№ 2052
гр. *, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110116112 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от „*" ЕООД срещу
„*" ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на сумата от
502,17 лева /след допуснато изменение на предявения иск по реда на чл. 214
ГПК с протоколно определение от 03.06.2022 г./, представляваща разликата
между изплатеното застрахователно обезщетение от 505.07 лева и
действителната стойност на имуществените вреди, причинени на собствения
на ищеца лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛА" с рег. № *, увреден в
резултат на застрахователно събитие - ПТП, причинено на 23.08.2021 г. в гр. *
по вина на водача на лек автомобил марка „Ауди Ку8" с рег. № *, застрахован
по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 05.11.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът „*“ ЕООД твърди, че на 23.08.2021 г. в гр. *, на паркинга на
Мол *, притежаваният от дружеството автомобил марка „Мерцедес ЦЛА" с
рег. № * претърпял ПТП при следните обстоятелства: при извършване на
маневра на заден ход водачът на лек автомобил марка „Ауди Ку8" с рег. № *
ударил автомобила на ищеца в задната лява част. За настъпилото ПТП бил
съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен бил
посочен водачът на на лек автомобил марка „Ауди Ку8" с рег. № *.
Поддържа, че управляваният от виновния водач лек автомобил бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от ответника „*" ЕАД,
действаща към датата на ПТП. Посочва, че на 01.09.2021 г. уведомил
застрахователя за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед и
заснемане на автомобила. В съставения опис като увредени детайли били
описани: задна броня, решетка в броня задна, сензор за дистанция броня
задна ляв и стоп заден ляв. Посочва, че получил застрахователно обезщетение
в размер на 505.07 лева, което не отговаря на действителния размер на
претърпяната вреда. Поддържа, че сумата необходима за възстановяване на
1
автомобила е в размер на 1657.40 лева, като незаплатеният остатък от
дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 1152.33 лева. Отправя
искане до съда за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от
50 лева, частичен иск от сумата в размер на 1152.33 лева, представляваща
разликата между изплатеното застрахователно обезщетение от 505.07 лева и
действителната стойност на имуществените вреди, причинени на собствения
на ищеца лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛА" с рег. № *, увреден в
резултат на застрахователно събитие - ПТП, причинено на 23.08.2021 г. в гр. *
по вина на водача на лек автомобил марка „Ауди Ку8" с рег. № *, застрахован
по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 05.11.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В съдебно заседание искът се поддържа в предявения увеличен
размер и се моли за уважаването му.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „*" ЕАД е депозирал писмен
отговор, в който навежда доводи за неоснователност на иска. Оспорва
механизма на настъпване на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка
между същото и твърдените вреди. Поддържа, че изплатеното в полза на
ищеца застрахователно обезщетение съответства на действителната стойност
на претърпените вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛА" с рег.
№ *, като счита, че обезщетението за имуществени вреди следва да бъде
намалено с 1/2. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат
присъдени разноски.
В съдебно заседание поддържа направените оспорвания и настоява, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат. Моли се за отхвърляне на
исковите претенции, евентуално намаляване на обезщетението при отчитане
на съпричиняване на увредата.
След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият
състав приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по
делото, че на 23.08.2021 г. в гр. *, на паркинга на Мол *, е настъпило ПТП
между лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛА" с рег. № *, собственост на
ищцовото дружество и лек автомобил марка „Ауди Ку8" с рег. № *; че за лек
автомобил марка „Ауди Ку8" с рег. № * към датата на настъпване на
процесното ПТП е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“
с ответното дружество; че на 01.09.2021 г. ищецът е подал пред
застрахователя искане за завеждане на претенция по застраховка „Гражданска
отговорност“, въз основа на което е образувана преписка по щета, по която е
определено и изплатено обезщетение в размер на 505.07 лева.
Видно от представения по делото двустранен констативен протокол за
ПТП 23.08.2021 г. в гр. *, между водача Гор Князян, при управление на марка
„Ауди Ку8" и Росен Цветанов, управляващ л.а. „Мерцедес ЦЛА", е
2
настъпило ПТП, при което настъпили щети, от които на „Ауди Ку8" - задна
дясна броня, а на Мерцедес ЦЛА – лява броня и стоп. Отбелязано е, че
„Мерцедес ЦЛА“ е бил в паркирано състояние, а другият автомобил се е
движел.
Протоколът е изготвен от участниците в ПТП, като е отбелязвано, че
вината за настъпване на инцидента е на водач № А, който е Князян Гор, и е
подписан от него.
От заключението на изслушаната по делото САТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се
установява, че на 23.08.2021 г. в гр. *, на паркинга на Мол *, като при
при маневра на заден ход на водача на л.а. „Ауди Ку8" с рег. № * и промяна
на траекторията си на движение е ударил паркирания л.а. „Мерцедес ЦЛА" с
рег. № *. Установява се, че за л.а. „Мерцедес ЦЛА" ударът е в задната лява
част на автомобила с щети по задната лява броня, а за „Ауди Ку8" – задна
броня в дясно. С оглед вида и характера на уврежданията и тяхното
местоположение вещото лице заключава, че л.а. „Мерцедес ЦЛА“ е бил в
покой, а л.а. „Ауди Ку8“, извършва маневра за движение на заден ход в
близост до него и го удря. Общата стойност за възстановяване на щетите,
определена по средни пазарни цени за оригинални части към датата на
произшествието, като се използва цената предлагана в сервизи отговарящи на
съвременните изисквания за качество, а именно да притежават европейски
сертификат за качество ISO 9001:2008, както и сервизи не притежаващи
европейски сертификат за качества ISO 9001.2008, е в размер на 1062,55 лв.
Вещото лице заключава, че сумата, необходима за ремонт на увредените
части, причинени само от процесното ПТП, по алтернативни доставчици и по
средни пазарни цени е в размер на 951,92 лв. В съдебно заседание вещото
лице уточнява,че стойността на ремонта по средни пазарни цени е 1007,24лв.
за оригинални и алтернативни части. Сочи се, че с оглед уврежданията на
автомобилите, л.а. „Ауди Ку8" се е приплъзнал по ръба на бронята и стопа на
л.а. „Мерцедес ЦЛА“, който е бил в спряно състояние.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
един свидетел – Г. КН.. Свидетелят потвърждава, че е участвал в ПТП на
паркинга на МОЛ *. Сочи, че бил спрял успоредно и карал автомобила си
„Ауди Ку8“ назад, като другият автомобил „Мерцедес ЦЛА“ също се движел
назад и се ударили. Не знае дали другият автомобил се е движел в този
момент, бил е паркиран и предполага, че като го е видял е спрял и той го е
ударил. Свидетелят излага, че не го е видял и затова го ударил. Излага, че
полицаите при посещение посочили, че той е виновен за инцидента.
Съставили двустранен констативен протокол, който свидетелят подписал.
Мерцедесът бил спрял правилно и не пречел на движението. Ударите били в
задните брони – негова задна дясна, а на другият автомобил задна лява.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
3
432 от КЗ.
За основателността на предявената претенция ищецът следва да докаже
твърдените от него факти, а именно: наличието на валидно застрахователно
правоотношение, както и осъществяването на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане, а именно реализирането на
противоправно деяние, виновно причинено от водача на л.а. „Ауди Ку8“, от
което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдяните
имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери. При
доказване противоправността на деянието, вината се предполага по силата на
оборима презумпция съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да установи наличието на твърдяното
съпричиняване за вредоносния резултат, както и погасяването на
задълженията.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства –
двустранен протокол за ПТП, подписан от участниците и неоспорен от
страните, и изслушаната по делело съдебно-автотехническа експертиза се
установява фактът на настъпилото произшествие и датата на настъпването му,
а именно че на 23.08.2021 г. в гр. *, на паркинга на Мол *, като при маневра
на заден ход на водача на л.а. „Ауди Ку8“ с рег. № * е ударил л.а. „Мерцедес
ЦЛА" с рег. № * в задната му част. При тези данни съдът намира за доказан
факта на настъпилия инцидент на тази дата и участниците в произшествието.
Не е спорно, че към датата на процесното ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска
отговорност” между ответника „*" ЕАД и собственика на лек автомобил лек
автомобил марка „Мерцедес ЦЛА" с рег. № *.
В настоящото производство подлежат на установяване всички елементи
от фактическия състав на деликтната отговорност - наличието на вредоносно
деяние, неговата противоправност, причинната връзка между деянието и
вредата.
В случая механизмът на настъпване на ПТП се установява от
приобщените по делото писмени доказателства, в т.ч. съдебно-
автотехническа експертиза.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно дадено и
основано на специалните знания на вещото лице и от което се установява, че
л.а. „Ауди Ку8“ се удря в задната част „Мерцедес ЦЛА" и с това причинява
материални щети на задната му броня. Съдът кредитира и ангажираните
гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Книязин и от които
се установява, че при движението си назад, не е забелязал процесния
автомобил, който е бил разположен перпендикулярно на паркинга и го ударил
в задната част. Следва да се посочи, че свидетелят няма ясни спомени за
обстоятелството дали л.а. Мерцедес се е движел или е бил в покой, като
предполага, че е спрял след като го е видял. Същият обаче сочи, че е бил
правилно паркиран и той го е ударил, респективно и че доброволно е
подписал протокола, в който е отбелязано, че той е виновен за настъпване на
4
инцидента и че другият автомобил е бил в покой.
Въз основа на тези данни съдът намира, че застрахованият при
ответника водач причинява произшествието, нарушавайки по този начин
разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗДП, съгласно която водачът на пътно превозно
средство е длъжен преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. Правилата за движение
регламентират задължителни указания към участниците в пътното движение,
които следва да бъдат спазвани за осигуряване безопасността на движението.
По изложените съображения от анализа на събраните по делото съдът
намира, че застрахованият при ответника водач е нарушил законовата
забрана, поради което презумпцията за виновно поведение, установена в
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Напротив, установява се, че
водачът субективно е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при извършване
на маневра в този участък може с по-голяма вероятност да причини
инцидент.
Настъпилата вреда по вид и характер, както и причинно-следствената
връзка между вредата и произшествието се установяват по категоричен начин
от събраните по делото доказателства – представените писмени доказателства
и САТЕ, в т.ч. и ангажираните гласни доказателства.
С оглед да гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия
фактически състав на деликтната отговорност.
Отговорността на застрахователя е функционално свързана с вината на
деликвента, поради което исковете са доказани по основание и за
застрахователя възниква задължение за обезщетяване на причинените вреди.
Първият спорен момент в процеса е размерът на дължимото
обезщетение. Съгласно трайната съдебна практика определеното
застрахователно обезщетение чрез вещо лице може да надвишава
минималната долна граница по чл. 4 от Методиката за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, когато не
са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на
обезщетението е определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24
от 8.03.2008 г. на КФН. За възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за
овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се
купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ (в този
смисъл решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.;
решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; ; решение
№ 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.).
В случая от изслушаната в съдебно заседание САТЕ се установява, че
средните пазарни цени за увредените части и за труд възлизат на 1062,55лв.,
5
при оригинални части и в размер на 1007,24лв. при алтернативни и
оригинални части. Тъй като действителната стойност на вредата следва да
бъде съизмерима със средните пазарни цени съдът намира, че дължимото
обезщетение в настоящата хипотеза следва да се изчисли на средната
стойност между цената на средната стойност за труд и материали в
сертифицирани сервизи и такива, които не притежават сертификат, поради
което съобразно изчисленията на вещото лице възлиза на този размер от
1062,55лв. В тази връзка и възражението на ответника, че следва да се вземе
стойността на вредата само при отремонтиране в несертифицирани сервизи е
неоснователно. Увреденият не е задължен да влага в поправяне на вредите,
причинени на автомобила алтернативни части, за да възстанови претърпените
от него вреди.
Вторият спорен момент в процеса е и наличието на причинно -
следствена връзка между нанесената вреда и поведението на пострадалия, т. е.
в наличието на съпричиняване от негова страна. Следва да се съобрази, че
релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред
с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно
поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди
(в този смисъл решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010
г.).
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Приносът на ищеца за причиняване на резултата не е доказан. Събраният по
делото доказателствен материал, не води до извода за наличие на
противоправно действие или бездействие от страна на ищеца, в резултат на
което може да се ангажира отговорността му, респективно да е налице
съпричиняване при осъществяване на ПТП. Заключението по назначената
САТЕ установява, че автомобилът е бил паркиран и е ударен в задната част
чрез „приплъзване“ на другия автомобил. Твърденията за неправилно
движение назад на водача на „Мерцедес ЦЛА“ останаха недоказани, още
повече свидетелят заяви, че не си спомня дали другият автомобил се е
движел, а освен това доброволно е подписал, че той е виновен, а другият
автомобил е бил в покой. Предполага, че се е движел и е спял, когато го е
видял, но той не го е забелязъл и го е ударил в задната част. Принципно
съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на това основание предполага доказвани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
6
неговото настъпване. По делото не се събраха категорични данни дали
водачът на „Мерцедес ЦЛА“ е бил паркирал неправилно или че се е движел
неправомерно назад, но дори да е така няма данни, че уврежданията не биха
настъпили.
При отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена
връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на
произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението по чл. 432
от КЗ не подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер. Ето защо съдът
намира, че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат е недоказано, поради което така определеното от съда обезщетение
не следва да се редуцира.
Прието е за безспорно между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че заплатеното застрахователно обезщетение от
ответника възлиза на сумата от 505.07 лева. Или, след приспадане на тази от
установения размер на вредата в хода на процеса от 1062,55лв. сума
обезщетението, което следва да заплати ответника възлиза на сумата от
557,48.
По тези съображения предявения иск в окончателен размер от 502,17лв.
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло в предявения размер,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане.
С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на
разноски и надлежното удостоверяване на сторени такива на ищеца се следва
сторените разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ размер на 510лева, от
които за заплатена държавна такса за предявяване на иска в размер на 50лв.,
100 лв. заплатен депозит за САТЕ и 360лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *
ДА ЗАПЛАТИ на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
*, ул. *, сумата от сумата от 502,17 лева /петстотин и два лева и седемнадесет
стотинки/, представляваща разликата между изплатеното застрахователно
обезщетение от 505.07 лева и действителната стойност на имуществените
вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил марка „Мерцедес
ЦЛА" с рег. № *, увреден в резултат на застрахователно събитие - ПТП,
причинено на 23.08.2021 г. в гр. * по вина на водача на лек автомобил марка
„Ауди Ку8" с рег. № *, застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 05.11.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 432 от КЗ.
ОСЪЖДА „*” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *
ДА ЗАПЛАТИ на „*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
7
*, ул. *, сумата от 510 лева (петстотин и десет лева), представляваща
сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Присъдената сума може да се изплати от ответника в полза на ищеца по
посочената в искова молба банкова сметка: BG33RZBB91551007843349, с
титуляр адвокат Й.К. А..
Решението може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
8