МОТИВИ към ПРИСЪДА № 68 от 17.10.2019г. по НОХД №
466/2019г. по описа на Районен съд Несебър, VI състав, председател Валери Събев.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – Несебър обвинителен акт срещу подсъдимия Н.Б.М. за това, че на
01.06.2019г., около 15:50 часа, в к. к. Слънчев бряг, на главен път I-9, с посока на движение гр. Бургас, на 202 километър,
до к-с „Съни Дей 3”, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Мерцедес”, Модел „Е 200” с рег. № В ....ВМ, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1.2 на хиляда, а именно 1.53 на хиляда, установена по надлежния ред,
чрез Протокол за химическа експертиза № 145/03.06.2019г. на БНТЛ при ОД на
МВР-Бургас, съгласно Наредба №1/19.07.2017г., за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, в сила от
29.09.2017г. – престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Р.п.Н. поддържа внесения обвинителен акт. Намира,
че са събрани безспорни и категорични доказателства за авторството на
извършеното деяние, както и за съставомерните елементи от обективна и
субективна страна. Счита за установено, че подсъдимият М. е управлявал МПС след
употреба на алкохол. Излага, че последното е установено след проверка с дрегер
и след изготвянето на съдебно-химическа експертиза. Сочи, че М. е осъществил
деянието при форма на вината пряк умисъл. Предлага на съда да наложи наказание
Лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде изтърпяно ефективно,
при първоначален „строг” режим. Моли за наказания глоба в размер на 200 лв. и „Лишаване
от правоуправление на МПС” за срок от пет години. Счита, че следва да се
приложи чл. 68, ал. 1 от НК, като бъде приведено в изпълнение наказанието,
наложено на подсъдимия по НОХД №141/2016 на РС Варна. Моли да бъде потвърдена взетата
в ДП мярка за неотклонение „Подписка” и да възложат в тежест на подсъдимия
сторените разноски в размер на 61,41 лева в хода на ДП.
Служебният
защитник на подсъдимия споделя становището на представителя на РП Несебър
относно фактическата обстановка. Обръща внимание, че подсъдимият не е оказал
съпротива, грижи се за болната си майка и дъщеря и е в тежко финансово
положение. Моли при определяне на наказанието да му се наложи такова към
минимума.
Подсъдимият
не заема становище по повдигнатото обвинение, тъй като не се явява в съдебно
заседание, редовно призован.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Н.Б.М. е роден на ***г., в гр. Обзор, с постоянен и настоящ адрес ***,
българин, български гражданин, женен, със средно образование, безработен, ЕГН **********.
Същият е осъждан с влязла в сила на 25.10.2016г. присъда № 141 от 11.04.2016г.
по НОХД № 4621/2015г. по описа на Районен съд Варна за престъпления по чл. 210,
ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК и по чл. 316 вр. чл. 309,
ал. 2 вр. ал. 1 НК, като му е определено общо най-тежко наказание по тях –
„Лишаване от свобода” за срок от три години, изпълнението на което е отложено
по реда на чл. 66 НК за срок от пет години. От справка за нарушител водач (на
л. 27 – л. 31 от ДП) се установява, че подсъдимият бил наказван многократно
(над 15 пъти) за извършени нарушения на ЗДвП – с наказателни постановления и
фишове.
На
01.06.2019г. свидетелите Д. и Х. изпълнявали служебните си задължения като
автопатрул по КАТ към РУ на МВР гр. Несебър – на главен път I-9, до комплекс „Съни Дей 3”, като осъществявали контрол
на движещите се автомобили с посока от гр. Варна към гр. Бургас. Около 15:50 –
16:00 часа на същото място подсъдимият М. управлявал лек автомобил марка
„Мерцедес“, Модел „Е 200“ с рег. № В ....ВМ. Полицейските служители възприели
движението му, като установили, че лъкатушел по пътното платно, опитвал се да
изпревари други автомобили, после се прибрал зад движещия се пред него
автомобил. Поведението на водача на автомобила направило впечатление на служителите
и св. Х. му подал стоп-палка за извършването на проверка. Автомобилът спрял на
около 10 метра след полицейския служител. Св. Х. се приближил и се представил
на водача, който му лъхнал на алкохол. Установил самоличността му – Н.М., като
го поканил при служебния автомобил, за да бъде тестван с „Дрегер”. Св. Д.
извършил тест с „Дрегер” по отношения на подсъдимия, който съдействал за теста
и издишал въздух от първия път. Дрегерът отчел 1,48 промила алкохол, но
подсъдимият отказал да приеме показанията му и поискал да даде кръв за анализ. От
св. Д. бил изготвен талон за изследване № 0065584, в който М. вписал, че „не
приема” показанията на дрегера. За даване на кръв свидетелите Д. и Х. отвели
подсъдимия в Здравната къща в гр. Несебър, където от него била взета кръв за
анализ. Преди това бил попълнен протокол за медицинско изследване за употреба
на алкохол или друго упойващо вещество № 0008822. Впоследствие подсъдимият бил
отведен в РУ Несебър и задържан за 24 часа. Бил му съставен АУАН № 846362 от
01.06.2019г., с който свидетелството му за управление на МПС било отнето. Въз
основа на АУАН не било издадено НП. С протокол за предаване и приемане на
документи и биологични проби по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017г. (на л. 37
от ДП) изготвените 2 бр. кръвни проби били предадени на св. Д.. Взетите проби
били изпратени за изследване на ОД на МВР гр. Бургас – Базово научно-техническа
лаборатория, като в тази връзка бил изготвен протокол за химическа експертиза
за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 145/03.06.2019г.
(на л. 15 от ДП). От експертизата се установява, че количеството етилов алкохол
в кръвта на М. е от 1,53 промила.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите Х. и Д. са
последователни и непротиворечиви. Показанията им се потвърждават напълно и от
писмените доказателства по делото (сред които и АУАН от 01.06.2019г. № 846362,
протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество № 0008822, протокол за предаване и приемане на документи и биологични
проби по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017г., талон за изследване № 0065584). Съдът
кредитира в пълнота показанията на разпитаните по делото свидетели, като не са
налице основания на същите да не бъде давана вяра. Изготвеният протокол за
химическа експертиза, прочетен в хода на съдебното следствие по реда на чл. 282 НПК, потвърждава и допълва установената по делото фактическа обстановка. От
протокола се установява конкретната концентрация на алкохол в кръвта на М..
Останалите събрани по делото доказателства установяват релевантни факти за
личността на подсъдимия – справка за нарушител/водач, справка за съдимост. Съвкупният
анализ на гласните, писмените доказателства по делото, както и на експертизата
води до заключение, че фактическата обстановка се е осъществила по описания
по-горе начин.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343б, ал. 1 НК.
Разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК изисква
от обективна страна деецът да е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.
От
фактическа страна по делото безспорно се установява, че на 01.06.2019г.,
около 15.50 часа, в к.к. Слънчев бряг, на главен път I-9,
с посока на движение гр. Бургас, на 202 километър, до к-с „Съни Дей 3”,
подсъдимият М. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Мерцедес“, Модел „Е 200” с рег. № В ....ВМ, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1.2 на хиляда, а именно 1.53 на хиляда. Този факт е установен по надлежния ред с протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта № 145/03.06.2019г. (арг. от чл. 3а, т. 2 вр. чл. 11 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози). От полицейските
служители е спазен предписаният в наредбата ред, като е изготвен талон за
изследване (чл. 6 от Наредба № 1), след вписването от страна на подсъдимия, че
не приема резултатите от дрегера, полицейските служители са го съпроводили до
медицинско заведение в гр. Несебър (чл. 7 от Наредба № 1), където е изготвен протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на
алкохол в кръвта (чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1), като са взети и необходимите 2
бр. проби (чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1). Ето защо съдът приема, че са налице
всички признаци от обективната страна на престъплението.
Налице
е и субективната страна на деянието по чл. 343б, ал. 1 НК, доколкото М. е
формирал съзнание, че управлява МПС след като е употребил алкохол. Формирането
на това негово съзнание се установява от конкретните му действия. По делото е
доказано, че в кръвта му е имало концентрация на алкохол от 1,53 промила. Наред
с това той безспорно е управлявал МПС. Следователно след като е употребил
алкохол той е поел управлението над МПС, като безспорно е осъзнавал този факт. Самите
полицейски служители са възприели негово поведение при управлението на
автомобила, насочено към избягване на проверката, което потвърждава наличието
на ясно съзнание за управление на МПС след употреба на алкохол.
С
оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че М. е извършил престъплението
по чл. 343б, ал. 1 НК.
Във връзка с
реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, съдът на първо място
прецени, че е налице сравнително ниска степен на обществена опасност на
инкриминираното деяние, която е намерила отражение и в предвиденото в чл. 343б,
ал. 1 НК наказание. Следва обаче да се отчете и обстоятелството, че със
законодателните изменения от ДВ, бр. 74 от 2015г. от
26.09.2015г. се увеличиха размерите на наказанията за деянието по чл. 343б, ал.
1 НК. Т.е. актуалната тенденция е обществената опасност на деянието да се
повишава, като това е и виждането на законодателя, предприел увеличаване на
наказанията за това деяние. Обществената опасност на дееца не може да се
определи като ниска – към момента на деянието същият е бил осъждан за
извършването на две престъпления (по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 2
вр. чл. 18, ал. 1 НК и по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 2 вр. ал. 1 НК). За извършването
на тези престъпления му е определено общо наказание Лишаване от свобода” за
срок от три години, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 НК за
срок от пет години. Настоящото деяние е извършено именно в рамките на този изпитателен
срок. Т.е. по делото са налице данни и за предишно престъпно поведение на М.,
което го характеризира като лице с повишена степен на обществена опасност. Спазвайки
разпоредбата на чл. 54 от НК настоящият съдебен състав извърши преценка на
наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващи
вината обстоятелства следва да се отчетат съдебното минало на дееца и
множеството му наказания за нарушения на ЗДвП. Съдът намира, че процесуалното поведение на подсъдимия също следва да се
определи като отегчаващо вината обстоятелство. По делото са проведени четири
открити съдебни заседания, като въпреки дадените множество възможности на
подсъдимия да организира защитата си, в крайна сметка е налице дезинтересиране
от негова страна и неявяване в последното съдебно заседание. Съдът приема
за смекчаващо вината обстоятелство съдействието, което М. е указал на
полицейските служители по време на проверката. Анализът на отегчаващите вината
обстоятелства в тяхната съвкупност и съпоставянето им с обществената опасност
на деянието и дееца, водят до краен извод, че наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия и което е адекватно и на целите по чл. 36 от НК трябва
да е над минималния размер, предвиден в санкционната част от чл. 343б, ал. 1 НК,
а именно една година и шест месеца лишаване от свобода (при граници от 1 до 3
години). Съдът счита, че наказанието следва да се определи по този начин поради
наличието на отегчаващи вината обстоятелства. При така очертаните отегчаващи
обстоятелства наказанието няма как да бъде определено към предвидения в закона
минимум. В същото време съставът счете, че наказание между минималния и средния
размер, предвиден в санкционната част на нормата, напълно съответства на
обществената опасност на дееца и деянието и на установените отегчаващи и
смекчаващи вината обстоятелства. С наказание в посочения размер в най-пълна
степен ще бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК. Своевременното наказване на
лицето ще въздейства предупредително върху него и върху останалите членове на
обществото. Лишаването от свобода ще му въздейства, доколкото наказание от
такъв вид ограничава свободното му придвижване. По този начин на М. ще се
въздейства превъзпитателно. Фактът, че той е наказан именно с това наказание
може да му подейства превъзпитаващо и да го насочи към спазване на закона под
заплахата свободното му придвижване да бъде ограничено отново. Според съда чрез
наложеното наказания подсъдимият може да бъде превъзпитан към зачитане на
правния ред. С налагане на наказание лишаване от свобода за определен срок
подсъдимият не би могъл да извършва и други престъпления за известен период от
време. Във връзка с обремененото съдебно минало на дееца съдът достигна до
извод, че така определеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. М. е
осъден на „Лишаване от свобода” с влязъл в сила съдебен акт на 25.10.2016г.,
като е извършил настоящото деяние на 01.06.2019г., в рамките на определеният му
по предходното осъждане петгодишен изпитателен срок. Следователно по отношение
на него важи забраната на чл. 66, ал. 1 НК за прилагане на условното осъждане
за настоящото деяние. Изложеното мотивира съда на основание чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „в” от ЗИНЗС да постанови наказанието да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим (престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК е умишлено, извършено в
изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание
да се изтърпи отделно, а сборът от двете наказания надвишава две години).
Що
се отнася до кумулативно предвиденото наказание глоба, съдът в унисон с
направените по-горе изводи, че наказанието следва да бъде определено между
минималния и средния размер, предвиден в санкционната норма, прие, че
справедливият размер на глобата, която следва да се наложи на М., е 400 лв.
Съдът
достигна до извод, че подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява
МПС за срок от три години. Преценката на съдебният състав е, че наказание в
този размер ще изпълни целите на чл. 36 от НК с оглед обсъдените по-горе
обстоятелствата относно тежестта на извършеното от М. деяние. В случая
лишаването от право се налага, заедно с лишаване от свобода, поради което съдът
взе предвид разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК, според която неговият срок може
да надминава срока на лишаването от свобода най-много с три години. В тази
връзка съдът взе предвид, че наказанието „Лишаване от права” не може да бъде
налагано за по-кратък срок от „Лишаването от свобода” (в случая една година и
шест месеца) – арг. от т. III от Тълкувателно
решение № 61 от 30.XII.1980 г. по н. д. № 56/80 г., ОСНК. На основание чл. 59, ал. 4 от НК с присъдата беше приспаднато времето, през което свидетелството за
управление на Н.Б.М., е било отнето по административен ред, считано от
01.06.2019г. – с АУАН
№ 846362 от 01.06.2019г.
С
оглед признаването на подсъдимия за виновен на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
в негова тежест бяха възложени и разноските по делото. Съдът разпореди сумата
от 61.41 лв. да бъде
заплатена по сметка на ОД на МВР гр. Бургас, тъй като същата представлява
разноски, направени в хода на досъдебното производство – за извършената
химическа експертиза.
Като
взе предвид разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 8 от НПК съдът се произнесе и
относно приложението на чл. 68 НК по отношения на подсъдимия. Както вече се
посочи с влязла в сила на 25.10.2016г. присъда № 141 от 11.04.2016г. по НОХД №
4621/2015г. по описа на Районен съд Варна М. е признат за виновен в
извършването на престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 2 вр. чл.
18, ал. 1 НК и по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като му е определено
общо най-тежко наказание по тях – „Лишаване от свобода” за срок от три години,
изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от пет години.
Т.е. в рамките на изпитателния срок по предходното осъждане (който е следвало
да изтече на 25.10.2021г.) подсъдимият е извършил друго умишлено престъпление
от общ характер (по чл. 343б, ал. 1 НК), за което с присъдата по настоящото
дело му е наложено наказание „Лишаване от свобода”. Ето защо съдът на основание
чл. 68, ал. 1 НК постанови подсъдимият да изтърпи и отложеното наказание –
„Лишаване от свобода” за срок от три години. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „в” от ЗИНЗС беше определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на
приведеното наказание.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: