№ 1012
гр. Пазарджик, 07.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20215220100497 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът „****, не изпраща представител, редовно и своевременно
призован. От пълномощника на дружеството юрк. П. е постъпила молба за
разглеждане на делото в отсъствие на страната.
Не се явява ответникът СП. С. Ф., редовно и своевременно призован.
Представлява се от назначения от съда особен представител в лицето на адв.
В.К..
Явява се вещото лице М.Л..
АДВ. К.: – Да се даде ход на делото. Не виждам пречка по хода.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за разглеждане на
делото, поради което и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК се пристъпи към изясняване на спора
от фактическа страна.
1
В писмено становище по повод на днешното съдебно заседание
пълномощникът на дружеството ищец е заявил, че поддържа предявените
искове, както и че не възразява по съставения от съда проект за доклад.
АДВ. К.: – Оспорваме господин председател исковете. Поддържам
писмения отговор. Искам само да добавя и това, че в случая се касае за
нарушение на императивни норми на ЗПК, а пък така или иначе съдът
служебно трябва да провери това съответствие съобразно утвърдената
практика, и в какво се състои то, новото ми възражение е, че според нас
клаузите на чл. 13 и 21 от процесния договор в частта касаеща револвиращият
кредит чрез карта, според които кредиторът едностранно и допълнително ще
определи, както размерът на кредита, така и лихвеният процент, а така и ГПР
на този кредит, според мен противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 7, 9 и 10 от ЗПК, и
при това положение съгласно чл. 22 от същия договорът е недействителен, в
частта относно картата, това са реквизитите на договора за потребителския
кредит. И това, евентуално, ако съдът приеме, че това е налице, би следвало
да освободи от отговорност доверителя ми за лихви, разноски, и евентуално
да присъди само чистия размер на усвоената сума, това е съгласно правилото
на чл. 23 от ЗПК. Това е допълнителното, което искам да кажа.
По доклада имам много малки бележки. Според мен на стр. 3 от
доклада, това е горният абзац, съдът е възпроизвел твърденията на ищеца,
според мен малко неправилно, защото ищецът не е посочил в исковата молба
какъв е отпуснатият размер на кредита, какъв е лимитът на картата. Вие сте
записали на седми ред, че той твърди, че е предоставил безсрочен кредит с
максимален лимит от 1000 лв. Такова твърдение аз не видях в исковата
молба. Това е едното, и то може лесно да се отстрани, и второто с което не
съм съгласен е на четвърта страница от доклада, четвърти абзац. Другото
възражение е, че когато сте обсъждали становището на ответника. Писали
сте, че не оспорва сключването на договора, което е вярно, но не е вярно, че
ние не сме оспорили предоставянето на револвиращия кредит и кредитната
карта, както и усвояването на кредита – никъде не сме направили нито
признание, не може да се каже. Отговорът е даден условно. На два пъти съм
подчертал: „Ако допуснем, че е предоставен такъв кредит“, „Ако евентуално
2
е предоставена кредитна карта“. Никъде не сме изложили твърдения, че сме
съгласни с тази фактическа обстановка. Всъщност ние не оспорваме само
сключването на договора. Никакви други факти нито са ми известни, нито
сме признали, така, че не може да се направи извод, че ние не оспорваме
всички останали твърдения. Той ищецът не е казал дали и кога е предоставил
кредитна карта изобщо, та камо ли ние да признаем, че такава е предоставена.
Така, че съм съгласен с доклада, че не оспорваме само частта по сключване
на договора. И последно, струва ми се, че при в частта, последният лист по
доклада, по указанията за разпределение на доказателствената тежест, понеже
се твърди, не какъв да е кредит, а потребителски, би следвало да укажете, че
предоставен на ответника паричен заем по силата на валиден договор, защото
той потребителският кредит не може да възникне по друг начин, освен от
договор, който си има реквизити, и който е подконтролен на ЗПК. Така ми се
струва, че би било по-пълно. Той е формален договор. Елемент от
фактическия състав на потребителския кредит е договорът, писмен договор с
определени реквизити. Според мен този договор е формален, той не е свързан
с просто предаване. Тоест да не е заем, а да е кредит. Да не разяснявате че
трябва да доказва заем, а че трябва да доказва кредит – това ми е
възражението.
Съдът счита, че ще следва да се обяви за окончателен проекта за доклад
съставен с определението за насрочване на делото, в частта в която не е
засегнат от възраженията и допълненията на ответника, а в останалата част
ще следва да се коригира съобразно днес направеното допълнение към
писмения отговор и предявените възражения по редовността на доклада,
затова
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклада изготвен съгласно
Определение № 1433/30.07.2021 г., като го ДОПЪЛВА с възражението на
ответника, че договорът за предоставяне на револвиращ потребителски
кредит посредством кредитна карта е изцяло нищожен, тъй като е сключен в
3
противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7, 9 и 10 от ЗПК, поради което
се дължи връщане единствено на усвоената главница.
КОРИГИРА проекта за доклад в частта, с която е посочил че по
твърдения на ищеца на ответника е предоставена кредитна карта с
максимален лимит от 1000 лева, като сумата следва да се чете в размер на
10 000 лева, както е записано в исковата молба.
КОРИГИРА доклада в частта относно изявлението на ответника, че не
оспорва усвояването на кредита, като изявлението на ответника следва да се
счита, за направено в смисъл, че признава единствено сключването на
договора.
ДОПЪЛВА доклада в частта относно разпределянето на
доказателствената тежест, като УКАЗВА на ищеца, че за основателността на
главния иск, тоест за връщане на главницата по кредита, както и на
акцесорния иск за заплащането на договорна лихва носи тежестта да докаже,
че е предоставил на ответника потребителски кредит в изпълнение на
сключен договор за предоставяне на потребителски кредит в размер най-
малко на сумата чието връщане претендира, както и лихвоносния характер на
кредита, включително размера на лихвата, а също така и че кредитът е
изискуем.
Съдът ДОКЛАДВА постъпило заключение от вещото лице М. М. Л. на
допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което е депозирано от вещото
лице на дата 04.10.2021 г., извън срока по чл. 199 от ГПК.
АДВ. К.: – Аз не правя възражения по срока за представяне на
експертизата, но дали има условие за изслушване на заключението, при
положение, че другата страна не е взела становище по въпроса съдът трябва
да вземе преценка. Вие докладвахте молбата на другата страна не чух да има
някакви изявления, които да ни дадат някаква опора.
Съдът, като съобрази изявлението на особения представител и като взе
предвид становището в писмената молба на пълномощника на ищеца, в което
не се съдържа изрично изявление, че не възразява срещу несвоевременното
4
представяне на заключението, счита, че към изслушване на вещото лице в
днешното съдебно заседание не може да се пристъпи.
АДВ. К.: - Нямам искания за днес.
Съдът счита, че ще следва да се отложи делото за изслушване на
вещото лице, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 28.10.2020 г. от 11:30 часа, за
която дата и час ищецът се счита за уведомен на основание чл. 56, ал. 2 от
ГПК, а ответникът уведомен от днес, чрез особения представител адв. К..
Вещото лице М.Л. е уведомена лично.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:48
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5