Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… юни 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева ч.гр.д.№7302 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с вх.№2005/01.04.2019
година от Н.Н.Т., чрез адв.Д.Д., с която се обжалва отказ на ЧСИ М.К.за
прекратяване на изпълнително дело №20127880400615 по неговия опис.Жалбоподателката
твърди, че този отказ е незаконосъобразен и това е така, тъй като
изпълнителният лист е обезсилен, взискателят е бездействал за период по-дълъг
от 2 години и е настъпила перепмция, както и защото дългът е погасен поради
плащане на същия в резултат на принудителното събиране на дължимите суми.
Препис от тази жалба е връчен на взискателя
„ЕОС М.“ ЕООД, който не дава отговор а жалбата.
На основание чл.436,ал.3 ГПК ЧСИ излага
мотиви за това, че жалбата е неоснователна.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Изпълнително дело №2012788040615 е образувано
по молба на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, постъпила в кантората на ЧСИ М.К., рег.№788 на
КЧСИ, на 27.06.2012 година, с която страната моли да се образува изпълнително
дело за принудително събиране от Н.Н.Т. на сумата от 5 732,66лв, ведно със
законната лихва начиная от 12.04.2012 година до окончателното и заплащане.В
молбата се съдържа искане за извършване на опис на цялото налично и
секвестируемо имущество на длъжника, да се наложи запор върху банковите му
сметки, върху МПС, ако притежава такова.Претендират се разноските по това
изпълнително дело.
На 26.05.2014 година взискателят подава
молба, с която моли ЧСИ да наложи запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника.
На 09.05.2014 година моли съда да извърши
справка за всички задължени лица за трудови договори и да предприеме
необходимите действия по обезпечаване на вземането му, като го уведоми за
дължимите държавна такси.
На 07.06.2016 година по делото постъпва молба
от „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК *********, с което уведомява ЧСИ за сключения с
взискателя договор за цесия, по силата на който е придобил вземането му, като
прилага доказателства за спазена процедура по чл.99, ал.3 ЗЗД и уведомява ЧСИ
за точния размер на вземането.
На 15.09.2016 година отново уведомява ЧСИ за
договора за цесия, моли го да предприеме съответните изпълнителни действия за
обезпечаване на вземането и относно размера на същото.
На 28.07.2017 година взискателят моли за
справка за банковите сметки на длъжника и иска налагане на запор върху същите,
моли за справка за съществуване на валидни трудови договори и го уведомява за
актуалния размер на дълга.
На 29.01.2019 година взискателят моли ЧСИ да
извърши обща справка в НОИ за съществуване на регистрирани и непрекратени ТПО
на длъжника, от които има доходи, като при наличие на такива иска налагане на
запори с цел обезпечаване на вземането му.
На 04.02.2019 година длъжникът подава молба
до ЧСИ Колев за прекратяване на изпълнителното дело, поради изтекла давност на
изпълнителния лист; поради настъпила перемпция.
Искането е оставено без уважение от ЧСИ, с
мотиви, че не са настъпили основания за прекратяване на делото.
Постановеният отказ е връчен на длъжника на
22.03.2019 година, чрез неговия процесуален представител адв.Д.Д..
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна,
имаща интерес от обжалването, поради което се явява допустима.
По основателността и.
Жалбоподателят е посочил като
основание за прекратяване на индивидуалното изпълнително основание обезсилване на
издадения изпълнителен лист.
Съобразно разпоредбата на чл.433, т.3 ГПК обезсилване на изпълнителен лист е основание за прекратяване на делото, но
в настоящия случай подобно обезсилване, каквато представлява този титул не е
налице.Фактът, че изпълнителното дело е образувано през 2012 година, а молбата
е подадена през 2019 година не е основание да се приеме, че листът е
обезсилен.Обезсилването на изпълнителния лист се извършва при наличие на
предпоставките за това, чрез акт на съда.Не може да се приеме и че
изпълнителният лист е обезсилен, поради изтекла давност.Дори и да се приеме, че
вземането е покрито с давност не СИ е този който следва на това основание за
прекрати изпълнителното производство, а исковият съд.Ето защо подобен довод за
прекратяване на делото в това производство не следва да бъде разглеждан, поради
което и жалбата в тази и част се явява неоснователна.
По твърдението за основание по
чл.433, т.8 ГПК.
Твърдението е общо, без длъжникът да
е посочи период на бездействия на кредитора.
Непредприемането на изпълнителни действия в посочения от закона период е основание за прекратяването на изпълнително производство. В доктрината и съдебната практика е трайно
установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, при осъществяване на
фактите предвидени в нормата на чл. 433, ал. 1, а съдебниятизпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
В настоящия
случай взискателят е подал молба за образуване на изпълнително дело на 27.06.2012 година, с която е поискал
предприемане на определени изпълнителни способи. Следващата му молба е от
26.05.2014 година – преди изтичане на 2-годишния срок – иска налага на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 07.06.2016 година подава молба
неговия правоприемник, с която уведомява ЧСИ за настъпилото правоприемство. В
същия смисъл е и молбата на от
21.06.2016 година. На 15.09.2016 година взискателят подава молба, с която
отново уведомява за договора за цесия, моли ЧСИ да извърши справка в НАП на
името на длъжника и да предприеме „съответните изпълнителни действия, с цел
обезпечаване на вземането му“. Преценявайки смисъла на изявленията на
взискателя, настоящият състав на съда намира, че за периода от 26.05.2014
година(датата на искането за налагане на запор върху вземане на длъжника) до
15.09.2016 година, когато взискателят е поискал ЧСИ да предприеме действия за
обезпечаване на вземането му, взискателят
е бездействал, а това е основание за прекратяване на делото, съобразно нормата
на чл.433, т.8 ГПК.Както е посочено и в ТР №2/2015г-. на ОСГТК на ВКС, имащо
задължителни за съдилищата указания, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се счита прекратено поради перемпция и актът на ЧСИ
за прекратяване на делото има декларативен характер, защото производството е
прекратено по силата на закона.
Ето защо
настоящият състав намира, че жалбата е основателна и постановеният от ЧСИ отказ
да прекрати делото е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ОТКАЗ на ЧСИ М.К.,
рег.№788 на КЧС, за прекратяване на изпълнително дело №20127880400615,
обективиран върху молба на длъжника Н.Н.Т. с вх.№11024/02.04.2019 година, за
прекратяване, на основание чл.433,т.8 ГПК изпълнителното дело.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.