№ 677
гр. Благоевград, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20231200500743 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 9677/11.05.2023г. от Б. Я. Ш., с
адрес: с.Д.О., мах.Д.*, чрез пълномощник адв.И. Н., против Решение №
117/04.03.2023г., постановено по гр.д.№ 1079/2022г. по описа на РС
Благоевград.
С въззивната жалба решението се оспорва изцяло като неправилно и
незаконосъобразно. Изтъква се, че съдът е постановил решението при
неизяснена фактическа обстановка и при твърдения от ответника още в
отговора, че процесната оранжерия е изградена в негово собствено място,
представляващо нива, бивша собственост на бащата на неговата съпруга.
Сочи се, че на вещото лице е поставен въпрос да изследва дали мястото,
върху която е поставена оранжерията е част от тази бивша земеделска земя,
на който въпрос вещото лице не е отговорило. Изтъква се от жалбоподателя,
че никога не е поддържал твърдението, че процесната нива е била предмет на
реституция по ЗСПЗЗ. Оспорват изводите на вещото лице относно липсата на
идентичност на процесния имот с имота на наследодателя му И.Т., като се
сочи, че идентичност може да се установи и чрез други способи и белези като
местонахождение, площ, граници /съседи/, поради което експертизата се
определя като непълна и неточна и въз основа на нея не могат да се правят
правни изводи. Това твърдение се аргументира и с поисканото от самото вещо
лице в хода на делото искане за снабдяване с изрично посочени документи ,
за да отговори на поставените задачи.
Изтъква се приемане на експертизата при липса на изразено становище
от страните за това. Оспорват се като незаконосъоразни процедсуалните
действия на пъровинстаницонния съд по отказ да приеме допълнителни
доказателства - нот.акт № 63/2019г. за продажба на недвижим имот и отказа
1
за допускане на допълнителни въпроси към експертизата, поискани от
жалбоподателя, на основание преклузия.
Твърди се от въззивната страна, че соченият нотариален акт е относим
към предмета на делото и не е допуснат като доказателство, поради
допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
което е довело до непълнота на доказателствата по делото.
При поддържане на аргументи в горната насока се иска отмяна на
обжалваното решение изцяло.
Правят се доказателствени искания - за приемане като писмено
доказателство на нотариален акт № 63/2019г., за който документ се твърди от
жалбоподателя, че е узнал за извършената с него сделка от събраните по
делото свидетелски показания, както и че е относим, тъй като от него ще се
установи промяната на имота от УПИ в ПИ. За установяване именно на
обстоятелствата относно промяна на процесния имот от УПИ в ПИ се иска
допускане на допълнителна СТЕ, като вещото лице, след като се запознае с
материалите по делото, извърши преглед на оригиналните документи в
техническа служба на община С., извърши оглед и измервания на място да
направи пълно проследяване на имота като парцел I, в кв.12 по плана на
с.Д.О. от 1984г., до проследи изменението на плановете, респ. на имота, до
посочи кога с кой акт на кой орган е променен статута на имота от УПИ с
площ от 360 кв.м., само в ПИ с площ от 670 кв.м., както и да изготви
комбинирана скица, в която да отрази констатациите си.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на жалбата от
въззиваемата страна.
Жалбата се счита за неоснователна, като се поддържа, че изграждането
на оранжерия от ответника в границите на имота н ищците пречи на
последните да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Оспорва
се твърдението на жалбоподателя за придобиване на процесната част от
имота като част от нива по давност. Твърди се, че от вещото лице е
установено изграждане на оранжерията в имота на ищеца,, като се оспорва и
законността на изграденото.
Възразява се по доказателствените искания на въззивника, като се сочи,
че са преклудирани, а от друга се сочи, че по така поставените въпроси
вещото лице е дало отговор в експертизата.
При съображения в горната насока се иска потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на направените пред въззивната
инстанция разноски.
Искането на въззивната страна за допускане събиране като писмено
доказателство на нот.акт № 63/2019г. е оставено без уважение, като
преклудирано. Искането за допускане на допълнителна задача към приетата
от първата инстанция съдебно – техническа експертиза е уважено и на вещото
лице е възложено повторно да изследва имота от първото му заснемане до
настоящия момент какъв е статута му и по какъв начин е станало това
заснемане, какво е отреждането на имота по всеки от последващите планове,
кога е станало това, по какъв план, по кой ред и процедура, как впоследствие
се е променил имота по отношение на предназначение, площ, съседи и др.
индивидуализиращо го белези, а така също и вещото лице да направи справки
в ОСЗ С. дали процесния имот или част от него са били земеделска земя,
налице ли са данни за провеждане реституция на този имот и спрямо спорния
имот към настоящия момент означен с пл.№ 282, може ли да се ситуира и
отрази на скица спрямо процесния имот имота, описан в удостоверение изх.№
1038/20.02.1924г. от Горно Джумайски съдия. При наличие на данни за
процедиране в населеното място на частичен застроителен и регулационен
план през 1984г., това засегнало ли е спорния имот и по какъв начин, налице
ли са данни за наличието на регулация за спорния имот /пълна или само за
2
част от границите му/, впоследствие извършвана ли е промяна на статута на
имота в поземлен такъв, кога и как е станало това, по какъв начин.
Въззивника, редовно призован, се явява лично и чрез пълномощник
поддържа оплакавнията в жалбата.
Вззиваемите страни, чрез пълномощник, оспорват жалбата.
Пред въззивния съд е приета допълнителна съдебно – техническа
експертиза.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и
съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по искова молба на Н. А. К. и С. Д. К., с
която против Б. Я. Ш., от с. Д.О., мах. Д.* е предявен иск – за осъждане на
ответника да премахне изградената от него оранжерия в североизточната част
на ПИ с пл. № 282 по плана на с. Д.О., целият с площ от 670 кв., при граници:
дере, имот с пл. № 315, имот с пл. № 283 и път – правно основание чл.109 ЗС.
Ищците са твърдят, че са собственици на недвижимия имот на
основание договор за покупко –продажба с община С., като в част от имота
им ответната страна е изградил оранжерия и отказва да напусне имота, като с
изграждане на оранжерията в имота им ищците сочат, че се ограничава
правото им на собственост и искат премахване на оранжерията от ответника.
Ответникът оспорва собствеността на ищците, като твърди, че имота е
част от нива, която е била собственост на И.Т. /баща на съпругата на
ответника/, представляващо земеделски имот - нива от около 5 дка, находяща
се в землището на с. Д.О., в местността Ш., при граници /съседи/: М.М.; валог
и чешма, която нива не е била внасяна в ТКЗС, обработвана била от
ответника, който си построил процесната оранжерия, както и че повече от 30
години владеел това място и било придобито от него по давност.
С обжалваното решение искът е уважен и ответната страна Б. Ш. е
осъден да премахне изградената оранжерия в североизточната част на ПИ с
пл. № 282 по плана на с. Д.О., целият с площ от 670 кв., при граници: дере,
имот с пл. № 315, имот с пл. № 283 и път.
От събраните доказателства се установява, че ищецът Н. К. е купил от
третото неучастващо по делото лице Община С. процесния имот с пл. № 282
по плана на с. Д.О., целият с площ от 670 кв., при граници - дере, имот с пл.
№315, имот с пл. №283 и път с договор за покупко- продажба на недвижим
имот - частна общинска собственост от 10.06.2021г. Няма спор между
страните, че към датата на сключване на договора а покупко – продажба
ищците Н. К. и С. К. са имали сключен валиден граждански брак, както и че в
процесния имот има изградена една двуетажна масивна жилищна сграда.
На 14.03.2022г. бил изготвен от инж. Д.Р. протокол за трасиране,
означаване и координиране на процесния имот. Наа 18.03.2022г. ищецът Н. К.
е подал до кмета на община С. искане ответникът да бъде предупреден да
напусне имота. На 01.04.2022г. кметът на община С. изпратил писмо до
ответника, с което му указал да освободи имота, като премахне и
неправомерно монтираната оранжерия.
От първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства.
Свидетелите С.С. и О. К., съответно сестра и брат на ищеца Н.К., сочат,
че през 80-те години процесното място е било дадено на майка им от АПК, в
които имот родители им построили къща и който оградили с ограда след
построяването на къщата. Впоследствие имота с къщата прехвърлили на
ищеца. От няколко години между ищеца и ответника е възникнал спор
относно мястото, в което последният си построил оранжерия. Свидетелите
сочат, че ответникът е изградил оранжерията /преди 3-4 години – св.С., през
3
2018-2019г.- св.К./ на място, в което преди години ползвали като варница и
като място за сушене на тютюн като имало изградено скеле за това. Според
двамата свидетели построяването на оранжерията от ответника е станало след
като той е поискал от общината да закупи мястото, но от там му отказали. От
построяването на оранжерията от ответника между страните започнали
спорове за собствеността върху мястото и за премахване на оранжерията.
Св.А.М. /сестра на съпругата на ответника и съсед на ищеца/ сочи, че
къщата на ищеца е построена преди 1992г. и имота им е ограден с бетонни
стени. Сочи, че процесната сушилня, изградена от ответника през 2017г., се е
намирал имот, собственост на баща й и на което място е имало сушилня,
ползвано от сестра й. Свидетелката е категорична, че сушилнята на ответника
е изградена извън ограденият имот на ищците. Сочи, че освен оранжерия, там
имало овощни дървета - ябълки, круши, които насадил ответникът. Заявява,
че на това място му са казвали „межда“, като на междата ответникът е засадил
овощни дръвчета. Свидетелката М. поддържа, че оранжерията била на
бащиния й имот.
Св.И.Ч. – сват на ответника, сочи, че е ходил на процесното място преди
около 4-5 месеца и установил, че има изградена оранжерия, а надолу от нея
има посадени и овощни дървета. От снаха си разбрал, е преди това на това
място е имало сушилня, но къде точно, не може да посочи. Знае, че близо до
процесната оранжерия ищецът има парцел, но не знае дали е ограден с
бетонна стена. Сочи, че теренът около оранжерията е равен, като надолу от
оранжерията имало овощни дръвчета. Над оранжерията имало поставена една
цистерна, но не можел да си спомнил дали имало стена. Поддържа, че над
цистерната имало ограничение, имало стена над цистерната, но не знаел кога
била направена стената.
За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния
имот по делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза. От
заключението на същата и от уточненията на вещото лице инж. В. Ю.,
направени при проведеното му изслушване в открито съдебно заседание на
06.02.2023г. се установява, че процесната оранжерия /според вещото лице
постройката представлява паянтов парник/ попада в границите на процесния
имот пл. № 282. Става ясно, че паянтовият парник е изграден от метална
конструкция и покрит с плътен полиетилен, с площ от 21 кв.м. Вещото лице е
онагледило резултатите от направения от него оглед на място и замерване на
състоянието на имота, сградите и постройките, като в тази връзка е изготвил
цветна скица, представляваща Приложение № 10 към заключението. На тази
скица процесната оранжерия е тонирана в червен цвят, като същата се намира
в североизточната част на процесния имот с пл. № 282. Според вещото лице
няма налице основание да се твърди, че мястото, оградено за оранжерия и
овощна градина, представлява част от нива от около 5 дка, находяща се в
землището на с. Д.О., в местността Ш., при граници /съседи/: М.М., валог и
чешма, поради липса на стари планове, в които имотът, нива от 5 дка да
присъства и да може да се сравни с действащия план. Става ясно също така,
че в действащата КККР за неурбанизираната територия на землището с. Д.О.
/бивша КВС/, липсват възстановени имоти на наследниците на М., по
записката от 20.02.1924г., със следващо име И.Т.. Отделно от това няма и
налице процедиран Помощен кадастрален план /ПКП/, който да показва
местоположението на бившия имот нива от 5 дка, как попада в границите на
урбанизираната територия.
При изслушването на вещото лице, проведено в открито съдебно
заседание на 06.02.2023г., същото заяви, че на името на И.Т. няма никакви
възстановени имоти в картата на възстановената собственост, която в
момента е Кадастрална карта на неурбанизираната територия. В картата на
възстановената собственост въобще няма възстановяване на земеделски
имоти на това име. Вещото лице е категорично, че на името на М. и на
4
Тупавичарски няма възстановена собственост за неурбанизирани територии
за земеделски земи, които се намират извън границите на населеното място.
Във връзка с основното възражение на ответника е, че мястото, на което
е изградил процесната оранжерия (според вещото лице паянтов парник) е
представлявало част от земеделски имот - нива от около 5 дка, находяща се в
землището на с. Д.О., в местността Ш., собственост на И.Т. /баща на
съпругата на ответника/, изрично на вещото лице е възложено да изследва
този въпрос повторно, като направи справки и в съответната ОСЗ дали това
лице или наследниците му са заяви за възстановяване имот в тази местност,
площ и съседи и по възможност да установи къде се е намирал този имот. От
приетата пред въззивната инстанция съдебно – техническа експертиза се
установява следното:
Вещото лице е отразило на скица – приложение № 37 и 33 /л.109 и 105/
към допълнителната експертиза имота, закупен от ищците по силата на
АЧОС, представляващ п.№ 282, като на скиците имота е тониран в жълто, а
процесната оранжерия /парник на място/ също е нанесен в тези скици от
вещото лице.
