№………./………2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи февруари
две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
Мл.с.
НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар С.Т.,
като разгледа
докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно
гражданско дело № 2078 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба вх. № 33557/27.06.2016г. от „Параходство Български морски
флот” АД, ЕИК *********, чрез юк П.К. срещу решение № 2187/03.06.2016г. по
гр.д. № 11502/2014г. на ХVІ състав на ВРС, с което е призната на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на П.К.С., ЕГН: **********
*** за незаконосъобразна и е отменена заповед № 208598 от 03.07.2014г. на работодателя
„Параходство Български
морски флот" АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. Приморски № 1, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 17.07.2014г., възстановен е П.К.С. ЕГН:**********
на заеманата преди уволнението длъжност „огняр" в структурно звено „Дирекция снабдяване, ИТ и КОМ" при „Параходство Български морски флот" АД град Варна, ЕИК:
*********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, дружеството-работодател
е осъдено да заплати на П.К. Стоюйков,
ЕГН:********** ***, сумата от 4
334.40лв., представляваща обезщетение
за оставането му без работа, поради уволнението за шест месеца,
считано от датата на уволнението, на основание чл. 344, ал. 1, т. З във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ; „Параходство Български морски флот" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Приморски № 1,е осъдено да заплати на П.К.С.
ЕГН:********** ***, сумата от 1440лв., представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК и „Параходство Български морски флот" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Приморски № 1, е осъдено да заплати
по сметка на ВРС сумата от 353.38лв., представляваща
дължима държавна такса и разноски по първоинстанционното дело на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК. .
Считайки уволнението за законосъобразно по посочените във въззивната жалба
съображения работодателят се моли обжалваното решение да бъде отменено и
постановено решение с което исковите претенции на П.К.С. бъдат отхвърлени, ведно
с присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции. В с.з., чрез
процесуалния си представител работодателят поддържа въззивната си жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият П.К.С.,
чрез адв. М.К. оспорва въззивната
жалба, становище поддържано и в редовно насроченото и проведено с.з. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 52546/11.10.2016г. от „Параходство
Български морски флот” АД, ЕИК *********, чрез юк П.К. срещу решение № 3352/19.09.2016г. по гр.д. № 11502/2014г.
на ХVІ състав на ВРС, с което на осн. чл. 250 от ГПК е допълнено решение №
2187/03.06.2016г. по същото дело, като е уважено възражението на работодателя
за прихващане между сумата от 4 334.40лв., дължима от работодателя и представляваща
обезщетение за оставането на П.К.С. без
работа, поради уволнението за шест месеца, считано от датата на
уволнението, до който размер е уважен от съда иска му с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. З във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ,
със сумата от 722.40лв.,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, заплатено на П.К.С. от „Параходство Български
морски флот” АД, на осн. чл. 220, ал. 1
от КТ до размера на по-малката от тях , при което е определен размера на
дължимото от „Параходство Български морски флот” АД в полза на П.К. С.
по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ
обезщетение от 3612.00лв. Тази жалба е идентична по съдържание с
въззивна жалба № № 33557/27.06.2016г. от „Параходство Български морски флот”
АД, ЕИК *********, чрез юк П.К. срещу решение № 2187/03.06.2016г. по гр.д. №
11502/2014г. на ХVІ състав на ВРС, доколкото работодателят изобщо оспорва
основателността на тази претенция.
В писмен
отговор П.К.С., чрез адв. М.К. изказва съображения за недопустимост на
постъпилата въззивна жалба, поради липсата на правен интерес у жалбоподателя,
т.к. искането му за допълване на първоинстанционното решение е уважено, като
съдът е извършил исканото прихващане, а от друга, понеже и с тази си жалба
страната навежда оплаквания само срещу основното решение, а с такава вече е
сезирал съда. Моли се да бъде оставена без разглеждане тази жалба Иска да бъдат
присъдени разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Двете
страни възразяват в с.з. срещу размера на адвокатскотно възнаграждение ,
посочен в предсктавените от тях списъци по чл. 80 от ГПК.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Предявени са искове с правно осн.
чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ от П.К.С. срещу “Параходство БМФ” АД-Варна. В
исковата си молба ищeцът излага, че е работир в ответното дружество по силата
на трудов договор № 7137/18.12.1991г., заемайки длъжността “Огняр” с
код по НКПД 8162 2004. Трудовото му правоотношение е било прекратено от
работодателя със Заповед № 119/19.03.2010г., на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. С влязло в сила съдебно решение уволнението му е било отменено и
възстановен на заеманата до уволнението длъжност. В срок, на 11.06.2012г. се
явил да заеме длъжността до уволнението. На осн. чл. 345, ал. 1 от КТ, на
12.06.2012г. бил назначен на заеманата длъжност „Огняр” в отдел „Административно
обслужване”. На 13.06.2012г. работодателят утвърдил нова длъжностна
характеристика за длъжността „Огняр”, връчена му същия ден. Тя съдържала както нови
задължения, така и нови изисквания към квалификацията която би следвало да
притежава-удостоверение за експлоатация на газови съоръжения и инсталации и
придобита втора степен на професионална квалификация по професията ел.монтьор. Преценявайки,
че не отговаря на изискванията за заемане на длъжността „Огняр”, работодателят
издал нова заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №
207076/13.06.2012г., на осн. Чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ . С влязло в сила
решение на съда и тази заповез за уволнение е била призната за
незаконосъобразна и отменена. Отново се явил на работа, този път на
18.06.2014г. за да заеме длъжността си. В края на месеца работодателят го накарал
да се освидетелства пред медицинските органи, които установят дали страда от
някакво заболяване, във връзка с Наредба № 5/20.02.1987г. на МЗ и дали се
ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ. Издадено било ЕР № 0953 от
068/08.05.2014г. на ТЕЛК за психични заболявания при МБАЛ „Св.Марина” ЕАД-Варна
с диагноза: ”Биполярно афективно разстройство”. С ЕР № 01186 от
109/14.07.2014г., изд. от МБАЛ „Св.Марина” ЕАД-Варна, въз основа на
констатациите от направените медицински изследвания, във връзка с направеното
от работодателя искане с писмо № 2017/04.07.2014г. е било дадено заключение, че
страда от „Биполярно афективно разстройство”, което попада в списъка на
болестите , за които работниците се ползват с особената закрила по чл. 333, ал.
1 от КТ. Екземпляр от това решение било предадено на него и на представител на работодателя.
Последният вече е бил изготвил писмена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. Така, без предизвестие му е била връчена заповед № 208598 от
03.07.2014г. на 17.07.2014г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ, поради съкращаване на щата, според
длъжностното разписание на персонала, утвърдено от УС с протокол от 26.06.2014г.,
в сила от 01.07.2014г. Със заповедта е било разпоредено да се изплати на
работника обезщетение за неспазено предизвестие на осн. чл. 220, ал. 1 от КТ в
размер на едномесечно БТВ. Работодателят не е извършил подбор, при положение,
че трима души са заемали длъжността
„огняр”, а само неговото правоотношение е било прекратено. Не е взето предвид, че страда от психическо заболяване,
което е включено в Наредба № 5/1983г. , ползвайки се от закрилата по чл. 333,
ал. 1 от КТ. Обжалваната заповед е незаконосъобразна и иска да бъде отменена.
Иска да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност и работодателят
да бъде осъден да плати обезщетение за оставане без работа в продължение на
шест месеца, считано от датата на уволнението-17.07.2014г. до 16.01.2015г. в
размер на 4334.40лв. Претендира и обезщетение за забава при изплащане на
обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 722.40лв. за периода от
18.07.2014г. до датата на завеждане на иска в съда-09.12.2014г. в размер на
10.59лв., претенция оттеглена в последствие с молба от 25.02.2015г., като
производството в тази част е било прекратено с влязло в сила протоколно
определение от с.з. на 04.03.2015г.
В срока
за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът „Параходство БМФ” ЕАД изразява становище за допустимостта, но неоснователността на
исковете. Сочи,
че процесната заповед № 208598/03.07.2014год. е издадена в
съответствие с изискванията на закона. Взето е било решение
за съкращаване на длъжността „огняр".
След като е било взето
решение за съкращаване на длъжността „огняр", преди определянето на
лицата, които ще бъдат съкратени, работодателят е разпоредил с нарочна заповед № 95/01.07.2014год. определянето на
сходните длъжности в дружеството с тази на „огняр". Назначена е била комисия,
която да извърши проверка на сходността на
длъжностите и комисия за извършване на подбора по определените критерии.
Резултатът
от извършената проверка е бил отразен
в протокол № 1/02.07.2014год. След това е бил извършен
подбор между работниците, заемащи длъжността „огняр", който е бил отразен в съответната
атестационна карта. Комисията извършила подбора е
изготвила и протокол № 2/03.07.2014год. Въз основа на резултатите от
извършения подбор, представляващите
дружеството на 03.07.2014год. са издали уволнителната заповед.
Преди връчването на заповедта на ищеца от същия е била събрана информация за ползвана закрила, чрез попълване на
съответната декларация. За изпълнение разпоредбите на чл.ЗЗЗ от КТ е била открита
процедура за искане на становище от ТЕЛК и
разрешение от Дирекция „Инспекция по труда" град Варна.
След изпълнение на процедурата и получаване на разрешението за прекратяване на ТПО с ищеца от същия е била поискана
отново информация, относно ползвана
закрила, като му е предложено отново да попълни декларация
за ползвана закрила. При отказ на ищеца да попълни декларацията му е била връчена заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение. Представляващият работодателя поддържа, че всички действия по прекратяване трудовото
правоотношение на ищеца са извършени добросъвестно. Към датата на връчване на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, ищецът е бил информиран за даденото от Инспекцията по труда разрешение. Оспорва се,
че към датата на прекратяване на
трудовото му правоотношение е имало три щатни длъжности „огняр". Преди съкращението са били две, а след това е останала само
една. Моли за отхвърляне
на иска за отмяна на процесната заповед. Неоснователността на иска за отмяна на уволнението, аргументира и извод
за неоснователност на иска за възстановяване
на ищеца на заеманата до уволнението длъжност, както и на иска му за присъждане на обезщетение, за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение, предвид
на което се моли за отхвърляне и на тези два иска. В условия
на евентуалност и в случай, че съдът уважи претенцията по чл.225, ал.1 от КТ, прави възражение за прихващане със сумата от 722.40лв.,
изплатена на ищеца при прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.220, ал.1 от КТ.
След постъпване на
посмения отговор и представените с него доказателства, с оглед предоставената
му от първоинстанционния съд възможност П.К.С., чрез адв. М.К. е депозирал
становище, с което е оспорил част от изявленията на ответника в писмения
отговор. Направил е възражение, че извършеният от работодателя подбор не е
осъществен по критериите на чл. 329, ал. 1 от КТ. Позовава се на твърденията
си, че има по-високо образование и квалификация от другия участник в подбора.
Има степен „Старши огняр на парни и водогрейни котли“, каквото Христо Христов
няма. Има средно техническо образование, каквото у Христов липсва. Има по-голям
трудов стаж и професионален опит. Оценките в раздел I „Квалификация“ и раздел II „Изпълнение на
работата“ не кореспондират с определените от работодателя критерии за подбар по
чл. 329 от КТ. При извършения подбор има допуснато несъответствие на оценките
по отделните показатели на обективно проявените от него професионални качества
и квалификация, като оценявано лице и другия работник. От друга страна близо
четири години е отсъствал от работа поради предходните си незаконни уволнения. Атестационната
комисия няма фактическа възможност да установи и дава оценка на работата му
като огняр, от която е бил лишен, по причина на работодателя. Задължението за
подбор е изпълнено фиктивно и без да е осъщствено актуално оценяване по
кртериите на чл. 329, ал. 1 от КТ.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
Не
се спори между страните, че са били в трудово-правни отношения, по силата на
сключения между тях, на осн. чл. 70, ал. 1 от КТ индивидуален трудов договор №
7137/18.12.1991г., като П.К.С. е заемал длъжността „Огняр“ с шифър по
класификатора на длъжностите ********** и последвали допълнителни споразумения.
Със
заповед № 119/19.03.2010г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение”, която заповед е отменена с влязло в сила на 25.04.2012г. решение
по гр.дело № 11745/2010 на ВРС, VІІІ състав. Въз основа
на влязлото в сила съдебно решение и с изрична заповед № 307/12.06.2012г. на
изпълнителния директор на ответното дружество ищецът е възстановен на работа,
считано от 11.06.2012г. на длъжността „огняр” в отдел „Административно
обслужване” при същите условия.
На
13.06.2012г. на ищеца е връчена нова длъжностна характеристика за заеманата
длъжност. Със заповед № 207076/13.06.2012г. на изпълнителния директор на
ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение със С., считано от
14.06.2012г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. В мотивите на заповедта
е посочена липсата на необходимата квалификация за изпълняваната работа за
заеманата длъжност-не притежава изискващото се удостоверение за експлоатация на
газови съоръжения и инсталации и няма придобита втора стерен на професионална
квалификация по професията ел.монтьор. След като с влязло в сила съдебно
решение по гр.д. № 11064/2012г. на ХХVI състав на ВРС тази заповед е била
отменена, като незаконосъобразна, П.К.С. се е явил отново на работа.
Съгласно приета по делото заповед № 208598/03.07.2014год., считано от датата на връчването й на 17.07.2014г. трудовото
правоотношение между страните по спора е прекратено отново, този път на осн. чл.
328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ-поради съкращаване на щата. Видно от
заповедта, разпоредено е от работодателя на П.К.С. да се изплати обезщетение
в размер на едно месечно брутно трудово
възнаграждение за неспазен срок на предизвестие, на основание чл.220, ал. 1 от КТ.
Видно от ЕР на ТЕЛК № 0953
от 068/08.05.2014год., изд. от МБАЛ „Св.Анна"-Варна се
установява, на П.К.С. е
определена 78 % трайно намалена работоспособност при водеща диагноза „Биполярно афективно
разстройство" и за срок от три години до
01.05.2017г.
Към доказателства по делото
е прието и ЕР на ТЕЛК № 01186 от 109/14.07.2014г., на МБАЛ „Св.Марина”
ЕАД-Варна, издадено след преглед и
освидетелстване във връзка с Наредба № 5/20.02.1987г., като е
удостоверено, че освидетелстването е
във връзка с писмо № 2017/04.07.2014г.
на изп.директор на „Параходство БМФ” АД, съдържащо искане на мнение на осн. Чл.
4 от Наредба № 5/20.02.1987г.
Приобщен
към доказателствата по първоинстанционното делото е устав на АД „Параходство Български Морски Флот" и правила за работата на АД
„Параходство Български Морски Флот".
Според приетия по делото
протокол от заседание на УС на АД „Параходство Български Морски Флот" от 26.06.2014г, УС е взел
решение за потвърждаване и преутвърждаване на действащото длъжностно щатно разписание на персонала от Управлението и Бреговите звена на „Параходство
Български Морски Флот" АД, в сила на
18.06.2014год.; Потвърждава и преутвърждава
длъжностно щатно разписание на
персонала на Управлението и Бреговите звена на „Параходство Български Морски Флот" АД, което да влезе в сила на 01.07.2014год., след
приемане на решение на УС за извършването на
съкращение на щата. Взето е решение
най-сетне да се намали броят на работниците и служителите от Управлението и Бреговите звена на „Параходство Български Морски Флот" АД с две щатни бройки
, от които една бройка „Инженер електроник" с код по НКПД 2152 6004 и
една щатна брой „огняр" с код по НКПД
8182 2004 в съответствие с новото щатно разписание в сила от 01.07.2014год., чрез
съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2
от КТ, При извършване на уволнението на
основание чл. З28, ал. 1, т. 2, предл. 2 /съкращаване на щата/ да бъде спазвана процедурата, предвидена в чл.329
от КТ, в случаите, че подборът преди
уволнение е задължителен. Законните
представители на Дружеството се
оправомощават по своя преценка да упражняват право на подбор и да
уволнят работник, длъжността на който не се съкращава, за да остане на работа този, който има по-висока
квалификация и работи по-добре; Утвърждава критерии за подбор по чл.329
от КТ и точкова система за оценка на персонала-работници от Управлението и Бреговите звена
на „Параходство Български Морски
Флот" АД.Възлага на законните представители на дружеството да организират
провеждането на процедурата за подбор по чл.329 от КТ. Предвидено е законните
представители на дружеството да обобщят резултатите от подбора и да утвърдят лицето за уволнение. След като бъде
утвърдено лицето за уволнение , да бъде изготвена и подписана от
законните представители на дружеството или
негови изрично упълномощени пълномощници, заповедта за уволнение на лицето предвидено за съкращение по
чл.328, ал.1,т.2, предложение 2 от КТ/съкращаване на щата/.
Ответникът, настоящ въззивник е представил по първоинстанционотото дело критериите за подбор по чл. 329 от КТ и точкова система за оценка на
персонала-работници от Управлението
и Бреговите звена на „Параходство Български Морски Флот" АД
град Варна, утвърдени с протокол от заседание на УС от 26.06.2014год.
Видно от длъжностно
щатно разписание на персонала от Управлението
и Бреговите звена на „Параходство Български Морски Флот" АД град Варна в сила от 18.06.2014год., към сектор „Поддръжка и обслужване сгради" има посочени две
щатни бройки за длъжността „огняр". Съгласно прието по делото длъжностно щатно разписание на персонала
от Управлението и Бреговите звена на „Параходство Български Морски Флот" АД град Варна в сила от
01.07.2014год. към сектор „Поддръжка и
обслужване сгради" има само
една щатна бройка за длъжността „огняр".
От протокол № 1/02.07.2014год. се установява, че комисия
назначена със заповед № 95/01.07.2014год.на Изп.директори на ПБМФ след
направени сравнения на длъжностите по щатно разписание е решила подборът да се
извърши между лицата, заемащи длъжността
„огняр"-Дирекция „Снабдяване, ИТ и Комуникации", тъй като няма
други сходни длъжности на длъжността „огняр".
Според приложената по
първоинстанционното дело атестационна
карта за извършване подбор по критериите
за осъществяване на подбор по чл. 329 от КТ ,
утвърдени от УС на „Параходство Български Морски Флот"
АД с протокол от 26.06.2014год., подборът касае лицата
Христо Великов Христов и П.К.С.. Христо Великов Христов получава 90 точка, а П.К.С. получава 51 точки.
Приет по делото е
протокол № 2 /03.07.2014год.на комисията по подбора, която е направила
предложение за съкращаване на П.К.С..
По първоинстанционното дело е представена длъжностна характеристика
за длъжността „огняр".
Пред ВРС е изслушано
заключение по допуснатата ССчЕ, дадено компетентно и безпристрастно и
неоспорено от старните ,поради което се цени от съда. Вещото лице Янка Лозанова
поддържа, че брутното трудово възнаграждение
на ищеца в месеца предхождащ уволнението е в размер на 722.40лв. Съобразно размера на месечното брутно трудово възнаграждение за
месеца предхождащ датата на уволнението - 722.40лв.,
обезщетението по реда на чл.225,ал.1 от КТ за
шест месеца, считано от датата на уволнението възлиза на сумата от общи 4334.40лв..
За
доказване правилността на извършения подбор ответникът е ангажирал заключението на в.л. Г. К., дадено също
компетентно и безпристрастно, според която при посещение и запознаване с
наличните данни в „Параходство БМФ” ЕАД . Експертът е заявил, че при
предприетото съкращаване на работници на сходни
длъжности с тази на П.К.С. са спазвайки
разпоредбата на чл.329 от КТ и приетите от работодателя критерии при извършване
на подбор. Действително заетите
бройки към 18.06.2014г. са 2, а към 31.07.2014г.1бр. Обяснава каква информация
й е била предоставена от работодателя, с която се е запознала и от която прави
извод за последно казаното, но относно критериите от т. 2 от Раздел I и тези от Раздел II, имащи субективен характер, не може да отговори
взети ли са предвид трудовите и професионални качества на С., при положение, че
последно е работил само 9 дни преди уволнението. Размерът на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ , възлиза на 722.40лв. Тази сума е изплатена от ответника на ищеца на
19.08.2014год. по
банкова сметка ***.
Прието по делото е писмо
от Дирекция „Инспекция по труда" град Варна, в което е удостоверено , че по повод
постъпило искане вх. № РР-21-27/0034-6150//15.07.2014год.
и след преглед на приложената към него
документация, инспекцията дава предварително разрешение за прекратяване
на трудовото правоотношение с П.К.С. на длъжност
„огняр" в Дирекция „Снабдяване, ИТ и комуникации" на „Параходство Български Морски Флот"АД, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.Документът съдържа
удостоверяване, че е получено от П. Стоянов К. на ръка на 17.07.2014год. в 9.15часа. А това, че исканото разрешение е получено точно на 17.07.2014г. се
установява при сравняване данните по входящия и изходящ регистър в ИА „ГИТ”.
Видно искано е било от работодателя разрешение и е получено такова по две
заявления.
Пред ВРС са изслушани и
показанията на водените от ответника „Параходство БМФ” ЕАД двама свидетели: И. Н. Т. и А. И. К. Двете сочат, че на 17.07.2014г., когато юрисконсултът им съобщил, че имат получено
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с П.С., дадено от ИА „ГИТ” го извикали и му предложили да подпише декларация
дали се ползва от закрила по КТ и страда от заболяванията от Наредба №
5/20.02.1987г. Първоначално С. започнал да пише върху нея, но след проведен
телефонен разговор се отказал. Понеже скъсъл част от листа, те му предложили
друг екземвпяр. Като отказал да попълни предложената му деклереция, двете
свидетелси направили отметка, посочвайки дата и час-17.07.2014г. в 10.45ч.
/Видно на л. 161 от първоинстанционното дело се намира декларацията с
удостоверен отказ на П.С. да я попълни/. След това му връчили заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение.
В съдебно
заседание проведено на 07.05.2015год. ВРС е извършил справка с трудовата книжка на ищеца, от която е установено, че
след прекратяване на трудовото правоотношение и към 07.05.2015год. С. няма сключени последващи уволнвението трудови договори.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Първият
иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Твърдението на ищеца,
че уволнението е незаконно, се основава на упражненото от работодателя
право на уволнение. Ето защо носителят на това право - работодателят трябва да
докаже, че законосъобразно го е упражнил. В конкретния случай, уволнението е
оспорено от формална страна относно изискванията на чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3
от КТ. Уволнението е оспорено и по същество, доколкото С. твърди, че не е извършен
подбор.
Според разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330,
ал. 2, т. 6 от КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение
на инспекцията по труда за всеки отделен случай
трудоустроен работник, както и работник или служител, боледуващ от
болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването.
В настоящият казус П. Костадинова С. е уволнен на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ-поради съкращаване в щата. Същият
страда от заболяването “Биполярно афективно разстройство” и е със 78% трайно
намалена работоспособност, видно от ЕР на ТЕЛК № 0953 от 068/08.05.2014г. за
срок от три години до 01.05.2017г. и като противопоказания са посочени
нервно-психическо напрежение и тежък физически труд и това решение е станало достояние на работодателя. Може да бъде прието, че С. е трудоустроен и
заболяването му попада сред тези посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333,
ал. 1 от Кодекса на труда. Следователно той има право да се полза от
предварителната закрила, предвидена както в чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, така и
в чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. За целта работодателят би следвало да поиска и
получи предварително разрешение от Инспекцията по труда, а съгласно чл. 333,
ал. 2 от КТ- след като бъде взето мнението на ТЕЛК.
Следва
да бъде прието, че и мнение от ТЕЛК е изискано и е поискано и дадено
разпрешение от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция
„Инспекция по труда-Варна.
Видно
от представените по първоинстанционното дело ЕР на ТЕЛК № 01186 от 109/14.07.2014г.
, изд. от МБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-Варна, същото е издадено по повод
освидителстване на работника на „Параходство Български морски флот“ АД П.К.С.,
заемащ длъжността „Огняр“ във връзка с
Наредба № 5/20.02.1987г. С това решение е потвърдено, че страда от
Биполярно афективно разстройство. Есенциален тремор-лека степен, при трайно
намалена работоспособност от 78%. Посочено е, че освидетелстването му е предвид
постъпилото писмо № 2017/04.07.2014г. на ИД на „Параходство БМФ“ АД с искане за
мнение на осн. чл. 4 от Наредба № 5/20.02.1987г. Видно издаването на ЕР е
инициирано от работодателя и не представлява акт на преосвидетелстване,
щом предходното ЕР на ТЕЛК № 0953 от
068/08.05.2014г. е издадено за срок от три години и до 01.05.2017г. и не се
твърди промяна в обстоятелствата при които е било издадено. В мотивите на акта
си ТЕЛК е изразил становище, че евентуалното уволнение на освидетелствания е
нецелесъобразно от гледна точка на адаптацията на организма при промяна в
условията на труд и вероятно ще доведе до влошаване на психичното му състояние.
Видно работодателят е поискал мнението на ТЕЛК и го е получил, обективирано в
мотивите на самото решение.
Следващата
предприета от работодателя стъпка е била подаването на молба за издаване на разрешение по чл. 333, ал. 1,
т. 2 и т. 3 от КТ до Д „ИТ“-Варна. Това е сторено от работодателя с искане №
РР-21-27/0034-6150/15.07.2014г. Видно от извлечението от входящия регистър,
поддържан в „ИТ“-Варна искането е заведено на 15.04.2014г. В приложение към
искането е описано ЕР на ТЕЛК № 01186 от 109/14.07.2014г. и др.
Разрешение
за прекратяване на трудовото правоотношение с П.К.С., на осн. чл. 328, ал. 1,
т. 2 от КТ , е дадено с изх. № РР-21-27/0034-6191/17.07.2014г. на осн. чл. 333,
ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, т.е. на две основания. Върху
писмото, включително върху преписа, издаден от Д „ИТ“-Варна е удостоверено от
получилия го „на ръка“ на 17.07.2014г. в 9.15ч.
пълномощник на „П БМФ“ АД-П. Стоянов К.. Издаденото разрешение е вписано
сащо в изходящия регистър на Д „ИТ“ на 17.07.2014г.
Неоснователни
са възраженията на въззиваемия, че недоказано е останало наличието на писмено
искане до „ИТ“ за даване на разрешението по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Изпртено е такова от работодателя и препис, издаден от „ИТ“ е предоставен по
първоинстанционното дело. Неоснователно е и това възражение, че към искането не
е било приложено ЕР на ТЕЛК № № 01186 от
109/14.07.2014г., съдържащо мнението на осн. чл. 333, ал. 2 от КТ. То е описано
в приложение към искането. Дори и да не е било приложено, то доколкото
компетентният орган „ИТ“ прави свое проучване и обсъждане на искането, ако не е
било представано това ЕР на ТЕЛК, след като видно от останалите писмени
документи в приложението няма друг такъв документ, който да удостоверява
наличието на трудоустрояване и заболяване у работника, още по-малко такова по
Наредба № 5/20.02.1987г., органът би се снабдил сам, изисквайки доказателства
от работодателя и от ТЕЛК, формирайки становище. Вярно, че мнението на ТЕЛК е
било против прекратяване на трудовото правоотношение на П.К.С., но то не е
задължително за органа даващ разрешението, а само цели да го подпомогне в
преценката, като Инспекцията по труда може да не се съобрази с него. Компетентният
орган взема становището си самостоятелно въз основа на данните по конкретния
случай. Преценявайки събраната информация въпреки отрицателното мнение на ТЕЛК,
„ИТ“ е дала разрешение за прекратяване на трудовото правнооотношение и то на
двете заявени в искането основания-по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 333, ал.
1, т. 3 от КТ, както е посочено в разрешението. Няма основание да се приеме, че след като се иска
разрешение на две оснавония, следва да бъдат издадени такива две, а като е
издадено едно разрешение, то не е ясно на кое от двете основания е издадено. Искано е било разрешение за
прекратяване на правоотношението на двете отделни основания поотделно и е било
дадено такова на двете основания поотделно, видно от изявлението на органа,
независимо от това, че разрешението е обективирано в един акт. Без значение за
преценката на съда е дали разрешението е било връчено и на лицето, чието
уволнение се цели или не. Законът не предвижда такова действие като част от
процедурата по издаване на разрешение, за да може да бъде прието, че издаването
на разрешение е опорочено и това дава отражение на предприетото въз основа на
това разрешение прекратяване на трудовото правоотношение. Неоснователно е
оплакването на С., че правото му на защита е нарушено, след като законодателят
не предвижда и възможност за обжалване на този акт, в което се е убедил лично,
когато инициираното от него пред Адм.С-Варна произвадство по обжалване е било прекратено от съда с влязъл в сила акт,
като недопустимо. Следва изводът, че работодателят е взел мнението на ТЕЛК и се
е снабдил с разрешение на „ИТ“, както на осн. чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, така
и на осн. чл. 333, ал. 1 т. 3 от КТ.
Следващото
оплакване е, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
незаконосъобразно издадена след като е от 03.07.2014г., а мнението и разрешението
са чак от 14.07.2014г. и 17.07.2014г. Неоснователно е. 3аповедта вяроятно е
била изготвена на 03.07.20114г., но е била връчена на 17.07.2014г., след като С.
лично е удостоверил на тази дата несъгласиетно си с връчената му заповед. Според
текста на чл. 333, ал. 7 от КТ закрилата по този член се отнася към момента
на връчването на заповедта за уволнение. Настоящият състав прима
за доказано, че предварителната закрила при уволнение е била осъществена към
момента на връчване на заповедта на П.С.. До този извод съдът стига,
възприемайки показанията на двете разпитани пред първоинстанзционния съд
свидетелки Искра Т. и Атанаска Костадинова, които безпротиворечиво обясняват как
е станало връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Те
установяват, че извикали П.К.С. да му връчат заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение след като юрисконсултът им съобщил, че е получено разрешение от
Инспекцията по труда. Следователно е
било изпълнено и това условие за да се приеме, че законосъобразно е била
проведена процедурата по предварителната защита на работника.
Следва
произнасяне на съда по съществото на спора.
Основните
оплаквания на П.С. са били относно провеждането на подбор.
Няма
спор, че работодателят е предприел действия по съкращаване на щата и това е
видно от представените по първоинстанционното дело длъжностни щатни разписания
в сила от 18.06.2014г. и от 01.07.2014г. При извършена съпоставка се
установява, че в сектор „Пожддръжка и обслужване сгради” бройките за длъжността
„Огняр” са намалени от 2 на 1 и в сервиз „Корабно радионавигационно оборудване”
бройките за длъжността „Инженер, електроник” от 4 са намалени на 3. От интерес
за настоящия спор е длъжността „Огняр”, заявана до уволнението от П.С.”.
След
като е налице реално съкращаване на щата от 2 бр. на 1бр., доколкото не се
установява верността на тръдението на П.С., че до уволнението 3 лица са заемали
дръжността „Огняр”, видно от представеното щатно разписание и заключението на
вещото лице Г.Каваева, работодателят е предприел извършването на подбор,
съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ. За целта с решение на УС на „П
БМФ” АД-Варна е от 26.06.2014г. са били утвърдени щатните таблици, взето е било
решение за извършване на съкращаване на щата, както и за това, да бъде проведен
подбор, в случаите, кагото е задължителен, утвърдени са критериите за подбор,
въз основа на които да се извърши оценка на работниците и др. С протокол №
1/02.07.2014г. комисията определена със заповед № 95/01.07.2014г. е посочила,
че подбор следва да бъде извършен между лицата, заемащи длъжността „Огняр”,
т.к. няма сходни на нея, нещо което е установено и от вещото лице Г.Каваева.
Подборът е бил извършен между П.К.С.-ищецът, настоящ въззиваем и лицето Христо
Великов Христов. Последният е бил оценен с 90 точки, а С. само с 51 точки.
Предложено е било от комисията и прекратено от работодателя тудовото
правоотношение със С..
Очевидно
подбор е бил извършен. С молбата си от 25.02.2015г. С. е възразил, че
извършеният от работодателя подбор не е осъщестнвен по критериите на чл 329,
ал. 1 от КТ. Има по-високо образование и квалификация от другия оценяван
работник, има степен „Старши огняр на парни и водогрейни котли” и има придобито
средно специално образование, каквото . няма. Имайки по-високо
техническо образование и при по-голям трудов стаж и професионален опит, той е
оценен по-ниско. Освен това счита, че липсва обективно съответствие на оценката
по приетите от работодателя показатели с действителните му качества. Позовава
се още на това, че от четири години е отсъствал от работа, поради предходните
незаконни уволнения, така, че атестационната комисия няма фактическа възможност
да го оцени, защото няма адекватен и
цялостен поглед върху работата му като огняр, така, че провеждането на подбор е
изпълнено фиктивно, без актуално оценяванве по критериите на чл. 329, ал. 1 от КТ.
Неоснователно
е оплакването на С., че като има по-високо от Х.
образование и степен, той би следвало да има по-висока оценка за образование. Съдът
в тази връзка цени заключението в тази част, даденото от вещото лице Г.К.,
както и за изводите си по-долу. Видно от приетата от работодателя на
01.10.2013г., подписана от него при несъгласие на 24.06.2014г. длъжностна
характеристика за длъжността „огняр”, изискуемото образование е средно/основно.
Доказателства по делото за притежаваното от С. образование няма. Не може да
бъде прието, само защото в трудовия договор № 1737/18.12.1991г. е запосано, че
е завършил Техникум по механотехника, специалност „Хладилна и топлинна
техника”, че той има средно специално образование. Дори и да е било такова, то
не е висше, образование, така, че да се отрази на оценката по т. 1 от
критериите, получавайки на осн. буква „в” от 6-10 точки, притежавайки по-високо
от средното образование. Работодателят, приемайки, че С. има средно образование
му е дал 5 точки, както и на Христов. Вярно, че Х.
е с основно образование, но длъжността огняр допуска да бъде упражнявана от
среднист или такъв с основно образование. Няма основание за това, С. да получи
повече от дадените му 5 точки. Основателно работодателят е оценил двамата работници
по критерия по т. 1.2 с 0 точки. С. не установява това притежаваната от него
степен „Старши огняр на парни и водогрейни котли” да е следствие от
допълнителни теоретични знания и образование за заеманата длъжност или такова образование или теоретични
подзнания за изпълняване на сходна длъжност и е в състояние да подпомага
работещите на тази длъжност. Неосноватено е и оплакването, че С. притежава
необходимата професионална квалификация за заеманата длъжност, след като няма поне
професионална квалификация по професията ел.монтьор, която се изисква по
длъжностна характеристика, за разлика от Х.
Изводът е, че са неоснователни възраженията му по т. 1 от Критериите за
оценяване.
В
т. 2 от раздел I
и в раздел II според критериите за оценяване са залегнали показателите,
които са по практическото приложение на професионалните знания на оценявания и съответно
които са по изпълнението на работата, с оглед това, кой от работниците има
по-висока квалификация и работи по-добре. Тази преценка според приетото в ТР №
3/2011г. На ОСГК на ВКС подрежи на съдебен контрол, по предявен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ при упражняването на който съдът проверява
основават ли се приетите от работодателя оценки на законовите критерии по чл.
329, ал. 1 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите и
служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В мотивите
на това ТР е посочено, че критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ имат обективни
признаци и тяхното спазване е начин за упражняване правото на подбор и правото
на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен
документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от
уволнения работник или служител, истинността на отразените в него обстоятелства
подлежи на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или
прилагане на други доказателствени средства, с оглед установяване на
действителните качества на участвалите в подбора.
В
настоящия казус има изготвен от работодателя писмен документ-атестационна
карта. При наличието на оспорване, че са спазени от работодателя критериите по
чл. 329, ал. 1 от КТ, че оценките не съответстват на действителните качества на
С., че подборът е извършен фиктивно, т.к. членовете на комисията по изготвяне
на оценката нямат поглед върху работата му като огняр през последните 4 години,
че резултата от оценяването е израз на злоупотреба с право, в тежест на
работодателят е било да опровергае тези възражения. Доказателства обаче в тази
насока не са ангажирани, доколкото със заключението на вещо лице Г.Каваева това
не би могло да бъде установено, както вещото лице е заявило при изслушването му
в с.з.
Прекратяването
на трудовото правоотношение при този извод се явява незаконосъобразно.
Първоинстанционното
решение в тази част, следдва да бъде потвърдено поради съвпадане на крайноте
изводи на ВОС с тези в обжалваното първоинстанционно решение.
При
уважаване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и при направеното
искане, би следдвало да бъде посочено, че основателен е и искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и С. бъде възстановен на заеманата до
уволнението длъжтност „огняр”. Първоинстанционното решение следва да бъде
потвъредно и в тази част.
При
уважен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и доказано от ищеца
твърдение, че е останал без работа в периода от шест месеца след уволнението,
чрез представяне за справка на съда на трудовата си книжка, видно от която няма
последващ запис след оформеното от „П БМФ” АД прекратяване на трудовото
правоотношение, основателно се явява искането за присъждане на обезщетение по
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. За определяне на размера на
обезщетението е изслушано пред ВРС заключението на вещото лице Янка Лозанова.
Вещото лице е поддържало, че БТВ на С–тойков за месеца, предхождащ уволнвението
е в размер на 722.40лв. или 4334.40лв. за шестмесечния период.
При
това положение, би следвало да бъде
уважено и възражението на „Параходство
БМФ” АД за съдебно прихващане между сумата от обезщетението и сумата от
722.40лв., представляваща обезщетение по чл. 220 от КТ, за неспазено
предизвестие. След прихващане дължимият размер е 3612.00лв., както е посочил ВРС в допълнителното си решение.
Настоящият състав намира въззивната жалба на
„Параходство БМф” АД срещу
допълнителното решение за недопустима, доколкото е уважена изцяло молбата на
„Параходство БМФ“ ЕАД с правно основание чл. 250 от ГПК. Липсва правен интерес
за въззивното дружество да обжалва допълнителното решение. Друг въпрос е, че и
без жалба, при отмяна на основното решение, следва отмяна и на допълнителното,
щом с него се уважава само направеното от едната страна по спора възражение за
прихващане между присъдената с основното решение сума и насрещно вземане на
другата страна, макар, че не такъв е настоящия казус.
С
оглед изхода на спора следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение и в
частта в която „Параходство БМФ“ АД е осъдено да заплати разноски на П.С. в
размер на 1440.00лв. на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, щом няма инициирано
производство по изменение за първата инстанция и сумата от 353.38лв., представляваща разноски на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
С
оглед изхода на спора за въззивната инстанция „Параходство БМФ“ АД-Варна следва да бъде осъдено да заплати на П.К.С. разноски
в размер на 782.84лв., представляваща част от заплатеното адвокатско
възнаграждение, съгласно фактура № 16/07.06.2016г., разписка от същата дата и
списък по чл. 80 от ГПК, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, определена от съда
според разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 482.84лв. и
според разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300.00лв., щом
толкова е заплатено, предвид направеното възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение и според действителната фактическа и
правна сложност на спора.
С
оглед изхода на спора за въззивната инстанция „Параходство БМФ“ АД-Варна следва да бъде осъдено да заплати на П.К.С.
разноски в размер на 300.00лв., представляваща част от заплатеното адвокатско
възнаграждение, съгласно фактура № 25/26.10.2016г., разписка от същата дата и
списък по чл. 80 от ГПК, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК, според разпоредбата на
чл. 9 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
според прекратената част от жалбите.
Воден от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2187/03.06.2016г., допълнено с решение № 3352/19.09.2016г.,
постановени по гр.д. № 11502/2014г. на ХVІ състав на ВРС, както в частта в която е
признато на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на П.К.С., ЕГН: **********
*** за незаконосъобразно и е отменена заповед № 208598/03.07.2014г. на работодателя
„Параходство Български
морски флот" АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. Приморски № 1, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ,
считано от 17.07.2014г., така и в частта в която П.К.С.
ЕГН:********** е възстановен на
заеманата до уволнението длъжност „огняр" в структурно звено „Дирекция снабдяване, ИТ и КОМ" при
„Параходство Български морски флот" АД град Варна,
ЕИК: *********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, в частта в която ; „Параходство Български морски флот" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Приморски № 1 е осъдено да
заплати на П.К.С., ЕГН:********** ***, сумата от 3612.00лв., явяваща се разлика между сумата от 4334.40лв.-обезщетение дължимо от работодателя за
оставането на П.К.С. без работа, поради уволнението за шест месеца,
считано от датата на уволнението-17.07.2014г.,
на основание чл. 344, ал. 1, т. З
във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и сумата от 722.40лв.-обезщетение за
неспазено предизвестие, заплатено от работодателбя на П.К.С., на осн. чл. 220, ал. 1 от КТ, след извършено по реда на
чл. 104 от ЗЗД прихващане между двете суми до размера на по-малката, по
възражението на „Параходство Български
морски флот" АД, след като
първоинстанционният съд е уважил исковата претенция на П.К.С. за заплащене на
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, в частта в която „Параходство Български морски флот" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Приморски № 1,е осъдено да заплати на П.К.С.
ЕГН:********** ***, сумата от 1440.00лв., представляваща сторени в производството по първоинстанцинното дело съдебно-деловодни разноски за заплатен адвокатски
хонорар, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и в частта
в която „Параходство Български
морски флот" АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. Приморски № 1, е осъдено да заплати по сметка на ВРС сумата от 353.38лв., представляваща дължима държавна такса и разноски по първоинстанционното
дело, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА „Параходство Български Морски Флот“ АД-Варна, ЕИК
*********, адрес гр. Варна, бул. „Приморски" № 1, представлявано от Александър
Янчев Калчев да заплати на П.К.С. ЕГН ********** *** разноски за въззивната
инстанция в размер на 782.84лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по
въззивната жалба вх. № 52546/11.10.2016г. от „Параходство Български
морски флот” АД, ЕИК *********, срещу решение № 3352/19.09.2016г. по гр.д. № 11502/2014г.
на ХVІ състав на ВРС, с което на осн. чл. 250 от ГПК е допълнено решение №
2187/03.06.2016г. по същото дело, като е
уважено направеното от дружеството възражение за
прихващане.
ОСЪЖДА „Параходство Български Морски Флот“ АД-Варна, ЕИК
*********, адрес гр. Варна, бул. „Приморски" № 1, представлявано от Александър
Янчев Калчев да заплати на П.К.С. ЕГН ********** *** сумата
от 300.00лв., представляваща разноски
на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните, при
условията нап чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: