състояние на ищеца – с чисто дишане без хрипове, с кръвно налягане 150/90, с ясни тонове 75/min, и е преценено, че за момента не е необходима терапия за поставената диагноза „други видове стенокарди“.

Амбулаторен лист № 004629/16.12.2020 г. (л. 51), издаден от личния лекар на ищеца е с поставена диагноза „Дорзалгия, неуточнена“, с оплаквания на К. за болки в горната част на корема и безсъние. Лекарят е преценил обективното състояние на ищеца като увредено общо състояние, кръвно налягане 150/90 и болезнен корем, като е предписал терапия със Стрезам, Неодорм МР и Лодоз, за които лекарствени продукти ищецът представя и рецепта от 16.12.2020 г.

Амбулаторен лист № 001936/22.10.2020 г. (л. 70) за проведен очен преглед, с поставена основна диагноза „Наличие на интраокуларни лещи“ и снета от лекаря анамнеза: оплакване от намалено зрение, опериран преди 9 месеца ЛО за катаракта, поставена IOL, пред 40 дни – травма на главата, като лекарят не е предписал терапия.

Болничен лист № 20196843107, издаден от д-р Т.В. за периода от 16.12.2020 г. – 18.12.2020 г. с диагноза „Дорзалгия, неуточнена“.

Амбулаторен лист № 22297С04F934/24.10.2022 г. (л. 86) за очен преглед, с диагноза „Начална старческа катаракта“, като обективното общо състояние на ищеца е преценено от лекаря като добро, кръвно налягане 145/90, със замъглено зрение в дясно око. Според снетата анамнеза ищецът не приемал медикаменти, а кръвното му налягане било до максимум 150/90.

Амбулаторен лист № 22322А04232С/28.11.2022 г. (л. 87) за преглед при личния лекар е с поставена диагноза на ищеца „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“. Обективното състояние е определено от лекаря като добро общо, кръвно налягане 140/90, с предписана терапия Лодоз 5/6,25. Ищецът представя 2 бр. фактури и 2 бр. ФКБ, съответно от 10.11.2022 г. и 28.11.2022 г. за закупуване на медикамент Лодоз 5/6,25 (л. 88-89)

Амбулаторен лист № 000948/29.03.2022 г. (л. 102) и Амбулаторен лист № 001001/12.04.2022 г. (л. 103) са за ушни прегледи, с поставена основна диагноза „Външен отит, неуточнен“, като е посочено, че е дадена терапия, без да е ясно каква. Ищецът прилага Рецепта (л. 104) с някакъв медикамент (върху преписа от която е изписано „лекарство за болки в ухото“.

Фактурата и ФКБ от 08.12.2022 г. (л. 94) и фактура и ФКБ от 04.01.2023 г. (л. 105), за медикаменти -  Креон и Цинарикс.

Със Заповед № 3-231/11.10.2021 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите е прекратено служебното правоотношение с ищеца, считано от 01.11.2021 г., на длъжност: инспектор по приходите в ТД на НАП, Дирекция „Контрол“ Отдел „Проверки“, сектор „Проверки“. Посочената в заповедта причината за прекратяване на служебното правоотношение е предизвестие на служителя.

Ответникът представя справка от архива на Община Варна, от която се установява, че по партида на ищеца са издадени и платени доброволно 7 /седем/ фиша, всички за неправилно паркиране.

От показанията на допуснатия до разпит по искане на ищеца свидетел - А.Б., се установява следното: Свидетелят познава ищеца от близо около 20 години, като се виждат всяка събота, тъй като заедно с ищеца членуват в Църквата на адвентистите от седмия ден и от там се и познават; Миналата година юли месец ищецът е споделил със свидетеля, че му е направен акт и вследствие на това му се влошило и здравословното състояние; Свидетелят заявява, че и си „личи“ влошаването на здравословното състояние на ищеца; Преди издаване на фиша ищецът не е споделял да има някакви здравословни проблеми; Свидетелят не знае по каква причина ищецът е напуснал работата си в НАП.

Вторият свидетел - А.Й.Г., посочен от ищеца, заявява пред съда, че познава ищеца също от Центъра за адвентистите от седмия ден, от повече от двадесет години. Виждат се често - най-малко веднъж в седмицата. Ищецът е споделил със свидетеля за неправомерно съставения му акт; В края на миналата година ищецът е споделил със свидетеля за проблема си с намаления сън и оттогава, по преценка на свидетеля, здравословното състояние на ищеца не се е подобрило; Свидетелят е забелязал напрежение у ищеца в края на миналата година, след разправии с инстанции; Двамата са ходили на „топлата вода“, но в конкретния случай свидетелят не е бил с ищеца.   

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Във фактическия състав на безвиновната отговорност на държавата и общините за дейността на администрацията по чл. 1 ЗОДОВ, се включват следните кумулативно изискуеми елементи, посочени в чл. 4 ЗОДОВ: 1. отменен незаконосъобразен акт, или действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вреда за ищеца; 3. да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата.

Под „вреда“ следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под „пряка и непосредствена“ – тази вреда, която следва закономерно от акта и действието на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях. При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

По аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица при или по повод изпълнение на административна дейност, се разглеждат  по реда, установен в АПК.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагането на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно постановление е прието независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определяща за квалифициране на иска за вреди от наказателно постановление като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Посочено е, че доколкото актът – наказателното постановление, се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност, като издаването му е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното постановление, предявеният иск следва да се квалифицира като допустим.

Съгласно чл. 204, ал. 1 АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 АПК, във връзка с чл. 1 ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на акта като незаконосъобразен по съответния ред.

В случая с влязло в сила Решение № 634 от 11.05.2021 г. по АНД № 5007/2021 г. на ВРС (оставено в сила с Решение № 997 от 20.07.2022 г. по КАНД № 1475/2022 г. на АдмС-Варна) е отменено Наказателно постановление № 491 от 28.10.2021 г., издадено от зам.-кмета на Община Варна. Претендираните от ищеца неимуществени вреди са именно във връзка с процесното незаконосъобразно наказателно постановление, което е отменено.

Ищецът е лице, с надлежна процесуална легитимация (адресат на наказателното постановление), а искът му е насочен против ответник, притежаващ характеристиките лице по чл. 205 АПК.

 

Разгледан по същество, искът е недоказан и като такъв – неоснователен.

Независимо от наличието на първата предпоставка от фактическия състав на отговорността – наличие на отменен незаконосъобразен акт на административен орган или длъжностно лице при или по повод на изпълнение на административна дейност, не се установяват безспорно по делото втората и третата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - настъпването на вреди за ищеца, които да са в пряка и непосредствена връзка с отмененото наказателно постановление и явяващи се подлежащи на обезщетяване.

Както се посочи Наказателно постановление № 491 от 28.10.2021 г., издадено от Зам.-кмета на Община Варна е отменено по надлежния ред. Фактът на постановяване на незаконосъобразен акт от администрацията не обосновава автоматичен извод, че са възникнали някакви вредни последици от акта, които да подлежат на възстановяване от администрацията. Самата отмяна на незаконосъобразния акт на администрацията в случая – наказателното постановление, се явява позитивно за ищеца разрешение на спора. Именно съдебното оспорване е легалният регламентиран начин да не се допусне разпореденото с акта да произведе действие спрямо наказаното лице, засягайки имуществената му сфера в случая, като с отмяната на наказателното постановление за ищеца се предполага, че е постигнато удовлетворение.

Действително от незаконосъобразно наказателно постановление е възможно да са настъпили както имуществени, така и неимуществени вреди.

За понятието „неимуществени вреди“ липсва легална дефиниция в закона. Правната доктрина приема, че неимуществените вреди представляват засягане на честта, достойнството, доброто име в обществото и се изразяват в болки и страдания, които лицето е преживяло. В обобщение неимуществените вреди са всички онези отрицателни емоции, преживени в резултат на увреждащото събитие. 

Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност, засягаща увреденото лице. Вредоносните последици не се презюмират, а ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и доводи.

Липсва легална дефиниция и за понятието „пряка и непосредствена последица“ от увреждането. Правната теория и съдебната практика са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че „непосредствени“ вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а „преки“ са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите.

Ищецът в настоящото производство твърди възникнали неимуществени вреди – психически болки и неудобства от разбити нерви, дискомфорт във връзка с изживения стрес, повишено кръвно налягане и безсъние, вследствие наказателното постановление, което е отменено като незаконосъобразно. Не се явяват доказани обаче по категоричен и несъмнен начин твърдените от ищеца за претърпени неимуществени вреди, вследствие на издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. Не е доказано и твърдените вреди да са пряка и непосредствена последица именно и само от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление.

Представените от ищеца амбулаторни листи за извършени прегледи от специалисти – кардиолог, очни болести, и от личния му лекар, както и приложената рецепта за прием на лекарства, които са с дати от 2020 г., са за извършени медицински прегледи много преди датата на издаване на НП, а и преди датата на уведомлението за наложена глоба с фиш – 09.07.2021 г., от която дата ищецът твърди, че е претърпял вреди. Следователно не се доказват по несъмнен начин конкретните твърдения за претърпените от ищеца неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразното НП. Нещо повече, амбулаторните листи, които са с дати от 2020 г., потвърждават наличието на предхождащо увреждане на здравето на ищеца - и преди издаване на процесното наказателно постановление на 28.10.2021 г. И преди образуване на въпросното административнонаказателно производство ищецът е имал повишено кръвно налягане, страдал е от безсъние и спазми в стомаха и е вземал лекарства за тези си оплаквания. Освен това изрично ищецът сочи в писмени обяснения на л. 64 от делото, че преди да започне въпросната „голгота“ - издаването на фиша от 09.07.2021 г. за налагане на глоба, е бил с разбита нервна система, поради стресът, който преживявал в работната си среда и натрупаното напрежение в професионалния му живот, предвид и възрастта му – 60 г., поради което започнал да вдига кръвно. Ищецът сам заявява, че истината е, че е приел случая много надълбоко и болезнено.

Не се установяват, от една страна, наличието на някакво конкретно проявление на факта на засягане на нервите, на наличието на стрес и безсънни нощи на ищеца, а от друга страна, не се установява тези твърдени от ищеца вреди да са вследствие само и единствено във връзка с „битката“ по негови думи, проведена от него „за правото на гражданското общество да бъде уважавано и третирано законно“. Доказателства, че непосредствено преди да му бъде съставен фишът за глоба на 09.07.2021 г.  ищецът не е вземал предписаните му преди това лекарства, тъй като бил добре, както и че след това е бил принуден отново да взема лекарства за безсъние, стрес и високо кръвно, не са ангажирани от оспорващия. Напротив, според Амбулаторен лист № 22297С04F934/24.10.2022 г. (за преглед при очен лекар), в графата „Анамнеза“ ищецът е посочил на лекаря, че не приема медикаменти. Едва от месец ноември 2022 г., т.е. много след окончателната отмяна на наказателното постановление (решението на АдмС – Варна от 20.07.2022 г.) има данни за приемане и предписване на медикамента Лодоз – Амбулаторен лист № 22332А04232С/28.11.2022 г.

От амбулаторните листи за извършените прегледи през 2022 г., които прегледи са извършени след датата на окончателната отмяна на наказателното постановление с влизането в сила на решението на АдмС – Варна на 20.07.2022 г., се установява, че обективното общо състояние на ищеца е добро, независимо от замъгленото зрение в дясното око, както и че кръвното му налягане е 140/90, а според данни от ищеца максималните стойности са 150/90. Доказателствата за започване провеждането на предписана терапия от лекар с Лодоз 5/6,5 са от дата 28.11.2022 г., предвид и представените фактура и фискален касов бон от 28.11.2022 г., както и че ищецът е приемал медикамента Лодоз от 10 дни преди прегледа на 28.11.2022 г., - фактура и фискален касов бон за покупка на 10.11.2022 г. на този медикамент. Не е доказано по делото каква е връзката на конкретното здравословно състояние на оспорващия с твърдените вреди от незаконосъобразното наказателно постановление.

Амбулаторните листи от 29.03.2022 г. и 12.04.2022 г. са във връзка с външен отит на ищеца, като недоказано, респективно не е ясно каква е относимостта на процесното заболяване към стреса и нервите във връзка с незаконосъобразното наказателно постановление. По отношение фактурите и фискалните бонове за закупени на 08.12.2022 г. и на 04.01.2023 г. медикаменти (Цинарикс и Креон), не се установява, от една страна, да са предписани от лекар тези медикаменти, а от друга страна – налице са данни за наличие на спазми в стомаха и насочване за преглед при гастроентеролог още от 2020 г. – Амбулаторен лист № 001009/24.11.2020 г. Не се доказва причинно-следствена връзка между въпросния отит и приема на лекарства за стомаха с незаконосъобразното наказателно постановление.

Не се доказва, респективно не се установява по делото по надлежния ред дали здравословното състояние (в частност безсънието и повишеното кръвно налягане на ищеца, както и изпитваните психически болки и неудобства от разбити нерви, дискомфорта, изживян стрес) се е повлияло именно и само от емоциите във връзка с издаването и оспорването на наказателното постановление. Тези факти подлежат на доказване, доколкото са необходими специални знания за проследяване на обичайното здравословно, вкл. психическо състояние на личността и преценката на ефекта от санкционираните, на фона и на другите натоварвания на лицето от личния и професионален живот. 

От свидетелските показания също не се установи, че ищецът е претърпял конкретни неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление. Свидетелят А.Б. заявява, че не само ищецът му е споделил за влошеното си здравословното състояние, но и си е „личи“ (без да посочва конкретно проявление и какво си „личи“. Този свидетеля заявява, че преди съставянето на фиша ищецът е бил добре и не е споделял да има някакви здравословни проблеми. Вторият свидетел – А.Й.Г., заявява, че ищецът е споделил (неясно кога точно е споделил), че има проблеми с неправомерно съставен акт за нарушение, като преди това е бил много по-спокоен, като преди известно време (свидетелят не уточнява кога) ищецът е споделил, че много му е намалял сънят, а края на миналата година (2021 г.) споделил, че има високо кръвно и безсъние, отново в края на 2021 г. свидетелят е усетил напрежение у ищеца (без да посочва видимото проявление на това напрежение), когато му казал и за проблема с несправедливото глобяване и решението му да си търси правата, а промяна в състоянието на ищеца (неясно каква промяна) свидетелят е забелязал в края на 2021 г.

Двамата допуснати до разпит свидетели по искане на ищеца заявяват само общо наличие на влошаване на здравословното състояние на ищеца, без конкретизиране на проявлението на това влошаване, както и на проявлението на соченото от свидетеля Георгиев „напрежение“ у ищеца. Обстоятелството, че ищецът е споделил с двамата свидетели общо за здравословното си състояние, не е достатъчно, за да се направи несъмнен извод за конкретно влошаване на здравето на ищеца по отношение на кръвното налягане, разбитите нерви и безсънието. Двамата свидетели не заявяват да имат непосредствено възприятие на конкретни измерени високи стойности на кръвното налягане на ищеца или непосредствено възприятие за трудности на ищеца със съня. Предвид изложеното съдът кредитира показанията на двамата свидетели в тази част, независимо че не установяват настъпването на конкретни вреди за ищеца.

Освен това, независимо, че ищецът заявява, че преди съставянето на фиша за налагане на глоба – 09.07.2021 г., предвид годините и работата, която била тежка и напрегната, е имал проблеми с кръвното налягане, свидетелят А.Й.Г.дава показания, че ищецът бил по-различен преди около година и половина, много по-спокоен и по-уравновесен, а свидетелят А.Б. заявява, че преди съставянето на фиша ищецът е бил добре и не е споделял да има някакви здравословни проблеми. Съдът не кредитира така дадените показания от двамата свидетели по отношение състоянието на ищеца преди съставянето на фиша, с оглед противоречието им с данните за здравословното състояние на ищеца преди 09.07.2021 г., а именно установяващото се от представените от ищеца амбулаторни листи, както и с изрично посочваното от ищеца в писмените му изявления и в обясненията, дадени пред съда, че и преди 09.07.2021 г. ищецът е бил психически напрегнат като следствие от 27-годишната му работата в Националната агенция по приходите. Свидетелите не сочат някакви непосредствени техни наблюдения за конкретни психически болки и страдания, наличието на стрес, някакви конкретни неудобства от разбити нерви на ищеца, конкретен дискомфорт във връзка с изживения стрес, още по-малко за повишено кръвно налягане и безсъние.

Не се установява по делото интензитет на безпокойство и притеснение на ищеца, който да надвишава минимума на сериозност, които биха били изпитани от друго лице в същото положение – съставеният срещу него АУАН и издадено НП. 

Страданията и дори унижението, претърпени вследствие на издаден незаконосъобразен акт на администрацията, трябва да превишават неизбежния елемент на страдание или унижение, присъщ на определена форма на законосъобразно отнасяне или наказание. За да е налице неимуществена вреда, лицето трябва да е подложено на стрес или затруднения, чиято интензивност превишава неизбежната степен на страдание, присъщо на дадено действие на държавен орган. В подкрепа на така посоченото е и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека - жалба Кудла срещу Полша [Kudla v. Poland [GC], no. 30210/96, §§ 93 94, ECHR 2000 XI]; вж. решение по делото Ирландия срещу Великобритания [Ireland v. the United Kingdom, judgment of 18 January 1978, Series A no. 25, p. 65, § 162]. Дадено отношение, за да бъде разгледано като увреждане, то трябва да достигне определен минимум на сериозност /делото "Г. срещу България" (Жалба № 47823/99)/. Преценката на този минимум е относително понятие и зависи от общите факти по делото и по-конкретно от естеството и контекста на отношението, условията на изпълнение на мярката, нейния срок, физически и психически последици, както и от пола, възрастта и здравословното състояние на потърпевшия ("Валашинас срещу Литва", № 44558/98, § 101, ЕСПЧ 2001 VIII). Задължението на съда се ограничава до проучване на личното състояние на ищеца, претърпял спорното отношение ("Аер срещу Белгия", решение от 30 юли 1998 г., Сборник с решения и постановления 1998-V, стр. 1958-1959, §§ 34-37).

Несъстоятелен е доводът на ответника, че след като ищецът сам е провел защита си пред двете инстанции, без да се възползва от възможността да ползва правната помощ на адвокат, то притеснението, което ищецът е изпитал, подготвяйки се за съдебни дела, е вследствие на самостоятелно взето решение. Ползването на правна помощ по дела във връзка с обжалване на наказателни постановления е право, а не задължение на наказаното лице. Не следва да се приема, че ищецът сам се е поставил в ситуация да претърпи негативни емоции в хода на съдебното производство, тъй като не е ползвал услугите на адвокат. Неоснователно се интерпретира преценката на ищеца сам да се защитава пред съда, а да не бъде представляван от адвокат. На възстановяване подлежат принципно както платеното адвокатско възнаграждение от наказаното лице при отмяната на наказателното постановление, така и доказани неимуществени вреди, за които е доказана пряката им връзка с отмененото наказателно постановление, макар и по различен ред да се иска възстановяването им.

На следващо място, дори и да се приеме, че все пак ищецът е претърпял негативни емоции – психически болки, разбити нерви и дискомфорт от преживян стрес, то в настоящия случая от значение е периодът, за който се търси обезщетение на претърпените неимуществени вреди. В исковата си молба ищецът твърди, че неимуществените вреди са настъпили от 09.07.2021 г., т.е. от датата на уведомлението за наложена глоба с Фиш, което твърдение се поддържа и в уточнението от 20.10.2022 г. на исковата молба, независимо че ищецът сочи, че вредите са от отмененото наказателно постановление. В случая АУАН за процесното нарушение е съставен на 11.08.2021 г., а НП е издадено на 28.10.2021 г., като е връчено на ищеца на 18.11.2021 г., поради което фактически е невъзможно в предходен период, същото да породи неимуществени вреди в патримониума на увреденото лице.

Обстоятелството, че издаденото на 09.07.2021 г. уведомление за извършено нарушение не е първо за ищеца, а е поредно нарушение на правилата за движение по пътищата, както и фактът, че ищецът е бил наказван за идентично нарушение, извършено на 07.07.2019 г., е без значение за преценката на съда дали в случая са налице неимуществени вреди и дали същите са вследствие на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление от 2021 г. Неоснователен е доводът на ответника в този аспект. Обстоятелството, че ищецът се е считал за обвинен неоснователно за деяние, което самият той не смята за нарушение, не води автоматично до извод, че му се дължи обезщетение за това негово субективно усещане.

Твърдените вреди - преживени емоции, включително негативни преживявания, във връзка с водените съдебни производства на две инстанции, обаче следва да са доказани по делото, а в случая не са налице доказателства за някакво особено и извънредно състояние на ищеца, което да е причинено вследствие и единствено на санкционирането му.

Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с К. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, считано от 01.11.2021 г., е след датата на издаване на НП - 28.10.2021 г., поради което твърдените психическите болки, дискомфорт във връзка с изживения стрес, безсънието и повишеното кръвно налягане  не се явяват доказани, че са вследствие единствено на незаконосъобразното наказателно постановление. Това е така, защото ищецът междувременно е работил, като самият той заявява, че работата му генерирала напрежение и стрес. И липсата на доказателства за пряка и непосредствена връзка между твърдените вреди и незаконосъобразното НП се потвърждават и от заявеното от самия ищец, а именно, че К. след 27 години стаж в НАП е напуснал НАП по собствено желание поради напрежение и стрес, тъй като в определени ситуации е започнал да вдига кръвно. Тоест напуснал е с цел запазване на здравословното си състояние. Нещо повече - самият ищец сочи (л. 68 от делото), че следва да се има предвид, че е на 61 години – възраст, в която се „отпушват и проявяват – сърдечни заболявания, високо кръвно налягане и други болести“. Тоест, не може да се твърди, че, дори и да е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца, това е последица единствено и само от стреса и притесненията, които той е преживял от незаконосъобразно издаденото НП.

Не са доказани по делото конкретни преживявания на ищеца и цялостното отражение на административнонаказателното производство върху него в досъдебната и в съдебната фаза, които да обуславят извод за наличие на основание за паричното им овъзмездяване с присъждане на обезщетение, което да съответства на необходимостта от преодоляване на вреди.

Отговорността на държавата и общините по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не може да се реализира при липсата дори и на една от предвидените в закона предпоставки, които следва да са налице кумулативно, като в настоящия случай е доказано наличието единствено на първата – отменения незаконосъобразен акт. Не са безспорно доказани твърдените от ищеца за настъпили вреди, както и причинно-следствената връзка между незаконосъобразния отменен акт и настъпилите вредоносни последици.

С оглед изложеното, претенция на К. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 500 лв., претърпени вследствие на незаконосъобразния административен акт – НП, следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.

При този изход на спора и при прилагането на правилото, визирано в чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да бъде уважено своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 203 и сл. АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Л.И.К., с ЕГН ********** ***, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 09.07.2021 г. до подаване на исковата молба, изразяващи се в психически болки и неудобства от разбити нерви, дискомфорт във връзка с изживения стрес, повишено кръвно налягане и безсъние,  в размер на 3 500 лв., причинени от отмененото по съдебен ред Наказателно постановление № 491 от 28.10.2021 г., издадено от зам.-кмета на Община Варна.

ОСЪЖДА Л.И.К., с ЕГН ********** *** да заплати на Община Варна сумата в размер на 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаване му на страните.

 

                                                                                   СЪДИЯ: