Р Е Ш
Е Н И Е
№ 248 13.06.2022г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен
съд, V състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Албена Ангелова и с
участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.
Тодорова административно дело № 126 по описа за 2022г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е по жалба на Ц.П.К. с
адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-843 от 11.02.2022г., издадена от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Стара Загора. Съгласно уточнението, направено от
пълномощника на жалбоподателя в проведеното на 30.03.2022г. съдебно заседание
по делото, заповедта се оспорва в частта
й, с която на основание чл. 106а, ал.1, т.4, б. „б“ и ал.2, т.3 от Закона
за автомобилните превози, на Ц.П.К. е приложена принудителна административна
мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* и
Контролен талон № 6176134, до отстраняване на нарушението, но за не повече от
една година.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт и на наложената принудителна административна мярка по 106а, ал.1, т.4, б. „б“
от ЗАвтП, по съображения за постановяването на заповедта при неспазване на
императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържание на акта; при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че в заповедта не са
изложени конкретни и ясни мотиви, обосноваващи от фактическа страна възприетото
административно решение за наличие на материалноправно основание за прилагане
на принудителната административна мярка. Сочи, че при образуването и
провеждането на административното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, което е довело до постановяване на заповедта
без да са изяснени, разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за
случая факти и обстоятелства. Поддържа, че липсват каквито и да е било
доказателства въз основа на които може да се приеме, че се касае за извършване на
обществен превоз на пътници в нарушение на законовите изисквания. Твърди че
лицата, които са пътували в автомобила, са негови близки, поради което и
заплащането на цената на бензина от с. Елхово до гр. Стара Загора и обратно, не
представлява заплащане на цена на превозна услуга или извършване на превоз
срещу икономическа облага, което да релевира осъществен обществен превоз на пътници по см.
на §1, т.1 и т.2 от ЗАвтП. По подробно изложени съображения за фактическата,
правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия
административен орган извод за наличие на материалноправната предпоставка за
налагане на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП и за несъответствие на
наложеното ограничение с целта на закона, е направено искане за отмяна на
оспорената заповед в обжалваната й част, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Стара Загора, в представеното по делото писмено становище,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че
обжалваната заповед е издадена при спазване на материалните и на процесуалните
правила.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На 11.02.2022г. от инспектор в отдел
„Контрол“ на РД „Автомобилна администрация” – Стара Загора, на Ц.П.К. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 318157 от 11.02.2022г.
/л.11 по делото/, за това, че на 11.02.2022г. около 08.45ч, на път ІV клас –
Калояновско шосе, км. 5+500, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, водачът Ц.К.
е спрян за проверка от служител на ІІ РУ – Стара Загора, при която е
установено, че Цв. К. извършва обществен превоз на пътници – 2 броя – Д.Ч.И. и А.М.С.,***,
с лек автомобил кат. М1 с рег. № *****, собственост на Р.М., без да притежава лиценз
за извършване на превоз на пътници на територията на РБългария, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници, лиценз на Общността или
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници и
документи, които се изискват от ЗАвтП.
При съставянето на АУАН от водача са
иззети СУМПС, Свидетелство за регистрация на МПС и предната регистрационна
табела на автомобила. В присъствието на длъжностни лица от РД „Автомобилна администрация”
– Стара Загора са снети обяснения от водача на МПС и от пътниците в автомобила.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя Ц.К., като след запознаване със
съдържанието на акта К. е заявил, че ще даде допълнителни обяснения и
възражения.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-843 от 11.02.2022г., издадена от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Стара Загора, в обжалваната й част, на основание
чл. 106а, ал.1, т.4, б. „б“ и ал.2, т.3 от Закона за автомобилните превози, на Ц.П.К.
е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС № ********* и Контролен талон № 6176134, до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. От фактическа
страна издаването на заповедта и приложената с нея принудителна административна
мярка се основават на констатациите, съдържащи се в съставения АУАН № 318157 от
11.02.2022г., въз основа на които административният орган е приел, че при
извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗДвП и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, е установено, че на 11.02.2022г.,
в област Стара Загора, община Стара Загора, на път ІV клас – Калояновско шосе
км. 5+500, е спрян за проверка от служители на ІІ РУ – Стара Загора лек
автомобил марка „АУДИ 80“ с рег. № ***** от категория М1, управляван от Ц.П.К.
и 2 броя пътници: Д.Ч.И. и А.М.С., като Ц.К. е извършвал обществен превоз от с.
Еленино до гр. Стара Загора, при който е установена уговорка за заплащане от страна
на лицата А.С. и Д.И. на водача Ц.К., видно от снетите обяснения по реда на
чл.44 от АПК, както и констатациите в АУАН № 318157 от 11.02.2022г., като
уговорената сума била в размер на 5.00 лева на човек. Прието е за установено,
че след като има постигнато съгласие по предмета на договора, а уговореното
превозно възнаграждение е заплащане, то е налице обществен превоз по см. на §1,
т.1 от ДР на ЗАвтП. От направена справка в информационната система на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - „Лицензи“ и „Регистър на
таксиметровите превозвачи“ и деловодна програма „Архимед“, за подадено
уведомление аз извършване на превоз на пътници за собствена сметка на основание
чл.12б ал.11 от ЗАвтП, е установено, че общественият превоз на пътници се
извършва без за лек автомобил Марка „АУДИ 80“ с рег. № ***** да има издадено Удостоверение за Обществен превоз на пътници на
територията на РБългария или копие на Лиценз на Общността, като автомобилът не
включен в списък към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници, като не са изпълнени и изискванията по чл.12б, ал.11 от
ЗАвтП. С оглед на което е направен извод, че е изпълнено материалноправното
основание по чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП, за прилагане на
принудителната административна мярка - временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водача Ц.П.К..
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на обжалваната ЗПППАМ № РД-14-843 от
11.02.2022г., в т.ч снетите обяснения от водача на МПС и от пътуващи в
автомобила лица – Д.Ч.И. и А.М.С.. Съгласно даденото от Д.И. обяснение, на
11.02.2022г. са тръгнали с автомобила на зет й Ц.К. ***, за да си плати в
банката, като са се разбрали И. да даде на К. 5 лева за да зареди гориво. В
писмените обяснения на А.С. се сочи, че лицето живее в с. Еленино и често
пътува до Стара Загора при нужда от пазаруване. С Ц. са комшии и се познават,
тъй като са от една махала. Когато има нужда от превоз до Стара Загора, той я
кара с неговата кола, като се е случвало и други хора да кара до Стара Загора.
На нея й взема 5 лева такса за превоза, а на другите – не знае. На 11.02.2022г. са се уговорили с Ц.К. *** да си напазари
и да я върне с колата в с. Еленино, като са се уговорили да му даде такса от 5
лева за превоза.
Допуснато е събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата А.М.С.
и Д.Ч.И.. Свидетелката А.С. /съседи с Ц.К./, заявява, че за случая си спомня,
че видяла Ц. в махалата и разбрала, че щял да ходи до гр. Стара Загора със
свекърва си и С. го помолила да пътува с тях, тъй като трябвало да отиде до
града да купи памперси за детето. Цв. К. й казал, че колата не е негова и няма
много гориво, а свидетелката му отговорила, че ще даде 5 лева да си зареди
гориво. Свидетелката не знае К. да е извършвал превози, за които да му се
заплаща възнаграждение. Твърди, че тя не може да пише и когато й сваляли
обяснението, полицаят написал обяснението, казал й да го подпише и тя
подписала, без да го прочете. Попитал е за какво отива в града и дали плаща на Ц.,
като свидетелката отговорила, че трябва да му даде пари за гориво. Свидетелката
Д.И. /тъща на Ц.К./, заявява, че е трябвало да плати по сметка в банка в Стара
Загора и помолила Ц. да я закара до града. Трябвало обаче да се зареди гориво и
се разбрали И. да даде 5 лева за гориво. Когато потегляли видели св. А.С.,
която помолила да я закарат до града да купи нещо за децата си, като св. С.
също решила да даде 5 лева за зареждане с гориво. Свидетелката заявява че
обяснението, което е дала пред полицейските служители, тя го е писала, на те са
и продиктували какво да пише.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт в обжалваната
му част на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за
установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес /адресат на приложената със заповедта ПАМ по
чл. 106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП/, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, съгласно чл.107, ал.2 от ЗАвтП, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП принудителните
административни мерки по чл.106 и чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” или от упълномощени
от него лица. От представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-01-43
от 23.01.2020г. е видно, че на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и чл.7, т.5 от
Устройствения правилник на ИА „АА”, Изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” е упълномощил посочените в заповедта длъжностни
лица, които да прилагат принудителните административни мерки по чл.106 и
чл.106а от ЗАвтП, вкл. директорите на Регионални дирекции „Автомобилна
инспекция”. С оглед на което съдът приема, че оспорената Заповед № РД-14-843 от
11.02.2022г. е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган – Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Стара
Загора, в условията на допустима от закона делегация, при упражняване и в
рамките на надлежно делегираните му със Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020г. на
Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация” правомощия.
Обжалваният административен акт е
постановен и при спазване на нормативно установените изисквания за форма и
съдържание на акта. Изрично е посочено както правното основание за налагане на
принудителната административна мярка - чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП,
така и фактическото основание – извършване на обществен превоз на пътници с
МПС, без за него да има изискуем от закона документ за осъществяване на
дейността – издадено удостоверение за обществен превоз на пътници на
територията на РБългария или копие на лиценз на Общността или включване на МПС
в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз
на пътници. Посочването на правно релевантните за наличието на законовата
хипотеза на чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП обстоятелства, са необходимите
и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни
предоставеното му от закона правомощие и се осигурява възможност на адресата на
акта да защити правата си. Следователно изпълнено е както общото изискване на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК, така и специалното такова по чл.107, ал.1 от ЗАвтП за
постановяване на мотивиран административен акт, като противно на твърдяното от
жалбоподателя прилагането на принудителната административна мярка е фактически
и правно обосновано.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща
преценката налице ли са установените от административния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - дали се следват разпоредените с акта правни
последици. С оглед нормативното предписание на посочената като правно основание
за издаване на оспорената Заповед № РД-14-843 от 11.02.2022г. в обжалваната й част
разпоредба на чл. 106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП, съдът приема, че заповедта
е постановена при неправилно приложение на материалния закон и при липса на
законово регламентираната предпоставка чл. 106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП за прилагане
на принудителната административна мярка, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл.6, ал.1 от
ЗАвтП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който
притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията
на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници
или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на
"Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на
таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За
нарушаване на изискването за извършване на обществен превоз на пътници или
товари въз основа на посочените документи, в ЗАвтП е предвидено налагането на
ограничителни мерки – принудителни административни мерки. В разпоредбата на чл.
106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП е регламентирано, че за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
- временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен
превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, която мярката се
осъществява чрез отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство и контролния талон към него (чл.106а, ал. 2, т. 3 от ЗАвтП). При тази
нормативна регламентация следва извода, че законово установената с разпоредбата
на чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП принудителна административна мярка, се
прилага при кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки, а
именно: 1. да е извършен обществен
превоз на пътници или товари и 2. превозът да се извършва с МПС, за което няма
издадено заверено копие към лиценз на Общността или удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Според §1, т.1 от ДР на ЗАвтП, „обществен
превоз” е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа
облага, който се извършва с моторно превозно средство, като съгласно §1, т.2 от
ДР на ЗАвтП „превоз на пътници” е дейност на лице, което извършва услуги по
извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или
срещу заплащане или икономическа облага. В контекста на посочените легални
дефиниции следва извода, че обществен превоз е общото, съвкупно понятие,
отнасящо се до всички видове превози, чиято основна характеристика е, че
превозът с МПС се извършва за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа
облага.
В
случая, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
приема, че нито е установено, нито доказано по несъмнен начин, осъществен от Ц.К.
при посочените в обжалваната заповед обстоятелства, обществен превоз на пътници
по см. на §1, т.1 във вр. с т.2 от ЗАвтП, без необходимите по закон лицензи и
регистрации, като материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл. 106а,
ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП – временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС на водача. Противно на приетото от правоприлагащия орган, събраните в
хода на административното производство доказателства /снетите по реда на чл.44
от АПК писмени обяснения от водача Ц.К. и пътуващите в автомобила лица – А.М.С.
и Д.Ч.И./, не установяват по несъмнен начин извършена от Цв. К. превозна услуга
срещу уговорено заплащане на превозно възнаграждение или икономическа облага по см. на § 1, т.56 от
ДР на ЗАвтП. На първо място дадените обяснения от А.С., имащи характер на
сведения по чл. 44 от АПК,
не са събрани редовно в производството пред административния орган и при
спазване на нормативно регламентираните изисквания, поради което и не могат да
се ползват с доказателствена сила пред съда на основание чл. 171, ал.1
от АПК. След като лицето поради неграмотност не е можело да даде
сведения писмено, е следвало дадените устно от А.С. сведения да се запишат и
подпишат от органа или служителя с означаване на името и длъжността му и да се
приподпишат от лицето /чл.44, ал.3 от АПК/. В случая това не е сторено. Не са
посочени името и длъжността на служителя, записал устно дадените от А.С.
сведения, нито така даденото от С. обяснение е подписано от служителя, който го
е записал. В документа, обективиращ даденото от С. обяснение, не е посочено в
присъствието на кой орган или длъжностно лице са снети сведенията, като
представеният по делото запис /на л.15/, че обясненията са снети в присъствието
на К.И. и Д.З. – инспектори в отдел „Контрол“ към РД „АА“ – Стара Загора, по
никакъв начин не могат да бъдат свързани с обясненията, снети от А.С.. Вземайки
предвид обстоятелството, че А.С. е неграмотна, обективно няма как да разбере дали
записаното съответства на продиктуването от нея и съотв. дали записаните
сведения са й прочетени вярно, в какъвто смисъл е направеното удостоверяване с
подписването на обясненията от С.. С
оглед на което дадените от А.С. в административното производство сведения по
чл.44 от АПК под формата на „обяснение“, не представляват редовно събрано и
годно доказателство досежно посочения в обяснението като заявен от С. факт, че „на
11.02.2022г. са се уговорили с Ц.К. *** да си напазари и да я върне с колата в
с. Еленино, като са се уговорили да му даде такса от 5 лева за превоза.“ Съдът
кредитира с доверие показанията на А.С. при разпита й в съдебно заседание, като
свидетелката, след като е предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК
заявява, че е видяла Ц. в махалата и разбрала, че щял да ходи до гр. Стара
Загора с тъща си и С. го помолила да пътува
с тях, като му казала че ще даде 5 лева да си зареди гориво, като свидетелката
не знае К. да е извършвал превози, за които да му се заплаща възнаграждение.
Ето защо и при условие, че едно от пътуващите в автомобила лица /Д.И./, е тъща
на водача на Цв. К., а другото лице – А.С., е съсед на К., и след като
разпитаните в качеството на свидетели Д.И. и А.С. еднозначно заявяват, че са се
разбрали с К. за заплащането единствено по 5 лева за гориво, за да
ги закара от с. Еленино до гр. Стара Загора и обратно, не може да се направи
извод, че уговорената за заплащане сума за зареждане на гориво, се
субсумира в хипотезата на извършване на превоз на пътници срещу заплащане или
икономическа облага. Съгласно константната съдебна практика, заплащането на услугата превоз е правна
фигура, различна от плащането на разхода за гориво,
който разход е само един от компонентите, формиращ цената на услугата превоз, като
плащането на разхода на горивото и заплащането на превозната услуга, по никакъв
начин не могат да бъдат разглеждани като еквивалентни. За да е налице обществен
превоз на пътници по см. на §1, т.1 във вр. т.2 от ЗАвтП, е необходимо да бъде
доказано по несъмнен начин, че е извършено плащане, или има уговорка за плащане
на услугата превоз. Именно това обстоятелство – за договаряне извършването от Ц.К.
на възмездна превозна услуга, не се установява безспорно по делото.
Не води до друг правен извод съставения
АУАН № 318157 от 11.02.2022г. Действително по аргумент от чл.179, ал.1 от ГПК,
посочения АУАН, като официален свидетелстващ документ, се ползва с материална
доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства. Но в
случа в посочения АУАН не са удостоверени каквито и да е било конкретни факти
за квалифицирането на извършвания от Цв. К. превоз като обществен превоз на
пътници по см. на §1, т.1 във вр. с т.2 от ДР на ЗАвтП, а е формулиран единствено
правен извод, който извод няма и не може да има презумтивна доказателствена
сила.
По аргумент от чл.170,
ал.1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в оспорения акт и съотв. наличието на
законовите предпоставки за неговото издаване. В случая административният орган не е доказал при
условията на пълно главно доказване наличието на основанието за прилагането на
ПАМ по чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП, от гл.т на извършен от водача Ц.К. на
посочените в обжалваната заповед дата, място и обстоятелства, обществен превоз
на пътници по см. на §1, т.1 във вр. с т.2 от ДР на ЗАвтП – възмездна превозна
услуга срещу заплащане или икономическа облага.
Предвид
така установените по делото факти съдът намира, че необосновано, от гл.т на
доказателствата и неправилно, от гл.т на закона решаващият административен
орган е приел наличието на материалноправната предпоставка, с която нормата на
чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП, свързва издаването на заповед за прилагане
на принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач“, по отношение на Ц.П.К.. С
оглед на което обжалваната ЗППАМ № РД-14-843 от 11.02.2022г., на Директора на
РД „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, се явява постановена в нарушение
и при неправилно приложение на материалния закон.
Обжалваната заповед е
издадена и при допуснати съществени нарушения на регламентираните в АПК административно-производствени
правила. Правоприлагащият орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК
да издаде акта след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за
случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите лица. В случая
решаващия орган е издал заповедта за прилагане на ПАМ, без да изясни
действителните взаимоотношения между водача на автомобила и пътниците в него, а
оттам и характера на установения като извършван превоз. Административният орган
не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни
доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза
като осъществявана дейност срещу заплащане и съотв. не е извършил преценка дали
уговорените за заплащане суми представляват такива за заплащане единствено на
разходите за гориво или се касае за уговорено заплащане на превозно
възнаграждение /цена на превозна услуга/
респ. извършването на възмездна транспортна услуга срещи икономическа облага по
см. на § 1, т.56 от ДР на ЗАвтП, за квалифицирането на осъществения от Цв. К. превоз
като обществен превоз на пътници по см. на §1, т.1 във вр. с т.2 от ДР на
ЗАвтП.
Оспорената ЗППАМ №
РД-14-843 от 11.02.2022г. е издадена и в несъответствие с целта на закона. Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка
по чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП/, са инструмент на държавата за
обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения.
Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на
права или вменяване на задължения. Тяхната цел е
да предотвратят извършването на административно правонарушение или да
предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено
правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно
нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни
последици на адресата с цел постигане на
правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането
на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП, е преустановяване на
административни нарушения и съотв. недопускане на осъществяване на обществен
превоз с МПС без законово изискуемите се документи. В случая, освен че
прилагането на обжалваната ПАМ не е доказано от гл.т наличието на
материалноправната предпоставка по чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП, същата не
се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на
предвидената в закона цел. Срокът на ПАМ е до отстраняване на нарушението, а ЗАвтП
изисква лицензионен режим за извършване на обществен превоз на пътници. Следователно
отстраняване на нарушението по смисъла на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б" от
ЗАвтП, би означавало извършване на правни действия по лицензиране на
превозвача. В хипотеза на преустановен случаен превоз на пътници обаче, без
идея на собственика на автомобила, който е физическо лице, да се регистрира
като търговец (§ 1, т. 5 от
ДР на ЗАвтП) и да се снабди с лиценз съгласно чл. 7 от ЗАвтП,
или на шофьора да извършва впоследствие дейност по превоз на пътници по
занятие, осъществяването на факта по лицензиране на практика се оказва нежелан
и непостижим т. е събитие, което никога няма да настъпи. Във всички случаи
обаче, мерките за принуда следва да имат нормативно определен срок, който за
конкретната хипотеза е регламентиран като такъв „за не повече от една
година". Предвид законодателния подход /да не се определя срок на мярката
с конкретна продължителност, а да се предвиди краен срок на прилагането й/, в
компетентността на органа е да определи точната продължителност на ПАМ.
Неопределяйки такава, а пренасяйки текста на нормата в съдържанието на акта си,
органът във всички случаи определя срок на мярката 12 месеца, без мотиви
затова. Константна е съдебната практика, че този подход не съответства на
изискването за мотивираност на волята на администрацията и гарантиране на
ефективни средства за защита на адресата на мярката. Свеждайки срокът на
мерките до максималния предвиден от 12 месеца без конкретни мотиви, които да го
обусловят, органът е нарушил принципа на съразмерност и в частност разпоредбата
на чл. 6, ал. 2 АПК, която предвижда, че административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Безспорно е, че една от целите
на закона е да се осигури безопасност на автомобилните превози на пътници, но
това трябва да става със законосъобразни средства. (в този смисъл Решение №
8825 от 23.07.2021г. по адм. дело № 5045/2021г. на ВАС, Решение № 7663 от
25.06.2021г. по адм. дело № 5911/2021г. на ВАС, Решение № 6454 от
28.05.2021г. по адм. дело № 13522/2020г. на ВАС, Решение № 7662 от
25.06.2021г. по адм. дело № 4579/2021г. на ВАС).
С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ № РД-14-843 от 11.02.2022г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Стара Загора в обжалваната й част, като постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ц.П.К., ЕГН **********, с
адрес ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-843 от 11.02.2022г., издадена от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Стара Загора, в частта й, с която на
основание чл. 106а, ал.1, т.4, б. „б“ и ал.2, т.3 от Закона за автомобилните
превози, на Ц.П.К. е приложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* и Контролен талон №
6176134, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, като незаконосъобразна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
.