Р Е Ш Е Н И Е
№
град
София, 19.12.2016 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски граД.и съд, Гражданска колегия, І отделение, 1
състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров
гр. дело № 8724 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК.
Ищецът „Б.Д.”
ЕАД, чрез процесуален представител излага в исковата си молба, че с ответникът
на 06.12.2007 год. сключили договор за банков кредит в размер на 40 000 лева,
който бил напълно усвоен. Твърди, че с оглед преустановяване на плащане на
дължимите вноски в продължение на петнадесет месеца и на основание чл.19.2 от
договора от ОУ на банката обявили кредита за предсрочно изискуем, посредством
връчено на 11.12.2014 год. уведомление до длъжника. По реда на чл. 417 от ГПК
се снабдил със Заповед за изпълнение по гр. д. № 71272/14 год. по описа на СРС,
допуснато е незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е издаден
изпълнителен лист. Извършено било надлежно връчване на заповедта за изпълнение
на ответника, като последният е направил възражение по заповедта за изпълнение.
С оглед на тези обстоятелства ищецът в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК предявява
настоящият иск и моли съда да бъде поставеното решение по силата на което спрямо
ответникът да бъде прието за установено, че вземането му в размер на 25 445.74
лева – главница; 8 465.75 лева –лихва за периода от 30.08.2012 год. до 18.12.2014
год.; 1 046.71 лева –лихва за периода 07.09.2012 год. до 18.12.2014 год. и
170 лева – заемни такси, дължими по договор за кредит от 06.12.2007 год.
съществува, ведно с присъдената законна лихва върху тази сума от 19.12.2014
година до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.
Ответникът
П.И.Ц., чрез процесуален представител оспорват исковата претенция, като моли
съда да я отхвърли. Претендира разноските по делото.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно
разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно е от
представените доказателства, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което е образувано гр.д. № 71272/2014 год. по описа
на СРС, 56 състав, на ищеца „Б.Д.” ЕАД против П.И.Ц. е издадена заповед от 05.01.2015
год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводни книги за задължения по договор за кредит от 06.12.2007
год. Присъдени са следните суми: 25 445.74 лева – главница, заедно със
законната лихва от 19.12.2014 год. до окончателното изплащане; 8 465.75 лева –
договорна лихва за периода от 30.08.2012 год. до 18.12.2014 год.; 1 046.71 лева
– наказателна лихва за периода 07.09.2012 год. до 18.12.2014 год.; 170 лева –
такси, както и разноски в размер на 1 759.48 лева. Допуснато е незабавно
изпълнение на тази заповед и е издаден изпълнителен лист. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Представен
е по делото договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 06.12.2007 год. между „Б.Д.” ЕАД, като кредитор и П.И.Ц.,
като кредитополучател, като на последният е отпуснат банков кредит в размер на 40
000 лева за срок на издължаване от 120 месеца. По договора и Общите условия към
него подробно са отразени сроковете за плащане на дължимите падежни вноски и
лихви за просрочие, както и при какви обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем. Поради незаплащане на дължимите задължения, на основание чл.19.2 от
ОУ, банката – кредитор е изпратила уведомление до длъжника с което е обявила
кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е получено на 12.12.2014 год.
По делото
е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице М.,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, от което се установява,
че задължението на длъжника към кредитора по процесния договор за кредит, към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в следните
размери: 25 445.74 лева – главница; 8 465.75 лева – договорна лихва за периода
от 30.08.2012 год. до 18.12.2014 год.; 1 046.71 лева – наказателна лихва за
периода 07.09.2012 год. до 18.12.2014 год.; 100 лева – такси за управление и
120 лева – такса изискуемост. По делото е прието и допълнително заключение,
което обаче съдът не кредитира, като несъотносимо към спора, тъй като
твърдяната промяна на дължимия лихвен процент е несъотносим. Лихвата на
издадената заповед за изпълнение и основната експертиза е изчислена на
основание забавата на длъжника и е дължима на основание сключения договор.
При така установена фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният е иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за съществуване на вземането е процесуално
допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
Ищецът основава своето вземане
срещу ответникът на договор за кредит за текущо потребление, сключен на 06.12.2007 година и ОУ към него. Установи
се по делото, че поради незаплащане в договорените срокове, кредитът е станал
предсрочно изискуем, считано от 12.12.2014 год. година. Ответникът, при негова
доказателствена тежест не ангажира доказателства, че е удовлетворил кредитора
си. С оглед изложеното съдът приема, че задължението е валидно възникнало и
вземането на ищеца спрямо ответникът съществува. Досежно размерът съдът следва
да се съобрази с приетата по делото основна съдебно-счетоводна експертиза от
която се установи съществуването на следните задължения: 25 445.74 лева – главница; 8
465.75 лева – договорна лихва за периода от 30.08.2012 год. до 18.12.2014 год.;
1 046.71 лева – наказателна лихва за периода 07.09.2012 год. до 18.12.2014
год.; 170 лева – такси и за тези суми исковата претенция е основателна и
доказана и следва да бъде уважена.
Неоснователни са изложените от
ответника доводи, че банката е следвало изрично да уведоми длъжника за промяна
на лихвения процент. Съгласно чл. 9.3 от Общите условия към договора, това
уведомление следва да бъде извършено по подходящ начин. Под „подходящ начин“ се
приема, че същото може да бъде извършено и на интернет страницата на кредитната
институция.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД длъжникът
при забава на парично задължение дължи обезщетение в размер на законната лихва.
В този смисъл главното задължение се дължи ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 19.12.2015 година.
При този изход на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество на правно основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 702.56 лева, разноски по настоящето производство,
както и разноски в заповедното производство в размер на 1 759.92 лева.
Водим от горното Софийски граД.и съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.И.Ц. с ЕГН ********** ***,
дължи на „Б.ДСК” ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
на основание договор за кредит, сключен на 06.12.2007 год. следните суми: 25 445.74 /двадесет и пет хиляди
четиристотин четиридесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/ лева –
главница; 8 465.75 /осем хиляди
четиристотин шестдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/ лева – договорна
лихва за периода от 30.08.2012 год. до 18.12.2014 год.; 1 046.71 /хиляда четиридесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/
лева – наказателна лихва за периода 07.09.2012 год. до 18.12.2014 год. и 170 /сто и седемдесет/ лева лева –
такси, заедно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК - 19.12.2014 год. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.И.Ц. с ЕГН ********** да заплати на „Б.ДСК”
ЕАД с ЕИК ******** сумата от 2 462.48
/две хиляди четиристотин шестдесет и два лева четиридесет и осем стотинки/ лева,
разноски по настоящето дело и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: