РЕШЕНИЕ
№…
гр. Варна, 28.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15398 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД,
чл. 92 от ЗЗД от ЗЗД от „Т.Б.” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, ж. к. „*****”, *****, представлявано от Д.К.К., заедно с М.С.срещу К.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за
изпълнение № 3671/13.5.2019г., постановена по ч.гр. дело №
6980/2019г. на ВРС, 41 състав, сумите както
следва: сумата от 260.32 лева /двеста и шестдесет лева и тридесет и две стотинки/ - главница, дължима поради неизпълнение на
Договор за мобилни услуги № ********* от 28.05.2011 г.; Договор за мобилни
услуги № ********* от 09.07.2012 г.; Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 11.05.2015 г.; Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и договор за
лизинг от 13.11.2015 г., Договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг
от 15.07.2016 г., Сертификат за пакетни услуги № ********* от 15.07.2016 г.,
сключени между К.Д.П. и „Т.Б.“ ЕАД, за която сума са издадени фактури: №
**********/05.06.2017 г.; № **********/05.07.2017 г.; № **********/15.06.2017
г.; № **********/05.08.2017 г.; № **********/05.09.2017 г.; и №
**********/15.09.2017 г.; както следва: неизплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 05.05.2017 г. до 04.08.2017 г. в размер на 51.86
лева, неустойка за неизпълнение на
договора в размер на 123.28 лева и сумата 85.18 лева, дължима по
договорите за лизинг; както и законната
лихва от 09.05.2019 г. до изплащане на вземането.
Претендират се и разноските.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение и е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за конкретно посочените суми. Длъжникът е
уведомен по реда на чл. 47 от ГПК, поради което за ищецът се е породил правният
интерес да предяви настоящия иск за сумите.
В исковата молба ищецът твърди,
че с ответника са в договорни отношения
по:
1.Договор
за мобилни услуги № ********* от 28.05.2011г. Съгласно договора на клиента е
предоставен мобилен телефонен номер **********;
2
.Договор за мобилни услуги № ********* от 09.07.2012г. Съгласно договора на
клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********;
3. Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 11.05.2015г. Съгласно допълнителното
споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план, а
на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат Lenovo А6000 Black;
4. Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за лизинг от 13.11.2015г.
Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила
нов абонаментен план, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат
Lenovo А6000 Black. Предоставянето на устройството е уредено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
275,77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да
извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 11,99 лв. с вкл.
ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно със сметките за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера;
5. Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 15.07.2016г. Съгласно договора за мобилни услуги на
клиента са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство
Tablet Alcatel Pixi3 7 Black. Предоставянето на устройството е уредено от
страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата
вещ е 36,57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да
извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 1,59 лв. с вкл. ДДС всяка,
като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера;
6. Сертификат за пакетни услуги № *********
от 15.07.2016г. Съгласно сертификата номера ********** и ********** се включват
в пакет, спрямо който се прилагат процентни отстъпки от месечните абонаментни
такси.
Към
периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от К.П. мобилни номера
и устройства на лизинг се прилагат следните условия:
- за мобилен номер ********** - условията,
договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 28.05.2011г., изм. с
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от
13.11.2015г.;
- за мобилен номер ********** - условията,
договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 09.07.2012г., изм. със
Сертификат за пакетни услуги № ********* от 15.07.2016г.;
- за мобилен номер ********** - условията,
договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 15.07.2016г., изм. със
Сертификат за пакетни услуги № ********* от 15.07.2016г.;
- за мобилно устройство Alcatel Pixi3 7
Black - условията, договорени в Договор за лизинг от 15.07.2016г.;
- за мобилно устройство Lenovo А6000 Black
- условията, договорени в Договор за лизинг от 13.11.2015г.
Ответникът не е изпълнил свои
парични задължения, начислени му в 6 бр. фактури.
Фактура
№ **********/05.06.2017г. е издадена за отчетния период 05.05.2017 -04.06.2017 г. Общата сума, начислена във фактурата, е 29,45
лв.
Фактура
№ **********/05.07.2017г. е издадена за отчетния период 05.06.2017 -04.07.2017 г. Общата сума, начислена във фактурата, е 29,40
лв.
Фактура
№ **********/15.07.2017г. е издадена за отчетния период 15.06.2017 -14.07.2017 г. Претендираната сума по фактурата е 18,58 лв.
Фактура
№ **********/05.08.2017г. е издадена за отчетния период 05.07.2017 -04.08.2017 г. Общата сума, начислена във фактурата, е 6,15
лв.
Посочените
4 фактури включват месечни абонаментни такси, ползвани услуги и текущи
лизингови вноски.
Поради неизпълнение на
задълженията на ответницата по договорите и неплащане на текущите сметки,
договорите със същата се прекратени предсрочно от страна на ищеца. С оглед
предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от
28.05.2011г., изм. с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ********* от 13.11.2015г., по фактура
№ **********/05.09.2017г., е начислена неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги чрез
номер ********** в размер на 123,28 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Lenovo А6000 Black в общ
размер на 35,97 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на три неначислени лизингови вноски. Основанието за начисляване
на лизинговите вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за
договорите за лизинг, а размерът и основанието за възникване на задължението за
неустойка за номер ********** са
уредени в p. IV, т.
4 от Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 13.11.2015г. Общата сума, начислена и претендирана по
фактурата, е 159,25 лв.
След
оглед предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, при условията
на които са ползвани номера **********, **********, на потребителя е издадена
фактура № **********/15.09.2017г., която включва задължение за заплащане не
неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 344,94 лв., както и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за таблет Alcatel Pixi3 7 Black
в общ размер на 17,49 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на единадесет неначислени
лизингови вноски. Сумата от 344,94 лв., представляваща задължение за неустойки
за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, не е била предмет
на частното гражданско дело и не се претендира в настоящото производство.
Предвид това общата сума, начислена във фактурата, е 362,43 лв., а
претендираната сума по фактурата е 17,49 лв.
По делото е постъпил отговор от особения представител на ответника в срока
по чл.131 от ГПК.
В него се сочи, че искът е
допустим, но неоснователен.
Оспорва се, че ответникът е
сключвал договори с ищеца, като и че е подписвал договори и допълнителни
споразумения.
Оспорва се ползването на
телекомуникационни услуги от страна на ответника.
Прави се възражение за погасяване
на част от вземанията по давност за период от три години преди сезирането на
съда.
В съдебно заседание ищецът с
писмена молба поддържа исковете, както са предявени, и моли за уважаването им,
а особения представител на ответника с писмена молба поддържа отговора и моли
за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК, като по
същество ищецът претендира установяване
дължимостта на суми,
представляващи цена на предоставени услуги от мобилния оператор,
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на мобилни
услуги и лизингови вноски по договор за лизинг – както текущи задължения, така
и остатък от лизинговите вноски до края на срока на договора.
Въз
основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните съществуват твърдените договорни отношения
по сключените между страните договори, че е предоставил твърдяната
от него услуга в твърдяното количество и
стойност, че е предоставил лизинговата вещ за ползване, цената на
ползването, че сключените договори са валидно прекратени, че е налице валидна
неустоечна клауза при прекратяване на договора на соченото основание.
В тежест на ответника е да установи плащане или други
твърдени от него правопогасяващи възражения.
Макар да се оспорва от особения представител на ответника
валидното възникване на договорните правоотношения между страните – подписа на
ответника в приложените по делото договори, не е проведено доказване по
оспорване автентичността на подписа, поради което съдът приема документите за
автентични - подписани от ответницата, поради което намира, че между страните
са възникнали твърдените договорни отношения.
В сключените между страните Договор за лизинг от
15.07.2016г. и Договор за лизинг от 13.11.2015г., са инкорпорирани и изявления
от страна на лизингополучателя, представляващи разписка за предаването на
мобилно устройство Alcatel Pixi3 7 Black и мобилно устройство Lenovo А6000
Black в негово държане.
По делото се оспорва и предоставянето на услугите за
процесните периоди.
Съдът намира, че услуги, съгласно посочените в издадените
от ищеца фактури, са били предоставяни в полза на ответницата. Това е така,
доколкото обслужването на абонатите с активни телефонни номера става чрез
автоматизирана информационна система, която генерира пряко и автоматично
информация за всички предоставени и ползвани от потребителя мобилни услуги,
както и за периода /времето/ на ползването им. Оперирането на системата става
абсолютно автономно без възможност за човешка намеса, съответни грешка, без
възможност за начисляване на услуга, която не е била предоставена.
Доколкото не е налице конкретно оспорване, че някоя от
услугите не е била предоставена в полза на ответницата /или за част от периода/,
съдът намира възражението за бланкетно.
Налице е възражение за давност за всички вземания,
станали изискуеми три години преди сезирането на съда.
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е
подадено на 09.05.2019г. Давността в този случай обхваща всички вземания,
станали изискуемо в срок до 09.05.2016г.
Видно от приложените по делото фактури, същите са
издадени за периода от 05.06.2017г. до 05.08.2017г.,
а вземанията са за отчетни периоди 05.05.2017-04.06.2017 г.; 05.06.2017
-04.07.2017 г.; 15.06.2017 -14.07.2017 г. и 05.07.2017-04.08.2017 г., т.е.
вземанията не са погасени по давност.
За посочените периоди са дължими и текущите вноски по договорите
за лизинг, съгласно уговорките в Договорите и погасителните планове към тях.
Относно лизинговите
вноски:
Видно от договорите за лизинг и инкорпорирания в тях
погасителен план до дата на подаване на заявлението в съда /09.05.2019г./ е
настъпил падежа и на последната вноска по договорите за лизинг /13.10.2017г. и
06.2018г./, като няма твърдение от страна на ответника, че лизинговите вещи са
върнати преди изтичане на срока на договора. Поради това съдът намира, че се
дължи заплащане на цената на ползване на дадената по договора лизингова вещ,
без значение дали същата е начислена предсрочно или след настъпване на основание
за това. Фактурата е само счетоводен документ и тя няма правопораждащо действие
за вземането. Вземането се дължи на договорно основание. В случая е налице такова договорно
правоотношение, едната страна е изпълнила задължението си да осигури ползването
на лизинговата вещ за целия период на договора, поради което другата страна
дължи заплащане на цената на ползването.
Отделно от това съдът намира, че договорите за лизинг не
са били валидно прекратени преди изтичане на срока на договорите, поради което дължими
се явяват именно сумите, представляващи цена на ползването на вещта.
Договорите за лизинг не са били прекратени преди изтичане
на срока на договорите поради следното:
Макар ищецът да използва термина предсрочно прекратяване,
всъщност се касае за разваляне на договора по вина на другата страна по смисъла
на чл. 87 от ЗЗД.
Съгласно чл. 87 ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма.
Съгласно чл. 87 ал. 2 от ЗЗД, кредиторът може да заяви на
длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало
невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало
безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време.
Налице са два различни фактически състава на
едностранното прекратяване на двустранните договори – със и без даване на
подходящ срок за изпълнение.
За да е налице възможност за разваляне на договора без да
е необходим срок за изпълнение на задължението, е необходимо доказване и на
други предпоставки по чл. 87 ал. 2 от ЗЗД, каквито в настоящият случай не са
наведени, съответно не са доказани. Няма и твърдение, съответно доказателства и
че е даден подходящ срок за изпълнение, съгласно чл. 87 ал. 1 от ЗЗД. Дори и да
се приеме, че правилата на ЗЗД като диспозитивни се дерогират от волята на
страните и важат правилата на подписания помежду им договор, то във всички
случаи, за да е налице разваляне на договора /едностранни прекратяване от
едната страна по вина на другата/, то е необходимо да е налице изрично
волеизявление на едната страна, достигнало до другата, че разваля договора.
Изявлението следва да бъде писмено, когато сключеният договор е писмен,
съгласно чл. 87 ал. 1 от ЗЗД.
Договорите могат да се прекратява с конклудентни действия
САМО когато прекратяването на договора е по взаимно съгласие на страните,
съгласно трайната практика на ВКС. Прекратяването по взаимно съгласие, включва
две насрещни съвпадащи волеизявления, когато и двете страни по договора са
достигнали до извода, че той вече не отговаря на техните интереси. В конкретния
случай обаче се касае за разваляне на договора – едностранно изразяване на
воля, че едната страна не желае повече съществуването на договора и това е по
вина на другата страна. Поради това е необходимо изрично и писмено
волеизявления, отправено и достигнали до другата страна, за да е налице
разваляне.
В конкретния случай липсва такова изявление - липсва
писмена форма, липсва изпращане, липсва приемане на изявление. Издаването на
фактура с основание предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски е
конклудентно действие, което не може да служи за заместване на изричното
писмено волеизявление за прекратяване на договора.
Поради това съдът приема, че не е изпълнен фактическия
състав на развалянето на договора от страна на ищеца по вина на ответника,
което да е извършено преди изтичане на срока на договора. За първи път
волеизявление за разваляне може да се приеме, че е получено от ответника с
получаване на исковата молба от особения му представител, което е далеч след
датата, на която договорът е бил вече прекратен поради изтичане на срокът му.
Датата на фактуриране от страна на ищеца на задължението
за заплащане на лизинговите вноски е ирелевантна за възникване на задължението
/доколкото представлява просто счетоводна операция/, поради което е без
значение за преценката за дължимост на лизинговите вноски. /Би имало значение
единствено при преценка на евентуално искана мораторна лихва върху вземането/.
Поради това съдът намира, че на ищеца се дължат сумите,
представляващи лизинговите вноски до края на срока на договорите за лизинг. Част
от лизинговите вноски за начислени във фактурите, наред с редовните месечни
задължения, а част от тях заедно с неустойката.
По отношение на
неустойката за предсрочно прекратяване на договора, съдът намира, че
същата не се дължи.
На първо място поради по-горе наведените мотиви за липса
на валидно разваляне /прекратяване поради неизпълнение/ на договорите за
предоставяне на мобилни услуги, на основание чл. 87 от ЗЗД.
На втори място съдът намира, че клаузата в подписания от
страните договор, уреждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно
прекратяване в размер на стандартните такси до края на срока на договора – т. 4
от сключения между страните договор, е нищожна поради накърняване на добрите
нрави и не поражда задължения за ответника.
Въз основа на предоставената в облигационното право
договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД, страните по един двустранен договор могат
да включат клауза за неустойка, но само ако същата е в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В противен случай клаузата
за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, като
преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г.
на ОСТК на ВКС.
В настоящия случай съдът приема, че следва да се изходи
преди всичко от характерните особености на договора и вида на насрещните
престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя
ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса /евентуално и допълнителни услуги/, а потребителят – да
заплати цената на предоставената му услуга/услуги. Уговорената в договора
неустойка при предсрочно прекратяване /разваляне/ на договора по вина на
ответника, е в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до
края на срока му, което означава, че мобилният оператор по прекратения договор
ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата
по договора. неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса,
а не въз основа на индивидуално договорена между страните преференциална
месечна такса, то би се получило, че при непредоставяне на услугата от страна
на мобилния оператор, същият би получил плащане в по-голям размер от това,
което би получил при предоставяне на услугата. Следователно уговорената по този
начин неустойка излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката и
създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, което е в
разрез и с принципа за справедливостта.
Поради това уговорката за неустойка в полза на мобилен
оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на
сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по
дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. №
2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г.
на ВКС, I т.о.
Отделно от изложеното, съдът счита клаузата от договора,
касаеща заплащането на неустойка за нищожна и с оглед наличието на
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Абонатът
притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а чл.
143 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор,
сключен с потребител и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са следните:
клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от
търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й;
същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено
поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на
сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното
поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не
нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено
несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до
тяхната нееквивалентност.
Процесният договор е сключен при предварително определени
условия от едната страна по правоотношението - доставчикът на мобилни услуги.
Видно е от самия договор и приложенията към него, че същите са бланкови и не са
били предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответникът не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. Както беше подробно изложено
по-горе, уговорката води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя и до съществено несъответствие в
насрещните престации на страните по договора.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с § 1 3а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Съдът намира още, че тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави, както и нормите на ЗЗП, е налице още при
сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с
ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
чл. 4 от договорите.
Ето защо претенцията за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора, ответникът дължи разноските в
полза на ищеца, съразмерно на уважената част от исковете, както за исковото,
така и за заповедното производство, а ответникът, доколкото не е сторил
разноски, няма претенции за такива. В този случай ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 202.68лв. /съразмерно на 385 лева/ - разноски в заповедното
производство и
сумата от 413.25лв.
/съразмерно на 785лв./ разноски в исковото производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.Д.П.,
ЕГН **********,
с адрес ***, ДЪЛЖИ НА „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, *****, по Заповед за изпълнение № 3671/13.5.2019г., постановена по ч.гр. дело № 6980/2019г. на ВРС, 41 състав, както следва: сумата от 137,04 лева /сто тридесет и седем
лева и 4 стотинки/,
дължима поради неизпълнение на Договор за мобилни услуги № ********* от
28.05.2011 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 09.07.2012 г.;
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********
от 11.05.2015 г.; Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ********* и договор за лизинг от 13.11.2015 г., Договор за мобилни
услуги № ********* и договор за лизинг от 15.07.2016 г., Сертификат за пакетни
услуги № ********* от 15.07.2016 г., сключени между К.Д.П. и „Т.Б.“ ЕАД, за
която сума са издадени фактури: № **********/05.06.2017 г.; №
**********/05.07.2017 г.; № **********/15.06.2017 г.; № **********/05.08.2017
г.; № **********/05.09.2017 г.; и № **********/15.09.2017 г.; както следва:
неизплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.05.2017
г. до 04.08.2017 г. в размер на 51.86 лева, и сумата 85.18 лева, дължима по
договорите за лизинг; както и законната
лихва от 09.05.2019 г. до изплащане на вземането, на основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.Б.” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, ж. к. „*****”, *****, представлявано от Д.К.К., заедно с М.С.срещу К.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за
изпълнение № 3671/13.5.2019г., постановена по ч.гр. дело №
6980/2019г. на ВРС, 41 състав, сумите както
следва: сумата от 123.28 лева /сто двадесет и три лева и 28 стотинки /, дължима поради неизпълнение на
Договор за мобилни услуги № ********* от 28.05.2011 г.; Договор за мобилни
услуги № ********* от 09.07.2012 г.; Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 11.05.2015 г.; Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и договор за
лизинг от 13.11.2015 г., Договор за мобилни услуги № ********* и договор за
лизинг от 15.07.2016 г., Сертификат за пакетни услуги № ********* от 15.07.2016
г., сключени между К.Д.П. и „Т.Б.“ ЕАД, за която сума са издадени фактури: №
**********/05.06.2017 г.; № **********/05.07.2017 г.; № **********/15.06.2017
г.; № **********/05.08.2017 г.; № **********/05.09.2017 г.; и №
**********/15.09.2017 г.; представляваща
неустойка за неизпълнение; както и законната лихва от 09.05.2019 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К.Д.П., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, *****, сумата
от 202.68лв. /двеста и два лева и 68 ст./,
представляваща разноски в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковете, за които е издадена Заповед за изпълнение № 3671/13.5.2019г., постановена по ч.гр. дело №
6980/2019г. на ВРС, 41 състав, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Д.П., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, *****, сумата
от 413.25лв. /четиристотин и тринадесет лева и 25ст./, представляваща разноски в исковото производство, съразмерно
на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: