Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……..…/…………………… , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на деветнадесети април
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА-ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 839 по описа
за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на осн. чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на „А.“ ЕООД ЕИК
********* със седалище *** подадена чрез адв. Д.П. ***0
от 17.02.2021год. на директора на ОДБХ, с което на въззивното дружество е било
наложено адм. наказание имуществена санкция в размер
на 1000лв. за нарушаване нормата на чл. 2 от Наредба № 1 за хигиената на
храните вр. с Приложение ІІ, Глава І, §4 от Регламент
(ЕО) № 852/2004 на ЕП и на Съвета относно хигиената на храните.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на
материалния закон. Сочи, че била приложена неправилна законова норма, а
алтернативно, че нарушението било маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли
НП да бъде отменено като претендира присъждане и на направените разноски за
адвокат.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивното дружество поддържа жалбата. Същият сочи, че не
оспорва фактическите констатации отразени в акта и НП, а във по същество моли
НП да бъде отменено на основанията изложени в жалбата. Допълва, че в АУАН и НП
не били посочени като нарушени законови норми, а такива от подзаконов
нормативен акт, че ЗХ действащ към датата на нарушението бил отменен което
ограничавало правото на защита. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение като отправя и искане за определяне на адвокатско
възнаграждение и в минимален размер.
Варненска районна прокуратура,
редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
На 06.11.2020год. служители на
ОДБХ между които и св. Г. Г., извършили проверка в специализиран обект за
търговия на дребно с производство за нуждите на обекта находящ се в гр.Варна,
ж.к. „Младост“ пазар „Младост“ обект № 34 и стопанисван от въззивното
дружество. В хода на проверката проверяващите установили, че в обекта се
извършва изпичане и предлагане на ядки и семена като се ползва посуда за многократна употреба. Установили също така, че в
обекта има една мивка като няма осигурена топла течаща вода.
Констатациите от проверката били
обективирани в КП № 02731/06.11.2020год. като на търговеца били дадени и
предписания.
На 11.11.2020гд.
св. Г. съставила срещу въззивното дружество АУАН №44 в който посочила, че същото е нарушило разпоредбата на чл.2
от Наредба № 1 за хигиената на храните вр. с
Приложение ІІ, Глава І, §4 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на ЕП и на Съвета
относно хигиената на храните.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на представляващата дружеството която го подписала вписвайки в него, че
няма възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не
били подадени и писмени такива.
Въз основа на акта на
17.02.2021год. АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, приел че въззивното дружество е нарушило
разпоредбата на чл. чл.2 от Наредба № 1 за хигиената на храните вр. с Приложение ІІ, Глава І, §4 от Регламент (ЕО) №
852/2004 на ЕП и на Съвета относно хигиената на храните и на основание чл. 134,
ал.2 от ЗХ му наложил адм. наказание имуществена
санкция в размер на 1000лв.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани входа на съдебното
следствие доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно
и в своята съвкупност не водят на различни прави изводи.
В съдебно заседание като свидетел
е разпитана Г.Б.Г. *** която в показанията си възпроизвежда обстоятелствата при
които е била извършена проверката и констатациите от същата с нужната
конкретика.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени Предписание № 00669/06.11.2020год.; КП № 02731/06.11.2020год.;
КП № 02742/11.11.2020год. и КП № 02675/23.2020год.
Като писмено доказателство в
хода на съдебното следствие е приета и представена от процес. представител на
въззивното дружество разписка за сумата от 300лв..
При извършена служебна проверка
на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление съставено въз основа на него съдът констатира, че
същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете предвидени в
нормата на чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите
на чл. 42 и ч. 57 от ЗАНН.
Както в АУАН така и в НП се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват от обективна
страна вмененото на въззивното дружество нарушение, посочени са дата
(06.11.2020год.) и място на извършване на нарушението, както и нарушените
законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо
обвинение. Допуснато съществено нарушение на процес. правила съдът не
констатира и в тази връзка не споделя наведеното във фазата по същество
възражение в тази насока.
Вярно е, че в НП като нарушени
законови норми са посочени такива от подзаконов нормативен акт и Регламент на
ЕС без да е посочена законовата разпоредба която препраща към тяхното
приложение, в случая – чл. 6 от ЗХ. Горното обаче по никакъв начин не нарушава
правото на защита, което от една страна се реализира срещу фактите, а от друга
точно в тези посочени като нарушение в АУАН и НП нормативни актове се съдържат
и съответните правила за поведение относими към конкретните факти. На следващо
място съдът не споделя и наведеното възражение досежно това, че действащия към
датата на нарушението ЗХ бил отменен, съответно била отменена и Наредбата за хигиената
на храните издадена въз основа на него.
Действително действащия към
момента и към датата на нарушението Закон за храните е обнародван в ДВ бр. 52
от 9.06.2020г. и е влязъл в сила от 9.06.2020г., като с него е отменен Закона
за храните обнародван в ДВ, бр. 90 от 1999г.. Съгласно чл. 6 от действащия ЗХ
обаче министърът на земеделието, храните и горите, съответно министърът на
здравеопазването, с наредби определят национални мерки в съответствие с чл. 1,
параграф 3 и чл. 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните, наричан
по-нататък "Регламент (ЕО) № 852/2004". Няма спор, че към момента на
проверката в обекта на дружеството такава наредба не е била издадена като съобразно
§8, ал.1 от ПЗР на действащия ЗХ, подзаконовите нормативни актове по
прилагането закона следва да се приемат, съответно издадат в 6-месечен срок от
влизането му в сила. В ал.3 на същия параграф обаче се сочи, че до приемането,
съответно издаването на актовете по ал. 1 се прилагат подзаконовите нормативни
актове по прилагането на отменения ЗХ, доколкото не противоречат на този закон.
Доколкото и действащия към момента закон и отменения такъв предвиждат издаването
на Наредба за хигиената на храните, съдът счита, че няма основание да прием, че
към момента на проверката издадената по силата на отменения Закон за храните
Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните следва да се счита за
мълчаливо отменена, доколкото същата попада в приложното поле на § 8, ал. 3 от
ПЗР на действащия ЗХ и не се намира в противоречие с него. В тази връзка няма
как да бъде споделено възражението на процес. представител на въззивника, че
последният е санкциониран за нарушение по отменен нормативен акт.
Съдът счита, че от
доказателствата по делото безспорно се установява, че въззивното дружество е
осъществило нарушение на чл. 2 от Наредба № 1 от 26.01.2016г. за хигиената на
храните, вр. с Приложение ІІ, Глава І, §4 от Регламент
(ЕО) № 852/2004 на ЕП и на Съвета относно хигиената на храните, за което е бил
съставен спрямо него АУАН.
Съгласно разпоредбата на чл.2 от
цитираната по-горе наредба производителите и търговците на храни, включително
лицата, които осъществяват първично производство на храни и свързани с това
производство дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания към
първичното производство на храни, обектите за производство и търговия с храни и
условията за производство и търговия с храни, регламентирани в Регламент (ЕО) №
852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно
хигиената на храните.
От друга страна в Регламент (ЕО)
№ 852/2004 на ЕП и на Съвета относно хигиената на храните, Приложение ІІ, Глава
І (общи изисквания към помещенията за храни), §4 е предвидено в помещенията да
има достатъчен брой мивки, разположени на подходящо място и предназначени за
почистване на ръцете като мивките за почистване на ръцете да имат течаща топла
и студена вода, материали за почистване на ръцете и за хигиенно подсушаване.
В случая не е спорно по делото
не е спорно, че в проверявания обект на въззивното дружество се е извършвало
изпичане и предлагане за продажба на храни - насипни ядки и семена, която
дейност попада в обхвата на чл.2 от Наредбата и на §1, т.5 от ДР на ЗХ.
Съгласно посочената норма "Дейност по производство, преработка и/или
дистрибуция" е отделна операция, извършвана върху храните, която попада в
обхвата на един от етапите на производство, преработка и/или дистрибуция, но може
да бъде извършвана самостоятелно по време или място. Съответно въззивникът е
бил длъжен да спазва изискванията на Регламента.
От друга страна не е спорно и
това, че в обекта е имало мивка, но на нея не имало течаща топла вода за
измиване на ръцете.
Що се касае до изложеното в
жалбата становище, за липса на нарушение защото регламента предвиждал изискване
за наличие на топла течаща вода за „измиване на храните“, а ядките не били
такъв тип храна, то очевидно почива на превратно тълкуване на нормативната
уредба. Изискването въведено с регламента е ясно и точно и не оставя никакво
съмнение, че топлата вода е необходима за измиване на ръцете, а не за измиване
на храната.
В случая АНО е дал правилна
квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е приложил санкционната
норма на чл. 134, ал.2 от ЗХ доколкото именно тази норма е съотносима
в конкретния случай с оглед на установеното нарушение.
Що се касае до
наложената санкция същата е наложена в минимален размер.
В
конкретния случай съдът, както очевидно и АНО, не намира основания да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Касае се за дейност свързана с предлагане на храна на неограничен кръг лица,
при което се създава реален риск за здравето на хората. Въведените изисквания
защитават значим обществен интерес, а конкретното нарушение не разкрива
по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от същия вид.
Предвид изложеното
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е постановено в
съответствие с разпоредбите на закона, същото не страда от пороци, които го
правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Разноски се
претендират от двете страни в процеса, както от въззивника, така и от
въззиваемата страна като последната е формулирала и искане съобразно нормата на
чл. 63, ал.4 от ЗАНН за присъждане на разноски на ответната страна в по-нисък
размер.
По искането на
въззивника.
С оглед крайния
изход на делото (НП подлежи на потвърждаване) искането на за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова
следва да бъде оставено без уважение.
По искането на
въззиваемата страна.
С оглед крайния
изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че въззивното
дружество следва да бъде осъдено да плати такова на основание чл. 63, ал.5, вр. ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143,
ал.3 от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв.
до 120лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна
сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО в с.з съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да
бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв. като
посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното
дружество „А.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище *** в полза на Областна
Дирекция по безопасност на храните – Варна.
Водим от горното и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
КХ-10 от 17.02.2021год. на директора на ОДБХ - Варна с което на „А.“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 134, ал.2
от ЗХ е било наложено адм. наказание имуществена
санкция в размер на 1000лв. за нарушаване нормата на чл. 2 от Наредба № 1 от
26.01.2016г. за хигиената на храните, вр. с
Приложение ІІ, Глава І, §4 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на ЕП и на Съвета
относно хигиената на храните.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на Областна Дирекция по безопасност на храните – Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при районен съд – Варна: