РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 10.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми
август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4826 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез
пълномощника юрисконсулт Р. твърди, че на 21.04.2017 г. между „Провидент
Файненшъл България“ ООД (понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД) в качеството на
кредитодател и ответника Л.Г.Г. в качеството на кредитополучател е сключен
договор за потребителски паричен кредит № *********, по силата на който
кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит за лични
нужди в размер на 1 800 лв., а кредитополучателят се е задължил да върне
сумата, ведно с договорна лихва в размер на 355,06 лв., на 60 равни седмични
погасителни вноски, всяка от които в размер на 35,92 лв. като падежът на
първата погасителна вноска е 30.04.2017 г., а на последната – 17.06.2018 г.
Твърди, че сключвайки договора кредитополучателят се е задължил да заплати
такса за оценка на досие в размер на 90 лв. и такса за допълнителна услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита по местоживеене на кредитополучателя
в размер на 490,31 лв. и за събиране на седмичните вноски в дома на
кредитополучателя в размер на 1 144,06 лв., платими заедно с всяка от
погасителните вноски по кредита. Общата сума, която кредитополучателят се е
задължил да върне е 3 879,43 лв., а общият размер на погасителната вноска,
заедно с таксите – 64,66 лв. Твърди, че кредитодателят е изпълнил задължението
си да предаде на кредитополучателя отпуснатата в заем сума, като подписвайки
договора кредитополучателят е потвърдил, че е получил сумата в пълен размер, но
ответникът не е изпълнил задължението си да върне предоставената в заем сума,
като е заплатил единствено сума в размер на 736,18 лв. Твърди, че на 01.07.2017
г. вземането по договора за потребителски кредит е прехвърлено от кредитодателя
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на договор за цесия, а на 01.03.2019 г. –
от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на ищеца по силата на Приложение № 1 към Допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010 г., за което ответникът е уведомен с изпращане
на уведомителни писма, върнали се непотърсени, а при условията на евентуалност
– с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея. За сумите,
дължими по договора за кредит в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3820/2019 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик. Тъй като против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от
длъжника, предявява на иск за установяване на вземанията по договора, както
следва: главница в размер на 1 414,45 лв., договорна лихва за периода от
06.08.2017 г. до 17.06.2018 г. в размер на 206,68 лв., такса за оценка на досие
в размер на 67,50 лв. за периода от 13.08.2017 г. до 17.06.2018 г., такса за
услугата „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя в размер на 367,76 лв. за периода от 13.08.2017 г. до
17.06.2018 г. и обезщетение за забава за периода от 06.08.2017 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на
240,93 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задълженията. Претендира
заплащане на разноските в заповедното и исковото производство. Ангажира
доказателства. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът Л.Г.Г. чрез пълномощника си адвокат Б. оспорва исковата молба като
недопустима. Твърди, че не е надлежно уведомен за извършената цесия преди
издаването на заповедта за изпълнение, тъй като изпратените уведомителни писма
са се върнали с отбелязване „пратката не е потърсена“, а уведомлението за
цесията следва да изхожда от предишния кредитор, а не от новия, в който смисъл
е Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, поради което ищецът
не е активно легитимиран да го предяви. Оспорва исковете и като неоснователни
по съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради
противоречие с императивни законови разпоредби, а именно чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, тъй като в него не е посочено как е формиран размерът на ГПР и какви
компоненти точно са включени в него. В този смисъл оспорва размера на лихвата
от 445 лв. Твърди също така, че договорът не съдържа и други задължителни
реквизити, а именно: методика за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а от ЗПК; конкретен лихвен процент по смисъла на чл. 11, ал. 1,
т. 15 от ЗПК, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на
сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне и стойността на
всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора; предвиждане по
чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК за правото на отказ на потребителя от договора в
14-дневен срок от подписването му, за другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя за погаси усвоената
главница и да заплати лихвата до момента със съответното обезщетение за
кредитора съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и размера на лихвения
процент на ден; предвиждане по чл. 11, ал. 1, т. 22 от ЗПК на реда за
предсрочно погасяване на кредита и информация за намаляването на общите разходи
по кредита, касаещи лихвата и разходите за оставащата част от срока на
договора; предвиждане по чл. 11, ал. 1, т. 23 от ЗПК на реда за прекратяване на
договора за кредит; вписване по чл. 11, ал. 1, т. 24 от ЗПК за наличието на
извънсъдебни способи за решаването на споровете по договора и за обезщетяване
на потребителя във връзка с предоставянето на потребителски кредит в нарушение
на закона. Позовавайки се на нормата на чл. 22 от ЗПК, намира договора за
потребителски кредит за недействителен и твърди, че потребителят дължи само
чистата стойност на кредита (1 800 лв.), но не дължи връщане на лихвата и
другите разходи по кредита. Счита, че нарушението на чл. 11, т. 10 от ЗПК води
до невъзможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключване
на договора, а посочването на ГПР в по-нисък размер от действителния
представлява невярна, следователно измамна информация, предоставена на
потребителя, и следва да се окачестви като нелоялна и по-специално заблуждаваща
търговска практика. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на
разноските по делото.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
С договор
за потребителски кредит № *********, сключен на 21.04.2017 г. между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и Л.Г.Г., кредиторът се е задължил да предостави на ответника
сумата от 1 800 лв. в заем, а ответникът се е задължил да я върне в срок от 60 седмици
на седмични вноски, всяка в размер на 64,66 лв., а последната в размер на 66,49
лв. при ГЛП в размер на 31,82 % и ГПР в размер на 48,00 %. Датата на първото
седмично плащане е 30.04.2017 г., а денят от седмицата, в който се дължат
плащанията – сряда. При сключване на договора ответникът се е задължил да
заплати такса за оценка на досие в размер на 90 лв. и такса за услугата „Кредит
у дома“ в размер на 1 634,37 лв. Общо дължимата сума по договора възлиза
на 3 879,43 лв. Съгласно чл. 25 от договора при услугата „Кредит у дома“ кредитът
се предоставя на клиента в брой по неговото местоживеене и погасителните вноски
се събират седмично също по местоживеене на клиента. За предоставянето на тази
услуга клиентът дължи такса, като 30 % от същата е равна на разходите, свързани
с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на
кредита в брой по местоживеене на клиента и че тази такса е дължима от клиента
при подписване на договора, но се заплаща на равни вноски през периода на
договора за улеснение на клиента. Според чл. 26 от договора клиентът има право
по всяко време да се откаже от допълнителната услуга „Кредит у дома“, но ще
дължи непогасената част от 30 % от таксата за тази услуга. Според чл. 27 от договора
с подписването му клиентът потвърждава, че е получил от кредитора пълния размер
на кредита, както е посочено на първата страница на договора.
С договор за цесия и заместване в дълг,
сключен на 01.07.2017 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД в качеството
на продавач и „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството на купувач, продавачът е
прехвърлил на купувача всички главни и акцесорни, настоящи и бъдещи вземания,
произтичащи от договори за паричен заем, описани в Приложение № 1 (неразделна
част от договора), в т.ч. вземането по договор за потребителски кредит №
********* от 21.04.2017 г., сключен с Л.Г.Г., което се установява от
представеното по делото потвърждение за сключена цесия, издадено от „Файненшъл
България“ ЕООД (с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД).
По силата на пълномощно от 04.07.2017
г. продавачът „Файненшъл България“ ЕООД е упълномощил купувача „Изи Асет
Мениджмънт“ АД да уведоми от името на „Файненшъл България“ ЕООД всички длъжници
по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
парични заеми, които дружеството е цедирало (прехвърлило) съгласно договор за
цесия и заместване в дълг, сключен на 01.07.2017 г. между „Файненшъл България“
ЕООД като цедент и „Изи Асет Мениджмънт“ АД като цесионер.
С рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството на продавач и „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД в качеството на купувач, страните по него са се споразумели,
че продавачът ще прехвърля на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен
размер вземания, произхождащи от договори за заем, сключени от продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще
се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от
договора, считано от датата на неговото съставяне, срещу заплащане на покупна
цена, която е определена в съответното Приложение № 1.
С Приложение № 1 от 01.03.2019 г. към
рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
вземането по процесния договор за потребителски кредит.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е преупълномощил
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от името на „Файненшъл България“ ЕООД да
уведоми всички длъжници (кредитополучатели, солидарни длъжници, поръчители и
всички трети задължени лица) по всички вземания на „Файненшъл България“ ЕООД,
възникнали по силата на сключени договори за потребителски кредит за
прехвърлянето им на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на договор за цесия от
01.07.2017 г., което се установява от
приложеното по делото пълномощно.
На 07.03.2019 г. и на 14.11.2019 г. „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД в качеството на пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
и „Файненшъл България“ ЕООД е изпратил на ответника уведомителни писма за
извършеното прехвърляне на вземанията по договора за потребителски заем, но
същите са се върнали в цялост, което се установява от приложените по делото
обратни разписки.
От заключението на съдебносчетоводната експертиза,
прието по делото и неоспорено от страните, се установява, че за периода от
27.04.2017 г. до 27.08.2018 г. ответникът е направил 8 вноски по кредита, с
които е заплатена сума в общ размер на 736,18 лв. Остатъкът от задължението е в
размер на 2 056,39 лв., от които: такса за услугата „Кредит у дома“ –
367,76 лв., такса за оценка на досие – 67,50 лв., договорна лихва – 206,68 лв.
и главница в размер на 1 414,45 лв. Дължимата лихва за забава за периода
от датата, следваща датата на неплатената вноска, до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е в размер на 242,33 лв.
При така установените правнорелевантни
факти съдът намира следното от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявени са установителни искове с
правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, чл. 240, ал. 2, чл.
86, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна
лихва, лихва за забава и такси по договор за потребителски кредит.
Налице са процесуалните
предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен
по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е постъпило възражение от
длъжника, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
За
основателността на исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи, че между първоначалния кредитор и ответника е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, по който
кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на ответника заемната сума
и е настъпила изискуемостта на вземанията, както и съществуването на валиден
договор за цесия, по силата на който вземането по договора за кредит е
прехвърлено на ищцовото дружество, а длъжникът е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземанията.
Ответникът
е направил правоизключващо възражение за нищожност на договора за потребителски
кредит поради противоречие с императивни законови разпоредби, чието
установяване по делото е в негова тежест.
Тъй като
ищецът основава претенциите си на договор, сключен с потребител, съдът на
основание чл. 7, ал. 3 от ГПК следи служебно за наличие на неравноправни клаузи
в договора.
Сключеният
между третото неучастващо по делото лице „Провидент Файненшъл България“ ООД и
ответника Л.Г.Г. договор има характеристиките на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, тъй като въз основа на него
кредиторът е предоставил или се е задължил да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане. Като такъв договорът за потребителски кредит следва да отговоря на особените
законови изисквания за действителност, уредени в чл. 10 и 11 от ЗПК. В
конкретния случай са спазени изискванията за формата на договора съгласно чл.
10 от ЗПК, тъй като същият е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по
ясен и разбираем начин. Същият обаче няма изискуемото по закон съдържание
съгласно чл. 11 от ЗПК. Така например в договора липсва посочване на индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, както изисква разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Липсва и изискуемата съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК. На практика в договора
липсва и погасителен план, който да съдържа съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. По отношение на погасителните вноски в договора е посочено единствено,
че са седмични, какъв е размерът им, датата на първото плащане и деня от
седмицата, в който се дължат плащанията. Липсва посочване на конкретните дати,
на които се дължи всяка погасителна вноска, още повече, че първата посочена
дата на плащане – 30.04.2017 г. (неделя), не съвпада с деня от седмицата, в който
се дължат плащанията – сряда.
На следващо
място макар формално в
договора да фигурира размерът на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, в него
не са
посочени всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР, така както те
са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в Приложение № 1
към закона, поради което не може да се приеме, че са спазени особените
изисквания на закона. В тази връзка е достатъчно да се посочи, че в размера на ГПР,
посочен в процентно отношение спрямо предоставената в заем сума, не е включена
таксата, дължима за услугата „Кредит у дома“. По този начин в тежест на
потребителя се възлагат допълнителни разходи, които са недопустими по действащото
законодателство и надхвърлят значително допустимите разходи по кредита, определени
в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно петкратния
размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република Б. Така се
оскъпява кредитът и се увеличава значително, дори драстично тежестта на
задължението на потребителя като се има предвид, че размерът на таксата е почти
равен на размера на предоставената в заем сума. От друга страна клаузата
за заплащане на такса за услугата „Кредит у дома“ е неравноправна по смисъла на
чл. 143, ал. 2, т. 15 от ЗЗП, тъй като таксата се дължи, макар и в
намален размер от 30 %, дори и в случаите на пълно предсрочно погасяване на
кредита, както и при отказ от услугата, т.е. същата се дължи и когато услугата
не е била предоставена на клиента. Така формулирана клаузата налага на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако търговецът
или доставчикът не изпълни своите задължения. Дължимостта на таксата,
представляваща възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или
услуга, която се дължи отделно от главницата и
възнаградителната лихва по договора, би следвало да е обусловена от това
дали кредиторът е изпълнил задължението си да извърши дейността, респ. да
предостави услугата. Таксата, за разлика от възнаградителната лихва, не съставлява
възнаграждение за кредитора и не следва да се превръща в източник на печалба за
него. При положение, че ответникът е преустановил плащането на дължимите
месечни вноски, то е повече от очевидно, че и услугата по тяхното събиране от
дома му не е била извършвана.
По отношение на
предвидената в договора такса за оценка на досие следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е допустимо страните по
договор за потребителски кредит да договорят цена за допълнителни услуги, но същите
следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 от ЗПК,
забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса
и/или комисиона за едно и също действие, и предвиждащи видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно
определено в договора. Таксата за оценка на досие се заплаща за услуга, която
по същество представлява действие по проучване на кредитоспособността на кредитополучателя.
Това е действие по усвояване и управление на кредита, което е присъщо за
дейността на кредитните институции и за осъществяването му потребителят не
следва да бъде обременяван със заплащане на допълнителни такси.
При тези изводи
съдът приема, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а, т. 10 и т. 11 от ЗПК,
поради което е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. В
конкретния случай предоставянето на ответника на сумата от 1 800 лв.,
представляваща чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК, се
установява както от съдържанието на договора, съгласно който с подписването му
потребителят декларира, че е получил заемната сума, така и от извършените от
ответника плащания по договора за кредит, представляващи извънсъдебно признание
за получаване на сумата. От тази сума следва да бъде
приспадната сума в размер на 736,18 лв., която ответникът е заплатил по
договора за потребителски кредит съгласно приетото по делото заключение по
съдебносчетоводната експертиза, което съдът цени като компетентно, обосновано и
обективно изготвено. Следователно дължим е остатъкът от главницата
в размер на 1 063,82 лв. На основание чл. 23 от ЗПК ответникът не дължи
заплащането на останалите претендирани от ищеца вземания, представляващи лихви
(договорна и законна) и други разходи по кредита (такса за оценка на досие и
такса за услугата „Кредит у дома“).
Ищецът се легитимира като кредитор на
основание извършеното между първоначалния кредитор „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърляне
на вземанията по договора за кредит и последвалото им прехвърляне от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД на ищеца по силата на Приложение № 1 към Допълнително
споразумение от 01.03.2019 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010 г. Прехвърлянето е породило действие между
страните по него, а също и по отношение на длъжника. Без правно значение е обстоятелството
дали уведомяването за извършената цесия по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е
достигнало до длъжника, щом той не противопоставя възражение, че е платил
задължението на предишния кредитор. Съгласно Решение № 93 от 28.02.2018 г.,
постановено по т.д. № 60268/2016 г. на ВКС, II г.о., уведомяването има за цел
за извести длъжника за промяната на лицето-кредитор, т.е. на лицето, комуто
следва да се престира паричното задължение, за да се счита, че длъжникът е
изпълнил точно. Липсата на уведомяване е от значение като факт, че доколкото
длъжникът е престирал чрез плащане дължимата част от паричното задължение на
първоначалния кредитор, то не може да му се вмени неизпълнение на задължението
спрямо новия кредитор. В случая ответникът не твърди, нито има данни по делото
след извършване на цесията да е изпълнил изцяло или отчасти задължението си към
предишния кредитор, поради което възражението за неуведомяването му е без
значение за дължимостта на вземането. От друга страна длъжникът-ответник
следва да се счита за надлежно уведомен за прехвърляне на вземането с връчване
на препис от исковата молба и приложенията към нея, сред които се съдържа уведомление
за извършеното прехвърляне, изходящо от новия кредитор, действащ като
пълномощник на предишния кредитор. Това обстоятелство следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. В този смисъл е трайно установената практика на
ВКС, съдържаща се в Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013
г., II т.о. и Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013 г., I
т.о.
По изложените
съображения искът за главница следва да бъде уважен за сумата от 1 063,82
лв., ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане, а за разликата над тази сума до предявения размер от 1 414,45 лв. главният иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени и акцесорните искове за договорна
лихва за периода от 06.08.2017 г. до 17.06.2018 г. в размер на 206,68 лв.,
такса за оценка на досие в размер на 67,50 лв., такса за услугата „Кредит у
дома“ в размер на 367,76 лв. и лихва за забава за периода от 06.08.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда в размер на 240,93 лв.
При този
изход на делото разноските следва да се определят по съразмерност. В полза на
ищеца следва да се присъдят разноски за исковото и
заповедното производство съразмерно на уважената част от иска, включително юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, чийто размер, определен по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл.
25, ал. 1 от НЗПП, следва да се съобрази с уважената част от исковата претенция.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция. Възражението
на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лв. не е основателно, тъй като не надхвърля минималния размер
на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2,
вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата редакция на ДВ бр. 7 от 22.01.2019 г.) за всеки от предявените
искове.
По изложените
съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Л.Г.Г., ЕГН ********** *** дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Д-р П. Д.“ № .., офис-сграда „Л.“, ет. .., офис.., представлявано от изпълнителните
директори Н. Т. С. и М. Д. Д., сумата от 1 063,82 лв., предоставена по договор
за потребителски кредит № ********* от 21.04.2017 г., ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 30.09.2019 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3820/2019 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над 1 063,82 лв. до предявения размер от 1 414,45
лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № ..,
офис-сграда „Л.“, ет. .., офис .., представлявано от изпълнителните директори Н.
Т. С. и М. Д. Д., против Л.Г.Г., ЕГН ********** *** искове за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца договорна
лихва в размер на 206,68 лв. за периода от 06.08.2017 г. до 17.06.2018 г.,
такса за оценка на досие в размер на 67,50 лв. за периода от 13.08.2017 г. до
17.06.2018 г., такса за услугата „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 367,76 лв. за периода от
13.08.2017 г. до 17.06.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 240,93 лв. за
периода от 06.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3820/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Л.Г.Г., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № .., офис-сграда „Л.“, ет…, офис 4, представлявано от
изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д., разноски в исковото производство за
държавна такса в размер на 97,57 лв., депозит на вещо лице в размер на 92,61
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 92,61 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 3820/2019 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик за държавна такса в размер на 21,28 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 34,73 лв.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № .., офис-сграда
„Л.“, ет. .., офис .., представлявано от изпълнителните директори Н. Т. С. и М.
Д. Д., да заплати на Л.Г.Г., ЕГН ********** *** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 214,77 лв.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: