Решение по дело №1340/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19638
Дата: 28 ноември 2023 г. (в сила от 28 ноември 2023 г.)
Съдия: Румяна Запрянова Запрянова
Дело: 20231110101340
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 19638
..., 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20231110101340 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК ...,
представлявано от А.С.А. - изпълнителен директор и И.Е. – председател на УС, със
седалище и адрес на управление ..., чрез юрк. Р.П., против А. В. Д., ЕГН ********** и
против Д. А. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес в ....
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден
имот, находящ се на адрес гр. .., ..., са потребители на топлинна енергия за битови нужди.
Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които
клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата
на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество,
като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след
изтичане на 45- дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че
процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от ... съобразно сключения между
това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на
подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците. Ищецът
моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от
съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 48813 по описа
на съда за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на ... обосновава правния
интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответниците
за установяване дължимостта на следните суми: сумата от 5222,59 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2017г. до
04.2019г., мораторна лихва за забава в размер на 1258,63 лв за периода 15.09.2018г., до
06.08.2021г., както и сумата за дялово разпределение за периода 07.2018г. до 04.2019г. в
размер на 20,40 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 5,47 лв. от 01.09.2018
г. до 06.08.2021 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на
1
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.
С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства и прави искане за
допускане на съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи.
В съдебно заседание ищецът не изпраща законен или договорен представител.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не депозират отговор на исковата молба. Не се
явяват в откритото съдебно заседание и не изпращат процесуален представител.
С определение № 33511 от 25.09.2023 г. като подпомагаща страна на ищеца е
конституирано ....
Процесуалната пасивност на ответника мотивира пълномощникът на ... – .. да отправи
искане за разглеждане на делото по реда на чл. 238 и сл. от ГПК. С протоколно определение
от 14.11.2023 г., съдът допусна развитие на производство по постановяване на
неприсъствено решение като прие, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 вр. чл. 239
ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК – ответниците не са предприели никакви процесуални действия в срока
за отговор и в първото съдебно заседание, след като с разпореждане № 15149 от 02.02.2023
г., изрично са указани неблагоприятните последици от непредставянето на отговор и
неявяването в първото по делото съдебно заседание, вкл. и възможността за постановяване
на неприсъствено решение.
От друга страна, предявеният от ... – .. установителен иск, чийто предмет е вземането
на ищеца за заплащане на стойността на предоставена топлинна енергия и дялово
разпределение, както и мораторна лихва, е допустим и вероятно основателен с оглед
заявените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства.
Съобразно сочените в исковата молба страни, фактически основания и петитум претенцията
е допустима – изхожда от активно процесуално легитимирано юридическо лице против
правоспособни физически лица и от данните по делото не се установява наличието на
отрицателни процесуални предпоставки, съществуването на които да е пречка за
надлежното упражняване на право на иск.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които удостоверяват, че
ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот, респ. са получили
предоставените от ищцовото дружество услуги, включително за дялово разпределение.
Горното е индиция за съществуването на облигационни отношения между ищцовото
дружество и ответника, чийто правопораждащ факт е доставка на топлинна енергия. По тези
съображения, съдът приема, че посочените писмени доказателства установяват
съществуването на задължението на ответника. Тези съображения мотивират съда да
приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 327 ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД е
вероятно основателен.
Вероятната основателност на главния иск обуславя извода за вероятна основателност и
на акцесорната претенция с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, имаща за предмет
обезщетение за забавено изпълнение.
Гореизложените доводи, обосноваващи съществуването на процесуалните и
материалното условия за постановяване на неприсъствено решение, предпоставят
приложението на разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, поради което настоящия съдебен акт
не следва да бъде мотивиран по същество, а исковата претенция на ... – .. трябва да бъде
уважена единствено въз основа на извода на съда за нейната вероятна основателност,
основана на твърденията в исковата молба, представените с нея доказателства.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед
изхода на производството, в тежест на ответниците трябва следва да бъдат възложени
направените от ищеца в исковото и в заповедното производство разноски за заплащане на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, възлизащи на сумата от 329,11 лв.
2
(триста двадесет и девет лева и единадесет стотинки) в исковото производство и 180,14 лв.
(сто и осемдесет лева и четиринадесет стотинки) – в заповедното производството, които
двамата ответници дължат разделно и по равно.
Водим от горното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от ..., ЕИК ..., представлявано от А.С.А. - изпълнителен директор и
И.Е. – председател на УС, със седалище и адрес на управление ... против А. В. Д., ЕГН
********** и против Д. А. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес в ..., ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че ответниците дължат на ищцовото дружество, разделно и по равно
следните суми, дължими за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за
топлоснабден имот с абонатен номер ..., находящ се на административен адрес в ..., ...:
сумата от 5222,59 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода 05.2017г. до 04.2019г., мораторна лихва за забава в размер на 1258,63 лв
за периода 15.09.2018г., до 06.08.2021г., както и сумата за дялово разпределение за периода
07.2018г. до 04.2019г. в размер на 20,40 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер
на 5,47 лв. от 01.09.2018 г. до 06.08.2021 г., ведно със законните лихви върху двете
главници, считано от датата на подаване на заявлението – 24.08.2021 г., до окончателното
изплащане на сумите, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по частно гражданско дело № 48813 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо
гражданско отделение, 162-ри състав.
ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН ********** и Д. А. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес в ...
да заплатят на ..., ЕИК ..., представлявано от А.С.А. - изпълнителен директор и И.Е. –
председател на УС, със седалище и адрес на управление ..., разделно и по равно сумата от
329,11 лв. (триста двадесет и девет лева и единадесет стотинки), представляваща направени
от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
настоящето исково производство.
ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН ********** и Д. А. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес в ...
да заплатят на ..., ЕИК ..., представлявано от А.С.А. - изпълнителен директор и И.Е. –
председател на УС, със седалище и адрес на управление ..., разделно и по равно сумата от
180,14 лв. (сто и осемдесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща направени от
ищеца разноски за заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар по частно
гражданско дело № 48813 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 162-ри състав.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на ищеца ....
Решението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от решението да се приложи по частно гражданско дело № 48813 по
описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3