Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.06.2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на тринадесети
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова
гражданско дело № 12346 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 48793 от 27.02.2017 г., постановено по
гр. дело № 44647/2014 г., Софийският районен съд, I ГО, 50-ти състав, е уважил частично предявените от В.И.К.
срещу Й.П.И. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, като е осъдил ответника да
заплати на ищеца 3000 лв. – главница, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от деликт, извършен на 20.10.2009
г. в гр. София, изразяващ се в разпространени в предаването „Т.С.“ на БТВ
позорящи и неверни твърдения за ищеца, като е отхвърлил иска до пълния предявен
размер от 7000 лв. като недоказан. С решението е отхвърлил изцяло предявения от
ищеца срещу ответника иск за заплащане на сумата в размер на 3000 лв. ведно със
законната лихва върху главницата от 24.06.2013 г. до окончателното изплащане на
вземането, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
извършен на 24.06.2013 г. в гр. София от ответната страна деликт
– разпространени в предаването „Т.С.“ на БТВ позорящи и неверни твърдения за
ищеца. С оглед изхода на спора ответникът е осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 240 лв. – разноски по делото, а ищецът,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, е осъден да заплати на ответника сумата в
размер на 703,50 лв.
С определение № 169010 от 11.07.2017 г., постановено
по гр. дело № 44647/2014 г., Софийският районен съд, I ГО, 50-ти състав, е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решението, като е
присъдил законната лихва върху главницата от 3000 лв., считано от датата на
увреждането – 20.10.2009 г. до окончателното ѝ заплащане.
В законоустановения срок
срещу решението е постъпила въззивна жалба от В.И.К. чрез
адв. А., в която се правят оплаквания, че първоинстанционното
решение е неправилно в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил
първата претенция за сумата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 7000 лв.
като недоказана, в която е отхвърлил изцяло втората претенция за сумата в
размер на 3000 лв. ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва
върху нея, както и в съответната част за разноските. Излага, че
правилно първоинстанционният съд в обжалваното решение е приел, че изречените
от ответника на 20.10.2009 г. думи са клеветнически, но не е съобразил размера
на определеното обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, който не
е съразмерен спрямо тежестта на противоправното
поведение на ответника и причинените от деянието страдания. Освен това, неправилно
съдът е приел, че не е налице причинно-следствена връзка между деянието и
влошеното здравословно състояние на ищеца. По отношение на второто деяние прави
оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице деликт, тъй като съобщаването на резултата от наказателното
дело не е противоправно. Поддържа фактическите
твърдения, че ответникът е направил публично невярно позорящо твърдение, че
ищецът е осъден да заплати разноски и обезщетение на ответника, както и на К.Г.,
от което можело да се направи заключение, че те не са извършили противоправно деяние, но това не било установено с влязъл в
сила съдебен акт, тъй като наказателното дело било прекратено поради изтекла преследвателска давност. Прави оплакване, че
първоинстанционният съд не е съобразил показанията на свидетелите, от които се
установявала причинната връзка между деликта и
влошеното здравословно състояние на ищеца, както и обстоятелството, че ищецът
започнал да страни от колегите си в университета. Освен това, при определяне
размера на обезщетението не бил отчел в достатъчна степен отражението, което
медийните изявления имали върху доброто име на ищеца. Позовава се на решение по
гр. дело № 44648/2014 г. на СРС, постановено срещу К.Г., в което съдът е
определил обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди в размер на
9000 лв. Прави оплакване за това, че съдът е приел, че са налице два деликта и не е определил общо обезщетение за двете деяние,
които представлявали продължение едно на друго. Претендира разноски за двете
инстанции. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната
жалба такъв е постъпил от Й.П.И. чрез адв. С.Г., в
която оспорва отговора и излага, че решенето в атакуваната част е правилно и
обосновано. Излага, че решението, на което въззвиникът
се позовава, е постановено срещу друго лице, поради което е неотносимо
към спора.
Съдът е сезиран и с въззивна
жалба от ответника Й.П.И. чрез адв. Г. срещу
първоинстанционното решение, в частта с която искът с правна квалификация чл.
45 ЗЗД е уважен. Жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа, че
в хода на производството не е установено по категоричен начин извършване на противоправно деяние от страна на ответника. Излага, че
самото присъствие на ответника в студиото не може да обоснове противоправно и виновно поведение, освен това не може
категорично да се установи, че изразите, употребени в предаването, са
клеветнически, както и че са насочени към опозоряване на ищеца. Твърди, че
всички изрази, които са засегнали самооценката на ищеца се изречени от другия
участник в предаването К.Г. и са негова интерпретация на думите на ответника,
освен това развива подробно тезата, че твърдението, че някой знае за
престъпление не е клеветническо и обидно. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и вместо него постановено друго, с което претенцията да бъде
отхвърлена като неоснователена. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната
жалба такъв е постъпил от ищеца в първоинстанционното производство, в който
оспорва изцяло въззивната жалба на Й.И. и моли същата
да бъде оставена без уважение. Излага, че отговорността за репариране на
причинената вреда не следва да бъде изцяло прехвърляна на другия участник в
предаването.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивните жалби пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и по делото се
установява, че на 20.10.2009 г. Й.И. и К.Г. взели участие в телевизионното
предаване „Т.С.“, излъчено по БТВ, което имало за предмет нередности във връзка
с преминаване на изпити и получаване на свидетелства за управление на МПС.
От приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена и безпристрастна, както и от представеното и прието по
делото писмо от управителя на „Ф.Н.“ ООД, се установява съдържанието на предаването,
което е излъчено на 20.10.2009 г. в интервала между 8,12 часа и 8,35 часа. В
него участие взели водещата на предаването А.Ц.и гостите К.Р.Г. – Председател
на Асоциацията за квалификация и Й.П.И. – Председател на Асоциацията на инструкторите,
като поводът, по което е направено интервюто е палеж на учебен автобус,
собственост на дружество на К.Г., който палеж се разглежда в контекста на
„отмъщение от конкуренти“ на К.Г..
От експертизата, чрез която е възпроизведено
предаването, се установява, че в контекста на разговор във връзка с репортаж на
БТВ, при който репортер на БТВ е успял „да си купи за няколко стотин лева
шофьорска книжка за автобус, без изобщо да се е качвал на него“ К.Г. разказва,
че „фирмите от репортажа продължават да правят курсове, продължават да
провеждат изпити.“ и че „под министъра, които са, … те така ги правят нещата,
че виждате ли няма никакъв законен начин тази фирма да бъде спряна от работа“.
На въпрос на водещата Ц.дали си „играят с хора от ДАИ“ Г. отговаря, че „ … ако
си играехме , нямаше да го има това предаване. Нали разбирате.“
Същевременно Й.П.И. добавя „… защото тези, които са в комбина с ДАИ … елате да видите тези, които играят с ДАИ какви дву- и триетажни автобуси имат …“ впоследствие е
изложено „ … затова сме на този хал в момента, защото ние посочихме фирмите,
имахме смелостта да кажем, че тук се въртят … „ като фирмите били посочени
на „автомобилната администрация и на министъра“. Предаването продължава с
разказ за репресии над лица, които са сигнализирали за нередности, като
ответникът Й.И. заявява „ … фирми
са дъщерни на бившите шефове, които бяха в автомобилна администрация и на
поставените под тях лица в държавата, продължават този бизнес и ние бръкнахме в
този бизнес.“ „Направиха
политически чадър на шефове … на регионалните дирекции на ДАИ, те си хванаха
инспекторите, инспекторите си хванаха фирмичките, фирмичките си цакат
по пътя и парите стигаха и до горе.“
По нататък в предаването продължава другият
събеседник К.Г., който заявява „То е много хубаво г-н В.К., аз съжалявам, че
му казвам господин, една сутрин да го поканите да каже какво направи в тези 4
години, освен тази престъпна схема, за която каза колегата И..“
В контекста на нерегламентирано преминаване на изпит
за придобиване на правоспособност за управление на МПС Й.И. продължава: „Чакайте
сега, много е лесно! Държавата да бъде оневинена, а частника, в случая ние да
бъдем виновни. Нека да проследим конкретния случай. В миналото, в миналото
имаше политически чадър ... над определени фирми в държавата. Бяха назначени
шефове на ДАИ по политическа поръчка. Хора, които бяха изгонени поради
некадърност, поради ... След като хората са назначени, до момента тези,
които изпълняват длъжността шеф на отдел на РОДА, са назначени по
политически признаци и не могат да бъдат отстранени, по какъв друг начин биват
назначени те, освен с политическа поръчка, да обслужват нечин интереси?“
Отново продължава другият събеседник К.Г., който
казва „Ами вижте сега, в последните четири години изпълнителен директор на тази
Автомобилна администрация беше едно лице, което е член на Висшия партиен съвет.
Да говоря ли повече? Какво да говоря повече? … Парите отиват, ами те си вървят
по канала. Ами навсякъде парите отиват на едно място. Системата беше инструктор-изпитващ.
От изпитващия - на директора на автомобилната администрация, от директора
отиваше в изпълнителната агенция. Като по места се отделяше съответният процент
и останалият отиваше нагоре.“
От записа се установява, че като член на
изпълнителното бюро Й.И. посочва В.К. като добавя „Висшия съвет и той,
затова беше по-силен от министър М.. И министър М. не можеше да го уволни него.
