Номер 22123.09.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София2-ри наказателен
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
Прокурор:Апелативна прокуратура - София
Росица Георгиева Слабакова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Наказателно дело за
възобновяване № 20201000600770 по описа за 2020 година
за възобновяване на наказателното дело по в.н.о.х.д. № 553/19 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил и
първоинстанционното по н.о.х.д. № 1912/18 г. на Районен съд - Кюстендил. С въззивното решение осъдителната присъда на първата инстанция е изменена само в частта за
размера на определения изпитателен срок, който е намален на три години и е потвърдена в останалата й част, с която осъденият е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 212, ал. 1. НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК.
Като основание за възобновяване в искането е посочено визираното в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, като се поддържат доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения и за явна несправедливост на наказанието. Твърди се, че присъдата и потвърждаващото я решение са постановени в нарушение на чл. 13 и чл. 303,
ал. 2 НК, като и двете инстанции не са направили всичко необходимо за разкриване на обективната истина по делото. Оспорват се изводите на съдилищата за осъществяване
на деянието с пряк умисъл. Изразява се и несъгласие с подхода на съдилищата да определят като неотносими показанията на свидетелите С. и Д.. Твърди се игнориране на
показанията на свидетелката К. Д., тъй като те дори не били споменати в решението на въззивния съд. Според искателя всички тези процесуални нарушения разкривали
неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда. В допълнение се изтъква, че необсъждането на довода за представената трудова книжка в контекста на
възражението за субективна несъставомерност на деянието, представлява липса на мотиви. Алтернативно, в случай че съдът не сподели така заявените претенции за
възобновяване и оправдаване, се поддържа оплакване за явна несправедливост на наказанието, за което обаче не са изложени съображения.
В хода на съдебните прения упълномощеният защитник на осъдения – адвокат Е. Й., поддържа искането по изложените в него съображения. Намира, че в
мотивите и на двата съдебни акта доказателствата били обсъдени селективно и то само в частта, подкрепяща обвинението. Защитникът акцентира върху установеното, че
при подаване на документите за определяне на пенсията му осъденият е представил не само удостоверението, но и трудовата си книжка, в която за процесния период се
съдържа различно вписване, което изключва умисъла му за въвеждане в заблуждение на служителите от НОИ. Твърди, че този факт, както и показанията на свидетелката Д.
не били обсъдени изобщо от съдилищата. Като цяло счита, че липсват мотиви и поддържа искането за възобновяване на делото.
Осъденият се присъединява към позицията на защитника си, която не допълва.
Прокурор Слабакова от САП изразява становище за неоснователност на искането и моли то да бъде оставено без уважение. Счита, че възраженията на защитата
не са сред касационните основания, защото по своето същество те представляват съображения по обосноваността на акта. Определя като невярно твърдението за
немотивираност на съдебните актове, в това число и досежно показанията на свидетелката Д.. Като обобщава, че всички относими доказателства са били обсъдени и няма
1
игнорирани, както и че не е допуснато превратното или изопаченото им тълкуване, прокурорът пледира за отхвърляне на искането.
В предоставената му последна дума осъденият моли за уважаване на искането.
След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд (САС)
С присъда № 42 от 12.9.2019 г. по н.о.х.д. № 1912/18 г. на РС – Кюстендил (КнРС) О. Б. Д. е признат за виновен в това, че на 29.3.2012 г., чрез използване на
неистински официален документ (Удостоверение за осигурителен доход УП 15 с изх. № К – 08 – 2276#1-427/5.1.2012 г.), представен пред ТП на НОИ – гр. Кюстендил, е
получил за периода 2.3.2012 г. – 31.3.2017 г. без правно основание чуждо движимо имущество (собственост на НОИ) – 16 270.41 лева, с намерение да го присвои, поради
което и на основание чл. 212, ал. 1, вр. чл. 54 е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от пет години по реда
Присъдата на КнРС е била проверена по въззивен ред по жалба на осъдения и с решение № 48 от 22.5.2020 г. на ОС – Кюстендил (КнОС), НО, II въззивен състав
по в.н.о.х.д № 553/19 г. – изменена в частта за размера на изпитателния срок, намален на три години, а в останалата част - потвърдена.
Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 6 – месечен срок от влизане в сила на
въззивното решение (искането е депозирано на 6.7.2020 г.) и срещу акт, непроверен по касационен ред.
Съдът припомня, че в това извънредно по своя характер производство е обвързан от наведените основания за възобновяване, които, съобразно чл. 422, ал. 1, т. 5
НПК, са визираните в чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК касационни основания. Сред тях не се включва недоволството от установените фактически положения, защото възложената
на съда в процедурата по възобновяване проверка не включва разкриването на фактически положения и събиране на доказателства. Така е, защото в този случай съдът
действа като инстанция по правото, а не по фактите. Затова е необходимо внимателно да се отграничат оплакванията, позволяващи действителното им дефиниране като
такива, сочещи на допуснати съществени процесуални нарушения, от тези, които, макар и формално заявени по друг начин, по същината си представляват твърдения за
Правната доктрина и юриспруденцията са последователни в принципното положение, че необосноваността не е касационно основание, защото вътрешното
убеждение на решаващия съд не може да бъде контролирано, ако не е допусната грешка при неговото формиране, тъй като решаващият съд е суверенен при преценка на
въпроса за пълнотата и достоверността на доказателствените източници при изграждане на фактическите си изводи. В този смисъл следва да се отбележи, че възражения,
които по същество оспорват формираното вътрешно убеждение на решаващите съдилища по фактите, макар да са заявени като такива за съществени процесуални
нарушения, не следва да бъдат проверявани. Вътрешното убеждение, основано на доказателствата, е суверенно право на оценяващия доказателствата съд, не може да бъде
подменяно или замествано и не подлежи на последваща проверка, защото касае обосноваността на акта. Процесът на формиране на вътрешното убеждение обаче подлежи на
проверка, защото същото всякога трябва да е основано на закона и доказателствата по делото и именно този въпрос – дали е основано на тях – може и следва да бъде
установен. Дали изводите на решаващия съд почиват на съвкупна преценка на доказателствените материали, дали последните са оценени поотделно, в логическата им връзка
и съобразно действителното им съдържание, без изопачаване, и дали при противоречие между тях е мотивирано кои доказателствени материали се кредитират и кои не,
подлежи на проверка. Така е, защото нарушаването на тези правила представлява нарушение на изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК и ограничава правото на подсъдимия да
бъде признат за виновен и осъден само ако обвинението е доказано в съответствие с изискването по чл. 303 от НПК.
На следващо място, предмет на проверката за възобновяване е въззивният съдебен акт. Обсъждането на първоинстанционния поначало е през призмата на
Трето, доколкото не се претендира и обосновава нарушение на материалния закон, апелативният съд няма да изследва този въпрос, защото не е надлежно сезиран.
Според тезата на защитата, двете съдебни инстанции не били разкрили обективната истина. В подкрепа на това обаче не е посочено нито едно съображение (както
2
в искането, така и в съдебното заседание). Не става ясно защо искателят счита, че съдилищата не са разкрили обективната истина. Не се твърди да са пропуснали да съберат
релевантни доказателства. По-скоро се отправя упрек към доказателствената дейност на двете инстанции, внимателният прочит на който позволява да се определи като
несъгласие с доказателствените и фактическите изводи на съдилищата. Така молителят очевидно претендира, че е неправилно установено знанието му на факта, че е
представил неистински документ, както и че е бил наясно, че използвайки го ще получи без правно основание чуждо движимо имущество. Твърди се, че бил пренебрегнат
факта на представянето на трудовата книжка, от която ясно се установявал какъв е трудовият стаж и къде е бил придобит, което очевидно изключвало умисъла на осъдения.
За да е пренебрегнат един факт, той следва да не е бил предмет на обсъждане. В такъв случай действително би могло да се претендира за липса на мотиви за взетото
решение, доколкото този е дискусионен съществен факт, включен в главния предмет на доказване. В разглеждания случай обаче фактът не само не е бил пренебрегнат, а е
намерил в решението на въззивния съд подробно и по-задълбочено обсъждане (в сравнение с решението на първата инстанция). Така на страница 6 и 7 от решението на
КнОС е коментирано защо представянето на трудова книжка наред с неистинското удостоверение не изключва умисъла на осъдения, като най-вече е обърнато внимание на
обстоятелството, че приложената към заявлението трудова книжка е била за друг период (тр.книжка е била продължение и е удостоверявала стажа на осъдения от 2000 г.
нататък), което обективно не е позволявало сверяване на данните, отразени в неистинското удостоверение (отнасящо се за периода 1988 г. – 1992 г.). Този извод на съда не е
резултат на изопачено или превратно тълкуване. Той е стриктно доказателствено обезпечен – от заявлението (в частта, в която са отразени приложените документи – л. 73,
гръб) и от копието на самата трудова книжка (л. 101 – л. 110, т. 2. ДП). Съдът е посочил, че данните, касаещи периода в неистинското удостоверение, са отразени в друга
трудова книжка, която осъденият не е представил при подаденото заявление в НОИ, а е бил представил пред ОАА – с. Невестино в друг период. Този извод на съда също е
основан на приетите по делото писмени доказателства и не е произволен. Съдът е посочил и други съображения, за да обоснове виждането си, че стореното от осъдения е
съставомерно от субективна страна, мотивирайки се с това, че Д. е знаел, че никога не е работил в мина „Антрацит“, а и по времето, отразено в удостоверението, е работил в
МБАЛ „Д-р Сантев“ – гр. Бобов дол. При наличието на подробни мотиви досежно субективната съставомерност на деянието, оплакването, че липсвали мотиви в тази насока,
защото съдът не бил обсъдил възражението за наличието на трудовата книжка, е очевидно неоснователно. То не почива и на верен прочит на мотивите на въззивния съд.
Също такова е и това, че съдът бил обсъдил селективно доказателствата. От прочита на решението е видно, че са обсъдени всички доказателства, в това число и
обясненията на осъдения Д., и показанията на свидетелката Д. (споменати наред с тези на останалите свидетели като синхронни, логични и без противоречия, налагащи
Що се отнася до това, че не били съобразени показанията на свидетелите К. Д. и С., КнОС е споделил виждането на първостепенния съд, че двамата не изясняват
нито един, относим към доказателствения предмет факт (л. 5). Съдържанието на свидетелствата на двамата оправдава този подход. Показанията на свидетеля С. не се отнасят
до конкретния случай. В тях той установява обстоятелства, касаещи практика в Мини „Бобов дол“ различни самодейци на работа в мината, при положение че били
музиканти, да бъдат зачислявани като работещи в мините (което е без отношение към разглеждания случай) и за това, че осъденият известно време е работил в рудник
„Бабино“ (факт, който е изяснен по делото, но е без никакво отношение към доказателствения предмет, защото този трудов стаж на осъдения не е предмет на спор).
Показанията на брата на осъдения (свидетеля К. Д.) разкриват наличието на влошени между тях взаимоотношения, считано от 2015 г. и също не установяват нито едно
В обобщение се налага заключението, че нито едно от заявените съществени процесуални нарушения не е налице. От решението на въззивния съд, с което е
потвърдил осъдителната присъда в частта за авторството, вината и наказанието, се извежда, че органът е изпълнил задължението си да обсъди задълбочено и всестранно
доказателствените материали, в това число и в аспекта на наведените от защитника доводи. При осъществяването на тази дейност е спазено процесуалното изискване на
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК и не са налице пороци при формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд, извършил цялостна проверка на присъдата. Не е
допуснато нито изопачено, нито превратно тълкуване на доказателствата, защото е съобразен точния и действителен техен смисъл.
Всички доказателства с отношение към коментирания факт са били обсъдени в тяхната пълнота, нито едно не е било игнорирано. Оттук – разрешението на
въззивния съд да приложи идентичен подход и да възприеме по същество анализа на контролираната от него инстанция се явява закономерно.
Затова САС намира, че въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, проверявайки правилността на присъдата, като е обсъдил
поотделно в логическата им връзка всички доказателствени материали и е отговорил на всички възражения за неточно установяване на фактическите обстоятелства относно
извършеното деяние. Към начина на формиране на вътрешното му убеждение не могат да бъдат отправени упреци. Субективното недоволство на страна по делото от
оценъчната дейност на съдилищата по фактите не предпоставя извод за допуснати съществени процесуални нарушения щом като не се установява порок в процеса на
Ето защо апелативният съд приема за неоснователна тази претенция на молителя.
3
Въззивният съд е анализирал значимите обстоятелства за индивидуализацията на наказанието и като краен резултат е споделил извода на първата инстанция за
вида и размера на наложената санкция, приемайки обаче, че следва да намали размера на изпитателния срок в предвидения в закона минимум.
Предвид липсата на каквито и да е съображения, апелативният съд е обективно затруднен да коментира така наведеното касационно основание. Затова отбелязва,
че са съобразени данните за степента на обществена опасност на конкретното деяние и тези за личността на дееца в контекста на целите на наказанието, дефинирани в чл. 36
НК. Правилно са приети за смекчаващи обстоятелства добрите характеристични данни на дееца, чистото съдебно минало, обстоятелството, че е дългогодишно трудово
ангажиран. Те обаче нямат характер на многобройни и не са изключителни по характер, за да обосноват приложението на чл. 55 НК, защото оценени в съвкупност, а и нито
едно от тях самостоятелно, не определят като несъразмерно тежко и най-лекото предвидено в закона наказание. В случая е определена близка до минималната санкция на
лишаването от свобода, чието изпълнение е отложено с най-ниския изпитателен срок. Не е налице очевидно несъответствие на наложеното наказание с данните за степента
на обществената опасност на стореното. Ето защо и не може да се приеме основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
В обобщение на всички тези съображения Софийски апелативен съд намира, че не е налице нито едно от претендираните две основания за възобновяване, поради което
РЕШИ:
за възобновяване на делото по в.н.о.х.д. № 553/19 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се изпратят съобщения на САП, на осъдения Д. и на защитника му адвокат Й..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4