Определение по дело №2621/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 44
Дата: 6 януари 2023 г. (в сила от 6 януари 2023 г.)
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20223100502621
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44
гр. Варна, 06.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20223100502621 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. К. К., ЕГН**********, срещу
Решение №3379 от 08.11.2022г. по гр.д. №3554/2022г. на ВРС, 10-ти състав,
само в частите му, с които е определен поетапен режим на лични контакти
на въззиваемия и баща Г. К. Г., ЕГН**********, с децата на страните по
делото: Л. Г. Г. и К. Г. Г..

Във въззивната жалба се твърди, че решението, само в тези му части, е
неправилно, постановено в нарушение на закона и интересите на децата. Като
цяло се сочи, че определеният режим на лични контакти не е съобразен както
с нуждите на децата, така и с възможностите на ответника да ги обгрижва. За
периода до двегодишна възраст на децата се счита, че няма достатъчно време
за адаптация на децата, а грижите за две близначета са непосилни за бащата.
За периода до тригодишна възраст на децата се счита за нужно присъствието
на майката все още. За периода до четиригодишна възраст на децата се сочи,
че бащата няма да може да се справи с приспиването на децата, поради което
все още режимът следвало да бъде без преспиване. А за след четиригодишна
възраст на децата се поддържа, че контакти от 09.00 часа в петък; и за 24-ти,
и за 25-ти декември през година; и непрекъснато повече от 15 дни през лятото
– не са в интерес на децата.
Моли се за отмяна на решението в частта по режима и постановяване на
друг, предложен в жалбата такъв. Моли се за присъждане на съдебни
разноски пред въззивния съд. Не се отправя искане за събиране на
доказателства.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
1
от Г. К. Г., с който се навеждат доводи за недопустимост и неоснователност
на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. По съществото на
жалбата се твърди, че тя съставлява препис и интерпретация на обжалвания
съдебен акт, но не съдържа никакви конкретни оплаквания срещу него.
Оспорват се твърденията, че определеният режим на лични контакти не бил
съобразен както с нуждите на децата, така и с възможностите на ответника да
ги обгрижва. Поддържат се сочените и пред РС родителски възможности и
мотивация на бащата, с пълната подкрепа и на родителите му. Категорично се
оспорват поддържаните от майката: липса на време за адаптация на децата;
непосилност на грижите за децата за бащата; нужда и до три години майката
да присъства на срещните; оправданост на режим без преспиване и до четири
години на децата; и оправданост на само 15 дни постоянен контакт през
лятото. Твърди се, че решението съответства на доказателствата и на
интересите на децата, като дори реалният режим на срещи между момичетата
и бащата е по-разширен от самите родители, спрямо съдебно постановния.
По същество се моли за потвърждаване на решението в обжалваната му
част. Отправя се искане за допускане на един свидетел за доказване
„графика“ на лични срещи по договорка между родителите и за
възможностите на бащата да се грижи за децата си.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок
и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити. В жалбата се съдържа
оплакване за неправилност на решението в разглежданите части, съобразно с
интересите на децата – което е въпрос по същество; няма законово изискване
жалбата да съдържа „новооткрити факти“, като условие за допустимост;
наличие или липса на доказателствени искания не е условие за допустимост
на жалбата. С оглед на изложеното делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с
призоваване на страните.
По доказателствата: Тъй като във въззивната жалба няма релевирани
доказателствени искания, няма сочени от страните процесуални нарушения
при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и още тъй като дори
пред РС ответникът е поискал само един свидетел, който му е бил допуснат,
то няма основания по чл.266 от ГПК за допускане на свидетел само на
въззиваемия. В допълнение изясняването на реалния „график на личните
срещи по договорка между родителите“ може да се осъществи при личното
им изслушване.
По изслушването: При извършена служебната проверка съдът намира,
че доколкото пред РС не е извършено лично изслушване на родителите, то
на осн. чл.127, ал.2 от СК вр. чл.59, ал.6 от СК двамата родители следва да
бъдат задължени да се явят лично в о.с.з. за такова пред съда.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 07.02.2023г. от 10.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.

* ЗАДЪЛЖАВА родителите М. К. К. и Г. К. Г. да се явят лично в о.с.з.
за разглеждане на делото, за личното им изслушване по спора.

* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на въззиваемия за допускането
на един свидетел за доказване на „графика“ на лични срещи по договорка
между родителите и за възможностите на бащата да се грижи за децата си.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3