РЕШЕНИЕ
№2589
гр. Пловдив, 29.12.2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на двадесети октомври, през две хиляди и двадесет и първата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева
при секретаря Полина Цветкова,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 2502 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.76, ал.5, вр. с чл.74,
ал.5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба
на „МБАЛ Медицински комплекс Свети Иван Рилски“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив и ЕИК ****, представлявано от управителя д-р Н.С.,
против Заповед за налагане на санкции № РД -19-634/19.08.2021 г. на Директора на РЗОК Стара Загора, с която на
„МБАЛ Медицински комплекс Свети Иван Рилски“ ЕООД - клон Стара Загора с адрес
на помещенията, в които се извършва медицинската помощ гр. Стара Загора,
ул.“Герасим Папазчев“ № 1, като изпълнител на болнична помощ по договор,
сключен с НЗОК, са наложени санкции „финансова неустойка“, както следва: по т.1
от Заповедта – 500 лева на основание чл.414, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022 г.
за нарушение по чл.30, т.5, във връзка с чл.27, вр. чл.344, ал.1, т.1, б.“б“ от
НРД за МД 2020-2022 г.; по т.2 – 500 лева на основание чл.414, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022 г. за нарушение по чл.293,
ал.1, т.1 от НРД за МД за 2020-2022 г.; по т.3 – 200 лева на основание чл.414,
ал.3 от НРД за МД за 2020-2022 г. за нарушение по чл.277, ал.4, вр. с чл.27 от
НРД за МД за 2020-2022 г.; по т.4 – 200 лева на основание чл.414, ал.3 от НРД
за МД за 2020-2022 г. за нарушение по чл.277, ал.4, вр. с чл.27 от НРД за МД за
2020-2022 г.; по т.5 – 200 лева на
основание чл.416, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022 г. за нарушение по чл.385,
ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 г., във връзка с Приложение № 2 към него, или
общо санкция „финансова неустойка“ от 1 600 лева.
С жалбата се прави
искане за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, както и издадена
в противоречие с материално-правни и процесуалноправни разпоредби, като се
твърди, че липсват изложени мотиви относно размера на санкциите, че
административният орган не е съобразил
обстоятелството, че проверката касае период на обявена епидемична обстановка със
завишен брой хоспитализирани пациенти с COVID -19, както и че при издаването на заповедта са
нарушени основни принципи, посочени в АПК и че издаденият акт противоречи на
правото на ЕС и по-специално нарушава свободното предоставяне на услуги в ЕС. В
съдебно заседание жалбата бива поддържана изцяло от процесуалния представител
на жалбоподателя адв. Г., като се претендира и присъждане на разноските,
направени в производството. В предоставения срок не е представена писмена
защита от жалбоподателя.
Ответната по жалбата
страна Директор РЗОК - Стара Загора, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт
П. – В., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло, като се
присъди юрисконсултско възнаграждение. В представено писмено становище са
изложени и конкретни съображения по същество по всички възражения, формулирани
в жалбата.
Окръжна прокуратура –
Пловдив, надлежно уведомена за делото, не е изпратила прокурор за встъпване в
производството.
Съдът, на първо място, независимо от факта, че практически адресат на
заповедта, предмет на обжалване, е „МБАЛ – МК - Свети Иван Рилски“ ЕООД клон Стара Загора, намира,
че делото му е подсъдно, доколкото клонът на
търговското дружеството не може да е
правосубектен участник в съдебното производство, а такъв се явява дружеството, което е подател и на
жалбата, поради което и при определяне на
местната подсъдност според правилото на чл.133, ал.1 от АПК се взе предвид
обстоятелството, че седалището на
дружеството, чийто клон е санкциониран
и което на практика е предявило жалбата, е в гр. Пловдив. В тази насока и съдът се съобрази и с произнасянето на ВАС с Определение №
9063/08.07.2020 г. по адм. дело № 6259/2020 г.
Жалбата е подадена в
рамките на законоустановения срок за обжалването на заповедта и изхожда и от
лице, за което обжалваният акт е неблагоприятен и съществува правен интерес от
оспорването. Жалбата е подадена и срещу административен акт, за който е предвидено
съдебно обжалване. Предвид изложеното и съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, съдът намери, че така депозираната жалба се явява само частично
основателна.
Административното производство е започнало
със заповед на Директора на РЗОК Стара Загора с № РД-18-816/06.07.2021 г., с
която на основание чл.20, ал.1, т.2 и чл.72, ал.2, ал.3 и ал.10 от ЗЗО, във
връзка с Инструкция № РД -16-43/09.06.2020 г. за условията и реда за
осъществяване на контрол по чл.72, ал.2,3,4,5,6,7 и 8 от ЗЗО и чл.397, ал.3 от НРД за МД 2020-2022 г. е
възложено извършването на планова, вторична и тематична проверка от длъжностни
лица контрольори в РЗОК на изпълнителя на медицинска помощ „МБАЛ –МК Свети Иван
Рилски“ ЕООД клон Стара Загора по изпълнение на индивидуален договор №
241469/25.02.2020 г. по клинични пътеки и амбулаторни процедури. Като обхват на
проверката в заповедта били посочени всички отчетени случаи за периода
01.03.2021 г. -30.06.2021 г. по КП № 104, КПр №3 и КПр №4 с код по МКБ10 на
основно и придружаващо заболяване и където фигурират и кодове U07.1 и U07.2,
като възложеният контрол бил по изпълнението на дейностите по договорения пакет
болнична помощ в съответствие с общите и специалните условия на НРД МД
2020-2022 г. След извършване на проверката, същата приключила с протокол №
Р-971/06.08.2021 г., връчен на проверявания субект на 10.08.2021 г., в който
протокол залегнали констатации за нарушения по пет точки, а именно относно
установено по КП № 104 за 16 бр. здравноосигурени лица, че част от назначената
им лекарствена терапия за периода на хоспитализация е отбелязана като
собствена, или осигурена от пациентите, че за 30 бр. ИЗ по същата КП не е
документирано по надлежния ред срещу подпис в ИЗ получаването на екземпляр от
изготвената при дехоспитализацията епикриза от пациентите, че по отношение на
две лица е била събрана потребителска такса за болнично лечение, каквато не се
е дължала от същите и че по отношение на един от пациентите не е оформен
съгласно изискванията първичен медицински документ Направление за
хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури, бл. МЗ-НЗОК №7. Въпросните констатации били квалифицирани в
рамките на изготвения протокол от проверката като нарушения съответно на реда
за оказване на медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО и конкретно по
чл.30, т.5 и чл.344, ал.1, т.1 б. “б“ от НРД МД 2020-2022 г., както и по
чл.277, ал.4, вр. с чл.27 от НРД МД 2020-2022 г., а така също и по чл.385, ал.1
от НРД МД 2020-2022 г., във връзка с Приложение № 2 към същия. По така
съставения и връчен на изпълнителя на болнична медицинска помощ /ИБМП/ протокол
не постъпило становище в предвидения в чл.74, ал.4 от ЗЗО срок от
жалбоподателя. След изтичане на предоставения срок за становище, на 19.08.2021
г. Директорът на РЗОК Стара Загора издал обжалваната заповед, в която възприел
за установени напълно констатациите от проверката, обективирани в протокола и
наложил санкция по отношение на всеки от описаните 5 случая на нарушения под
формата на финансова неустойка.
При така изложеното от фактическа страна от
правна такава, съдът намира следното: Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган и в кръга на предоставените му по ЗЗО /чл.74, ал.5, вр. с
чл.72, ал.2/ правомощия. Същата е издадена и в законоустановената форма и носи съдържанието,
предвидено в чл.59, ал.2 от АПК, като е в утвърдения по издадената на основание
чл.72, ал.10 от ЗЗО Инструкция № РД-16-43
от 09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал.
2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване формуляр по Приложение 8.
С оспорената заповед завършва проведената в съответствие с установените
административнопроизводствени правила процедура по контрол на изпълнителя на
болнична медицинска помощ по раздел Х на Глава Втора от ЗЗО. Извършената
проверка на жалбоподателя е възложена и осъществена от компетентни длъжностни
лица от РЗОК – контрольори, въз основа на заповед на Директора на съответната
местно компетентна РЗОК, при което са спазени изискванията по чл.72, ал.2 и
ал.3 от ЗЗО. Спазени са изискванията и чл.16 от Инструкцията, като заповедта за
проверката е била предоставена за подпис на ИБМП, проверката е приключила със съставяне
на протокол по образец, съгласно Приложение № 3 към Инструкцията, съдържащ
предвидените в чл.18 от същата реквизити. Протоколът е бил надлежно връчен на
жалбоподателя, като му е бил предоставен и предвиденият в чл.74, ал.4 от ЗЗО
седемдневен срок за становище. Същият не
се е възползвал от законоустановената възможност. Не се установи предвид
изложеното и при служебната проверка на съда по чл.168 от АПК при издаването на
обжалваната заповед да са допуснати съществени нарушения на процедурата по издаване
на заповедта по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
По същество, от доказателствата по делото се
установява, че между НЗОК и проверения субект „МБАЛ-МК-Свети Иван Рилски“ ЕООД
клон Стара Загора е бил сключен индивидуален договор за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК с №
2414469/25.02.2020 г., съгласно който възложителят по договора има право да
упражнява контрол върху оказваната медицинска помощ от изпълнителя съгласно
ЗЗО, както и НРД за МД 2020-2022 г., а изпълнителят се задължава да изпълнява
договорената медицинска помощ по КП/АПр/КПр, съгласно НРД за МД за 2020-2022 г.
и утвърдените медицински стандарти. Пак съгласно индивидуалния договор /чл.82,
ал.1, ал.2 от същия/ контролът по изпълнението му се осъществява по реда на
глава втора, раздел Х от ЗЗО и глава двадесета от НРД за МД за 2020-2022 г. и
съответната Инструкция за осъществяване на контрола на управителя на НЗОК. Пак
в договора е предвидено и че при констатирани от контролните органи по чл.72,
ал.2 от ЗЗО нарушения се прилагат санкциите, предвидени в НРД за МД 2020-2022 г.
С анекс с № 19 от 18.12.2020 г. към договора от 25.02.2020 г. към предмета на
договора за оказване на болнична медицинска помощ се добавя и оказването на интензивно
лечение на усложнени форми на инфекция с COVID-19 по клинични процедури № 3 и № 4, а с допълнително
споразумение № 22 от 11.02.2021 г., считано от 01.01.2021 г. със срок на действие – за срока на
извънредната епидемична обстановка, обявена с решение на МС - било включено и
конкретно заплащане за дейности по КП 104 – Диагностика и лечение на
неусложнени и усложнени форми на инфекция с COVID-19 - за срока на извънредната епидемична обстановка,
обявена с решение на МС. В тази насока, установено е, включително и от приложената
медицинска документация, събрана по време на проверката, осъществяването на
болнична медицинска помощ от страна на изпълнителя на медицинска помощ по
съответната КП № 104 и КПр № 2 и № 3 за периода, за който е била извършена
проверката, а именно от 01.03.2021 г. до 30.06.2021 г. въз основа на сключения с НЗОК индивидуален
договор, както и анексите и допълнителните споразумения към него, касаещи
задължаване за осъществяване на медицинската помощ в съответствие с
изискванията на действащия към този момент НРД за МД за 2020-2022 г.
Както в хода на административното
производство, така и пред съда, жалбоподателят не е оспорил наличието на
посочените в обжалваната заповед за налагане на санкции нарушения, допуснати от
изпълнителя по индивидуалния договор за оказване на БП по КП. Според съда
извършването на описаните нарушения е установено категорично на базата на
събраните по делото писмени доказателства, съставляващи част от
административната преписка. Така, конкретно по т.1 от заповедта за налагане на санкции е било установено, че по
подробно описаните в заповедта 16 бр. ИЗ, копия от документацията по които са
приложени по делото и които касаят болнично лечение на ЗОЛ именно по КП № 104,
част от назначената лекарствена терапия за периода на хоспитализацията е била
отбелязана като собствена на ЗОЛ, тоест била е осигурена от пациентите. Установено
е, че това включва таблетна форма на антибиотици, както и медикамента Ивермектин,
приложен при 7 пациента. Посочените в заповедта по т.1 констатации се установяват
категорично от приложените копия на лекарствени листове, предоставени от
болничната аптека при „МБАЛ-МК Свети Иван Рилски“ ЕООД при съпоставка със
съдържанието на медицинската документация по описаните в заповедта за налагане
на санкции 16 ИЗ за м. март и април 2021 г. При това се установява, че
назначено антибиотично лечение по време на хоспитализацията напр. с медикамента
„Доксициклин“, принадлежащ действително към групата на лекарствените
антибиотици е било основно осигурено от пациентите по описаните ИЗ, а не
изписано от болничния склад. В тази насока категорично според съда е установено
нарушение на посочените в протокола от проверката и съответно заповедта за
налагане на санкции в т.1 от същата разпоредби на чл.30, т.5, във връзка с
чл.27 и чл.344, ал.1, т.1 б.“б“ от НРД МД 2020-2022 г. Съгласно разпоредбата на чл.344,
ал.1, т.1 б.“б“ от НРД за МД 2020-2022 г. Националната здравноосигурителна каса
закупува договорената и извършената дейност от изпълнителите на БМП от обхвата
на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 9 от 2019 г., както следва: за дейностите по КП,
които включват: медицински дейности и здравни грижи по КП, в стойността
на които се включват: …необходимите за
дейността лекарствени продукти (извън тези по чл.329, ал.1, т.1 и 2); основни лекарствени продукти (есенциална листа на Световната здравна организация (СЗО) за
осъществяване на анестезия и седация; основни контрастни вещества (с изключение
на тези за ЯМР) съгласно есенциална листа на СЗО; медицински изделия (извън
тези в списъците по чл.13, ал.2, т.2 от Наредба № 10 от 2009 г., както и извън тези,
за които изрично в ДЛА е посочено, че НЗОК не заплаща за тях); услуги,
включващи професионални здравни грижи, съгласно Наредба № 1 от 8.02.2011 г. за професионалните дейности,
които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и
здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно (Наредба № 1 от
2011 г.); минимум трикратно диетично хранене, предоставено на пациентите по време
на тяхната хоспитализация. Според нормата на чл.30, т.5 от НРД за МД 2020-2022 г. изпълнителите на медицинска помощ се
задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове
медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с
изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е
посочено, а според чл.27 от НРД за МД 2020-2022 г. изпълнителите на медицинска
помощ осъществяват дейността си съгласно изискванията на ЗЛЗ, ЗЗО, ЗЗ, Кодекса на професионалната
етика, ЗЛПХМ, подзаконови нормативни актове и НРД. В заповедта по т.1 от същата е посочено, че изпълнителят на
болнична медицинска помощ е изискал от пациентите по описаните там 16 ИЗ да
осигурят за собствена сметка част от лекарствените продукти, необходими за
лечение по КП № 104, с което на практика не е спазил реда за оказване на
медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО и с това е осъществил нарушение на
посочените по-горе разпоредби от НРД за МД 2020-2022 г. Според съда, независимо
от това, че не е установено пациентите да са заплатили на самия изпълнител на
БМП лекарствените продукти, които са им били назначени, но не са им били
изписани реално от болничната аптека, то, като са си осигурили за собствена
сметка лекарства, които е следвало да приемат, защото са им били назначени при
хоспитализацията като необходими за провеждане на лечението им, на практика от
тях е било практически изискано
заплащане за необходими за изпълнение на медицинската дейност по съответната КП
лекарствени продукти, което е в противоречие с нормата на чл.30, т.5 от НРД за
МД 2020-2022 г. Както се каза, изпълнителят на БМП не е възразил срещу
установеността на описаното нарушение, като е изложил съображения относно
наличието на специфика при работата в условията на обявената извънредна
епидемична обстановка, като конкретно по т.1 от заповедта за налагане на
санкции е посочил, че са липсвали редица медикаменти, използвани за лечение на
COVID -19 на територията на цялата страна, включително и медикамента
Ивермектин, като не било изследвано от административния орган по каква причина
се е наложило 16 пациента да осигурят за собствена сметка медикаменти и дали това
не се дължи на невъзможност на болничната аптека своевременно да се снабди с
медикамента. Действително се установява, че въпросните ИЗ, които са описани,
като такива, при които е установено посоченото нарушение по т.1 от заповедта,
са от дати през целия месец март и началото на месец април 2021 г., когато е в
сила обявената през месец май 2020 г. от МС на Република България извънредна
епидемична обстановка за цялата страна. Същевременно обаче, видно е, че
допълнителните споразумения и анекси към индивидуалния договор на ИБМП от
25.02.2020 г., касаещи именно оказването на такава помощ по КП № 104 и
съответно по КПр № 3 и №4, свързани с лечението на COVID -19, са сключени в
условията и в рамките на вече обявената извънредна епидемична обстановка, като
независимо от посочените в жалбата по т.2 от същата като ноторно известни факти
при осъществяването на болничната медицинска помощ в условията на такава
обстановка, жалбоподателят все пак се е съгласил и се е задължил с посочените
допълнителни споразумения /анекси/ към индивидуалния му договор да осъществява
дейностите по посочените клинична пътека и клинични процедури и то в
съответствие с всички изисквания на НРД за МД 2020 -2022 г. При това положение
и независимо от факта, че не е налице извършена конкретна проверка за
конкретните причини, поради които във всеки от установените 16 случаи са били
закупувани лекарства от хоспитализираните лица, вместо такива да им бъдат
осигурени безплатно, предвид поемането на разходите за това от НЗОК, то това
обстоятелство не се отразява върху обективния факт на допуснатото нарушение,
като се има предвид, че отговорността на ИБМП е обективна. Сиреч, същият е бил
длъжен да предостави медицинската услуга, така, както тя е била уговорена, а
именно съобразно с изискванията по НРД за МД 2020 -2022 г., които включват
забрана да се иска заплащане от пациента на необходимите за осъществяване на
дейността лекарствени продукти, каквото на практика се е случило. Впрочем, нито
в срока за представяне на становище по протокола с констатациите от извършената
му проверка, нито в хода на съдебното производство, жалбоподателят е ангажирал
доказателства относно твърдяната от негова страна липса на съответен медикамент
на територията на страната в конкретен период, а и това твърдение изглежда
нелогично, като се има предвид, че пациентите в действителност са се сдобили с
необходимите им като назначени медикаменти за собствена сметка, сиреч, такива
са били налични за закупуването им от тях. Задължение на ИБМП е било да
организира по такъв начин доставките и наличностите на лекарствени продукти в
болничния си склад /болничната аптека/, че да може да изпълни точно
задълженията си по НРД за МД 2020 -2022 г., осъществявайки прием и лечение по
съответната КП, включително и за осигуряване на назначените като медикаментозна
терапия лекарствени продукти, заплащани от НЗОК. В тази връзка и наличието на
твърдяно забавяне в доставките е въпрос, който се отнася до отношенията на ИБМП
с неговите доставчици на лекарствени продукти и не може да се отчита като
извинително обстоятелство касателно установеното нарушение на НРД за МД 2020
-2022 г., още повече, както се каза, като се има предвид, че то е такова на
формално извършване, сиреч не се издирва въпросът дали е налице, или не,
виновно поведение.
Не е основателно възражението на жалбоподателя, че в случая липсвали
мотиви при определяне на санкцията за нарушението по т.1 от заповедта за
налагане на санкции. Видно е, че изрично в диспозитивната част на същата е
посочено, че размерът на санкцията е съобразен с броя на ИЗ с установено
нарушение по т.1 от заповедта. Санкцията е определена като е съобразена точно
санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от
НРД за МД 2020 -2022 г., която сочи, че когато изпълнител на болнична
медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ
по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно
директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500
лв. В случая, с оглед самия характер на нарушението, обусловен от описания
подробно в заповедта начин на извършването му, който пряко засяга правата на
пациентите, както и посоченото относно значителния брой на ИЗ, при които е
установено такова нарушение като пряк мотив относно определения размер на
санкцията, съдът намира, че определянето на санкцията в максималния размер не е
било необосновано, защото не се касае до единствен, а до множество случаи на
такова установено несъобразено с изискванията на НРД поведение. Поради това и
съдът счита, че в тази ѝ част заповедта е била законосъобразно издадена и
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Що се
касае до нарушението, описано като т.2
от оспорената заповед, а именно установено при проверката по КП №104 за
времето от месец март до месец юни 2021 г., че в изброените в заповедта 30 бр.
ИЗ не е документирано по надлежния ред, а именно срещу подпис в ИЗ получаването
на екземпляр от изготвената при дехоспитализацията епикриза от пациентите, то
съдът намира, че от доказателствата, приложени по делото и това нарушение е
установено да е било извършено. Действително, по изброените конкретно ИЗ, общо
30 на брой, от месеците март, април и май 2021 г., в медицинската документация,
макар да е отразено издаването на съответния брой епикризи при дехоспитализацията,
липсва подпис на пациента, удостоверяващ получаване на екземпляр от епикризата
при изписването му. В тази насока нормата на чл.293, ал.1, т.1 от НРД за МД
2020-2021 г. е категорична, че при дехоспитализация изпълнителят на БМП
предоставя на пациента епикриза с машинен текст, която се издава в три
еднообразни екземпляра, като първият
екземпляр от епикризата се предоставя на пациента или на членовете на
семейството му, или на придружаващите го лица срещу подпис в „История на заболяване“ (ИЗ). Възраженията на жалбоподателя относно това, че
причина за допускането на въпросното нарушение по тези 30 бр. ИЗ е отново
усложнената епидемична обстановка, липсата на достатъчно подготвен персонал,
описаните тежки условия на работа по посочената КП № 104, според съда отново не
могат да бъдат взети предвид като релевантни такива обстоятелства, които да
изключват санкционирането му, като се има предвид отново посоченото и по-горе
относно обективната отговорност на ИБМП, който се е задължил по индивидуалния
си договор да оказва БМП съгласно изискванията и разпоредбите на НРД за МД 2020-2021 г. Според съда обаче, ответникът
не е приложил съответната на установеното нарушение санкционна разпоредба от
НРД за МД 2020-2021 г., като е посочил, че налага санкцията „финансова
неустойка“ на основание чл.414, ал.3 от НРД за МД 2020-2021 г. Посочената
норма, която бе цитирана вече по-горе, се отнася действително до нарушаване на условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в този НРД, но тя би била приложима, ако бе установено, че на
пациентите при дехоспитализация не е била изготвена епикриза, или не им е била
предоставена такава, а подобни констатации не са направени от контролните
органи. Напротив, твърди се единствено да е установено предаването на екземпляра
от епикризата да не е било удостоверено по предвидения за това ред срещу подпис
в ИЗ. Сиреч, касае се до нарушение, което е във връзка с начина на оформяне на
медицинската документация при дехоспитализацията на пациентите. Впрочем, че по
т.2 от обжалваната заповед се касае до нарушение по воденето на медицинската
документация е признато и от ответника, като това е заявено в представеното по
настоящото дело негово писмено становище. При това положение, следвало е
издателят на оспорената заповед да приложи специалната санкционна норма по
чл.416, ал.3 от НРД за МД 2020-2021 г., която сочи изрично, че когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или
финансова документация, с изключение
на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно
директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв. Като е
посочил като основание за определяне на санкцията несъответната на нарушението
санкционна норма, според съда издателят на оспорената заповед в тази ѝ
част е нарушил материалния закон. И това е така, независимо от факта, че и
нормата на чл.414, ал.3, и тази на чл.416, ал.3 от НРД за МД 2020-2021 г.,
предвиждат еднакви минимум и максимум на финансовата неустойка, защото видно от
ал.4 на посочените разпоредби на чл.414 и чл.416 от НРД за МД 2020-2021 г.
налице е съществена разлика в размера на предвидената финансова неустойка за
повторно нарушение по чл.414, ал.3 и по чл.416, ал.3 от НРД за МД 2020-2021 г.
Затова не е без значение санкционната норма, въз основа на която ще се наложи
финансова неустойка, защото от това ще зависи евентуалната бъдеща преценка за
размер на санкцията при наличие на повторност. Ето защо и съдът намира, че в
частта ѝ по т.2, оспорената заповед ще следва да се отмени като
незаконосъобразна по посочените съображения относно некоректното съотнасяне на
нарушението към санкционната норма от НРД за МД 2020-2021 г.
Що се
касае до нарушенията по т.3 и т.4 от
заповедта, които са квалифицирани от страна на издателя ѝ като такива
по чл.277, ал.4, вр. с чл.27 от НРД МД за 2020-2022 г., а именно изразяващи се
в неправомерно изискана от страна на ЗОЛ по всяко от посочените в т.3 и т.4 от
заповедта ИЗ заплащане на потребителска такса за съответните дни болнично
лечение, при условие, че съответният пациент е бил освободен от заплащането на
такава, то съдът намира, че от приложените писмени доказателства по делото така
посочените нарушения са доказани и същите, както и останалите по заповедта, не
са и оспорени от страна на жалбоподателя. Видно е, че в ИЗ № 1824/07.04.2021 г.
и в ИЗ № 1446/20.03.2021 г. по отношение на всеки от двамата пациенти,
хоспитализирани по КП № 104, е записано в документацията като придружаващо
заболяване Болест на Бехтерев, като към документите по първата ИЗ е приложена
фактура за заплатена потребителска такса за болничен престой от 52 лева, а по
втората – фактура за заплатен болничен престой от пациента от 58 лева,
съответно за девет и за десет дни болничен престой. В разпоредбата на чл.277, ал.4 от от НРД МД
за 2020-2022 г. е изрично посочено, че за
оказаната БМП потребителска такса по чл.37, ал.1 ЗЗО не се заплаща от категориите лица по чл.37, ал.4 ЗЗО, както и от лицата със заболявания, посочени в приложение № 11 „Списък на заболяванията, при
които ЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл.37, ал.1 ЗЗО“. В точка XIII от посоченото Приложение № 11,
озаглавена „Болести на костно-мускулната система и съединителната тъкан“ е
изрично включено заболяването по МКБ М45 „Анкилозиращ спондилит“ , известно още
като „Болест на Бехтерев“. Поради това и по отношение на двамата пациенти по
посочените ИЗ, за които в документацията това заболяване е изрично вписано като
придружаващо, не е следвало да се събира потребителска така за болничен престой
и като е сторил посоченото, изпълнителят на БМП е нарушил цитираната норма от
НРД МД за 2020-2022 г. при всеки от двата случая, поради което и правилно му е
била наложена санкция под формата на финансова неустойка по т.3 и т.4 от
обжалваната заповед, като издателят ѝ е посочил и точното правно
основание за това, а именно нормата на чл.414, ал.3 от НРД МД за 2020-2022 г. И
при двата установени случая на нарушение по т.3 и т.4 от обжалваната заповед за
налагане на санкции финансовата неустойка е била определена в предвидения
минимален размер от 200 лева, поради което и възраженията на жалбоподателя
относно липсата на изложени конкретни мотиви по отношение на приложения размер
на практика се явява ирелевантно. Безпротиворечива е
иначе практиката на ВАС касателно това, че когато определя размера на
санкцията органът следва да изложи самостоятелни мотиви защо налага именно
този размер на санкцията и при
наличие на наложена санкция в размер по-голям от минималния и липса
на относими мотиви за това, санкцията се явява необоснована, като това е
основание за изменението ѝ от съда /в този см. са Решение № 14066/2020 г. по адм. д. № 8108/2020 г.,
Решение № 16710/2019 г. по адм. дело № 4473/2019 г., Решение № 1651/2019 г. по
адм. дело № 3536/2018 г. вс. на ВАС/. В
случая, обаче, санкцията по т.3 и по т.4 е в предвидения минимален размер,
поради което и за съда не остава друго разрешение, освен при наличие на
категорично доказано нарушение и по двете точки и установено правилно
приложение на относимите разпоредби от издателя на заповедта в тези ѝ
части, да отхвърли жалбата в посочените части. Иначе и тук съдът не споделя
като основателни възраженията на жалбоподателя относно това, че причина за
допускането на нарушенията е усложнената работа в условията на обявената
епидемична обстановка в страната, доколкото, както се каза, изпълнителят на БМП
е бил наясно с тези условия към момента на сключване и на индивидуалния му
договор и на допълнителните споразумения и анекси към него и следователно е
избрал и приел да изпълнява уговорените там условия за оказване на БМП,
независимо от сложната обстановка, за което и да получава съответно заплащане
от НЗОК.
По
отношение на нарушението, посочено в т.5 от обжалваната заповед, то се
касае отново до нарушение, свързано с воденето на медицинската документация, защото се установява, че за пациента, приет за
лечение по КП № 104 с ИЗ № 1606/27.03.2021 г. е било налично ЕР на ТЕЛК с
описани в същото придружаващи заболявания. Същевременно е видно, че те не са
били вписани в първичния медицински документ
„Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури бл. МЗ №
7 в блок „Преминал през лечебното заведение“, част „Придружаващи заболявания“.
Видно от приложения първичен медицински документ /на л.278 от делото/
посочената част е останала непопълнена и в нея няма каквото и да било
отразяване на придружаващи заболявания и усложнения, а такива, както става ясно
от приложеното на л.279 от делото ЕР на ТЕЛК, при лицето са били описани и
съответно известни при хоспитализацията му. Съвсем правилно в тази насока е
отчетено от издателя на заповедта, че пропускът по оформянето на „Направление
за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ бл. МЗ № 7 съставлява
нарушение по чл.385, ал.1 от НРД МД за 2020-2022
г., съгласно която разпоредба „Направление за
хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 7), „Медицинско направление за клинични процедури/амбулаторни процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 8) и „Медицинско направление за
провеждане на клинични процедури/амбулаторни процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 8А) се изготвят съгласно изискванията и
реквизитите, посочени в приложение № 2. В Приложение № 2
към НРД МД за 2020-2022 г., озаглавено „Първични медицински документи“ е
изрично посочено, че в част IV на бл. МЗ №7 „Данни, попълвани при изписване на преминал през стационара/ ЛЗ за
извънболнична помощ с легла пациент“ в частта „Придружаващи
заболявания и усложнения“ – на трите реда се вписват съответните състояния съобразно правилата за
кодиране, като се поставя и допълнителен код, когато се изисква съобразно
правилата за кодиране, обозначен с * в МКБ10. В случая това не е било сторено,
поради което и законосъобразно ИБМП е бил санкциониран, като му е наложена
санкция под формата на финансова неустойка именно на основание чл.416, ал.3 от
НРД за МД за 2020-2022 г., сиреч за нарушение установените
изисквания за работа с медицинска документация. Санкцията е в минималния размер, поради което и тук важат изложените
по-горе мотиви от съда по отношение на възражението на жалбоподателя за липса
на изрични мотиви в заповедта относно определяне на размера на финансовата
неустойка. И тук съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя,
свързани с посочените трудности при извършване на дейността, поради наличието
на множество хоспитализирани лица, липса на подготвен медицински персонал и
други условия, довели до допускане на пропуски при оформяне на медицинската
документация. Следва да се има предвид, че направлението за хоспитализация е
документ, който е свързан с отчитането на дейността на ИБМП, а същевременно
съставлява официален удостоверителен документ, поради което и пълното и точно
попълване на всички предвидени негови реквизити е от съществено значение. В
тази насока ВАС е имал възможност да посочи и че разпоредбата на чл.385, ал.1
от НРД за МД за 2020-2022 г. има императивен характер /в този см. Решение №
7109/2021 г. по адм. дело № 3569/2021 г. на ВАС/. Поради това и съдът намира,
че и в тази част следва да отхвърли жалбата, доколкото издадената заповед по
т.5 от същата се явява законосъобразна.
Иначе, съдът не възприема изобщо
като основателни и посочените общо от жалбоподателя възражения, свързани с
нарушаване на принципите по чл.7, чл.9 и чл.12 от АПК, както и тези, свързани с
нарушение свободата на предоставяне на услуги в ЕС, като по никакъв начин не
намира, че осъществяването на контролната дейност на контрольорите при РЗОК и
съответно реализиране на отговорността на ИБМП за нарушения, свързани с
неизпълнение на задълженията му по индивидуалния договор, за което той се е
съгласил по договора си да бъде осъществяван контрол именно по реда на глава
двадесета от НРД за МД за 2020-2022 г., нарушава свободата му на предоставяне
на медицински услуги. Предоставянето на медицински услуги, особено такива, за
които на ИБМП се заплаща от НЗОК, следва винаги да е съобразено с изискванията
относно начина на тяхното предоставяне.
С глед посоченото по-горе и предвид изложените
мотиви за необходимост от отмяна на заповедта единствено по т.2 от същата, то общият размер на санкцията финансова неустойка по
обжалваната заповед ще остане 1 100 лева.
При този
изход на спора и на всяка от страните ще следва да се присъдят разноски по
съразмерност, съобразно с уважената, съответно отхвърлената част от жалбата.
Установява се, че от страна на жалбоподателя са направени разноски за държавна
такса от 50 лева и за адвокатско възнаграждение от 300 лева, за което
доказателство е приложеният договор за правна защита. При това положение и така
изчислени по съразмерност в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски от 109,38 лева, а на ответната страна следва по съразмерност да се
присъди юрисконсултско възнаграждение от 68,75 лева, съобразно с чл.143, ал.3
от АПК, във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
По
изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане
на санкции № РД -19-634/19.08.2021 г. на
Директора на РЗОК Стара Загора, в частта
ѝ по т.2 от същата, с която на „МБАЛ Медицински комплекс Свети Иван
Рилски“ ЕООД - клон Стара Загора с адрес на помещенията, в които се извършва медицинската помощ гр. Стара Загора,
ул.“Герасим Папазчев“ № 1, е наложена санкция „финансова неустойка“ от 500 лева на основание чл.414, ал.3 от НРД
МД за 2020-2022г. за нарушение по чл.293, ал.1, т.1 от НРД МД за 2020-2022 г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МБАЛ Медицински комплекс Свети Иван
Рилски“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив и ЕИК ****
против Заповед за налагане на санкции № РД -19-634/19.08.2021 г. на Директора
на РЗОК Стара Загора, в останалата
ѝ част, а именно по отношение на наложените с оспорената Заповед
санкции на „МБАЛ Медицински комплекс Свети Иван Рилски“ ЕООД - клон Стара
Загора, както следва: по т.1 от
Заповедта – „финансова неустойка“ от 500 лева, по т.3, по т.4 и по т.5 - „финансова неустойка“ от по 200 лева по
всяка точка, или общо санкция от 1 100 лева.
ОСЪЖДА „МБАЛ Медицински
комплекс Свети Иван Рилски“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, бул. „Васил Левски“ № 144А -А и ЕИК ****, да заплати на РЗОК гр. Стара
Загора сумата от 68,75 лв. /шестдесет и осем
лева и седемдесет и пет стотинки/, съставляващ размера на юрисконсултско
възнаграждение, определен съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА РЗОК гр. Стара Загора,
с адрес гр. Стара Загора, ул. „Цар Иван Шишман“ № 54-А, да заплати на „МБАЛ
Медицински комплекс Свети Иван Рилски“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
в гр. Пловдив, бул. „Васил Левски“ № 144А -А и ЕИК ****, сумата от 109, 38 лв. /сто и девет лева и тридесет и осем стотинки/,
съставляваща размер на направените разноски по делото, определен съразмерно с
уважената част от жалбата.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Административен съдия: