ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 76319.11.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 19.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500630 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.435-чл.438 от ГПК.
Образувано е по жалба подадена от Б. П. Д. с ЕГН ********** от *** чрез
пълномощникът му адв. Г. Б. против действия на частен съдебен изпълнител Е. Д. по
изпълнително дело № 20197510400105/2019 г., а именно отказ за прекратяване на
изпълнителното дело. Жалбоподателят твърди, че с молби вх. № 03500 от 04.08.2020 г.
и молба с вх. № 04336 от 11.09.2020 г., поискал от ЧСИ на основание чл.433, ал.2 от
ГПК да постанови прекратяване на изпълнително дело № 105/2019 г., но вместо то да
бъде прекратено, ЧСИ с писмо № 04212 от 28.09.2020 г., уведомила жалбоподателя, че
не само отказва ИД да бъде прекратено, но и цялото дължимо вземане било възложено
на Д., а другият длъжник – Р. М. Й. бил заличен като длъжник. На следващо място
излага доводи, че с тези действия ЧСИ отказва да прекрати образуваното при него
изпълнително дело и дава указания за оценяване с нова експертиза без правно
основание, които действия били незаконосъобразни, като незаконосъобразна била и
изготвената икономическа експертиза, тъй като противоречала на наличните
материали и доказателства, приложени по изпълнителното дело. Поддържа, че
издадения изпълнителен лист не е бил обезсилен, като Р. М. Й. оставал длъжник,
поради което и ЧСИ незаконосъобразно е предприел ново оценяване на задълженията и
самоволно бил обезсилил изпълнителния лист.
По изложени в жалбата доводи и аргументи моли отказа на ЧСИ Е. Д. за
прекратяване на изпълнително дело № 105/2019 г., направен чрез възложената и
направена оценка на дължимото вземане по изпълнително дело № 105/2019 г., с което
ЧСИ незаконосъобразно е обезсилил изпълнителния лист въз основа на който било
образувано делото и с тези му действия е отказ да прекрати на основание чл.433, ал.2
от ГПК образуваното при него изпълнително дело, поискано от жалбоподателя.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение не е постъпило
становище по жалбата от взискателя – Т. А. С..
Постъпило е възражение от другия длъжник Р. М. Й., което е извън срока по
1
чл.436, ал.3 от ГПК.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, частният съдебен изпълнител сочи, че
няма негов акт, който да насочва изпълнението към несеквестируемо имущество, тъй
като има непозволено увреждане, като законът допускал изпълнение върху цялото
имущество на длъжника.
Пернишкият окръжен съд, като прецени доказателствата по приложеното копие
от изпълнителното дело и обсъди наведените в жалбата пороци на обжалваните
действия и мотивите на съдебния изпълнител, прие следното:
Видно от приложена молба от взискателя – Т. А. С. – и въз основа на
изпълнителен лист от *** г., издаден от Районен съд - Перник, издаден въз основа на
Присъда № 204 от 16.03.2015 г. по НОХД № 1094 по описа на ПкРС за 2013 г. и
Решение № 97 от 15.12.2017 г. по ВНОХД № 221/2017 г. на Окръжен съд – Перник и
Определение № 181 от 26.09.2018 г. по ВЧНД № 234/2018 г. на Окръжен съд – Перник,
Б. П. Д. и Р. М. Й. са осъдени да заплатя солидарно на Т. А. С. сумата от 1500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – шок и силен
стрес, причинени от деянията на всеки от подсъдимите по чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК,
считано от датата на увреждането – *** г., като Б. П. Д. и Р. М. Й. са осъдени
солидарно да заплатят на Т. А. С. сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – травматично разкъсване на дясната тъпанчева
мембрана, довело до намаление на слуха за период от време повече от един месец в
резултат на престъпленията на всеки от двамата подсъдими по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК и чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и Б.
П. Д. е осъден да заплати на Т. А. С. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди – уплаха, страх и психическо безпокойство в
резултат на деянието по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, считано от датата на увреждането
– *** г.
С молба от 11.09.2020 г., жалбоподателят е поискал от ЧСИ да прекрати
образуваното изпълнително дело поради погасяване на дълга от негова страна, като
бъдат вдигнати наложените му запори върху банковите му сметки, като му бъдат
върнати надвзетите суми.
По делото няма постановен акт от страна на ЧСИ по постъпилата от Д. молба, но
е приложено заключение за изчисляване на дължимата лихва по изпълнително дело №
105/2019 г. по описа на ЧСИ с вх. № 04716/28.09.2020 г., в което е посочено, че същата
е възложена с резолюция от 18.09.2020 г. на ЧСИ – Е.Д., с която на експерта е
възложено да изчисли размера на задължението към момента само за длъжника Б. П. Д.
и настоящ жалбоподател.
С писмо изх. 0 04212 на ЧСИ от 28.09.2020 г., препис от изготвеното заключение
е изпратено на жалбоподателя, като му е указано в едноседмичен срок от получаване
на съобщението възможността да упражни правата си по чл.436 от ГПК. По
изпълнителното дело няма данни това писмо да е получено от жалбоподателя, но със
следващо съобщение вх. № 04970 от 08.10.2020 г. до Б. П. Д. чрез пълномощникът му
адв. Г. Б., същият на 28/.09.2020 г. е уведомен за изготвената по изпълнителното дело
съдебно-икономическа експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
2
Правото на жалба срещу действия на съдебния изпълнител е процесуално право
и именно поради това, както предпоставките за възникването му, така и способите и
начините за неговата реализация се определят от ГПК. Предвид това право на
обжалване на определено действие на съдебния изпълнител може да възникне само в
онези случаи, когато законът изрично е предвидил възможността за обжалване като
последствие от тези действия. Ако подобна възможност не е предвидена действието е
от категорията на необжалваемите и не подлежи на пряк съдебен контрол. Също в ГПК
е ограничена възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като
са изброени лимитативно актовете, които подлежат на обжалване от определен кръг
лица, но също така и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва
всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и
отказите на съдебния изпълнител.
В случая, в разпоредбата на чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК, изрично са посочени
подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител и при какви
условия същият има право да обжалва тези действия. Изброяването в посочената
разпоредба е изчерпателно и поради това действията на съдебния изпълнител, които не
са посочени в нея, не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването. Това
произтича и от факта, че се касае за процесуална разпоредба с императивен характер,
която не позволява да бъде тълкувана разширително. В случай, че разпоредбата дава
възможност за обжалване и на други действия на съдебния изпълнител или и на други
основания, извън кръга на изрично изброените, нарочното изброяване би се
обезсмислило, като би било предвидено право на обжалване на всички действия на
съдебния изпълнител, както и на всички възможни основания, а не такова за конкретни
действия и на лимитативно предвидени основания, както е направено с цитираната
разпоредба на ГПК. От изложеното следва, че всички други действия на съдебния
изпълнител и извън посочения обхват на основания за обжалване, извън изброените в
чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК, не съществува право на обжалване от длъжника и същите не
могат да бъдат предмет на съдебен контрол по пътя на обжалването.
Съгласно чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът, каквото качество има жалбоподателя
по образуваното пред ЧСИ изпълнително дело, може да обжалва: 1. постановлението
за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 от ГПК; 5.
определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470 от ГПК,
както и в случаите по чл.486, ал.2 от ГПК; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по
изпълнението, като на основание чл.435, ал.3 от ГПК, той може да обжалва и
постановлението за възлагане.
Настоящия съдебен състав намира, че няма основание за произнасяне по
същество на жалбата, тъй като жалбоподателя не сочи като предмет на обжалване
действия на съдебния изпълнител сред изброените в чл.435, ал.2, т.1-т.7 и ал.3 от ГПК.
Отказът на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи
изпълнителното производство е сред обжалваемите действия на съдебния изпълнител,
съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, но следва да бъде изрично постановен, след като
съдебният изпълнител е бил сезиран с искане от страна в изпълнителното дело за
неговото спиране, прекратяване или приключване. В конкретния случай обаче по
отправената на 11.09.2020 г. до съдебния изпълнител молба на жалбоподателя Б. П. Д.
3
с вх. № 0436/11.09.2020 г., ЧСИ Е. Д. не се е произнесла.
Съгласно чл.434, ал.1 от ГПК по образуването, движението и приключването на
изпълнителното производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждания и
постановления, по отношение на които важи писмената форма за валидност, като
изпълнителното производство не познава института на т. нар. "мълчалив отказ".
При това извън правомощията на съда в производството по обжалване на действия на
съдебния изпълнител е да дава указания на органа по принудителното изпълнение за
произнасяне по искане за спиране, прекратяване или приключване на изпълнителното
дело, каквото искане е било отправено от жалбоподателя, като на съдебен контрол по
реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, подлежи единствено изричният отказ на съдебния
изпълнител за спиране, прекратяване или приключване на изпълнението, постановен
по такова искане.
Изложените съображения, предвид отсъствието на обжалваемо действие на
съдебния изпълнител, обосновават извод за недопустимост на подадената от Б. П. Д.
жалба, поради същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по настоящето дело да се прекрати.
Водим от горе изложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 05160 от 13.10.2020 г. по описа на
частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Е. Д. – с рег. № *** и с район на действие – ОС –
Перник, относно искане за прекратяване на изпълнително дело №
20197510400105/2019 г. по описа на ЧСИ Д. и ПРЕКРАТЯВА производството по в.
гр.д. № 630 по описа на ПкОС за 2020 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд –
София в едноседмичен срок, считано от връчването на препис от настоящето
определение на жалбоподателя, чрез ОС- Перник.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4