На място имотните граници на имот пл.№ 282, по плана на с.Д.О.,
целият с площ от 670 кв.м., при граници: дере, имот с пл.№ 315, имот с пл.№
283 и път, показани на скица – приложение № 33 /л.105/ се както следва:
съвпадащи граници по КТ и тези на място са – югоизточната граница с имот с
пл.№ 315 – по цялата й дължина . част от стена на жилищната сграда и
останалата част изградена масивна ограда на бетонова основа, железни колове
и оградна мрежа между тях; източна граница – към дерето – част от нея с
изградена ограда от дървени колове и оградна мрежа; югозападната граница –
към улицата – по-голямата част от нея – част стена на жилищната сграда и
останалата част изградена масивна бетонова ограда /подпорна стена/,
циментови колове и оградна мрежа между тях, останалата малка част е без
ограда, с бетониран терен; северозападна граница – с имот пл.№ 283 – по-
голямата част от нея първо плоча на масивна стопанска сграда в имот пл.№
283, след това тена на жилищна сграда в имот пл.№ 283 и след това подпорна
стена. Има и несъвпадащи граници между тези на място и границите по КП:
северозападната граница – с имот пл.№ 534 по ц.м. и без имот по КП –
несъвпадаща по цялата дължина; източна граница – към дерето – по-малка
част от нея – разминаване с изградената на място ограда от дървени колове и
оградна мрежа.
По ЧРЗП за кв.12 на с.Д.О. от 1984г., одобрен със Заповед № 298 от
13.08.1984г. имотът, обект на експертизата, е проектен парцел I- общ., в кв.12
с изчислена от вещото лице графична площ от 370 кв.м., проектиран на
празен терен, без имотни граници, т.е. без заснемане на място.
По КП от 1987г., одобрен през 1990г. със Заповед № 82 от 08.05.1990г. на
Председателя на ОбНС гр.С., имота е заснет като поземлен имот пл.№ 282 и
отразен с червени граници на приложение № 12 от допълнителната
експертиза. По регулационен план за имот пл.№ 282 няма отреден парцел, а
той попада в границите на проектен парцел I- общ., в кв.12 с изчислена от
вещото лице графична площ от 370 кв.м., а графично изчислена площта на
имот пл.№ 282 е от плана е 510 кв.м.
КП е попълнен през 1991г., като на приложение № 12 имота е отразен
като поземлен имот пл.№ 282 и отразен на скицата на приложението в жълти
граници, заснемането е с преки измервания и този имот графично изчислен е
с площ от 697 кв.м.
По оцифрения през 2004г. КП от 1991г. имотът е с идентификатор №
501.282, площ от 0,696 дка и записан на Алдин Звезданов Крънчев, без
документи за собственост /приложение № 20 от експертизата/.
Във връзка с възражението на ответника, че оранжерията е построена
5
върху имот, собственост на бащата на неговата съпруга и че става дума за
земеделски имот, част от нива от пет декара с посочени съседи, вещото лице е
извършило проверка в ОСЗ С.. Вещото лице е установило, че със заявление №
6 /променено на № 50/ от 04.01.1992г., подадено от И.М.И. и допълнен
Ю.И.Т. /приложение № 22 / е поискано възстановяване правото на
собственост на наследниците на М. И.М. на 13 броя имоти, като обект на
експертизата е нива от 5 дка в м.Ш., заявена под №1 от заявлението без
описани граници и съседи по док.удостоверение № 1038/20.02.1924г., в което
заявление е записано „застроено“. За удостоверяване правото на собственост е
представено удостоверение № 1038/20.02.1924г.,на Горноджумайски мирови
съдия /приложение № 23/, в което под № 2 е описана нива в м.Ш., от около
пет декара при съседи: М.М., валог и чешма.
Част от поисканите да бъдат възстановени имоти са заявени и с
Клетвена декларация /приложение № 24/, в която под №1 е описана нива от
15 дка в м.Ш., при съседи: И.Ц.и, река и дере, записано – „застроено с къщи“.
Към експертизата вещото лице е открило и приложило и Решение № Ж
603/14.05.1993г. на ПК С. /приложение № 28 – л.99/, с което на наследниците
на М. И.М. е отказано възсановяване правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на нива от 5 дка, находяща се в
землището на с.Д.О., в местността Ш., при граници /съседи/: И.Ц.и, река и
дере, заявена под № 1 за възстановяване, с мотив – попадане на имота в
регулация на НМ и извършено мероприятие по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. Това
решение е връчено лично на И.М.И. срещу разписка на 14.02.1993г.
/приложение № 29 и л.101/ и няма данни да е обжалвано.
В преписката вещото лице е открило също така и две молби на И.М.И.-
от 06.12.1992г., с която е пискал от ПК С. да му бъде заменен или заплатен
стадиона от 5 дка и е приложил удостоверение № 1038/20.02.1924г. от
Горноджумайски мирови съдия и молба от 21.10.1994г., с която е поискал да
му заплати обезщетение за имот от 5 дка земя в м.Ш., които предоставя за
стадион.
Горните данни дават основание на вещото лице да заключи, че за процесния
имот няма данни за провеждане на реституция на спорната част от имота,
означен с пл.№ 282.
В действащата КККР за неурбанизираната територия на землището на
с.Д.О. /бивша КВС/ има 4 бр. възстановени имоти на М. И.М. /приложения №
31 и 32/ нито един от имотите не отговаря на имот от 5 дка в м.Ш. по
записката от 20.02.1924г. според вещото лице няма данни за провеждани
процедури по възстановяване на имота в урбанизираната територия чрез
изработване и процедиране на изискващия се по чл.13а от ППЗСПЗЗ помощен
кадастрален план /ПКП/, за възстановяване на бивши земеделски имоти в
границите на урбанизираната територия при възстановяване на земи по чл.10,
ал.7 от ЗСПЗЗ.
Вещото лице не е открило стари планове, в които да е отразена нива от
5 дка и да може да се сравни с действащия, а от двете цитирани молби,
подадени от И.М.И. прави извод, че става дума за имот, , които се намира в
района на стадиона, а последният се намира западно от района на
експертизата и е тониран в синьо на приложения № 12 и 15 от експертизата.
При тези данни вещото лице обобщава, че няма данни, че в имота,
заснет като пл.№ 282 представлява част от нива от около 5 дка, находяща се в
землщието на с.Д.О., в м.Ш., при граници /съседи/: М.М., валог и чешма.
Вещото лице е категорично в допълнителното си заключение, че както
уличната, така и дворищните регулации от 1984г. и от 1990г. са неприложена
по отношение на имот с пл.№ 282 и около него и поради това границите по
тези планове са проектни, като в този случай водещи остават границите на
поземлените имоти при наличието на одобрен КП. При действието именно на
6
този КП община С. е извършила продажбата на имота като пл.№ 282 на
ищците.
Съдът кредитира допълнителното заключение на вещото лице като
правилно и законосъобразно, в частта, в която е дал отговори на въпроси,
имащи отношение за установяване на факти, за които са необходими
специални знания. Вещото лице е отговорил пълно на поставените въпроси,
разполага с необходимата компетентност, а данните в експертизата му се
потвърждават от представените и приети писмени доказателства и събраните
гласни такива.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Негаторният иск
може да се упражни срещу всяко лице, за което от ищеца се твърди, че
извършва действие или бездействие, с което му пречи да упражнява правото
си на собственост върху вещ според обичайното й предназначение. В този
смисъл от ищците е обоснован правния интерес от предявяване на иска и
съответно процесуалната легитимация и на двете страни по спора.
Ето защо следва да се обсъдят доводите на жалбоподателя,
изложени във въззивната жалба, относно правилността на решението в
оспорваната част на поддържаните в жалбата основания.
По същество:
За да е основателен негаторния иск по чл.109 ЗС ищецът следва да
докаже не само че е собственик на вещ, но и че ответната страна извършва
някакво действие или бездействие върху нея и с това реално и обективно му
пречи да упражнява собствеността си в пълен обем и съобразно конкретното
предназначение на вещта, т.е не е достатъчно само да се упражнява някакво
въздействие върху вещта, но и същото да пречи реално на правото на
собственост. /така т.3 от ТР № 4/2015г. от 06.11.2017г., на ОСГТК на ВКС/.
Пак според установената практика преченето по см. на чл.109 ЗС е
фактически въпрос. Не всяко въздействие върху имот може да обоснове
основателност на предявен по реда на чл.109 ЗС иск, а само онова
въздействие /пречене/, което изрично е посочено и обосновано от ищеца в
исковата молба, както и за което са налице доказателства и което обективно
да води до извод за реално създаване на пречки за собственика да упражнява
правата си или да го затруднява по някакъв начин. В обстоятелствената част
на исковата молба ищецът следва да посочи какви са извършените от
ответника действия, с какво те смущават неговото право на собственост и в
рамките на това основание, както и на формулирания петитум съдът е длъжен
да даде защита на спорното право /така Решение № 139 от 25.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 457/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава
Павлова/.
В случая от ищците твърдят, че са собственици на процесния имот,
отразен в КП на населеното място като № 282, за който сочат, че са го
придобили на основание покупко – продажба от община С. и в чиито граници
7
ответната страна е изградила оранжерия, която отказва да премахне. С
поддържането на тази оранжерия ищците твърдят, че не могат да ползват
цялата си вещ по предназначение.
Няма спор между страните, че ищците са собственици на имот, описан
по КП с пл.№ 282, както и че ответната страна е изградила оранжерия, която
ползва. Основният спорен въпрос по делото е дали на мястото, в което е
изградена оранжерията, е собствено на ответника и дали е налице правно
основание за ответника да държи в тази част от имота оранжерия и което
основание да е противопоставимо на ищците.
Въззивника не установи пълно и главно, че е собственик на имота или
че владее или го държи на правно основание, в частта, в която е изградена
процесната оранжерия. Нещо повече по делото не се установи тази страна да
е частен или универсален правоприемник на лицето, на което твърди, че
частта на имота, в която е построил оранжерията, е била собствена и е
представлява земеделски имот – М. И.. Вещото лице , при проверката си в
съответната ПК , сега ОСЗ С., е установило, че за имот от 5 дка в м.Ш. не е
постановено положително решение и такъв имот не е бил възстановяван по
реда на ЗСПЗЗ, още по-малко в полза на ответната страна. От ответника не се
ангажираха доказателства за придобиване на тази част от имота по давност.
От една страна, при твърдение, че се касае до част от нива, то за да тече
давност за придобиването й следва да се установи владение, считано от датата
на влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ или най – късно от влизане в сила на
решението,с което собствеността върху този имот се възстановява от
съответната ПК /сега ОСЗ/. Такива доказателства по делото липсват. От друга
страна, по данни от експертизата, не се установи, че процесната част от
имота, върху, който е изградена оранжерията, е била земеделски имот, който е
бил внасян в ТКЗС. Това дава основание да се направи извода, че при земи с
неустановен собственик същите стават държавна собственост по силата на
закона, а впоследствие собствеността е преминала към съответната община.
Въззивникът не установи, че е владял процесната част от имота за период от
време, годен да го направи собственик по давност. Гласните доказателства
установяват, че тази страна е изградила оранжерията преди 4 – 5 години, като
веднага след изграждането й започнали споровете за собствеността на земята
под нея с въззивамите, поради което не са доказани всички елементи за
придобиване на тази част от имота по давност. Отделно от това – за
придобиване на имоти държавна или общинска собственост на основание
чл.86 ЗС давност не тече, като същата е спряла, считано от 31.05.2006г.
Такава е започнала отново да тече едва с публикуване на Решение № 3 от
24.02.2022 г. на Конституционния съд на РБ – в ДВ бр. 18 от 4.03.2022г., а от
тази дата не е изтекъл необходимият 10годишен срок за давностно
придобиване.
Като собственик общината е продала имота като кадастрална единица
на въззиваемите страни. Ищците установиха, че са собственици на поземлен
имот по КП, заснет като имот с пл.№ 282, придобит на основание валидна
прокупко – продажба, в границите на който въззивника е изградил оранжерия.
Според вещото лице за част от имота е налице регулация, която не е
приложена и поради това имотът е индивидуализиран по действащия КП.
Държането в чужд имот на постройка, независимо от законността й,
безспорно пречи на собственика да ползва целия си имот по предназначение.
Ответната страна не установи правно основание, което да оправдава
държането на оранжерията на това място. Ето защо жалбата е неоснователна,
а постановеното решение правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода от оспорването въззивника дължи на ответните по
жалбата страни направените пред въззивната инстанция разноски в размер на
600 лв. за адв.възнаграждение.
8
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 117/04.03.2023г., постановено по гр.д.№
1079/2022г. по описа на РС Благоевград.
ОСЪЖДА Б. Я. Ш., от с. Д.О., мах. Д.* да заплати на Н. А. К., ЕГН
********** и С. Д. К., ЕГН **********, от с. Д.О., мах. Д.* сумата от 600
/шестстотин/ лв., направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчване на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9