Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 28.02.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12941 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124 от ГПК.
С Решение № 1508/08.07.2015 г. по гр.д. № 1575/2018 на Софийски градски съд, І ГО, 6 с-в, като делото е върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане с участието на необходимия другар на ответника В.С.А. - съпругата му В.Л.А., ЕГН **********.
Ищците К.С.К., ЕГН ********** и К.С.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, кв. „Горна баня”, ул. „********, са предявили иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу ответниците В.С.А., ЕГН ********** и В.Л.А., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ незастроен г. по описа на САС, съдът е обезсилил Решение по гр.д. № 15115/2012 г.
урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.София, район „Овча купел”, кв. „Горна баня”, ул. „********, целият на площ от 900 кв. м., съставляващ парцел ХІ-1, в кв. № 38, по плана на гр. София, кв. „Горна баня”, одобрен със заповед № РД-50-307 от 20.04.1995 г. и заповед № РД-09-50-76 от 04.03.2003 г., при съседи: ул. „Обзор”, ул. „Отдих”, парцел V-2, съставляващ поземлен имот с идентификатор № 68134.4328.3801 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-22-125/26.04.2010 г. на началника на СГКК-София, адрес на поземления имот: гр.София, район „Овча купел”, „Горна баня”,площ 903 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по преходен план: 1, квартал 38, парцел ХІ, съседи: имот с идентификатор № 68134.4331.2533, имот с идентификатор № 68134.4328.1533, имот с идентификатор № 68134.4328.1531, имот с идентификатор № 68134.4328.1575.
Ищците твърдят, че са собственици на описания имот, като правото на собственост придобили от П.Б.с договор за покупко-продажба от 20.01.2004 г., обективиран в нот. акт № 3/2004г. на нотариус В.М.. Поддържат, че праводателят им се легитимирал за собственик на имота въз основа на нот. акт за придобиване на недвижим имот по давност № 58/2003 г. на нотариус И.Н.и удостоверение за тежести изх. №00187/15.01.2004 г. от СВ при СРС. Твърдят, че към момента на придобиването имотът бил празен и в него нямало никакви сгради, както и че повече от осем години добросъвестно го владели. Ищците се позовават изтекла в тяхна полза 5-годишна придобивна давност. Сочат, че до началото на м.09.2012 г. никога не били забелязали признаци на установена фактическа власт от други лица, но в началото на м. 09.2012 г. при посещение на имота, в него намерили ответника А., който заявил, че е собственик на имота. Установили, че ответникът А. заявявал претенции като собственик на имота въз основа на нот. акт по давностно владение № 152/2009 г. на нотариус В.Б.. Ищците установили, че в СВ имало и друга партида на имота, по която бил вписан и нот. акт № 11/2003 г. на нотариус В.Б., по силата на който ответникът А. бил признат на основание наследство за собственик на 1/2 ид. част от едноетажна жилищна сграда с площ от 116.42 кв.м., заедно с построените до сградата складови помещения с площ от 30.15 кв.м. и 74.8 % ид. части от процесния УПИ ХІ-1, в кв.38, с площ от 860 кв.м, които считат, че са разрушени и не съществуват в имота още преди закупуването. Молят съда да отмени нотариалните актове съставени за този имот, а именно нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство № 11, том ІІІ, рег. № 06645, дело № 348/2003 г. на нотариус В.Б., рег. № 302 в регистъра на НК, вписан в Службата по вписванията – София с акт № 38, том ХLІХ, дело № 11452/16.05.2003 г. и нотариален акт за право на собственост на основание давностно владение и наследство № 152, том V, рег. № 22189, дело № 0836/2009 г., на нотариус В.Б., рег. № 302 в регистъра на НК, вписан в Службата по вписванията - София с акт № 128, том СLІІІ, дело 33632/2009 г., вх. рег. № 53263/25.11.2009 г. Молят да им бъдат присъдени разноските по делото.
Ответниците оспорват иска по основание като твърдят, че ищците не са собственици на процесния имот. Излагат подробни съображения за това. Считат, че те са собственици на имота. Сочат, че праводателят, който ищците считат за свой такъв, а именно П.Б., никога не е притежавал правото на собственост върху имота, не го е владял и сделката с нотариален акт № 3 от 2004 г. не е породила вещно- прехвърлително действие и съответно ищците не са придобили правото на собственост върху имота на това основание. Ответниците посочват, че първоначално процесният имот, заедно с намиращите се в него постройки, е бил собственост на Е.Б., като след нейната смърт е бил предмет на съдебна делба, в резултат на което с решение от 06.06.1983 г. по гр.дело № 11511/1978 г. на СРС, е бил възложен на основание чл. 288, ал. 2 ГПК/отм./, като описаната сграда с площ 116 кв.м., заедно с 74.80 ид.ч. от дворното място - в дял на Д.Б., а друга постройка с площ 45 кв.м. /сега несъществуваща/ заедно с останалите 25.20 % ид.ч. от дворното място – в дял на П.Б.. Сочат, че Д.Б. починала на 14.12.1986 г., след което между наследниците й била извършена съдебна делба по гр.д. № 6177/1995 г. на СРС, в резултат на което с решение от 27.03.1997 г., влязло в сила на 02.08.2001 г. описаната по-горе сграда от 116 кв.м., заедно с 74.80 % ид.ч. от дворното място е била възложена на основание чл. 288, ал.2 ГПК /отм./ в дял на Г.А., която починала на 01.04.2002 г. с наследници С.А. и ответника, като неин син. Ответниците заявяват, че от 1986 г. до 2012 г. са във владение на имота без прекъсване и чрез своите наследодатели, поради което ищците не може да са собственици на същия. Молят иска да бъде отхвърлен. Претендират разноски по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
Ищците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 3/20.01.2004 г. на нотариус В.М., като са закупили имота от П.Б., а от удостоверение изх. № 00187/15.01.2004 г. на СВ-СРС е видно, че към 15.01.2004 г. по наличната документация не са налични тежести. Праводателят на ищците – П.Б.се легитимира като собственик на имота с нот. акт за придобиването му по давност № 58/09.12.2003 г. на нотариус И.Н., съставен на основание чл. 483, ал.3 от ГПК /отм./, с който е признат за собственик на основание давност въз основа на постановление от 08.12.2003 г. по нот.д. №1339/2003 г. В постановлението е посочено, че П.Б.е получил част от имота, по силата на съдебно решение за възлагане на имот, а останалите части от имота са поставени в дял на негови роднини, като след решението за възлагане само и единствено Б. владее имота, което се разпростира върху цялото дворно място, другите собственици не са владели имота и са се дезинтересирали от него.
Ответникът А. се легитимира като собственик по силата на нот. акт №11/16.05.2003 г. на нотариус В.Б., с който на основание чл. 483 от ГПК /отм./ е признал ответника А. и С.Ц.А. /негов баща/ за съсобственици, всеки един по една втора ид. част на основание наследство на едноетажна жилищна сграда с площ от 116.42 кв. м. и складови помещения с площ от 30.15 кв. м. с 74.8 % ид. ч. от УПИ, парцел ХІ-І, кв. 38, по плана гр.София, м. „Горна баня”. Ответникът се легитимира като собственик и по втори нот. акт № 152/25.11.2009 г. на В. Б.нотариус с рег. № 302 на НК на основание давностно владение и наследство.
От представените по делото писмени доказателства, вкл. и от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, се установява, че процесният имот с решение от 06.06.1983 г. по гр.д. №11511/1978 г. на СРС, 44 състав, е възложен в дял първи – 74.80 % от дворно място съставляващо имот пл. №1, в кв.38, м. „Горна баня” – в дял на Д.И.Б.а, а дял втори – 25.20% ид. части от същото място - в дял на П. В. Б., който се явява праводател на ищците по договора от 20.01.2004 г.
Установява се също, че Д.Б. е починала на 14.12.1986 г. и между наследниците й е била извършена съдебна делба, като с решение от 27.03.1997 г. /влязло в сила на 02.08.2001 г./ по гр.д. № 6177/1995 г. на СРС, 54 състав, и е поставен в дял на Г.М. А. – 74.80 % ид.ч. от дворното място, която е починала на 01.04.2002 г. и е оставила за наследници – С.Ц. А. – съпруг /починал на 11.10.2007 г./ и В.С.А. /син/ - ответник по делото.
Като доказателство по делото е представено Писмо от 01.06.2009 г. на СО-район „Овча Купел“ – във връзка с премахване потенциално опасна липа в процесния имот. Представено е като доказателство Разрешение за строеж от 15.07.2011 г.- във връзка с изграждане на нова ограда около имота, като по повод издаването му е представено и удостоверение от СО - район „Овча Купел“ от 04.12.2018 г. Представен е и Предварителен договор от 12.08.2011 г. – във връзка с възстановяване на електрозахранването в имота, като по повод сключването му е представено и писмо от ЧЕЗ от 16.11.2018 г. Представени са още писмо от 22.02.2010 г. на „Софийска вода“ АД във връзка с проектиране на сградни ВиК отклонения, също и виза за проучване и проектиране от 05.03.2012 г, инвестиционен проект от 16.05.2012 г., договор за строителство от 21.08.2012 г., писмо от 18.03.2013 г. на СГКК-София, декларация от 10.05.2013г., заповед от 26.04.2010г. на СГКК-София.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице по извършената СТЕ се установява пълна идентичност на ПИ с кад. № 1, парцел XI-1 в кв. 38 по актуалния рег. план на м. „кв. Горна баня“ от 1995 г. и ИПР от 2003 г. и ПИ с идентификатор 68134.4328.3801 по КККР на район „Овча купел”, София, от 2009 г. ПИ с кад. № 1, нанесен в архивните кад. планове с емисии 1943 г., отпреди 1950 г., 1965 г. и 1979 г., предмет на съдебна делба по гр.дело № 11511/1978 г. на СРС, 44 с-в, е идентичен и с ПИ с идентификатор 68134.4328.3801 по КККР на район „Овча купел”, София, от 2009 г. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че към момента в дворното място няма сграда, като е имало шест сгради – две жилищни и четири стопански, вероятно през 2003 г. е съществувала жилищната постройка, тъй като е нанесена в новата кадастрална карта.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице по извършената ССЕ за недвижимия имот са платени следните суми за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/, както следва: от В.А. - за земя с площ 643 кв.м. и жилищна сграда с РЗП 116.42кв.м. - за годините от 2004 г. до 2007 г. вкл. с декларация вх. №**********/23.09.2002 г., по партида 7217Н26699 /стар № 44010167-65001/; за годините от 2008 г. до 2012 г. вкл., с декларация вх. №2763/19.12.2007 г., по партида 7271Н36631 /стар №4401016765004/, а за земя с площ 267 кв.м., УПИ ХІ- кв.38, за годините от 2009 г. до 2012 г. вкл. с декларация вх. №18272972/28.12.2009 г. по партида 7217Н40936 /стар №440106765005/; от К.К. и К.Д. – съсобственици на имот земя с площ от 900 кв.м., с декларация вх. № 18240148/30.01.2004 г. по партида 7217Н6699 /стар и №67022469-20003/; от В.А. не е декларирана съсобственост на процесния поземлен имот през периода от 2004 г. до 2017 г., респ. не е плащала ДНИ и ТБО, като платените суми за ДНИ и ТБО са описани по години, вносител и суми таблици № 1, № 2 и № 3 към заключението.
Съдът възприема заключенията на вещите лица по СТЕ и ССЕ за изготвени компетентно и мотивирано в обхвата на компетентност на вещите лица, въз основа доказателствата по делото.
Във връзка с твърдяното владение върху имота по делото бяха разпитани трима свидетели на ищеца, както и по двама свидетели на всеки от ответниците. Свидетелката С.С.установява, че познава ищците, като първо била техен служител, а впоследствие станали приятели. Твърди, че й е известно, че ищците притежават имот в „Горна Баня“, в къща в която живеят, както и че ищците споделили с нея през 2004 г. закупуването на парцел в „Горна Баня“ с инвестиционна цел и почерпили по случая. Твърди, че след 2004 г. ищцата я завела на мястото, показала й закупения имот. Свидетелката твърди, че след това минавала още два или три пъти покрай имота и не била запозната дали някой предявил претенции към имота. Твърди, че ищците имали намерение за застрояване на имота, като в тази връзка били водени преговори с инвеститори. Свидетелката В.З.заявява, че познава ищците, с които са приятели и че имала агенция за недвижими имоти. Твърди, че имотът бил даден от собственика П.Б.за продан и че ищците имали желание за закупуването му. Била брокер по сделката, която се осъществила през м.01.2004 г. Твърди, че направила първо компютърна справка, извадила удостоверение за тежести, нотариус В.М. също правил проверка и всичко излязло чисто. Твърди, че след покупката ищците почистили имота и че поправили течащ водопровод в имота, т.е. стопанисвали го. В края на 2004 година водели преговори с инвеститор да строи сграда, но проект не се осъществил. Твърди, че през 2007 г. водили с друг инвеститор преговори за същото строителство, но се развалили нещата, защото ищецът искал да се строят търговски обекти, а ищцата - апартаменти. Свидетелката твърди, че ищците оградили имота с бодлива тел, както и че никой не е пречел на ищците да владеят имота. Свидетелката С. Д. посочва, че познава ищците, с които били комшии и приятели. Твърди, че знае за имота в Горна баня, който купили през 2004 г. – намиращ се срещу основно училище № 53. Твърди, че докато децата й ходили в това училище в този период постройки в този имот - стара сграда не е имало. Твърди, че от 1995 г. не е виждала строежи в имота. На свидетелката е известно, че собствеността на ищците била оспорена. Твърди, че мястото не било оградено с ограда. Свидетелката М.Г.установява, че познава ответниците, с които били приятели. Твърди, че ответникът имал място в „Горна Баня“, намиращо се срещу къщата на свидетелката - на ул. „*******Твърди, че имотът е около декар, като в него към момента никой не се намирал. Посочва, че ответникът много години ползвал имота, грижел се за него, както и че в имота имало постройка, която била бутната впоследствие. Твърди, че преди това в имота живеел В. Б. – билкар, но не помнела кога е починал той, като ответникът имал имота по наследство. Твърди, че в момента мястото не било оградено. Посочва, че ответникът през 2012 г. донесъл на мястото строителни материали. Твърди, че освен ответниците други лица не е виждала в имота, както и че ответниците идвали в имота в периода отпреди демокрацията и до момента. Посочва, че в момента имотът е буренясал и разграден. Свидетелят С.С.посочва,че познава ответниците от 1998 г. Твърди, че живеел в Горна баня и ответникът го помолил да му помага за имота, тъй като свидетелят се занимавал с проектиране и строителство. Твърди, че с ответника ходили три пъти да възстановяват съборена ограда в имота. Свидетелят трябвало да възстанови къщата по виза за проектиране, основите на къщата и стълбите стояли, но с времето къщата била разрушена. Свидетелят възстановил през 2011 г. водомерна шахта в имота, ответникът се грижел за дръвчета и за други неща, за да може да ги полива. Твърди, че през 2012 г. ответникът дал на свидетеля виза за проектиране за възстановяване на къщата и оградата в имота. Твърди, че ответникът искал да възстанови къщата на същото място, на което е била преди. Посочва, че проектът бил направен през 2012 г. Твърди, че оставили строителни материали у съсед. Твърди, че след това в имота дошло младо момче с момиче, започнали да викат и заплашват, след което друг мъж започнал да събаря стените с крака. Твърди, че в периода от 1998 г. до 2012 г. не е виждал друг човек освен ответниците да е идвал в имота. Свидетелят твърди, че къщата в имота я имало и по кадастър и по скица. Твърди, че мъжът, който дошъл в имота и заплашвал му показал нотариален акт за собственост върху имота, в който акт къщата я нямало. Свидетелят посочва, че след тази случка строежът и проектирането били замразени. Твърди, че към момента не знаел кой ползва имота, като същият не бил ограден. Свидетелят в периода от 1998 г. до 2012 г. на 3 пъти помагал на ответника във връзка с набези и обири в имота. Твърди, че в периода между 1998 г. и 2012 г. поне един път в седмицата ходил до имота. Свидетелката Д.И. установява, че познава ответниците от 1988 г. Твърди, че в къщата имало билкар – бай В., който починал преди 1990 г. Заявява, че след смъртта му ответникът идвал в имота, а после идвала и ответницата. Твърди, че ответниците ползвали мястото, почиствали го, а ответницата садяла и цветя там. Твърди, че е проектант и че били взети за мястото две визи за проектиране – през 2009 г. и 2012 г. Твърди да е виждала къщата в мястото – преди 1990 г., имало основи, зид, колони. Свидетелката твърди да е съветвала ответника във връзка с проектирането. Твърди, че в имота имало ограда – като мрежа, но всичко било рухнало и крадци унищожили оградата. Твърди, че къщата била от 60-те или 70-те години на миналия век, стара сграда, на един етаж с помещения, в които през 1976 г. имало билки. Твърди, че сградата била изоставена и с времето рухнала и че трябвало да бъде възстановена. Свидетелката твърди, че в имота е виждала само ответниците, а едва след 2012 г. имало претенции от други лица към имота. Твърди, че в момента ответникът ходел в имота, но нямало ограда. Свидетелката заявява, че от 2004 г. насам посещавала имота почти всеки месец, поне по веднъж и че е виждала ответника да чисти храсти и оправя водомерна шахта в имота – през 2010-2011 г. Твърди, че през 2010-2011 г. видяла ответниците да почистват и оправят цветята в имота. Твърди, че към 2004 г. имало сграда, стояли колони, имало тухлени стени, но не помни дали имало покрив на къщата. Твърди, че към 2000 г. къщата имала останки от покрива. Свидетелката пояснява, че интензивно ответниците посещавали имота след раждане на детето им през 2003 г. Свидетелят Р.Л.установява, че познава ответниците от 1989 г. Твърди, че живеел срещу техния имот - с адрес ул. Обзор № 2, в който те не живеели, а ги е виждал да ходят там. Свидетелят твърди, че в имота живеел бай В. Б. – билкар, и че жена му е леля на ответника. Твърди, че не е виждал други лица в имота. Помни къщата, на един етаж, но нея отдавна я нямало. Твърди, че ответниците ходели в имота след смъртта на бай В. и жена му - през съботите и неделите, но и през седмицата, както и че започнали набези на крадци – от 1989 г. насетне, които ограбвали къщата. Твърди, че ответниците сменяли ключалки и сваляли катинари на къщата. Свидетелят заявява, че сега имотът е запустял, но ответницата е садила цветя в него. Твърди, че през 2009 г. негов майстор, помагал му за ремонт, ходил в имота да реже голямо дърво – липа, за което ответникът докарал багер. Дървото било отразяно по искане на ответника. Твърди, че през 2004 г. ответниците се грижили за имота, но не и други лица. Не е чувал за П.Б.. Не си спомня кога е рухнала къщата и дали е съществувала в периода 2004-2009 г., но до 2012 г. си е имало колони и стени. Твърди, че към 2012 г. ответникът решил да загражда имота, складирал материали при свидетеля. Виждал е ответниците са режат храсти и да копаят имота. Не е виждал в имота други роднини на бай В. и жена му, не знае да имат други роднини освен ответниците.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК - положителен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот. Ищците имат правен интерес от предявяване на претенцията с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК в защита на правото си на собственост върху процесния незастроен урегулиран поземлен имот. Според т. 2 от ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота, /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 от ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание – така мотивите на ТР №11/2012 г. на ОСГК на ВКС. Според същото ТР нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а според ал. 2 на същия член ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя (чл. 68 от ЗС). Според чл. 70, ал. 1 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗС добросъвестността се предполага до доказване на противното.
В теорията и в практика се е утвърдило разбирането, че под фактическа власт следва да се разбира възможност за владелеца да действа непосредствено върху вещта и да изключва действия на други лица. Ако предишният владелец продължава да извършва макар и откъслечни действия, не може да се каже, че е установена фактическа власт от новия владелец. Вторият признак на владението е да се държи вещта като своя – да се държи така като че ли той е собственик. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго (чл. 69 от ЗС). Други съществени признаци на владението, които не се съдържат изрично в норми на ЗС, но доктрината признава, са изискването владението да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно, явно. Несъмнено - да може със сигурност да се каже, че владелецът упражнява фактическа власт и че наистина има намерение да държи вещта като своя. Намерението да се държи вещта за себе си трябва да се изрази по ясен начин. Владелецът трябва да отрича чуждата власт върху вещта, не трябва да допуска чужди действия, като цялото му поведение не трябва да изразява каквото и да е съмнение в неговото намерение да упражнява фактическата власт за себе си. Владението е явно, ако то не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. Придобитото по скрит начин владение няма действие по отношение на предишния владелец, докато трае скритостта. Владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересуван може да научи за нея (така "Владение" на В.Т.).
В настоящия случай ищците следва да установят твърдяното придобивно основание на правото на собственост на техния праводател П.Б., от когото са закупили имота през 2004г. Събраните по делото писмени доказателства установяват, че П.Б.е бил собственик на 25,20% ид.ч. от процесното дворно място и построените в него лятна къща от 45 кв.м. и селскостопански постройки въз основа на съдебна делба, извършена с решение от 6.06.1983г. по гр.д.№ 11511/78г. на СРС. Останалата 74,80% ид.ч. от дворното место, ведно с едноетажна жилищна сграда от 116 кв.м. е възложено в дял на Д.И.Б.а. След нейната смърт между нейните наследници е извършена съдебна делба на нейния имот, като с решение от 27.03.1997г. по гр.д.№ 6177/95г. на СРС имотът е поставен в дял на Г.М. А. /майка на ответника/. Решението е влязло в сила на 2.08.2001г. След нейната смърт за собственици на имота по наследство и давност се легитимират ответника и неговия баща С.А. с нот.акт от 16.05.2003г., а след смъртта на последния- с нотариален акт за собственост по наследство и давност от 25.11.2009г. Установи се от събраните гласни доказателства, че родителите на П.Б.са живеели в имота до тяхната смърт и са ползвали цялото дворно място като овощна градина. Не се установява обаче че те са владели целия имот за себе си. От 1995г. до 2001г. 74,80 % ид.ч. от дворното място и жилищната сграда са били предмет на съдебна делба между наследниците на Д.Б.. Това означава, че наследниците на Д.Б. не са се били дезинтересирали от имота, каквото твърдение е изложено в постановлението на Нотариус И.Н.от 8.12.2003г., въз основа на което е издаден и нотариалния акт на П.Б.за собственост по наследство и давност на целия имот – за неговата 25,20% ид.ч. и за 74,89% ид.ч. , за които през 2003г. ответника и неговия баща са се снабдили с нотариален акт за собственост по наследство и обстоятелствена проверка. П. Б. не е станал собственик на целия имот въз основа на давностно владение, поради което не е могъл да прехвърли собствеността върху него на ищците.
На второ място ищците не проведоха пълно и главно доказване по отношение на осъществено от тях добросъвестно и непрекъснато владение върху процесния имот в продължение на 5 години. Не се доказа по несъмнен начин периода на твърдяното владение от ищците по отношение на процесния имот. От събраните свидетелски показания не може да се установи по несъмнен начин периода на осъщественото и твърдяно от ищците владение от м.01.2004 г. до м.01.2009 г.– св. Седевчева само знае, че ищците са купили имота и са имали намерение да го застроят, което намерение не се е осъществило до м.01.2009 г., св. З. е била брокер по сделката от 2004 г., а св. Д. не установява имотът да е бил ограден от ищците. Установява се само, че същият е бил ограден с бодлива тел. За пълнота следва да се посочи, че в нотариалния акт от 20.01.2004 г., материализиращ договора за покупко-продажба между ищеца, като купувач, и П.Б., като продавач, е отразено изявление на страните, според което владението върху имота се предава в деня на подписване на нот. акт. В тази му част нотариалният акт има характера на официален документ, посредством който нотариусът е удостоверил направеното пред него изявление във връзка с предаване владението върху имота. Той, обаче, не удостоверява самото действие по предаване на владението, каквото не е извършено пред нотариуса. Досежно факта на предаване на владението нотариалния акт има характера на частен свидетелстващ документ, който като такъв не е обвързващ за съда и се преценява наред с всички други доказателства за това обстоятелство. Други доказателства за начало на давностно владение в полза на ищците, както се посочи, не бяха ангажирани. Поради това представеният договор от 20.01.2004 г. съдът не приема като основание за начало на придобивна давност или като доказателство за придобито владение върху имота от ищците, независимо от посоченото в него. От друга страна, съдът кредитира като достоверни и непротиворечиви показанията на свидетелите на ответниците – св. Г. – съсед, в процесния период не е виждала други лица в имота освен ответниците, които идвали в имота в периода от началото на демокрацията и до момента, св. С. в периода от 1998 г. до 2012 г. помагал на ответника да възстановят съборената ограда на имота, като в периода не е виждал друг човек освен ответниците да е идвал в имота, св. И. установява, че ответниците посещавали имота след 2003 г., ползвали мястото, почиствали го, а ответницата садяла и цветя в имота, св. Л. не е виждал други лица в имота, а ответниците сменяли ключалки и сваляли катинари на къщата, а до 2012 г. имало също съществуващи колони и стени на къща в мястото. Поради това съдът приема, че действията на ответниците сочат на осъществявана от тях фактическа власт върху имота, който същевременно е бил своен от тях, т.е. не може да се приеме, че владението на ответниците е било изгубено или че същото е отблъснато от ищците в процесния период. Или ответниците в процесния период са извършвали макар и откъслечни действия, поради което не може да се приеме, че ищците по делото са осъществявали владение върху имота в процесния период от м.01.2004 г. до м.01.2009г.
Тъй като не се установи ищците да са собственици на процесния имот, предявеният иск по чл.124 от ГПК следва да се отхвърли. Следва да се отхвърли и искането по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариалните актове, с които ответникът се легитимира като собственик на имота – нот.акт №11/2003г. и нот.акт № 152/2009г.
По разноските:
Ищците нямат право на разноски с оглед изхода на делото.
Ответниците имат право на разноски съобразно разпоредбата чл. 78, ал.3 от ГПК. Ответниците претендират да са направили разноски за заплатените от тях адвокатски възнаграждения на представляващите ги процесуални представители и разноски за съдебна експертиза. Съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК ответницата А. е направила разноски в размер на 1500 лв. - адвокатски хонорар, а ответникът А. - 1500 лв. за адвокатско възнаграждение и 300 лева – депозит за съдебна експертиза. Представени по делото са договорите за правна защита и съдействие с ангажираните от ответниците процесуални представители. В договора за правна помощ, сключен от ответницата, плащането на хонорара е изрично отбелязано – в брой. По отношение направеното от процесуалния представител на ищците възражение за прекомерност на адв. хонорар за процесуалния представител на ответницата съдът намира същото за неоснователно, доколкото уговореното съответства на предвидения размер по чл. 7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери адвокатски възнаграждения, издадена от ВАдС. Отбелязване по отношение плащането на хонорара липсва в договора, сключен от ответника А.. Липсват доказателства за заплащане от негова страна на адвокатско възнаграждение в претендирания размер, вкл. и по банков път, поради което и такова не му се следва. Претендираните разноски за съдебна експертиза следва да се присъдят на ответника, доколкото същите са действително сторени.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на К.С.К., ЕГН ********** и К.С.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, кв. „Горна баня”, ул. „********, с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците В.С.А., ЕГН ********** и В.Л.А., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ незастроен урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.София, район „Овча купел”, кв. „Горна баня”, ул. „********, целият на площ от 900 кв. м., съставляващ парцел ХІ-1, в кв. № 38, по плана на гр. София, кв. „Горна баня”, одобрен със заповед № РД-50-307 от 20.04.1995 г. и заповед № РД-09-50-76 от 04.03.2003 г., при съседи: ул. „Обзор”, ул. „Отдих”, парцел V-2, съставляващ поземлен имот с идентификатор № 68134.4328.3801 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-22-125/26.04.2010 г. на началника на СГКК-София, адрес на поземления имот: гр.София, район „Овча купел”, „Горна баня”,площ 903 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по преходен план: 1, квартал 38, парцел ХІ, съседи: имот с идентификатор № 68134.4331.2533, имот с идентификатор № 68134.4328.1533, имот с идентификатор № 68134.4328.1531, имот с идентификатор № 68134.4328.1575.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищците за отмяна на основание чл.537 ал.2 от ГПК на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство, №11,том III, рег.№06645, дело №348/2003год. на нотариус В.Б., вписан под №302 в регистъра на НК, вписан в Службата по вписванията -София с акт №38,том XLIX, дело №11452/16.05.2003год. , както и нотариален акт за право на собственост на основание давностно владение и наследство №152, том V, per. №22189, дело №0836/2009год., на нотариус В.Б., вписан под.№302 в регистъра на НК, вписан в Службата по вписванията- София с акт №128, том CLIII, дело 33632/2009год., вх. per. №53263/25.11.2009год.
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН ********** и К.С.Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. София, кв.”Горна баня”, ул.”********на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплатят на В.С.А., ЕГН ********** сумата 300 лв. разноски по делото, а на В.Л.А., ЕГН ********** – 1500 лв. разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на К.С.К., ЕГН ********** и К.С.Д., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: