Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2226 04.07.2017
Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ІІІ граждански състав
На 15.06.2017 Година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
Секретар: Ваня Койчева
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 2694 по описа за 2017 година
намери
за установено следното:
Производството е
образувано по искова молба от Г.Л.Т. и Л.Й.Т. ***, с която е предявен иск по
чл.124, ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на ответниците Община
Р. и ОД» Земеделие»-Пловдив, че ищците
са собственици на намиращата се извън регулацията на с.Б. част от имот пл.№ 809, с площ от 2271 кв.м.,
за която е отреден имон 051057 по КВС, при граници: от изток имот № 58, от
запад- имот № 56, от север-имот № 41 и от юг- УПИ ХХХ-809 и УПИ ХХХІ-809.
Твърди
се в исковата молба, че с договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане, оформен с нотариален акт от 08.05.1986 г. ищецът Г.Л.Т.
придобил от родителите си Л. Т. и Е. Т. ½ ид.ч. от дворно място, цялото
застроено и незастроено от 4000 кв.м., съставляващо имот № 27 от кв.117 по
плана на с.Б. , който към този момент се е намирал в регулацията на селото,
ведно с ½ ид.ч. от построената в имота сграда. С друг договор от същата
дата за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с
нотариален акт, ищецът Л.Й.Т. придобил от своите баба и дядо Л. Т. и Е. Т. другата ½ идеална част от описания
имот. С договор за доброволна делба от 18.04.2006 г. ищците поделили притежавания
в съсобстевност имот, като Г.Т. получил УПИ ХХХ-809 с площ от 1040 кв.м., а Л.Т.-
УПИ ХХХІ-809 с площ от 736 кв.м. Тъй като северната част от имота с площ от
2271 кв.м. от имот пл.№809 оставала извън регулацията, останала в съсобственост
между ищците. Впоследствие ищците констатирали, че тази северна част с площ от
2271 кв.м. е нанесена в КВС като земеделски имот № 051057, който бил включен в
протоколно решение от 28.07.2008 г. по чл.45в, ал.5 ППЗСПЗЗ на комисия по
чл.19, ал.2 ЗЗСПЗ относно определените имоти по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ за землището
на Община Р. . Ищците твърдят, че
процесният имот никога не е бил одържавяван, внасян в ТКЗС или по какъвто и да
е било начин е ставал собственост на държавата и не подлежи на възстановяване по
чл.10 и сл.от ЗСПЗЗ. Той винаги е бил частна собственост- тяхна и на техните
праводатели Л. Т. и Е. Т. , признати за собственици с КНА № ***, том ***,
дело № ****/**** г., поради което и не са били налице условията по чл.19, ал.1
ЗСПЗЗ. Въз основа на тези обстоятелства са предявили настоящия иск за
собственост. Ангажират доказателства.Претендират разноски.
Ответникът
Община Р. оспорва иска с възражения, че
процесният имот не е бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, поради
което и е станал частна общинска собственост на осн.чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ.
Ответникът
ОД «Земеделие», Пловдив възразява за недопустимост на иска спрямо нето поради
липса на правен интерес. Моли за прекратяване на производството.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, прие следното:
Възражението на ответника ОД „Земеделие“Пловдив за
недопустимост на предявения спрямо него иск е основателно.
Същата не е легитимирана да отговаря по искове за собственост. Като един
от органите по поземлената собственост - чл.
31, ал. 1 ЗСПЗЗ, тя не е страна по спорове във връзка с принадлежността на
правото. Поради това не е
надлежен ответник по спор за собственост. Наред с това
действията този
административен орган по чл.19 ЗСПЗЗ не разкриват наличие на спор, който
да се квалифицира като гражданско дело. С тези съображения производството по отношение на този ответник ще се
прекрати като недопустимо.
По
същество, искът, предявен по отношение на Община Р. , е основателен поради
следното:
С договор за прехвърляне
на имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт № ***,
том ***, дело № ****/**** г. на пловдивски нотариус от 08.05.1986 г. ищецът Г.Л.Т.
е придобил от родителите си Л. Т. и Е. Т. ½ ид.ч. от дворно място, цялото
застроено и незастроено от 4000 кв.м., съставляващо имот № 27 от кв.117 по
плана на с.Б. , ведно с ½ ид.ч. от построената в имота сграда. На същата
дата, с договор, оформен с нотариален акт № ***, том ***, дело № ****/**** г.
на пловдивски нотариус, другият ищец Л.Й.Т. е придобил от своите баба и дядо Л.
Т. и Е. Т. другата ½ идеална част от описания имот,
ведно с останалана ½ ид.ч. от построената в имота жилищна сграда.
Впоследствие, с договор за доброволна делба от 18.04.2006 г. ищците поделили
притежавания в съсобственост имот, като Г.Т. получава УПИ ХХХ-809 с площ от
1040 кв.м., а Л.Т.- УПИ ХХХІ-809 с площ от 736 кв.м.
От приетото и неоспорено
заключение на СТЕ, изготвено от в.л.В.К. се установява следното:
По утвърдения регулационен
план от 1948 г. за имот пл.№ 27 да били отредени парцели УПИ І 27 и ІІ 27 от
кв.136. Осъщественото в имота застрояване попада в парцел УПИ ІІ-27. В този
план има отразяване в кои квартали се отрежда за двор на ТКЗС, като в кв.136 за
имот пл.№ 27 няма такова отреждане. Действащият КРП към датата на издаване на
нотариалните актове е този, одобрен със Заповед № 596/07.11.1959 г. В него имот
пл.27, кв.117 е бил в регулацията на с.Б. , като в разписната книга към плана
като собственици са записани наследници на Г. И. Т..*** е одобрен със Заповед № 60/20.02.1989
г. и Заповед № 455-А/20.09.1993 г. Имот пл.№ 27 получава нов пл.№ 809, кв.48.
Част от него попада извън регулацията с площ от 2,271 кв.м. / процесния /.
Урегулираната част от имот пл.№ 809 представлява УПИ –ХХХ-809, УПИ-ХХХІ-809
кв.48, а със Заповед № 455-А/20.09.1993 г. от УПИ –ХХХ-809 се образуват УПИ-ХХХ-809
и УПИ-ХХХІ-809, кв.48. Спорната част от имот пл.№ 809 по КВС е заснета като
имот с № 051057, която е извън регулацията. На място вещото лице е
констатирало, че целият имот пл.№ 809 е ограден от всички страни с ограда.
Източната половина от имот № 051057 по КВС се ползва от Л.Т. и е засаден с
череши , бадеми, круши и смокини. западната половина от съща се полза от Г.Т. и
е засаден с череши. От извършеното проучване в Държавен архив-Пловдив вещото
лице е установило, че за ТКЗС съществуващо в землището на с.Б. няма съхранен графичен материал. Няма данни
имот № 051057 да е бил включен в КСЗС, както и да е бил одържавен.
Видно е от представените
писмени доказателства, че имот № 051057 по КВС е включен в Протоколно решение
от 28.07.2008 г. / л.48 от делото/ по чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ на Комисията по
чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ относно определените имоти по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ в землището
на Община Р. , одобрено със Заповед № 553 от 01.08.2008 г. на Директора на ОД
„Земеделие“- Пловдив / л.47 по делото/.
От показания на свид.Л. , жителка на с.Б. , се
установява, че имотът е бил собственост на дядото на Г.Т.. След като разрушили
къщата, която имал в селото, дядото го прехвърлил на ищците да си построят
къща. Строежът започна през 1959 г. Оттогава имотът винаги е бил ограден и се е
ползвал от ищците. Никога не е било включвано в ТКЗС. Имотите на ТКЗС били
другаде. Имотът винаги се ползвал от семейството. Никой извън него не е
оспорвал собствеността.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били
отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика
по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне
едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в
резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/
собственост по отношение на опредЕ. категория имоти, а именно земеделските земи.
Не всички земеделски земи обаче, подлежат на
възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите,
когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е
одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), не е отнеман фактически, запазил е статута
си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че
такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Затова и
включването на такива земи във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от общината не
намира опора в закона. Дали е налице отнемане на даден имот, а оттам - и
основание за включването му в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ, е въпрос на фактическо установяване във всеки
конкретен случай.
В конкретния случай ищците установиха твърдението
си, че спорният по делото имот е
тяхна собственост, а преди това- собственост на техните праводатели. Наред с
това не се установи да е налице отнемане на имота от
държавата /например по силата на членствено правоотношение – не се установи процесният имот да е внесен в ТКЗС ; че земята е била одържавена на основание чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), че е отстъпена безвъзмездно на държавата и
др./. Следователно не се установи основание за включване на имота в режима на
възстановяване по ЗСПЗЗ.
В обобщение, налага се извод, че ищците са
собственици на спорния имот. Както се посочи, липсва основание за прилагане на
разпоредбите на реституцията по ЗСПЗЗ, в т.ч. и за включване на имота във фонда
по чл.19, а.1 ЗСПЗЗ и придобиването му от общината.
Изложеното обуславя основателност на предявения иск
и същият следва да се уважи.
При този изход на спора и на осн.чл.78, ал.1 ГПК на
ищците ще се присъдят направените деловодни разноски. Такива се констатираха в
размер от по 25 лв. внесена ДТ и по 900 лв. платено адвокатско възнаграждение
от всеки от тях, посочени в списъците по чл.80 ГПК. Основателно е възражението
на ответника за прекомерност на заплатеното от всеки ищец адвокатско
възнаграждение от 900 лв., тъй като делото не се отличава с фактическа или правна
сложност. Затова и на осн.чл.78, ал.5 ГПК от възнаграждението ще се намали до
размера от 600 лв. съгласно чл.7, ал.5 /нов, ДВ бр.84 от 2016 г./ от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноски се присъждат в
общ размер от 625 лв. на всеки от ищците.
На осн.чл.78, ал.4 ГПК на ответника ОД Земеделие,
Пловдив ще се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. на
осн.чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Р. , че Г.Л.Т. с ЕГН **********
и Л.Й.Т. с ЕГН ********** *** са собственици на намиращата се извън регулацията на с.Б.
част от имот пл.№ 809, с площ от 2271
кв.м., за която е отреден имот № 051057 по КВС, при граници: от изток имот №
58, от запад- имот № 56, от север-имот № 41 и от юг- УПИ ХХХ-809 и УПИ
ХХХІ-809.
ОСЪЖДА Община Р.
да заплати на Г.Л.Т. с ЕГН ********** сумата от 625 лв. и на Л.Й.Т. с ЕГН ********** сумата
от 625 лв. деловодни разноски.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска, предявен по
отношение на Областна дирекция „Земеделие“ , гр.Пловдив.
ОСЪЖДА Г.Л.Т.
с ЕГН ********** и Л.Й.Т. с ЕГН ********** *** да заплатят на Областна дирекция
„Земеделие“ , гр.Пловдив сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
Таня Б. Георгиева
Вярно с оригинала
ВК