Той знаеше за всичките тези неща. Година и половина назад К. знаеше за всичките
тези неща. Но той беше направил чадъра над шефовете на ДАИ по региони.“
Разговорът продължава отново със събеседника К.Г.,
който продължава с разказа за „безобразията, който върши В.К. … това бяха безобразия,
това бяха престъпления. … той създаде тази мафия – господин К..“
По-нататък Й.И. продължава в разказ как „братовчедът
на бившия премиер С.завеждаше отдел ДАИ. … В момента този, който го замества, в
събота е бил на ядене и пиене в Русе - юрисконсултът на ДАИ или там някаква
длъжност, с определени фирми, които скачат срещу нашите предложения в момента.“
Установява се, че в хода на предаването участие чрез
телефонно обаждане взел В.К., който взел становище по въпроса с репортажа.
Между страните не е спорно, а и по делото се
установява, че след предаването В.К. е подал частна тъжба срещу К.Г. и Й.И., с
предмет описаните изрази и с обвинение за извършено престъпление по чл. 147 от НК, по която тъжба е образувано нчхд № 5566 по описа
за 2010 г. на СРС, НО, 14-ти състав. На делото е даден ход и е приет за
съвместно разглеждане граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпени
от инкриминираното деяние неимуществени вреди. По делото е постановена присъда
№ 63 от 17.10.2011 г., с която подсъдимите са признати за виновни, а гражданският
иск е уважен частно до размера на 2000 лв. Присъдата впоследствие е отменена с решение
№ 1258 от 14.11.2012 г., постановено по внчхд № 4162
по описа за 2012 г. на СГС, VI въззивен наказателен
състав, поради допуснати от съда отстраними
съществени процесуални нарушение и делото е върнато на първа инстанция за ново
разглеждане от друг състав от стадия на подготвителните действия за разглеждане
на делото в съдебно заседание.
По делото се установява, че наказателното
производство по нчхд № 21072/2012 г., по описа на
СРС, НК, 112 състав е прекратено с разпореждане от 11.01.2013 г. на съдията –докладчик
на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с
чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК поради изтекла давност за наказателно преследване, като
подсъдимите в производството не са упражнили правото си по чл. 289, ал. 2 от НПК да поискат продължаване на наказателното производство и постановяване на
оправдателна присъда. Разпореждането в потвърдено с решение от 30.04.2013 г.,
постановено по внчд № 1155 по описа за 2013 г. на
СГС, НК, VII състав. С влизане в сила на разпореждането на
съдията-докладчик по нчхд № 21072/2012 г. по описа на
СРС, НК, 112 състав, частният тъжител В.К. е осъден да заплати на К.Г. и Й.И.,
на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, сумите в размер съответно на 1000 лв. и на
300 лв., представляващи направените от тях разноски по прекратеното дело.
От изслушаната и приета в настоящото производство
съдебно-техническа експертиза се установява и съдържанието на предаването,
излъчено на 24.06.2013 г. в интервала между 7,46 часа и 8,02 часа с водещи А.Ц.и
В.Н.и същите двама събеседници и предмет на разговора
назначаване на П.К. – син на В.К. за Заместник-министър на транспорта.
От допълнителната съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. П.П., която съдът
кредитира като компетентно изготвена и безпристрастна, се установява, че в
предаването, излъчено на 24.06.2013 г. в
интервала между 7,46 часа и 8,02 часа Й.И. е показал пред камерата, която е
излъчила в близък план, изпълнителен лист, издаден за разноските по внчхд № 1155 по описа за 2013 г. на СГС, НК, VII състав, и по нчхд № 21072/2012 г. по описа на
СРС, НК, 112 състав, които са били с предмет прекратяване на наказателното
производство срещу К.Г. и Й.И. по давност. По делото е установено, че
изпълнителният лист не е със заличени лични данни на страните. Едновременно с
това, докато показва изпълнителния лист, Й.И. казва във връзка с назначаване на
сина на В.К. на длъжността Заместник - министър на транспорта: „Нещата излизат
малко извън контрол. Връщаме се години назад, когато в това студио... лично
нямаме аспирации към този човек, П.К., нямаме и шанса да се познаваме с него. В
това студио неговият баща каза, че ще ни съди докрай, че ние сме казали, че е
бумът на купуването на шофьорските изпити по време на неговото управление. Това
е съдебното решение, което казва, че В.К. трябва да даде, или по-точно
да заплати обезщетение, на К.Г. и на Й.И. и да плати разноски по
делото. … синът не носи никога отговорност за деянието на баща си. Но
това ни притеснява силно - че би могло да се върне онова време, когато хората
се назначаваха както сега се назначават - задкулисно, без обсъждане, че
цялата тази енергия на обществото от февруари месец и всичките тези заклинания,
че вече няма да има син, дъщеря, жена да работят на едно и също място, да има
конфликт на интереси, са били прах в очите на обществото.“
По нататък в предаването двамата събеседници
разказват за вероятен конфликт на интереси при назначаването на сина на ищеца и
обсъждат дейността на В.К. и назначението на П.К., като са употребени изрази
като: „тези схеми отново ще започнат“, „контролът ще бъде никакъв“,
„никой редови контролен орган няма да смее да стъпи в този учебен център“,
„всички тези хора отново ще направят тази сплав, която даде възможността на
вашите репортери да си купят изпит, да се качат в автобус, който не е в
движение и да застрашат живота не на себе си, а на околните.“
Безспорно установено по делото от представеното
свидетелство за съдимост с рег. № 84687 от 07.08.2014 г. е, че към посочената в
удостоверението дата В.И.К. не е осъждан за престъпление.
От представените по делото кадрови справки,
свидетелство за научно звание за научно звание „доцент“, диплома за
образователна научна степен „доктор“, както и от останалите писмени
доказателства и показанията на разпитания свидетел Т.Е.– професор в Техническия
университет в гр. София, се установява, че ищецът е преподавател в Техническия
университет и е придобил посочените в исковата молба научни звания и титли.
От показанията на свидетеля Евтимов на лист 262 от
делото на СРС, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установява
още, че като преподавател ищецът се ползва с авторитет пред колеги и студенти. Установява
се, че същият пряко е възприел предаването с участието на ответника, излъчено
през 2009 г. и факта, че ищецът е свързван с организирана група за търговия със
шофьорски книжки, както и второто предаване, излъчено през 2013 г., в което е
коментиран синът на ищеца. Сочените предавания предизвикали коментари в
академичните среди и се отразили негативно на психиката на В.К., който не
желаел да участва в ръководни и изборни длъжности преди да изчисти репутацията
си. Отказал да се кандидатира за заместник декан и от участието си си в конкурс
за професор. Странял от колектива, самоизолирал се и
се усещало, че е в напрежение. Бил разстроен и страдал от нервно напрежение.
От представените по делото медицински документи амбулаторен
лист № 1375 от 22.10.2012 г. и епикриза ИЗ 27378/2012
г. за периода 29.10.2012 г. 31.10.2012 г. от Клиника по кардиология при болница
„Токуда“ се установява, че през 2012 г. ищецът е имал
здравословни кардиологични проблеми. По делото, обаче, липсват доказателства
относно причината, която е предизвикала това състояние, както и от кога точно
датира.
Други релевантни за спора доказателства не са
представени.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми. Настоящият въззивен
състав счита, че разгледано по същество, решението
е правилно в частта, в която е
уважен искът за претърпени неимуществени вреди от предаването излъчено на
20.10.2009 г. в размер от 3000 лв. ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата от датата на деликта – 20.10.2009 г. до окончателното ѝ изплащане,
в частта, в която искът е отхвърлен за сумата над 3000 лв. до пълния предявен
размер от 7000 лв., както и в частта, в която е отхвърлена
претенцията за заплащане на обезщетение за претъпени неимуществени вреди от
предаването, излъчено на 24.06.2013 г., за горницата над 500 лв. до пълния
предявен размер от 3000 лв., като в
тази част и досежно размера на дължимото обезщетение,
определено по реда на чл. 52 ЗЗД, споделя мотивите
му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК, препраща към
тях.
Решението,
обаче, е неправилно в частта, в която е отхвърлен искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от предаването, излъчено на 24.06.2013 г., за
сумата до 500 лв. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от датата на деликта – 24.06.2013 г.
до окончателното ѝ изплащане, както и в частта за разноските на ответника за сумата над 653,25 лв. до присъдените 703,50 лв. по следните съображения:
Настоящият съдебен състав споделя изводите на
първоинстанционния съд, че в конкретния случай са налице два деликта, които подлежат на разглеждане самостоятелно като обективно
съединени искове, а паричното обезщетение за всеки един от тях следва да бъде определено
отделно. При определяне броя на деликтите от значение
е не броят на употребените думи, изрази, изявления (обидни, клеветнически или
други такива, с които се засягат честта, достойнството и доброто име на
физическо лице), а дали те са направени (обективирани)
по едно и също, или по различно време и място (в този смисъл и Решение № 164
от 30.06.2016 г. по гр. дело № 5255/2015 г. на IV ГО на ВКС). Преценката
при прилагането на този критерий следва да се извършва винаги според
конкретните обстоятелства при всеки отделен случай. В настоящия случай, както
правилно е приел и първоинстанционният съд, макар и извършени в еднородна
обстановка и при обща тематика, връзката между двете деяния с оглед значителния
период от време, който е изтекъл между тях, от обективна и субективна страна е
прекъсната, поради което всяко едно от тях представлява самостоятелен деликт, за който следва да бъде определено отделно
обезщетение, върху което, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, се дължи лихва от
различни дати. В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответника,
че първоинстанционният съд е следвало да определи едно общо обезщетение за
двете предавания.
За да бъде успешно проведен искът по чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД, следва да бъдат установени фактите,
релевантни досежно осъществяването на фактическия
състав на института на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните
елементи: 1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност
на деянието, 3. вреда, реално претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между
претърпяната вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника, по
правилото на чл. 154, ал. 2 от ГПК, е да проведе пълно обратно доказване, за да
обори презумпцията за вина.
С разпоредбите на чл. 39 - 41 на Конституцията на
Република България се уреждат права и свободи на гражданите като основни
човешки права, произтичащи от върховния принцип за достойнство на личността.
Всяко едно от тях е конституционно гарантирано, ползва се с еднаква тежест
спрямо останалите и подлежи на защита. Възможната колизия на прокламирани
права, в случая между свободата на словото, от една страна и засягане чрез
упражняването ѝ на правата и доброто име на гражданите, от друга страна,
е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република
България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото
не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други
конституционно защитени ценности каквито са правата и доброто име на
гражданите. Прокламираното с чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република
България право на гражданина да изразява мнение и да го разпространява чрез
слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин е
ограничено от ал. 2, тъй като това право не може да се използва за накърняване
на правата и доброто име на другиго. В съдържанието на правото не се включва предоставена
възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен
подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на
посочените конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име
на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки
отделен случай (така Решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009
г., III ГО на ВКС). Свободата на изразяване на мнения, включително
свободата да отстоява свое мнение, да получава и разпространява информация и
идеи без намесата на държавните власти са регламентирани и в чл. 10, ал. 1 от
КЗПЧОС. Пределите, до които се простира тази свобода, се определят от
възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на
гражданите, като това е очертаната правна рамка, в която упражняването на
посочените права, в частност правото да се изразява свободно мнение и да се
разпространява информация е правомерно, т.е не е обидно или клеветническо.
Безспорно е, че за да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно
годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия
морал са неприлични, вулгарни и цинични. От друга страна, разпространяването на
информация накърнява доброто име, когато за дадено лице се изнасят неверни
факти и данни, но само ако те обективно са в състояние да засегнат честта,
достойнство и добро му име. Ако фактите са верни, информирането за тях не е противоправно. Когато се касае до фактически твърдения, а
не до изразено мнение, за да се установи наличието на неправомерно поведение,
се налага и преценка дали тези твърдения, като волеизявления за знание, са
верни или неверни, респективно дали позорят адресата или му приписват
извършване на действия, които не са съобразени с общественото му положение.
При така очертаната правна рамка и с оглед установената
по делото фактическа обстановка, настоящият състав намира, че оплакванията на въззивника – ответник по предявения иск, че не е осъществен
съставът на деликт се явяват неоснователни. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че в предаването от 20.10.2009 г. ответникът е
употребил противоправно изрази, които в синхрон с
изразите, които е използвал другият събеседник К.Г. са създали цялостно и безпротиворечиво впечатление, че ищецът е замесен в и
покровителства в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на ИА
„АА“, корупционна схема за неправомерно снабдяване на лица със свидетелства за
управление на МПС. С употребените изрази „Направиха политически чадър на
шефове … на регионалните дирекции на ДАИ, те си хванаха инспекторите, инспекторите си хванаха фирмичките,
фирмичките си цакат по пътя и парите стигаха и до
горе.“ и „Висшия съвет и той, затова беше по-силен от министър М.. И
министър М. не можеше да го уволни него. Той знаеше за всичките тези неща.
Година и половина назад К. знаеше за всичките тези неща. Но той беше направил
чадъра над шефовете на ДАИ по региони.“ ответникът прави позорящи ищеца
твърдения, че е замесен в корупционни схеми и е покровителстван политически по
неправомерен начин. Това впечатление се засилва още повече от думите и
изразите, употребени от другия събеседник К.Г., който активно насочва разговора
в тази насока и създава предпоставки за създаване на подобни логически връзки у
зрителите. Въпреки това, следва да се отбележи, че възражението на ответника,
че отговорност за вредата носи изцяло К.Г., срещу който е представено влязло в
сила решение, е неоснователно, защото не се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Неоснователни са и исканията на страните за вземане предвид на
влязлото в сила решение, постановено по друго гражданско дело и между различни
страни. Същото има за предмет отделна претенция, почиваща на друго основание и
не обвързва настоящия състав. В конкретния случай се касае до волеизявления за
знания, направени от Й.И., които се преценяват с оглед тяхната вярност и относимост към засягане на честта и достойнството на
лицето, до което се отнасят. По делото не е установено, че така изразената информация
е вярна, напротив, от представеното свидетелство за съдимост на ищеца се
установява, че той не е осъждан. Независимо, че по делото е установено, че до
автомобилната администрация са подавани сигнали за корупционни практики и че
ответникът и другият събеседник са изразявали многократно публично позиция по
въпроса, касаещ необходимостта от проверки по случая,
твърдението, че В.К. е свързан със сочените нарушения и ги покровителства не е
подкрепено с доказателства, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Доколкото неверните факти са от такъв характер, че
обективно са в състояние да засегнат честта, достойнството и доброто име на
лицето, за което се отнасят, следва да бъдат споделени мотивите на съда, обективирани в обжалваното решение досежно
сочените изрази.
По отношение на размера на дължимото обезщетение, правилно
съдът е взел предвид начина на разпространяване на твърденията – в сутрешния
блок на национална медия, както и обстоятелството, че неверните твърдения и
внушения са във връзка с професионалната дейност на ищеца на ръководен пост и в
негово длъжностно качество. При определяне на размера на обезщетението следва
да се отчете и факта, че се касае до публична фигура, заемаща ръководна
длъжност, за която се правят внушения, че се е реализирала професионално чрез
ходатайства, че покровителства такива ходатайства и че осъществява неправомерно
бездействие по служба. Следва да се отчете най-вече, както е приел и
първоинстанционният съд, че ищецът се ползва с добра репутация в академичните
среди и преподава в университет и че сочените твърдения са били разпространени
и в тези среди. При определяне размер на обезщетението по реда на чл. 52 от ЗЗД, следва да се вземе предвид, че недоказано по делото е твърдението, че
влошеното здравословно състояние на ищеца през 2012 г. е в пряка причинна
връзка с предаването от 20.10.2009 г. По делото не се установява с
категоричност, че кардиологичните проблеми на ищеца, които са се проявили през
2012 г. са в пряка причинно-следствена връзка с първото предаване и отражението
му върху психиката на ищеца, както и че са се задълбочили в хода на
наказателното дело и прекратяването му поради изтекла давност.
Целта на обезщетението е не да се поправят вредите,
което е невъзможно, а да се възстанови психическото равновесие на пострадалото
лице, да се компенсират отрицателните, неприятните емоции, в това число и чрез
самия факт на осъждане на виновния. Поради тази причина с оглед спецификата на конкретния
случай настоящият състав счита, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение
съответства на принципа на чл. 52 ЗЗД и решението е правилно в тази му част.
Настоящият състав, обаче, счита, че що се отнася до противоправността на твърдението, направено в предаване от
24.06.2013 г. по същата телевизия, че ищецът е осъден да заплати на ответника и
на другия събеседник К.Г. обезщетение и разноски във връзка с дело, водено от
него след първото предаване, изводите на първоинстанционния съд, че не е налице
деликт, са неправилни. С израза „ … В.К. трябва да
даде, или по-точно да заплати обезщетение, на К.Г. и на Й.И. и да плати
разноски по делото. … „ и показването на изпълнителен лист, издаден за разноски
в наказателното производство, което е прекратено поради изтичане на давността
за наказателно преследване на престъпление от частен характер, ищецът е
направил невярно твърдение в частта за обезщетението, опозоряващо публично
ответника.
След внимателен анализ на изразите, употребени от
ответника в конкретния контекст, се създава внушение, че производството във
връзка с наказателното дело от частен характер е приключило с оправдателна
присъда и съдът е отсъдил, че В.К. следва да обезщети участниците в
предаването, което не е обективно вярно. Вярно е, че наказателното дело,
образувано по тъжба на В.К., е прекратено, но не на реабилитиращо подсъдимите
основание, като същите не са се възползвали от правото си по чл. 289, ал. 2 от НПК да направят искане производството да продължи и съдът да се произнесе по същество
по въпроса за вината с присъда. Внушението, че съдът е възмездил К.Г. и Й.И. по
някакъв начин, различен от разноските, както и че се е произнесъл в тяхна полза
и срещу В.К. по повод твърденията в предаването, излъчено на 20.10.2009 г., обективно
не кореспондира с действителността и не може да се тълкува като осъждане на
ищеца в наказателноправен смисъл. По делото не се
твърди, а и не се установява, срещу В.К. да е водено и гражданско производство
с предмет заплащане на обезщетение за претърпени от ответника или от К.Г.
имуществени или неимуществени вреди във връзка с първия излъчен репортаж.
Независимо, че е възможно ответникът да не е
действал умишлено, при непозволеното увреждане в гражданското право, за разлика
от наказателното право, деецът носи отговорност и за небрежност /арг. чл. 94, ал. 1 ЗЗД/, която форма на вина се предполага
/чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като тази презумпция подлежи на оборване по правилата на
чл. 154, ал. 2 ГПК единствено чрез доказването от страна на ответника на
наличието на външна обективна причина, довела до неговото деяние. В тази връзка
съдът не споделя тезата на процесуалния представител на ответника, че
последният не носи отговорност за действията си, тъй като не прави разлика
между обезщетение за разноски и обезщетение за неимуществени вреди. Видно от
събраните по делото доказателства, ответникът е позната в сочените среди
фигура, която има активна гражданска позиция, известен е като представляващ
професионална организация и излага твърдения, че развива и професионална
търговска дейност, т.е. статутът му не само сочи, но и предполага наличие на
основна правна култура. Освен това в хода на наказателното производство, в
рамките на задълженията както на защитника, така и на съда, е да му разяснят
правата, които има и правните последици от постановените съдебни актове. Дори
да се предположи, че ответникът не разполага в детайли с необходимите правни
знания, при полагане на дължимата грижа и следвайки професионалната етика,
ответникът, в качеството си на публична личност в професионалните среди на
автомобилистите, е длъжен да излага достоверни факти, а не да задълбочава
евентуалната заблуда у зрителя, че ищецът е осъден в наказателно правен смисъл,
а лицата, в чиято полза е издаден изпълнителният лист за разноските, са
оправдани. Отговорността на ответника не би могла да бъде ангажирана, ако беше
запознал зрителите или с цялата фактология по делото,
или се беше задоволи с простото прочитане на съдържанието на изпълнителния лист
пред камерата. В този смисъл настоящият състав счита, че въпреки, че не са
употребени конкретни унизителни думи и изрази, твърдението, че ищецът е осъден
за заплати обезщетение е невярно, а контекстът, в който е направено и
внушението, което създава, е годно да накърни честта и достойнството на ищеца
като професионалист и да създаде у обществото представа, че той е осъден във
връзка с извършени престъпления, като по този начин ответникът прави
опозоряващо ищеца внушение, което е публично достояние и е достигнало до
неограничен кръг лица, в това число и ищеца, което действие е противоправно (в този смисъл Решение № 558 от 12.08.2009
г. на ВКС по гр. д. № 196/2008 г., IV ГО, на ВКС).
Неимуществените вреди са последиците от засягането
на блага, които са предмет на субективни права, в това число и права върху
телесния и духовния интегритет. Според чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да
бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Съгласно задължителните
за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на
ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки липсата
на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. Няма
съмнение, че при увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси се накърняват моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното ѝ общуване. Целта
на обезщетението, обаче, както се спомена, е не да се поправят вредите, което е
невъзможно, а да се възстанови психическото равновесие на пострадалото лице, да
се компенсират отрицателните, неприятните емоции, в това число и чрез самия
факт на осъждане на виновния. Поради тази причина с оглед спецификата на
конкретния случай, настоящият състав счита, че справедливият размер на
обезщетението, който съответства на принципа на чл. 52 ЗЗД, и отговаря на икономическите
условия в страната, е в размер на 500 лв.
При определяне на размера на паричната репарация,
съдът взема предвид, че от събраните по делото доказателства, в частност
показанията на разпитания свидетел, безспорно се установява, че ищецът е
претърпял негативни емоции в следствие и на второто предаване, но те са
свързани по-скоро с направените коментари по повод на неговия син и назначаването
му в министерството, а не във връзка с неточното оповестяване на изхода от
наказателното дело. Освен това следва да се отчете, че изпълнителният лист е
показан за кратък интервал от време и в контекста на друг разговор, а вредите,
които евентуално В.К. е претърпял от разкриване на личните му данни не се
дължат на действията на ответника, тъй като задължение да обезпечи тяхното
заличаване има медията, която взема решение да покаже в близък кадър документа.
В този смисъл, настоящият състав счита, че предвид спецификата на конкретния
случай, самият факт на осъждането на ответника за деянието, ще репарира в много
по-голяма степен причинената на ищеца вреда, отколкото би я репарирало
паричното обезщетение, защото решение в негова полза, макар и по гражданско
дело, ще осъществи част от целите по чл. 36 НК, тъй като има възпиращото
действие, ще въздейства предупредително върху ответника и ще стимулира и двете
страни към спазване на добрите нрави с оглед защита интереса на обществото от
прозрачно управление и при спазване на основните принципи на зачитане на
личността. При определяне размера на обезщетението, настоящият състав взема
предвид и факта, че твърденията в исковата молба, че ищецът изпитвал интензивен
и продължителен емоционален стрес, което е довело до вложено здравословно
състояние, са недоказани. Напротив, практически невъзможно е здравословното
състояние на ищеца през 2012 г. да е повлияно от деяние, извършено през 2013 г.
Поради тази причина за разликата над 500 лв. до претендирания
размер от 3000 лв. претенцията е неоснователна, и като такава правилно е
отхвърлена от първоинстанционния съд.
С оглед частичната основателност на главния иск, следва
да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане
на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумата
от датата деликта – 24.06.2013 г. до окончателното
изплащане на главницата, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, считано от деня на увреждането.
Поради изложеното въззивната
жалба на ответника е неоснователна, а тази на ищеца е частично основателна,
като решението е неправилно в посочената част и като такова следва да бъде
отменено. В останалата част, при съвпадане на крайните изводи
на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и частичната основателност
на въззивната жалба на първоначалния ищец, разноските
в първоинстанционното производство следва да бъдат преразпределени, като
предвид общия размер на претенциите от 10000 лв. и съобразно уважената част от 3500
лв., на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат разноски за първа
инстанция в размер на 280 лв. от претендираните 800
лв. т.е. към присъдените с първоинстанционното решение 240 лв. следва да се
добавят още 40 лв. за първа инстанция.
Ищецът е сторил разноски във въззвиното
производство в общ размер на 1275 лв. съгласно представения на лист 73 списък
по чл. 80 от ГПК ведно с копия от разходните документи, удостоверяващи плащане.
От тях, с оглед изхода на спора, и предвид обжалваемия
интерес от 7000 лв., от които уважение са само 500 лв., следва да му бъдат
присъдени 91,07 лв. или общо, с диспозитива на настоящото
решение на ищеца следва да бъдат присъдени 131,07 лв.
На ответника в първа инстанция, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, се дължат разноски в размер на 653,25 лв., поради което решението в
частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата над 653,25 лв.
до 703,50 лв. подлежи на отмяна.
Във въззивната инстанция
ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса за въззивната жалба в общ размер на 560 лв. съобразно списъка
по чл. 80 от ГПК на лист 79 и представените писмени доказателства, но предвид
факта, че въззивната му жалба е неоснователна,
разноски в производството пред въззивния съд не му се
дължат.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 48793 от 27.02.2017 г. на Софийския
районен съд, I ГО, 50-ти състав, постановено по гр.дело № 44647/2014
год., поправено с Определение № 169010 от 11.07.2017 г. по същото дело, в
частта, с която е отхвърлен искът на В.И.К. срещу Й.П.И. за сумата от 500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от разпространени в предаването
„Т.С.“, излъчено по БТВ на 24.06.2013 г. позорящи и неверни твърдения, както и
в частта за разноските, присъдени в полза на Й.П.И. за сумата над 653,25 лв. до
703,50 лв., и вместо него постановява:
ОСЪЖДА
Й.П.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на В.И.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 500 лв./
петстотин лева/– главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
позорящи и неверни твърдения, казани от ответника по адрес на ищеца в телевизионното
предаване „Т.С.“, излъчено по БТВ на 24.06.2013 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.06.2013 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 48793 от 27.02.2017 г. на Софийския
районен съд, I ГО, 50-ти състав, постановено по гр.дело № 44647/2014
год., поправено с Определение № 169010 от 11.07.2017 г., постановено по същото
дело, с което Й.П.И. е осъден да заплати на В.И.К. сумата от 3000 лв. – главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от деликт,
извършен на 20.10.2009 г. в гр. София, изразяващ се в разпространени в
предаването „Т.С.“ на БТВ позорящи и неверни твърдения за ищеца, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху
главницата от датата на деликта – 20.10.2009 г. до
окончателното ѝ изплащане, в частта, в която искът е отхвърлен за сумата
над 3000 лв. до пълния предявен размер от 7000 лв., както и в частта, в която е
отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за претъпени неимуществени
вреди от предаването, излъчено на 24.06.2013 г., за горницата над 500 лв. до
пълния предявен размер от 3000 лв., както и за разноските в полза на ищеца в
размер на 240 лв. и в полза на ответника в размер на 653,25 лв.
ОСЪЖДА Й.П.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на В.И.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
131,07 лева (представляващи 40 лв. от общо 280 лв. разноски, дължими за първа
инстанция и 91,07 лв. разноски за въззивна
инстанция).
Решението по иска за неимуществени вреди в размер на
7000 лева подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК. В
останалата част по иска за 3000 лева решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.