Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260447
гр.
Пловдив, 09.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Мария Колева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7767/2020 г. по
описа на РС-ПЛОВДИВ,
XX нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба , подадена от С.И.К. против
Наказателно постановление № 542140-F521897/ 09.10.2020 г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП
Пловдив, с което за нарушение на чл.38,ал.1 т.1 от Закона за счетоводството
е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 лв. на
основание чл.74, ал. 1 от Закона за счетоводството. С жалбата се моли
наказателното постановление като неправилно и незаконосъборазно да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв.А.К. *** с пълномощно по делото, който
поддържа жалбата по направените в нея оплакавния.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща
представител гл.юриск. Д. с пълномощно по делото, която изразява становище за парвилност и законосъобразност
на наказателното постановление и моли същото да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което
има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното
Жалбоподателят има качеството на *** на Издателска
къща ПУХ ЕООД , което е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и
търговец по смисъла на Търговския закон. Посоченото търговско предприятие
извършвало дейност през отчетния период
2018 г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 1600И0734869/27.03.2019 г.
В качеството си на *** на посоченото търговско
предприятие жалбоподателят е бил задължен да
публикува годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2018 г. в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, като го заяви за вписване и
представи за обявяване в законоустановения срок –до 30 юни на следващата
година, т.е. до 01.07.2019 г./ доколкото 30.06.2019 г.е неприсъствен ден/.
ГФО на дружеството за 2018 г. бил заявен за
вписване и представен за обявяване в Търговския регистър на Агенцията по
вписванията на 26.09.2019 г.
Нарушението било установено на 21.08.2019 г.,
датата, на която НАП била уведомена от Агенцията по вписванията във връзка с
писмо вх.№ 12-00-316/ 21.08.2019 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив
с вх.№ 04-01-1768/05.09.2019 г.
Във връзка с установеното нарушение бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение № F 521897/05.11.2019
г.
С цел връчване на съставения АУАН от страна на служители при ТД на НАП-Пловдив
било извършено посещение на адреса на жалбоподателя, а именно ***, при което не
било открито лице, на което да бъде връчен акта. Резултатите от посещение на
адреса били обективирани в Протокол № ********** от 06.04.2020 г.
С цел връчване на съставения АУАН от страна на служители при ТД на НАП-Пловдив
било извършено посещение и на адрес : *** , на което също не било намерено
лице, на което да се връчи съставения акт. Резултатите от посещението на адрес ***
били обективирани в Протокол№ **********/06.04.2020 г.
С разпореждане за спиране на административнонаказателното производство № 508203-F521897/24.04.2020 г. било спряно административнонаказателното производство, образувано със съставяне на АУАН № F521897/05.11.2019 г.
Съставеният АУАН бил връчен на нарушителя на
30.09.2020 г.
Въз основа на съставения АУАН било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства –
показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител С.И.Ж.,
разпореждане за спиране на административнонаказателното производство № 508203-F521897/24.04.2020 г., копие на Протокол № ********** от 06.04.2020
г. , копие на Протокол № **********/06.04.2020 г., копие на заповед № ЗМФ –
644/28.08.2020 г., писмо вх.№ 12-00-316/ 21.08.2019 г. на ЦУ на НАП
Пред съда актосъставителят потвърди направените в акта за установяване на
административно нарушение констатации.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания
свидетел, като намира същите за последователни, логични и непротиворечиви.
Същите се подкрепят и от приобщените по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН
писмени доказателства, а именно, писмо с вх.№ 12-00-316/ 21.08.2019 г. на ЦУ на
НАП, които допринасят за изясняване на датата на нарушението от страна на
проверяващите органи на приходната администрация. Неизпълнението на
задължението за публикуване на ГФО за 2018 г. не се оспорва и от самия
жалбоподател.
С оглед събраните по делото доказателства съдът
приема, че описаната в АУАН, възпроизведена и в наказателното
посатновление фактическа обстановка е
обективно и правилно установена.
При проверка относно спазване на процесуалните
изисквания за съставяне на АУАН и за издаване на наказателното постановление
съдът прие, че същите са издадени от компетентни лица, като доказателство
за това е приложената към
административнонаказателната преписка Заповед № ЗМФ -644/28.08.2020 г.
При проверка относно спазване на срока по чл.34 от ЗАНН съдът прие, че правилно е посочено, че нарушението е извършено на
02.07.2019 г. , доколкото задължението за публикуване на ГФО е следвало да се
обяви за вписване и представи за обявяване в законосустановения срок , който е
до 30 юни на следващата година, а ако този ден е неприсъствен на първия
присъствен ден, т.е. в конкретния случай до 01.07.2019 г./доколкото 30.06.2019
г. е неприсъствен ден/. От приложеното по делото разпореждане за спиране на
административнонаказателното производство № 508203-F521897/24.04.2020
г. административнонаказателното
производство е било спряно на 24.04.2020 г. От датата на съставяне на акта , а
именно 05.11.2019 г. до спирането на
административнонаказателното производство 24.04.2020 г. е осъществено посещение
на адреса на жалбоподателя на една и
съща дата на два адреса , която дата е работен ден 06.04.2020 г., за времето от
11,30 ч. до 11.45 ч. и от 12.15 ч. до 12.30 ч. Покана за явяване на
нарушителя при съставяне на акта за установяване на нарушението е съставена
както и с изх. 94-00-7445-613/19.11.2019 г., така и с изх.№ **********/23.09.2020 г. , като няма
резултати същата да е изпратена или получена на известните адреси, на които
нарушителят може да бъде намерен. Приложените към преписката покани както следва : с изх.№
94-00-5991-192/26.09.2019 г. , макар и адресирана до жалбоподателя лично, са
във връзка с представителството му на друго лице, а именно ПУХ К ЕООД, а не
като *** на издателска къща ПУХ ЕООД, покана изх.№ 70-00-11481-171/20.09.2019
г. също е изпратена до ПУХ К ЕООД, а
покана изх.№ 70-00-14103-599 /18.11.2019
г. е изпратена до Издателска къща ПУХ ЕООД като санкционирано лице. В конкретния случай
е следвало да е налице връчена покана, респ. доказателства за връчването й, до
жалбоподателя в лично качество като ***
на Издателска къща ПУХ ЕООД . Макар и да е изготвена такава покана изх.
94-00-7445-613/19.11.2019 г. по посочения начин няма никакви доказателства
същата да е била изпращана на известните адреси, на които лицето фигурира, нито
по електронен път.
При това положение не е спазено изискването за
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, при което за да бъде ссътавен АУАН
следва да е налице редовно връчена покана за съставяне на АУАН и нарушителят да
не се яви за съставянето му . Налице е нарушение на чл. 40, ал.2 от ЗАНН.
По отношение на спирането на
административнонаказателното производство следва да се отбележи, че същото
е допустимо от закона, само когато са извършени всички необходими
действия по издирване на нарушителя и са налице категорично данни, че въпреки
щателното издирване той не е намерен. В случая не може да се приеме, че
конкретното производство е било надлежно спряно по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Приложените
в административнонаказателната преписка писмени документи не обосновават
подобен извод, че са положени достатъчно усилия по щателното издирване на
нарушение. Въпреки че са съставени два протокола, посещенията са извършени на
два различнви адреса, но на една и съща дата , като не са открити нито
представляващия, нито упълномощено за
целта лице. Само по себе си предприемането на това единствено действие
от страна на приходната администрация не може да обоснове категоричен извод
за положени всички възможни усилия да
бъде открит нарушителя на декларирания адрес.
Приложените по делото покани до различни лица в голямата си част не са
адресирани до жалбоподателя в качеството му на *** на „Издателска къща Пух“
ЕООД, а до „ПУХ К“ ЕООД респ. до жалбоподателя като *** на ПУХ
К ЕООД. При това положение не е
спазен срокът за издаване на наказателното постановление, тъй като не са били
налице основанията за спирането на административнонаказателното производство. Издаването на наказателно постановление след изтичане на предвидения
в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок, без да е налице хипотезата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяната
му като незаконосъобразно на това самостоятелно основание.
Що се касае до
спазване на останалите изисквания, предвидени за съставяне на АУАН и за издаване на
наказателното постановление съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения. Налице е ясно описание на нарушението, даващо възможност на
нарушителя да разбере в какво се състои и да организира защитатата си.
Основателно е
оплакването, изложено в жалбата, че не е следвало да бъде издавано наказателно
постановление и поради факта, че ГФО е бил заявен за вписване три месеца след
законоустановения срок, но преди съставяне на акта за установяване на нарушението
,което е основание за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Това
разбира се е споделяемо единствено при спазване на законоустановената процедура
относно съставяне на акта и издаване на наказателното постановление, каквато не
се констатира в настоящия случай.
Предвид изхода на делото и при направено своевременно искане от страна
на жалбоподателя, на основание чл.63,
ал. 3 от ЗАНН в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени и
сторените по делото разноски. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените по делото разноски в размер от
300 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение. Разноските в така претендирания размер са в
съответствие с чл. 8, ал.1 т.1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските
възнаграждения.
Поради изложеното съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 542140-F521897/ 09.10.2020 г., издадено от
Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на С.И.К. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.38,ал.1 т.1 от Закона за
счетоводството е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. на основание чл.74,
ал.1 от Закона за счетоводството.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати
на С.И.К. ***, ЕГН ********** сумата от
300 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията
по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен
съдия : ………………………………
Вярно с оригинала!
МК