№ 7265
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря * Д. Н.А
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110172585 по описа за 2024 година
„**“ АД е предявило срещу „ЗК „**“ АД по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. 411 КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
838,68 лева, ведно с ликвидационните разноски, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение по регресна претенция по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на МПС „**“,
peг. № **, застраховано при ищеца от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
27.02.2024 г. в гр. *, при излизане от кръговото кръстовище на ул. *“ в посока център по
вина на водача на МПС „*“, peг. № **, със сключена при ответника застраховка „**“, ведно
със законната лихва от 08.10.2024 г. до окончателното заплащане, чиито водач не спазва
очертанията на лентата, в която се намира (лява) и навлиза неправомерно в съседна дясна
лента.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била образувана щета
№ *********. Били увредени предна броня, преден ляв калник, ляв фар, странично ляво
огледало. Сочи, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на увреждащия
автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение. Общата стойност на
ремонта възлязла на сумата 823,68 лева, която била заплатена на 05.04.2024 г. на
застрахованото лице. Ответникът не заплатил претендираното обезщетение заедно с 15 лева
ликвидационни разноски след отправена покана.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск като недопустим, доколкото щетата не била предоставена в оригинал.
Оспорва описаната фактическа обстановка и механизма на ПТП. Релевира възражение за
съпричиняване на вредите от страна на водача на увреденото МПС. Намира размера на иска
1
за завишен и неотговарящ на действително претърпените вреди.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от застрахователна полица от 04.12.2023 г. е сключена застраховка „Каско на
МПС“ между „**“ АД и *ски окръжен съд за МПС „* “, peг. № **, със срок на валидност от
15.12.2023 г. – 14.12.2024 г.
По делото е представен Двустранен констативен протокол от 27.02.2024 г., в който е
отразено, че има настъпилите щети по МПС „*“ вследствие на настъпило ПТП с участие на
МПС „*“. От протокола може да се направи извод, че виновен за ПТП е водачът на МПС „*“.
За вредите на МПС „**“ до ищеца като застраховател по застраховка „Каско на МПС“ е
подадено Искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 27.02.2024 г., в което
е посочено, че при излизане от кръгово кръстовище другият водач е навлязъл в лентата за
движение на увреденото МПС и го е ударил.
Видно от преводно нареждане от 05.04.2024 г. застрахователно обезщетение в размер
на 823,68 лева е заплатено на сервиза, извършил ремонта.
От справка от страницата на ** се установява, че към 27.02.2024 г. МПС с peг. № **
има активна застраховка „**“ в „ЗК „**“ АД.
Прието е неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
съгласно което на 27.02.2024 г., около 10:20 часа в гр. *, в кръговото кръстовище по ул. „*“
л.а. „* *“ с рег. № ** се движи в лява пътна лента, където на изхода от кръговото движение
водачът предприема маневра за завой надясно и смяна на пътните ленти, вследствие на
което реализира ПТП с движещия се в дясна пътна лента и завиващ надясно л.а. „**“, с рег.
№ **. От така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на
застрахователя и отразените в Двустранния констативен протокол видими увреждания се
налага извода, че щетите по лек автомобил „**“ се намират в причинно-следствена връзка с
настъпилото на 27.02.2024 г. произшествие в гр. *. Стойността, необходима за
възстановяване на л.а. „**“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е
1109,90 лева. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в
границите на 15-25 лева. От техническа гледна точка и от представените по делото
доказателства, както и при липса на данни за скоростите на двете превозни средства, не
може да се определи тяхното взаимно разположение във всеки един момент от време преди
настъпването на удара. Поради тази причина не може да се изчисли на какво разстояние от
мястото на удара е бил л.а. „** в момента, в който л.а. „* *“се е отклонил надясно и е
навлязъл в дясна пътна лента за движение. Водачът на л.а. „* *“ е имал възможност да
предотврати настъпването на произшествието, ако е запазил траекторията си на движение в
лявата лента, без да навлиза в лентата за движение на л.а. „**“. Стойността, необходима за
възстановяване на л.а. „**“, изчислена на база средни пазарни цени с вложени алтернативни
части към датата на ПТП, е 1133,65 лева. Стойността на нормочас труд за ремонт по средни
2
пазарни цени за отстраняване на уврежданията по л.а. „**“ е 30 лева/час без ДДС.
По делото чрез разпит по делегация са събрани гласни доказателства. *. А. Н. Д.,
управлявал МПС „**“, разказва, че около обяд на 27.02.2024 г. се движел в гр. * в посока от
КАТ към бензиностанция Шел, като ПТП станало на излизане от кръговото кръстовище. *.
бил в дясна лента и подавал десен мигач, а другият водач в лява лента. В кръговото
кръстовище имало две пътни ленти на движение. Водачът на л.а. „*“ от лявата лента пуснал
мигач да излиза от кръговото, но не излязъл през неговата лента, а навлязъл в лентата на
движение на л.а. „**“, който в последния момент забелязал, че го засичат и веднага спрял,
но другият водач продължил маневрата и последвал удар. Автомобилът бил служебен и бил
увреден преден ляв калник, ляв фар и предна броня от ляво. Уврежданията по виновното
МПС били в задна дясна част, около задната гума. *. сочи, че нямал време да реагира и да
даде назад, тъй като не очаквал да го ударят. Трафикът не бил интензивен и в платно нямало
други автомобили. Двамата водачи нямали разногласия относно вината. Смята, че другият
автомобил е променил лентата на движение, за да се стигне до засичането.
Разпитан е и *. ** К., управлявал МПС „*“, който излага, че на 27.02.2024 г. към 11:00
часа идвал от Самуилово и отивал за кв. Речица, когато на излизане от кръговото
кръстовище настъпило ПТП. В кръговото кръстовище имало две пътни ленти на движение.
*. се движел в лява лента и искал да се пристрои в дясно, а другият автомобил бил спрял в
дясната и го изчаквал. Излага, че забелязал другия автомобил след като подал звуков сигнал
и минал вляво, пресякъл му пътя и го ударил. Другият автомобил имал одраскване по левия
калник. Трафикът не бил интензивен и в платно нямало други автомобили. Съгласил се, че е
виновен за ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка, по
силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна
премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на
определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да
предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена
застраховка „**” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е
предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало
регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен
договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно
събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен
договор за застраховка “**” между причинителя на вредата и ответното застрахователно
дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя „**“ АД
и собственика на увредения автомобил „**“ има сключен договор за автомобилна
3
застраховка „Каско на МПС“. При действието на този договор е била образувана
ликвидационна преписка по щета № ********* във връзка с настъпило на 27.02.2024 г.,
около 10:20 часа в гр. *, в кръговото кръстовище по ул. „*“ ПТП, като е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 823,68 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка “**”. Основателността на предявения иск на застрахователя с
правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на
застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено
увреждане.
Отговорен за заплащане на застрахователно обезщетение е застрахователят по
застраховка „**“ при условие, че водачът на застрахованото при него МПС е имал вина за
настъпване на ПТП. В случая съдът намира, че водачът на МПС „*“ е виновен за настъпване
на ПТП, тъй като е нарушил чл. 25 ЗДвП, според който водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Така съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че на
27.02.2024 г. МПС „*“ е причинило вреди на застрахованото при ищеца МПС „**“. Съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на
противното. По делото не се събраха доказателства за опровергаване на установената
презумпция.
Следователно по делото се установяват наличието на предпоставките от фактическия
състав на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на
застраховател по застраховка „**” на прекия причинител за възстановяване на
застрахователното обезщетение по застраховка „Каско”, изплатено от ищеца.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка „**” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ, който постановява, че
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано
лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за
определянето му.
Съдът приема, че възприетите и описани от вещото лице повреди по автомобила, са
настъпили в резултат от процесното ПТП и за платеното за тях обезщетение следва да се
ангажира отговорността на ответника. Заключението на САТЕ е компетентно изготвено и
4
обосновано като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало
категоричен отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в
резултат от процесното ПТП и причина за настъпването му е поведението на водача на МПС
„*“.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение
за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „** на автомобилистите” на увредените трети лица, се определя
по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Съгласно чл.
499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената
вреда и се определя в съответствие с приета от КФН наредба за методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира
приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да
плати обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а
представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато
обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба № 24/2006 г. на КФН. При съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ), като ползва заключение
на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. (в този
смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 109 от
14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II т. о./. При частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай,
размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва да се извършат за
отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования
собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент за
овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на размера на
обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на
обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на увредения автомобил - участник в ПТП, остана недоказано, тъй като по
делото липсват доказателства поведението на неговия водач да е допринесло по някакъв
начин за процесното ПТП. САТЕ е посочила, че от техническа гледа точка причина за
настъпване на ПТП са субективните действия на на водача на МПС „*“, който е имал
5
възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако е запазил траекторията си
на движение в лявата лента, без да навлиза в лентата за движение на л.а. „**“. Не се
установява водачът на МПС „**“ да е нарушил правилата за движение по пътищата,
доколкото се движил в своята пътна лента, не е се е отклонявал или сменял лентите, нито
има данни да се е движил с несъобразена скорост.
Според вещото лице стойността за възстановяване на щетите по увредения лек
автомобил е в размер на 1109,90 лева. Претендира се сума в размер на 838,68 лева, ведно с
ликвидационните разноски, с оглед на което предявеният иск следва да бъде уважен в пълен
размер.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е сторил следните
разноски: 50 лева – държавна такса за исковото и заповедното производства, 275 лева –
депозит за експертиза, 30 лева – депозит за *етел, като претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева за
исковото и заповедното производства.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК от „**“ АД,
ЕИК ** срещу “ЗК „**” АД, ЕИК **, иск с правно основание чл. 411 КЗ, че “ЗК „**” АД
дължи на „**“ АД сумата от 838,68 лева, ведно с ликвидационните разноски,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по регресна претенция по
застраховка „Каско на МПС“ за вреди на МПС „**“, peг. № **, застраховано при ищеца от
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 27.02.2024 г. в гр. *, при излизане от
кръговото кръстовище на ул. *“ в посока център по вина на водача на МПС „*“, peг. № **,
със сключена при ответника застраховка „**“, ведно със законната лихва от 08.10.2024 г. до
окончателното заплащане, чиито водач не спазва очертанията на лентата, в която се намира
(лява) и навлиза неправомерно в съседна дясна лента, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 59865/2024 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА “ЗК „**” АД, ЕИК **, да заплати на „**“ АД, ЕИК ** на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 405 лева – разноски за исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6