Решение по дело №775/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260168

гр.Пловдив, 5.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, в публично заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛЕНА ЗАХОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:        СИЛВИЯ ЦАНКОВА                                                                                    ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА 

 

 

при секретаря Гинка Големанска и прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдията СИЛВИЯ ЦАНКОВА  ВНОХД № 775 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 260034 от 07.10.2020 г. по НОХД № 7665/2018г., Районен съд-Пловдив, 7 н.с. е признал подсъдимия Д.И.К. за виновен в извършване на престъпления по чл.131, ал.1, т.9 и т.12, вр. чл.129, ал.2 от НК и по чл.325б, ал.2, т.2, 3, вр. ал.1 от НК, като му е определил наказания съответно от три години лишаване от свобода-за първото и една година и три месеца и глоба в размер на 2000 лева-за второто. На основание чл.23, ал.1 от НК е наложено едно общо най-тежко наказание от 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от пет години, като на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединена глобата в размер на 2000 лева. ПРС се е произнесъл по направените разноски и веществените доказателства по делото, както и по приложението на чл.59 от НК.

Срещу присъдата е депозирана жалба от защитника на подсъдимия-адв.Кр.Е., в която се навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт, поради неговата незаконосъобразност и явна несправедливост на наложените наказания. От изразеното по съществото на делото становище от защитника на подсъдимия може да се изведе оплакване за неправилно интерпретиране на информацията, изводима от събрания доказателствен материал, а така също и относно формираните фактически и правни изводи, с които се аргументира претенцията за необоснованост на атакувания съдебен акт. В този смисъл се иска отмяна на обжалваната присъда, като се постанови нова, с която да бъде оправдан подсъдимият.

В съдебно заседание подсъдимият се представлява от упълномощения си защитник адв. Е., който поддържа искането за отмяна на обжалваната присъда, като аргументира претенцията си, акцентирайки върху съдържанието на първостепенните мотиви, които намира за необосновани и противоречащи на диспозитива на съдебния акт. В хода на съдебните прения пред въззивния съд защитата навежда доводи относно необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт, поради допускане на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в прокарано в мотивите „лично мнение на съдията в противоречие с доказателствата по делото“.

         В последната си дума подсъдимият К. моли съда за справедлива присъда.                  

         Представителят на Окръжна прокуратура- Пловдив в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на депозираната жалба, като намира атакувания съдебен акт за законосъобразен и обоснован, а наложените с него санкции счита за справедливи и съобразени с всички относими към индивидуализиране на наказанието обстоятелства. Поради изложеното предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена във всичките й части.

          Частните обвинители В.Б. и А.Б., редовно призовани, не се явяват и не са изразили писмено позицията си по същество на делото. Същите се представляват в производството пред Окръжен съд-Пловдив от повереника им адв.Р., който се присъединява към изложеното от прокуратурата и моли присъдата като правилна да бъде потвърдена.

          Пловдивският окръжен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:

        Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество – е НЕОСНОВАТЕЛНА.      

        За да постанови атакуваната присъда, районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д.  И.  К. е роден на ***г***. Той е българин, български гражданин е, има средно образование, работещ, женен е, не е осъждан, има ЕГН **********.

На 03.06.2017 г. около 08.00ч. четиринадесетгодишната А. Б. и тринадесетгодишният й брат И. Б. извели на разходка отглежданите от семейството им две кучета от породата „американски питбул териер“- Макс на две години и Нерон на четири години. Децата и кучетата вървели по пътека в пространството между блокове *, * и * в * в гр. Пловдив, като кучетата били контролирани от водачите си, посредством повод. Кучето Макс подгонило намираща се в близост улична котка и И. Б. изпуснал повода му. В този момент, провокиран от издаваните от животните звуци, на терасата на жилището си на първия етаж в блок * излязъл подсъдимият К. и започнал да обижда А. Б. с думите: "*! Ще дойда и ще ти застрелям кучето!". Тя му отвърнала: "Не се излагай!", след което К. се прибрал в дома си. Децата хванали кучето Макс и тръгнали обратно към блока, в който живеят, като междувременно А. Б. се обадила по телефона на баща си В.Б. и му разказала за случилото се.

Пострадалият В.Б. слязъл при децата си, които го чакали пред блока им и поискал да му покажат на коя тераса е бил мъжът. Тръгнали към блок * и когато приближили, А. и И. Б. се спрели на пътеката, държейки кучетата за поводите им. В.Б. се насочил към терасата, която децата му показали, но когато я приближил видял, че на нея няма никой и тръгнал да се връща. В този момент в пространството между блоковете се появил подсъдимият К.. Двамата с В.Б. влезли в словесен конфликт, разменяйки си обидни думи и псувни. К. извадил законно притежавания от него боен пистолет "Макаров", кал. 9х18 мм, който носел със себе си, заредил го и произвел изстрел с него с изправена вертикално нагоре ръка. После произвел втори изстрел, насочен към намиращите на около 15 метра от него А. и И. Б., които били един до друг. Куршумът минал вляво от тялото на А. Б. и не я улучил. В този момент В.Б. се намирал на около 10 метра встрани от децата си, придвижвайки се към пътеката. Когато достигнал на около 3 метра от подсъдимия, последният се обърнал към него и произвел трети изстрел, но не успял да го уцели. В.Б. се доближил съвсем близо до Д.К., замахнал с дясната си ръка, за да вземе пистолета от ръката му, но подсъдимият произвел пореден изстрел, с който улучил левия му крак. В.Б. паднал на земята и започнал да призовава за помощ, а двете кучета се приближили и легнали на земята до него. К. се отдръпнал на около 3 метра от ранения мъж, насочил пистолета си към кучето Нерон и произвел още няколко изстрела, докато патроните в пълнителя на оръжието свършили. Кучето Нерон било уцелено с три от изстрелите, като единият от куршумите останал в тялото му, а другите два му причинили само повърхностни рани. След това Д.К. се обърнал и се прибрал в дома си. Случаен свидетел на случилото се станала съседката свид.**.

           По това време свидетелят ** бил на терасата на жилището си в бл. *. Той чул няколко последователни изстрела, а след това и стенания на животно. Веднага обул обувките си и бегом тръгнал към посоката, от която идвали звуците. На пътеката между блокове * и * видял В.Б. да лежи върху дясната страна на тялото си, държейки единия си крак. Около него се намирали децата му и съпругата му. * свалил връзката на обувката си и направил турникет в областта под лявото коляно на ранения. После позвънил на дежурната част на V РУ при ОДМВР-Пловдив и съобщил за инцидента, като поискал да повикат и медицинска помощ. Останал при В.Б. до идването на линейка. Непосредствено до ранения мъж намерил куршум и гилза и ги покрил с хартия, за да запази местоположението и състоянието им.

           Междувременно кучето Нерон било откарано с автомобил във ветеринарна клиника, където му била оказана първа помощ. 

           Местопроизшествието било посетено от оперативна група, която извършила оглед, при който били иззети 2 проектила  и  3 гилзи, кал. 9х18 мм.  

           Малко по-късно бил извършен оглед и на жилището на подс. К., при който били иззети пистолет "Макаров" сер. № КТ 272102, пълнител, съдържащ 4 патрона, кал. 9х18 мм, един празен пълнител за пистолет "Макаров", четири опаковки, съдържащи общо 69 патрона, кал. 9х18 мм, една ракета с надпис "6-ти септември", разрешително за носене на оръжие на името на Д.К. и приложение към него.

Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена на базата на събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, приобщени, проверени, анализирани и оценени принципно правилно, поради което се споделя и от въззивната инстанция. Налага се минимално уточняване в доказателствения анализ, направен в първостепенните мотиви, което обаче не води до корекция в приетата за установена от районния съд фактическа обстановка, нито до промяна на следващите се от фактите правни изводи. 

       С оглед пропускът на районния съд в края на съдебното следствие да проведе разпит на подсъдимия, който е заявил, че обяснения ще даде накрая, настоящият състав предостави тази възможност на подсъдимото лице. Последният отказа да даде обяснения, което и обуслови прочитане на изложеното от него като обвиняем в присъствието на защитник в хода на досъдебното производство на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НПК. Извличащото се от така приобщените към материалите по делото обяснения от Д.К., не води до промяна в приетите от районния съд за установени релевантни факти, доколкото съдържанието им е било възпроизведено от подсъдимия при личната му защита в хода на съдебните прения пред ПРС и погрешно е било ценено в мотивите като „обяснения на подсъдимия“

           При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на присъдата на процесуално основание и връщане на делото в предходните досъдебна и първа съдебна фаза. Разследващите органи са изпълнили законовите изисквания при изготвяне и приобщаване на доказателствата по делото чрез предвидените в НПК доказателствени способи, при съблюдаване правата и на обвиняемия тогава К. и на пострадалите от деянията лица-В.Б. и А.Б., последната в качеството й на собственик на нараненото животно в резултат от престъплението по чл.325б от НК. Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, като съдържа факти, обосноваващи обвинителната теза за вменените във вина на подс. К. деяния от обективна и субективна страна.

        Първостепенният съд се е придържал към изискването за спазване принципите, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК. В депозираната жалба и в пледоариите пред този състав не са наведени конкретни оплаквания за допуснати в хода на съдебното следствие процесуални нарушения. И служебно не се откриват процесуални нарушения от категорията на абсолютните, такива, които да са съществени и неотстраними от въззивния съд. Мотивите към атакуваната присъда покриват изискванията на чл.305 ал.3 от НПК и дават възможност на страните да реализират пълноценно правото си на жалба и протест, а на въззивния съд - да упражни контрола, дължим по смисъла на закона. Районният съд е обсъдил, анализирал и коментирал събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като на извличащите се от тях факти, релевантни за предмета на доказване,  не е придаден смисъл, който да не се открива в доказателствените източници, не се констатира некоректно, превратно или неточно интерпретиране на събраната информация.

          С основание районният съд се е доверил на показанията на пострадалия В.Б. и свидетелите А. и И. Б., дадени в хода на съдебното следствие. Пред съда коментираните свидетели са депозирали подробни, последователни, логически свързани и кореспондиращи си показания, в които са изложили хронологията на събитията, случили се на инкриминираната дата 03.06.2017г. Макар да не го е посочил изрично, относно обстоятелствата, за които се е наложило прочитане показанията на А. и И. Б. от досъдебното производство, първостепенният съд с основание е кредитирал именно изложеното в първата процесуална фаза, предвид близостта на разпитите до процесните събития /А. и И. Б. са разпитани същия ден/. Изложеното е видно от възприетата от районния съд фактическа обстановка, в която е отразено, че подсъдимият първоначално е възпроизвел изстрел във въздуха с ръка, изправена вертикално нагоре. Уместно е да се отбележи, че за приобщаване показанията на свидетелите А. и И. Б. от досъдебното производство в съответните части некоректно е ползвана процесуалната възможност на чл.281, ал.5, вр. ал.1 т.1 от НПК. Това е така, предвид пропускът на районния съд да се вземе изричното становище на подсъдимия /което е било абсолютно задължително, независимо, че предложението за прочитане изхожда от неговия защитник/, както и с оглед принципно отрицателната позиция на частните обвинители. Макар изложеното да представлява процесуално нарушение, допуснато в процеса на приобщаване на доказателствените материали, то същото не е съществено и е отстранимо от въззивния съд. Така въпросните показания следва да се считат за приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, като пречка за използването им при формиране на вътрешното убеждение на съда, не се открива да е налице.

Междувпрочем, отношение от подсъдимия не е взето и при прочитане изложеното от свидетелите * и * от досъдебното производство досежно определени обстоятелства, поради което и тези показания следва да се считат за приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК.  

           От факта, че В.Б. се явява пострадал от деянията, предмет на предявените обвинения, а свидетелите А. и И. Б.-негови деца, не следва автоматично извод за заинтересованост от изхода на делото и че водени от тази заинтересованост, същите са депозирали неверни показания. Качеството му на пострадал, наистина задължава съда да подложи на внимателна преценка достоверността на заявеното от В.Б., а така също и изложеното от неговите близки родственици и да го съпостави с останалите доказателствени източници. При липса на съмнение в обективността му обаче и при съзвучие на изложените от В.Б. факти с извличащите се от останалия доказателствен материал, показанията на В.Б., а така също и тези на свидетелите А. и И. Б., както и заявеното от А.Б. /съпруга на пострадалия, която не е присъствала на самия инцидент/ следва да се кредитират, така, както правилно е сторил районният съд. А изложеното от тези свидетели кореспондира напълно с показанията на свидетелката **. Последната, станала неволен свидетел на случилото се, подробно описва възприятията си на процесните събития, като е категорична, че едва когато подсъдимият стрелял, кучетата отишли и клекнали зад пострадалия, без да са приближавали „стрелеца“. Отново според въпросната свидетелка, подсъдимият е стрелял директно към пострадалия, а не към кучетата, които не са приближавали К.. Изложеното категорично опровергава защитната теза, че с изстрелите подсъдимият е целял да се защити от нападението на животните. Или, всеки един от заявените от пострадалия и неговите деца факти намира своята опора и кореспондира с изложеното от неволната свидетелка на случилото се-съседката ** и поради това основания за съмнения в обективността на твърдяното от първите липсват. Косвено потвърждение на възприетата от ПРС фактическа обстановка са и показанията на свидетелите А.Б., **, които са категорични, че кучетата на семейство Б. са спокойни и не са агресивни.

          Коректно първостепенният съд е кредитирал изцяло изложеното от свидетелите В.Б., **. Както бе посочено по-горе, видно от възприетата от ПРС фактическа обстановка, в случаите, в които се е наложило прочитане показания на свидетели от досъдебното производство, правилно е възприето именно изложеното в първата процесуална фаза /макар и да не е отбелязано изрично от ПРС/, предвид темпоралната близост на разпитите им до процесните събития. Показанията на посочените свидетели са логични, последователни, непротиворечиви и взаимно подкрепящи се, както е прието и в мотивите към обжалваната присъда, поради което и липсата на подробен анализ на изложеното от всеки един от тях, не препятства възможността на страните, а и на въззивния съд да разкрие действителната воля на първостепенната инстанция.

Правилно са възприети от ПРС и показанията на свидетелката Л.К. от досъдебното производство, прочетени със съгласието и на подсъдимия, предвид констатираната невъзможност същата да се яви за продължителен неопределен период от време. Междувпрочем въпросната свидетелка не е очевидец на процесните събития, като показанията й съдържат информация предимно относно личността на подсъдимия, а така също и сочи инцидент, който тя е претърпяла с едно от кучетата на Б., известно време преди инкриминираната дата, когато животното се хвърлило на гърба й. Няма спор по делото относно добрата личностна характеристика на подсъдимия К., поради което и препятствия да бъде възприето изложеното от свидетелката * в тази му част не са налице. Следва да бъдат кредитирани показанията й и в останалата им част, както правилно е сторил и първият съд. Сам по себе си фактът, че едно от кучетата на пострадалия Б. се хвърлило на гърба на свидетелката * и я уплашило известно време преди процесните събития, не подкрепя, нито обвинителната, нито оправдателната теза. Доколкото обаче останалите, разпитани по делото свидетели, също съседи на пострадалия Б. и подсъдимия К., а именно ***, заявяват, че двете кучета са спокойни и не са агресивни, то инцидентът със свидетелката * е по-скоро изолирана проява, а и следва да се има предвид че основният предмет, върху който следва да се акцентира при доказателствения анализ са именно процесните събития.  

          Коректно първостепенният съд е кредитирал и изложеното от  свидетеля **. Този свидетел е полицейски служител, който е отишъл на място непосредствено след процесните събития и действията му не се вместват в ограниченията, визирани в чл.118 от НПК, тъй като не е извършвал действия по разследване в досъдебната фаза и не е имал друго процесуално качество в наказателното производство. Поради това процесуална пречка да бъде разпитан като свидетел не съществува, а възприятията му са непосредствени и той ги възпроизвежда добросъвестно, без да се съзира предубеденост и недостоверност на заявените факти.

        На обясненията на подсъдимия К., представляващи основно доказателствено средство, но и средство на защита, районният съд е отдал нужното внимание, чрез анализ на съдържащото се в тях през призмата на процесуалното качеството на подсъдимия и оценявайки съответствието, респективно, противоречието на заявените факти с извличащите се от останалите доказателства. Макар съдът в хода на първоинстанционното следствие да е пропуснал провеждането на повторен разпит на подсъдимия /изявил в началото желание да даде обяснения след свидетелите/-т.е. де юре да са липсвали надлежно приобщени обяснения на подсъдимия /които да бъдат валидно обсъждани от ПРС/, това нарушение е отстранено от въззивната инстанция, чрез надлежно прочитане по реда на чл.279, ал.1, т.4 от НПК на изложеното от К. в правата процесуална фаза в присъствието на защитник. С други думи, първостепенният съд се е позовал на обяснения на подсъдимия, които не са били приобщени от него по надлежния ред, но това нарушение не се отразява върху процесуалната годност на съдебния акт, доколкото бе санирано от въззивния съд, а и направения от първостепенния съд анализ, макар и изграден върху неприобщено по надлежния ред доказателствено средство, принципно е обоснован и почива на правилата на обективната логика. Недостоверна е защитната версия на процесните събития, изложена от К., като същата противоречи на останалите, кредитирани от първостепенния съд доказателствени материали. В хода на наказателното производство не са събрани каквито и да е доказателства за наличието на котка, която да е била разкъсана от две кучета, а и самият подсъдим и неговата съпруга не твърдят да са намирали такова пострадало животно. Неподкрепено от останалите, обосновано възприети от ПРС доказателства, е и заявеното от К. по отношение механизма на причинените от него увреждания, както на пострадалия Б., така и на кучето Нерон, а също и обстоятелствата, при които това се е случило. Правилен и законосъобразен е изведеният от първостепенния съд извод за недостоверност на защитната версия, че с изстрелите подсъдимият е целял да отблъсне нападението на двете кучета, които скачали върху му и се блъскали в него, като той, стреляйки в земята, за да ги сплаши, случайно е прострелял Б. и едното от животните. Тази теза противоречи на показанията на пострадалия Б. и тези на неговите деца-свидетлите И. и А. Б., а така също и на изложеното от свидетелката **, която се е намирала в непосредствена близост до мястото на инцидента и подробно описва същия. Въпросната свидетелка е категорична, че пострадалият Б. призовавал подсъдимия да се разберат, като през това време децата си държали кучетата. Пак ** заявява, че подсъдимият не отвърнал на призивите на Б., нито на опитите на съпругата си да го възпре, като съвсем целенасочено прострелял пострадалия, а после и кучето. За да опише поведението на подсъдимия, свидетелката използва изразите:“господинът и позата, която беше направил, стреляйки, аз направо се хванах за главата…той направи две крачки напред и стреля от упор“. По-нататък свидетелката продължава, заявявайки, че децата са държали кучетата, като баща им вече бил легнал, когато те заедно с кучетата се хвърлили към него. ** заявява, че кучетата въобще не са приближавали „стрелеца“, като В.Б. лежал прострелян, а животните били клекнали от двете му страни, а подсъдимият се обърнал и си тръгнал, като преди това прострелял и едно от кучетата.   

Уместно е да се допълни, че защитната теза относно механизма на причинените на пострадалия Б. и на кучето Нерон увреждания, а именно, че същите са причинени при рикошет, се опровергава категорично от изводите на вещите лица, инкорпорирани в комплексната съдебномедицинска и съдебнобалистична експертиза и комплексната ветеринарномедицинска и балистична експертиза. Така, според първата уврежданията на В.Б. са причинени от директно изстрелян към тялото му куршум /а не в резултат от рикошет/, предвид отстоянието на раните от основата на петата и срединната линия. Според това отстояние, в случая се касае за едно проникващо нараняване на лявата подбедрица с посока отгоре-надолу и леко вдясно, с раневи канал, започващ от описаната входна рана и преминаващ през меките тъкани и двете кости на лявата подбедрица и завършващ в описаната изходна рана. Идентични са и изводите на комплексната ветеринарномедицинска и балистична експертиза, която е категорична, че и трите наранявания на кучето Нерон са били с посока на изстрела отгоре-надолу и не са били причинени от рикоширали куршуми.

По идентични съображения, поради противоречието им с останалите доказателства /и най-вече с показанията на пострадалия Б., свидетелите А. и И. Б. и тези на **, както и с оглед категоричното им опровергаване от коментираните по-горе комплексни експертизи/, правилно районният съд не се доверил на показанията на свид. **, която се придържа към версията на своя съпруг за случилите се на процесната дата събития. Заявеното от свидетелката влиза в пълно противоречие с останалата доказателствена съвкупност, като всички съображения, изложени относно недостоверността на заявеното от К., важат с пълна сила и за неговата съпруга. За последната, предвид близката родствена връзка с подсъдимия, е логичен и изводът, че свидетелката ** има пряк и личен интерес от изхода на делото и при депозиране на показанията си е водена от желанието да облекчи процесуалното положение на своя съпруг.

Налага се известна корекция в доказателствения анализ, направен от първостепенния съд, като въззивната инстанция не споделя единствено становището, изразено в мотивите към обжалваната присъда, че по делото не се доказва „да е имало изстрел във въздуха преди К. да насочи оръжието си по живи цели“. За такъв предварителен изстрел във въздуха, който междувпрочем е отразен и във възприетата от ПРС фактическа обстановка, свидетелстват не само ** /потвърждаваща обясненията на своя съпруг/, но и свидетелите И. и А. Б. в показанията си от досъдебното производство, прочетени от първостепенния съд в тази им част. Тази известна непрецизност в мотивите на районния съд е несъществена и същата може да бъде отстранена от настоящата инстанция с изричното отбелязване, че досежно това обстоятелство следва да се кредитира изложеното от подсъдимия К. и свидетелката **. В останалите им части не следва да се възприемат за достоверни обясненията на подсъдимия К., както и показанията на съпругата му **, в каквато насока бяха изложени подробни съображения по-горе. Аргументирано е и становището на първостепенния съд.

Поради нуждата от специални знания в хода на наказателното производство са назначени и проведени експертни изследвания, от чиито заключения се установява следното:

Видно от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, на пострадалия В.Б. му е било причинено огнестрелно нараняване в областта на горната трета на лявата подбедрица, довело до множествени счупвания на двете кости на подбедрицата /голям и малък пищял/. Описаните травматични увреждания са причинили на В.Б. трайно затрудняване движенията на долния ляв крайник по смисъла на чл. 129 ал.2 НК.

Видно от съдебно-балистичната експертиза по делото, пистолет "Макаров", кал. 9х18 мм, със сериен № КТ 272102 представлява огнестрелно оръжие, което е технически изправно и годно да възпроизведе изстрел със стандартни патрони, кал. 9х18 мм. Иззетите при огледа на местопроизшествието 3 броя гилзи са части от пистолетни патрони, кал. 9х18 мм и са изстреляни с пистолет "Макаров" със сер. № КТ 272102. Иззетите при огледа на местопроизшествието 2 бр.  куршуми, както и предадения с протокол за доброволно предаване от 05.06.2017г. 1 бр. куршум са части от бойни пистолетни патрони, кал. 9х18 мм и са изстреляни с пистолет "Макаров" със сер. № КТ 272102.

По делото е изготвена химическа експертиза на иззетите на 03.06.2017г. с органичен разтворител проби от двете ръце на Д.К.. По обтривките не е установено наличие на остатъци от барутни частици и бездимен барут.

От заключенията на ветеринарномедицинската и допълнителната ветеринарно-медицинска експертизи се установява, че на кучето Нерон, порода "американски питбул териер", родено на *** г., са били причинени огнестрелно нараняване в областта на лявата раменна област и охлузни рани в областта на гърба. Огнестрелното нараняване в областта на лявата раменна кост довело до множествена фрактура в дисталната метафизарна област на левия хумерос, което наложило оперативна интервенция и постоперативно лечение. Описаните наранявания довели до трайно затрудняване движението на крайника на животното.

В заключението на комплексната съдебномедицинска и съдебнобалистична експертиза по делото е посочено, че от приложените медицински документи, проведените балистични изследвания и извършения допълнителен преглед на В.Б. е установено едно проникващо нараняване на лявата подбедрица с входна рана, разположена по предната повърхност на лявата подбедрица, срединно и изходна рана, разположена по задната повърхност на лявата подбедрица, леко вляво. Предвид отстоянието на раните от основата на петата и срединната линия се касаело за едно проникващо нараняване на лявата подбедрица с посока отгоре-надолу и леко вдясно, с раневи канал, започващ от описаната входна рана и преминаващ през меките тъкани и двете кости на лявата подбедрица и завършващ в описаната изходна рана. Изложените обстоятелства довели до извода, че уврежданията на В.Б. са причинени от директно изстрелян към тялото му куршум.

От заключението на комплексната ветеринарномедицинска и балистична експертиза се установява, че на кучето Нерон били причинени три наранявания, от които две повърхностни рани с малък диаметър върху гърба, без проникване в дълбочина на кожата и трета рана с проникване отгоре-надолу, като куршумът раздробил предната лява раменна кост малко над лакътната става  и бил изваден от раменната област при хирургическа манипулация на 05.06.2017г. в клиника „Заравет”. Трите наранявания не са причинени от рикоширали куршуми и били с посока на изстрела отгоре-надолу.

Правилно съдът от първата инстанция е кредитирал заключенията на вещите лица, като е преценил, че са компетентно изготвени и с необходимите професионални знания и опит в съответната област.

В обобщение на горното, не може да се сподели възражението на защитата, че атакуваният съдебен акт страда от тежък процесуален недъг.  

Същността на който и да е магистратски акт изисква съобразяване с множество законодателно прогласени фактори, от които се извеждат убедителност на аргументацията, яснота на изказа, липса на дълбоки вътрешни противоречия и др. Те от своя страна довеждат до впечатление за респект към постановения акт /в частност съдебен/, което пък стои в основата на възпитаване на обществото в дух на зачитане върховенството на закона, постулат, важим за всяка правова демократична държава.

 Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.2 НПК, в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали те са констатирани и какви са правните съображения за взетото решение, а при противоречия в доказателствените източници се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Т.е., първата инстанция е първият по ред съдебен орган, пред който се разглежда делото. И тъй като все още не е ясно какво ще бъде възприето от съда, изтъкваните от страните обстоятелства по фактите, доказателствата и правото касаят съдържанието на обвинението по обвинителен акт, разбор по събраните в открито съдебно заседание доказателства със съответен техен анализ, както и анализ по правото. Затова, при възприемане от страна на първостепенния съд на задължителните за него факти и ценими обстоятелства, както и тяхната интерпретация, той не е длъжен да отговаря на всички, оповестени съображения на страните за и срещу обвинението, щом като е ясно кои са подкрепящите неговото решение фактори. Съгласно разпоредбата на чл.339,ал.1 НПК второинстанционният съдебен състав, доколкото има за предмет на ревизия постановена вече присъда на първа инстанция, е длъжен да отрази кратко съдържание на доводите, изложени от страните в жалбата и във въззивното съдебно производство, наред с останалите обезателни реквизити на съдебния му акт.

Обсъжданото по принцип, пренесено към конкретния казус, установява, че първата инстанция е изпълнила вменените й с цитираната по-горе законова разпоредба на чл.305, ал.2 НПК задължения. Видно от съдържанието на мотивите към обжалвания съдебен акт, които в единство с диспозитива формират присъдата, налице е доказателствен прочит и съпоставяне на безспорно противоречивите и нуждаещи се от обсъждане в детайли гласни доказателствени средства, отнесени към непротиворечивите такива. Както бе отбелязано по-горе, посочени са изчерпателно доказателствените източници, синхронно подкрепящи, приетата от ПРС фактическа обстановка, като подробно са обсъдени тези от тях, които не се възприемат от съда, като са изложени и конкретни аргументи в тази насока. Както бе отбелязано по-горе, констатираните процесуални пропуски, допуснати от първостепенния съд, са отстранени от въззивния съд и същите не са от такова естество, че да рефлектират върху годността на съдебния акт и правото на защита на подсъдимия. Последният не е поставен в състояние, препятстващо възможността му ясно и точно да разбере съдебната воля, за да й се противопостави по надлежния ред, а в проекция да доведе и до нарушение на материалния закон.

При внимателен прочит на проверяваните мотиви не се установи същите да са в противоречие с диспозитива на постановената присъда. Несподелими са възраженията на защитата, че „отделни елементи на фактическата обстановка и правните изводи“ „касаят буквално умишлен опит за извършване на убийство на повече от едно лице“. Право на прокуратурата е да прецени срещу кого и какво обвинение да повдигне, като съдът е ограничен от рамките, очертани с на повдигнатото обвинение и невъзможността да утежнява процесуалното положение на подсъдимия. В мотивите на обжалваната присъда, първостепенният съд е изложил коректно установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, извършвайки правен анализ на процесните обвинения, като липсват съждения относно наличието на по-тежко наказуема деятелност, а именно такава срещу неприкосновеността на човешкия живот. Така, в приетата от ПРС фактическа обстановка ясно е посочено, че с един от възпроизведените от подсъдимия изстрели бил улучен левият крак на пострадалия, което съответства и на диспозитива на постановената присъда-т.е. не е налице твърдяното противоречие между мотиви и диспозитив на обжалвания съдебен акт. Единствено на стр.8, в предпоследния абзац от мотивите, при обсъждане възраженията на защитата за „случайно възпроизведени изстрели, целящи сплашване“ е посочено, че „от изстреляните седем броя куршуми, три са попаднали в тялото на пострадалото куче Нерон и един в тялото на пострадалия Б., като видно от изготвените по делото експертизи, не става въпрос за рикошет при нито един от тях“. Върху това съждение, в което се посочва попадане на един от куршумите „в тялото на пострадалия Б.“, защитата акцентира при формиране на възражението си за противоречие между мотиви и диспозитив на присъдата, но същото не може да бъде споделено. Както бе отбелязано вече, в мотивите на обжалвания съдебен акт ясно е посочено, че един от куршумите е улучил именно левия крак на пострадалия, а не неговия торс /туловище/. Човешкото тяло от друга страна на външен вид се състои от глава, врат, туловище, ръце и крака. С други думи крайниците, в частност краката, са част от човешкото тяло, поради което и правната доктрина е приела че непосредственият обект на посегателство от престъпленията по чл.128 и сл. от НК, е именно телесният интегритет. С оглед посоченото, внимателният прочит на коментираните мотиви, не оставят съмнение относно конкретно засегнатата част от пострадалия в резултат от едно от процесните престъпления. Съобразно изложеното, не е налице съществено противоречие между диспозитив и мотиви, което да е довело до флагрантно нарушаване правото на защита на подсъдимия.

Не може да бъде споделено и твърдението на защитата за изразено от „съдията лично мнение в противоречие с доказателствата по делото“ относно „благия нрав“ на кучето Нерон. Съждението на първостепенния съд относно нрава на животните, собственост на семейство Б. е формиран въз основа показанията на посочените по-горе свидетели ***, които са категорични, че кучетата на семейство Б. са спокойни и не са агресивни. Именно въз основа на извършения анализ на доказателстваната съвкупност първостепенният съд е посочил, че само въз основа направената от защитата алюзия с името на римския император Нерон /чийто съименник е простреляното животно/ и направените съждения върху спецификите на породата питбул не може да се градят изводи относно характера на кучето. Изложеното в никакъв случай не представлява изразено от „съдията“ „лично мнение“ и „засягане“ на „съдията“ от направеното сравнение между император Нерон и нрава на животното, както предлага да бъде прието защитата в лицето на адв.Е.. Противното би означавало изразена от съдията докладчик пристрастност, представляваща основание за отвод и накърняваща правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ, каквато обаче не се констатира нито в проведеното първоинстанционно съдебно следствие, нито в постановения финализиращ акт по същество, представляващ единство между диспозитив и мотиви.

По принцип „безпристрастност“ означава липса на предразсъдъци и пристрастия. Безпристрастността изисква съдът, включително и прокурорът да не е предубеден в полза или във вреда на някоя от страните по делото, а да се ръководи само от доказателствата и закона. Според установената практика на ЕСПЧ, наличието на безпристрастност по смисъла на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ трябва да се определи чрез субективен и обективен подход. Обективният подход за преценка безпристрастността на съда е свързан с въпроса дали начинът, по който е организиран или съставен, може да доведе до съмнения в безпристрастността на съда или на член на съдебния състав, както и на прокурора. В случая е без значение субективната безпристрастност на отделния съдия, респ.прокурор. Субективният подход цели да се установи личната непредубеденост на членовете на съдебния състав, а и на прокурора–дали показват лични предразсъдъци и пристрастия по дадено дело. Субективната безпристрастност се презюмира, освен ако няма данни за обратното. Направените от страна на защитата съждения, имплицитно съдържат оплакване относно субективната безпристрастност на съдията докладчик. Както бе отбелязано по-горе, при извършената проверка на проведеното първоинстанционно съдебно производство и внимателния прочит на мотивите към обжалвания съдебен акт, не само, че не се установиха данни, оборващи тази презумпция, но и наличните такива, обстойно обсъдени по-горе, подкрепиха същата. 

         На базата на правилно установени релевантни за предмета на доказване факти, районният съд е приложил правилно материалния закон, стигайки до законосъобразния извод, че по категоричен и несъмнен начин е установено по делото, че подс. Д.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 131 ал. 1 т.9 пр. 1 и т. 12 пр.1  вр. чл. 129 ал.2 вр. ал. 1 от НК и чл. 325б ал.2 т.2 пр. 1 и т. 3 пр. 1,2 и 3 вр. ал.1 НК.

        Относно престъплението по чл. 131 ал. 1 т.9 пр. 1 и т. 12 пр.1  вр. чл. 129 ал.2 вр. ал. 1 от НК:

 От доказателствения материал по несъмнен начин се установява, че подсъдимият К. е осъществил деянието чрез прострелване с боен пистолет в областта на долния лев крайник на пострадалия В.Б., като по този начин му е причинил следна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията му по смисъла на чл.129, ал.1 от НК.

Престъплението е резултатно – причинена е средна телесна повреда на В.Б., като е налице пряка причинно – следствена връзка между поведението на подсъдимия К. и настъпилия резултат, установена и от заключението на съдебномедицинската експертиза на пострадалото лице.

Безспорно и несъмнено е и авторството на подс.К. в осъщественото престъпно деяние, субсумирано под съответните квалифицирани състави на чл.131, ал.1, т.9, пр.1 и т.12, пр.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици и по хулигански подбуди, като последните обуславят наличието на съответния квалифициран състав на престъплението „средна телесна повреда“ с оглед особеностите на субективната страна. В конкретния случай прекият умисъл се обективира от данните по делото, свързани с целенасоченото прострелване с огнестрелно оръжие на левия долен крайник на пострадалия, по начин, очевидно годен да причини телесна повреда. И според въззивния съд, анализът на събраните доказателства сочи, че подсъдимият К., който в никакъв случай не е бил неопитен стрелец, е действал с пряк умисъл, доколкото всички, обсъдени по-горе обективни обстоятелства, свързани с осъществяване на коментираното престъпление, водят до извода относно наличието на съзнание за абсолютната неизбежност на престъпния резултат /причинената телесна увреда/, а оттам и че е искано и преследвано неговото настъпване. Както бе отбелязано, свидетелите **, В.Б., А. Б. и И. Б. са категорични, че при отправяне на съответните изстрели /към пострадалия Б. и към кучето Нерон/ за подсъдимия К. не е съществувала каквато и да било опасност от нападение на двете животни, собственост на семейство Б.. Категорично опровергана от доказателествената съвкупност е защитната версия относно причиняване на увредата при рикошет, предвид пряката насоченост на изстрела, причинил телесната увреда на Б., към съответната цел, според показанията на горните свидетели, а и експертите научнообосновано и аргументирано отхвърлят този механизъм. Не е била налична и вероятност от предстоящо засягане на каквито и да било правнозащитени интереси, която да е мотивирала поведението на подсъдимия К.. С други думи, последният не е действал при някоя от регламентираните в общата част на НК хипотези, изключващи обществената опасност на деянието, а оттам и неговия престъпен характер. Не намира доказателствена опора и т.нар. „мнима крайна необходимост“, която принципно би могла да изключи умисъла или изобщо вината за съответната инкриминирана деятелност, доколкото съществуващата обстановка, предхождаща изстрелите, подробно описана по-горе, не би могла да създаде у подсъдимия погрешно впечатление, обосноваващо подобен правен извод. От обсъдените по-горе гласни доказателства е видно, че пострадалият Б. се е опитал да инициира разговор с подсъдимия, който е напуснал дома си, придвижвайки се към мястото на процесните събития, носейки със себе си зареден боен пистолет, а през това време кучетата били водени на повод от децата на семейство Б.. Едва след прострелването на В.Б., кучетата се приближили до своя стопанин и легнали на земята до него, отново без да приближават подсъдимия.        

          От описаната по-горе категорична фактическа установеност на процесните събития е изводимо и становището, че телесната повреда е нанесена по хулигански подбуди по смисъла на т. 12 на чл.131, ал.1 от НК. Според съдебната практика осъществяването на този квалифициран състав е налице в случаите, когато субектът с поведението си, насочено срещу телесния интегритет на пострадалия, цели да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност. В тези случаи отсъстват лични отношения между дееца и пострадалия като вражда, завист, както и евентуални други конкретни мотиви. Този състав квалифицира инкриминираното поведение не защото деецът е хулиган въобще и по принцип е имал хулигански действия, а защото мотивът за извършване на конкретното деяние е хулигански и хулиганските действия непосредствено предхождат или съпровождат извършването на престъплението^[1]. Хулиганските действия често изглеждат като необясними или неадекватни такива^[2]. В тези случаи въобще липсва личен мотив, някакви видими поводи, или са налице пренебрежимо незначителни такива, които да са създадени от пострадалия, а основният мотив на дееца е не само да засегне пострадалото лице, а да демонстрира явно неуважение към обществото, незачитане на правните норми чрез посегателство върху пострадалия. Деецът иска да изяви себе си, като погази установения ред и всичко, което се изпречи на пътя му; да докаже, че може да върши каквото си пожелае, независимо от нормите на обществото. Такава деятелност цели провокация, скандал, то неизбежно е демонстративно^[3].

Видно от материалите по делото, пострадалият Б. и подс.К. не са имали каквито и да било лични отношения, предхождащи процесното прострелване, които да обясняват подобно поведение. Ето защо въззивният съд споделя становището на първостепенния, че от субективна страна е наличен и този допълнителен квалифициращ елемент от коментираното престъпление по отношение на К.. Както бе посочено, в подобна насока е и съдебната практика и правна доктрина, приемащи наличие на хулигански подбуди в случаите на нанасяне на телесно увреждане включително и по незначителен повод, който позволява на дееца да покаже, че се смята за необвързан със социалните норми и така да демонстрира своето явно неуважение към обществото. Многобройна е съдебната практика, а и правната доктрина е категорична^[4] и еднопосочна, че личният мотив на дееца да осъществи противоправно действие спрямо пострадалия, какъвто в случая не се установи, не изключва „хулиганските подбуди“, когато засягането на реда и общественото спокойствие също е резултат от деянието. С други думи, дори и да се приеме наличието на известен личен мотив спрямо пострадалия у К. /какъвто обективно не е налице и според въззивния съд/, то същият не изключва осъществяване на допълнителното квалифициращо обстоятелство „хулигански подбуди“, понеже поведението на подсъдимия, извършил стрелба с огнестрелно оръжие на публично място, по начин, създаващ предпоставки за възприемане на това поведение от неопределен брой лица, едновременно грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото^[5].

Коректна е дадената от обвинението и възприета от районния съд правна квалификация на обсъжданото престъпление по т.9, пр.1 на чл.131, ал.1 от НК. Фактът, че изстрелите с боен пистолет /с изключение на първия изстрел/ са насочени към динамични по своето естество обекти-хора и животни и са произведени в междублоково пространство, където съществува голяма опасност от рикошет и засягане на намиращи се в района в почивния съботен ден лица, квалифицира деянието като такова, извършено по начин, опасен за живота на мнозина, както правилно е отбелязано в мотивите към обжалваната присъда.

       Относно престъплението по чл. 325б ал.2 т.2 пр. 1 и т. 3 пр. 1,2 и 3 вр. ал.1 НК:

От обективна страна, изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, като К. е произвел към кучето изстрели с боен пистолет "Макаров", три от които са го уцелили. Правилно ПРС е приел, че това поведение изпълва изискванията за проявена жестокост по смисъла на чл.7, ал.2, т.1 от ЗЗЖ, според която разпоредба за жестокост се смята всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или увреждане на здравето му или стрес.

Престъплението по чл.325б от НК е резултатно, като законът е предвидил няколко алтернативни варианта на съставомерни последици-причиняване на смърт или тежко или трайно увреждане. В конкретния случай Д.К. е привлечен към отговорност за противозаконното причиняване на трайно увреждане /трайно затрудняване движенията на крайника/ на гръбначно животно-куче.

В настоящият казус по категоричен и несъмнен начин е установено по делото, че от субективна страна деецът е действал при пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си и е целял настъпването на общественоопасните последици. Този извод законосъобразно е изведен от районния съд на базата на еднопосочните, кореспондиращи си доказателства, събрани по делото по реда и начина, предвиден в НПК. Всъщност, основно субективната страна на престъплението се оспорва от подсъдимия и неговия защитник, като всички изложени по-горе съждения, касаещи умисъла за първото престъпление, така и тези относно липсата на обстоятелства, изключващи обществената опасност на деянието, а оттам и неговия престъпен характер, а така също и относно „мнимата крайна необходимост“ са важими в пълна степен и относно това престъпление. Прострелването на животното при рикошет е изключено категорично от експертите, изготвили коментираната по-горе комплексна експертиза, а и приетите от предходната и настоящата съдебни инстанции категорични гласни доказателства относно поведението на подсъдимия непосредствено преди и по време на стрелбата, изключват възможността прострелването да е сторено неволно. Свидетелите **, В.Б., А. Б. и И. Б. са категорични, че оръжието, от което са възпроизведени изстрелите, е било насочено от подсъдимия последователно първо към пострадалия Б., а после и към кучето Нерон, като сам по себе си фактът, че първият изстрел е отправен във въздуха, не променя становището относно характера на последващите изстрели, възпроизведени от подсъдимия, за който не са налице данни да е неопитен стрелец.

Законосъобразно районният съд е приел, че са налице квалифицираните обстоятелства на чл. 325б ал.2 т.2 пр. 1 и т. 3 пр. 1,2 и 3 от НК, доколкото деянието е извършено на публично място - в открито междублоково пространство и в близост до детска площадка, в присъствието на малолетно лице - И. Б. и на непълнолетно лице - А. Б. към момента на обсъжданите събития, както и по начин, опасен за живота на хора и животни-чрез поредица от изстрели с бойно оръжие, насочени в междублоково пространство, където съществува голяма опасност от рикошет и засягане на намиращи се в района в почивния съботен ден други хора и животни.

Изложеното дотук квалифицира искането на защитника на подсъдимия за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава като неоснователно и законно основание за ревизия на присъдата не се открива от въззивния съд.

          На последния етап от разглеждане на делото правилно са отчетени критериите за индивидуализиране на наказателната мяра по чл. 54 НК и правилото по чл. 35, ал.3 НК за съответствие между деяние и наказание, като в крайна сметка са открити от районния съд най-подходящите санкции. Проследявайки внимателно процеса по индивидуализация на наказанията, не се откриват нарушения, които да са рефлектирали върху справедливостта на определените с присъдата наказания за извършените от подс. Д.К. две отделни престъпления. Коректно са отчетени идентични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, които без никакво съмнение са валидни и за двете, извършени от К. деяния, и същите са третирани с мотивиран и достатъчно правно обоснован еднакъв подход от районния съд. Тази правна увереност законосъобразно е  довела изискуемия баланс на наложените с присъдата наказания за отделните престъпления. Като съд по фактите и по правото, окръжният съд е длъжен да извърши самостоятелен анализ на визираните в чл.54 от НК обстоятелства и да изложи собственото си становище по този въпрос. Коректно, в полза на подсъдимото лице, районният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства, валидни и за двете извършени престъпления-чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни и трудовата му ангажираност. Уместно е да се уточни към добрата личностна характеристика на К., липсата на данни за каквито и да са предходни общественоопасни прояви за един относително продължителен период повече от 50 години, което пък го описва като лице, принципно спазващо установения в страната правов ред. Макар да не е експонирано изрично, изтеклите немалко години /четири години/ от процесната деятелност също са намерили своето отражение при определяне на справедливите размери на наказанията за извършените престъпления.

Конкретиката на казуса, преценен чрез сравнението с типичните деяния от този вид, налага да се отчетат в ущърб на подс. Д.К. и обстоятелствата, при които е осъществена процесната деятелност, разкриващи завишена степен на обществена опасност на същата и това е отбелязано в мотивите към присъдата като факт, относим и към двете престъпления. Това е така предвид проявената немалка дързост на подсъдимия, изстрелял на практика цял пълнител бойни патрони, и то на публично място, преимуществено по живи мишени. В допълнение към казаното, следва да се отбележи и че без никакво съмнение наличието на няколко квалифициращи обстоятелства и за двете инкриминирани деяния също влияе в негативен план на преценката относно степента на обществена опасност на процесните престъпления.

Фактически, при откриващи се и за двете инкриминирани деяния идентични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,  обосновано и мотивирано районният съд е определил наказанията и за двете процесни престъпления при превес на смекчаващите вината обстоятелства в размери, близки малко над специалните минимуми /съответно 3 години за престъплението по чл.131 от НК-при санкционни рамки от 2 до 10 години и една година и три месеца-за второто престъпление-при санкционни рамки от 1 до 3 години/, което становище е правно защитимо. На базата на посоченото дотук, въззивният съд споделя виждането на районния, че не са налице условията на чл.55 от НК, тъй като смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, при наличието на които и най – ниското, предвидено в закона наказание, да се квалифицира като несъразмерно тежко. Отчетените от районния съд и констатираните от този съд особености и конкретни характеристики на извършените деяния, в контекста на отегчаващите отговорността обстоятелства, преценени не на принципа на простата аритметика, а съобразно тяхната относителна тежест и значение, мотивира окръжния съд да счете, че справедливи, съответни на конкретно извършените две престъпления и на дееца, са наказанията, определени от първостепенната инстанция-близко за специалните минимуми, предвидени в НК и те ще допринесат в достатъчна степен за постигане целите на наказанието по чл.36  от НК.

Императивно законът предвижда кумулативно налагане и на имуществена санкция за престъплението по чл.325б, ал.2 от НК в размер от 2000 до 5000 лева. При отмерване на тази допълнителна санкция справедливо е определена същата в размер на 2000 лева /равна на предвидения за съответното престъпление минимум/. Налице е специфика при индивидуализация на кумулативните санкции, изразяваща се във възможността  размерът на кумулативните допълнителни наказания по чл. 57, ал. 2 от НК да се определи при известно отклонение от правилата на чл. 54 и чл. 55 от НК-въз основа на обстоятелства, които може да не са нито смекчаващи, нито отегчаващи. Тази особеност е била предмет на обсъждане и в практиката на ВКС, като е застъпвано становище, споделяно и от настоящия съд, че допълнителното кумулативно наказание може да бъде индивидуализирано в известно отклонение от обстоятелствата, отчетени при определяне на основното наказание.^[6] Това е така, предвид допълнителното изискване, поставено от разпоредбата на чл.  57, ал. 2 от НК, че при определяне размера на кумулативните санкции, те в своята съвкупност трябва да отговарят на целите, посочени в чл.36 от НК. Наистина в правната литература, а и в съдебната практика[7] не се отделя дължимото внимание на обстоятелствата, подлежащи на обсъждане при индивидуализиране на допълнителните наказания при условията на чл. 57, ал. 2 от НК. Анализът на съществуващата съдебна практика налага становището, че определени обстоятелства имат съществено значение при отмерване на кумулативните санкции. Т.напр. материалното състояние на дееца е от съществено значение за определяне размера на наказанието глоба, съгласно изричната повеля на чл. 47, ал. 1 от НК, макар същото  да няма характер на смекчаващо, нито на отегчаващо отговорността обстоятелство. То влияе на размера й като обстоятелство, което определя възможността за успешното изпълнение на превантивните цели на наложеното наказание глоба^[8], която по своя размер трябва да оказва осезаемо предупредително въздействие върху дееца, а и върху останалите членове на обществото. Това би било постижимо единствено при известна пропорционалност на материалното състояние на дееца и размера на наложеното му наказание глоба. Ето защо определената в конкретния случай глоба в размер на 2000 лева, равен на минималния, предвиден в закона размер за съответното престъпление, се явява коректно отмерена в съответствие с всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимия обстоятелства-в т.ч. смекчаващите, отегчаващите и материалното му състояние.

Подсъдимият  Д.К. е извършил две отделни деяния, преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, поради което законосъобразно е приложена от районния съд разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК и е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените две с атакуваната присъда, към което на основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено и наказанието глоба в размер на 2000 лева. Приложението на чл.23, ал.3 от НК е обусловено от факта, че кумулативното наказание е част от по-леката санкция, което налага изричното й присъединяване към общото най-тежко наказание. Така според съдебната практика, разпоредбата на чл. 23, ал. 3 НК следва да се прилага, когато най-тежкото наказание не съдържа глоба или конфискация или ги съдържа, но размерът им е по-малък от този по другите отделни наказания. С други думи, в случаите, когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, или, когато тези допълнителни наказания са наложени към по-лекото по размер основно наказание /какъвто е настоящият случай/, тогава съдът следва да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание^[9].

Що се отнася до изпълнението на наказанието лишаване от свобода, правилно е приложен институтът на „условното осъждане“ по чл.66 НК, като е определен максималният изпитателен срок от 5 години. От една страна, гореизброените смекчаващи отговорността обстоятелства очертават положителната жизнена стратегия на дееца–досегашният му над 50-годишен живот е бил в полза на обществото, така че прогнозата за постигане целите по чл.36 от НК е благоприятна и при „условно осъждане“, както правилно е приел и районният съд. От друга страна, не е правилно определянето на по-нисък от определения максимален изпитателен срок от пет години. Макар К. да не е вършил каквито и да било общественоопасни посегателства в миналото, то спецификата на процесната деятелност, осъществена чрез умишлена стрелба по живи мишени /човек и животно/, и то на публично място, в присъствието на деца и при възможност да бъде възприета от неограничен брой лица, са достатъчни да аргументират извода, че е правилно понасяне именно на максималния изпитателен срок (пет години). Това е така, доколкото наличното съществено отегчаващо обстоятелство, обосновава нужда от по-дълъг срок за изпитание на дееца, като справедлив се явява опреденият от районния съд размер от пет години.

Уместно е да се посочи, че в съдебната практика се е наложило становището относно определяне начина на изпълнение на наказанието лишаване от свобода едва след определяне на общото най-тежко наказание. Ето защо, напълно ненужно според въззивния съд, първостепенният в присъдата си е включил и диспозитиви с приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК за всяко от отделно определените наказания „лишаване от свобода“, което макар и непрецизно, не представлява причина за ревизиране на съдебния акт в тази му част. Междувпрочем, би могла да се открие известна логика и в този подход в случаите, в които контролно-отменителната инстанция постанови оправдателна присъда по едно от двете престъпления. Тази логика не се споделя от настоящия въззивен състав, доколкото при определяне начина на изпълнение на определеното общо най-тежко наказание, първият съд е задължен да обсъди и прецени всички групирани инкриминирани деяния и едва тогава да определи начина на изпълнение на общото най-тежко измежду тях.  

Правилно на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК от наложеното общо най– тежко наказание е приспаднат периодът, през който подсъдимият е бил задържан  по ЗМВР и НПК, считано от 03.06.17г. до 13.06.17г.

Разпореждането на съда с приложените веществени доказателства и с направените по делото разноски е в съответствие със законовите разпоредби  и основания за корекция на присъдата в тази й част не се откриват.

 Ще следва да се присъдят в тежест на подсъдимия и направените от частните обвинители В. и А. Б. разноски за адвокатски възнаграждения в настоящата съдебна инстанция, в общ размер от 1600 лева, съответно по 800 лева за всеки един от тях.

          С оглед на изложеното и на основание чл.338 вр. с чл. 334 т.6 от НПК  съдът

Р   Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260034 от 07.10.2020 г. по НОХД № 7665/2018г., Районен съд-Пловдив, 7 н.с.

ОСЪЖДА подсъдимия Д.И.К. да заплати на частните обвинители В.Г.Б. и А.В.Б. сумите от по 800 лева на всеки, представляващи заплатено от тях възнаграждение за упълномощения повереник за производството пред Окръжен съд-Пловдив.

 

Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

Особено мнение на съдия Елена Захова:

Противно на възприетото от мнозинството на състава считам, че първостепенният съд е нарушил принципите, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК. Възражението за противоречие в мотивите  е основателно.  Налице са  процесуални нарушения от категорията на абсолютните такива, които са съществени и са неотстраними от въззивния съд.

Мотивите на атакуваната присъда не отговарят на стандартите на чл.305 ал.3 от НПК и е невъзможно да се проследи процесът на формиране на вътрешното убеждение на съда. Това, според константната съдебна практика,  лишава страните от възможността да реализират пълноценно правото си на жалба и протест, а въззивния съд – от възможността да  упражни дължимия контрол.

Неправилно е прието от мнозинството на състава, че районният съд е обсъдил, анализирал и коментирал събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като на извличащите се от тях факти, релевантни за предмета на доказване не е придаден смисъл, който да не се открива в доказателствените източници. Следва да се направи точно обратната констатация-налице е и игнориране на доказателства, чрез необсъждането им ,  и  превратно интерпретиране на събраната информация.

Считам, че от съдържанието на мотивите на проверяваната присъда следва еднопосочен извод за съществени процесуални нарушения - визираните в чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Правната теория и съдебната практика са последователни и единни във виждането си, че присъдата представлява логическо единство от диспозитив и мотиви. Тези части са различни етапи от формирането на вътрешното съдийско убеждение. Мотивите са органическа част от присъдата и съдебната практика неизменно поддържа, че липсата им е безусловно основание за отмяна на съдебния акт.

Принципно положение е, че мотивираността на съдебния акт следва да обективира  начина на формиране на вътрешното убеждение на съда. Мотивите на проверяваната присъда не  съдържат анализ на доказателствата и не може да се установи приетите за установени фактически обстоятелства от кои доказателствени източници се извеждат, в този смисъл- формирането на вътрешното убеждение на съда по фактите и доказателствата.

Лишена от каквато и да било конкретика е оценката на показанията на всички свидетели, изброени като източници на доказателства. На пестелив анализ са били подложени единствено обяснения на подсъдимия Ковачев и показания на разпитаната като свидетел негова съпруга Ковачева (стр. 6-7 от мотивите). Констатирано от настоящия съд беше, че в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд подсъдимият не е давал обяснения. Не са били присъединени и депозирани такива от досъдебното производство. Обсъждани като източник на доказателства са  не обяснения, а аргументите, изложени от подс. К. в хода на съдебните прения. Тъй като не са приобщени към доказателствената съвкупност чрез предвидения за това способ ( разпит), те са средство за реализиране на правото на защита, но не и  източник на доказателства.

С разпита на подсъдимия от въззивния съд беше обезпечено реализирането на правото му на защита, включващо и  правото да дава обяснения.  Ако не са налице други нарушения в доказателствената и аналитична дейност на контролирания съд, този недостатък на проверявания акт би могъл да бъде саниран от настоящия съд.  Липсата на обсъждане на останалите доказателствени източници и на индиция какво първият съд е намерил, че установява всеки от тях, формират извод за липса на мотиви, което съществено процесуално нарушение въззивният съд не може да отстрани в рамките на предоставените му процесуални правомощия.

Възражението за противоречие в мотивите на проверявания съдебен акт, което ограничава възможността на подсъдимия и защитника му да установят волята на съда,  е основателно. От една страна, от изложената  от Рс-Пловдив фактическа обстановка на извършеното е видно, че е възприето първият произведен от подсъдимия изстрел да е бил във въздуха с ръка, изправена вертикално нагоре. Този факт е заявен от свидетелите А.Б. и И. Б. ( очевидци на деянието, първата, като собственик на раненото куче- и пострадала по делото) в присъединените, но необсъдени от ПдРС техни показания от досъдебното производство. Контролираният съд изрично е изключил от доказателствената съвкупност показанията на св. ** за същото обстоятелство. Макар да не е ясно заявено в мотивите на въззивното решение коя част от обясненията на подсъдимия следва да се възприеме и налице ли е основания за това, то за соченото  обстоятелство- първоначално произведен нагоре във въздуха  предупредителен изстрел обясненията на подс. К. не са изолирани, а съответни на  подлежащите на кредитиране показания от досъдебното производство на очевидците. Отделен е въпросът, че нито първостепенният, нито настоящият съд са констатирали промяната в показанията на свидетелите- очевидци в двете фази на процеса относно начина, по който са разхождани кучетата и посоката на първия произведен изстрел. В хода на съдебното производство и за двете значими (според мен) обстоятелства, налице съществена промяна в показанията им, в неблагоприятен за подсъдимия аспект. 

По делото са разпитани множество свидетели. Показанията им не са обсъдени от РС-Пловдив нито поотделно, нито с оглед тяхната взаимна обвързаност. Не е посочено за нито един от свидетелите показанията му кои факти от включените в предмета на доказване по делото установяват.

За показанията от досъдебното производство на част от свидетелите  са приложени способите на чл. 281 ал. 1 т. 4 и т. 5 от НПК.  Проблемът не е само в некоректното отчитане от първостепенния съд на действителното процесуално основание относно присъединяването, а в липсата на каквато и да е позиция кои от показанията на съответния свидетел съдът е  възприел (в коя фаза на процеса са депозирани) и основанията за това. В случая проверяваният съд не е осъществил дължимия  доказателствен анализ, доказателствените източници само са изброени (с изключение на обсъдените, но липсващи обяснения на подсъдимия и показанията на св. *) и е направено обобщение, че съдът ги кредитира.

 Освен вече обсъденото, че в мотивите си съдът е приел  като единствен и недостоверен източник на доказателства относно възпроизведен от подсъдимия първоначален предупредителен изстрел  показанията на св. * в тази част (стр. 7 от мотивите), игнорирайки присъединените  показания на свидетелите * Б. и И. Б. от досъдебното производство, игнорирани са показанията на последните двама свидетели за други обстоятелства относно инкриминираните събития. Необсъдено е твърдението на св. И. Б. от досъдебното производство, че преди възникване на конфликта е изпуснал кучето „Макс“ ( питбул на две години), то е подгонило улична котка и това е станало причина за последващия конфликт с непознат му мъж ( подсъдимия). Следва да се констатира, че не са присъединени показанията на св. * Б. от досъдебното производство за същия факт, при очевидно съществено противоречие с показанията й в хода на  съдебното следствие.  Показанията на св. И. Б. от досъдебното производство за описаното не опровергават, а потвърждават заявеното от подсъдимия и съпругата му за началото на инцидента и причината за възникването му. Същият свидетел в присъединените показания сочи преди произвеждане от подсъдимия на увреждащите изстрели той и сестра му да са пуснали поради уплаха двете кучета- питбули. Това също съответства на заявеното от подсъдимия, че след изстрела във въздуха е стрелял в момент, в който кучетата са се били насочили към него. Особеностите на обясненията на подсъдимото лице, като източник на доказателства, изисква много внимателен и детайлен анализ. Това е от особено значение в случай като настоящият, при които преобладаващите данни относно правно релевантните факти се установяват от обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалите, както и на техни най- близки родственици. Описаните доказателствени източници не са подложени на дължимия задълбочен анализ с оглед последователността им, евентуалната заинтересованост на източниците им, взаимната им обвързаност.  Фактите, които те установяват, са измежду основните включени в предмета на доказване по делото с оглед съставомерността на извършеното, респ.- за установяване на причините и условията,при които е извършено деянието ( винаги значими при определяне на конкретната му обществена опасност и обществената опасност на извършеното).

В множество решения на ВКС е изложено виждането, че когато  събраните доказателства са противоречиви, особено тези установени с гласните доказателствени източници, се налага изключително внимателна и задълбочена преценка за тяхната вътрешна последователност, както и проверка на взаимната им връзка и обусловеност с останалите доказателства. Също така съдът при оценка на дадено доказателствено средство, когато същото е ценено с доверие, е длъжен да посочи какви факти приема за установи от този източник.

 Считам, че се касае до липса на мотиви въобще. Не може да се установи каква е била действителната воля на съдебния състав и да се провери правилността на формираното вътрешно убеждение. Това обуславя като единствено законово правомощие на настоящия съд визираното в чл.335 ал. 2 вр. чл.348, ал.3 от  НПК. Констатираното нарушение е от категорията на особено съществените, защото рефлектира върху редовността на съдебния акт, като го опорочава. То несъмнено ограничава и правото на подсъдимия да разбере начена на формиране на волята на съда и да организира защитата си.

 Когато осъществявайки проверка на първоинстанционната присъда въззивният съд констатира неяснота относно вътрешното убеждение на решаващия съд, когато то не е станало „видимо" чрез обективно външно изражение в мотивите, то винаги е опорочено, защото оставя съмнения в категоричността на изводите на съда относно наличието или отсъствието на релевантните факти. В такава хипотеза порокът на мотивите е абсолютен и въззивният съд е длъжен да упражни правомощието си по чл.335 ал.2 вр.чл.334 т.1 от НПК  (В този смисъл решение № 20 от 02.06.2015 г. по н.д. № 1686/2014 г. на ВКС, II н.о.; решение № 241 от 11.06.2015 г. по н.д. № 619/2015 г. на ВКС, II н.о.; решение № 242 от 11.06.2015 г. по н.д. № 625/2015 г. на ВКСи др.).

С опита на настоящия съд  да „доразвие" липсващите мотиви, той недопустимо пререшава делото, замествайки изцяло първоинстанционното производство. Независимо, че въззивната инстанция поначало действа като контролно-решаваща и е значително ограничена във възможностите си да отменя присъдите и да връща делата за ново разглеждане, защото разполага с правомощия да събира непосредствено всякакви доказателства и да установява нови фактически положения (чл. 315 и чл. 316 от НПК), това не означава, че въззивният съд всякога има правомощията на „втора първа инстанция". Като такава въззивният съд може да процедира само при надлежно проведено първоинстанционно производство, приключило с валиден съдебен акт. Налице е предвидената от закона хипотеза на чл.335 ал. 2 вр. чл.348, ал.3 т 2  НПК. Въззивната инстанция е  задължена да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция. Налице отстраними съществени процесуални нарушения, които тя не може самостоятелно да поправи. В противен случай страните на практика биват лишени от една инстанция при разглеждане на делото, доколкото единственият годен съдебен акт, при постановяването на който не са допуснати абсолютни процесуални нарушения, е въззивният.

С оглед на изложеното считам, че настоящият съд следваше да упражни правомощието си по чл.335 ал. 2от НПК, тъй като мотивната част на присъдата е неясна, непълна и противоречива. Налице е процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като представлява липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК.

 

 

Председател: